сряда, 18 юни 2003 г.

ФЕСТИВАЛИТЕ НА ВАРНА СА САМО ЗА ДОМАШНА КОНСУМАЦИЯ

В. “Черно море”, Брой 1653, сряда, 18.06.2003

Опитвам се да обясня защо Варна е най-активният фестивален център в страната

Организаторите на днешните фестивали трябва добре да ориентират своите послания и да се обвържат в по-голяма степен с туризма


Не се привлича публика от страната


Любомир Кутин, изпълнителен директор на варненското Оперно-филхармонично дружество:
Олга Боева

ВИЗИТКА
Любомир Кутин е роден на 26 юли 1959 г. в Пазарджик. Средното си образование завършва в Стара Загора. После учи философия в Софийския университет, специализира история и теория на културата. Бил е учител в Техникума по корабостроене, асистент по философия в Техническия и Икономическия университет във Варна. От 1992 до 2000 г. работи в община Варна, дирекция "Култура", на различни длъжности, включително и директор. От август м.г. е изпълнителен директор на варненското Оперно-филхармонично дружество. От 2000 до 2002 г. работи върху дисертация на тема "Фестивалът като феномен на художествената култура". Разговаряме не за проблемите на музикалните институти у нас, а за фестивалите като част от съвременния ни живот.

