петък, 31 август 2007 г.

ФОЛКЛОРНИЯТ ТУРИЗЪМ ВЪВ ВАРНА

сб. «Българският туризъм. Приоритети за развитие», с. 147 – 157, Варна, 2007

Д-р Любомир Кутин
преподавател по история на културата в Колеж по туризъм - Варна
Любомир Кутин е роден на 26 юли 1959 г. в Пазарджик. Средното си образование завършва в Стара Загора. После учи философия в Софийския университет, специализира история и теория на културата. От 1992 до 2000 г. работи в община Варна, дирекция "Култура", на различни длъжности, включително и директор. От 2002 г. е изпълнителен директор на варненското Оперно-филхармонично дружество. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема "Фестивалът като феномен на художествената култура" – издадена като книга през следващата година. Наскоро излезе от печат и учебника му «История на културата», предназначен за студентите от Колежа по туризъм – Варна, където той преподава.

Днес глобализацията повсеместно налага универсалните кодове на рекламата, масовата култура, новите информационни технологии и комуникации. За своеобразното, уникалното и характерното сякаш не остава свободна територия. Така е обаче само на пръв поглед. В действителност сме свидетели на все по-нарастващ и масов интерес към всеки отделен етнос, етнографска група или отделна общност. Ако в близкото минало подобни жестове се възприемаха като проява на ексцентризъм или стремеж за екзотични преживявания сред така наречените елити, то днес те мотивират далечни пътешествия на милиони хора от цял свят.
Термините “фолклор” и “фолклорен туризъм”
С терминът “фолклор” най-често се означава народното творчество, което носи спецификата на определена общност. В него се включват:
- хранене;
- земеделски дейности;
- животновъдни дейности;
- занаяти;
- организация на жилищното пространство;
- облекло;
- навици и поведение (морални норми);
- култове и ритуали;
- песни;
- танци;
- словесно творчество - народни предания, поверия, епос, вицове и т.н.
Присъствието на отделни елементи от фолклора в туристическите програми все още не може се определи като фолклорен туризъм. Фолклорът е сложна система, която създава знания, оформя ценен опит и норми, приобщава към историческа традиция, постига съвместно преживяване на общата съдба... За фолклорен туризъм може да се говори тогава, когато освен туристическите атракции са налице много по-комплексни и целенасочени дейности, чийто резултат е посвещаване на туристите в ценни и уникални практики. В системата на туристическата индустрия фолклорният туризъм следва да се причислява към културния туризъм, доколкото специален обект са артефактите на човешката дейност, а не природната среда .
У нас са налице необходимите ресурси за развитие на фолклорния туризъм: съхранени обекти, автентични практики и традиции; добре образовани специалисти; интересни инициативи; сравнително добра материална база. За съжаление обаче все още е трудно да се направи извода, че съществуващият потенциал работи в интерес на фолклорния туризъм. Чрез няколко конкретни случая ще се опитам да представя гледната точка на организатори на няколко събития с фолклорна насоченост и в относително по-малка степен - позицията на екскурзоводи към водещите туроператори, които работят във Варненския регион. В техните оценки съм откроил и някои перспективи за развитие на фолклорния туризъм.
Международната фолклорна танцова академия «Белчо Станев» (юли – август)
«През 1978 г. бях поканен от Центъра за художествена самодейност – София като преподавател.»
Така започва разказът на Белчо Станев за началото на преподаването на български танци пред любители на фолклора от цял свят и по-специално: Германия, Австрия, Нова Зеландия, Канада, САЩ. Малко по-късно подобен семинар e организиран и в с. Широка лъка. Оттам възникват трайни контакти с участници от Германия, които канят Белчо Станев през 1979 г. на Великденски семинар в едно градче близо до Нюрнберг. Там участват 80 – 100 души от цяла Германия. След успешното приключване на семинара, българският хореограф е включен в календара на Сдружение “Der Tanz”, което популяризира събитието в ежегодната си брошура. Първоначално Белчо Станев обучава участниците в български автентични хора, които се играят във всички етнографски области на страната. Впоследствие възниква идеята за разширяване на обучението, понеже по-голямата част от участниците в семинарите са едни и същи (едва около 10% са нови). Насочва се и към по-сложни задачи и заради добрите танцьори, които посещават заниманията. През всичките тези години подготвя седем компактдиска с музика за около 150 танца. Следват и други подобни семинари в много градове на Германия, Скандинавия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Австрия, Скандинавия, Австралия и Нова Зеландия.
