сряда, 1 октомври 2003 г.

КУЛТУРАТА НА ГРАДА И КУЛТУРАТА НА СЕЛОТО – РЕАЛНОСТИ, ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ

 

 

30 септември 2003




ГРАЖДАНСКА КУЛТУРА

БЮЛЕТИН - БР. 9/10 от октомври 2003 г.
публикуван в рамките на съвместен проект, на Технологичен парк култура и Фондация "Град и култура", финансиран от Програма "Про Хелвеция" и публикуван в сайта на Фондация "Град и култура" http://cityandculture.ida.bg

(наблюдения и анализ на културната политика във Варненска област)

 

Изследователският екип под ръководството на д-р Любомир Кутин и с участието на: проф. Росица Йорданова, доц. Масис Хаджолян (ВСУ “Черноризец Храбър”), Десислава Неделчева (литературен критик), Мая Захариева (студентка във ВТУ “Св. Кирил и Методий”), Милен Йорданов (студент във ВСУ “Черноризец Храбър”) и Васил Филев (студент в университета в Аусбург, Германия). Използвани са и анкети на студенти от Икономически университет – Варна. 

 

ЗА ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО КУЛТУРА

 Културата като обществен феномен има различни проявления. От една страна, обединява интелектуални изяви в сферата на науката, литературата и изкуствата, от друга страна, тя е индустрия, свързана с представяне на авторови творби.

   Културата е обект на социално управление

  и има важна обществена мисия – да бъде поле за социализация на поколенията и фактор за възпитание на гражданите. Това нейно предназначение е намерило признание в конституциите на държавите, включително и Конституцията на Република България. Конституционните норми не само закрепват основните принципи на правото на творчество, но включват и правото на достъп до ценностите на световната и националната култура като неотменимо субективно право на гражданите, наред с техните лични, политически, икономически и социални права. Тези две страни на културата – право на творчество и право на достъп до създадените духовни блага, намират двуединно отражение и в международните актове за правата на човека. Особено силно е въздействието на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. на Общото събрание на ООН, в което се провъзгласява правото на всеки за участие в културния живот на обществото. Международният пакт за граждански и политически права от 1966 г. дава право на гражданите, които принадлежат към етнически, религиозни или езикови малцинства на държавата, да развият собствен културен живот. 

 

 Международната общност съдържа богата палитра от международни актове

на отделни обекти на културата, към които е присъединена и България. Между тях са  конвенциите за закрила на литературните и художествени произведения, за учредяване на световни организации на интелектуална собственост; универсалната конвенция за авторското право, конвенцията за закрила на артистите изпълнители, продуценти на звукозаписни и излъчващи организации, за международен обмен на знания, Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, както и за трансгранична телевизия. От общо и принципно значение е Европейската културна конвенция, в сила за България от месец октомври 1991 г. Тя се основава на стремежа за провеждане на съвместни действия на държавите за опазване на европейската култура и насърчаване на нейното развитие, поощряване на гражданите им да изучават езиците, историята и цивилизацията на другите договарящи държави. Предвидени са съгласувани действия за развитие на културни дейности, представляващи общоевропейски интерес.

 

Държавите се задължават да улеснят движението и обмена

на лица и предмети с културна стойност, както и да опазват предметите, които имат културна стойност с европейско значение и се намират под техен контрол, а също да улесняват достъпа до тях.

Върху съдържателните норми на международните актове е изградена българската правна система относно културата чрез включването им като актове на българското вътрешно право.

В съвремието ни е глобално влиянието на Интернет и другите комуникационни системи. Но техните възможности не заменят живата съприкосновеност на гражданите с произведенията на духовната култура. Тяхното пряко възприемане в подходяща материална и човешка среда създава празнично съпричастие с изкуството и едно неповторимо естетическо преживяване. Затова осигуряването на благоприятни условия за реализация на субективните права на гражданите на култура, остава актуална задача на държавата, общините и гражданското общество.  

 

           РЕСУРСИ НА КУЛТУРАТА

            

В Община Варна

местният бюджет финансира Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека “Пенчо Славейков”, Градската художествена галерия “Борис Георгиев” и Галерията за графично изкуство. Също така се субсидират художествените ръководители на хоровите ансамбли “Морски звуци”, Хор на Варненските момчета и младежи, Хорова школа “Добри Христов” и танцов фолклорен ансамбъл “Варна”. Поради своята специфика те ще бъдат представени в самостоятелен раздел - любителско изкуство. Съществуват две търговски дружества с общинско участие, които имат и културно предназначение: Дворец на културата и спорта и “Обреди” ЕООД. Особеностите на общинските културни организации не само във Варна, а и в цялата страна са свързани с това, че те се ангажират предимно с опазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческо наследство. Съществуват особености в структурирането на отделните институции. Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” и Градската художествена галерия “Борис Георгиев” са по-компактни като местоположение и брой на работещите специалисти. За разлика от тях, десетте музея в състава на Регионалния исторически музей - Варна са пръснати в огромен регион. В тях по правило работят не повече от 3-4 уредници и 1-2 помощен персонал. Посрещат около 10-15 000 посетители годишно, предимно чужденци.

От една година културните институции на общинска издръжка работят чрез делегиран бюджет - т.е. имат право и възможност да ползват самостоятелно собствените приходи. Тази реформа най-добре се приема от ръководството на Регионална библиотека “Пенчо Славейков”, която е създала добра организация за привличане на повече приходи, с които закупува нова литература и работи за технологичното си обновяване.  Все още обаче липсват ясни критерии, които да обвързват тяхната работа с точна оценка и възможности за морални и материални стимули.

         Във функция “Култура” за 2003 г. има следната структура на бюджета, изразена в проценти:

 

Дейност

Щат

Заплати

Издръжка

Капиталови

Всичко

Библиотека

53

29%

11%

15%

17%

Държ. култ. и-ти

330

-

7%

-

4%

Оркестри и ансамбли

5

2%

2%

-

2%

Читалища

70

-

11%

-

6%

Музеи и галерии

101

56%

9%

83%

32%

Други дейности по културата

17

13%

60%

2%

39%

ВСИЧКО

576

32%

58%

10%

2 345 800

Най-голям е дялът на “Други дейности по културата”. Останалите сфери подреждат приоритетите в общинската културна политика по следния начин: на първо място е културно-историческото наследство, втора по важност в общинското финансиране е Регионалната библиотека “Пенчо Славейков”. Сладват читалищата, подпомагането на държавните културни институти и оркестрите и ансамблите.

В разпределението на финансирането в “Други дейности по културата” приоритетът е на фестивалните събития с общо 430 400 лв. субсидия. Следват “Градски празници” с 192 300 лв. общинска субсидия (освен официалния държавен празничен календар включват Седмицата на морето, Деня на Варна и др.). На следващо място в приоритетите на общинската културна политика е конкурсът за проекти на художествени творци и организации, озаглавен “Нови форми”. Съществуват и редица дейности, свързани с по-специфични цели: естетизация на градската среда и други градски чествания – като Сцена “Раковина”, Алея “Национална памет”, Награди “Варна” и Почетен гражданин на Варна.

Държавното финансиране на културата

се осъществява  изключително в областните центрове. Конкретно за Варна това са Оперно-филхармонично дружество – Варна, Драматичен театър “Ст. Бъчваров”, Държавен куклен театър, Държавен архив, Военноморски музей, Парк музей “Вл. Варненчик”, Музей на здравето. По-особен е статутът на Фестивален и конгресен център, който е на пряко подчинение на Министерски съвет и не получава субсидия, а се самоиздържа от собствени дейности. Агенция “Музика” съществува като ЕООД с държавно участие. В посочените културни институции са ангажирани над 400 творци, експерти и помощен персонал. Те усвояват бюджетни ресурси в размер на над два милиона лева годишно. По приблизителни данни техните услуги се потребяват от над 350 000 човека годишно. Следователно, като човешки, културен и финансов потенциал, те формират сериозен дял в регионалната култура и в социалния живот на града като цяло.

Не навсякъде обаче тези институции са интегрирани достатъчно в живота на града. Една от причините е, че тяхното управление е концентрирано в столицата. Оказва влияние и обстоятелството, че те работят към различни държавни ведомства – министерство на културата, министерство на отбраната, министерство на здравеопазването. Тук би следвало да се помисли за създаване и регламентиране на специален консултативен орган към Областния управител, който да координира дейността им с цел по-ефективно изразходване на бюджетните средства и обединяване на усилията в изпълнението на важни регионални приоритети.  

