понеделник, 15 декември 2008 г.

ХУДОЖЕСТВЕНАТА МУЗИКА В БЪЛГАРСКОТО ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВО



РЕЗЮМЕ

Първата част от статията проследява процесът на навлизане на съвременните средства за комуникация в музикалното изкуство. Специално внимание е отделено на възможностите на интернет за популяризиране на художествената музика сред най-широки обществени слоеве.
Във втората част се представят резултатите от изследване на български сайтове, специализирани за представяне на събития в сферата на художествената музика: културни институти, културни сдружения, фестивали и информационни портали. Резултатите от анализа разкриват няколко основни проблема при администрирането на този вид сайтове: Първо, те са натоварени най-вече с репрезентативни функции, а не се използват като възможност за предлагане на определен вид обществена услуга, която да съветва потребителя при осъществяване на конкретен избор. Второ, отсъства информация за събития в по-далечна перспектива. Трето, недостатъчно пълно са представени миналото и традициите. В края се налага обобщението, че  българската интернет среда за художествена музика е твърде фрагментарна, бедна откъм събития и откъм атрактивно оформени предложения.
В последната част авторът споделя практическия си опит при  създаването на интернет страницата на Оперно-филхармонично дружество – Варна. Настоява се на разбирането, че един интернет сайт следва да се възприема от неговите автори не просто като веднъж създаден и завършен продукт, а като конкретен инструмент за популяризиране на музикалното изкуство. В тази връзка се дават редица конкретни примери, свързани с продажби на  билети по интернет, тематични изследвания от студенти-икономисти на резултатите от интернет комуникацията и връзката на един интернет сайт с комплекса от дейностите, чийто предмет са рекламата и връзки с обществеността.



ХУДОЖЕСТВЕНАТА МУЗИКА В БЪЛГАРСКОТО ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВО[1]

Любомир Кутин

Художествена и приложна музика. Съвременните комуникации.
Терминът “художествена музика” е в пряка връзка с понятието “изящно изкуство”. Имануел Кант определя изящното като “начин на израз, с който хората си служат в говора, за да си съобщават колкото е възможно по-съвършено един на друг не само понятията, а и усещанията си”[2]
Кант прави и още едно важно откритие за природата на естетическото отношение и в частност на изящните изкуства: Съвършеното съобщаване не е обвързано с конкретни практически последствия. Ако художествените дейности допълват и украсяват празнуване, хранене, обличане, убеждаване и т.н., то те губят своята идентичност. С други думи, “ако целта на изкуството е удоволствието да придружава представите като прости  у с е щ а н и я,  то е приложно. А ако то е удоволствието да придружава представите като  н а ч и н   н а   п о з н а н и е, то е изящно[3]. В по-общ, гносеологически план, водоразделът между изящното и приложно изкуство е “възпроизвеждането на смисъла, а не изображението или подобието на сетивния свят”
В системата на изящните изкуства Кант отрежда на музиката второ място по значение след поезията, “защото въпреки че говори наистина само с усещания без понятия, следователно не оставя, както поезията, нищо за размишление, тя все пак вълнува душата по-многообразно и макар само преходно, по-дълбоко; но тя наистина е повече наслада, отколкото култура[4]  (играта на мислите, която се поражда между другото е само последица от една, така да се каже, механична асоциация) и преценена по разум, притежава по-малка стойност от всяко от другите изящни изкуства.”[5].
Оценката на Кант за силно изразеното психологическо въздействие на музикалното изкуство се потвърждава днес от съвременните средства за комуникации. Грамофонът, киното, телевизията, касетофона, CD плейъра, интернет се оказват жизненоважни за музикалната индустрия.
Преди навлизането на масовите комуникации в човешкото всекидневие практическата употреба на художествената музика довежда до създаването и възпитанието на публиката. Именно този тип музика, излязла отвъд рамките на религиозните правила в края на европейския Ренесанс, е своеобразна “светска” манифестация, чрез която се заявява принадлежност към високите етажи в обществената йерархия.. За авторите на музикални творби и техните интерпретатори, съществуването на художествената музика се изразява в системни усилия, насочени към осмисляне, интегриране, критика и адаптиране на изразните средства и посланията от музикалното наследство. Затова неслучайно в масовата практика, като синоним на художествена музика, се е наложила употребата на термина класическа музика, т.е. музика, която води непрекъснат диалог с образци. Обратно, приложната (популярна) музика се отнася спрямо миналото, съгласно определението на Кант, механически, подражавайки на простите усещания и емоции, които предизвикват създадените вече музикални творби. Миналото просто е екзотична подправка, която подсилва  усещанията на нашите рецептори с цел забавление.
Появата на съвременните форми на комуникация позволява на художествената музика да излезе отвъд капсулираното си съществуване. Новите технически открития демократизират музикалните послания от всякакъв род, вид и жанр. Тиражираните копия на музикални произведения достигат все по-безпрепятствено към нови публики. А съвременната постмодерна ситуация прави възможни шокиращи на пръв поглед комбинации на различни изкуства и изразни средства.
Въпреки широкото разпространение на музиката чрез съвременните форми на комуникация, не би могло да се твърди, че днес се заличават границите между нейното изящно (художествено) и приложно (популярно) начало. Те просто започват да водят по-интензивен диалог помежду си и да  създават нови форми, при които съществуват заедно. 
Независимо от първоначалните мрачни прогнози, новите комуникации не водят и до отмирането на традиционните концерти и спектакли. Перфектно манипулираните технически музикални записи не довеждат до отлив на публиката от залите. Тъкмо напротив – масовите тиражи на дискове, филми, многобройните телевизионни и радио канали се превръщат в ценни “промоутъри” на всякакъв вид изкуство. Естествено е в приложните (популярните) форми, като по-високотиражни и бързооборотни стоки, да се насочват повече инвестиции, а изящните художествени форми, чието потребление не се характеризира с такава динамика, да изостават с “техническото си превъоръжаване”. С възникването на интернет като че ли тази ситуация е на път да се промени. 

