понеделник, 15 септември 2008 г.

ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ И ИНИЦИАТИВАТА “ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА”


          
1.      Културната проблематика в документите на европейските институции.
Инициативата “Европейски столици на културата” е част от процесите на европейска интеграция от втората половина на ХХ в. В тях се открояват няколко тенденции, които имат пряко отношение към темата на доклада.
Постепенно непосредственото впечатление от Втората световна война и свързания с това основен мотив за гарантирането на мира все повече се изместват на заден план за сметка на интересите на националните държави.[1]
Процесите на евроинтеграция далеч надхвърлят границите на традиционните междудържавни споразумения. Създава се нещо напълно ново по вид, едно образувание, в чието рамки си сътрудничат национални държави, но и което притежава ясни черти от националните политически системи.
С Валутния съюз, с редица решения на Европейския съд, се навлиза дълбоко в ядрото на националния суверенитет в непознати до момента размери.[2] Това от своя страна ще постави на дневен ред въпроса дали е достатъчно европейската интеграция да се възприема единствено като функция от политически и икономически стъпки.
Какво е мястото на културата в многообразието от събития? Сайтът  www.europe.bg представя в детайли историята на ЕС. От стотиците изброени факти отделяме само няколко, които имат отношение към културната сфера:
-          Комисията представя пред Европейския Съвет Зелена книга, озаглавена “Авторското право и предизвикателството на технологията – Въпроси за авторското право, които изискват незабавно действие” (1988);
-         В Париж, Франция, се провежда Конференция по аудиовизуалните въпроси. Тя завършва със съвместна декларация на Комисията и 26 европейски страни за учредяването на “Аудиовизуална Юрека” за увеличаване на продуктивността и конкурентноспособността на Европейския аудиовизуален сектор чрез засилено сътрудничество (1989);
-         Комисията приема първата част от Зелената книга за либерализацията на телекомуникационната инфраструктура и за мрежите за кабелна телевизия (1994);
-         Комисията одобрява втората част от Зелената книга за либерализацията на телекомуникационната инфраструктура и мрежите за кабелна телевизия (1994);
-         в Брюксел се провежда Конференция на Министрите на Г-7 за Информационното Общество. По случай на конференцията е открита уеб-страницата на Европейския Съюз “Европа” (1995);
-         Комисията одобрява програмата Инфо 2000 за стимулиране развитието на Европейската мултимедийна индустрия и възникващото информационно общество (1995);
-         Комисията одобрява Зелена книга за авторските права в информационното общество и за “utility models” (правна защита на интелектуалната собственост) (1995);
-         Комисията одобрява Зелена книга за борбата с фалшифицирането и пиратството в единния пазар (1999) [3];
Посочените примери визират две основни области, граничещи с културния сектор: авторски права и масови комуникации. Авторските права привличат вниманието на европейските институции най-вече заради необходимостта от защитата на интелектуалната собственост в най-широкия смисъл на думата. Що се отнася до комуникациите, логичното обяснение е, че бурното развитие на новите информационни технологии поставя пред нови предизвикателства както правителствата, така и неправителствения сектор и стопанските субекти.   
В представената история на ЕС отсъства информация за програмите “Калейдоскоп”, “Култура 2000”, “Медия”, “Рафаело” и др., а също и за инициативата “Европейски столици на културата”.
Липсата на траен и аргументиран интерес спрямо културните аспекти на европейската интеграция е донякъде обяснима. Както вече беше изтъкнато, протичащите интеграционни процеси неизбежно ограничават националния суверенитет. В подобни условия културата се явява своеобразен защитен механизъм за всяка отделна държава, отделен етнос или религиозна общност за отстояване на тяхната идентичност. Така в продължителни периоди от време в ЕС битува разбирането, че културните политики са в прерогативите на отделните държавни институции и не се нуждаят от специално координиране в системата на европейската интеграция.