Друг важен проблем е липсата на равнопоставеност в статута и функционирането на културните институции. Фестивалният и конгресен център, например, не получава субсидия и е невъзможно да инвестира във все по-бързо амортизиращата се техника.  Театрите и Оперно-филхармоничното дружество получават като субсидия от Министерството на културата единствено фонд “Работна заплата”. А както се вижда от информацията за бюджетното финансиране на общинските културни институти, в тяхната субсидия са заложени средства за издръжка и капиталови разходи. Това по никакъв начин не стимулира качественото и отговорно отношение към художествено-творческата работа.


В Община Провадия         

има двадесет и две читалища, един музей и една галерия. Най-много средства се отделят за читалищата.

Дейност

Щат

Заплати

Издръжка

Капиталови

Всичко

Читалища

32

79%

81%

100%

84%

Музеи и галерии

2

6%

6%

-

5%

Други дейности по културата

4

15%

13%

-

11%

ВСИЧКО

38

 46%

 33%

21%

215 950

             

В Община Девня

 

Дейност

Щат

Заплати

Издръжка

Капиталови

Всичко

Читалища

9

56%

-

-

45%

Радиотранслационни възли

1

9%

22%

-

12%

Музей

4

35%

55%

-

39%

Други дейности по културата

-


23%

-

4%

ВСИЧКО

14

80%

20%


53230

 

            В Девня читалищата също имат приоритет, но поради относително по-малкия им брой, за техните нужди се отделят едва 45% от общите разходи във функция “Култура”. Капиталовите разходи отсъстват.

             

             В Община Аврен

музеят от три години не работи. Експонатите са прибрани в помещение на читалището, а музейната база е усвоена за нуждите на автотранспортния общински  парк. Все още функционира музейната сбирка “Църква и училище” в с. Царевци, но без гарантирано финансиране от общинския бюджет. Осигуряват се единствено работни заплати за читалищните работници на стойност 21876 лв. Тъй като тази част от бюджета е част от “Държавни разходи”, се оказва, че там за нуждите на културата не са заделени на практика никакви средства.

 

            Обобщение

Дейност

Заплати

Издръжка

Капиталови

Всичко

Жители

Община Варна

32%

58%

10%

2 345 800

350 000

Община Провадия

46%

33%

21%

215950

26 000

Община Девня

80%

20%

-

53230

10 000

Община Аврен

100%

-

-

21 876

8 000

 

Очевидно е, че с намаляването на населението в структурата на бюджетите за култура, се увеличава относителният дял на средствата за работни заплати. Посочените данни показват огромна диспропорция във финансирането на културата в различните общини. Следователно, в тяхното формиране отсъстват каквито и да са рационални критерии.  Резултатът е, че хиляди граждани целенасочено се лишават от елементарни културни потребности.

Музейните експозиции в по-малките населени места са много уязвими. Това вероятно се дължи на недостатъчната образователна и експертна квалификация на местните общински съветници и специалисти в администрацията. Има и социално-психологически причини. За хората в малките селища, които все още битуват в лоното на традиционната патриархална култура, е неразбираемо защо се “похабява” земя и сграден фонд за нещо, от което няма никаква изгода. Неслучайно уредниците на Девненския Музей на мозайките, например, водят всекидневни “битки” с местните жители, които използват всеки удобен момент да оползотворяват музейните дворни площи – или пускат животните си на паша, или се опитват да употребят по най-невероятен начин изложените експонати на открито. Следователно, музеите в по-малките селища, освен от качествена и целенасочена реклама, с която да убедят местната общност, че могат да допринасят за развитието на населеното място, се нуждаят от по-специална закрила от страна на компетентните държавни органи.

За да бъде изяснен по-добре механизмът на управление в културата, беше осъществено 

 

               наблюдение върху работата на Общинския съвет-Варна

през 2002 г. Най-голям брой решения на местния парламент са свързани с финансите и управлението на общинските институции: на първо място по разгледани точки в общинския съвет е Дворецът на културата и спорта (назначаване на одит, освобождаване от такса смет, промяна на Управителния съвет). Следват решения, свързани с управлението на в. “Народно дело”, продажбата на обекти общинска собственост (Дискотека “Орби флаш” в Младежкия дом). Има и чисто рутинни решения като гласуване на средните работни заплати във Функция “Култура”. На следващо място по значимост са решенията за подпомагане на държавните културни институти и различни организации и творци в осъществяването на културни инициативи. Наградите “Варна” и удостояване със звание “Почетен гражданин на Варна” допълват картината на културната проблематика, занимавала общинските съветници.

От краткия преглед на изброените управленски решения, става ясно, че липсата на цялостна стратегия в културната политика лишава града от възможности за по-дългосрочно градиране на приоритетите. Фактът, че се концентрира голяма “законотворческа” енергия в регулирането на сделки и участие в бордове, показва, че през изтичащия мандат проблемите на културата придобиват значимост най-често като част от решения, подчинени на икономическата целесъобразност. Причините за това състояние са комплексни. Най-важната вероятно се съдържа в липсата на достатъчно добро и конкретно законодателство в сферата на културата. На второ място, икономическите и социалните проблеми на Варна водят до отлагане на решения, свързани с културната политика. На трето място, във Варненския общински съвет няма достатъчно представители на сектора, които последователно да лобират в интерес на културата. И накрая, силно изразеното политическо противопоставяне често се превръща в препятствие за реализация на консенсусни инициативи.

 

ЧИТАЛИЩАТА

По своите особености читалищата имат три основни цели: разпространение на книги, алтернативно образование и художествена самодейност. Във Варна съществуват 22 читалища. От обобщените данни за 19 от тях се очертава следния “събирателен образ” на читалището в големия български град:

то разполага със сравнително добра материална база, в повечето случаи общинска или държавна собственост. Притежава около 15 000 тома литература. Преобладават художествените формации за детски песни, фолклорни и спортни танци. На следващо място са школите по различни изкуства и накрая е изучаването на чужди езици. Поради сравнително по-добрия относителен материален статус на местните граждани, таксите за обучение са няколкократно по-високи в сравнение с читалищата в селата. Естествено, плаща се и за по-високо качество. По правило заниманията се водят от дипломирани специалисти, докато в селата е трудно да се установят подобни кадри. Потребителите са относително повече. Те се делят на няколко категории: първата от тях са читалищните членове. Във варнанските  читалища те са обикновено между 100 и 150 човека. Участниците в различните школи по изкуства и ансамбли в читалищата на Варна са не по-малко от 2000. Като се прибавят посетителите на библиотеките и културните инициативи, се оказва, че в една или друга степен културната политика, свързана с читалищата засяга значителна част от населението на града.

 

Читалището в малкия град

обикновено  изпълнява много повече функции. Например НЧ “Алеко Константинов” в Провадия поддържа духов оркестър, танцов състав, театрален състав, литературен клуб, Детска музикална школа “Св.Обретенов” с два класа пиано и два класа солфеж и вокална група. Читалището работи и по два проекта - “Комета на радостта” към фондация “Работилница за граждански инициативи” и проект “Читалища” – Интернет център. Друго важно направление в неговата дейност е организацията на гастроли на професионални театри от София и околните областни центрове - приблизително един театрален състав месечно. Но напоследък става все по-трудно да се поддържа подобен ритъм. Основната причина е в икономическите проблеми на града. Само преди няколко години, когато са работели повече фирми е било възможно да се откупуват цели спектакли. Сега това е немислимо. Освен театрални спектакли, годишно се организират и до четири концерта с поп и рок музика и още толкова с фолклор. Специално внимание се отделя на празника на града, 11 септември, когато се канят професионални музиканти и актьори, родени в Провадия. Тук забелязваме още една особеност, характерна за повечето читалища в по-малките селища - собственост върху земя. Другите приходи, които постъпват, са годишните такси за библиотеката (5 лв.) и членският внос на редовно отчетените членове (147 на брой).

Общ проблем на читалищата в по-малките селища е липсата на взаимни контакти. Това от своя страна оказва негативно влияние върху качеството на обслужване. Макар и неформално, НЧ “А. Константинов” оказва методическа помощ на по-малките читалища при комплектоване на книжните фондове, но тя не е регламентирана. Отдавна са преустановени връзките с РБ “Пенчо Славейков” – Варна. Преди 15 години е съществувала добре организирана система за съдействие и контрол върху библиотеките в цялата област.

 

За читалището в селото

е много по-трудно да финансира дейности – нито може да се отдаде помещение под наем, нито има кой да плаща членски внос или такси за школи и участие в ансамбли. Затова там залите не се използват достатъчно ефективно – няма средства за организиране на спектакли и концерти. Най-често читалищната база се предоставя на частни предприемачи за организиране на детски шоу програми.