Музика и интернет
Своеобразието на интернет комуникацията се изразява в обстоятелството, че при нея отсъстват предварително разпределени роли. Всеки е комуникатор в интернет, като едновременно е адресат и адресант. Разбира се, при съвременната музика композиторът е защитен като автор от система законови и финансови механизми, но веднъж публикувана в интернет, неговата творба сякаш се зарежда с нова енергия. Потребителите имат безкрайни възможности да я използват по всякакъв начин – самостоятелно, в различни аранжименти, в комбинация със снимков или видеоматериал, за илюстриране на определени възгледи, идеи, поетически текстове... Подобна ситуация се доближава до фолклора в условията на традиционната култура, където границата между авторство, интерпретация и възприемане е твърде размита. Така чрез интернет се конструира глобален хипертекст, в който всеки може да участва под най-различна форма. Създаването, подбора, заснемането и изпращане на музика, се оказва възможно с едно кликване. Интернет скъсява времето и преформулира пространството - всичко се случва в момента – “on line”. 
Характеристиките на Интернет комуникацията се изразяват със следните атрибути:
• незабавен достъп до информационни източници;
• компактност на информацията (цифров формат);
• равнопоставеност на участниците;
• икономичност на средствата.[6]
            С посочените характеристики интернет се превръща в реална алтернатива на традиционните средства за разпространение на музика. В най-голяма степен това засяга музикалната индустрия. Анализаторите отчитат траен спад на продажбите на музикална продукция в световен мащаб за сметка на размяната на музикални файлове между потребители.
За разлика от музикалната индустрия, където интернет пиратството е сериозен проблем, при музикалните представления на живо глобалната световна мрежа създава нови, непознати досега възможности за популяризирането им. Интернет комуникацията се налага като все по-ефективна форма на реклама по следните причини:
-         ниска себестойност на инвестицията;
-         възможност за разширяване на аудиторията, особено сред младото поколение и сред потенциални посетители от други градове на страната и чужбина;
-         разнообразие на изразните средства с възможност за визуализиране и онагледяване на информацията със звук.
Как в българските условия участниците в създаването и разпространението на художествена музика се възползват от тези условия?

Българското интернет пространство за художествена музика
За да се изясни как функционира у нас художествената музика в глобалната информационна мрежа, авторът осъществи изследване на специализирани български сайтове. Основната трудност за успешната реализация на подобна задача произтича от обстоятелството, че все още отсъства “достатъчно добре отработен” понятиен апарат, който успешно да изяснява феномена интернет. Ето защо изследването беше насочено в най-голяма степен към съдържанието на предлаганата информация и по-специално:
-         издател (автор) на сайта;
-         структура на съдържанието;
-         актуалност на информацията;
-         визуализация – наличието на снимков материал, мултимедия и т.н.
От изследователските задачи съзнателно бяха изключени и такива важни елементи от интернет комуникацията като графичен дизайн; техническо (програмно осигуряване); посещаемост, форуми с мнения и оценки.
Подразделянето на отделни видове сайтове за художествена музика се основава  и на съществуващата законова уредба в сферата на културата у нас:
-         културни институти;
-         културни сдружения (дружества)[7]
Към тях бяха добавени още два вида:
-         фестивали – като културни дейности, които се развиват най-динамично през последните десетилетия;
-         информационни портали – това е може би най-новото направление в българската интернет среда, която запълва отсъствието на масово разпространено печатно издание, профилирано в сферата на художествената музика. 
В изследването не бяха обхванати персоналните сайтове на български музиканти, медии (радиостанции), които представят художествена музика и фирми (импресарски агенции, издателски къщи), регистрирани по търговския закон, чийто предмет на дейност е сходен.
Независимо от неизбежните пропуски и непълноти, представените сайтове, посветени на художествената музика у нас, съдържат информация, която да послужи за основа на изводи за състоянието на конкретни музикално-художествени жанрове у нас - симфонична, камерна и хорова музика, опера, оперета, балет и мюзикъл.

Държавни културни институти
Софийска опера
Информацията е на български и английски език. В календар може да се види програмата до края на декември 2008 г, както и информация за част от събитията до края на сезон 2008/2009 г. Липсва подробна информация за ролите и изпълнителите. Също там, след кликване върху съответната постановка, са представени различните възможности за закупуване на билети, включително и по интернет и с посредничеството на туристически фирми. Рубриката мултимедия предлага видео фрагменти от повечето постановки в репертоара на театъра. Най-подробно е разработена директорията за нас – с биографии на ръководителите, състави – диригенти, артист-солисти, корепетитори, артист-хористи, балет и оркестранти. По-голямата част от солистите са представени с творчески биографии и снимки. Рубриката история включва две текстови поддиректории - опера и балет. В сграда текст и снимки представят нейното строителство и наскоро приключилия ремонт. Специални раздели са посветени на новини и отзиви (празни), информация за спонсорите (без банери), връзки с обществеността, които допълват информацията от новините.

