неделя, 27 февруари 2022 г.

ЗА ЕДНА ОПЕРНА ПРЕМИЕРА

 


Една българска опера, "Чичовци", от Лазар Николов, създадена преди повече от 50 години и непредставяна досега, се озова в афишите на Софийска и Пловдивска опера по едно и също време. Поводът е календарен - Националният празник в контекста на хуманитарната катастрофа в Украйна и 100 годишнината от рождението на автора на творбата, Лазар Николов.

Радващо, но е необяснимо подобно изобилие с едно и също българско оперно заглавие. Музиката на Лазар Николов почти напълно отсъства от националната сцена. Дали някой е планирал представяне на други негови творби?

За съжаление всичко става на парче - без цялостна програма с концерти, научна конференция, документална изложба, монография, филм, радиопредавания за един достоен и заслужил български творец.

неделя, 13 февруари 2022 г.

КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА - ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ

НЯКОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ УТОЧНЕНИЯ    

В разгара на кампанията за директори на театри, опери и оркестри припламват спорове от най-различен характер. Тази публикация е плод на дългогодишни изследвания. В нейния фокус са сценичните изкуства. Със своите 51 института те са представителна извадка от поделенията, финансирани с бюджета на Министерството на културата.

Използвани са различни изследователски методи.
Анализ на ситуацията със сценичните изкуства в България:

Анализ на назначенията на директори в света: 

Предложения за подобрения на наблюдението и оценката на сценичните изкуства:
ИДЕИ ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Тестване на идеите с дигитални инструменти:
ЗА ЕДНА ВЪЗМОЖНА ОЦЕНКА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Систематизиране на данни и тенденции за сценичните изкуства у нас:
СЦЕНИЧНАТА РЕФОРМА У НАС ОТ „ПТИЧИ ПОГЛЕД“

Метод на включено наблюдение при участие на автора в конкурс:
ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА

Тестване на съдебната система в решаване на оспорени резултати от конкурс за избор на директор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Изразено с конвенциите на научния жаргон, натрупан е богат емпиричен материал. Заедно с това произтичат, надявам се здравословни изкушения за някои обобщения, изводи и предложения.
 

ИЗБОРИ, ИЗБОРИ... 

Назначенията на директорите минават през конкурс. Мандатите са между четири и пет години. Сценичните изкуства заемат най-голям дял в конкурсните процедури. Там са 51 самостоятелни юридически лица, разпределени в почти всички областни центрове /без Перник и Монтана/. 

Да си представим каква енергия и ресурси на тежката административна машина отнема подобно упражнение. А дигитализацията е все още terra incognita за Министерството на културата: липсват систематизирани и публично споделени данни за бюджети, репертоар, публика, програми...

Практиката, свързана с конкурсните назначения, е очевидна проява на административно разточителство. Резултатите от посочените действия неизбежно генерират проблематични ефекти. 

МЕЖДУ КОНКУРСИТЕ

Всяка година Министерството на културата изготвя комплексната оценка на държавните институти за сценични изкуства, съгласно приетите правила. Разписаните показатели отварят широко вратата за субективни преценки. Как например, се измерва качеството на взаимоотношенията с местните власти? Подобен е и случаят с „креативността на художествения избор“. „Развитието на творците“ също не е докрай изяснено. Прес-досие с отзиви в медиите, експертни оценки в доклади и в специализирани издания няма как непредубедено да се систематизира и оцени...

През 2021 г. Министерството на културата е преценило, че няма нужда от подобна оценка. А един анализ на действията на институтите в условията на COVID пандемията би бил безкрайно полезен.

Наблюдението на институтите за сценични изкуства създава обобщена информация с проблематична достоверност. Няма ги и инструментите за самооценка. И нещо още по-неприятно - данните и резултатите от комплексната оценка не кореспондират със самите конкурси.

УСЛОВИЯТА   

Условията в конкурсите за директори в сценичните изкуства игнорират по-широкоспектърното образование. Културолози, юристи, икономисти нямат достъп до тях. За сметка на това изпълнителят на малко барабанче може спокойно да си подаде документите, да участва в избора и да стане директор... Нищо лошо за инструмента и за тези, които упражняват една достойна професия, но все пак става въпрос за компетенции в сферата на администрацията, управлението, комуникациите, финансирането, продажбите... 

И това си личи. Вижте колко актьори, певци, инструменталисти оглавяват културните институти. И след това, вгледайте се в техния репертоар и публичност... Дефицитите бързо излизат наяве.

Кандидатите, допуснати до участие в конкурса, не получават никакви данни за института: репертоар, финансиране, разходи за издръжка, хонорари, посещения, приходи от билети, наеми, щатно разписание, справки за ангажиране на артистичния състав, годишни отчети, договори по Закона за обществени поръчки, първични документи от годишни комплексни оценки...

ПРОЦЕДУРАТА  

Оценките се изготвят съгласно критерии, регламентирани в наредба. Част от тях са неизпълними - като "реалистично финансово планиране и ангажименти за увеличаване на приходите". Вместо да са "въоръжени до зъби" с разнообразни данни за дейността на съответния културен институт, които да са обект на детайлен анализ, участниците в процедурата безметежно демонстрират пълна неподготвеност да дискутират по същество.

Освен това, в рамките на десетина минути членовете на комисията трябва да прочетат концепцията за развитието на института през следващите четири или пет години, включително и подробен репертоарен план на съответния институт. Абсолютно нереалистична задача, както за кандидата, ограничен да представи съдържанието в пет страници, така и за оценяващите. Налага се тръпчивото усещане за предварително оформени нагласи и предизвестен резултат.   

Наред с представителите на Министерството на културата, членове на комисията, съгласно наредбата, са външни специалисти, които "притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите". Те се задължават "да не разпространяват информация, която им е станала известна при провеждането на конкурса". Никой обаче, не им забранява да бъдат ангажирани, следователно да получават облаги, от настоящия или бъдещия директор на института, който оценяват. Свидетели сме и на куриози: по време на конкурсна процедура кандидат да предлага позиция в ръководния творчески екип на председател на комисията. 