В с. Кипра (община Девня) има много богата библиотека, но все по-рядко се използва заради намаляването на децата и липсата на нови книги. Читалището там поддържа единствено състав за автентичен фолклор, а преди 30 години е имало театрален състав с многобройни награди. В Аврен абонаментът за периодични издания е изключително ограничен: “Вестник за жената” и в. “Градина”. През последната година са закупени около 50 нови книги – по-голямата част са за деца, поредицата “Библиотека за ученика” и, разбира се, “Хари Потър”, която макар и нова, личеше, че е вече е минала през много ръце. И тук най-голямо значение има групата за изворен фолклор, която се гордее с много национални и международни награди. Читалището притежава 50 дка собственост, дадени под аренда, но с никакъв доход. Залата с 300 места е запазена сравнително добре, но се използва много рядко за концерти и театрални спектакли. През последната година там са изнасяли концерти Тони Димитрова, самодейни състави за фолклор и Хорът на моряците – ветерани.

В с. Бенковски (община Аврен) преди няколко години към читалището е имало турски ансамбъл, но сега няма постоянен самодеен състав. Напоследък новият председател на читалищното настоятелство е внесъл оживление. За Коледа е била организирана театрална постановка. Според идеите на сегашния кмет, читалището трябва да се превърне в информационен център, където да се предлага информация и за бизнес средата. Както и в останалите места, читалището разполага със земя (70 дка.), библиотечният фонд само през тази година е попълнен с над 400 книги – предимно дарения. През миналата година са били заделени 1000 лв. за ремонт. Въпреки това базата е доста занемарена.

В най-малкото посетено село - Добри Дол читалището не функционира отдавна, но сградата му е запазена сравнително добре и съществува като “Селски клуб”.

   

ЧАСТНИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ

са разпространени най-масово в книгоиздаването и продажбата на книги. За съжаление, днес няма точна и надеждна информация за броя на печатниците, издателствата и книжарниците във Варна. В специална 

 

анкета на книжари и издатели във Варна

се получиха следните отговори:  обикновено книжарниците не са специализирани в предлагането на определен вид литература. В “Театъра” преобладава търсенето на художествена литература (60%), а по 20% е дялът на учебниците и специализираната литература. “Пингвините” и “Театъра” предлагат и книги на английски и немски език. Съотношението в търсенето на български и чуждестранни автори е почти по равно. В “Театъра” най-голям интерес има към “Властелинът на пръстените” на Р. Толкин и “Няма такава книга” на Людмил Станев, а също и към Тери Пратчет, Милан Кундера, Пол Остър, Н. Хайтов, Л. Левчев, Й. Радичков, В. Петров. Предпочитаните издателства за съвместна работа са “Бард”, “Лик”, “Изток-Запад” и “Труд”. Повечето книжари работят и с регионални издателства, като дялът на продажбите на тяхната продукция е около 30%. Според “Театъра”, през последните месеци се търсят повече съвременни български автори и книги  за психологически проблеми, а според “Пингвините”, преобладават трилърите, криминалетата, фантастиката и детските енциклопедии. Най-песимистична оценка за собствените си перспективи изразяват от “Елга” – “стабилно ниски”. Книжарите не виждат промяна в динамиката на продажбите през отделните сезони. Единствено “Елга” определя” есента и зимата като най-успешни в дейността си. Но това вероятно се дължи на големия относителен обем канцеларски материали и ученически пособия, които се продават там. В повечето случаи продавачите на книги нямат специално образование, но според управителите на книжарниците “по-важно е да обичат да четат книги”.

Издателство “Славена” издава предимно български автори. Преобладава детската и художествената литература (по 30%). На второ място е научната литература ( по 20%). В издателството, което разполага и със собствена печатна база, са ангажирани 12 специалисти с висше образование и 3 със средно. Около 60% от изданията са собствени, а 40% - по поръчка. Според издателя, неговото производство заема около 50% от книгите, отпечатани във Варна. Очертаващата се тенденция на пазара е свързана с издаване на по-стойностни автори и на добре художествено и полиграфично оформени книги. Потребителите са предимно “деца, ученици, студенти, предимно интелигентни хора”. За по-доброто развитие на отрасъла са необходими законодателни промени – библиотеките да бъдат субсидирани от държавата за закупуване на нови български  книги. Необходими са и инвестиционни промени с  облекчени условия за кредитиране на издателската дейност.

           

Други частни сектори в културата

    

На второ място по активност във Варна, са частните художествени галерии (около 25 за Варна). Те развиват активна изложбена дейност и са в основата на провеждането на фестивала “Август в изкуствата”. Киното е следващата област, където частната собственост е преобладаваща. Две от общо четирите кина във Варна са собственост на търговски дружества. Отсъствието на цялостни проучвания върху частния сектор в културата на Варна и на всички големи български градове е реална пречка за стимулиране на онези културни отрасли, които съчетават чисто икономически и социални показатели, като оборот, данъчни отчисления и наемане на квалифицирана работна ръка. В останалите селища, обект на настоящето проучване, частната инициатива се изчерпва със съществуването на частната танцова школа на Аня Пенева в Провадия, която работи с над 50 деца между 10 и 18 години. За нейната дейност НЧ “Алеко Константинов” е предоставило безплатно база. На територията на града има седем книжарници. В Девня има една книжарница. Също така има епизодични неуспешни опити за кинопрожекции в Девня и Провадия. Сравнително активно присъстват гастролиращи трупи и индивидуални изпълнители със шоу програми, предназначени най-вече за деца.

 

             КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ

Най-характерната особеност на Варна са многобройните фестивали.

Кои са по-значимите от тях?

Международен музикален фестивал “Варненско лято” (1926)  

Международен майски хоров конкурс “Проф. Г. Димитров” (1967)

Международен фестивал за куклено изкуство “Златният делфин” (1972)

Международно биенале на графиката  (1981)

Международен фестивал за поп  изпълнители “Откритие”  (1991)

Международен джаз фестивал - Варна (1992)

Международен фолклорен фестивал - Варна (1992)

Международен театрален фестивал “Варненско лято” (1993)

Международен филмов фестивал “Любовта е лудост”  (1993)

Международен фестивал за градска песен “Море и спомени” (1998)

Международен фестивал “Златният мустанг”(1999)

Международен фестивал “Август в изкуството” (2000)

 

Ако се направи преглед на тяхното създаване, се оказва, че две трети от фестивалите във Варна са създадени през последното десетилетие. Дали този своеобразен “фестивален ренесанс” води след себе си и “художествен ренесанс”?

Варненските фестивали се администрират по няколко начина: като дейност към общинската администрация (ММФ “Варненско лято” и Майски хоров конкурс), неправителствено сдружение или фондация с идеална цел (Международен балетен конкурс и “Море и спомени”), частно търговско дружество (“Откритие” и “Златният мустанг”), държавен културен институт (“Любовта е лудост”), общински културен институт (Биеналето на графиката). Голяма част от тях са резултат от съвместните усилия на няколко различни институции, които съчетават общинско, държавно участие и неправителствени организации (фолклорен и джаз фестивал, “Златният делфин”, театралнен “Варненско лято”).

Погледнато по-отблизо, почти всички фестивали във Варна зависят, организационно и финансово, от общинската администрация – факт, който натоварва местното самоуправление с огромни отговорности.

Какво е икономическото състояние на варненските фестивали? През 2001 г. общият им годишен оборот е около 1,2 млн. лв. годишно. Най-голяма тежест във финансирането им  имат спонсорството и даренията от частни фирми. (332 хил. лв.) На второ място е общинският бюджет (315 хил. лв.). Трети по размер са приходите от реклама (129 хил. лв.). Държавният бюджет, респективно, министерството на културата, формира четвъртата по величина сума (115 хил. лв.), но тук следва да се отчита обстоятелството, че по-голямата част от нея се изразходва веднъж на две години (35 хил. лв. за Балетния конкурс) и на три години (45 хил. лв. за “Златният делфин”).

Други източници са таксите за участие (Балетен и Майски хоров конкурс); отстъпки за услуги и бартери (практика, характерна за всички фестивали, но много трудно да се фиксира в цифрово изражение); пряко финансиране от чужбина (в най-голяма степен валидно за джаз фестивала и театралния “Варненско лято”; общините от региона (патент на фолклорния фестивал).

Приходите от входни билети са общо около 70 хил. лв. Затова на практика не играят съществена роля във формирането на фестивалните бюджети. Останалите постъпления във варненските фестивали носят случаен характер, като културните програми на ЕС, например.

Фестивалите във Варна в значителна степен разчитат на средства от дарения и спонсорство. Приблизително две трети от тях идват във Варна след “решение от централите на големите фирми”. При липсата на достатъчно публични фондове за подкрепа на културата и ясни правила за изразходване на спонсорските бюджети на големите корпорации, финансирането на художествени събития е преди всичко плод на случайно стечение на обстоятелствата. По приблизителни наблюдения годишният потенциал на местния бизнес за финансиране на фестивални събития в момента възлиза на не повече от 100-120 хил. лв. Очевидно е, че Община Варна продължава да има значителен дял в осигуряването на ресурси за варненските фестивали - и като “плътност” на проявите, и като номинална стойност на финансирането им. Но подобно активно участие, без ясно регламентирани правила и при рестриктивния бюджет, неизбежно генерира противоречие с останалите дейности, включени във функция “Култура” на общинското финансиране.

