неделя, 11 януари 2004 г.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ КНИГАТА „ФЕСТИВАЛЪТ КАТО ФЕНОМЕН НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА КУЛТУРА”

Фестивалът като феномен на художествената култура . - Варна : [Сталкер Холдинг], 2004. - 255 с. ; 24 см. ISBN 954-9768-12-0


Фестивалите са масово разпространена социална практика. Те са конкретно свидетелство, че в културата продължават да съществуват явления, за които се говори често, без да са промислени като научни термини и понятия. Показателно е, че до този момент липсват цялостни и задълбочени изследвания за фестивалите не само в нашата, а и в чуждестранната литература.
Вероятно това се дължи на твърде широкото им поле на действие, което може да породи впечатлението за липса на специфичност. Като “фестивали” биват назовавани събития, произвеждащи художествени послания, които са загърбили материалността и грубия, едноизмерен практицизъм. Но също така, “фестивални” са многобройните бирени, винени, модни и други празненства, шумно подканящи към консумация и пиршество на сетивата.
Втората причина, заради която фестивалите са останали встрани от сериозния научен интерес, вероятно е, че явлението съществува сравнително отскоро. За разлика от празничните събития на традиционната култура, фестивалите са възможни в условията на идеи, относително неутрални, както спрямо религиозния опит, така и спрямо етническите различия. Подобни условия възникват след европейския Ренесанс.
Но независимо, че са исторически нещо ново, масовото разпространение на фестивалите е възможно благодарение на съчетанието от модерна културна практика и пренесени във времето традиции. Тяхното изследване предизвиква повече въпроси, отколкото отговори, но при всички случаи предоставя големи и нови възможности за осмисляне на  процесите в съвременната култура.
Текстът на тази книга е структуриран в четири глави. Изходната точка, от която започва анализът, се основава на разбирането за фестивала като празнично представяне на художествени произведения. При липсата на теоретична рефлексия върху фестивалите, изследването най-напред се насочва към частично “припокриващи ги” реалности, които вече са били предмет на задълбочен и продуктивен научен интерес: играта, зрелището и празника. Основният извод, който произтича е, че фестивалът, като част от празнично-игровата култура, със средствата на интензивните колективни преживявания, обобщава в себе си възможностите за усвояване, пренасяне и създаване на ценен опит, който гарантира целостта на общността. 
Във втората глава се описват феномените на фестивалната практика - в нейния социокултурен контекст (еманципацията на художествената култура от приложението й в религиозния ритуал и средствата за разкош; пространството; времето и институцията) и нейните художествени измерения (артиста; художествената творба; публиката). Заключенията в този случай гласят, че като проява на съвременната културна активност, фестивалът преоформя традиционните култове и обичаи. Патосът на рационалистическия светоглед от Новото време стимулира колекционирането, обобщаването и систематизацията на художествените творения. По този начин публичното им представяне попада в  зависимост от разделението на труда и техническото развитие. Така неизбежно възникват художествените професии и многобройните възможности за тиражиране на ценности. А нарасналото производство и влиянието на пазара създават целия сложен конгломерат от дейности под общото наименование “индустрия на свободното време”. Заедно с това, фестивалната практика, пренасяйки от културната традиция мярата на изключителност, уникалност и автентичност, се оформя като своеобразна алтернатива на тенденциите към рутинизиране и тясна специализация в съвременното общество.
Третата глава е опит за обобщение на типовете фестивали. Тя дава възможност да се артикулират някои основи проблеми в съвременната култура. Така например, от гледна точка на играта, подразделянето на фестивалите на състезателни и представителни поставя на дневен ред въпроса за взаимната връзка между съревнованието като неотменим елемент от всяка съвместна дейност и логиката на обществената оценка и признание, в която разумните аргументи сякаш се унищожават чрез “честването” на артистичните таланти. Особеностите на празника създават възможности за традиционните, експерименталните и авангардните фестивали да търсят активно начини за усвояването или категоричното дистанциране от художественото наследство. Зрелищното начало във фестивалите представя разрива между масовите ”ниски” потребности и непонятните “високи” ценности. Регионалните, националните и международни фестивали, основани на   пространствените измерения, предизвикват разсъждения за влиянието на глобализацията в производството и представянето на изкуство. Времето във фестивалната практика поставя въпроса за взаимната връзка между художествения празник и всекидневния културен сезон. Представени като институции, типовете фестивали могат да бъдат мислени като система от сложни отношения между държавно-политическите структури и частната инициатива в културната дейност. Различните форми на фестивално участие на артистите актуализират въпроса за взаимодействието между фолклора като територия на традиционната култура и личното творчество като територия на модерната култура; между автора като творец и изпълнителя в качеството му на интерпретатор; между професионалното и любителското начало в изкуството. От гледна точка на своето съдържание, фестивалите постигат публичната легитимация на определени художествени жанрове и видове или намират необичайни решения за връзки между различните видове изкуства.
В четвъртата глава се открояват някои по-конкретни особености в българската фестивална практика. Спецификата на националната ни художествена традиция с оглед на конкретните изследователски цели, съдържа  някои противоречиви тенденции. Първо, поради ред причини в България се оказва невъзможно дълготрайното и постъпателно разрастване на художествената продукция, но от друга страна. нашето изкуство остава задълго в орбитата на фолклорната изразност и съхранява уникален художествена опит. Второ, съществува хронична липса на уважение и респект към дейността на участниците в националното ни духовно производство. Това често превръща публичното представяне на художествена култура в еклектично и повърхностно подражание на чужди образци. Трето, представянето на изкуството у нас често се подчинява на пропагандни идеи и в значителна степен е лишено, както от смисъла на трансценденталния опит, така и от логиката на икономическите закони. Но от друга страна, увлича в организацията на художествени събития много изявени творци-интелектуалци с идеята за популяризиране на художествените ценности сред широки социални слоеве.
Специално място е отделено и на потенциалните възможности на град Варна да бъде фестивален център. Като основни допринасящи фактори се изтъкват сравнително бързото разпространение на професионалното изкуство след Освобождението, прераснало в норма на социално поведение; увеличаването на интелигенцията като количество и разнообразие; организираната инициатива на гражданите; развитието на Варна като морски курортен и пристанищен център; градоустройствените решения, позволили адаптирането на градската среда към културните празници. Всичко това позволява още през 20-те години на ХХ век, много преди по-напреднали в културно отношение селища, да се създаде традиция, чрез която бъде “празнувано” високото художествено майсторство на музиканти, театрали, художници.
В книгата е направен и опит да се съберат възможно най-пълни данни за биографията и сегашното състояние на фестивалите във Варна. Целите на изследването, вариращи от анализа на такива категории, като пространство, време, игра, празник, зрелище, до емпиричната проверка на икономическите показатели на конкретни фестивални събития, е твърде многопосочна задача, за да бъде изпълнена във всичките си измерения. Затова идеите в последната глава са поднесени по-скоро тезисно, отколкото като аргументирани теоретични постановки.
Тук имаше и още една реална опасност - публицистичността. Защото най-трудно е да се правят обобщения за настоящето, преди стихията на противоречивите факти да е “разомагьосана” от безпристрастния порядък на понятията. В случая беше намерен изход в своеобразната “мозайка” от различни гледни точки: на непосредствени участници и организатори във варненските фестивали - чрез дълбочинни интервюта, анкети със стандартизирани отговори, изявления на участници в дискусии, посветени на фестивалите във Варна, собствени преценки на автора в задочен диалог с представители на културното управление, работили в по-различни социално-икономически и политически условия. И в това нестройно многогласие се търсят възможности да бъдат откроени големите проблеми на националното ни културно съвремие, в което всички заедно сме “автори и актьори”.

По-подробна информация по темата може да намерите в автореферата към едноименния дисертационен труд на автора на адрес: http://lykutin.blogspot.com/2002/09/blog-post.html