събота, 18 юни 2022 г.

БРАНДЪТ НА ВАРНА КАТО ФЕСТИВАЛНА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ

 

Фрагмент от плаката на Христо Каварналиев за първите Български народни летни музикални тържества във Варна / от фонда на Къща музей "Панчо Владигеров - София"/

            Предисловие

Представеният текст е по случай Юбилейната научна конференция "Ремаркетинг на реалността", посветена на 25 годишнината от създаването на Катедра "Маркетинг" в Икономически университет - Варна. През 2006-2009 г. имах честта и удоволствието на водя дисциплината "Междукултурни различия" в Магистърска програма "Връзки с обществеността". Заглавието на доклада беше провокирано от скорошните изявления на местни ръководители в Пловдив, че това е фестивалният град на България. Без да се оспорват постиженията, най-значимото от които е присъденият титул "Европейска столица на културата" през 2019 г., подобни претенции прехвърлят мярата на реалистичните преценки. Ако трябва да  се маркира приносът на Пловдив в национален план, то би му прилягало изцяло определението "Панаирната столица на България". По същия начин могат да се маркират и други селища: Плиска, Преслав и Велико Търново като "Исторически и духовни столици на България", Русе - като Дунавската столица на България, Велинград - като "Белнеолечебната столица на България", Банско - като "Ски столицата на България" и т.н. Подобен подход в брандирането на селищата би се отразил благотворно в реализацията на местни политики. Има и потенциал за разгръщане на добре структуриран маркетинг на дестинациите.    

Резюме

Темата на доклада произтича от дейностите на интердисциплинарен екип, разработил интернет платформата „Дигитален каталог на фестивалите във Варна“ www.varnafestiavals.eu Авторът се основава на разбирането за художествените фестивали като форуми за честване на човешки способности. Също така фестивалните програми представят събития за масова или специализирана аудитория. Фестивалите, в различните си прояви, актуализират традицията, тестват нови художествени търсения или атакуват общоприети художествени конвенции. Фестивалите маркират определено време и пространство, оживяват древни паметници и създават нови места за изкуство. Символният капитал, резултат от художествените фестивали, се нуждае от задълбочено осмисляне и предвид приноса им за регионалното развитие. На основата на обилен емпиричен материал, свързан с картографирането на 75 фестивални събития във Варна, се представят основания и хипотези за характеристиките на бранд “Варна - фестивална столица на България”.

 

Ключови думи: фестивал, бранд, Варна, фестивални типове, фестивални институции, фестивално пространство, фестивално време, културни политики

JEL класификация: Z1


1.      Въведение

Думата „бранд“ идва от старонорвежки /brandr/ и има значение на „прогарям“ и „дамгосвам“. Към днешна дата най-често цитираната дефиниция е на Американската маркетингова асоциация, която посочва, че под бранд следва да се разбира „име, термин, дизайн, символ или всяка друга характеристика, която отличава продуктите и услугите на един продавач от тези на други продавачи“. (Андонов, 2020)

Художествените фестивали съдържат някои основни характеристики на бранда. Чрез тях се постига временно заличаване на зейналата пропаст в перспективата на човешкото съществуване между грижата за оцеляване в суровите изпитания на делника и радостта от превъзмогването му. Ето защо, фестивалите притежават качеството привлекателност.

В своята история от края на Европейския Ренесанс, художествените празници се оформят като своеобразно продължение и контрапункт на синкретичните религиозни ритуали. Манифестирайки значението на артистичните професии, фестивалите представят постижения и тестват нова художествена изразност. Някои фестивални  събития атакуват консервативни стереотипи в битуването на изкуството във всичките му фази и измерения – творчество, производство, дистрибуция, показ... Това им придава гъвкавост.

Фестивалите са вътрешно противоречив феномен. От една страна, налагането им като традиция, помага за осмисляне на локална, национална, културна и цивилизационна идентичност.  От друга страна, като неотделима част от процесите на глобализацията, фестивалите са своеобразни трансформатори в обмяната на идеи, включително и опозиция на установени непримирими религиозни, етнически, идеологически и политически различия. Това им придава силно изразена комуникативност. Да си спомним как по време на „студената война“ от двете страни на „желязната завеса“ хората получаваха чрез фестивалите шанс за преживявания, немислими на други места през останалото време.

Фестивалите притежават и качеството актуалност. Събитията в тях въздействат върху във всички аспекти на урбанистиката, икономиката, социалните дейности, образованието и изкуствата. В тях се проявяват различни жестове на солидарност и отстояване на каузи /демокрация, справедливост, хуманизъм, екология, включително и спрямо участниците в художествените дейности и публиката/, (Кутин, 2018)

Художествените фестивали са и своеобразна сплав от предприемаческа активност и кауза за промотиране на градове и региони. Резултатите от тях изкристализират в продукти за лична употреба и в обществени блага. Това прави неизбежен и необходим ангажиментът на държавната и местната власт в създаването на политики и проследяването на ефектите от тях.