Какво показва структурата на разходите? Почти равностойно е разпределението между следните пера: хотел (244 хил. лв.), дневни (241 хил. лв.), хонорари (225 хил. лв.). Далеч след тях са средствата за реклама (152 хил. лв.). Посочените стойности категорично отразяват безспорната икономическа роля на фестивалите за Варна и региона. Следователно, фестивалите, макар и скромно, допринасят за туристическата индустрия - особено събитията с повече участници извън активния туристически сезон, като “Откритие”(април), Майският хоров конкурс, театралният “Варненско лято”, “Любовта е лудост” (септември) “Златният делфин”(октомври), “Златният мустанг”(ноември). Същото се отнася за дневните и хонорарите на гостуващите изпълнители, голяма част от които остават в местната инфраструктура (ресторанти, транспорт, търговия, услуги). Значителна част от средствата за рекламата се инвестират във Варна - художници, дизайнери, печатници и т.н.

Варненските фестивали сравнително рядко навлизат активно в градската среда. С изключение на фолклорния,  театралния “Варненско лято” и в по-малка степен на “Любовта е лудост” и “Море и спомени”, повечето художествени празници на Варна не търсят по-настойчиво афиширане на своето съществуване.

Една от причините за това състояние е, че фестивалите, не само във Варна, а и в цялата страна, се рекламират чрез собствено производство. Това води до капсулирането им и до невъзможност да създават социално значими послания. Второ, налага се дилетантизъм в цялостния вид на фестивалната реклама - като се започне от изображението и се стигне до текста и дизайна. Трето, липсва добре изградена система за съвместни инициативи с медиите. Последното до голяма степен се основава и на силно залинялата художествена критика - проблем, който не е от вчера.

С какво конкретният регион влияе за провеждането на многобройни фестивали? Според отговорите, най-важният аргумент е опита в организирането на международни културни прояви (Балетния конкурс, Майския хоров конкурс и “Златният делфин”). Джаз фестивалът и театралният “Варненско лято” дават предимство на възможностите на града като туристически център. А най-нестандартния отговор дава “Златният мустанг”: “не е трудно да се пренесе, където и да е”. Почти с пълно единодушие организаторите на фестивали оценяват като най-неблагоприятен фактор материално-техническата база - зали, оборудване, гримьорни и т.н.

Годишният сезон също има пряко отношение към организирането на фестивали. За повечето от тях, провеждането им през летните месеци се влияе от туристическия поток. Тук се очертава и следващият проблем, който съществува от самото начало на фестивалното дело във Варна: липсата на качествено партньорство с туризма.

Доколко варненските фестивали успяват да стимулират създаването на нови художествени произведения? Единствено ММФ “Варненско лято” и “Откритие” декларират практиката да продуцират нови творби. Сред останалите анкетирани представители, които не са чужди на идеята за продуциране на ново художествено творчество, отговорите се разпределят както следва: майският хоров конкурс: “До към 1983 г. се включваше премиерно изпълнение на български хорови изпълнения, които за първи път се изпълняваха на конкурса. Освен това българските хорове специално си поръчваха песни от български композитори специално за участието си в конкурса. Най-активни бяха детските хорове”; театралният “Варненско лято”: “Има такива идеи, но все още фестивалът разчита на селекция, а не на продуцентство”; “Златният мустанг”: “Авторът и изпълнителят поотделно нямат значение, а цялостният продукт.”

Следователно, съвременната фестивална практика не само във Варна, а и в цялата страна се отчуждава от процеса на създаване на художествена култура.

Представянето на изкуство е много по-лесно като задача, но в крайна сметка е със спорна значимост като събитие в националната ни култура. Това обективно не може да произведе автентична празнична общност и да стимулира продуктивни културни процеси.

В по-малките населени места

единственото събитие с национална художествена значимост е националното състезание за певци и инструменталисти “Светослав Обретенов” в Провадия.  В близкото минало Девня имаше важно място в организирането и провеждането на събития в сферата на литературата, но след промените от 1989 г., създадената традиция беше прекъсната. Сега тук, както и в Провадия се организират регионални състезания за литературно творчество и рисуване. С тях се ангажират в най-голяма степен училищата, младежкият дом или детският комплекс. Основно място в културния календар заемат големите традиционни празници, в които акцентът се поставя не толкова върху високото художествено майсторство, а върху празничното общуване. Но същевременно те стимулират многобройните любителски художествени състави, а като перспектива могат да привличат интереса на специализирани туристически групи от страната и чужбина. Големият проблем на всички културни събития в региона е, че те недостатъчно се рекламират. Показателна е информацията за културния календар, която може да се намери в интернет страницата на Министерството на икономиката и Евро-българския културно-информационен център. В нея наред със стотиците регионални културни събития присъства съвсем малка част от утвърдените варненски фестивали. Следователно, липсва елементарна координация между отделните селища за популяризиране на значимите инициативи в региона.

   ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ТВОРЦИ

  В предварителните проучвания беше потърсено мнението на художествени творци от Варна по въпроси, свързани с тяхното място в социалния живот през последните 13 години. На въпроса как биха характеризирали културната политика след 1989 г. се наложи следната характеристика: липса на правила и хармонично законодателство, неадекватност и немарливост. Културата до 1989 г. се определя като централизирана и затворена за достъпа до световните културни постижения. Сега на мястото на административните и финансови бариери, се настаниха удобно икономическите ограничения, особено що се отнася до така наречените репродуктивни изкуства – кино, театър, музика.

             

Накърнените права на днешния творец

се свързват на първо място с изключването на цялата управленска система у нас от дебата за културата и съдбата на съвременния посткомунистически човек. На дневен ред обикновено са други “по-належащи въпроси”, които упорито произвеждат безперспективност. Големите ни интелектуалци остават на заден план и в повечето случаи водят жалко материално съществуване, а след като си отидат от света, се появяват незнайно откъде влиятелни почитатели, за да си направят собствена реклама. И така се въртим заедно в един омагьосан кръг. Цялата беда е в това, че културните дейности са зле структурирани. Това е така, защото ни липсват ясни критерии за стойностите, за действителния професионализъм. Съвсем не са изчезнали политическите и роднински мотиви в издигането или обругаването на определен творец. Крещяща е липсата на способни и почтени мениджъри в художествената култура. В най-големия израелски музей, например, има три отдела, които се занимават с мениджмънт, маркетинг и връзки с обществеността. У нас все още на тези длъжности се назначават случайни хора, подбрани по непрозрачни критерии. Така се генерират вътрешни конфликти в културната сфера  и те се свеждат до неоправданото фаворизиране на ограничен кръг творци. Ако в миналото тяхната роля беше ясно дефинирана като идеологически рупори на властта, то днес мотивите са много по-размити – кореспондират или с тайни служби, или с неясни, сенчести икономически интереси, или просто с повърхностната светска суматоха, която като пяна изтласква на повърхността конюнктурни фигури. Другият голям проблем на българската културна действителност е

връзката с публиката.

Нищо не се прави за нейното възпитание и култивиране на естетически вкус. Тук неизбежно се стигна до аналогии с времето на Людмила Живкова. Общо мнение е, че Людмила Живкова се опитваше да привнесе нещо ново и смислено, но моделът в основата си беше сбъркан. Проблемът обаче не е в личността, а в качественото положение на цялата държава. Една от основните причини за неадекватното публично присъствие на българската култура е нарушената връзка с медиите. Работещите там журналисти са на изключително ниско интелектуално ниво, защото от тях не се изисква да представят автентични позиции, а да обслужват конюнктурни интереси. В медиите не присъства нито един дипломиран изкуствовед. А в първата половина на века Сирак Скитник е имал колонка във в. “Слово”.

Отношенията с бизнеса

нямат качествени перспективи. Наистина има ограничен елит, който активно купува картини, но това в публичното пространство се представя като ексцентричен жест, а не като дълбоко осъзната необходимост. В тази връзка много често се говори за законодателни промени, които да позволят инвестирането на повече средства в сектора, но законотворчеството в културата не се основава на диалог с експертите. В работната група по Закона за музеите, например, няма нито един експерт. Много зависи и от отношението на местната власт. Там, където тя е просветена, се случват смислени неща.    