Оценъчните карти се попълват в условията на "контролиран вот". Всяка оценка е явна и за останалите членове на комисията. Подобно обстоятелство засилва допълнително хипотезата за непрозрачен предварително оформен "картел".  

Концепциите на кандидатите остават скрити от публичното внимание. По този начин се създават условия за злоупотреби от всякакъв характер, включително и нерегламентирано заимстване на идеи.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Протоколът с решенията на комисията са основание за сключването на договор между министъра и спечелилия кандидат. Може да се разсъждава доколко един подобен обществено-консултативен орган може на практика да се разпорежда. Създаден от него документ, с де факто препоръчителен характер, да бъде основание за управленско решение, без допълнителен акт /заповед/. Така практически се заобикаля възможността за обжалване пред съдебна инстанция.

Смущаващо е, че с встъпването си в длъжност спечелилият кандидат веднага пристъпва към изпълнението на управленската си програма. Това, само по себе си, е предпоставка за трусове в дейността на института и в изпълнението на вече сключени договори. А честа практика по света е новият директор и началото на управленския му мандат да се обявява поне 1-2 години по-рано.

ИДЕИ

По-добрата система на подбор на директори минава през по-голяма прозрачност: да излязат на светло бюджети, програми за управление, междинни отчети, атестации, оценки. Така ще бъде по-лесно на всички, ангажирани професионално в системата.

Дигитализацията също може да помогне - включително в облекчаване на административните процедури, систематизиране на данни, генериране на оценки, планиране, управление... 

Третият основен инструмент, който би могъл да се приложи, буквално през следващите дни, е участниците в комисиите за оценка на директори на конкурси да подписват декларация, че не са били и няма да са ангажирани в дейността на института, чийто действащ или кандидат директор оценяват.


 

петък, 11 февруари 2022 г.

ИНВЕСТИЦИИТЕ В КУЛТУРАТА СА ШАНС ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КОВИД КРИЗАТА

 


Фото Гаро Кешишян

EZ 07:30:01 11-02-2022

RZ1819EZ.004 07:30
Варна - култура - експерт - интервю


Инвестициите в културата са шанс за преодоляване на ковид кризата, смята експерт


Варна, 11 февруари /Данаил Войков, Георги Генчев, БТА/
В отговор на поразяващото въздействие на пандемията от COVID-19 върху културния и творческия сектор, Европейският план за възстановяване включва дейности, културната основа на които се базира на общи принципи и ценности, каза за БТА експертът Любомир Кутин, доктор по социология, дългогодишен изследовател на културните политики и художествените фестивали, автор на тематични книги. С него БТА разговаря за подкрепата на културата, която следва да дойде от новия бюджет и Плана за възстановяване на ЕС.
Кутин коментира, че ковид кризата е поразила всички културни дейности и творчески продукти по веригата. В същото време тази ситуация помогна на обществото и политиците да погледнат с други очи към културата, смята експертът. Според него доброто е, че тази сфера е заела по-водещо място в системата на публичните политики. Има какво да се желае, въпросът е по какъв начин ще можем в дългосрочен план да извлечем ползи, които да изкристализират в обществени блага, в художествено творчество, в крайни перспективи за хората, ангажирани в изкуството, коментира специалистът.

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво място намери сферата на културата в Европейския план за възстановяване като следствие от COVID-19?
- Първоначално този план се фокусира върху енергетиката, инфраструктурата, иновациите. Културата отсъстваше като тема. След едно категорично настояване и активна позиция на сектора, тя зае своето място, макар и скромно като дял. В някаква степен това включване е гаранция за дълго отлаганите реформи в публичните системи в областта на културата, наред с всички останали сфери от живота ни. Средствата, които ще дойдат по европейския план трябва да бъдат насочени към звената, които са настроени да градят капацитет.

- Каква е ролята в ситуацията на пандемия на Националния фонд за култура и необходими ли са някакви промени в него?
- В тази ситуация Националният фонд "Култура" придобива по-голяма тежест в системата на публичните политики за култура. Създаването на фонда е резултат от приетия базисен закон за закрила и развитие на културата в далечната 1999 г. Изминалите повече от 20 години налагат сериозно преосмисляне и адаптиране към сегашната ситуация. Ако допреди 2-3 години Националният фонд "Култура" разпределяше около половин милион лева бюджет, то през 2020 година ковид пандемията наложи шоковото им увеличаване на 20 милиона лева. Факт, който е голямо предизвикателство пред работещите във фонда специалисти. Искрено се надявам да се изгради необходимият капацитет, който да се гарантира и от нормативни промени. Защото в системата на културните политики именно Националният фонд "Култура" е звеното, което е един вид гарант за приобщаването на българската култура към европейските тенденции и процеси в тази сфера. Културата трябва да заеме подобаващо място в организацията на обществения живот. Днес всеки голям инвестиционен проект се съпътства задължително от оценка на въздействието на околната среда, а никой не се грижи от оценка на въздействието върху културната среда. По-сложно е, но е крайно необходимо, защото повсеместната и безогледна комерсиализация поразява жизнено важни обществени системи - образование, социално подпомагане, сигурност, отбрана. Пошлият вкус носи не по-малко дългосрочни и понякога фатални вреди, съизмерими с накърненото природно равновесие. И няма кой да озапти самозабравили се пишман "културтрегери", чиято основна грижа е задоволяване на собственото им его и безогледно паразитиране върху национални и световни художествени образци - по подобие на библейските търговци в храма. Ако природата съществува чрез равновесие, то културата, като човешка дейност, се подчинява на принципа на йерархията. Както е казал народа - "Всяка жаба да си знае гьола". Смислената реформа в културата означава наместване на пластове, ценности, отглеждане на правила и стандарти, които да дадат "зелена светлина" на всеки високо професионален творец. Културата, която битува на пазара е достатъчно жизнена да се подхранва сама. Не е нужно да получава публични средства - както преди време "Пайнер" беше финансиран с европейски средства. Това трябва да е основна грижа на отговорните институции - Народното събрание, Министерството на културата, Национален фонд "Култура", общинските администрации.