Естествено е първата академия в България да бъде предизвикана «отвън».
Семинарите в България са съвместна инициатива със Сдружение “Der Tanz”.
Първият от тях е проведен през 1989 г. в Хасковски минерални бани, но впоследствие (1990 – 1993) се преместват в с. Аспарухово (Ченге). След няколкогодишно прекъсване, през 2000 г. семинарите са въстановени на територията на Варненския свободен университет «Черноризец Храбър». Тогава и покрай Националния събор в Копривщица идват над 140 участници. Успехът на академията е поводът Белчо Станев да инвестира собствени средства за построяване на специална база в местността «Горна Трака» край Варна и още на следващата година там идват 25 – 30 човека за две седмици с чартър от Германия. С голяма част от тях Белчо Станев поддържа дългогодишни приятелски отношения. Те са и своеобразни инвеститори като участват с лични средства във финансирането на новото строителство. В замяна на това получават възможност да посещават безплатно семинарите до изчерпване на размера на вложените средства. Постепено, наред с традиционните дейности, Белчо Станев организира и обучение по музикални инструменти – гъдулка, тъпан, гайда, както и народно пеене, лекции история на българската музика и др.
Цялата система в организацията на академията се крепи на личните контакти. Ето защо е показателно твърдението на Белчо Станев, насочено срещу масовите стандарти, наложени в туристическата индустрия. Това, като че ли в голяма степен е характерно за фолклорния туризъм като цяло, а вероятно и за всички останали форми на т. нар. «алтернативен туризъм»
«За мен туристите не са клиенти, а гости».
«По този начин, идвайки при мен, те се чувстват много по-близки, както с домакините, така и помежду си. Създават една общност, която носи белезите на цялото богатство от взаимоотношения между хора с близки интереси, стремежи и пристрастия. За да ги въведа в нашата действителност, продължава Белчо Станев, написах книга, която издадох с приятелите от Сдружение “Der Tanz” . В нея представям България – кратка история, информация за традициите, фолклора и обичаите. Предстои и издание на английски.»
В академията на Белчо Станев идват от цял свят.
Най-многобройни са гостите от Германия. Прави ми впечатление, обобщава Белчо Станев, че колкото по-цивилизована е страната, от която идват, толкова по-голям интерес имат към българската традиция – може би, защото в своите страни са загубили голяма част от автентичните си песни и танци. Това се отнася за Германия, Франция, Белгия, Холандия, Скандинавските страни.... Освен това, като че ли в обществата доминирани от силни религиозни институции народната традиция сякаш е отстъпила на заден план.
Участниците в академията са инженери, учители, лекари, фермери.
Прави впечатление увеличеният интерес на студенти от специализираните музикални училища, които идват тук да опознаят по-отблизо българския фолклор. Възрастовото разнообразие на участниците е много голямо – от 12 до 85 години. Повечето са жени. През тази година например, от 45 участници в семинарите, мъжете бяха едва 7-8. Голяма част от тях нямат семейства.
Независимо, че основното внимание е съсредоточено върху семинарите в България, дейността в чужбина също се обогатява.
“През 1998 г. в Германия (Крлсруе) създадох танцови групи за концертна дейност,
казва Белчо Станев. Оттогава на две години се провежда фестивал на групи за български фолклор. Догодина в Мюнхен предстои поредното му издание. Идват 10-15 групи, а очаквам и два хора за изпълнение на български песни.”
