четвъртък, 18 октомври 1990 г.

ПОНЯТИЕТО МЛАДЕЖКА КУЛТУРА

Публикувано в “Научният продукт-проблеми и перспективи”(сб.), Варна 1990 г.

Като феномен младежката култура съществува сравнително отскоро. Когато определяме понятието младежка култура, естествено няма да се ограничаваме само с формалния признак за възраст на нейния субект. Тук се включват всички онези реалности, които формират младежта като относително самостойна социална група: икономическо състояние, интереси, потребности, ценности, светоглед. Разбира се при определяне спецификата на младежката култура не можем да се абстрахираме от културно-историческия контекст, който я поражда и до голяма степен обуславя.
В социалната действителност културата се реализира като сложно и многопластово съчетание на противни тенденции, социално-психологически и ценностни нагласи. От дълбока древност съществува непрекъснато драматично напрежение и същевременно своеобразен диалог между устна и писмена култура, фолклор и лично творчество, между сериозна и смехова култура, официална и неофициална култура, елитарна и масова култура, между затворена и космополитна култура и др. Само с помощта на тези ясно изразени страни на културния процес можем да дадем общо определение и на едно по-конкретно понятие, каквото е младежката култура.
И така - младежка култура наричаме онези феномени от цялостния културен живот, чрез които младежта изразява специфичното си отношение спрямо обществените проблеми, естетически, етически, религиозни възгледи. Младежката култура по форма е неофициална, доколкото се явява като опозиция на официалните културни институции и налаганите от тях ценности. В своите най-крайни форми тя се проявява като контракултура - отрича цялата култура като причина за съвременните катаклизми в обществото.
В нашите условия, по време на комунистическото управление, можем да разглеждаме младежката култура като своеобразна реакция на стремежите за изолация със силови средства от останалия свят. Младежката култура може да се разглежда и като предизвикателство спрямо установените класически образци. В този смисъл тя е съзвучна с онези философски идеи, които се противопоставят на безкритичното възприемане на нормите в цивилизацията(Русо, Киркегор, Ницше, Торо, Вебер, Сартр, Маркузе). Не случайно някои от тези имена се превърнаха в символи на младежкия протест от 60-те години. Трябва да възприемаме младежката култура и като специфично продължение на дионисиевата и средновековна карнавална празничност, със стремежа за преобръщане на стойностите на човешкото битие, установени във всекидневието: високо-ниско, срамно-безсрамно, позволено-непозволено, разумно-неразумно. Младежката култура може да се разглежда и като урбанизиран фолклор, доколкото нейната естествена среда е големият град, където са разкъсани патриархалните връзки и лична зависимост.
Малко по-особено е мястото й в отношението масова-елитарна култура. Много често младежката и масовата култура се отъждествяват. В това има истина дотолкова, доколкото младежта е основния потребител, а следователно и адресат на продукцията от различните медии на развлекателната индустрия. Отъждествяването на масова и младежка култура обаче би било неправилно, защото масовата култура се стреми към по-широк обхват с цел да мобилизира и потвърди създадени стереотипи, нагласи и очаквания с цел развлечение. Но установихме, че младежката култура с някои свои прояви атакува именно тези елементи в обществения живот независимо, че принципът на удоволствието играе съществена роля. В същото време е изключено да я свързваме и с елитарната култура, доколкото последната се счита за привилегия на ограничен елит и никога, поне докато не се превърне в общоприет образец не се стреми към по-широк социален адрес и комуникация.
Младежката култура често се отъждествява и със субкултурата. Терминът субкултура има две значения:
1) Култура на подземието, открита и често санкционирана с различни средства от изградените обществени структури;
2) Разнообразни, често влизащи в противоречие помежду си движения, идеи, светогледи. Това са битници, хипита, рокери, попери, пънкари, скинъри, метъли и др.
Ако изхождаме от първото значение на думата, не можем да приемем отъждествяването му с младежката култура, защото след определен период на неприемане част от субкултурата придобива широко влияние и дори се превръща в класика-образец(както стана с Елвис и Битълс). Използването на второто значение е по-уместно, но тогава на преден план изпъкват различията, а не общите елементи на младежките течения.
Дотук се опитахме да формулираме понятието младежка култура като се основавахме на типологични и абстрактно-логически критерии. Не по-маловажно е да разгледаме младежката култура в нейната конкретна история. По този начин ще си отговорим на въпроса как възниква младежката култура, каква е нейната динамика и тенденции. Заражданите й произтича от социално-икономическите промени, които настъпиха през последните няколко десетилетия. Те са свързани с еманципацията на младежта като субект на собствена културна идентичност. Преходът от индустриално общество на интензивния труд към индустриално общество на интензивното потребление, започнал от 50-те години засегна всички възрастови групи, но във всяка от тях се проявиха по различни икономически и социално-психологически последици. Младежта по-рано и по-интензивно в сравнение с възрастните изпита последствията от това. Какви са по-конкретните последици:
1) Новите производствени технологии водят до нови изисквания за работната сила, изразяващи се в по-високо образование. Това от своя страна поражда нова психологическа нагласа в младия човек - отлагане на социалните ангажименти в името на по-висококвалифицирана специалност, която той трябва да усвои в училище, колежа и университета.
2) Икономическото замогване на голяма част от обществото и духът на толерантност и демокрация премахнаха бариерите препятстващи обучението на младежи от различни социални слоеве в престижни учебни заведения. Тези условия подпомагат възникването на хомогенна социална група, изправена пред сходни проблеми и заемаща еднородно положение в обществената структура.
3) Настъпват изменения и в институциите оказващи контрол върху младия човек. При патриархалното общество тази роля изпълняват семейството, родът, църквата, в индустриалното общество - трудовия колектив. В постиндустриалното общество все по-голяма роля започват да играят педагогическите организации (предвид увеличеното време за обучение) от една страна, и индустрията на свободното време, от друга.
Всички тези фактори довеждат до нова социално-психологическа нагласа и система от ценности на младежта:
1) Излизането от контрола на традиционните институции не означава още изчезването на всякакъв контрол, който да налага определени конвенции. Така например, църквата се замества от нови религиозни течения, освободени от сложната структура, йерархия и бюрокрация. Особено удачни за тази цел се оказват източните религии, където се акцентира на индивидуалното самоусъвършенстване. С подобни обстоятелства е свързано възраждането на теософията и окултизма. Мистичните стремежи имат връзка и с обожествяването на поп и рок звездите, превръщането им в обект на фанатично преклонение, а техния живот и способности да претърпят едно модерно митологизиране.
2) Индустрията за културата създава принципно нови пространства за социални контакти. Те се фокусират в някоя ключова дейност в сферата на свободното време(мотоспорт, компютри, дискотеки, рок концерти, футболни срещи) и се отличават от всекидневния тип телевизионно зрителство, което тип “семейно развлечение”.
3) В условията на криза в усвояването на художествените традиции и разочарованието от неуспеха на колективистичните жизнени проекти, младежката култура създава свои алтернативни форми за социален контакт, които по определение са неформални. Всичко това налага нов стил на живот и на обществена изява.
4) Контролът над младежта от страна на новите институти на културната индустрия се икономизира: пазарът на стоките е основен принцип на равенството и свободата на потребностите. Анонимният пазарен контрол еманципира младежта т. е. предлага й свободен избор между различни ценности и поведение. От тук логично е постепенното загубване ролята на образователната система. Всичко това способства за процесите на индивидуализация в младежката среда. Освободена от контрола на различните възрастови групи на младежта се дава възможност да експериментира със своята биография.