 

МЕДИИТЕ

Варна се характеризира с голямо разнообразие на средства за масово осведомяване. То включва десет печатни и електронни издания с регионални новини, над 15 радиостанции, пет телевизии с регионални програми. В края на август и началото на септември беше осъществен

мониторинг на публикациите за култура във Варна

на: в. “Черно море”, в. “Черноморие”, в. “Позвънете – новини” и интернет изданията “Днес плюс” и “Varnapool”. В. “Черно море” публикува 58 броя текстове, свързани с изкуство и културна политика – кино(16), изобразително изкуство(12), музика(11), литература(10), мода(4), театър(3), културни институции(2). От тях преобладават публикациите, които имат светски оттенък и само леко се плъзгат по културната проблематика. Те акцентират единствено върху биографиите на определени “пазарни” личности, търсят забавното и сензацията. Съвсем незначителен е броят на коментарните текстове - едва 6, за разлика например, от чистите информации - 51 и интервютата - 13. Този жанров разрез свидетелства за ниския обхват на сериозните аналитични публикации за изкуство, които изискват различен и по-висок тип професионализъм. Все пак, това са всекидневници, обработващи представата за градска култура на масовия вкус и делничния ритъм. Като цяло, формирането на тази представа във Варна е под влияние на различните фестивали - музикални, театрален, филмов, фолклорен. Представата за изкуство е по-скоро кампанийна, сензационна и туристическа, отколкото спокойна и задълбочена.

В. “Черно море” разполага с двама наблюдатели за култура - Олга Боева(14 статии) и Донка Христова(9 статии) - това е около една трета от общия брой статии за разглеждания период. Друга една трета са неподписаните статии. Последната една трета остават за 2-3 имена на външни автори. Тези резултати на са в полза на разнообразието от гледни точки.

За същия период, в-к “Черноморие” публикува почти два пъти и половина по-малко текстове за градска култура (общо 26). И тук най-голям е броят на информациите (23) и критично малък – коментарите(2) и интервютата(1). Класацията за жанра изкуство води киното. И това е естествено поради провеждането на фестивала “Любовта е лудост”. Вестникът разполага с един наблюдател в този сектор - Елена Владова. Половината от публикациите са нейни (13). Под 6 публикации липсва името на автора. Останалите 7 представят други автори. Динамиката от гледни точки е сведена до минимум.

В-к “Днес+” отбелязва едва 6 публикации в интересуващата ни проблематика. Използван е само жанрът информация.

“Varnapool” публикува също само информации - 8 за разглеждания период, най-вече свързани с музика.

Във в-к “Позвънете” наблюдаваната картина е идентична - тук статиите са 9, а избраната тема е мода.

Медиите в по-малките селища

В Провадия съществува частна кабелна телевизия. По договореност с общинската администрация, се използва ефирно време за регионални новини, които се подготвят от общински служител. Другата регионална медия е радиовъзелът. Всеки делничен ден се излъчва програма с времетраене половин час. Когато има специални поводи, времетраенето се удължава. В града има около 2000 радиоточки, 30 тонколони в централната част и ЖП гарата. Обикновено локалната програма се излъчва от 11,30 до 12,00 или от 16,30 до 17,00 часа. През останалото време се предава програма “Хоризонт”. Културната тематика заема около 15% от общото времетраене на местните предавания. Най-голямо внимание се отделя на конкурса за млади музикални изпълнители “Св. Обретенов”. На второ място са събития, свързани с национални празници и чествания. Следват: културно-историческо наследство, музика, литература и театър, изложби и танцово изкуство. Проблемите на кабелното радио са свързани преди всичко с липсата на достатъчно модерна техника, с малкия щат – само един редактор, който често се налага да изпълнява и чисто технически функции по озвучаване на градски прояви и заседания на ОС. Друг голям проблем е липсата на възможности да се поддържа аудио и видео архив от историята на града. Вестник “Провадийски глас”, финансиран от общината, изчерпва възможностите на регионалните средства за масово осведомяване.

В Аврен преди три-четири години е имало радиовъзел, но вече не работи. Техниката, морално и физически остаряла, е складирана в местното читалище. Периодично излиза вестник “Аврен”, който се разпространява безплатно и съдържа подробна информация за решенията на общинския съвет и действията на общинската администрация. В с. Бенковски по инициатива на читалището отскоро излиза вестник  "Зора" – обемът и видът му е повече от скромен – четири страници във формат А4, които включват информация за политическата дейност на кмета, пролетните празници, организирани от читалището, стихове, детско творчество, здравни съвети и кулинарни рецепти.

В Девня общината все още поддържа радиовъзел с една щатна бройка и около 1000 абоната. Освен това се издава вестник “Девня” с информация за общинските решения, който също се финансира от общинския бюджет. Съществува и местна кабелна телевизия, която няма самостоятелна информационна програма, а периодично предлага съобщения с надписи.

Ако във Варна големият проблем на медиите е, че не предлагат достатъчно разнообразни публикации, посветени на културата, то в по-малките населени места отсъствието на независими медии на практика елиминира още едно основополагащо човешко право – свобода на словото.

   ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ КАТО ПОТРЕБИТЕЛИ И УЧАСТНИЦИ В КУЛТУРНОТО ПРОИЗВОДСТВО

 Ресурси и проблеми във Варна

Приложената таблица за броя и вида на учебните заведения във Варна изразява непосредствено голямото им значение в осъществяване на културната политика.

 

Вид

Брой

Брой

учащи

Брой

преподаватели

ОБЩО

Основни училища

100

28 071

280

28 351

Средни училища

55

32 623

350

32 973

Частни училища

12

536

45

581

Държавни ВУЗ

4

30 000

3 000

33 000

Частни ВУЗ

1

12 000

1 000

13 000

Общо

172

103 230

4 675

107 905

 

     На територията на Варна има над 170 учебни заведения. Общият брой на заетите ученици, студенти и специалисти в сферата на образованието е над 100 000. Сами по себе си тези цифри са показателни за големия потенциал и значение на образователната сфера в осъществяването на културни политики. До каква степен представителите на образованието са свързани с културните процеси? Организирането на достъпа до културните ценности в най-голяма степен зависи от образователните институции – и като численост, и като социален ефект, доколкото сме свикнали с употребата на клишето, че младите са нашата бъдеща смяна. Дори бегъл поглед върху посещаемостта на най-големите културни институти и фестивали във Варна показва, че значителна част от тези институции остават извън разнообразните културни предложения. Направените дълбочинни интервюта с представители на училища и университети очертават следните по-важни проблеми:

1.   На повечето места липсва цялостна програма за запознаване на подрастващите с продукцията на културните институции на територията на града.

2.   Статусът на обучението по учебни дисциплини, свързан с културата и изкуствата в общообразователните училища и университети е обидно занижен.

3.   Липсва координация между отделните институции в опитите им да събудят техния интерес.

4.   Отсъстват възможности за популяризиране на културните събития на територията на учебните заведения.

 

Ресурси с културен и художествен профил в сферата на образованието във Варна.

   

Профил

Брой учащи

Брой преподав.

ОБЩО

Музика

1212

98

1310

Изобр. изкуство

1183

106

1289

Танц

624

12

636

Общо

3019

216

3235

 

Най-голям брой ученици в сферата на музиката са концентрирани в училище “Д. Христов”. Музикални паралелки за изучаване на фолклор има в училищата “Ел. Пелин” и “Антон Страшимиров”. Изобразителното изкуство е застъпено в Националната гимназия по хуманитарни науки и изкуства “К. Преславски”, училище “Д. Христов” и в Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия “В. Левски”. Танцови паралелки по класически балет има в училище “Д. Христов”. Създаването на повечето специализирани паралелки по изучаване на изкуства е положителен факт от последните години. Това в дългосрочна инициатива ще създаде потенциал за по-мащабни инициативи. Остава обаче открит въпросът за качеството на образованието и за гарантиране на реализацията на младите хора в художествените сфери. А като се има предвид съществуващата социално-икономическа конюнктура у нас, най-реалната възможност за упражняване на придобитите способности е емиграция в чужбина.

Висшите училища в регионалната култура

Най-голямо значение в културната инфраструктура на Варна и региона има Варненският свободен университет “Черноризац Храбър”. Профилът на голяма част от неговите специалности е непосредствено свързан с тези дейности: “Мода”, “Текстил”, “Пространствено оформление”, “Хореография”, “Педагогика на обучението по музика”, “Журналистика”, както и магистърските програми и свързаните с тях специализации по “Културно-историческо наследство и туризъм” и “Мениджмънт в художествената култура”. През новата учебна година за първи път се включват специалности по актьорско майсторство за драматичен и куклен театър, театрална режисура и театрознание. Към университета съществува издателство, което през последните седем години е издало над 150 заглавия научна и учебна литература. Библиотеката на университета разполага с над 100 000 тома литература, осигурен е годишен абонамент на 177 списания, от които 71 на чужди езици. В университета е създаден медиен център “Академика” и университетска информационна агенция. Отскоро съществува академичен ансамбъл за народни песни и танци и хор за класическо пеене. Голяма част от преподавателите и студентите в университета участват в художествени събития в града и региона – изложби, концерти и спектакли. Независимо от съществуващите добри условия, поради краткото време на съществуването на университета, все още е трудно да се направят конкретни изводи за качеството на професионална реализация на завършилите студенти и тяхното значение за местната култура.

