понеделник, 20 февруари 2012 г.

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИЗКУСТВАТА, КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, КУЛТУРНИТЕ И ТВОРЧЕСКИ ИНДУСТРИИ И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ



РАБОТНА ГРУПА „ФЕСТИВАЛИ”

Д-р Любомир Кутин – външен координатор

Анализ на състоянието
1.      Значение
Фестивалите имат съществено значение за развитието на българската национална култура по следните причини:
-         съдействат за популяризирането на изкуствата, културните и творчески индустрии и на страната като цяло;
-   стимулират създаването и разпространението на нови стилове, направления и тенденции в изкуствата;
-         динамизират процесите в изкуствата и културата като своеобразна алтернатива на консерватизма, характерен за традиционните културни институти.
-         създават условия за по-голяма мобилност, както на създадените художествени и културни продукти, така и на артистите, мениджърите и продуцентите в сферата на културата и изкуствата;
-         демократизират разпространението на изкуствата чрез възможността те да бъдат представяни в места, които не са традиционни културни центрове със съответния творчески и институционален капацитет;
-         активно съдействат за утвърждаване на ценностите на хуманизма и междукултурния диалог.
2.      Особености
2.1.   Терминология.
Фестивалите възникват в края на Европейския Ренесанс. Тогава изкуството престава да бъде само средство за забавление или да подсилва религиозното чувство. Разраства се художествената продукция и се увеличават дейностите за демонстрация на разкош. Утвърждава се нов стил на празнуване, независим от литургията и тържествата на благородниците. Създават се масови форми за празнична обмяна на културни практики.
Фестивалите като явление обхващат най-широк спектър от дейности в сферата на изкуството, културното наследство и културните и творчески индустрии. В специализираната литература фестивалът се определя като „събитие, което се създава по особено празничен повод, юбилеи, дни на спомен или на почит или чрез особен избор на изпълнителите».[1] Важно значение има и възлагането на създаване на специални произведения.”[2]
Фестивалът постига изключителна празничност на определено място. Неговата уникална привлекателност може да бъде поддържана само за определен период от време. Тази характерност трябва да бъде подчертана от високо качество на изпълняваното произведение (както класическо, така и експериментално) и стремеж към съвършенство, в което пейзажът, характерът на града, ангажираността на неговите жители и културната традиция на целия регион, са допринасящи фактори.”[3]
Уставът на Европейската асоциация на фестивалите допълва характеристиката на фестивалите с още няколко важни особености:
-         всеки фестивал e със специфично име и представителство;
-         фестивалите гарантират свободното движение – на  програми, артисти, посетители, медии;
-         всеки фестивал трябва да има солидна, проверима финансова база;
2.2.   Периодизация.
Българската фестивална история започва през 1926 г., когато във Варна се организират първите Летни музикални тържества. Те се оформят в условията на развитието на града като курортен център, основан на уникалните географски и природни дадености. Важно значение имат и градоустройствените решения, които се адаптират към организацията на свободното време на своите граждани и многобройни гости. Разгръщането на предприемчивостта на неговите граждани, създали подходящи бизнес начинания и нестопански инициативи, също имат важно допринасящо значение. Варненските летни музикални тържества са и своеобразна реакция и спрямо централистичния модел в управлението на художествената култура от първата половина на миналия век.[4]
През първия период от съществуването си до 1939 г. варненският фестивал адаптира към местните условия европейската фестивална практика. Неговите организатори се стремят да утвърдят националните ценности, като поощрят нововъзникналото българско музикално изкуство. Чуждестранното артистично изпълнителско участие е по-скоро изключение, отколкото правило, но за първи път системно и целенасочено се изпълняват пред публика образци от световното музикално наследство. Независимо, че художествената музика заема водещо място в програмирането широко застъпени са и театрални спектакли.