2.      Терминология, показатели и стандарти

Фестивалите са сложен обект с комплексно икономическо, социално и културно въздействие. Задоволителното им изясняване изисква интердисциплинарен подход. Анализът на термина „фестивал“ в нашето изследване се основава на девет категории, структурирани в три основни групи. Антропологическите категории включват игра, зрелище, празник. Чрез тях в богатата фестивална практика изкристализират оценки на артистични способности, манифестира се публична значимост, честват се и се преосмислят традиции. Социокултурните категории, пространство, време, институция, имат отношение към спецификата на мястото, мобилността, междукултурния и творчески обмен на артисти, идеи, стилове и направления, както и възможностите за устойчивост в администрирането на фестивалите. С помощта на художествените категории, артисти, програма, публика, се систематизират формите на артистично участие, характеристиките на фестивалната програма и на нейната аудитория. (Кутин, 2014)



Добре структурираният фестивален бранд предполага ясно насочена комуникация с представители на различни творчески професии. Самоопределянето спрямо масовата /комерсиална/ и високата /некомерсиална/ култура оформят и облика на активностите към конкретните целеви групи. Друга важна част от характеристиките на бранда се съдържат в балансираното отношение спрямо безспорните образци и актуалните артистични трансформации. “Вкореняването” в локалния контекст е плод на подходящи местни целогодишни активности от страна на организаторите. Брандът на фестивалите  се определя и от характеристиките на фестивалната общност. В някои случаи общуването протича интензивно, по време на целия фестивал, под формата на сплотен празничен колектив. В други случаи на преден план са специалните артистични мостри, които се представят във фестивалната програма. Фестивалите съществуват и като комплекс от съпътстващи услуги - туристическо предлагане, достоверност на информацията, битови условия, достъпност, медицински грижи, сигурност, места за срещи, гидове, онлайн заявки и т.н.

3.      Варна – фестивалната столица на България

Варна е своеобразна фестивална столица на България. Тук през 1926 г. се създава и първият български фестивал - Народните летни музикални тържества. За този факт допринася европейското влияние. Субектът на художествените дейности, като създател и потребител – интелигенцията, бързо се увеличава като количество и разнообразие. Важна роля изиграват и образователните институции. В годините след Първата световна война настъпва видимо активизиране на музикално-театралния живот. Развитието на града като туристически център, основан на уникалните географски и природни дадености, позволява да се планират дейности, с които да профитира курортното си дело. Градоустройствените решения се адаптират към организацията на свободното време на своите граждани и многобройни гости. (Стателова, 1996)

Летните музикални тържества във Варна /днес Международен музикален фестивал  „Варненско лято“/ са в тясна връзка със Залцбургския фестивал, основан през 1920 г. от  Рихард Щраус, Хуго фон Хофманстал и Макс Райнхард „в сърцето на следвоенна Европа“. Панчо Владигеров е техен близък съмишленик. През 1925 г. той участва във фестивала като автор и изпълнител, а година по-късно е сред инициаторите на Народните летни музикални тържества във Варна.

Международният балетен конкурс /1964/ е другото ключово събитие, което оформя бранда на града като фестивален център. Варна неизменно е част от биографиите на всички големи имена в световния балет днес, като повратен момент в творческото им израстване. Фестивалът на българския филм „Златна роза“ /1961/ е място за творчески обмен и своеобразна борса на идеи в националното филмопроизводство. Международният фестивал на червенокръстки и здравни филми /1965/ и Световният фестивал на анимационния филм /1979/ заемат водещо място в професионалните общности на кинотворци, лекари и художници, особено през 1970-те и 1980-те години. Международният майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“ /1967/ е с основен принос за феноменът българско певческо изкуство. Фестивалът за куклено изкуство „Златният делфин“ /1969/ насърчава създаването и популяризирането на изкуства за деца в национален и международен план. Международното биенале на графиката /1981/ институционализира значението на една компактна група от творци, обитаваща своеобразна артистична колония в района на бившата фабрика „Вулкан“. След 1989 г. в новите обществено-икономически условия успешно се вписа Международният театрален фестивал „Варненско лято“ /1993/ – безспорно най-авторитетният форум за театър у нас.

4.      Фестивална карта на Варна

През 2020 г., с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Студентски практики“ и със съдействието на Община Варна, Регионален исторически музей - Варна, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ и Държавен архив – Варна, е създадена платформата https://varnafestivals.eu/. Така са оползотворени някои предимства на дигиталната среда за публикуване /документи, фото, подкаст/, споделяне www.youtube.com/c/VarnaFestivals/videos и коментари www.facebook.com/varnafestivals/. Систематизирани са данните за 75 фестивала във Варна, от които 53 актуални и 22 преустановени.[1]

В случая се ползва „отрасловото“ разделение на музикални, филмови, танцови, визуални, мултидисциплинарни, наследство, театрални и за книги. Първоначално, макар и с прекъсвания, съществуват само Народните летни музикални тържества /1926-1939/, трансформирани във „Варненско лято“. Тържествата са преобладаващо с музикални събития, но след възстановяването си през 1957 година придобиват мултидисциплинарен профил. През 1967 година Международният музикален фестивал „Варненско лято“ е обособен в сегашния си вид като форум за симфонична, камерна музика, опера и балет. През 1961-1981 г. календарът на Варна постепенно се обогатява и с фестивали за кино, танц, театър и визуални изкуства. 

След 1992 г. настъпва своеобразна фестивална експлозия. Най-голям брой нови форуми са посветени на киното и визуалните изкуства. Подобна тенденция е симптоматична за съвременната култура, силно доминирана от различни видове изображения. Съвременният и традиционният танц, историческото наследство, книгите и мултидисциплинарните събития също оформят добре изразена динамика в актуалната фестивална картина на Варна.

        


        Освободената лична инициатива, индивидуализираното и специализирано потребление на изкуство в условията на новите комуникационни технологии са сред основните допринасящи  фактори. С думите на норвежкия антрополог Фредерик Барт, можем да опишем фестивала като „съд от значение“, който може да се използва, по всякакъв вид начини, и да се пълни с всякакъв вид съдържания (Barth, 1969).