Софийска филхармония
Сайтът е замислен на български и английски език, но работи само българската версия. Съдържа информация за ръководство, администрация с телефони за контакт, диригенти със снимки и биографии, състави (оркестър, хор и струнен квартет) със снимки и информация. Рубриката дейност включва кратък материал за основателя на оркестъра Саша Попов и информация за удостояването на Софийска филхармония с награда за Деня на народните будители. Рубриката репертоар представя програмата за сезона по абонаментни цикли. Разделът дискография включва богата информация за записите по автори и произведения, издание, диригент.  

Държавен музикален театър “Стефан Македонски”
Сайтът е създаден през 2004 г. Съдържа актуална програма да края на месеца (декември 2008) и анонс за премиера на мюзикъла “Котки” на 31 януари. Има бележка, че страницата на театъра е в процес на разработка. Повечето рубрики (галерия, представяне, библиотека, приятели) не се отварят. Работи единствено менюто с информация за контакти.

Оперно-филхармонично дружество - Русе
Сайтът се поддържа на български език. С отварянето му посетителят се запознава с патриотично есе от ученик, в което се приканват младите хора да не напускат страната, а да се реализират професионално у нас. Представят се подробно съставите на дружеството – филхармония (история, галерия, концерти – където се съдържа съобщението за 60 годишнината от създаването на филхармонията, състав и диригенти, опера (история, галерия, спектакли, солисти диригенти, режисьори, хор, балет.  Директорът е представен с подробна биография, включваща професионален път, преподаватели, награди, звукозаписна дейност и контакт. Информацията за солистите включва единствено имената – без биографични данни и снимки. Публикувани са датите на спектаклите и концертите до края на сезона през месец юни. Има интерактивна анкета, в която се приканват зрителите да дадат своята оценка за дейността на Дружеството. Няма информация за резултатите от нея.  

Оперно-филхармонично дружество - Пловдив
Сайтът се поддържа на български и английски език. Основните менюта включват темите: календар, с предстоящите събития до края на настоящия месец., галерия от спектаклите в репертоара на дружеството,  за нас с три подрубрики директор, състав (включващ имената на инструменталистите от симфоничния оркестър) и отзиви с фрагменти от критика у нас и в чужбина.

Държавна опера – Стара Загора
Обявено е, че сайтът се поддържа на български, английски, немски, японски и испански езици, но активни са менютата на първите три, като единствено на български може да се намери актуална информация за предстоящи събития. Структурата включва билети, календар с предстоящите събития до края на месеца, за нас (с подменюта кои сме ние, художествен профил, дейност, статус и структура, история);  контакти, отзиви, състав (с подробна информация за директора и главния диригент и само имената на  останалите диригенти, режисьори, солисти, оркестранти, балетисти и администрация), наеми, където се рекламира възможността да бъде наета мултимедия с линк към сайт http://www.projectorcentral.com/InFocus-LP850.htm и мобилен телефон за договаряне. В долната част на сайта е календар (със събитията до края на месеца), фотогалерия с репертоарни спектакли, симфонични концерти, със стара информация отпреди два месеца. Рубриката фестивал съдържа стара информация за Фестивала на оперното и балетно изкуство през 2007 г.

Държавна филхармония - Видин
Сайтът е публикуван единствено на английски език. Съдържа рубриките майсторски клас с информация за съдържанието на занимания за диригенти с оркестър и пиано, дейност с неработещ линк, информация за дейностите на състава, свързани с организация на концерти, турнета, звукозаписи и обучителни програми. Публикувани са и имената на оркестрантите. Линкът директор също не е активен.

Оперно-филхармонично дружество - Бургас
Сайтът се поддържа на български и английски (с остаряла информация от 2007 г.). и включва рубриките билетен център с координати и скица на залата, история, артист-солисти. Повечето от тях са представени със снимка и биография. Рубриката спонсори и партньори съдържа информация (знак и лого) на организации и фирми, подпомагащи дейността на Дружеството. Рубриката програма представя предстоящата премиера и събитията до края на месеца. Най-богата информация се съдържа в менюто ръководство, съответно с подменюта директор (с биография и снимка) администрация (с имена и телефони), симфонична дейност (с информация и снимка на главен художествен ръководител на симфоничната дейност), оперна дейност (с информация за главен художествен ръководител на оперна дейност), балетна дейност с информация и снимка на главен художествен ръководител на балетна дейност, главен режисьор (празно) , главен хормайстор (с информация и снимка) и художествено-творчески персонал (включва списък на помощник-режисьори и корепетитори), галерия (с фотоси от спектакли), архив с информация за постановъчния екип на оперните постановки от 1955 г., концертите от 1992 г., оперетите от 1961 г., балети от 1958 г. и детски спектакли от 1976 г. В рубриката състави се съдържа информация за оркестър, хор, балет, технически служби. Рубриката репертоар включва опери, оперети, концерти (с липсваща информация), балети (без работещ подлинк за галерия), детски спектакли, детски спектакли, образователни концерти (с липсваща информация)

Сдружения и фирми
Съюз на българските композитори
Сайтът е разработен на български и английски език. Той включва каталог, от който се отварят три подменюта композитори, музиколози и творби. Композиторите са подредени в азбучен ред и информацията за тях съдържа биография и творчество. Музиколозите са представен само в азбучен показател без допълнителни данни за тях. За творбите е разработена специална търсачка, която не функционира. Изданията като ноти са подредени в азбучен ред на авторите, но са непълни като информация. За книги и звукозаписи няма въведени данни. В следващата основна директория – mp3 файлове е представена малка част от композиторите (Владимир Наумов, Владимир Николов, Димитър Христов, Симо Лазаров, Христо Петков, Александър Танев, Александър Стайнов, Петко Стайнов и Стефан Икономов). В директорията новини информацията е сравнително стара (юли – ноември 2008) и несистематизирана. Менюто за нас включва историческа справка за Съюза. Контакти включват адрес, телефони и биографични данни за ръководството – председател, администрация и членовете на УС.