            Тук е мястото да се направи едно уточнение, свързано с понятието “култура”. От една страна културата охранява специфични практики, език, обичаи и памет. От друга страна обаче, културният обмен е в основата на всеки перспективен диалог, чрез който една общност разширява хоризонта на своето отношение към света, интегрира в себе си нови знания и умения, които й помагат в стремежа към просперитет. Този, втори аспект от същността на културата ще бъде припознат като важен за ЕС едва през втората половина на 80-те години на ХХ в.
2.      “Европейски град на културата” (1985 – 1999)
            По своя замисъл проектът "Европейски столици на културата" цели да популяризира богатото и разнообразно европейско културно наследство и взаимното опознаване на гражданите на ЕС.[4] Началото е поставено на 13 юни 1985 г. с решение на Съвета за създаване на действие на ЕС “Европейски град на културата”. В официалния документ се изтъква, че събитието “Европейски град на културата” е необходимо да представя култура, която в своето историческо възникване и съвременно развитие се характеризира както от общи елементи, така и от богатство, родено от различия.
            Съгласно решението критериите за селекция на “Град на културата” се основават върху избора на един град от една страна-членка. Решението се взема две години по-рано. Последователността на избора се основава на ротацията на страните членки по азбучен ред. Отговорност за финансирането има съответната страна, която упълномощава с организацията специален орган.[5]
            Израз на стремежа за отваряне на инициативата към другите европейски страни, които са извън пределите на ЕС, е решението на министрите на културата от 18 май 1990 г. Те се споразумяват след завършването на ротацията на дванадесетте страни членки през 1996 г., да участват и представители на други европейски страни, основали своите действия на принципите на демокрацията и плурализма.[6]
            За да се гарантира успешното организиране на събитията в рамките на европейските градове на културата и за да се поощряват повече градове да участват в общата инициатива, се организира европейски месец на културата в различни европейски градове[7]. Те са своеобразен сателит на града на културата.[8]
            На срещата на министрите на срещата на култура от 12 ноември 1992, се приемат нови правила за определяне градът-домакин. При определени условия се допуска два града в една и съща година да бъдат заедно домакини на инициативата “Европейски град на културата”.[9]
            Краткият обзор на първите стъпки в развитието на инициативата показва, че възникнала като възможност за популяризиране на постиженията в културата и изкуствата на градовете от страните-членки, тя много скоро надхвърля политическите, икономически и географски граници на ЕС и се възприема като инструмент за активно въвличане на страните-кандидати в процесите на интеграция.  
3.      Европейски столици на културата (1999 – 2004).
            С решение на Европейския парламент и Съвета от 25 май 1999 г. се променя наименованието – от “Европейски град на културата” в “Европейска столица на културата”. Сама по себе си подобна промяна е симптоматична за нарасналия авторитет и внимание спрямо събитието от страна на европейските политически институции. В решението от 25 май 1999 г. се изтъква, че през цялата си история Европа е била средище на изключително плодотворна и разнообразна художествена дейност. На второ място се налага извода, че градският живот е играл основна роля за развитието и влиятелността на европейските култури. В крайна сметка проведеното изследване на резултатите, постигнати от европейските градове на културата, показва, че събитието има положително влияние с оглед на отзвука в средствата за масово осведомяване, на развитието на културата и туризма, както и на това, че жителите на съответния град оценяват като важен избора на града им;
            Отбелязват се обаче и някои слабости. Не винаги се постигат устойчиви резултати. В тази връзка се формулират и някои препоръки, свързани с по-дългосрочното програмиране на събитията и създаването на ротационна система за посочване, която да гарантира, че всяка държава ще има свой град, избиран на постоянни интервали;
            Допълнени са и правилата за избор на града-домакин. Те предвиждат всяка година Европейската комисия да определя комисия по избора, която от своя страна да изготвя доклад относно номинациите. Тази комисия е съставена от седем водещи независими личности, експерти в сферата на културата. Двама от членовете на комисията се назначават от Европейския парламент, двама - от Съвета на ЕС, двама - от Комисията на ЕС и един - от Комитета на регионите. Нейните членове се задължават да представят доклад с аргументите си за избор на Европейска столица на културата пред Комисията на ЕС, Европейския парламент и Съвета. Европейският парламент дава становище относно номинацията или номинациите не по-късно от три месеца след получаването на доклада. Съветът, действайки по препоръката, изготвена от Комисията на ЕС, официално определя съответния град за Европейска столица на културата.