Някои изследователи определят този процес като „фестивализация“. Основните му характеристики се изразяват в промененото поведение на публиката и начина на поднасяне на изкуство; повишената гъстота на аудиторията; произвеждане на локално съдържание за глобален експорт; съчетаването на трите икономики /монетарна, символна и на вниманието/ (Ronström, 2011).

Представените разсъждения напомнят, че убедителният и успешният бранд “Варна - фестивална столица на България” черпи значителна част от аргументите в своя полза  от задълбоченото и критическото осмисляне на местната традиция и практика.

5.      Някои характеристики на бранда „Варна – фестивална столица на България“

Създаването на бранд с подобно съдържание настоява за интегрирано въздействие на политики в различни обществени системи. Варна, като място, необременено от прекомерното разрастване на мегаполиса, има привилегията за постигане на обозримост и персонализирано отношение към всяка качествена артистична инициатива.

В града живее многобройна общност от целия спектър от изкуства и съпътстващи дейности. Фестивалите, като професионални форуми предполагат силен ангажимент към постоянно базираните във Варна, институти, организации, индустрии и индивидуални творци. Разгръщането на фестивалните събития като кулминация в регулярни местни активности аргументират едновременно изкристализиране на идентичност и пълноценен диалог с национални, европейски и световни процеси.

Варна притежава възможности за инфраструктура и вече натрупан опит в организацията на масови събития. Актуализирането на спомена и съвременните постижения, допринесли за паметни форуми на изкуствата, науката и в други сфери, предполагат представянето на града като място за общуване.

Особено подходящ елемент от бранда е връзката на Варна с най-старото открито обработено злато в света - като място за открития – комбинация от култивирано отношение спрямо образци, а също и своеобразна лаборатория за тестване на артистични трансформации.

Ритъмът на фестивалите следва активно да кореспондира с вече установения бранд в туризма „Варна – град на четири сезона“. Необходими са допълващи активности. Част от тях могат да се оползотворят с промотиране на събития, които постигат актуална интензивна празнична общност. Потенциалът, който носи със себе си достолепният клубен дух от посветени творци, ценители, любители, колекционери, също би добавил стойност към бранда.

Мрежата от фестивални организатори, създаденият капацитет и стандарти за качество предполагат характеристиката на Варна като място на грижливо отгледани и селектирани събития със запомнящи се преживявания.

И накрая брандът „Варна – фестивалната столица на България“, мислен и възприеман като система от услуги, се нуждае от интензивна връзка с качествата на туристическо предлагане, съобразено с очакванията на висок клас потребители и като гостоприемно място за разнообразни бизнес активности в сферата на културата, изкуствата, културните и творчески индустрии.

6.      Заключение

В съвременния свят фестивалите за изкуства отдавна не се изчерпват с характеристиките на художествения показ, а са неотделима част от глобалната производствена верига в създаването на символен, социален и паричен капитал. Налице е солиден световен опит в политики, при които фестивалите имат сериозен принос в развитието на регионите. Отговорностите на участниците във фестивалния живот нарастват. Адаптирането на световните тенденции и практики в местните условия е сериозно предизвикателство. Варна, като фестивален център, се нуждае от интегриран подход и систематични усилия в ангажирането на различни обществени системи.

В процеса на изследването на фестивалите във Варна е идентифицирана и обобщена достоверна информация за тяхното съдържание. Издирени са и са публикувани разнообразни документи и свидетелства. Извлечени са някои основни характеристики, които да подпомогнат обективни оценки. Резултатите от тях могат да послужат за дългосрочни публични и частни инвестиции, съчетани с възможности за проследяване на тяхното въздействие. 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Блог на Станимир Андонов http://stanimir.bg/blog/2020/02/21/ - прегледан на 15 април, 2022 г.

Кутин, Л. Светът на фестивалите - теория и практика на художествените празници. Варна: МС, с. 187-188

Кутин, Л. Българските фестивали: категории и система за оценка. София: Авангард Прима 2014, с. 9

Стателова, Р., Лятото на българската култура. Варна: Сталкер, 1996, с. 13-24.

Barth, F. (1969). Ethnic Groups and Boundaries: The Social Organization of Culture Difference. Oslo: Universitetsforlaget

Ronström, Owe. Доклад прочетен на международния колоквиум „Изпей една обикновена песен“, за представянето, използването, трансмисията и изобретяването на култури в контекста на световните музикални фестивали. Нюшател, Швейцария, 15 – 16 септември, 2011



[1] Екипът включва авторът на доклада и доц. д-р Тодор Ялъмов /зам. декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“/, Димитър Трайчев /графичен дизайнер/, проф. д.и. Милена Божикова /Институт за изследване на изкуствата в БАН/, Десислава Неделчева /писател и редактор/, Красимира Кутина /преводач/, програмистите Денис Маринов и Кристиан Кръстев, студентите по културология в СУ „Св. Климент Охридски“ Елена Колишева, Полина Мавлидинова, студентката по театрално изкуство в Единбург Мария-Магдалена Арнаудова, студентката по българска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски“ Иванка Алексиева, студентите по графичен дизайн в НБУ Мария Минчева и Елеонора Казакова, студентите по журналистика Михаела Каръмова /УНСС/, Таня Сталева и Ванеса Гуджова /СУ „Св. Климент Охридски“/.  

неделя, 27 февруари 2022 г.