Национална агенция "Музика" ЕООД
Сайтът се поддържа на български език. Единствено рубриката календар има и английска версия. В нея са публикувани предстоящите събития през следващия месец. В за нас включва информация за юридическия статут и дейностите на дружеството. Директорията ръководство представя адресите за кореспонденция с директора и главния счетоводител. В екип са публикувани имената и контактите с експертите. Артисти съдържа над 80 имена и биографии на български изпълнители от различни музикални специалности – пиано, цигулка, виолончело, арфа, духови, певци. В директорията Софийско лято е публикувана програмата на фестивала за 2008 г. Рубриката Връзки съдържа линкове към български културни и образователни институти, фестивали, чуждестранни културни центрове у нас, фондации и други публични институции. В галерия са публикувани ограничен брой снимки, отразяващи събития от началото на 2007 г. Следват контакти, където може да се намери информация за централния офис и представителствата в страната на Дружеството. В рубриката проекти са публикувани статии от печата по повод откриването на обновения летен театър в Пловдив през 2007 г. Партньори е с неработещ линк, в съобщения е поместена покана за отдаване под наем на употребявани рояли. Рубриката архив съдържа информация за събитията през сезон 2006/2007 г. Важни закони препраща към българския правен портал http://lex.bg/.
   
Фестивали
Международен музикален фестивал “Варненско лято”
Сайтът се поддържа на български и английски. Директорията фестивалът съдържа информация за историята на събитието. Следващата тема от менютата е Програма с програмата на приключилото издание от 2008 г. Отварят се и подменюта, които указват симфонични, оперни и камерни събития, като и информация за рецитали,  ансамбли и съпътстващи прояви. Следва лятна академия с информация за майсторските класове, архив с програмите на фестивала през периода 1999 – 2007 и фонотека с кратки фрагменти от различни участници, без да е указана годината. Следва директорията спонсори с линкове към фирмите, подкрепили фестивала, партньори, включващ институции, медии и личности. Директорията за Варна представя забележителностите на града. Директорията пресцентър съдържа снимки от събитията през настоящата година. Подменюто медия дава възможност за изтегляне на снимки на участници във фестивала. Другите за нас съдържа публикации за събитията от програмата. Повечето от тях са с информационен характер. Директорията връзки дава възможност за посещение на сайтовете на Европейската асоциация на фестивалите, както и останалите летни международни художествени събития във Варна – театралния фестивал, фолклорния фестивал, балетния конкурс и джаз фестивала. В директорията организатори се представят накратко организаторите в лицето на община Варна и министерството на културата, както и голяма част от културните институти във Варна. 

Лауреатски дни “Катя Попова” - Плевен
Сайтът се поддържа на български език. В директорията история се представят накратко особеностите на фестивала – начало, условия за участие, обхват – както и кратка биографична справка за сопраното Катя Попова. Следва представянето на участници във фестивала, програмата на настоящото издание, информация с линкове за организатори, партньори и контакти.

Международен майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров” - Варна
Сайтът се поддържа на български и английски. В начало е публикувана кратка информация за организаторите на конкурса. Публикувани са и датите на конкурса до 2012 г. Следва регламент 09, където са поместени условията за предстоящото издание през 2009 г. Тук има възможност за онлайн попълване и подаване на заявки за участие. В комитет са представени членовете на Организационния комитет. В жури са представени членовете на международното жури. Директорията grand prix представя хоровите конкурси, участващи в голямата европейска награда за хорово пеене. В история, освен информация за конкурса, са публикувани всички наградени участници от създаването му през 1975 г. В галерия са включени снимки с участници от конкурса през 2005 г.

Национален конкурс за инструменталисти и певци “Светослав Обретенов” - Провадия
Сайтът се поддържа на български и английски. В директорията история се представят най-важните обстоятелства, свързани с конкурса. В галерия са публикувани снимки от периода 1994 – 2006 г. Контакти  дават възможност за връзка с представителите на Организационния комитет. В рубриката любопитно се представят данни за броя на изпълнителите, както и за отделни участници в конкурса, спечелили впоследствие голямо обществено признание и популярност. Директорията Семейство Обретенови дава информация за преките потомци на патрона на конкурса. В музика организаторите са имали намерение да публикуват част от творчеството на Светослав Обретенов, но линковете не работят. В сайта се съдържа и информация за организаторите на конкурса.

Международен фестивал на класическата китара “Акад. Марин Големинов” - Кюстендил
Сайтът се поддържа на български и английски език. С неговото отваряне се появяват наградените участници от конкурса през 2007 г. В регламент са представени условията за участие през 2009 г. Също така има възможност за попълване на заявка за участие. В контакти са публикувани адреси и телефони на директора на конкурса. Полезна информация препраща посетителя към възможностите за транспорт и хотели до и в Кюстендил. Галерия предлага снимки от последните две издания на конкурса през 2007 и 2008 г.