Рекламата и популяризирането на Академията включва :
- печатни информационни материали;
- интернет и електронна поща - www.belcostanev.com
- използване на създадените контакти;
- участие в специализирани срещи и изложения.
- участие в специализирани печатни издания – списания, справочници;
- освен това в много градове на света има групи от любители на българския фолклор. Те периодично се събират и научават за семинарите. Понякога идват организирано, но в повечето случаи идват индивидуално.
Цената за участие зависи от програмата.
Тя е твърда и не се променя. Обявява се около десет месеца предварително. Обикновено се провеждат два семинара - през юли и август. Те са свързани и с посещения на фолклорните фестивали във Велико Търново и Варна. Белчо Станев споделя, че е имал инцидентни контакти с туроператори, но му е трудно да работи с тях, защото не среща адекватно отношение към дейностите, застъпени в Академията.
Подкрепата на държавата и общината най-вече трябва да се насочи към създаването на
магазини, които продават автентични български предмети и изделия.
“Ако някой от участниците в Академията потърси да си купи цървули, няма да намери никъде наоколо. Също така е наложително да се направи по-атрактивна реклама на тези обекти. Така например, във Варна има великолепен етнографски музей, който за съжаление в продължителни периоди от време пустее и незаслужено остава в сянка” – обобщава Белчо Станев.
Панаир на занаятите (1 – 21 август)
Ако източникът на академията на Белчо Станев е “отвън”, то според Веселина Савова, организатор на Панаира на занаятите във Варна, идеята за създаването му се заражда след
изложба-конкурс на сувенири, която организирах през 1994 г.
“Тогава имах намерение да се противопоставя на повсеместния кич под формата на сувенири и художествени изделия. Освен това по родова линия дядо ми също през първата половина на ХХ в. е организирал подобно изложение. Най-много време в организацията на панаира ми отне издирването на майстори, заради което трябваше да обикалям цялата страна. Още в началото, продължава Веселина Савова, с голям успех се ползваше съпътстващата програма и по-специално
конкурсите за сувенири, уникати и ревюто «Национална традиция в модата»
След като си направих самостоятелно преценка, достигнах до извода, че е много трудно да се съберат на едно място толкова разнородни дейности, но от друга страна издирването на самобитните майстори си струва усилията. Впрочем това е един непрекъснат процес, който продължава и днес.»
Обликът на Панаира във Варна се оформи постепенно.
Докато в с. Орешак се представят главно традиционни занаяти, а в Етъра е невъзможно да се съберат толкова разнородни майстори, защото там са ограничени от производствените дейности, то тук идват занаятчии, чието производство има съвременно значение от най-широк кръг дейности. Преди две години Веселина Савова е имала сериозни колебания дали панаирът да прерасне в международен, но в крайна сметка решава, че най-ценно за него е да се представя и популяризира националната традиция в занаятите. В противен случай събитието е заплашено за загуби своя уникален облик. Най-голямо значение се отдава на художествените занаяти: дърворезба, стъклопис, иконопис, рисувана коприна... Идеята на панаира е да се представят самоуки майстори, оценени от академични лица, със съответните научни степени и звания, доказали в практиката своите способности. Участниците в панаира са два вида – част от тях си плащат за да бъдат представени и популяризирани, а други Веселина Савова кани лично в качеството им на утвърдени професионалисти. Те са особено ценни с възможностите за демонстрации на своето майсторство. Тук няма опасност да бъде разкрита тяхната “тайна”, защото големите в своя занаят не се страхуват да представят технологията на производство. Тяхната уникалност, според Веселина Савова, се крие другаде – в това, което нито може да се разкаже, нито да се покаже. Независимо, че вече е избистрен като концепция.
Панаирът на занаятите все още търси своето място.