ЗА ЕДНА ОПЕРНА ПРЕМИЕРА

 


Една българска опера, "Чичовци", от Лазар Николов, създадена преди повече от 50 години и непредставяна досега, се озова в афишите на Софийска и Пловдивска опера по едно и също време. Поводът е календарен - Националният празник в контекста на хуманитарната катастрофа в Украйна и 100 годишнината от рождението на автора на творбата, Лазар Николов.

Радващо, но е необяснимо подобно изобилие с едно и също българско оперно заглавие. Музиката на Лазар Николов почти напълно отсъства от националната сцена. Дали някой е планирал представяне на други негови творби?

За съжаление всичко става на парче - без цялостна програма с концерти, научна конференция, документална изложба, монография, филм, радиопредавания за един достоен и заслужил български творец.

неделя, 13 февруари 2022 г.

КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА - ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ

НЯКОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ УТОЧНЕНИЯ    

В разгара на кампанията за директори на театри, опери и оркестри припламват спорове от най-различен характер. Тази публикация е плод на дългогодишни изследвания. В нейния фокус са сценичните изкуства. Със своите 51 института те са представителна извадка от поделенията, финансирани с бюджета на Министерството на културата.

Използвани са различни изследователски методи.
Анализ на ситуацията със сценичните изкуства в България:

Анализ на назначенията на директори в света: 

Предложения за подобрения на наблюдението и оценката на сценичните изкуства:
ИДЕИ ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Тестване на идеите с дигитални инструменти:
ЗА ЕДНА ВЪЗМОЖНА ОЦЕНКА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Систематизиране на данни и тенденции за сценичните изкуства у нас:
СЦЕНИЧНАТА РЕФОРМА У НАС ОТ „ПТИЧИ ПОГЛЕД“

Метод на включено наблюдение при участие на автора в конкурс:
ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА

Тестване на съдебната система в решаване на оспорени резултати от конкурс за избор на директор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Изразено с конвенциите на научния жаргон, натрупан е богат емпиричен материал. Заедно с това произтичат, надявам се здравословни изкушения за някои обобщения, изводи и предложения.
 

ИЗБОРИ, ИЗБОРИ... 

Назначенията на директорите минават през конкурс. Мандатите са между четири и пет години. Сценичните изкуства заемат най-голям дял в конкурсните процедури. Там са 51 самостоятелни юридически лица, разпределени в почти всички областни центрове /без Перник и Монтана/. 

Да си представим каква енергия и ресурси на тежката административна машина отнема подобно упражнение. А дигитализацията е все още terra incognita за Министерството на културата: липсват систематизирани и публично споделени данни за бюджети, репертоар, публика, програми...

Практиката, свързана с конкурсните назначения, е очевидна проява на административно разточителство. Резултатите от посочените действия неизбежно генерират проблематични ефекти. 

МЕЖДУ КОНКУРСИТЕ

Всяка година Министерството на културата изготвя комплексната оценка на държавните институти за сценични изкуства, съгласно приетите правила. Разписаните показатели отварят широко вратата за субективни преценки. Как например, се измерва качеството на взаимоотношенията с местните власти? Подобен е и случаят с „креативността на художествения избор“. „Развитието на творците“ също не е докрай изяснено. Прес-досие с отзиви в медиите, експертни оценки в доклади и в специализирани издания няма как непредубедено да се систематизира и оцени...

През 2021 г. Министерството на културата е преценило, че няма нужда от подобна оценка. А един анализ на действията на институтите в условията на COVID пандемията би бил безкрайно полезен.

Наблюдението на институтите за сценични изкуства създава обобщена информация с проблематична достоверност. Няма ги и инструментите за самооценка. И нещо още по-неприятно - данните и резултатите от комплексната оценка не кореспондират със самите конкурси.

УСЛОВИЯТА   

Условията в конкурсите за директори в сценичните изкуства игнорират по-широкоспектърното образование. Културолози, юристи, икономисти нямат достъп до тях. За сметка на това изпълнителят на малко барабанче може спокойно да си подаде документите, да участва в избора и да стане директор... Нищо лошо за инструмента и за тези, които упражняват една достойна професия, но все пак става въпрос за компетенции в сферата на администрацията, управлението, комуникациите, финансирането, продажбите... 

И това си личи. Вижте колко актьори, певци, инструменталисти оглавяват културните институти. И след това, вгледайте се в техния репертоар и публичност... Дефицитите бързо излизат наяве.

Кандидатите, допуснати до участие в конкурса, не получават никакви данни за института: репертоар, финансиране, разходи за издръжка, хонорари, посещения, приходи от билети, наеми, щатно разписание, справки за ангажиране на артистичния състав, годишни отчети, договори по Закона за обществени поръчки, първични документи от годишни комплексни оценки...

ПРОЦЕДУРАТА  

Оценките се изготвят съгласно критерии, регламентирани в наредба. Част от тях са неизпълними - като "реалистично финансово планиране и ангажименти за увеличаване на приходите". Вместо да са "въоръжени до зъби" с разнообразни данни за дейността на съответния културен институт, които да са обект на детайлен анализ, участниците в процедурата безметежно демонстрират пълна неподготвеност да дискутират по същество.

Освен това, в рамките на десетина минути членовете на комисията трябва да прочетат концепцията за развитието на института през следващите четири или пет години, включително и подробен репертоарен план на съответния институт. Абсолютно нереалистична задача, както за кандидата, ограничен да представи съдържанието в пет страници, така и за оценяващите. Налага се тръпчивото усещане за предварително оформени нагласи и предизвестен резултат.   