Международен фестивал “Мартенски музикални дни” - Русе
Сайтът се поддържа на български и английски език. В история се прави кратка ретроспекция на фестивала. Програма съдържа информация от 2008 г. Музикална академия предлага информация за проведените занятия през 2008 г. Спонсори и партньори обобщава имената на институции и личности, съдействали на фестивала. Инфо съдържа сервизна информация за контакти с организаторите, концертните зали и хотели. Архив включва информация за програмите на фестивала от 2006 и 2007 г., както и фотагалерия от 2006 г.

Празници на изкуствата - Аполония
Сайтът е на български и английски. В за нас се включват няколко поддиректории фондацията (с кратко представяне на организацията), пролетен фестивал (с  кратък анонс и снимки), Празници на изкуствата (със снимки от местата, където се провеждат събитията), екипът (с кратка информация за основните двигатели на фестивала). В архив са представени отличените с наградата  в периода 1999 – 2008 г. Следващата основна директория, новини, не е активна. В програма могат да се намерят събитията от последното издание на фестивала през 2008 г. В билети може да се намери информация за цените на билетите, както и за възможността те да бъдат закупени по интернет. Галерия представя снимки, за които няма информация кога и какво събитие отразяват. В директорията спонсори са представени с банер фирмите и организациите, подпомагащи събитието. В награди са представени с кратка информация и снимки носителите на  наградата Аполон Токсофорос. В контакти са публикувани адреси и телефони за кореспонденция.

Софийски музикални седмици - София
Сайтът се поддържа на български и английски език. Това е единственият сайт, който още при отварянето си, макар и само на български, използва мултимедия – в случая клип с информация за програмата на отминалото издание на фестивала. История представя с текст и снимки развитието на фестивала през годините. Следват контакт с обичайната сервизна информация, форум, в който все още няма публикувани мнения, очаквайте с кратък анонс за предстоящите събития, цикли с тематичните акценти през отминалата 2008 г., програма отново със събитията от 2008 г., билети с предложения за отстъпки за редовните посетители, календар със събитията от 2008 г., дневник, който препраща към форума.

Фестивал “Изкуството на барока” - София
Сайтът е на български и английски език. Новини съдържа програмата със снимки и анонси от събитията през 2008 г. Онлайн радио, където се рекламира възможността за слушане на барокова музика не функционира. Директорията Програма съдържа програмите на първия и втория фестивал (2007 и 2008). Участници запознава посетителя с биографиите и снимките на изпълнителите и ансамблите, гостуващи на фестивала  Директорията спонсори представя Клуб на дарителите. Там е публикувана и сесия за набиране на реклами и спонсори за Третия бароков фестивал. Директорията за барока представя публикации в медиите, посветени на темата. Приятели включва снимки и линкове на личности, институции и медии, съпричастни към бароковата музика. Полезни връзки предлага препратки към организации, изпълнители и производители на барокови инструменти. Следват медийни партньори, галерия, контакт и билети.    

Информационни портали
classicmusic.start.bg
Сайтът се поддържа на български език като част от портала Start.bg, обявен като “най-големият български тематичен онлайн каталог”. Структурата му включва рубриката актуално с акценти за отделни личности и събития. Следват фестивали в България и Фестивали с линкове към около 20 фестивални събития у нас и по света. Рубриките цигулари, виолисти; виолончелисти; струнни квартети; флейтисти; обоисти; фаготисти; пианисти; певци и лейбъли  съдържат линкове към български и чуждестранни изпълнители, както и към световни музикални компании. Музикално образование препраща към български и чуждестранни образователни институции. Следва Български оркестри и камерни ансамбли, където има линкове към държавните музикални културни институти и към различни хорови и оркестрови формации от страната. Директорията композитори препраща към сайтове на чуждестранни композитори от различни епохи. В сайта може да се намери и информация за оперни либрети, музикални магазини, енциклопедии и речници.  

operata.net
Сайтът има силно изразен авторски почерк, “създаден с много желание и ентусиазъм». Както подсказва името му,  той е посветен на оперния жанр. Също така има ясно обозначение на мястото – Русе. Затова неслучайно текстовете в голямата си част са посветени на Русенската опера. Рубриките на сайта включват новини, съдържание на опери, категории или по-точно статии, посветени на операта и на отделни изпълнители, фотоархив със сюжети най-вече от Русе.

Сlassical-bg.com
Обявен е като българският сайт за класическа музика, специално уточнение информира, че все още е в процес на разработка. Негов основател е Мария Черноокова. Изданието включва новини, блог, статии, концерти, композитори, изпълнители, ресурси и форум. Повечето от връзките все още не са действащи и са в процес на разработка. Според замисъла на авторката, в голяма степен се разчита на новини, изпращани от посетителите на сайта. За тази цел е създаден и режим на регистрация.