Първоначално се провежда на входа на Морската градина. През 2002 г. общината отказва да предостави обичайните площи. Тогава, благодарение на съдействието на директора на Двореца на културата и спорта Симеон Варчев, панаирът се провежда в пространството около Двореца. От 2003 г. събитието се установява в т.нар. “Дупка”. От следващата година е наложително да се търси ново място. Според Веселина Савова най-удачното е входа на Морската градина. За тази цел предстоят сложни разговори с общината.
За разлика от фолклорната академия на Белчо Станев, Панаирът акцентира на демонстрацията, а не на обучението
«Не е невъзможно да се организират обучителни семинари, защото усвояването на един занаят изисква много повече време. Освен това, ако се подхожда по този начин – ще накърним достойнството на майсторите, ще профанираме техните усилия, плод на талант и дългогодишен труд на самоусъвършенстване.» - заключава Веселина Савова.
Посетителите
са от най-различни възрастови и социални слоеве. Също така идват и туристи, но не е правено системно наблюдение на техния брой, очаквания, впечатления. Идват често и от средите на занаятчийската гилдия. За тях е интересно помежду си да се срещнат и “да си сверят часовниците”.
Връзката с туризма все още е слаба
Липсват регулярните контакти с туроператорите. Панаирът няма практиката да се представя с информационни материали на специализираните изложения. Няма система за наблюдение и анализ на оценките на чуждестранните посетители, както и на гостите от други градове.
Държавата и общината биха могли да помогнат
чрез частично финансиране или предоставяне на възможности за рекламиране на различни инициативи. Част от курортния фонд на общината би могъл да се изразходва за подобряване на инфраструктурата – създаване на подходяща среда за подобни изложения или за поддържането на чистотата на откритите пространства. Също така е добре да се помисли за някакви данъчни преференции при набавяне на предмети с етнографска и антикварна стойност.
Международен фолклорен фестивал - Варна (началото на август)
Ако вече описаните случаи регистрират система от дейности, насочени към популяризиране, обучение и демонстрации на българското народно творчество, то Международният Фолклорен фестивал във Варна представя богатството от народни традиции в областта на танцовото изкуство, песните и костюмите. Той се провежда от 1992 г. в продължение на пет дни. Откриването му е винаги в първата неделя на август. Има и още една важна особеност на варненския фолклорен фестивал, която го отличава от другите описани събития. В основата на неговото провеждане стои Община Варна. Следователно той притежава най-голям потенциал – финансови ресурси, организация, възможности за популяризиране и реализация на партньорство с различни организации в публичния сектор, бизнеса, включително и туризма.
По време на тазгодишния фестивал студенти по културология от СУ “Св. “Климент Охридски” анкетираха 15 участници и водачи на групи. Целта на анкетата бе да се регистрират мненията оценките и препоръките за организацията на фестивала.
Почти половината от тях са узнали за това събитие във Варна чрез лични познанства с някои от организаторите или с български състави, както и чрез участие в други фестивали (Велико Търново), контакти с артистичния секретар Жасмина Станчева. По време на анкетите бяха изразени няколко основни
препоръки за организаторите.
- повече реклама - флайери, телевизионни реклами, програми с участия на гостите от фестивала и др.;
- подвижен покрив на Летен театър - Варна, който да позволява ползването му при лоши атмосферни условия;
- повече микрофони на сцената - звуците, ритмите от самото движение при някои състави са важен елемент;
- да има възможност за присъствие на репетициите на различните състави едни на други;
- всички участници да бъдат настанени на едно място за да имат възможност за повече неформални контакти;
- да бъдат настанени по близо до града и центъра;
Фолклорът не трябва да се ограничава.
Според по-голяма част от запитаните не може да се акцентира само върху един аспект, бил той танци, песни или обреди. Всеки ансамбъл носи своя специфика, породена от особеностите на народната му традиция. Следователно от него зависи кой елемент ще е застъпен в по-голяма степен.
Всички обаче са единодушни, че е по-добре да се представя предимно автентичен фолклор, но по по-атрактивен и достъпен за публиката начин (един от ръководителите умело уточни, че фолклорът се развива според времето и хората).