Наред с представителите на Министерството на културата, членове на комисията, съгласно наредбата, са външни специалисти, които "притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите". Те се задължават "да не разпространяват информация, която им е станала известна при провеждането на конкурса". Никой обаче, не им забранява да бъдат ангажирани, следователно да получават облаги, от настоящия или бъдещия директор на института, който оценяват. Свидетели сме и на куриози: по време на конкурсна процедура кандидат да предлага позиция в ръководния творчески екип на председател на комисията. 

Оценъчните карти се попълват в условията на "контролиран вот". Всяка оценка е явна и за останалите членове на комисията. Подобно обстоятелство засилва допълнително хипотезата за непрозрачен предварително оформен "картел".  

Концепциите на кандидатите остават скрити от публичното внимание. По този начин се създават условия за злоупотреби от всякакъв характер, включително и нерегламентирано заимстване на идеи.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Протоколът с решенията на комисията са основание за сключването на договор между министъра и спечелилия кандидат. Може да се разсъждава доколко един подобен обществено-консултативен орган може на практика да се разпорежда. Създаден от него документ, с де факто препоръчителен характер, да бъде основание за управленско решение, без допълнителен акт /заповед/. Така практически се заобикаля възможността за обжалване пред съдебна инстанция.

Смущаващо е, че с встъпването си в длъжност спечелилият кандидат веднага пристъпва към изпълнението на управленската си програма. Това, само по себе си, е предпоставка за трусове в дейността на института и в изпълнението на вече сключени договори. А честа практика по света е новият директор и началото на управленския му мандат да се обявява поне 1-2 години по-рано.

ИДЕИ

По-добрата система на подбор на директори минава през по-голяма прозрачност: да излязат на светло бюджети, програми за управление, междинни отчети, атестации, оценки. Така ще бъде по-лесно на всички, ангажирани професионално в системата.

Дигитализацията също може да помогне - включително в облекчаване на административните процедури, систематизиране на данни, генериране на оценки, планиране, управление... 

Третият основен инструмент, който би могъл да се приложи, буквално през следващите дни, е участниците в комисиите за оценка на директори на конкурси да подписват декларация, че не са били и няма да са ангажирани в дейността на института, чийто действащ или кандидат директор оценяват.


 

петък, 11 февруари 2022 г.

ИНВЕСТИЦИИТЕ В КУЛТУРАТА СА ШАНС ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КОВИД КРИЗАТА

 


Фото Гаро Кешишян

EZ 07:30:01 11-02-2022

RZ1819EZ.004 07:30
Варна - култура - експерт - интервю


Инвестициите в културата са шанс за преодоляване на ковид кризата, смята експерт


Варна, 11 февруари /Данаил Войков, Георги Генчев, БТА/
В отговор на поразяващото въздействие на пандемията от COVID-19 върху културния и творческия сектор, Европейският план за възстановяване включва дейности, културната основа на които се базира на общи принципи и ценности, каза за БТА експертът Любомир Кутин, доктор по социология, дългогодишен изследовател на културните политики и художествените фестивали, автор на тематични книги. С него БТА разговаря за подкрепата на културата, която следва да дойде от новия бюджет и Плана за възстановяване на ЕС.
Кутин коментира, че ковид кризата е поразила всички културни дейности и творчески продукти по веригата. В същото време тази ситуация помогна на обществото и политиците да погледнат с други очи към културата, смята експертът. Според него доброто е, че тази сфера е заела по-водещо място в системата на публичните политики. Има какво да се желае, въпросът е по какъв начин ще можем в дългосрочен план да извлечем ползи, които да изкристализират в обществени блага, в художествено творчество, в крайни перспективи за хората, ангажирани в изкуството, коментира специалистът.

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво място намери сферата на културата в Европейския план за възстановяване като следствие от COVID-19?
- Първоначално този план се фокусира върху енергетиката, инфраструктурата, иновациите. Културата отсъстваше като тема. След едно категорично настояване и активна позиция на сектора, тя зае своето място, макар и скромно като дял. В някаква степен това включване е гаранция за дълго отлаганите реформи в публичните системи в областта на културата, наред с всички останали сфери от живота ни. Средствата, които ще дойдат по европейския план трябва да бъдат насочени към звената, които са настроени да градят капацитет.

- Каква е ролята в ситуацията на пандемия на Националния фонд за култура и необходими ли са някакви промени в него?
- В тази ситуация Националният фонд "Култура" придобива по-голяма тежест в системата на публичните политики за култура. Създаването на фонда е резултат от приетия базисен закон за закрила и развитие на културата в далечната 1999 г. Изминалите повече от 20 години налагат сериозно преосмисляне и адаптиране към сегашната ситуация. Ако допреди 2-3 години Националният фонд "Култура" разпределяше около половин милион лева бюджет, то през 2020 година ковид пандемията наложи шоковото им увеличаване на 20 милиона лева. Факт, който е голямо предизвикателство пред работещите във фонда специалисти. Искрено се надявам да се изгради необходимият капацитет, който да се гарантира и от нормативни промени. Защото в системата на културните политики именно Националният фонд "Култура" е звеното, което е един вид гарант за приобщаването на българската култура към европейските тенденции и процеси в тази сфера. Културата трябва да заеме подобаващо място в организацията на обществения живот. Днес всеки голям инвестиционен проект се съпътства задължително от оценка на въздействието на околната среда, а никой не се грижи от оценка на въздействието върху културната среда. По-сложно е, но е крайно необходимо, защото повсеместната и безогледна комерсиализация поразява жизнено важни обществени системи - образование, социално подпомагане, сигурност, отбрана. Пошлият вкус носи не по-малко дългосрочни и понякога фатални вреди, съизмерими с накърненото природно равновесие. И няма кой да озапти самозабравили се пишман "културтрегери", чиято основна грижа е задоволяване на собственото им его и безогледно паразитиране върху национални и световни художествени образци - по подобие на библейските търговци в храма. Ако природата съществува чрез равновесие, то културата, като човешка дейност, се подчинява на принципа на йерархията. Както е казал народа - "Всяка жаба да си знае гьола". Смислената реформа в културата означава наместване на пластове, ценности, отглеждане на правила и стандарти, които да дадат "зелена светлина" на всеки високо професионален творец. Културата, която битува на пазара е достатъчно жизнена да се подхранва сама. Не е нужно да получава публични средства - както преди време "Пайнер" беше финансиран с европейски средства. Това трябва да е основна грижа на отговорните институции - Народното събрание, Министерството на културата, Национален фонд "Култура", общинските администрации.

