вторник, 15 септември 1998 г.

ВАРНЕНСКИТЕ ФЕСТИВАЛИ МЕЖДУ КУЛТУРАТА И ТУРИЗМА


Текстът е публикуван в сборника “Културна политика: посоки на промяна, Институт по културознание, София 1999 г., с. 13 - 15

1. ВАРНА-ФЕСТИВАЛЕН ЦЕНТЪР
Варна е домакин не само на най-стария музикален фестивал в България Варненско лято, а и на много други фестивални прояви с международен характер. Причините за това се съдържат от една страна в природните дадености довели до обособяването на Варна като голям туристически център, а от друга страна се крият в обстоятелството, че тук дълги години са живели различни етнически общности, на които идеята за диалог между културните традиции е била винаги близка.Ето кратко описание на по-големите фестивални прояви, организирани във Варна.
• Международен музикален фестивал Варненско лято- основан през 1926 г. прекъсван през периодите 1932-1935г. и през 1940-1956г. От 1967г. се провежда всяка година през периода15юни-15юли.Основен организатор е Община Варна.
• Международен балетен конкурс- основан през 1964 г., провежда се всяка втора година през периода 15-30 юли . Седващото издание предстои през 2000г. Основен организатор е едноименната фондация.
• Международен майски хоров конкурс-основан през 1967г. Провежда се всяка втора година. Следващото издание предстои през 1999г.Основен организатор е Община Варна.
• Международен фестивал за куклено изкуство Златният делфин- основан през 1972 г. Провежда се на всеки три години през първата седмица на октомври. Следващото издание предстои през 1999г Съорганизатори са Община Варна, Министерството
на културата и Държавен куклен театър-Варна.
• Международно биенале на графиката- основано през 1981г. Следващото издание предстои през 1999г.Основен организатор е
Община Варна, а от 1997 г.- Галерията за графично изкуство.
• Международен фолклорен фестивал- основан през 1992г. Провежда се всяка година през първата седмица на август.
Съорганизатори са Община Варна и Дружество на хореографите-Варна.
• Международен джаз фестивал-основан през 1992г. Провежда се всяка година през първата половина на август. Основен организатор е Община Варна.
• Международен театрален фестивал- основан през 1993 г.. Провежда се всяка година в периода 1-11 юни. Съорганизатори са Община Варна, Министерството на културата и Българската асоциация за театър.
• Международен филмов фестивал “Любовта е лудост”- основан през 1993г. Провежда се всяка година през последните дни на август или първите дни на септември. Основен организатор е Фестивален и конгресен център- Варна.
• Международен детски филмов фестивал- основан през 1996г Провежда се всяка година през последните дни на май и началото на юни. Основен организатор е Фестивален и конгресен център-Варна.
Заедно с изброените фестивали присъстват и много съпътстващи прояви. На първо място следва да се отбележи Международната лятна музикална академия, която се провежда през юли в рамките на Международния музикален фестивал Варненско лято и съдържа майсторски класове по различни специалности в музиката. На второ място през последните шест години отново в рамките на ММФ Варненско лято се утвърдиха летните научни срещи,
на които учени-хуманитаристи разглеждат и анализират глобални въпроси на европейската култура и история. На трето място следва да се отбележат и други фестивални прояви, които макар и с кратка история и ограничено международно участие са намерили своето място във варненското фестивално пространство: Международен фестивал за поп изпълнители “Откритие”- основан през 1991г
се провежда всяка година през месеците януари или февруари в рамките на три дни.. Основен организатор е частното продуцентско студио “Да”.
Когато правим макар и кратък обзор на фестивалните прояви във Варна не можем да отминем и тези от тях, които макар и с нарушена цикличност също са имали ссериозен принос в утвърждаването на града като международен културен център. Това са Фестивалът на червенокръстките и здравни филми, съществувал през 70-те и 80-те години, Фестивалът на анимационното кино, съществувал по същото време, Фестивалът на българския филм “Златната роза”, провеждан също във
Варна с незначително прекъсване от 1961г. насам.
Какви са конкретните изводи, отнасящи се за фестивалите във Варна върху изложените до тук факти?
• широкият им диапазон във времето, който обхваща на практика всички сезони от годината.
• Община Варна преобладава като организатор, но заедно с това са ангажирани и други държавни институции(Държавен куклен театър-Варна, Фестивален и конгресен център), неправителствени сдружения(Българската асоциация за театър, Фондация Международен балетен конкурс), частни фирми(Продуцентско студио “Да”).
• Разнообразието на художествените видове включени във варненските фестивали.
• Голямата дълголетност на фестивалните традиции във Варна.