- Дава ли бюджетът основание за излизане от капана на епидемията?
- Инвестициите в културата следва да се разглеждат като необходимост за преодоляване на ковид кризата, защото тя порази всички културни и художествени дейности. Бюджетът винаги се съпътства с тригодишна средносрочна прогноза - в случая за периода 2022-2024 г. За съжаление в сферата на културата усилията за реформи чрез сметките на Европейския план и реформата на Националния фонд "Култура" още не кореспондират адекватно с тази тригодишна бюджетна прогноза. В голяма степен тази бюджетна прогноза по инерция продължава да се изготвя формално. В нея четем за "Оперно-филхармонични дружества, например" - институти, които не съществуват повече от 20 години. В културата дългосрочното планиране е от жизнено важно значение. И тази година във Варна няма да има балетен конкурс, организаторите на фестивала "Варна лит" също решиха да не го провеждат, защото до април няма да знаят с какви пари ще разполагат от общинския бюджет. Финансирането не трябва да е безусловно, а да се крепи на добре осмислени процедури за наблюдение и оценка, елиминиране на конфликт на интереси. Това е много трудно постижима цел, защото сме малко общество, оплетено в роднински и други връзки от най-различен характер. Именно от тази гледна точка Национален фонд "Култура" придобива особена тежест - да се превърне в инкубатор на идеи и съизмерване на нашата култура с европейските и световни процеси в същата област. Естествено в този конгломерат от интереси е необходимо да се калкулират някои неизбежни рискове. От друга страна изграденият корпус на установените културни институти и инфраструктура също се нуждае от подпомагане. Големият проблем, който съществува сега, е невъзможността да се отворят перспективи и програми с тригодишен срок, както е в Европейския съюз. В тази тригодишна рамка за финансиране на културни инициативи ние нямаме такива инструменти, а така няма как да гарантираме предвидимост.

- Необходима ли е в тази ситуация някаква по-специална "защита" за културната сфера или въвеждане на "защитени" специалности и професии?
- Подобно на защитените видове в екологията, културата също се нуждае от подобна грижа. Защото в ЕС за 27 държави, които изграждат европейското семейство, именно културното многообразие е богатство, изразяващо се в различни форми на културна активност. На фона на усилията за финансиране на културата, се очертават два проблема, които все още не намират решение. Недостатъчно внимание се отделя на творчеството. Така например, класическите сценични изкуства - симфоничната, камерната музика, операта, балета, художествената песен, не предлагат нова продукция. Сега представителите на киноиндустрията с основание протестират, че административни неуредици пречат на финансирането на нови продукции. Но не по-малко трябва да сме загрижени и за творчеството в споменатите музикални жанрове, защото без тях сме обречени в не по-малка степен на безкултурие. Вторият проблем е, че хората, заети в изкуството нямат добри, адекватни перспективи. Ето и пример - миналата година в Националната музикална академия са завършили шестима цигулари. За създаването на един добър музикант са необходими минимум 15-20 години само за обучение. Ето защо би следвало тези професии да се превърнат в защитен вид, защото скоро ще изчезнат. Тук отново ще напомня за специалните политики, които да развиват тези умения. Иначе онова, което ни очаква е духовната бедност. Има и една още по-малко забележима негативна тенденция. Културата черпи ресурси от образованието. Те са нещо като скачени съдове. Упадъкът на професионалното художествено образование е очевиден. На фона на ковид кризата се засили и упадъкът на образованието по изкуствата в общообразователните училища. Вече две години отглеждаме поколение, което се дезинтегрира от всякакви художествени дейности. Това е пагубно. В живота навлизат млади хора, тотално отчуждени от изкуствата - като любопитство и интерес. Излишно е да обясняваме какво е значението на изкуствата за оформянето на творчески нагласи във всички видове професии. От друга страна изминалите две години генерираха възможности. Изпитанията помогнаха на творците да се консолидират, да отглеждат и проявяват солидарност. А това е много важно, за да гарантира жизнеспособност на сектора. Въпреки, че COVID-19 създаде много проблеми, доброто еq че културата беше припозната и като нещо важно, което да заеме подобаващо място в системата на обществените отношения.
/РЗ/

понеделник, 17 януари 2022 г.

МЪКА ЗА МАКЕДОНИЯ


Заглавието е заимствано от началото на филма "Мера според мера".

Преди близо година се явих на конкурс за директор на Културно-информационния център на България в Скопие. Бях сред класираните - т.е. успешно издържали конкурса кандидати, но на трето място. Днес надникнах в сайта на Центъра. Последната информация е от 2016 г.:

ТУК

Няколко дни впоследствие при посещение на сайта се отваря следния надпис:











После се оказа, че домейнът е с изтекъл срок:



Ето я и спечелилата кандидатура:

ТУК

Ето и членовете на комисиите, оценките и концепциите на кандидатите, предоставени от Министерството на културата в отговор на заявление за достъп до обществена информация:

ТУК

Ето и моето участие:

ТУК

Ето и концепцията ми:

ТУК

За сравнение, ето как е организиран сайта на Културно-информационния център на Република Северна Македония в София:

ТУК

Въпросът кой, как и с какво качество е ангажиран със "соработката" и излишен. Май трябва да се сърдим повече на себе си...



неделя, 24 октомври 2021 г.

ТЕМАТА КУЛТУРА В ПРОГРАМИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ НА 14 НОЕМВРИ 2021

В навечерието на редовните избори през март 2021 г. бяха анализирани програмите за култура на политическите партии и коалиции. Тогава едва една трета от тях засегнаха тази тема. Девет месеца по-късно преобладаващата част от кандидатите за Народното събрание представят свои идеи за политики в културата. Напредъкът е очевиден, независимо че не са редки случаите темата да се засяга бегло, "от кумова срама" - с няколко дежурни фрази. 