Другото голямо висше учебно във Варна с по-особено място в културния живот, е Икономическият университет. Активното му участие в културните процеси е защитено в по-далечното и близко минало. Още в началото на ХХ век негови преподаватели са участвали в създаването на Летните музикални тържества, чийто правоприемник е ММФ “Варненско лято”, в построяването на сградата на драматичния театър, в културно-просветното читалищно дружество. През последните години най-значимата инициатива на преподаватели и студенти от университета е проекта “10 Книги за Варна”. Друг важен елемент от културното присъствие на университета е практиката да се откупуват картини на известни художници от Варна. За съжаление, поради липсата на подходящо пространство, те не могат да бъдат събрани в галерия. Към Икономическия университет съществува фолклорен ансамбъл, който участва в различни тържества. В качеството си на потребител на култура Икономическият университет организира посещения в музеи и галерии инцидентно, обикновено при гостуване на делегации. Посещението на театрални, оперни спектакли и концерти също е рядкост. До 90-те години е имало специален отговорник по културно-масовата работа, активно са участвали профсъюзите, комсомолът в планове за откупуване на концерти и спектакли, покани към известни творци за гостуване в университета.. С общинската културна администрация контактите се свеждат единствено по повод на протоколни събития. Съществуващият научен и интелектуален потенциал в университета има големи възможности за разгръщане на инициативи в сферата на културния мениджмънт и маркетинг – нещо, от което има остра необходимост в целия културен сектор.

В заключение, законодателството по никакъв начин не стимулира художествено-творческите дейности във висшите учебни заведения, а се ограничава единствено до специализираните висши училища по изкуства. Липсващият регламент в тази посока води до неизбежен дисбаланс. За целите на културата не е предвидена материално-техническа база на територията на университетите.

Образователните институции в по-малките селища

В Аврен образователният сектор включва 7 училища с общо 878 деца от 6 до 18 години и 119 преподаватели, голямата част от които пътуват от Варна. Конкретно, в основното училище на с. Аврен по Коледните и новогодишните празници децата отиват на театър във Варна. Организират се екскурзии с посещение на Археологическия,  Военноморския  музей и Обсерваторията. Художествена галерия и кино не са посещавали. От две-три години в читалището се организират куклени спектакли, на които идват деца и от другите села. В учебния процес се използват касети, компактдискове и репродукции. Голяма част от децата в училищата пътуват от други населени места и нямат възможност да остават в извънучебно време за посещение на културни събития. Преди е имало стол и занималня, които са позволявали обхващането на учениците в различни извънкласни форми. Сега те са напълно изолирани. В момента има новозакупена техника за видео. Финансирането е благодарение на училищните земи, които са около 160 дка. Те са дарени още през 1858 г. Част от тях попадат в трасето на газопровода, изграждан от “Петреко” и с наема се закупуват техника и материали. Има още около 300 дка, но засега училището не може да докаже правата си на собственост.

В с. Бенковски няма деца за образуването на клас, затова съществува филиал на училището в Аврен. Има детска градина с 16 деца. От тях 10 са от селото (2 не посещават), 5 от с. Китка и 1 от с. Болярци. Във всекидневната учебно-възпитателна работа липсват елементарни технически пособия. Затова най-доброто се оказва диапроекторът с анимационни и научнопопулярни филмчета отпреди 40 и повече години. Имат достатъчно книги. Чрез местния кмет осигуряват материали за рисуване. Имат касетофон, но нямат достатъчно касети. Нямат и телевизор. За големите празници (около три пъти годишно) със съдействието на кмета, който осигурява транспорт, посещават варненския куклен театър. Много рядко гастролират куклени спектакли на частни трупи в читалището. За тях специално се водят и деца от съседните села. Преди две години заедно с училището са били в музикалното училище “Добри Христов” във Варна, където са се запознали с музикалните инструменти. Липсва регулярна информация за интересни културни събития във Варна.

В Девня има общо осем учебни заведения с 1690 деца и 204 учители и помощен персонал. Тук също близо 90% от учителския състав е от Варна. Децата имат най-голям интерес към фолклорните танцови спектакли, на второ място е театърът и на трето място са градските празници. Липсват средства за транспорт, необходими за екскурзии из страната и във Варна. Кино в града се прожектира инцидентно. Училищата нямат никаква видеотехника. От друга страна обаче, общината периодично субсидира гастроли на професионални театрални състави, но често, независимо, че входът за посещение е свободен, липсва интерес и добра предварителна организация. Библиотеките в училищата предлагат преди всичко методическа литература. Няма щатен библиотекар, а се признават 2 часа седмична натовареност за учител от училището. Голям проблем е, че отпаднаха извънкласните форми като възможност за финансиране на учителя, ангажиран с тяхното провеждане. Сега всичко е на добрата воля, без каквито и да е материални стимули.

Центровете за работа с деца

също имат важно място в регионалната културна политика. Освен във Варна, където съществува младежки дом и детски комплекс, подобни заведения функционират в Девня и Провадия. В Аврен за нуждите на децата, през 80-те години е започнало мащабно строителство, което е недовършено и детският комплекс е закрит. В старата му сграда са настанени полицията и данъчното управление. По-подробно беше проучен  Обединеният детски комплекс в Провадия. Той включва 40 групи с 255 деца от 6 до 18 години в следните профили: природо-математически; екология; хуманитарно-обществени; спорт; творчество – литература, музика, танц, театър, изобразителни изкуства. Част от дейностите на ОДК – Провадия са изнесени извън града. Така например, в с. Бозвелийско съществува вокална група, в с. Комарево – школа по живопис, а в с. Градинарово има езикова школа. Те работят в местните училища. Всички школи са безплатни, но финансирането е ограничено и затрудненията са свързани главно с набавянето на материали. Ръководството на ОДК се стреми да попълва групите с деца от различни училища, с различен етнически и социален състав. Интересите на участниците в школите, свързани с художествената култура се разпределят по следния начин: музика, танц, езици, литература, етнография и културно-историческо наследство.

          До 1999 г. е съществувал и Младежки дом, но след закриването му, в ОДК има заделено помещение за младежки дейности. В сферата на изкуствата в Провадия работят 11 педагози: изобразително изкуство – 1, музика – 6, танц – 2, литература – 2, 4 художници и 2 писатели са на свободна практика. Проблемите на подобни заведения в по-малките селища произтичат от непрекъснатите съкращения в щата и несигурността в бъдещото им съществуване.

 

           БИЗНЕС И КУЛТУРА

           Рекламната индустрия

     В периода 30 август-5 септември 2003 г. беше осъществено наблюдение на рекламните предложения. В обществената среда на Варна са рекламирани 43 културни дейности. Тази цифра вероятно отразява и тяхната обществена подкрепа и необходимост.

         Най-широко са представени музикалните клубове и дискотеки (13). Формата на тяхната реклама включва афиши, плакати и билбордове, разположени из целия град, включително и Златни пясъци. За същия период ракламата за театър е по-малка (9) във формата преди всичко на афиши, разплепени само в центъра на града. Двойно по-малка, в сравнение с дискотеките и клубовете, е рекламата за кино (само под формата на плакати) и разпространена единствено по кината. Сравнително стеснено е рекламирането и на поп и рок концерти (5), с малка наситеност на разпространението. В един фестивален град, какъвто е Варна, фестивалната активност за този период е намалена. Затова фестивалите присъстват твърде скромно като разнообразие и форми в градското пространство. Направеното за популяризирането на варненското златно съкровище на входовете на града е положителна, но твърде плаха стъпка в популяризирането на културни ценности. Фактите показват, че не е създадена система за популяризиране на “високата култура” чрез градоустройствени решения и чрез регламентиране на  разполагането на рекламни материали.

Ресурси на бизнеса в региона

Според консултантската фирма “Актив” във Варна - има около 1000 активно действащи фирми, но от тях 10 дават 80% от оборота на производствените дейности и услугите. Какво съдържат дългогодишните набюдения на фирмата за връзката на бизнеса с културата? 