- Дава ли бюджетът основание за излизане от капана на епидемията?
- Инвестициите в културата следва да се разглеждат като необходимост за преодоляване на ковид кризата, защото тя порази всички културни и художествени дейности. Бюджетът винаги се съпътства с тригодишна средносрочна прогноза - в случая за периода 2022-2024 г. За съжаление в сферата на културата усилията за реформи чрез сметките на Европейския план и реформата на Националния фонд "Култура" още не кореспондират адекватно с тази тригодишна бюджетна прогноза. В голяма степен тази бюджетна прогноза по инерция продължава да се изготвя формално. В нея четем за "Оперно-филхармонични дружества, например" - институти, които не съществуват повече от 20 години. В културата дългосрочното планиране е от жизнено важно значение. И тази година във Варна няма да има балетен конкурс, организаторите на фестивала "Варна лит" също решиха да не го провеждат, защото до април няма да знаят с какви пари ще разполагат от общинския бюджет. Финансирането не трябва да е безусловно, а да се крепи на добре осмислени процедури за наблюдение и оценка, елиминиране на конфликт на интереси. Това е много трудно постижима цел, защото сме малко общество, оплетено в роднински и други връзки от най-различен характер. Именно от тази гледна точка Национален фонд "Култура" придобива особена тежест - да се превърне в инкубатор на идеи и съизмерване на нашата култура с европейските и световни процеси в същата област. Естествено в този конгломерат от интереси е необходимо да се калкулират някои неизбежни рискове. От друга страна изграденият корпус на установените културни институти и инфраструктура също се нуждае от подпомагане. Големият проблем, който съществува сега, е невъзможността да се отворят перспективи и програми с тригодишен срок, както е в Европейския съюз. В тази тригодишна рамка за финансиране на културни инициативи ние нямаме такива инструменти, а така няма как да гарантираме предвидимост.

- Необходима ли е в тази ситуация някаква по-специална "защита" за културната сфера или въвеждане на "защитени" специалности и професии?
- Подобно на защитените видове в екологията, културата също се нуждае от подобна грижа. Защото в ЕС за 27 държави, които изграждат европейското семейство, именно културното многообразие е богатство, изразяващо се в различни форми на културна активност. На фона на усилията за финансиране на културата, се очертават два проблема, които все още не намират решение. Недостатъчно внимание се отделя на творчеството. Така например, класическите сценични изкуства - симфоничната, камерната музика, операта, балета, художествената песен, не предлагат нова продукция. Сега представителите на киноиндустрията с основание протестират, че административни неуредици пречат на финансирането на нови продукции. Но не по-малко трябва да сме загрижени и за творчеството в споменатите музикални жанрове, защото без тях сме обречени в не по-малка степен на безкултурие. Вторият проблем е, че хората, заети в изкуството нямат добри, адекватни перспективи. Ето и пример - миналата година в Националната музикална академия са завършили шестима цигулари. За създаването на един добър музикант са необходими минимум 15-20 години само за обучение. Ето защо би следвало тези професии да се превърнат в защитен вид, защото скоро ще изчезнат. Тук отново ще напомня за специалните политики, които да развиват тези умения. Иначе онова, което ни очаква е духовната бедност. Има и една още по-малко забележима негативна тенденция. Културата черпи ресурси от образованието. Те са нещо като скачени съдове. Упадъкът на професионалното художествено образование е очевиден. На фона на ковид кризата се засили и упадъкът на образованието по изкуствата в общообразователните училища. Вече две години отглеждаме поколение, което се дезинтегрира от всякакви художествени дейности. Това е пагубно. В живота навлизат млади хора, тотално отчуждени от изкуствата - като любопитство и интерес. Излишно е да обясняваме какво е значението на изкуствата за оформянето на творчески нагласи във всички видове професии. От друга страна изминалите две години генерираха възможности. Изпитанията помогнаха на творците да се консолидират, да отглеждат и проявяват солидарност. А това е много важно, за да гарантира жизнеспособност на сектора. Въпреки, че COVID-19 създаде много проблеми, доброто еq че културата беше припозната и като нещо важно, което да заеме подобаващо място в системата на обществените отношения.
/РЗ/

понеделник, 17 януари 2022 г.

МЪКА ЗА МАКЕДОНИЯ


Заглавието е заимствано от началото на филма "Мера според мера".