Фестивалът трябва да бъде по-продължителен
Според почти всички участници сезонът и периодичността на фестивала трябва да се запазят, но продължителността е добре да се увеличи с поне още три дни.
Наблюденията на участниците върху публиката сочат, че фестивалът се посещава от хора в различни възрастови граници (но има много млади) и от различни социални слоеве. Посещаемостта и интереса на публиката участниците намират за много добри, но повечето нямат наблюдения за интереса на туристите. Всички запитани много харесват Варна и биха дошли отново, този път и като туристи. За съжаление по време на престоя си в България са недостатъчно информирани за възможностите да почиват в България. А тук става въпрос за около 500 гости от чужбина, които по своя социален и материален статус далеч превъзхождат масовия туристически поток.
Фолклорът и масовия туризъм
Проведените поредица от интервюта с екскурзоводи към едни най-големите туроператорски фирми, работещи във Варна (“Туи” и “Некерман”) хвърля допълнителна светлина към представените гледни точки. В анкетите се интересувахме най-вече от поведението и реакциите на масовите туристи, за които специално фолклорът е част от атракциите, които им предлагат домакините. Всички анкетирани екскурзоводи твърдят безусловно, че
интересът на туристите към българския фолклор във всичките му разновидности е изключително голям.
На пазара обаче отсъстват качествени информационни материали. Няма пътеводител за Варна. Често срещана гледка из улиците на Варна са туристи от чужбина, които се лутат с измачкани ксерокопия на незнайни описания със съмнителна достоверност. Съществуващите издания – брошури, мултимедия и компактдискове с информация за Варна за съжаление в по-голямата си част са с твърде спорни качества на изработка.
Голямата част от екскурзоводите не познават Академията на Белчо Станев и Панаира на занаятите
Международният фолклорен фестивал е по-познат, защото се организират улични и площадни събития с участниците, но много рядко туристите посещават концертите в Летния театър, защото нямат достатъчно информация за програмата. Освен това е наложено мнението, че фестивалът не е достатъчно интересен за туристите. “Той е подходящ за професионалисти, но масовият турист търси разнообразие и най-вече възможност за активно участие” - споделя един от анкетираните екскурзоводи.
С най-голям успех се ползват местата, където се демонстрират традиционни български ритуали
като например, представянето на традиционна българска сватба в с. Чукурово, Гергъовден в околностите на Преслав, с. Тополи и др.
Екскурзоводите се нуждаят от периодична квалификация.
За по-добро качество на услугите, предлагани от туристическите фирми е желателна и периодична квалификационна дейност, насочена към повишаване информираността на екскурзоводите за фолклора и историята на обектите за посещение. Особено необходими са знанията по религия и по-специално българската източно-православна традиция, защото при посещението си във Варненската катедрала, например, туристите задават твърде конкретни въпроси, свързани с богослужението, иконите и християнските празници.
Някои изводи
Независимо от положителните промени в туристическия отрасъл у нас през последните години, продължава да отсъства добър диалог между представителите на туризма и организаторите на събития с фолклорна насоченост. Той би могъл да се поддържа чрез реализирането на конкретни партньорски проекти.
Отсъства и система за информация. За целта е удачно да се произведат съвместно качествени и компетентно изработени рекламни матириали за туристическите възможности на Варна и региона – книги, брошури, листовки, CD, DVD.
На трето място, сред организаторите на събития с фолклорна насоченост е наложително обединяване на усилията под някаква форма. Това ще им позволи да постигат много по-добри резултати в популяризирането на своите дейности, а също така и в подготоката на качествении проекти пред структурните фондове на ЕС.
И на четвърто място, налага се необходимостта от периодични образователни и квалификационни курсове както за специалистите, работещи в сферата на туризма, така и за организаторите на събития с фолклорна насоченост. Това ще им помогне да бъдат в непосредствена близост до процесите, които променят облика на Варна и региона с всеки изминат ден..