За спонсорска политика

няма обобщена информация. Първо, защото все още са единици фирмите, които провеждат някаква последователна политика, второ, защото подкрепата на конкретни сектори в културата е преди всичко плод на случайни контакти и обстоятелства. За да реагира адекватно, бизнесът се нуждае не от емоции, а от система на партнъорство, основаваща се на доверие. Така в масовите случаи спонсорството от страна на отделни бизнесмени е плод на “отърваване” в резултат от настойчиви предложения на някои организации. А бизнесменът “си развързва кесията”, защото макар и смътно осъзнава, че трябва да има някакво обществено присъствие – плод на образованието, което е получил и ценностната система, която в някаква степен е възприел. От страна на културния сектор онова, което затруднява бизнеса е хаосът, който съществува там. Има всякакви организации с най-различни намерения. Това пречи на бизнеса да се ориентира в средата и да прецени кое е значимо. Тенденцията, която се очертава е една: готовността за помощ е толкова по-голяма, колкото в по-голяма степен културните инициативи засягат младите хора. С увеличаване на възрастовия състав, ангажиран в културни инициативи, намалява и възможността за подкрепа. Това е така, защото се очаква, че младите ще станат добри специалисти, които в бъдеще успешно ще се реализират на местния пазар на труда и ще създават по-голямо богатство.

Най-активни в предложенията са за спонсорство

са частните културни институции - особено тези, които организират всякакви шоу програми – близки, разбираеми за неизкушения потребител, липсвали са в близкото минало, с гарантиран пазар и възможност посланията на фирмите да стигнат до съответния потребител. На второ място са онези организации, които по силата на своя статут са изправени пред необходимостта да се самоиздържат. Това са Фестивалният и конгресен център и Дворецът на културата и спорта.    Очертава се тенденция да се появяват в дейността на фирмите да се появяват елементи на социална политика. В бъдеще фирмите ще включват все повече разходи за социално присъствие. Причините за отказ на спонсорски предложения, освен в липсата на възможности, се основават на обстоятелството, че не винаги стремежът на културните организации е разбираем за бизнеса. Консултантската фирма “Актив”, например, има конкретно определена политика. Тя е насочена към образователните институции и библиотеката. Не винаги се дават директно пари, а често се закупуват скъпи издания, които се даряват на съответното място.          

Какво бизнесът подкрепя в културата?

  1. -          Културно-историческо наследство – всички знаят, че това е ценно, но основна грижа на държавата е да опазва и популяризира паметниците на културата, доколкото те са изключителна държавна собственост.;-    изобразителното изкуство – как да се ориентира бизнесменът дали съответният художник действително се нуждае от подкрепа, след като част от гилдията има доходи, които значително превишават средните за страната.

-                библиотеките – те могат да правят успешно пари, ако активно навлязат в системата на информационните услуги. Достатъчно е само да им се развържат ръцете за повече инициативи.

-          Театър, музика, танц – какво правят те, за да си възпитават публиката и да предизвикват по-голям обществен интерес?

-                     издателската дейност си е чист бизнес;

-             фестивалите би трябвало да се извеждат на преден план, но отново възниква проблемът за регламента, действителната значимост и реални потребности към тези събития

          

Не би ли било по-добре да се канализира предоставянето на средства в специален фонд “Култура”, организиран от общината с ясни правила за тяхното разпределение? – по принцип, да. Но подобен фонд има смисъл само ако направи вечна възможността да се черпят ресурси от него чрез лихвите – както е с Нобеловата награда. Тогава трябва да се постави ясно определена сфера в културата на преден план и да не се влияе от политическа и всякаква друга конюнктура.

   Сега в културата повече се търси и по-малко се предлага.

          А тя има какво да предложи – дори и на бизнеса. Стига да се намерят мениджърите, които да го направят. Ето че пак опираме до това, че културният сектор днес трябва да бъде поставен на бизнес основа. Това съвсем не означава, че ще се комерсиализира, а по-скоро ще се доближи до непосредствените нужди на хората. Днешният човек не търси единствено удоволствието и разтухата. Така е само на пръв поглед. Той, както винаги досега, се стреми към възможността да се опознае – какво търси в този свят, на какво се надява, в какво вярва. Културата е онази реалност, която запълва и подрежда забързаното му и разхвърляно всекидневие.

             Бизнесът като потребител.

            Когато се говори за потребление на културни събития, трябва да се започне от това, че бизнесменът има една основна грижа – повишаване на производителността на труда. Тази задача се постига чрез повишаване на квалификацията и чрез културни предложения, защото по-културният човек е по-организиран, по-диалогичен, по-толерантен, следователно и по-производителен. Но за съжаление, днес такива понятия като фирмена култура все още не са намерили своето място и реално приложение в съществуването на стопанските субекти. Обяснимо е, защото мениджмънтът на фирмите досега имаше други цели – оцеляване в условията на пазар, лишен в голямата си част от правила и предсказуемост. Ако фирмата е постигнала стабилитет, започва да работи на основата на системен мениджмънт. Вече като че ли 50% от фирмите са узрели за новия етап, в който неизбежно ще навлязат. Все по-често ще се появяват фирми, които имат своите празници, а там културата и изкуството задължително присъстват.

За нормативните промени

Прекалено много надежди се възлагат на промените в законодателството, но те няма да помогнат сами по себе си. Какво се случи с кооперациите преди десет години? Какво се случва с някои облекчения за инвалидите днес? По-добре е да се спазва сегашният регламент като се търси неговата логика и чак когато се окаже, че някоя норма е анахронизъм – да се променя. По-добре е да има лоши закони, които добре се спазват, отколкото добри закони, с които никой не се съобразява. Следователно, стигаме до извода, че малкото средства за култура трябва да се харчат по-разумно. Вярно е, че в голяма част от големите корпорации съществуват здрави корупционни схеми при разпределение на рекламните и спонсорски бюджети, но за това не са виновни те, а културните предложения, които често също са със съмнителна легитимност. 

             Бизнесът и културата в малките селища

         В с. Бенковски, за разлика от други съседни населени места, няма безработица. Има много инвеститори главно в малкия и средния бизнес. Произвеждат се камини, яхтени платна, мебели, има колбасарски цех. През последната година 27 човека са назначени по програмата за временна заетост като са заети със сметопочистване и охрана. Земеделската кооперация обаче е пред ликвидация. Водят се преговори за лозя и винарна. За големите религиозни празници идва свещеник, който обслужва няколко села в околността. Обикновено тогава фирмите подпомагат дейността на читалището с безвъзмездно предоставяне на продукция и услуги. Тези инициативи се осъществяват с активното лобиране на кмета.

       Интересни процеси протичат и в най-малкото анкетирано селище – Добри дол. Така например, рекламната брошура на къща “Белият кон” предлага “уют, отдих и селски туризъм”. Програмата за посещение на къщата включва приготвяне на български гозби, домашна ракия и разходка с каруца. Има условия за развитие на екологичен туризъм. Бизнесменът Кольо Колев твърди, че след началото на строителството на къщата “Белият кон” преди две години, се забелязва постепенно оживление сред местното население. Самият той е финансирал строителството на две чешми. Макар и трудно, било е привлечено и местното население да даде доброволен труд за благоустрояването. Съществува и инициатива за строителство на параклис, но все още общината не е предоставила общински терен.

        В останалите селища бизнесът или почти отсъства, заради което голяма част от населението се препитава във Варна, или съществуват оплаквания, че недостатъчно се включват в инициативите на общините, както е в Девня.

 

ЛЮБИТЕЛСКОТО ИЗКУСТВО

според специалистите, работещи в тази сфера, е най-широко застъпено чрез фолклора, защото той носи духовността на съответната нация. На следващо място са съвременни танци, следва мода и дизайн, следват класическа музика, изобразително изкуство, литература, класически танци градски песни. Класическата музика и хоровото изкуство са на по-задни места. 

Ресурси за любителското изкуство във Варна

Фолклорното танцово изкуство включва 20 ансамбли с 25 художествени ръководители, с 500 участници в детските формации, над 950 участници в младежки формации и 45 ветерани. Хоровите ансамбли за обработен фолклор включват 11 ръководители и над 250 участници.

Хоровото изкуство за класическо пеене във Варна е представено от шест хора и две хорови школи. В тази дейност са ангажирани 450 хористи. За хоровото изкуство във Варна работят общо 18 диригенти и корепетитори. От тях 6 са на заплата (основно в хоровите формации), а останалите - като учители на други места.

    Отношението към изкуството първо тръгва от семейството, затова съществува потомственост в участието на изпълнителите. За развитието на любителското творчество голяма роля играе и образователната система. В миналото всяко училище имаше акордеонен оркестър, а някои - и струнен състав. Малките деца не се приобщават към изкуствата - повечето по финансови причини, заради таксите, които трябва да се плащат. Друг важен ресурс за любителското творчество бяха Културните домове към големите предприятия. От 11 в близкото минало, сега няма нито един. По същия начин пропаднаха и културните организации на арменците. Единственото ново, което се създаде, е групата за стари градски песни към гръцкото дружество.