Посоки в културните политики

Анализът на съдържанието е обособен в три раздела. Първият от тях, структурните политики, обхваща библиотеки, наследство, издателства и литература, визуални, сценични изкуства, читалища и аудиовизия и медии. Вторият раздел, функционални политики, съдържа дейностите творчество и разпространение на художествени произведения. И накрая е анализирана връзката на културата с науката и образованието, регионалното развитие и туризма. 

В какво се фокусират политиците?

Ясно изразен приоритет са наследството и медиите. Обяснимо е, доколкото всеки разговор за културата започва от духа и идентичността. Интересът към медиите отразява актуалната динамика, свързана със свободата на словото, отношенията на собственост, фалшивите новини...   

Читалищата, книгите, библиотеките и сценичните изкуства оформят основния корпус на темите, свързани с културата. Доста зад тях самотно стоят визуалните изкуства. Заниженото внимание към художниците се дължи на обстоятелството, че в голямата си част те работят индивидуално и не оформят компактни общности, както в останалите сфери на артистичен живот. Затова и не са толкова интересни на политиците.  


Функционалните политики дават превес на промотирането на изкуствата пред творчеството. Логично е, като по-лесни за въздействие, бързооборотните дейности да заемат водещо място в полезрението на политиците. Ефектите лесно и бързо могат да се удостоверят в различните масови публични събития. Създаването на ново творчество е нещо невидимо, а очакваните резултати са твърде неясни, с неизбежните си рискове.



Връзката на културата с образованието, регионите и туризма, макар и не толкова често срещани, се разпределя по равно във фокуса на политическите програми. 

Следващата таблица хвърля допълнителен поглед към идеите на партиите за културата и изкуствата.

     


Ето данни и в по-конкретен вид със съпътстваща референция:


Някои изводи

Сред кандидатите за народни избраници се оформят здравословни навици за насърчаване на информиран избор. 

Добре би било след 14 ноември експертите да изгладят грапавините в посока повече грижа за творчество в различните изкуства, с по-голямо внимание към художниците и към устойчиви връзки с образованието, науката, регионите и туризма.

неделя, 6 юни 2021 г.

НУЖНИ СА КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ФЕСТИВАЛИТЕ, СМЯТА ЕКСПЕРТЪТ ЛЮБОМИР КУТИН

 















VINF 07:30:01 06-06-2021
MM1934VI.015 07:30
Варна - култура - позиция

Нужни са критерии за оценка на качеството на фестивалите, смята експертът Любомир Кутин