- Г-н Кутин, как стигнахте до темата на дисертацията си?
- В темата на дисертацията си търся начин да изясня на теоретично ниво понятието фестивал и как той възниква, как се развива през вековете. Във връзка с това разглеждам и българските фестивали. Опитвам се да обясня защо Варна е най-активният фестивален център в страната. Темата се оформи преди около 5 г. През 1998 г. започнах да обмислям как практическият опит, който придобих като организатор на фестивали, може да стане предмет на теоретичен анализ. Но още преди това, в началото на 1993 г., имах желание Международният фестивал "Варненско лято" да се обвърже и с научен форум, който да се опитва да анализира процесите в съвременната българска култура, актуалния въпрос за идентичността на нашата културна традиция. Неслучайно и първата тема на Летните научни срещи беше свързана с източното православие в европейската култура. През 1995 - 1996 г. по случай 70-годишния юбилей на Международния музикален фестивал (ММФ) "Варненско лято" посветихме две научни конференции. Междувременно възложихме на проф. Розмари Стателова от Института за изкуствознание при БАН да напише изследване за ММФ "Варненско лято". Тя събра доста обширен документален материал. Като варненка, която наблюдава и пише за фестивалите, мисля, че подготви интересно изследване. Ако трябва да бъда точен, инициативата за моите научни занимания дойде в голяма степен от нея.
- Ние сме страна на фестивалите. В кои области са предпочитанията на българите?
- Не само в България, а и в света най-много са музикалните фестивали, защото за да общуваш с музикалното изкуство не е необходимо да знаеш езика, както е в театъра, в литературата или киното. Затова неслучайно и първият български фестивал е музикален и това е "Варненско лято". След 1944-а най-много усилия се концентрират именно върху неговото развитие. Но трябва да отбележим, че през 1961 г. във Варна започва да се провежда и филмовият фестивал "Златната роза". Малко по-късно - през 1964 г., се ражда и балетният конкурс. От средата на 60-те г. се създава Майският хоров фестивал, който от 70-те г. се провежда като конкурс на името на проф. Георги Димитров. Появяват се и фестивалът на червенокръстките и здравни филми, "Златният делфин", който от 1972 г. е международен, фестивалът на анимационното кино. Т.е. във Варна наистина се създават и в продължение на доста години съществуват фестивали, които покриват всички изкуства.
- От градското управление или от творците на Варна идва инициативата за раждането на тези фестивали?
- Не е случайно съвпадението, че през 1926 г., когато се създават летните музикални тържества, предшественици на "Варненско лято", се откриват и морските бани. Това е резултат от ясно заявената позиция на местното ръководство да превърне града в голям международен туристически център. Част от тези инициативи са и музикалните тържества. Най-важният фактор е общинското управление, но ясно изразена е и ролята на така наречения днес неправителствен сектор или гражданските сдружения. Във варненското читалищно културно-просветно дружество тогава членуват музиканти, литературни критици, банкери, преподаватели в стопанската академия, туристически дейци.
- Днес държавата вече не отделя 100 процента от необходимите за провеждането на фестивалите средства. Какво става според Вас?
- Мисля, че все още не сме навлезли в нов период, различен от този до 1989 г. Основният ми аргумент е, че политическата власт, държавата, респективно общината, има голям дял във финансирането на фестивалите. Но част от тях са резултат от граждански инициативи на неправителствени организации, каквато е Българската асоциация за театър, основният организатор на Международния театрален фестивал.
И все пак ситуацията днес е по-различна. Преди 1989-а фестивалите бяха тип витрина, т.е. те показваха това, което е създадено от нашите културни институти, на света. Днешните фестивали са тип убежище, скривалище, където поне за кратко време се отменя безперспективността на нашата художествена култура. Днешната свобода даде възможност за инициатива на най-различни слоеве от обществото, която роди много фестивали. Тези процеси обаче все още са твърде хаотични, няма ясно поставени критерии, по които да се оценява социалната същност на тези събития и техните художествени резултати, потребността, отсъства художествената критика. Всичко това поставя много от фестивалните събития под влиянието на конюнктурата, на случайността. След като липсва богатият и добронамереният меценат в лицето на държавата и общината, съвсем естествено е много от нещата да се случват случайно и бързо да отшумяват. Затова се опитвам да създам база за критерии, по които да се оценяват културните събития, така че те да бъдат в помощ на културната администрация, която не толкова да се ангажира с пряката организация на фестивалите, а с добре ориентирана експертна оценка.
- Какви са перспективите на културна Варна и достатъчно стабилна ли е основата на фестивалите, на които градът е домакин?
- Организаторите на днешните фестивали трябва добре да ориентират своите послания и да се обвържат в по-голяма степен с туризма. Туристическите фирми сякаш не си дават сметка, че по време на Международния фолклорен фестивал или на Международния майски хоров конкурс идват по около 400 - 500 чужденци - хора, изкушени от изкуството. Те имат семейства, приятели от средната класа, т.е. позволяват си да отделят част от свободното си време за изкуството. Какво пречи на туристическите ни фирми да се ангажират с директен маркетинг. Мисля, че би имало ефект.
Друга ниша, която може да се търси за финансирането на фестивалите, е рекламната индустрия. Но без да са прецизирали своите послания и своя образ, фестивалите не могат да разчитат на качествено партньорство с големите рекламни агенции така, че те да влязат в рекламните бюджети на съответните фирми. Тук вече може да се потърси и мястото на общината, която би могла да отделя част от курортния фонд точно за такива инициативи, на парламента и правителството, които да провокират по-висока корпоративна култура сред големите инвеститори. Липсват достатъчно публични фондове, чрез които се разпределят средства. Затова мисля, че нещата опират до случайността, до неформалния контакт с определена възлова фигура било в министерство или в голяма фирма, което не може да гарантира бъдеще на фестивалите.
- На фона на всичко това къде са интересите на варненската публика обаче, знаят ли се нейните предпочитания към един или друг фестивал?
- Независимо че голяма част от варненските фестивали са международни, поради липса на развит културен туризъм те остават за домашна консумация, за варненци. Не се привлича публика от страната. Правил съм проучвания на аудиторията на ММФ "Варненско лято". Капацитетът на публиката му е около 5000 души, които са готови да посетят събития от музикалния фестивал - твърде малко на фона на населението на града. Изводът е, че тези събития не присъстват достатъчно активно в публичното пространство на Варна. Чужденците са малък процент - може би около 10 - 15 на сто са на музикалния фестивал, а на другите - още по-малко. Точно затова е необходимо да се прецизират така посланията и имиджът, че фестивалите да заемат мястото си в градската среда по-категорично.
- Формулата на успеха на варненските фестивали каква е, г-н Кутин?
- За да се подобри ситуацията, трябва да се случат няколко простички неща, за които обаче е необходимо време. Фестивалните организатори трябва да надскочат възрожденския наивитет, защото времето на многострадалната Геновева отдавна е минало; институциите на централната и местната власт да преодолеят предразсъдъка, че художествената култура не може да бъде източник на икономически растеж; големите корпорации да направят по-ефективни своите реклами и спонсорски разходи чрез по-активното използване на художествените събития за своя имидж и участие в обществения живот.