Във Варна при фолклора се оформиха няколко големи формации, които обхващат от най-малките до най-големите. Това е единствената форма, под която могат да съществуват и да издържат професионалните ръководители, които работят с тях. Във фолклорното хорово изкуство след 1990 г. имаше един голям срив, а след това, макар и трудно се възражда, но почти няма колективи, които да се доближат до старата класа отпреди 1989 г.

Хората от третата възраст са другия важен ресурс на любителското изкуства. Те имат достатъчно свободно време и успяват да се организират в група за изворен фолклор или група за стари градски песни, или нещо средно. Нямат нужда от средства, нито от платени ръководители, нито от база - ползват пенсионерските клубове. Покрай тях се палят децата и внуците им. За всяка възраст мотивът за участие в самодейността е различен. За 40-60 годишните водещ е стремежът за осмисляне на свободното време.12-18 годишните търсят преди всичко бъдеща професионална реализация. Между 25 и 40 годишните се интересуват преди всичко от социални контакти. Децата до 12 години обикновено постъпват в различни ансамбли заради често заради родителски амбиции. Всички възрасти търсят възможности за пътуване в чужбина. Нова тенденция днес е силното развитие на изобразителното изкуство. Основната предпоставка за това е повишеният интерес към модата и дизайна. Тук основен мотив е професионалната реализация. В детските градини все още образованието в изкуствата е добре развито, но след като отидат в училищата - децата губят голяма част от тези навици. Напоследък във Варна не е дошъл нито един млад диригент, защото тук няма никаква перспектива.

           

Основен проблем на любителското изкуство днес е, че няма изяви

Няма и прегледи за художествена самодейност. Цяла година децата и младежите се готвят, а в края не могат да се покажат на подходящ форум. От това в най-голяма степен губи хоровото изкуство. За разлика от фолклора, то е по-трудно за представяне - изисква подходяща акустична среда, партикабли, докато танцовите колективи нямат толкова изисквания. Някога Дома за художествената самодейност беше отворен за всички прояви, докато сега останаха само три помещения, където се реализират изявите на 100 училища. Това са Дом “Тракия”, читалищата “Отец Паисий” и “П.Р. Славейков”. Останалите читалищни зали са превърнати във всичко друго, но не и с възможности за организиране на художествени прояви. Също така не винаги читалищни секретари оказват нужното съдействие. Част от тях не са специалисти по културата, а са сложени,  за да са удобни на някой от читалищното настоятелство. Затова нямат представа от управление и приоритети. Съществен проблем за съществуването на любителското изкуство са таксите, които участниците са принудени да плащат. В хоровете - 5 лв. месечно, а във фолклорните - до 10 лв. За да оцелеят, художествените ръководители се превъплъщават в мениджъри. А това неизбежно оказва негативно въздействие върху качеството на подготовка на съставите. Няма политика на местно ниво да се канят общинските ансамбли за градски тържества, а се търсят външни скъпоструващи “звезди”. Медиите също не отразяват дейността на ансамблите. Липсват нови издания с нотна литература. Няма и никаква възможност да се възлагат нови редакции на хорови произведения. Има и още нещо - хоровете дори са нежелани в катедралния храм на Варна. За сметка на това,  в методистката и петдесятната църкви хоровете са добре дошли. Друг проблем - Дирекция “Култура” не се съобразява с решенията на общинските съветници да издържа танцов ансамбъл “Варна”, който е на изключително високо ниво.

 

Връзката с туризма

о време на туристическия сезон в музеите биха могли да се организират специални концерти. За да се защити художественото ниво, редно е професионалистите да участват в програмирането на подобни концерти. Сега често самозванци предлагат съмнителна продукция. Преди няколко години чрез Дружеството на хореографите без успех е имало инициатива да се провежда фолклорна борса за договаряне на участия в заведения. Но общо взето, фолклорните ансамбли работят активно с туризма. Всичко обаче е на основата на лични контакти. Освен това основният мотив за наемането на програма е финансовияият, а не качеството. Така че ние показваме на чужденците най-евтиното, а не това, което те трябва да видят. В “Кошарите” където в света се говореше като за фолклорен театър, пее Азис. Има и още нещо: често в заведения с консумация на алкохол, масово се ангажират деца - нещо абсолютно противозаконно. Хор “Морски звуци” проявява известна предприемчивост. Като конкретен пример - това е академията с участието на студенти и преподаватели от САЩ и други европейски страни. Те работят в продължение на една седмица с хор и оркестър, научават определено произведение и правят концерт. В краткосрочен и средносрочен план подобни инициативи са полезни поради ниското заплащане на труда у нас, но това не може да гарантира трайна жизненост на сектора.

              

 Предложенията

Любителското изкуство е необходимо да се регламентира ясно в Закона за закрила и развитие на културата и да се предвиди провеждането на национални прегледи за любителско творчество.

Образователното законодателство трябва да отвори широко вратите на училището към любителското творчество.

а местно ниво е целесъобразно да се картотекират всички състави, за да се работи в по-голям синхрон. Всеки състав трябва да заяви своето съществуване по определен начин в началото на всеки творчески сезон в Дирекция “Култура”. От там нататък всеки трябва да има определени квоти на финансиране. Не е достатъчно да им бъде дадена информация, че има някъде проекти. Може да е символично финансирането, но трябва да го има.  Трябва да се говори и за това как ще се финансират концертите - дали ще се пълнят джобовете на определени импресарии, или ще се канят състави от чужбина; може да участват местни състави. Създаването на такава мрежа ще позволи да се информират всички колективи за участие с програми - у нас или в чужбина. Добре е да се организират общоградски тържества по случай големите празници с възстановки на обичаи. Нужно е да се обогати и разнообрази рекламата за концертните прояви на любителските състави. Да се оборудват повече зали за концерти, които да имат специален бюджет да организират подобни концерти.

              

Положителните тенденции

днес са свързани с разкрепостената система за реализация. Сега, макар и трудно, може да се успее чрез  инициативност и предприемчивост. Например, някога всички международни контакти бяха централизирани. Крайностите в този начин на администриране също не водеха до нещо добро - връзки, подмазване и т.н. В днешното училище има предвидени часове по хореография, но е трудно да работят там професионални хореографи.

Много рационално се използва сцена “Раковина” и там понеже има добра реклама и озвучаване, концертите минават с успех.

 

Самодейното изкуство в малките селища

Училищата в Девня продължават да поддържат художествени състави. Така например, в училище “В. Левски” има групи за народни песни и танци, детска вокална група и училищен хор. По традиция в края на месец март се организира фестивал на художествената самодейност. Също така учениците и техните учители участват в отбелязването на Деня на българската култура и славянската писменост 24 май, на празниците, посветени на Коледа и Великден. За децета с писателски талант се поддържа школата “Девненски искрици” към местното читалище. Подобни инициативи се организират и за децата с наклонности в сферата на изобразителното изкуство. Основният проблем е, че няма регулярна информация за национални и международни конкурси за деца в сферата на изкуствата – или пристига твърде късно, или изобщо не се получава. А в единични случаи, когато е било възможно да се изпратят работи на децата, те са печелили награди. Другият проблем, особено за регионалните конкурси, са селекционните комисии. Така се създават условия за субективизъм и несправедливи оценки. Голям проблем, особено за обучението по изобразително изкуство, са високите цени и некачествените материали.

         В Аврен училището се опитва да поддържа художествена самодейност. В началния курс има група за детски песни. Голяма част от децата са включени и в читалищната самодейност. Преди, по време на съществуването на детския комплекс, е имало школи по народни инструменти, танци, археология, но сега са закрити. В старата сграда са настанени полицията и данъчната администрация. В непосредствена близост стои недовършена сградата на Детския дом – с голяма зала за концерти и спектакли, зали за обучение и др. В училището учителите по изобразително изкуство и музика не са специалисти. В празничния училищен календар, освен традиционните официални празници, специално място заема Гергьовден с люлките, обкичени с пролетни цветя в двора на училището.

 

ЗА АВТОРИТЕ НА ПРОЕКТА

Проведеното изследване е включено в проекта “Технологичен парк култура” и е предназначено за Кръглата маса във Варна на 3-4.10. То е част от поредица регионални дискусии (Свищов – 24.09.2003; Пловдив – 26-27.09.2003; Варна – 3-4.10.2003), която ще завърши с Национална дискусия за регионални културни политики (17-18.10.2003 в град Свищов).

Дискусиите са организирани от мрежа от 4 водещи университета (Варненски Свободен Университет “Черноризец Храбър”, Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, Софийски Университет “Св. Климент Охридски” и Стопанската Академия “Д. А. Ценов”) със съдействието на Националния граждански форум за култура, Фондацията за реформа в местното самоуправление и Центъра за култура и дебат “Червената къща”. Проектът е подкрепен финансово от Европейската културна фондация и Швейцарската културна програма в България.