Варна, 6 юни /Георги Генчев, Мила Едрева, БТА/
В България има остра нужда от приемане на критерии за оценка качеството на фестивалите, които се провеждат, каза за БТА Любомир Кутин, автор на изследвания, учебници и книги в сферата на културата и изкуствата. Той е бил университетски преподавател, участник в различни културни проекти, в момента е и организационен секретар на фестивала на оперното и балетното изкуство - Стара Загора.
Фестивалите у нас сега съществуват в много аморфна форма, защото нямаме адекватни инструменти да идентифицираме тяхното качество, счита експертът. Според него, приоритетно трябва да се мисли за създаване на подходящи механизми, които да поставят всеки от културните форуми на мястото му. Обикновено всички се "измъкват" от тази задача с извинението, че изкуството е нещо субективно, но всъщност има много "улики", които могат да удостоверят значението на един артистичен форум, е позицията на Кутин. Според него, е задължително да има някаква санкция, защото фестивалите все повече се разпространяват. Ситуацията обаче започва да прилича на джунгла, а не на подредена градина, каза експертът. По думите му, липсата на авторитети и на ясни оценки, на критика, води и до дефицит на адекватни акценти в културните политики.
В моите изследвания се опитвам да идентифицирам стандарти, допълни Кутин. Според него, процесът с оценяването е двупосочен. По думите му, тези, които управляват, трябва да имат ясно структурирани приоритети, а гражданското движение, свързано с фестивалите, да се самоорганизира и да създава собствени стандарти. В момента има абсолютна търпимост към всякакви самозванци и такива, които всъщност срамят занаята, посочи Кутин. И допълни, че до голяма степен фестивалите са в аморфно състояние, тъй като я няма общността, която да налага правила, проявявайки солидарност, а на местно и национално ниво няма ясна политика, тъй като за публичната власт културата все още е твърде периферна.
Проблем е и това, че в много голяма степен фестивалите експлоатират вече създадено творчество, а грижата за създаване на нещо ново в различните изкуства отсъства, допълни Кутин. Според него, тези форуми, случвайки се за кратко време в определено място, пораждат ефект на глобализацията - дефицит на отговорности към времето извън фестивала, е мнението на експерта. По думите му, всъщност задача на форумите е да се ангажират с възпитаване на публики, включително извън времето, когато се случват. Тези неща, ако не се мислят и не се действа, ще продължаваме да тъпчем на едно място и да възпроизвеждаме безкултурие, е позицията на Кутин.
На въпрос защо се е заел да направи системно изследване на фестивалите, той отговаря, че в световен мащаб това явление се анализира сравнително малко, въпреки че този тип форуми във все по-голяма степен определят празничното съществуване на модерния човек. Все повече изкуствата приемат тази форма да се популяризират, обясни Кутин. Според него, фестивалите днес са преди всичко форуми за оценка и за честване на човешки способности, както и за събиране на хора било то в широк или специализиран кръг. Освен това, те са и начин за честване на традицията или отблъскване от нея, допълни Кутин. По думите му, фестивалите са събития, които маркират определено време и пространство, оживяват древни паметници или пък създават нови места за изкуство.
Тези културни форуми са и инструменти за регионалното развитие, допълни Кутин. Според него, ведно с другите си предназначения, свързани с изкуството, в чисто икономически план, форумите са вид предприемачество и допринасят за развитието на селищата, където се провеждат. Причината е, че със събирането на много хора става възможно да "дръпнат" напред туризмът, културните и творческите индустрии, допълни Кутин. Като пример в това отношение той дава Варна, която е домакин на първия фестивал, провел се изобщо в България - "Варненско лято". Началото е поставено през 1926 г., а основната причина да се случи е, че чисто исторически в този период, след Първата световна война, хората са имали нужда от надежда, а фестивалът им я дава, е мнението на експерта. Освен това, Варна като локация е открит град и тази предразположеност като географско положение и като манталитет на варненци, става фактор тук да се трансферират тези културни процеси, посочи Кутин. Според него, провеждането на първото издание на "Варненско лято" исторически съвпада и с развитието на младата тогава българска музика. По думите му, голяма част от българската интелигенция тогава е образована на Запад, но се завръща да работи в родината си и има нужда от трибуна, от възпитание на публиката. Ненапразно с първия роден музикален фестивал е свързано и името на великия Панчо Владигеров, допълни Кутин. И припомни, че първата директна ретранслация на радиопредаване от Европа за САЩ през 1937 г. е именно с негова музика, като американският слушател е чул в директен сигнал от Стария континент спектакъл на операта "Цар Калоян" в Братислава.
Според Кутин, проблем днес е и липсата на критика. По думите му, в съвремието ни няма акценти, няма авторитети и всичко много бързо се забравя. Имаме безкрайно много технически възможности, но нямаме никакви документи, допълни Кутин. Според него, това е една от големите разлики с отминали години, когато е било норма при създаването на публично съдържание да има коментар и оценка, като зад тях да стоят много добре премислени текстове. В момента оценяването е в социалните мрежи, където има изобилие от коментари, но те носят твърде фрагментарен и повърхностен характер, посочи Кутин. Неговата лична позиция е, че бъдещите изследователи ще имат сериозни затруднения. За да реконструират съдържанието на отминалите фестивали, те ще трябва да влизат в социалните мрежи, но там направо ще се "удавят", аргументира се експертът.
Точно възстановяването на миналото е била една от причините Кутин да се залови и с проект за създаване на уеб сайт, представящ фестивалните събития във Варна, критика и данни за тях. Идеята беше да опитаме да съберем и систематизираме документите, художествените факти, да покажем артистичния дух, обясни експертът. Според него, фестивалите всъщност са добър ключ за осмисляне на миналото, защото са концентрат на обществена енергия и артистични импулси, които са намирали своя територия и са се обозначили във времето и пространството. Всеки културен форум, който сме описали, сме го обозначили като години, каза още Кутин. Той уточни, че екипът, работил по проекта, е идентифицирал 75 фестивала във Варна, 53 от които съществуват и към момента, а 22 вече ги няма. Експертът допълни, че планът е в предстоящите 5 години да се работи активно около 100-годишния юбилей на ММФ "Варненско лято". Идеята е да се направи опит за систематизиране на програмите му през отминалия един век. Освен това, екипът планира да направи гигантска 100-годишна карта на фестивалите във Варна, на която ще бъде отбелязано хронологично кога какво се случва.
По темата за влиянието на пандемията върху фестивалите, Кутин смята, че то тепърва ще се види - както върху начините на провеждането им, така и като локации. В много голяма степен онези изкуства, които се възпроизвеждат с технически средства, чрез принудителната изолация намериха нови инструменти да достигат до публиката и това ускори тяхното разпространение, демократизира ги, посочи Кутин. Според него обаче, пандемичната обстановка е показала и това, че колкото и да се усъвършенстват каналите за комуникация, живото преживяване няма как да бъде заменено. В бъдещето изкуството ще има възможност да прониква до много повече места чрез каналите на цифровизацията, но и в много по-голяма степен ще бъде усетена нуждата на хората от живо съприкосновение с него, посочи Кутин. И припомни как при появата на грамофона и киното се е смятало, че концертите и театрите ще изчезнат. Да, но ги има и днес, защото хората имат нужда да срещат изкуството на живо, защото и най-съвършената технология не може да замени този контакт, обобщи Кутин.



/ММ/

Варна , култура , позиция

вторник, 25 май 2021 г.

ВЪПРОСИ КЪМ НОВИЯ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

 


  1. Какви са неразплатените разходи към днешна дата в подразделенията на Министерството на културата? В повечето случаи става въпрос за фирми от малкия и средния бизнес. Издали са фактури за платове за костюми, сценографско оборудване, реклама, хотелски услуги, транспорт… Има и много творци на свободна практика - режисьори, диригенти, хореографи, художници, актьори, музиканти... Плащат осигуровки, ДДС за приходи, които реално не са получили. Така нерегламентирано кредитират държавата.
  2. Каква е Вашата оценка за Методиката на делегираните бюджети в сценичните изкуства, при която финансирането е обвързано с приходите от входни билети?  Планирате ли инициативи за промени?
  3. Съгласно отчета за касовото изпълнение на бюджет 2021 към 30 април в сценичните изкуства – направление Театри, при годишен план 71 669 012 са изразходвани 14 982 009 лв., а в направление Оперно-филхармонични дружества и опери, при годишен план 32 852 368 са изразходвани 15 103 634 лв. и Оркестри и ансамбли – при план 11 896 820 лв., са изразходвани 5 006 243 лв. Очертава ли се криза в подсигуряването на бюджетни средства за музикално-сценичните и танцови изкуства и ако е вярно, как възнамерявате да противодействате на тази тенденция?
  4. Ще публикува ли Министерството на културата натуралните показатели и комплексните оценки на институтите за сценични изкуства през 2020 г.?
  5. В момента са преустановени всички назначения в Министерството на културата. Възнамерявате ли да анализирате тази практика, да направите корекции в конкурсните процедури и да ги възобновите?
  6. Съгласно бюджета на Министерството на културата в Бюджетна програма "Фестивали, конкурси, събития и чествания" са предвидени за 2021 г. 1 240 000 лв. Тяхното изразходване досега не е обвързано с публични процедури. Ще предоставите ли данни колко средства и за какви събития са изразходени или предстои да бъдат изразходени?
  7. В Методиката за делегираните бюджети за сценични изкуства фигурират 12 приоритетни фестивала за музика и театър, чиято селекция носи финансови бонуси за държавните културни институти. През 2019 г. Бюджетна програма "Фестивали, конкурси, събития и чествания" не е подкрепила финансово 5 от 12-те приоритетни фестивала. Става въпрос за: Фестивал на оперното и балетното изкуство – Стара Загора, Международен фестивал за спектакли за деца „Вълшебната завеса“ - Търговище, Театрален фестивал „Младите в театъра“ - Ловеч, Международен театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ – Ямбол, Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ – София. Ще подпомогне ли  Министерството на културата през 2021 г. посочените фестивали, които оформят един от малкото качествени показатели за оценка на дейността на държавните институти за сценични изкуства?       