Вторият период е предшестван от усилено културно строителство през средата на ХХ в. Създава се широка мрежа от професионални културни институти, училища, школи по изкуствата. Новата власт се ръководи от разбирането за големите възможности на културата и изкуствата да пропагандират новия начин на живот. Очертава се потребност от трибуна за продукцията на новосъздадените културни институти. С размразяването на международните политически отношения от началото на 60-те години се създават възможности бългрската култура да участва по-активно и в художествения обмен. Така още през 1957 г. се възстановяват прекъснатите Летни музикални тържества, вече под името «Варненско лято». Следват Фестивалът на българското кино «Златната роза» (1961) и Междунродния балетен конкурс – Варна (1964). В Русе се поставя началото на Мартенски музикални дни (1961), в Пловдив – Фестивал на камерната музика (1967), в София – Софийски музикални седмици (1970). До края на десетилетието свои фестивални форуми, най-вече в сферата на музиката, организират Бургас, Стара Загора, Плевен, Хасково и другите от по-големите градове. Повечето от фестивалите са под непосредствения контрол на държавно-политически структури – министерство и общини, а в тяхната непосредствена организация участват творческите съюзи.[5]
Независимо от идеологическите ограничения, в условията на “студената война”, фестивалите са жизненоважна територия за българската култура, където властта е относително по-либерална към свободната обмяна на ценности. Солидният международен авторитет на фестивалите в България, заедно с професионалните художествени творци активно подпомагат процесите на адаптация на страната ни към културното и цивилизационно пространство на останалата част от Европа и света.
90-те години на миналия век бележат началото на трети период на българските фестивали. Отслабеният идеологически и политически контрол създава благоприятна почва за множество инициативи. Основен двигател на фестивалите днес са общините и частни предприемачи. Фестивалната карта на България се изпълва с множество събития във всички видове и жанрове изкуства. Ако фестивалите през втория период са своеобразна витрина на постиженията на националната ни художествена култура и отразяват стремежа на държавата към активно участие в международния културен обмен, то през третият период рязкото увеличение на фестивлни събития се дължи на две основни причини:
-         намаленият брой на професионално ангажираните изпълнители в България (от над 10 000 през 1989 г. до около 3 000 през 2011 г.), ограниченото публично финнсиране и система за разпространение, превръщат фестивалите за някои изкуства в единствена възможност да заявят публичносвоето съществувне.
-         масовата и популярна култура чрез фестивалите намира нови възможности за промотиране на своите продукти. Излязла от идеологическата опека, в условията на бурно протичаща либерализация в обществените отношения, тя създаде огромен за националните мащаби пазар.  

3.         Политики в сферата на фестивалите
3.1.   Организация и управление.
            Законът за закрила на културата дава възможност за съществуване на фестивалите под няколко форми:
-         държавен, регионален или общински културен институт – създаден с акт на държавната или местна власт. В момента няма фестивал, който да съществува под тази форма;
-         смесена културна организация – съгласно разпорежданията на приет устав или учредителен акт. В момента няма данни за подобен тип фестивали;
-         частна културна организация – в случай, че е вписана в регистъра на министерство на културата. Регистърът не е публикуван от министерство на културата и е невъзможно да се установи броят и юридическия статут на фестивалите, съществуващи под тази форма; 
Фестивалите могат да се организират и като допълнителна дейност на вече създаден културен институт или читалище. Министерство на културата няма създадена система за регистриране и публикуване на фестивали, организирани под тази форма.
Фестивални инициативи се организират и от организации, регистрирани по Закона за юридически лица с нестопанска цел. От гледна точка на формата на управление те съществува като:
-         фондация – на основата на акт за дарение на един или повече учредители;
-         сдружение – на основата на устав, по силата на който се сдружават определен брой лица.
Същият закон съдържа и още две възможности за фестивалите в зависимост от целите и ползите от дейността си:
-         да извършват дейност в частна полза - разходват средствата си за своите членове или за определен в устава им кръг от лица;
-         да бъдат в обществена полза - развитието на значими обществени отношения: развитие и утвърждаване на духовните ценности.
Справка в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза  на Министерство на правосъдието показва, че там фигурират едва десет организации, в чието име е застъпен терминът „фестивал”. Организациите в частна полза не са задължени да публикуват данни за своята дейност.
Един фестивал може да съществува като дружество, регистрирано по Търговския закон, по Закона за задълженията и договорите без да е необходимо да се вписва в регистъра на министерство на културата. Също така организирането на фестивал е възможно и просто като неформална инициатива на един или група граждани.
По силата на Закона за местното самоуправление и местна администрация общините имат право да организират фестивални събития. Това е и най-често срещаната форма в организацията на традиционните и утвърдени фестивални събития, които се провеждат в България. Масово срещана практика е фестивалите в условията на местната власт да съществуват без специално съгласувани и одобрени правилници за своята дейност, както и разпределение на права и отговорности.
В близкото минало част от големите фестивали и конкурси се организираха от поделения на министерство на културата: Международен фестивал „Софийски музикални седмици”, Международен конкурс за млади оперни певци и Международен балетен конкурс – Варна. През 90-те години на ХХ в. тяхното управление беше делегирано на специално създадени за целта фондации с независими управленски структури. Заедно с това държавата на практика прехвърли върху тях и интелектуалната собственост върху името и марката им.
3.2.   Финансиране
По-голямата част от значимите фестивални събития се финансират от параграф „Други дейности по културата” на общинските бюджети. Това им създава сигурност и устойчивост, но ги обременява с твърде много съгласувателни процедури в системата на общинската администрация. Общините, с малки изключения, не публикуват одобрените бюджети за фестивалите. На практика липсват и публични отчети за изразходваните средства. Така остава неизвестен размера на общинските финансови средства, изразходвани за фестивали.
 Същото се отнася и за министерство на културата. В бюджета за 2012 г. държавното ведомство е предвидило следните възможности за финансиране на фестивали:   
-         Програма 4 „Филмово изкуство“ – независимо, че не са изрично записани конкретните суми, съществува практика в дейността на изпълнителна агенция „Национален филмов център” да се заделят определени средства за фестивалите, посочени в сайта на агенцията: Фестивал на българския игрален филм „Златна роза” - Варна; Фестивал на българския неигрален филм „Златен ритон” Пловдив и Международен фестивал на Европейските копродукции - София.
-         Програма 5 „Театрално изкуство” предвижда 525 000 лв., за творчески проекти, се изразходват за фестивали. От тях през 2011 година са изразходвани 100 000 лв. за фестивали. Тази схема е отворена за всички културни организации с изключение на общините и съответно фестивалите, които се организират от тях. За настоящата година няма информация по какви приоритети ще се разпределят.
-         Програма 6 „Музикално и танцово изкуство” – условията и разчетите за финансиране на фестивали са аналогични, както при театралното изкуство.
-         Програма 8 „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“ планира 140 000 лв. за фестивали, изложби и други културни събития. [6]
Липсва точна и обобщена информация, както за финансирането на фестивали през 2012 г. със съответните данни за приоритети, сесии, дати, срокове, допустими кандидати. Не е достъпен и голяма част от архива за одобрени проекти през последните години, както и отчети за подпомогнатите фестивали.

-             -  сред недържавните фондове, подкрепящи фестивали най-активна роля през последните         три години има Фондация „Америка за България”

В подробната информация за подкрепени проекти през 2011 г., публикувана в сайта на фондацията, се открояват: Фестивал на българското кино в Ню Йорк; Киномания – София, Пловдив и Варна; Арт фестивали за тийнейджъри - София; Международен конкурс „Вивалиано” - София; София поетики; Фортисимо фест – София и Пловдив; Международен фестивал на Любителските театри „Кръстю Пишурка” – Лом; Северен фестивал на любителските читалищни театри – Кнежа; Международен театрален фестивал „Варненско лято”; Фестивал на независимото кино; Фестивал „Пиано екстраваганца” – София; Празници на изкуствата „Аполония” – Созопол; VІІ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро” – Стара Загора.

От общо 42 проекта за изкуства и култура през 2011 г., са подкрепени 12 фестивални прояви, реализирани в осем населени места на страната за над 1 000 000 000 лв. Тази сума вероятно многократно надхвърля средствата, отделени за фестивали от министерство на културата.      

-    чуждестранните културни институти подпомагат фестивалите в България за да популяризират своето културно наследство, художествено творчество и изпълнителско изкуство. За целта те в повечето случаи не предоставят средства, а заплащат директно изцяло или частично разходите на изпълнителите от съответната държава.   
-  корпорациите също отделят средства за финансиране на фестивали – банки, застрахователни агенции, чуждестранни инвеститори и др. Това обикновено става или под формата на договор за реклама или чрез дарение. Точните обеми на финансиране не са известни поради липса на съответната статистика. Много разпространени и предпочитани от фирмите са бартерните сделки, при които се предоставят напълно или частично безвъзмездно определени услуги срещу задължението за реклама от страна на съответния фестивал.
3.3.   Програмиране.
Чрез програмата всеки фестивален форум заявява в публичното пространство своята идентичност на няколко нива.
3.3.1. От ключово значение за един фестивал е как се планира артистичното учстие – произведенията, техните автори и изпълнители. Тук се включват следните елементи:
-   традиция и алтернативи - може да бъде част от традицията, да популяризира експериментални търсения или авангардни начинания, които се противопоставят на установени образци;
-         честване или оценка на артистични способности - някои фестивални събития честват таланта на утвърдени творци и изпълнители, а други, най-често под формата на конкурс, са ангажирани в оценката на художествени способности и инвестиция в млади таланти;
-    родови художествни признаци – артистичното съдържание може да се основава на изпълнителски изкуства (музика, театър и танц), визуални изкуства (скулптура, графика и живопис), литература (поезия и проза) и книгоиздване, филми (игрално, документлно, научно-популярно, телевизионни продукции) и съвременни мултидисциплинарни художествени продукти (видео арт, акции, инстлации, пърформанси и др.);
-   разнообразието на художественото съдържание -  става въпрос за това дали се представя един вид или жанр изкуство или за синтез на различни изкуства;
-         професионално и любителско творчество – в зависимост от статуса на участниците.

3.3.2. Второто основно ниво в смоопределянето на една фестивална програма е типа култура, която представя:
-               фестивалите за поп култура програмират творци и изпълнители, които са „звезди” и съпътстваща част от всекидневието, както и подходящи извънхудожествени дейности (панаири, угощения, спортни състезания, томболи, награди)
-     фестивалите за художествена култура – чрез програмите си търсят споделяне на определени естетически платформи, каузи и тенденции. Често срещна практика при тях са и обучения, семинри и конференции. 
3.3.3. Третото ниво във фестивалното програмиране се отнася до обхвата на участие. Тук има няколко възможности:
-         -        демонстриране на местния и локален колорит на различни художествени практики;
-         популяризиране на национални художествени постижения;
-     -    стимулиране на международната мобилност на артисти, художествени стилове и направления  
Поради липсата на създадени адекватни стандарти и системни изследвания по темата, няма точни данни за художественото съдържание и програмиране на фестивалите в България. Затова представените наблюдения съдържат всички възможни недостатъци, характерни за интуитивните догадки и фрагментарно наблюдение.
От гледна точка на артистичното участие фестивалите в България са по-скоро ориентирани към инерцията на традицията, отколкото към новите тенденции. Това се дължи на обстоятелството, че националната ни култура сравнително късно излиза от предмодерното си състояние. Пластът на професионално подготвените художествени творци е все още твърде тънък – едва на около сто години. Подобна ситуация не е в състояние да генерира достатъчно енергия в оспорването на установените ценности. Алтернативните художествени практики не разполагат с дългогодишни фестивали, а се изчерпват със спорадични изяви, най-често в рамките на утвърдените художествени форуми, битуват в ъндърграунда или в алтернативните младежки субкултури.
По отношение на привличането на световни имена в художествената култура, българските фестивали все още не могат да достигнат равнището отпреди двадесет години. Накърнен е създаденият международен престиж на страната и в художествените състезания, като например в по-малка степен с балетния и в по-голяма степен с международния оперен конкурс. 
Що се отнася до художествените характеристики, българската фестивална практика има най-големи успехи в изпълнителските изкуства – на първо място музиката и в по-малка степен театъра и танца. Независимо от някои успешни опити напоследък в киното, все още не е догонен престижа, постигнат през 70-те и 80-те години на ХХ в. от фестивалите на червенокръстките и анимационни филми. В сферата на визуалните изкуства и съвременни мултидисциплинарни художествени продукти изоставането от световните фестивални тенденции е най-голямо, поради факта, че този фестивален сегмент получи световно развитие значително по-късно в сравнение с изпълнителските изкуства. В сферата на литературата и книгоиздаването България никога не е имала значим културен форум.
През последните десетилетия в света се протича тенденция към постепенно размиване на границите на отделните изкуства. България също не прави изключение. В рамките музикалните фестивални събития, например, се програмират все повече изложби, представяне на филми, книги и др. Това обаче невинаги се прави обосновано, а често придобива вида на еклектичен сбор от художествени явления.
Ако има фестивален профил, който преживява истински разцвет, то това са фестивалите за любителско творчество. Отворените граници, улеснените възможности за движение и обмяна на културни практики, отсъствието на необходимост от голямо финансиране и специални технически условия, са важни допълващи фактори. Все още тези фестивални програми не са обвързани в достатъчна степен с туристическата индустрия
През последните години фестивалите за поп култура в България чувствително се доближиха до подобни форуми в останалата част от света – като гостуващи „звезди”, мащаби, технически условия. Като форуми на комерсиалната култура те съществуват благодарение на преките приходи от продажби на билети, както и сувенири и многобройни корпоративни рекламодатели. Обратно, фестивалите за художествената култура, в по-голямата си част, остават или на равнището си от преди 20 години или драстично са ограничили своето качество, значение и международно влияние.
Що се отнася до обхвата на участие, успешно се развиват комерсиалните фестивали с актуални международни „звезди”. Те трудно покриват критериите за „фестивалност”, защото обикновено са част от световни турнета и не създават специфичен за страната ни културен продукт. Увеличават се локалните и местни форуми. Те все още не са оформили нов свой специфичен профил. Това ще се случи, когато се създадат по-трайни връзки с алтернативния туризъм. Най-голям упадък се наблюдава в националните фестивални форуми. Ако в близкото минало те бяха своеобразен барометър и възможност за преценка за процесите в българската художествена култура, днес или съществуват с неустановена периодичност (фестивалът на българския филм „Златната роза”) или са с променен формат, който не може да се определи като общ преглед, а по-скоро - избрано (представленията на драматични театри, чийто постановки са номинирани с награда „Икар” на Съюза на артистите в България) или са преустановени (прегледите на симфонични оркестри, оперни театри, общи художествени изложби, литературни четения) или линеят (като Нова българска музика, например). Това е особено тревожна тенденция в националната култура, която в комбинация с отсъствие на специализирана критика, лишава художествените процеси от важни оценки и продуктивни дебати.
Фестивалното програмиране в България, независимо от конкретните събития, има една обща и твърде сериозна слабост: липсата на дългосрочно програмиране. Това значително намалява както техният обществен ефект, така и качеството на артистичното участие в тях.
3.4.   Маркетинг и реклама
-  маркетингът във фестивалите, като съвкупност от процеси за създаване, комуникиране и предоставяне на културен продукт и всички свързани с тях страни, има важно отношение към цялостното функциониране и на изкуствата. Фестивлите създават най-мощната институция за оценка на изкуството днес в лицето на публиката. В много отношения тя има съдбоносно влияние, както за развитието на художествените дейности - жанрове, стилове и направления, така и върху творците – създатели и изпълнители на художествени произведения. Ето защо професионалното популяризиране на фестивалите, освен непосредствения обществен и икономически ефект, изпълнява важни и отговорни функции в националната културна политика;
-         специфика на маркетинга в изкуствата - за разлика от останалите материални стоки и услуги културните и художествени продукти кореспондират с по-високи категории в статуса на човешкото съществуване: общуване, любов, приятелство, контакти, членство в група, развитие на умения, признание, представяне, престиж, компетенции, себеоценка, себеоткриване, себереализация. Поради липса на система за анализ и наблюдение е невъзможно да се правят по-точни преценки нито за характера на фестивалната аудитория, нито за тенденциите, които протичат във времето.
-         конкуренция и планиране – фестивалите работят в условия на пряка конкуренция по отношение на публиката, когато организират сходни събития по едно и също време в едно и също населено място. Поради либерализацията и отсъствието на активна намеса от страна на местните власти често срещано явление през последните години е и неравномерното сезонно разпределение културни събития. Редуват се периоди на пресищане с фестивални събития с периоди на тяхно отсъствие.
-         фестивали и културни институти - други основни конкуренти на фестивалите са културните институти по места. Независимо, че фестивалните събития спомагат за популяризиране на определено изкуство и културен продукт, те отнемат част от аудиторията на съответния културен институт, чиято задача е целогодишното му производство. Ако в близкото минало имаше строго дефинирана регулация и взаимно проникване между сезонна художествено-творческа дейност и фестивална продукция, то днес това се оказва все по-трудно осъществимо. Така реално много културни институти се противопоставят на определени фестивални инициативи, тъй като ги възприемат като нелоялни конкуренти, които отнемат аудиторията им.
-         фестивали и рекламодатели – тенденцията за все повече алтернативно финансиране в условията на рестрикции в публичните бюджети обективно превръща отделните фестивали в конкуренти при възлагането на рекламни и спонсорски услуги от страна на големите корпорации. Липсата на статистически данни не позволява да се проследят тенденциите от последните години.
-         марка и брандиране – процесът на отличаване на фестивалните събития у нас все още е в самото си начало. През близкото минало, когато за организирането и популяризирането на фестивалите се грижеше един субект, тяхното разграничаване се осъществяваше чрез администриране от държавата. Сега, когато съществуват множество участници в организирането на фестивални дейности, всеки самостоятелно отговаря за създаването на специфичен облик. Утвърдените художествени форуми, които се финансират от общините, все още проявяват твърде слаба активност в адаптирането към съвременни маркетингови подходи. Свободния вход за голямата част от варненските фестивали, например, действа демотивиращо на техните организатори да се грижат за привличане на нови публики. Същевременно има добри практики на фестивали извън поп културата, които благодарение на умел маркетинг и реклама, се развиват успешно. Било то в привличането на алтернативно финансиране (Европейски музикален фестивал) или чрез концентрирането на голям медиен интерес (Празници на изкуствата „Аполония”, София филм фест). Интересен е случаят с Каварна, който по инициатива на кмета през последните десет години се брандира като рок фестивален център, но той заслужава специално внимание.
3.5.   Дългосрочни социални и икономически ефекти.
На пръв поглед фестивалите, които създават художествен продукт изискват твърде големи ресурси. Особено в условията на криза се отправят чести призиви, че подобно разточителство на държавни и общински средства, е неуместно.
В действителност при обвързването на фестивалите с туристическата индустрия се наблюдават няколко групи положителни последици. Преките ефекти са последица от организацията и провеждането на фестивалните прояви. Те идват от привлечените средства от централната власт, финансиращи програми и корпорации. Непреките ефекти са свързани с допълнителните разходи, които чуждестранните посетителите на фестивала правят в съответното място. И при двата случая се създават сезонни или постоянни работни места, включително и чрез възможността фестивалите да удължават туристическия сезон. Увеличават се постъпленията в системата на транспорта, ресторантьорските и хотелиерски услуги, част от които влизат в общинския бюджет като преки данъци и такси.
Друга важна дългосрочна последица от провеждането на фестивали е свързана с рекламирането на съответното място и местния начин на живот. Това е важен допринасящ фактор за привличането на инвестиции от най-широк спектър – производство, услуги, културни и творчески индустрии, банково дело, застраховане и др. Все още няма създадена система за индикатори, които да измерват до каква степен мотивацията на един инвеститор да се установи в определено място зависи от характера му на голям фестивален център.
На трето място, успешно организираните фестивални събития създават ново отношение към изкуствата, културата и творческите индустрии сред най-широки обществени слоеве. От тук се култивират важни лични и обществени добродетели: намирането на повече творчески решения във всекидневното съществуване, уважение към традицията, интелектуалните усилия, сплотеност и по-добри умения за работа в екип, междукултурна толерантност.


4.         Обобщение на проблемите:
·        Няма система за регистрация и наблюдение на фестивалите в България.
·   Голяма част от фестивалите се организират и финансират от местната власт без одобрени устройствени правилници и система за наблюдение и контрол.
·     Липсва публичност на информацията за финансиране на фестивални събития от страна на местната и централна власт.
·        Отсъствието на повечето големи национални фестивали на музиката, театъра, танца и визуалните изкуства, лишава националната ни култура от възможност за оценка на протичащите в нея процеси, продуктивен творчески дебат и популяризирането й в чужбина.
·      Липсва система за оценка и атестиране на фестивалите в България. Това в значителна степен възпрепятства развитието на специфичен пазар на идеи и дейности, които да намират диференцирана подкрепа както от страна на публичната власт, така и от страна на други финансиращи програми и корпорации.
·       Липсват целенасочени политики за подкрепа на фестивални събития в сферата на съвременното творчество и изпълнителско изкуство, включително и експериментални и алтернативни художествени инициативи;
·        Недостатъчно активна е държавната политика за подкрепа на фестивали в сферата на визуалните изкуства, съвременни мултидисциплинарни художествени продукти и литературното творчество и книгоиздателската индустрия.
·       Вниманието и ограничените финансови средства на публичните власти се разпилява между множество фестивали. В българската култура отсъства голям и престижен фестивален форум, който да е съизмерим със световните стандарти.
·        Държавата се е лишила от интелектуалната собственост и марката върху фестивали, които са безспорна национална ценност и в тях през продължителни периоди от време са инвестирани значителни средства от цялото българско общество.
· Липсва дългосрочно планиране на фестивалите. Отсъства и система за администриране на национален културен календар и общински културни календари. Това се отразява отрицателно, както върху равномерното насищане с фестивални събития през годината, така и върху децентрализацията на художествените и творчески дейности.
·    Отсъства приемственост и координация между художествено-творческия сезон и фестивалите. Това прави трудно осъществимо във фестивалите органично да се надграждат върховите постижения в репертоара на културните институти.
·   С малки изключения фестивалите не работят в партньорство с туристическата индустрия.





[1] Der Große Brockhaus. 1930 Bd.6, S.172
[2] Der Große Brockhaus. 1984, S. 401-402
[3] European festivls. Geneve, 1995, p.16
[4] Стателова, Р., Лятото на българската култура, Варна, 1996, с. 13-29
[5] Кутин, Любомир. Фестивалът като феномен на художествената култура. ИК Сталкер, Варна 2004
[6] Държавен вестник, бр. 106 от 30 декември 2011 г., с.84 - 87