2. ФЕСТИВАЛ И ПАЗАР
За разлика от стоките за масово потребление, които се произвеждат на ковейр, изпълнителските изкуства и в частност фестивалите създават уникати, предназначени за точно определено място и време. Разбира се те също биха могли да се материализират във вид на аудио и видеозаписи или на други информационни носители, които ни предлагат съвременните технологии и глобални комуникационни мрежи, но всичко това не е заложено в същностната им характеристика. Предназначението на фестивалите и на техния художествен продукт като цяло е насочено към конкретна аудитория и включва като задължителен елемент в себе си колективното съвместно преживяване на изпълнителите и публиката. Някои от изследователите на културата определят взаимодействието между изпълнителското майсторство и аудиторията или конкретната среда като “аура”, други като “харизма”, но при всички случаи е изключително трудно да бъдат описани с понятийния апарат на строгото научно знание. Всичко, което се случва по време на публичното артистично изпълнение е резултат от магични взаимодействия в рамките на създадената фестивална общност. Пазарът обаче не работи с категориите магия и чудо.
Но точно подобно взаимодействие между феномени, съхранени незнайно как от детството на човешката цивилизация и модерните средства за разпространение на стоки и услуги, които ни предлага индустрията на свободното време е сериозно предизвикателство за всеки изследовател и организатор на културни празници. По-конкретно то се свежда до следното: фестивалният художествен продукт да се впише по адекватен начин в съвременната цивилизация с възможно най-малко компромиси, към които днешното общество е склонно да залита- изпразненият от съдържание външен блясък, едноизмерната рекламна очевидност, простите рецепти вкарани в масова употреба на дълбоко личните, интимни въпроси на човешкото съществуване днес. Изброените особености превръщат художествения и по-специално фестивалния пазар до известна степен в отрицание на себе си или по-точно на смисъла, който влагат в това традиционните икономически учения.

3.
ФЕСТИВАЛИТЕ- ОСНОВЕН ПРОДУЦЕНТ НА КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Днес, когато държавата се отдръпва от финансиране на художествената продукция, фестивалите играят все по-голяма роля за реализацията на конкретни художествени проекти. Ето няколко примера от практиката на Международния музикален фестивал “Варненско лято”.Без учстието на фестивала не би била възможна голяма част от продукцията на Варненска опера през последните пет години както следва-Тоска(1993г), Силата на съдбата, Аида, Турандот(1994г), Отело, Едип цар(1995г.), Набуко(1996г.), Мадам Бътерфлай(1997г), Дон Кихот от Минкус(1998г.)
В репертоара на Варненска филхармония не биха се реализирали много програми, включващи участието на световно известни солисти и диригенти и изпълнението на произведения но рядко изпълнявани в България композитори, авторските права на които понякога струват колкото едномесечния бюджет на оркестъра за работни заплати.
Продуцирането на изброените събития не става върху основата на заделянето на средства от общинския бюджет и насочването им към споменатите институции, а включва много повече дейности характерни за всяка продуцентса дейност: избор на конкретното заглавие на спектакъл или концертна програма в зависимост от творческия потенциал на институцията или ангажиране на подходящи гастроли, подготовка на проекти пред различни фондации, организации и фирми за финансиране чрез спонсорство или реклама, опит за анализ на обществения интерес или предизвикателствата, които съдържа по-рядко изпълнявания репертоар.