Преди близо година се явих на конкурс за директор на Културно-информационния център на България в Скопие. Бях сред класираните - т.е. успешно издържали конкурса кандидати, но на трето място. Днес надникнах в сайта на Центъра. Последната информация е от 2016 г.:

ТУК

Няколко дни впоследствие при посещение на сайта се отваря следния надпис:











После се оказа, че домейнът е с изтекъл срок:



Ето я и спечелилата кандидатура:

ТУК

Ето и членовете на комисиите, оценките и концепциите на кандидатите, предоставени от Министерството на културата в отговор на заявление за достъп до обществена информация:

ТУК

Ето и моето участие:

ТУК

Ето и концепцията ми:

ТУК

За сравнение, ето как е организиран сайта на Културно-информационния център на Република Северна Македония в София:

ТУК

Въпросът кой, как и с какво качество е ангажиран със "соработката" и излишен. Май трябва да се сърдим повече на себе си...



неделя, 24 октомври 2021 г.

ТЕМАТА КУЛТУРА В ПРОГРАМИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ НА 14 НОЕМВРИ 2021

В навечерието на редовните избори през март 2021 г. бяха анализирани програмите за култура на политическите партии и коалиции. Тогава едва една трета от тях засегнаха тази тема. Девет месеца по-късно преобладаващата част от кандидатите за Народното събрание представят свои идеи за политики в културата. Напредъкът е очевиден, независимо че не са редки случаите темата да се засяга бегло, "от кумова срама" - с няколко дежурни фрази. 

Посоки в културните политики

Анализът на съдържанието е обособен в три раздела. Първият от тях, структурните политики, обхваща библиотеки, наследство, издателства и литература, визуални, сценични изкуства, читалища и аудиовизия и медии. Вторият раздел, функционални политики, съдържа дейностите творчество и разпространение на художествени произведения. И накрая е анализирана връзката на културата с науката и образованието, регионалното развитие и туризма. 

В какво се фокусират политиците?

Ясно изразен приоритет са наследството и медиите. Обяснимо е, доколкото всеки разговор за културата започва от духа и идентичността. Интересът към медиите отразява актуалната динамика, свързана със свободата на словото, отношенията на собственост, фалшивите новини...   

Читалищата, книгите, библиотеките и сценичните изкуства оформят основния корпус на темите, свързани с културата. Доста зад тях самотно стоят визуалните изкуства. Заниженото внимание към художниците се дължи на обстоятелството, че в голямата си част те работят индивидуално и не оформят компактни общности, както в останалите сфери на артистичен живот. Затова и не са толкова интересни на политиците.  


Функционалните политики дават превес на промотирането на изкуствата пред творчеството. Логично е, като по-лесни за въздействие, бързооборотните дейности да заемат водещо място в полезрението на политиците. Ефектите лесно и бързо могат да се удостоверят в различните масови публични събития. Създаването на ново творчество е нещо невидимо, а очакваните резултати са твърде неясни, с неизбежните си рискове.



Връзката на културата с образованието, регионите и туризма, макар и не толкова често срещани, се разпределя по равно във фокуса на политическите програми. 

Следващата таблица хвърля допълнителен поглед към идеите на партиите за културата и изкуствата.

     


Ето данни и в по-конкретен вид със съпътстваща референция:


Някои изводи

Сред кандидатите за народни избраници се оформят здравословни навици за насърчаване на информиран избор. 

Добре би било след 14 ноември експертите да изгладят грапавините в посока повече грижа за творчество в различните изкуства, с по-голямо внимание към художниците и към устойчиви връзки с образованието, науката, регионите и туризма.

неделя, 6 юни 2021 г.

НУЖНИ СА КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ФЕСТИВАЛИТЕ, СМЯТА ЕКСПЕРТЪТ ЛЮБОМИР КУТИН

 
















VINF 07:30:01 06-06-2021
MM1934VI.015 07:30
Варна - култура - позиция

Нужни са критерии за оценка на качеството на фестивалите, смята експертът Любомир Кутин