Някои общи оценки и проблеми
Поради недостатъчния методологичен и понятиен инструментариум анализът на изброените сайтове неизбежно се сблъсква с интуитивни твърдения и хипотези. Все пак натрупаният емпиричен материал е добра основа и за преценки отвъд случайностите на събитията. Изследваните 22 сайта, посветени на художествената музика в България, се разпределят по следния начин:
Държавни културни институти – 8
Сдружения и фирми – 2
Фестивали – 9
Информационни портали - 3
Към декември 2008 г. едва 50% или осем от шестнадесетте държавни музикални културни институти имат официални уеб сайтове. За фестивалите е по-трудно да се направи подобна преценка поради липса на точни данни за тяхната действителна численост. Относително малкия брой на сдружения и фирми произтича от предварителните ограничения в предмета на изследването. В действителност сдруженията с идеална цел и търговските дружества, работещи в сферата на художествената музика със собствени интернет страници, са няколко десетки. Най-малко като брой са информационните портали. Но те като че ли в най-голяма степен изразяват инициативата на потребителите на този вид изкуство у нас. Скромното им присъствие в интернет средата означава, че сред потребителите все още няма достатъчно натрупана енергия за информиране и дебатиране на художествена музика. Развитието на информационните портали ще бъде важен индикатор за повишено търсене на художествена музика у нас. До голяма степен обаче интересът към нея зависи от организациите, ангажирани по закон или по лична инициатива.
Общото впечатление от прегледа на сайтовете, е че художествената музика у нас продължава да е натоварена най-вече с репрезентативни функции. За авторите на публикациите е от първостепенна важност да се обозначат. Показателно е, че в сайтовете на държавните музикални институти, например, най-подробно са представени техните ръководства. Обратно, в повечето случаи информацията за изпълнителите и други участници в творческите екипи, за произведенията в програмата, или липсва, или е оскъдна, или небрежно представена. Авторите на сайтове като че ли не оценяват в достатъчна степен, че основната им цел е да представят определен вид социална услуга. Едва ли подробната биография на директора ще накара потребителя да посети определен концерт или спектакъл. Разбира се, съществуват и приятни изключения – особено ценен е двуезичният (на български и английски) азбучен каталог с биографии, произведения и фотографии на български композитори, членове в СБК http://www.ubc-bg.com/. Това е една представителна панорама на българското музикално творчество. Донякъде, макар и в твърде по-ограничен обем, подобна функция има и сайтът на Национална агенция "Музика" ЕООД http://sofiaconcert.com/, където се представят български изпълнители
Следващият важен проблем, произтичащ от анализа на съдържанието на сайтовете, е свързан с отсъствието в тях на информация за събития в по-далечна перспектива. Сред културните институти, например, програма до края на сезона може да се намери единствено в сайта на Софийска опера и балет и Оперно-филхармонично дружество – Русе. В останалите сайтове, ако има такава информация, тя е откъслечна и непълна. Прегледът на фестивалните сайтове също показва, че с изключение на Международен майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров” - Варна, Национален конкурс за инструменталисти и певци “Светослав Обретенов” – Провадия и Международен фестивал на класическата китара “Акад. Марин Големинов” – Кюстендил, нито едно от останалите събития не публикува предварителната си програма.
Причините за отсъствието на ясно заявени перспективи в дейността на музикалните културни институти и сдружения са разнообразни. Липсата на адекватна нормативна база, недостатъчният капацитет във ведомствата за наблюдение, анализи и оценки на културните дейности, изразяват особеностите на една нереформирана система. Тя се характеризира с два големи дефекта:
-         далеч по-централизирана е в сравнение с 1989 г.;
-         разполага с много по-ограничени финансови и административни ресурси;
Като второстепенни разпоредители с бюджетни средства, държавните музикални културни институти и голяма част от фестивалите са задължени да приключват всяка година на нула – без да имат право на преходен остатък или на допълнителни сметки, в които да акумулират средства от алтернативни финансови източници. Така администрирането на музикалните културни институти се приравнява към държавния и общински публичен сектор, заедно с такива дейности като социални услуги, събиране на приходи в бюджета, администрации на министерства и общини и т.н. В подобна система е практически невъзможно да се осъществява реална културна политика. Защото дори един музикален институт да съумее да реализира собствени приходи, няма гаранция, че те ще останат за него. Напротив, съществува реална опасност те да бъдат преразпределени от централното ведомство.   
Но ако за отсъствието на дългосрочни програми има обективни обстоятелства, то отношението към миналото, заявено в сайтовете на организациите, показва недостатъчната ангажираност с макар и кратката традиция в създаване и представяне на художествена музика у нас. Много малка част от авторите на сайтове (Оперно-филхармонично дружество – Бургас, Международен музикален фестивал “Варненско лято”, Международен майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров” – Варна, Национален конкурс за инструменталисти и певци “Светослав Обретенов” – Провадия, и донякъде Празници на изкуствата „Аполония” – Созопол) разполагат с текстов и визуален архив от предишни събития. Същият извод се налага и при анализа на новинарските рубрики. Почти навсякъде представените събития не са актуални. Това от своя страна показва липса на регулярност в усилията за поддържането на сайтовете. А интернет комуникацията е безпощадна спрямо подобни недостатъци. Ако с отварянето на съответния сайт потребителят се срещне с остаряла информация, следва неговата ясна и категорична присъда, която се изразява в траен отказ от многократни и регулярни посещения. Динамиката на съвременното общуване декласира всеки, който не е в крак с времето...  
Важен елемент от съдържанието на сайтовете са ефектите, подсилващи тяхната атрактивност и най-вече употребата на аудиомузикални и видео файлове. Широкият спектър на жанровете в художествената музика предразполага активното присъствие на звук и образ. За съжаление в българското интернет пространство подобни факти на практика отсъстват. Изключенията са само две: в сайта на Съюза на българските композитори и на Международния музикален фестивал “Варненско лято” има mp3 файлове с фрагменти, макар и случайно подбрани. Видеоизображенията са още по-рядко срещани. Само сайтът на Софийска опера и балет предлага тази възможност.
Накратко, българската интернет среда, освен, че е твърде фрагментарна, бедна откъм събития и откъм атрактивно оформени предложения, сякаш увеличава с лупа проблемите, свързани с производството и разпространението на художествена музика у нас.