            Решението за избор на домакин на Европейска столица на културата е необходимо да уточнява как номинираният град възнамерява:
-         да открои художествените движения и стилове, споделяни от европейците, които този град е вдъхновил или към които има съществен принос,
-         да насърчи събития, които включват активни в културата хора от други градове в държавите-членки и които водят до трайно културно сътрудничество, и да поощри движението им в рамките на Европейския съюз,
-         да подкрепи и развие творческата работа, която е същностен елемент от която и да е културна политика,
-         да осигури мобилизирането и участието на големи групи от населението и, като следствие, общественото влияние на действието и неговата продължителност отвъд годината на събитията,
-         да поощри приемането на Съюза от гражданите, както и възможно най-широкото разпространение на различните събития, посредством употребата на всякакви мултимедийни форми,
-         да насърчи диалога между европейските култури и културите от други части на света и в този дух да подобри откритостта за и разбирането на другите, което е основна културна ценност,
-         да използва историческото наследство, градската архитектура и качеството на живот в града.
Наред с това всеки град организира програма от културни събития, които открояват собствената му култура и културно наследство, както и неговото място в общото културно наследство, и които включват хора, занимаващи се с културна дейност, от други европейски страни, с оглед на установяването на трайно сътрудничество. Градовете могат по свой избор да включат в програмата си и региона около тях. Изразява се и необходимостта от връзка между програмите на определените градове за една и съща година.[10]
Изискванията към европейските столици на културата представят няколко групи критерии. Първо, ясно изразен е стремежът за открояване на общи ценности, които стоят в основата на европейското цивилизационно пространство. Второ, културата се възприема като важен фактор за постигане на сплотеност и повишаване на качеството на живот на местната общност, основани на поощряване на творческите способности на всеки, независимо от произход, социален, възрастов или здравословен статус. Трето, чрез инициативата “Европейскr столицr на културата” ясно се заявява стремежът резултатите от дейностите да надхвърлят културната сфера, като допринасят за развитието на туризма, както и други видове услуги и производства. Четвърто, търси се постигането на устойчивост в резултатите от реализацията на конкретните проекти. 
4.      “Европейски столици на културата” в условията на разширяването на ЕС 
            Разширяването на ЕС през 2004 г. води след себе си нови промени. Те намират израз в решение на Европейския парламент и Съвета от 13 април 2005. В него се изтъква, че новите страни-членки е необходимо да съумеят за кратък период от време да дадат своите номинации за европейска столица на културата. В тази връзка се допуска след 2009 г. изборът на две столици едновременно да бъдат домакини на събитието, като втората е задължително да бъде от новите страни-членки на ЕС.[11]
            На 24 октомври 2006 г. Европейският парламент и Съветът разглеждат изводите от изследване, посветено на инициативата “Европейска столица на културата”[12]. В тази връзка се отправят няколко важни препоръки, които се изразяват в по-активното използване на инициативите, създадената материална база и капацитети; проектите на кандидатите да са тясно свързани с плановете за социално-икономическо развитие на кандидатстващите градове и региони и с националната стратегия за развитие на културата на съответната държава.
Със същото решение се променят и сроковете на кандидатурите. Те следва да се представят не по по-късно от шест години преди събитието. Допълват се и се конкретизират задачите на комисията по селекция. Всяка комисия препоръчва номинацията на един град от държавата, която излъчва европейска столица на културата. Съставът на селекционната комисия е от 13 участници, 7 от които са номинирани от европейските институции, а останалите 6 са от заинтересованата държава. Членовете на селекционната комисия са независими експерти, с доказано отсъствие на конфликт на интереси спрямо кандидатстващите градове и със значителен опит в културния сектор, в културния район на градовете или в организацията на Европейската столица на културата.