4. ФЕСТИВАЛЪТ ВАРНЕНСКО ЛЯТО И ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ
Идеята за обвързване на фестивалът Варненско лято с туризма датира още от неговото основоване. Не случайно инициативата за организиране на първите летни музикални тържества във Варна е тясно свързана като време с изграждането на първите морски бани в района нацентралния варненски плаж през 1926 година. Във времето тази естествена и необходима връзка е белязана в по-голямата си част с неуспехи отколкото с трайни постижения. Причините за негативния извод се крият от една страна в администрирането на фестивала, което през богатата му история рядко е намирало по-трайна стабилност и така необходимото за целта дългосрочно програмиране.
От друга страна развитието на туризма във Варна и в България като цяло е подчинено на привличането на посетители чрез послания, които са твърде далеч от потенциалната фестивална аудитория:топлото слънце, природните забележителности, националната кухня, екзотичните народни традиции. Това се отрази преди всичко на облика на огромните урбанистични мастодонти-туристически комплекси, в които като по правило липсваше подходяща база за концерти и спектакли, също така върху подготовката и квалификацията на туроператорите, които нямат уменията да предлагат културата и по-специално фестивалите като възможност за обогатяване на туристическия пакет от услуги.
Независимо от неблагоприятните условия е създадена макар и твърде крехка и епизодична традиця в сътрудничеството между организаторите на фестивала и туристическите фирми. Тя в най-голяма степен работи по време на оперни спектакли в Летния театър и на закрито, както и по време на Международния балетен конкурс. От началото на 90-те години след първото издание на Международни фолклорен фестивал повечето туристически фирми с готовност сътрудничат като организират различни прояви на открито с гостуващите ансамбли. За значението, което туристическата индустрия отдава на фестивалните прояви конкретно доказателство са многобройните прояви, организирани от тях през последните няколко години: Кукерски фестивал, Дджаз-рок фестивал, Добруджа пее и танцува(на територията на Златни пясъци), Международен музикален фестивал Бряг на надеждата(в Добрич със съдействието на КК “Албена”), Българска хорова ривиера(на територията на КК “Камчия” и Варна). Посочените примери дават доказателство, че ръководствата на големите туристически комплекси във варненския регион във все по-голяма степен оценяват възможностите на фестивалните изяви за обогатяване на туристическия продукт.
4.НЯКОЛКО КОНКРЕТНИ ПРОБЛЕМИ
От гледна точка на фестивала Варненско лято и на фестивалните прояви като цяло съществува една основна празнота - не е регламентиран техният юридически статут. Вярно е че в изброените примери те съществуват в разнообразни форми: от общинската администрация през фондацията, сдружението и търговското дружество но в конкретния случай подобен плурализъм е продуктивен само привидно. В масовата практика фестивалите просто агонизират и до последния момент преди провеждането им съществува реална опасност от техния провал. Част от причините за тази твърде печална картина се крият в липсата на подходящи текстове в съществуващото културно законодателство, които да дефинират фестивалите като субект на културна дейност, както е с читалищата, галериите, музеите, театрите, оркестрите и др.
От гледна точка на туристическите фирми вероятно с не по-малка сила стои проблема с безнадеждно амортизиранатата инфраструктура(хотелска база, пътища, комуникации, система от услуги), високите данъци, приватизацията, които взети заедно трудно биха привлекли туристи с по-изтънчени предпочитания и естествено готови да консумират повече от предоставените им възможности.
5.НЕОПОЛЗОТВОРЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ВАРНЕНСКИТЕ ФЕСТИВАЛИ И ТУРИЗМА
• Когато става дума за националната реклама, чиято цел е създаване положителен образ на страната ни като цяло, фестивалите с много по-малко инвестиции могат да постигнат осезаем успех в сравнение с необходимите средства за сигурност например или за възстановяване на културно-историческото наследство. Достатъчно е да се лансират по-целенасочено българските достижения, превърнали се в “запазена марка” за националното ни присъствие в световната цивилизация: българските гласове във фолклора , операта и църковните песнопения; уникалното ни музикално и танцово наследство; българските художници, някои от които преобразяват световните представи за произведение на изкуството.
• Организирането на фестивални прояви във Варна би могло в много по-голяма степен да съдейства за удължаването на туристическия сезон и дори да се стимулира посещението на специални гости и внай-неатрактивните сезони.
• Международната лятна академия в рамките на ММФ Варненско лято съдържа големи възможности за стимулиране на туризъм с цел обучение.
• В съвременните условия е налице трайна тенденция на индивидуализиране на потреблението на услуги, включително и в туризма. Това предполага нова система на маркетинг от страна на туристическите агенции. От друга страна фестивалите предстои да играят нова роля в идустрията на свободното време, а имено като
контрапункт в общуването на модерния човек с технически заместители на автентичните произведения на изкуството. В този смисъл фестивалите и туризмът биха могли да намерят допълнителни пресечни точки на взаимни интереси.