В първо лице. Опитът на Оперно-филхармонично дружество - Варна
Дотук в текста думата имаше ученият и администраторът. В следващите страници до края ще се опитам да използвам езика на мениджъра. Ако в предишните параграфи за предпочитане беше безличната форма, то сега е уместно заявяването в първо лице, защото става въпрос за лична активност Също така ще се опитам да изясня ситуацията, използвайки повече икономически термини и обстоятелства.
Интернет страницата на Оперно-филхармонично дружество – Варна е създадена през 2003 г.. Съгласно предварителния замисъл тя е разработена на български, английски и немски език. Графичният дизайн е по идея на Димитър Трайчев и “Сталкер холдинг”. Регистрацията и поддържането на сайта се осъществява и досега от “Студио Ида”. След създаването му, сайтът беше регистриран в основните търсещи интернет машини в България и света, а именно: dir.bg, search.bg, ida.bg, google.com, yahoo.com, msn.com, alltheweb.com, lycos.com; в специализирани сайтове за култура от типа на cult.bg, art.bg и сродни по света.
За да може по най-удобен начин да бъде представена историята на Варненската опера и филхармония, въведохме няколко самостоятелни и свързани помежду си бази данни – архив на спектаклите, концертите и участниците в тях, а също и база с настоящите имена в състава на Варненската опера – ръководство, солисти, състави (хор, оркестър, балет).
Въвеждането на пълната информация в бази данни позволява по-лесно опериране със сайта, дава възможност за търсене на текстов материал по зададени критерии – произведение, композитор, година и период от години, диригент, художествен ръководител, сценограф, режисьор, солисти.
За да бъде максимално представителен, сайтът се подчинява на ексклузивен дизайн, който да подчертава достолепието на културната институция и същевременно да отговаря на традицията на оперното изкуство, да подчертава индивидуалността на всеки изпълнител, представен в сайта, и едновременно с това – неговата връзка с историята и традицията на варненската опера.
Израз на обществено признание към нашата работа беше удостояването с награда за институционален сайт в годишната класация за 2003 г., организирана от рекламните агенции “ABC Design & Communication” и “M3 Communications Group Inc”.
Оттогава досега сайтът на Оперно-филхармонично дружество – Варна претърпя ред промени и трансформации. Най-голямо значение за масовия потребител има електронният месечен бюлетин “Музикална сцена”. Предназначението му е в началото на всеки месец да публикува анонси и снимков материал за предстоящите събития. Постепенно организацията на информацията в бюлетина претърпя развитие. Отделните сегменти на текста, с незначителни промени, влизат и в новините. По този начин посетителят на сайта, отваряйки го, намира на трите езика актуална информация за предстоящи събития. Спестяват се и усилия в поддържането и обновяването му.
От създаването си досега сайтът на Оперно-филхармонично дружество – Варна се възприема от неговите автори не просто като веднъж създаден и завършен продукт, а като конкретен инструмент за популяризиране на музикалното изкуство. Така например, важно място в неговото съществуване заема и възможността за предлагане на билети по интернет. Съвместно с рекламна агенция “Мултимакс трейдинг” през 2004 г. разработихме обща стратегия, чиито краен продукт е сайтът www.bgbileti.com Тя включваше няколко стъпки:
-         създаване на електронна каса на основата на уникален софтуер – по този начин рационализирахме дейностите, свързани с резервациите, продажбата и отчетността на работата на билетната каса. На практика е елиминиран и още един сериозен проблем, възпрепятстващ качеството на услугите – невъзможно е да има дублирани места в залата;
-         предлагане със средствата на директния маркетинг на специални карти за редовни посетители на концертите и спектаклите – по време на кампанията разпространяваме и рекламни материали на Дружеството. Ползите за потребителите се изразяват в гарантирана отстъпка от стандартните цени на билети, а също така и във възможността за резервиране и закупуване на билети по интернет чрез достъп до виртуалната скица на залата;
-         създаване на търговски щанд, базиран на фискално устройство с възможност за продажба на издания на дружеството – плакати, програми, CD, музикална литература и др.
-         софтуерна поддръжка, включително и обновяването й, което с малки изключения се осъществява дистанционно, без да е необходима намесата на специалист на място     
За да стимулираме потреблението на нашата продукция сред младите хора и по-специално студентите, съвместно с Катедра «Маркетинг» на Икономически университет – Варна, осъществихме поредица от тематични изследвания. Ползата от подобни инициативи е двояка. От една страна можем да си изясняваме периодично постиженията и неуспехите в нашата дейност. От друга страна студентите икономисти придобиват умения да изследват предлагането и потреблението на художествени събития и нещо, което е по-важно, възпитават у себе си отношение на съпричастност към изкуството.
В много свои разработки студентите анализират и резултатите от съществуването на сайта. Така например в курсовата си работа през 2006 г. Гергана Илиева подрежда по следния начин източниците за информация сред публиката ни:



Начини за осведомяване за спектаклите на ОФД-Варна от неговите зрители


Винаги
Понякога
Никога
1. От приложенията на вестник „24 часа” и „Труд”
5%
59%
36%
2. От регионалните вестници
3%
13%
84%
3. От „Програмата”
20%
39%
41%
4. От регионалните телевизии
-
11%
89%
5.От регионалните радиостанции
2%
18%
80%
6. От Интернет страницата но ОФД - Варна
7%
23%
70%
7. От Интернет издание
-
5%
95%
8. От ел. поща със съобщение от ОФД - Варна
-
-
100%
9. От познати/приятели
40%
48%
12%
10. От листовки и флаери
10%
52%
38%
11. От семейството
18%
52%
30%
12. От афиши
49%
37%
4%
13. Друго - от касиерката
                    от училище
2%
2%
-
-
-
-