            Процедурата предвижда предварителният избор да протича не по-късно от пет години преди събитието. В първия етап на своята работа комисията по селекция оценява предложенията на градовете, които са отговорили на поканата за представяне на проекти, съгласно утвърдените критерии. След оценката им комисията по селекция утвърждава кратък списък на кандидатстващите градове. Те се обсъждат в специален доклад с конкретни препоръки. Всяка от заинтересованите държави трябва да одобри краткия списък, основан на доклада на комисията по селекция. Крайното класиране се одобрява от заинтересованите държави в срок от девет месеца след предварителната селекция и след като кандидатите са направили корекциите в своите проекти съгласно препоръките в доклада. На основание на предложенията и препоръките Европейският парламент официално определя градовете – столици на културата.
            Друг важен елемент в правилата, регламентиращи инициативата “Европейска столица на културата”, е изборът на комисия по наблюдението. Нейната основна задача е да наблюдава реализацията на целите и спазването на критериите за провеждане на събитието “Европейска столица на културата”. Комисията по наблюдение се състои от седем експерти. Те, подобно на комисията по селекция, са излъчени от Европейския парламент, Съвета, Комисията на ЕС и Комисията на регионите. Заинтересованата държава има право да излъчи участник в комисията, но със статут на наблюдател.
            В решението от 24 октомври 2006 г. на Европейския парламент и Съвета в приложения списък за първи път официално фигурира името на България като домакин на инициативата “Европейска столица на културата” през 2019 г. заедно с град от Италия. Ето и конкретното съдържание на приетия ред за домакинство: 
2007 | Люксембург | Румъния
2008 | Великобритания | Норвегия
2009 | Австрия | Литва
2010 | Германия | Унгария
2011 | Финландия | Естония
2012 | Португалия | Словения
2013 | Франция | Словакия
2014 | Швеция | Латвия
2015 | Белгия | Чехия
2016 | Испания | Полша
2017 | Дания | Кипър
2018 | Гърция | Малта
2019 | Италия | България
           


Послеслов
Представените обстоятелства показват, че инициативата “Европейски столици на културата” обогатява и задълбочава интеграцията на европейските държави, като й придава нов смисъл и значение. Очевидно е, че след голямото разширяване на ЕС е в ход активен дебат, свързан с необходимостта от преформулиране на приоритетите на европейската интеграция. Все по-отчетливо се открояват проблемите на междукултурния диалог, основан на зачитането на националните, етнически и религиозни особености.
В този смисъл историята и опитът на “Европейски столици на културата” биха могли да се разглеждат двояко. От една страна се утвърждава чувството за солидарност и необходимостта от споделяне на общи ценности сред европейските граждани. От друга страна, инициативата е създала необходим интелектуален, творчески и административен капацитет, способен да отговори на бъдещите предизвикателства пред европейския интеграционен процес.  Защото дори в условията на европейското обединение ние продължаваме да копнеем за надмогването на конфликтите, предубежденията и омразата, натрупани в миналото, и трескаво да търсим изход в избуяващите противоречиви тенденции на сложното ни съвремие. 



[1] http://www.dadalos-europe.org/
[2] http://www.dadalos-europe.org
[3] http://www.europe.bg
[4] http://ec.europa.eu/culture/
[8] Инициативата “Европейски месец на културата”  продължава в периода 1992 – 2003 г. Домакини последователно са били Краков (1992), Грац (1993), Будапеща (1994), Никозия (1995), Санкт Петербург (1996), Любляна (1997), Линц (1998, Пловдив (1999), Базел и Рига (2001) и Санкт Петербург (2003) За повече информация ВЖ  Palmer/RAE ASSOCIATES. European Cities and Capitals of Culture – City Reports, Part II: www.palmer-rae.com
[9] JOCE C 336 of 19 December 1992, p.3
[10] (OJ L 166, 1.7.1999, p. 1)
[11] OJ L 117 of 4.5.2005, p. 20
[12] http://www.palmer-rae.com/culturalcapitalspress.htm