петък, 31 януари 2020 г.

СПОМЕН ЗА СИМЕОН СИМОВ

Наскоро си отиде Симеон Симов. Той навлезе активно в публичното пространство на Варна в началото на 90-те. Помним го като мениджър, продуцент, колекционер на картини, а през последните няколко години – и като автор на книги. В тази публикация го представям със свидетелства от самия него и за него. Те са важни не само за оценката на мястото му  в живота на града, а и на времето, в което бавно изкристализират постиженията и негативите на неизбежните заблуди.

Запознах се със Симеон Симов преди близо 30 години. Тогава той току-що беше оглавил Двореца на културата и спорта. Управлението на подобен архитектурно-инженерен мастодонт в онова смутно време изискваше не само умения, а и посветени усилия. Симеон Симов следваше ясна визия за общо  съжителство на култура, спорт и бизнес. Къде на шега, къде на истина заплашваше всеки, който употреби израза “спортна зала”.

Във всеки конкретен случай беше готов да предложи решения извън рутината. Те не бяха лековати, а носеха белезите на добре обмислено и отговорно отношение. Запълваше липси в културната среда. Внасяше в нея така необходимите днес бизнес модели на управление. Създаде няколко художествени галерии, каталози и респектиращ фонд от картини, във време, когато културната администрация и бюджетно финансираните институти нямаха решения.

В онези години Дворецът на културата и спорта пое още един челен сблъсък. Той е много показателен и се нуждае от кратко разяснение. Варна, уви и до днес, битува с масово наложения стереотип на “град-витрина” –  идеално място за празници и официални церемонии. Извън тях, замъгленото съзнание на местните управници сякаш трудно намира сили да се погрижи и осмисли всекидневието на постоянно живеещите тук граждани. Подобна обществена среда създава ред депресиращи аномалии.

Независимо, че разполагаше с ограничени възможности, Симеон Симов намери, макар и временно решение за Варненската филхармония. Всяко лято оркестърът много тържествено откриваше първия български фестивал “Варненско лято”. На този фон така и не беше устроен с подходящ дом. Навсякъде музикантите бяха нежелани гости – ту в бившето кино “Корабостроител”, ту в Македонския дом, ту във Фестивалния комплекс. Живееха и с обещанията за недостроената зала “Загорка” – зад адмиралтейството, станала обект на реституционни претенции…

Тогава, през 1993 г., когато оркестърът беше буквално на улицата, Симеон Симов приюти музикантите в Двореца на културата и спорта. Вярно е, че условията не бяха идеални, но отношението топлеше и даваше макар и крехка перспектива. И не само това. Година по-късно Симеон Симов продуцира първия компактдиск в историята на Варненските филхармоници. Чуйте неговият разказ и част от изпълненията на Варненска филхармония от създадения през 1994 г. компактдиск.