Таблицата илюстрира, че интернет сайтът е редовен източник за информация едва на 7% от публиката и спорадично – за 23%. Това показа, че все още мнозинството от публиката предпочита традиционните форми за осведомяване – вестници, листовки, близки и познати, афиши. Голямата популярност на флаерите и листовките ни накара да обърнем по-сериозно внимание на тази пренебрегвана дотогава от нас рекламна форма, а също така да популяризираме по-активно в печатните материали и нашия сайт.
В раздела “Дистрибуционен микс» от «Маркетингов план на Оперно-филхармонично дружество (2007) студентите Милена Иванова, Александър Аврамов, Радина Алексиева, Радина Дишева и Силвия Кондакчиева отправят конкретни препоръки за подобряване на комуникацията чрез интернет.
„Интернет – Краен потребител” – продажбата на билети по Интернет по света отдавна е факт, но във Варна тя още няма стабилни позиции. Откакто съществува като възможност, са продадени по-малко от 10 билета. Според направеното проучване за он-лайн продажбата на билети знаят, но не са ползвали тази възможност 40% от респонтентите; не знаят и определено не биха опитали 45%; не знаят, но биха се възползвали от възможността – 10% от зрителите; не знаят и по-скоро не биха опитали – 3%; едва 2% редовно ползват тази услуга на ОФД-Варна. За да работи успешно, този маркетингов канал трябва да се популяризира сред клиентите и да се наблегне на предимствата му в сравнение с традиционните канали.
Интернет комуникацията е неотделима част от цялостната дейност, свързана с рекламата и връзките с обществеността. Специално внимание отделяме на регулярните връзки по електронната поща с най-широки целеви групи – бизнес средите, лекари, юристи, представители на културните институти, университети и учени. За целта използваме консултантската помощ на PR агенцията НИРА Комюникейшънс, която се ангажира с редакцията на текстове в сайта, маркетингови писма, листовки, флаери, пресинформации, интервюта с изпълнители за печата и електронните медии и др.
Посочените примери показват, че налагането на интернет комуникацията не само като информационен канал, а и като възможност за осигуряване на конкретни услуги, изисква продължително време, настойчивост и търпение в популяризирането им.

www.operavarna - поглед към бъдещето
Скромният опит в управлението на интернет сайт ни подсказва, че за предпочитане е да се следва по-консервативен подход – с по-малко нови елементи в структурата и съдържанието, защото въвеждането им означава допълнително да се калкулират ресурси за тяхната непрекъсната актуализация. По-добри резултати дава периодичното обновяване с нова визия и акценти на съществуващите панели. И все пак бурното развитие на информационните технологии, а заедно с това и на езика на интернет, диктуват, често интуитивно за администратора, своите нови изисквания. 
Неизменен приоритет от самото начало е обогатяването на информацията, свързана с историята на Варненска опера и Варненска филхармония. Нейното атрактивно включване в базата данни ще предизвика по-голям интерес сред печатните и електронни медии. Несистематизираният архивен материал забавя реализацията на новите идеи. Много снимки, програми, афиши, плакати стоят в насипно състояние и очакват своите добросъвестни изследователи – музиколози.
Наред с информация за постановъчния екип, съдържанието и снимки, предстои включването на видеофрагменти като равностоен елемент при представяне на продукцията на Оперно-филхармонично дружество – Варна.
Предмет на малко по-далечни планове са и реализацията на игри, загадки, анкети, съпроводени с награди. По този начин ще бъде преодоляна една от сегашните слабости на сайта – липсата на достатъчно добра обратна връзка с потребителите му.
* * *
            Осъзнавам, че представеният текст е твърде разнопосочен като използван понятиен апарат и методология. Основната му цел е не толкова да представи теоретични и логически осмислени конструкции, а да предизвика въпроси и интерес към битуването на художествената музика в днешната интернет среда.
            Опитах се да защитя тезата, че новите информационни технологии съдържат в себе си огромен потенциал за успешното разпространение и осмисляне на художествената музика сред най-широки социални кръгове, както никога досега. Един подобен текст дава право и на надежда конкретно за българските условия. Затова се надявам, че бързото навлизане на интернет комуникацията в художествената култура може да бъде активен фактор за осъществяване на несъстоялата се реформа в организацията и управлението на културата у нас.

Варна, декември 2008 г.   




[1] * Статията е публикувана в сп. „Българско музикознание”, бр. 2/2010 г., с. 130 – 155 
[2] Кант, И., Критика на способността за съждение, София, изд. на БАН 1980, с.213
[3] Кант, И., Цит. съч. с. 196
[4] курсивът мой – Л.К.
[5]  Кант, И., Цит. съч. с. 213-225
[6] Стефанова, Румяна, Конференция „Класически медии и съвременни комуникации” – 15 май 2007
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/Rumi.pdf
[7] Съгласно Чл. 4. (1) от Закона за закрила и развитне на културата “Културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.». А съгласно Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) от същия закон: “Дейност като частна културна организация могат да осъществяват:
1. лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите;
2. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария.
(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) За да осъществяват дейност на територията на Република България, лицата по ал. 1, т. 2 предварително представят в Министерството на културата превод на документа, издаден от компетентен орган в държавата на тяхното учредяване, удостоверяващ, че те имат право да осъществяват дейност в сферата на културата.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата. Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия.