понеделник, 8 февруари 2010 г.

ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА 1985-2009



Книгата е издадена по поръчка на Община Варна
и се посвещава на 25-годишнината
от началото на инициативата
Европейски столици на културата
Съставител.
Любомир Кутин
Редактори.
Нина Локмаджиева
Людмила Димова
Рецензенти.
проф. д.ф.н. Стилиян Йотов
доц. д-р Апостол Апостолов
Оформление.
Емил Спасов
Сътрудници.
Диляна Филипова
Катерина Борисова
Мария Попстефанова
Варна 2010
НИРА Комюникейшънс
ISBN 978-954-92663-1-3

Предговор
Историята на тази книга започна преди повече от петнадесет години. Тогава заемах длъжността началник на отдел Култура в Община Варна. През пролетта на 1993 г., непосредствено след асоциирането на България към Европейския съюз, Томас О’ Съливан, ръководителят на Делегацията на ЕС в България, посети за пръв път Варна. Той с готовност откликна на желанието ни да работим по различни европейски програми, чието откриване за България беше предстоящо. Веднага получихме подробна документация за Програма Калейдоскоп. Още през есента на същата година подготвихме три проекта. Два от тях – Международен музикален фестивал Варненско лято и Международна лятна музикална академия – получиха финансиране в размер на 54 000 екю от общо 80 000 екю, с които Програма Калейдоскоп разполагаше за България.[1]
Благодарение на създаденото доверие с екипа на Делегацията на ЕС, през следващите няколко години по-голямата част от средствата по тази програма, предназначени за нашата страна, идваха във Варна.[2] Получихме съдействие за финансиране и от други фондове. Така в периода 1994-1999 г. Варна получи около 300 000 екю от различни европейски програми за култура.[3] Това беше глътка въздух за местния културен живот, който по подобие на всички останали
обществени сфери съществуваше в условията на хроничен недостиг на средства. За своите заслуги към приобщаването на Варна към ЕС Томас О`Съливан беше удостоен със званието Почетен гражданин на Варна на 15 август 1997 г. Междувременно събрахме подробна информация и за инициативата Европейски град на културата. Веднага подготвихме и изпратихме предложение от името на тогавашния кмет Христо Кирчев, в което се декларираше желанието Варна да бъде Европейски град на културата през 1996 г. Календарният повод съвпадаше със 70-годишнината от основаването на Международния музикален фестивал Варненско лято. Не закъсня отговорът от Делегацията на ЕС, който обаче съдържаше любезен отказ. Основанията бяха от правен характер. За Европейски градове на културата тогава можеха да кандидатстват само страни членки на ЕС. Но Варна получи покана да се включи в новосъздадената инициатива Европейски месец на културата. По различни обективни и субективни причини обаче този проект не беше осъществен във Варна. Няколко години по-късно, през 1999 г., от тази възможност се възползва Пловдив.[4]
През 2004 г. кметът на Община Варна Кирил Йорданов отново заяви официално желанието на Варна да бъде Европейска столица на културата. За попълване на конкретното заявление обаче беше все още рано. На свое заседание от 11 октомври 2006 г. Общинският съвет утвърди Програма за осъществяване на проекта Варна – кандидат за Европейска столица на културата. Малко по-късно, с решение на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 24 октомври 2006 г., в приложения списък за пръв път се включва името на България, която заедно с Италия ще излъчи Европейска столица на културата през 2019 г. По това време работех като изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна. Предстоеше ни стаж на студенти от катедра Културология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Когато ръководителя на катедрата, доц. Александър Кьосев, ме потърси, вече бях решил, че ще бъде по-полезно да проучим европейските столици на културата, а също и предварителните нагласи на заинтересованите страни във Варна. Успях да убедя ръководството на общинската администрация, в лицето на тогавашния директор на дирекция Култура и духовно развитие Пенка Живкова, Благовеста Йорданова – директор на дирекция Канцелария на кмета, протокол и връзки с обществеността и Димитър Станков – директор на дирекция Международно сътрудничество и европейска интеграция, общината да финансира със скромни средства изследването. Резултатът беше доклад в обем от близо 100 страници.[5] Голяма част от наблюденията в него влязоха в съдържанието на тази книга.[6]
Година по-късно, по предложение на директора на Радио Варна Енчо Чакъров, възникна идеята за цикъл предавания, посветени на темата. Така през 2009 г. в ефира на Радио Варна бяха представени европейските столици на културата от периода 1985-2009 г. Тези радиопредавания станаха основа на настоящата книга. Сега, когато се навършват 25 години от обявяването на първата Европейска столица на културата – Атина, прецених, че е добре информацията за постиженията, проблемите и перспективите на най-мащабната общоевропейска културна инициатива да стигне до повече хора. Това е от особено значение за предстоящата процедура за кандидатстване на българските градове за престижния титул.
Съдържанието на книгата е структурирано в хронологичен ред, като при всяка от европейските столици на културата съм представил теми, разглеждащи основанията за избора на града в контекста на икономическите и културно-историческите условия в страната, менажирането на събитието заедно с данни за бюджета, културната програма и ключовите реализирани проекти; инвестициите в инфраструктурата и дълготрайните последици за общността в града.
Истинско предизвикателство беше да се постигне относително равностойно представяне на отделните европейски столици на културата в изброения порядък. За съжаление тази амбициозна задача не беше изпълнена изцяло. В хода на събирането на информация се натъкнах на големи непълноти. Очевидно е, че в първите години от съществуването си и самите европейски институции не са оценявали в достатъчна степен важността на систематизирането на данните. Най-ценен източник за историята на европейските столици на културата от периода 1985-2003 г. е изследването на Робърт Палмър.[7] Но дори и там за две от Eвропейските столици на културата – Париж (1989) и Мадрид (1992) – информацията отсъства. Причината за това не се уточнява специално. Би могло да се търси косвено обяснение от последващото запознаване на читателя с методологическите трудности при осъществяване на изследването. Оказва се, че за изследователите е трудно да намерят хората, които са работили за събитието в съответния град и година. Но дори и да бъдат открити, те невинаги се съгласяват да влязат в ролята на информатори. Спомените са избледнели, съществуват съмнения при правенето на причинно-следствени връзки между събитията.
Периодът 1985-1994 г. е с най-много бели петна. Ето защо и очерците за градовете от тогава са най-кратки. Акцентира се върху сравнително дълготрайните положителни ефекти от обявяването на конкретния град за столица на културата. Регистрират се и някои слабости в организацията. Данните за културните програми и бюджетите на европейските градове на културата от първоначалния период са изключително оскъдни.
След 1999 г. започва да се трупа значителна книжнина и намирането на необходимата информация е относително по-лесно. Освен аналитичните публикации, повечето европейски столици на културата от този период имат все още действащи сайтове. Изобилието от данни обаче също води до проблеми: противоречия в оценките, фрагментарност, трудности в ориентацията за подбора на най-значимите събития… Тогава на помощ идваха теченията на големите световни вестници и списания, които в обзорни публикации на специалните си кореспонденти открояват акцентите в артистичната програма на европейските столици на културата.
В края на тези встъпителни думи бих желал да маркирам основните послания, които се надявам да бъдат разпознати в тази книга. В продължителни периоди от време в ЕС битува разбирането, че културните политики са в прерогативите на отделните държавни институции и не се нуждаят от специално координиране в системата на европейската интеграция. Ето защо книгата Европейски столици на културата е своеобразна биография и на културното сътрудничество между различните части на Стария континент в полезрението на творците, изследователите и политиците.
Второто основно послание, което се опитах да изтъкна, е свързано с увеличаващите се възможности на културния живот не само да черпи от вечно недостигащите публични ресурси, а и да генерира траен и осезаем икономически растеж. Примерите в текста са многобройни и се измерват в конкретни  показатели: увеличен брой туристи, повишен интерес към мястото, разрастване на съществуващите и развитие на нови културни индустрии, приток на частни и публични инвестиции от страната и чужбина.
И на трето място, надявам се да бъде разбрано и споделено убеждението ми, че инициативата Европейски столици на културата съдържа неизчерпаеми възможности за промяна в качеството на живот на милиони европейци. Тук става въпрос не просто за подобрения на всекидневния бит, а за едни по-трудно видими от пръв поглед реалности: по-голяма сплотеност, нови условия за разгръщане на творческите способности, приобщаване на децата, младежите и хората в неравностойно положение към активен социален живот.
В заключение, бих желал да благодаря на Лидия Върбанова, Биляна Томова и Цвета Андреева, които ми съдействаха с намирането на ценна информация за биографията на европейските столици на културата от последните няколко години.



[1] Има такава сребърна френска монета от Средновековието. Но името на съвременната европейска разплащателна единица не води името си от там, а от едно съкращение - ECU – European currency unit (европейска парична единица). Това е една условна разчетна парична единица, въведена в рамките на европейската валутна система в края на 70-те години. Към 1994 г. 1 екю се равняваше на около 1,2 щатски долара. (http://opinions.bpost.bg/story-read-14869.php)
[2] В екипа на Делегацията на ЕС в България работеха Сергей Макаринов, Мая Котева и Рада Шарланджиева.
[3] Ето и по-важните от тях: Програма Калейдоскоп (Международен музикален фестивал Варненско лято (1994, 1997); Международна лятна академия (1994, 1997); Международен джаз фестивал (1997); Международно биенале на графиката (1995, 1997); Международен фолклорен фестивал (1997); Информационна програма ФАР Дни на Европа във Варна (1995, 1996,1998); Програма ФАР - Култура Международен музикален фестивал Варненско лято (1999); Международна лятна музикална академия (1999); Международен фестивал за куклено изкуство Златният делфин (1999); Обновяване на експозицията на Археологическия музей (1999)
[4] Инициативата Европейски месец на културата продължава в периода 1992-2003 г. Домакини последователно са били Краков (1992), Грац (1993), Будапеща (1994), Никозия (1995), Санкт Петербург (1996), Любляна (1997), Линц (1998), Пловдив (1999), Базел и Рига (2001), Санкт Петербург (2003).
[5] Изследователският екип е в следния състав: студентите по културология в СУ “Св. Климент Охридски” Катерина Борисова, Диляна Филипова, Мария Попстефанова; Кремена Христова – студентка по мениджмънт в културата в Университета – Ваймар (Германия), Марин Мановски – студент в магистърска програма Реклама и връзки с обществеността в Икономически университет – Варна, Нина Локмаджиева – експерт по връзки с обществеността и Елена Владова – журналистка.
[6] Част от резултатите на изследването са в публикацията Варна – кандидат за европейска столица на културата, сб. 10 книги за Варна, Сдружение Книги за Варна, Варна, 2008 с. 421 – 451
[7] Най-голямо значение, включително и за настоящето издание, има двутомното изследване от 2004, Palmer study http://ec.europa.eu/culture/