Варна, 6 юни /Георги Генчев, Мила Едрева, БТА/
В България има остра нужда от приемане на критерии за оценка качеството на фестивалите, които се провеждат, каза за БТА Любомир Кутин, автор на изследвания, учебници и книги в сферата на културата и изкуствата. Той е бил университетски преподавател, участник в различни културни проекти, в момента е и организационен секретар на фестивала на оперното и балетното изкуство - Стара Загора.
Фестивалите у нас сега съществуват в много аморфна форма, защото нямаме адекватни инструменти да идентифицираме тяхното качество, счита експертът. Според него, приоритетно трябва да се мисли за създаване на подходящи механизми, които да поставят всеки от културните форуми на мястото му. Обикновено всички се "измъкват" от тази задача с извинението, че изкуството е нещо субективно, но всъщност има много "улики", които могат да удостоверят значението на един артистичен форум, е позицията на Кутин. Според него, е задължително да има някаква санкция, защото фестивалите все повече се разпространяват. Ситуацията обаче започва да прилича на джунгла, а не на подредена градина, каза експертът. По думите му, липсата на авторитети и на ясни оценки, на критика, води и до дефицит на адекватни акценти в културните политики.
В моите изследвания се опитвам да идентифицирам стандарти, допълни Кутин. Според него, процесът с оценяването е двупосочен. По думите му, тези, които управляват, трябва да имат ясно структурирани приоритети, а гражданското движение, свързано с фестивалите, да се самоорганизира и да създава собствени стандарти. В момента има абсолютна търпимост към всякакви самозванци и такива, които всъщност срамят занаята, посочи Кутин. И допълни, че до голяма степен фестивалите са в аморфно състояние, тъй като я няма общността, която да налага правила, проявявайки солидарност, а на местно и национално ниво няма ясна политика, тъй като за публичната власт културата все още е твърде периферна.
Проблем е и това, че в много голяма степен фестивалите експлоатират вече създадено творчество, а грижата за създаване на нещо ново в различните изкуства отсъства, допълни Кутин. Според него, тези форуми, случвайки се за кратко време в определено място, пораждат ефект на глобализацията - дефицит на отговорности към времето извън фестивала, е мнението на експерта. По думите му, всъщност задача на форумите е да се ангажират с възпитаване на публики, включително извън времето, когато се случват. Тези неща, ако не се мислят и не се действа, ще продължаваме да тъпчем на едно място и да възпроизвеждаме безкултурие, е позицията на Кутин.
На въпрос защо се е заел да направи системно изследване на фестивалите, той отговаря, че в световен мащаб това явление се анализира сравнително малко, въпреки че този тип форуми във все по-голяма степен определят празничното съществуване на модерния човек. Все повече изкуствата приемат тази форма да се популяризират, обясни Кутин. Според него, фестивалите днес са преди всичко форуми за оценка и за честване на човешки способности, както и за събиране на хора било то в широк или специализиран кръг. Освен това, те са и начин за честване на традицията или отблъскване от нея, допълни Кутин. По думите му, фестивалите са събития, които маркират определено време и пространство, оживяват древни паметници или пък създават нови места за изкуство.
Тези културни форуми са и инструменти за регионалното развитие, допълни Кутин. Според него, ведно с другите си предназначения, свързани с изкуството, в чисто икономически план, форумите са вид предприемачество и допринасят за развитието на селищата, където се провеждат. Причината е, че със събирането на много хора става възможно да "дръпнат" напред туризмът, културните и творческите индустрии, допълни Кутин. Като пример в това отношение той дава Варна, която е домакин на първия фестивал, провел се изобщо в България - "Варненско лято". Началото е поставено през 1926 г., а основната причина да се случи е, че чисто исторически в този период, след Първата световна война, хората са имали нужда от надежда, а фестивалът им я дава, е мнението на експерта. Освен това, Варна като локация е открит град и тази предразположеност като географско положение и като манталитет на варненци, става фактор тук да се трансферират тези културни процеси, посочи Кутин. Според него, провеждането на първото издание на "Варненско лято" исторически съвпада и с развитието на младата тогава българска музика. По думите му, голяма част от българската интелигенция тогава е образована на Запад, но се завръща да работи в родината си и има нужда от трибуна, от възпитание на публиката. Ненапразно с първия роден музикален фестивал е свързано и името на великия Панчо Владигеров, допълни Кутин. И припомни, че първата директна ретранслация на радиопредаване от Европа за САЩ през 1937 г. е именно с негова музика, като американският слушател е чул в директен сигнал от Стария континент спектакъл на операта "Цар Калоян" в Братислава.
Според Кутин, проблем днес е и липсата на критика. По думите му, в съвремието ни няма акценти, няма авторитети и всичко много бързо се забравя. Имаме безкрайно много технически възможности, но нямаме никакви документи, допълни Кутин. Според него, това е една от големите разлики с отминали години, когато е било норма при създаването на публично съдържание да има коментар и оценка, като зад тях да стоят много добре премислени текстове. В момента оценяването е в социалните мрежи, където има изобилие от коментари, но те носят твърде фрагментарен и повърхностен характер, посочи Кутин. Неговата лична позиция е, че бъдещите изследователи ще имат сериозни затруднения. За да реконструират съдържанието на отминалите фестивали, те ще трябва да влизат в социалните мрежи, но там направо ще се "удавят", аргументира се експертът.
Точно възстановяването на миналото е била една от причините Кутин да се залови и с проект за създаване на уеб сайт, представящ фестивалните събития във Варна, критика и данни за тях. Идеята беше да опитаме да съберем и систематизираме документите, художествените факти, да покажем артистичния дух, обясни експертът. Според него, фестивалите всъщност са добър ключ за осмисляне на миналото, защото са концентрат на обществена енергия и артистични импулси, които са намирали своя територия и са се обозначили във времето и пространството. Всеки културен форум, който сме описали, сме го обозначили като години, каза още Кутин. Той уточни, че екипът, работил по проекта, е идентифицирал 75 фестивала във Варна, 53 от които съществуват и към момента, а 22 вече ги няма. Експертът допълни, че планът е в предстоящите 5 години да се работи активно около 100-годишния юбилей на ММФ "Варненско лято". Идеята е да се направи опит за систематизиране на програмите му през отминалия един век. Освен това, екипът планира да направи гигантска 100-годишна карта на фестивалите във Варна, на която ще бъде отбелязано хронологично кога какво се случва.
По темата за влиянието на пандемията върху фестивалите, Кутин смята, че то тепърва ще се види - както върху начините на провеждането им, така и като локации. В много голяма степен онези изкуства, които се възпроизвеждат с технически средства, чрез принудителната изолация намериха нови инструменти да достигат до публиката и това ускори тяхното разпространение, демократизира ги, посочи Кутин. Според него обаче, пандемичната обстановка е показала и това, че колкото и да се усъвършенстват каналите за комуникация, живото преживяване няма как да бъде заменено. В бъдещето изкуството ще има възможност да прониква до много повече места чрез каналите на цифровизацията, но и в много по-голяма степен ще бъде усетена нуждата на хората от живо съприкосновение с него, посочи Кутин. И припомни как при появата на грамофона и киното се е смятало, че концертите и театрите ще изчезнат. Да, но ги има и днес, защото хората имат нужда да срещат изкуството на живо, защото и най-съвършената технология не може да замени този контакт, обобщи Кутин.



/ММ/

Варна , култура , позиция