вторник, 18 май 2021 г.

ЗА НАГРАДИТЕ „ВАРНА“

Награда „Варна“ е замислена в далечната 1965 г. С решение на Изпълкома на Варненския градски народен съвет /дн. Общинската администрация/ се учредява награда за стимулиране на творчеството на местните автори. Информация за отличията е систематизирана от 1972 г. насам. През 1979 г.  е създаден специален Статут, променян през 1884 г. и обновяван през 2004-2007 г.[1]

Първоначално с наградите изцяло е ангажирана общинската администрация. След 1989 г. в процедурата все по-активно участват творчески съюзи и сдружения, организации и граждани. Специално жури, избрано от Общинския съвет, оценява с тайно гласуване приноса на кандидатите. То се потвърждава с явно гласуване от Постоянната комисия "Култура и духовно развитие" и от Общинския съвет.  

Консумирането на предложения все по-успешно имитира оценки. Отговорностите се размиват. Вместо да се регистрират постижения, се измерват активности.

В 50 годишната си история са връчени над 330 награди. Ето и тяхното разпределение по десетилетия:


Девалвацията е очевидна. В сегашния си вид определянето на Награди „Варна“ наподобява повече състезателна игра. Реалният принос на творците остава на заден план. Един нов Статут, с по-ангажирано и експертно ориентирано отношение от страна на местната администрация и Общинския съвет, трябва да намести разбърканите пластове. За целта е необходима здравословна комбинация от наблюдения, анкети, предложения, препоръки, оценки...  


[1] Дряновски, Борислав. Носители на Награда Варна, Издателство Славена. 2010


събота, 1 май 2021 г.

ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА

 

Необходимо пояснение

Личното ми участие в конкурса може да се приема по-скоро като антропологически експеримент, нещо като „включено наблюдение“. Това позволява по-детайлно изследване на системата, която обслужва директорските назначения. В хода на неговата реализация са синтезирани някои идеи за оздравяването ѝ. Те се основават и на документите в отговор на подадено заявление по Закона за достъп до обществена информация до Министерството на културата.

***

Условията

В заповедта на министъра и в обявата за конкурса на Театрално-музикален продуцентски център - Варна се изисква Концепция за развитие за срок от четири години в обем не повече от пет страници. Подобно условие е неизпълнимо. Дори само изброяването на репертоарния план със заглавия и постановъчни екипи отнема много повече място. Всеки, който се опита да се вмести в регламентирания обем, е принуден да прави компромиси в съдържанието. Концепциите са разработени в началото на 2020 г. – непосредствено преди пандемията:

ЛЮБОМИР КУТИН - КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТМПЦ - ВАРНА  

в 5 страници:

ДАНИЕЛА ДИМОВА – КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТМПЦ - ВАРНА

в 44 страници.

Комисията

В нейния състав, съгласно заповедта на министъра, са служители на Министерството на културата, представители на синдикатите и експерти. Комисията не санкционира нарушенията в регламентирания обем на едната концепция. Още повече, нейното съдържание е своеобразна манифестация на привилегирован достъп до данни.  

Репертоарът

Едната концепция конструира годишния брой премиери в определена логика: две опери, един балет, една оперета или мюзикъл и един спектакъл за деца, а в театъра - класическо българско заглавие, класическо световно заглавие, съвременен световен автор, съвременен български автор, за деца и образователен спектакъл. Част от премиерите са нови заглавия и създадени специално за оперната, балетната и театрална трупа.

Конкурентната концепция е без обоснована репертоарна конструкция. Планира огромно количество постановки и музикални програми - годишно над 80 на брой. Подобна продукция няма как да се поддържа. Натъква се на физическите предели на изпълнителите, на неуместни професионални компромиси, на нуждата от огромни складови площи...

По време на събеседването оценката, че театрите и оперите в България са се превърнали в нещо като вехтошарски магазини, активно се опонира от членове на Комисията, ангажирани в текущия репертоар на Института. Допълнението, че  масово се нарушават и авторските права на художници и костюмографи се приема с раздразнение.

Публиката

Изобилието в продукцията компенсира ниската ефективност и средна запълняемост на залите. Комисията не разполага с подобни данни. Ето една илюстрация от 2018 г. Дигиталните технологии имат огромни възможности. Те обаче не са оползотворени. Ако потребителят потърси актуална информация или пожелае да си закупи билет от сайтовете на Драматичен театър „Ст. Бъчваров“ и Държавна опера – Варна изпада в безпомощно състояние. 

Планирането

По-малко събития с по-дългосрочно планиране, по-добре организирана публичност, по-висок среден приход от билети, намалени общи разходи за текущ репертоар, повече инвестиции в ново творчество и специално създадени продукции, увеличено време за репетиции, музейна експозиция, дигитализация в наблюдението и оценката, бази данни, софтуер в администрацията, онлайн продажби на билети. Комисията приема подобни идеи за екзотични, а адмирира очевидно нереалистичните планове на конкуренцията.

Споделената необходимост от нова сграда за опера и балет във Варна среща нескрита насмешка. А прозаична истина е, че двата Института работят в унизителни битови условия. Има остра нужда от нови пространства за репетиции и представления, които ремонтът на Сцена Филиал няма как да реши. Голяма част от техническите дейности се изпълняват, както в зората на театралното дело във Варна.

Резултатите

Оценъчните карти регистрират представянето на кандидатите. Ето ги и в обобщен вид. Както се казва в подобни случаи: На печелившите честито!

Някои препоръки към Министерство на културата

Възможна алтернатива на конкурсите е периодичната атестация, съгласно предварително приети и договорени показатели. Конкурсните процедури могат да се прилагат само за директорите с незадоволителна оценка.

Не е професионално един директор да се  сменя „от днес за утре“. В развитите страни този процес отнема поне две години. 

Добре е да се щади достойнството на всеки, който е инвестирал усилия в управлението на института или в кандидатурата за негов директор.  

Комисията и кандидатите се нуждаят от равнопоставен достъп и анализ на данни. В противен случай се губят ориентирите и аргументите за преценки:

  • репертоар на културния институт към датата на конкурса;
  • годишен размер на финансирането от Министерството на културата;
  • показатели за брой зрители, приходи от билети, наеми, трансфери и други услуги дейности към датата на конкурса;
  • щатно разписание като брой, видове длъжности;
  • Фонд работна заплата;
  •  годишни отчети;
  • дългосрочни договори по Закона за обществени поръчки;
  • дългосрочни партньорски договори;
  • договори за наем;
  • първични документи от годишни комплексни оценки.

Конкурсната процедура да се съпровожда с декларации, че членовете на Комисията не са ангажирани в постановъчната дейност на Института, който оценяват.

Да се гласува тайно.

Избраните директори да публикуват своите работни управленски програми и междинни отчети за тяхното изпълнение.

Ето някои конкретни предложения за допълване на системата за наблюдение и оценка на културните институти.

Ето и данни от още един експеримент по темата.

Ефективните политики и качествените изследвания в културата са невъзможни без създаване и поддържане на бази-данни, свързани с:

  • репертоарното съдържание на бюджетно финансираните драматични и оперни театри, оркестри и ансамбли;
  • ефектите от образователни и социални програми;
  • ангажираните творци от свободния сектор;
  • приносът на институтите за развитието на ново художествено творчество;
  • приносът за на институтите спрямо културните и творчески индустрии, включително културен  туризъм, реклама, филмопроизводство, графичен дизайн, софтуерни доставчици.  

събота, 10 април 2021 г.

БЕЛЕЖКИ ЗА ФОНД КУЛТУРА В ОБЩИНА ВАРНА


 


2021 година започна тежко за всички в условията на КОВИД пандемията. Сроковете за подаването на проекти пред Фонд Култура във Варна отдавна приключиха, но резултати все още няма. Представеният анализ е съпроводен с очакването да подпомогне ангажираните страни в намирането на добри решения.

Фонд или административна програма?

В Закона за закрила и развитие на  културата е предвидено Общинските съвети да създават фондове за подпомагане на културата. Във Варна фондът се финансира като част от бюджета на Дирекция „Култура и духовно развитие” – Дейност 759 „Други дейности по култура”.

Оказва се, че общинският бюджет е единствен източник за попълването на фонда. А Законът за закрила и развитие на културата предвижда много по-разнообразни финансови инструменти: целеви програми и проекти в областта на културата, дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица, лихви по сметките на фонда, други източници, определени с решение на Общинския съвет.

Сегашният статут на варненския фонд не позволява това, защото практически съществува като административна програма в рамките на Дирекция „Култура и духовно развитие“. Оползотворяването на описаните в закона възможности, преминава през регистрацията на фонда като общинска фондация.

Управлението

Фондът се управлява от 11 членен Експертен съвет. Петима от неговия състав са регламентирани като длъжности: Председателят и двама членове на постоянната комисия „Култура и духовно развитие” в ОбС, Директорът на Дирекция „Култура и представител на Обществения съвет по култура. Експертния съвет се попълва и от шест други участници, с компетенции в различни сфери на изкуството и културата. Те се избират на Заседание на Общинския съвет за срок от една година.

Фондът е изцяло зависим от местната власт и администрация. А в развитите държави подобни структури винаги са „на една ръка разстояние“ от институциите на властта. Така се търси по-ангажирано експертно участие и превенция спрямо управленски злоупотреби.

Планиране и реализация

Фондът работи с годишни бюджети. В този процес административните процедури „изяждат“ поне четири месеца от годината – планове, предложения, консултации, обсъждане, гласуване на бюджет, отчети и други подобни.

Освен това се обявяват две сесии годишно. Първата финансира проекти между 10 март и 1 юли, а втората – между 1 юли и 1 декември. В най-добрия случай потенциалните бенефициенти имат едва 5 месеца за реална дейност.

Две конкурсни сесии за една година е проява на административно разточителство и нереална преценка за капацитет. Как е възможно в рамките на два месеца да се обхванат и реализират успешно две тежки процедури – като подготовка, комуникация, документация, оценки, заповеди, договори…

Обвързването на културния живот с едногодишно /осем месечно/ проектно финансиране поражда лавинообразен ефект. В огромния поток от предложения потъват и изчезват филтрите на професионалните стандарти. „Проектният натиск“ излиза извън контрол. Последиците са все по-редуцирани бюджети на успешните кандидати и все по-проблематични обществени ползи.

Реално погледнато, конкурсите с проекти в рамките на една календарна година, са оправдани единствено за краткосрочни дребномащабни мерки или за експерименти с висока степен на риск. Големите събития се нуждаят поне от тригодишен хоризонт. Една фондация, може да си позволи подобно договаряне, но в условията на общинската администрация, това е незаконосъобразно.

Направленията във фонда

В момента Фонд Култура финансира фестивали и конкурси /с над 20 издания и продължителност над 7 дни; с над 15 издания; с над 10 издания и до 10 издания/, творчески проекти /визуални, изпълнителски изкуства, музика, литература, филми, архитектура и дизайн/, национално и международно сътрудничество.

Изваждането на фестивалите в отделно направление е със спорен ефект. Подобно обособяване ги отчуждава от всекидневната художествено-творческа активност.

Част от фестивалите във Варна са „внос“ от столицата. Не са редки случаите, когато организаторите им игнорират местните творци и институции или лимитират участието им в нискоквалифицирани обслужващи действия. Няма драма. Фестивалите са своеобразен взрив в рутината, към която е предразположена локалната общност. Но подобен устрем е добре да се балансира от насрещни изисквания за по-трайни отговорности на място: за целогодишни образователни програми, или приемуществено ползване на местни ресурси: транспорт, туристически продукти, екипи за конференции, семинари, реклама, сувенири, панаири, изложения, филмопроизводство…

Размерът на финансирането на фестивалите, незнайно защо, е обвързан не с тяхната история и принос в културата, а с броя на реализираните издания. И тогава, какво се случва с биеналетата или триеналетата? „Златният делфин“, със своите 17 издания и над 50 годишна история, се оказва тотално подценен. Приоритетната подкрепа на бързооборотни дейности е силно деструктивно и опасно явление, особено в културата и изкуствата. Тук си имаме работа с една консервативна система, в която отглеждането на талант, майсторство и компетентности отнема многогодишен къртовски труд и лишения.

Накратко, съкратените срокове във Фонд Култура не подпомагат ново художествено творчество в голяма част от изкуствата, не позволяват да се ангажират значими изпълнители, спектакли, изложби, да се подплатят със задължителната публичност, маркетинг и реклама за промотиране на региона. И най-важното – не гарантират разнообразен, качествен и равномерно наситен културен календар.

Кандидати

Процедурата във Варна насърчава участието на независимия сектор и възпира бюджетните институти. Ограничението е формално. Стига да поискат, държавните или общински културни институти си намират допустим кандидат и се ситуират като подизпълнители. Така, независимите културни организации се превръщат в нещо като брокери, в полза на бюджетните културни институти. Така проектите се оскъпяват.

Но това е малката беда. По-голямата е търпимостта спрямо проявите на очевиден конфликт на интереси в лицето на служители от общинската администрация и дори членове на Експертния съвет. И досега продължаваме с равнодушие да отминаваме ангажирането им като автори на книги, участници в сценични събития, членове на жури в различни конкурси и т.н.

Фондът е добре да се отвори към бюджетните културни институти. Но е крайно наложително да не допуска ангажирането на общински служители и членове на Експертния съвет във финансирани общински проекти.

Финансиране

До 2020 година изискването за 30% собствено финансиране отблъскваше авторите на некомерсиални проекти. Редуцирането му до 5% от общия бюджет заради КОВИД кризата направи Фонда по-достъпен, но липсват данни колко кандидати и с какъв успех са се възползвали от тази възможност. Някои изисквания в бюджетната рамка създават допълнителни неудобства. Най-спорни са минималните 10% разходи за реклама в бюджета за всеки кандидат.

Често бюджетите на успелите кандидати се намаляват драстично, като достигат едва 20-30% от предварително заложените разчети. Това подхранва допълнителни компромиси в качеството. Изходът е в регламентирания минимум. В Русе се одобряват не по-малко от 80% от бюджетите на кандидатите. В столицата - 60%. Във Велико Търново финансирането се обвързва с получената оценка:    

  • оценените проекти с над 90 т. получават 100% от заявеното финансиране;
  • оценените проекти с над 80 т. получават до 90% от заявеното финансиране;
  • оценените проекти с над 60 т. получават 80% от заявеното финансиране;

Оценка

Оценъчните карти във Фонд Култура са детайлно разработени: връзка с градския контекст, надеждност на кандидатстващата организация, партньори, планиране, визия, новаторство, устойчивост и др. 

В публичното пространство се появяват само имената на успелите кандидати, проектите и сумите, с които се финансират. Данните за средствата, които са поискани, анотациите на проектите и аргументите на оценителите и комисията остават единствено за служебно ползване.

Наблюдение

Съгласно Правилника за дейността на фонда мониторингът е ангажимент на специална Комисия. Нейна основна цел е да въведе публично споделени критерии, показатели и стандарти. Документи с подобно съдържание не са открити в сайта на фонда. А липсата на предварително приети показатели прави проблематични последиците от дейността на Комисията. От доклада за 2020 г. научаваме, че наблюдението се основава на оценка за ефективност /самооценка и обратна връзка/, оценка на реализацията /медиен мониторинг и таен посетител/ и потребителско възприятие /EXIT проучване/. Така структурирани, действията на Комисията са приложими спрямо събития с ясно изразен публичен профил. Но има и такива, които и без демонстриран публичен ефект могат да имат ценен принос в културния и творчески живот на града. И обратно, има проекти с огромен шумен ефект, за които е валидна поговорката „всяко чудо за три дни, а във Варна – за два“. Продуктовото позициониране, проявеният интерес, заявената удовлетвореност и начините, по които е отразено съдействието на Фонда не могат да изчерпват социалните блага произтичащи от реализацията на проектите.

Има достатъчно „улики“, с които могат да се удостоверят безпогрешно обществени ползи. За целта статистиката, маркетинга, демографията, психологията, социологията, естетиката и културната антропология трябва да си подадат ръка. Дигиталните технологии са насреща: разпределението на броя и размера на финансовите предложения в отделните направления, тенденциите през годините между искани и отпуснати средства, средното редуциране на бюджетите, грешките в попълването на документите, бюджетите, ефектите от комуникацията, предложенията, характеристиките на местното културно и художествено съдържание, като видове, жанрове, стилове, процесите, които произтичат от тях, броя на подкрепените творци, тяхното разпределение по видове изкуства, осигурени работни места, съдържанието на медийния мониторинг като видове публикации, ключови думи, коментарите, които предизвикват и т. и т.н.

Това са накратко проблемите. Решенията изискват корекции в нормативната уредба, управлението и подобрена комуникация.