понеделник, 19 март 2012 г.

КЪДЕ Е МЯСТОТО НА ПОЛИТИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ДИАЛОГ?


Днес министърът на културата Вежди Рашидов е обект на масови и повсеместни подигравки: намесил е незабравимата Гена Димитрова в проект за оперен концерт в Болшой театър или пък че лиснал менче с вода в галерията с картини на новооткрития Български културен център в руската столица. Дали това е най-важното? Според мен не.
Проблемът всъщност е другаде. По какъв начин държавата трябва да участва в международния културен обмен? Представяте ли си как би изглеждал в очите на една демократична общност Спектакъл на носителите на награди „Томи” с фрагменти от мюзикъли в Болшой театър? Или обратното – заслужилите артисти на Руската Федерация да гостуват в залата на Метрополитън опера с фрагменти от класически балетни заглавия? И всичко това - под егидата на президентите или други високопоставени политици на двете държави. Никой не би посмял да помисли за подобен жест. Защо? Причината е много проста. Това би предизвикало серия от негодувание заради неуместната демонстрация на показност и примитивен PR на политици със средствата на данъкоплатците.
Само по себе си изкуството е откровение. Неговите върхове са извън шумните манифестации, а в последователното дистанциране от режисирания възторг. Няма лошо. Нека да има фенове, звезди, екстаз, автографи на фестивали,  връчване на награди, премиери. Там политиците, ако присъстват, са в миманса. Възторгът на публиката е оправдан и искрен. Оценката е професионално мотивирана. Другото, за което стана дума в изявленията на министъра на културата днес, е израз на поредното властово изкушение и проява на съмнителен вкус. Но какво да се прави? Изобилието от артистичен талант у нас за съжаление е в парадоксално съжителство с дефицит на граждански и интелектуални рефлекси срещу непристойната употреба на властта.    

петък, 16 март 2012 г.

ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА. КРИТЕРИИ И ПРАВИЛА

Култура - Брой 10 (2672), 16 март 2012

Начало, идеология и правила
Инициативата "Европейски столици на културата" е най-мащабният опит в съвременната история на Стария континент да се заяви публично европейската идентичност, както и богатото европейско културно наследство. Началото е поставено на 13 юни 1985 г. от Мелина Меркури, която тогава е министър на културата на Гърция. Тя предлага на Съвета създаване на “Европейски град на културата”. В официалния документ се изтъква, че събитието е необходимо да представя култура, която в своето историческо възникване и съвременно развитие се характеризира както от общи елементи, така и от богатство, родено от различия.
Първоначално “Градовете на културата” се избират на ротационен принцип, следвайки азбучния ред на страните-членки. Всяка от тях поема отговорност за финансирането, като за целта упълномощава определена организация или специален орган.
През 1990 г. се допуска възможността, след завършването на ротацията през 1996 г., да участват и представители на други европейски страни, основали своите действия на принципите на демокрацията и плурализма.
За да се гарантира успешното организиране на събитията и за да се поощрява участието на повече градове, се създава и „Европейски месец на културата”. Те са своеобразен сателит на градовете на културата. От тази възможност през 1999 г. се възползва Пловдив.[1]
През същата година „Европейски град на културата” се преименува в "Европейска столица на културата". Наблюденията и анализите сочат недвусмислено, че събитието влияе положително за популяризирането на градовете, развитието на културата, творческите индустрии и туризма, сплотяване на местната общност в името на значими каузи.
За да се избегнат някои допускани слабости, се създават нови процедури. В Комисията по избор влизат седем водещи независими експерти в сферата на културата. Двама от членовете на комисията се назначават от Европейския парламент, двама - от Съвета на ЕС, двама - от Комисията на ЕС и един - от Комитета на регионите. Допълват се съществено и изискванията към кандидатстващите градове.
Разширяването на ЕС през 2004 – 2007 г. е последвано от други важни промени в регламента. На 24 октомври 2006 г. Европейският парламент и Съветът разглеждат изводите от изследване, посветено на инициативата “Европейска столица на културата”[2]. В документа се настоява за по-активното обвързване на постиженията на европейските столици на културата със стратегическото планиране на съответните региони. Съставът на Селекционната комисия е от 13 участници, седем от които са номинирани от европейските институции, а останалите шест са от заинтересованата държава. Те са независими експерти с доказано отсъствие на конфликт на интереси спрямо кандидатстващите градове и със значителен опит в културния сектор.
Друг важен елемент в правилата е изборът на Комисия по наблюдението. Нейната основна задача е да наблюдава реализацията на целите и спазването на критериите за провеждане на събитието “Европейска столица на културата”. Комисията по наблюдение се състои от седем експерти. Те, подобно на комисията по селекция, са излъчени от Европейския парламент, Съвета, Комисията на ЕС и Комисията на регионите. Заинтересованата държава има право да излъчи участник в комисията, но със статут на наблюдател.
Европейските столици на културата през 2019 година
Съгласно регламента, през 2019 г. европейски столици на културата ще бъдат градове от България и Италия. Поканите за кандидатстване ще бъдат публикувани от българското правителство до края на годината. Срокът за кандидатстване е 31 октомври 2013 г.
Централно място в заявлението заема съдържанието на културната програма. Първият от критериите на нейните качества е свързан с Европейското измерение. Това означава да се насърчава сътрудничество, да се подчертава богатството на културното разнообразие в Европа и да се извеждат на преден план общите аспекти на европейските култури.
Изискването на втория критерии, Град и граждани, е да се насърчава активното участие на общността от града, региона и да се привлича интересът от чужбина. Освен това, кандидатите трябва да убедят комисията в устойчивия характер на направеното предложение, което да доведе до трайни последици и промяна на живота в съответния град и регион.
До 31 декември 2013 г. комисията за подбор ще одобри списък на първоначално одобрените кандидати, които ще бъдат допълнително разглеждани и, съответно, обявява тези от тях, които отпадат от надпреварата. Градовете, включени в списъка на първоначално одобрените кандидати, ще имат шест месец, за да разработят в подробности документите за кандидатстване.
Окончателният избор за българския град, който ще бъде европейска столица на културата, трябва да приключи до 30 септември 2014 г. След това Комисията за подбор ще изработи доклад, в който, освен решението си за избор на спечелилия кандидат, дава препоръки за напредъкът, който трябва да постигне, и мерките, които трябва да бъдат изпълнени до 2019 година. До 31 декември 2014 г. българското правителство ще изпрати официална нота до Европейския парламент, Съвета, Комисията и Комитета на регионите.
До 31 март 2015 г. Съветът, като действа в съответствие с препоръката на Комисията, избира официално градовете от Италия и България за Европейски столици на културата.
Организация
Данните за организацията на 35 европейски столици на културата показват, че най-разпространената форма на работа е сдружение или фондация с нестопанска цел. В тази група са предимно средните по големина градове – между 300 000 и 500 000 жители (Люксембург, Копенхаген, Болоня, Краков, Хелзинки, Порто, Ротердам, Талин и др.)
Организацията чрез търговско дружество е характерна за девет градове с най-различна големина. Интересно е, че повечето от тях са в централната и северна част на континента (Ваймар, Грац, Корк, Люксембург, Ливърпул, Ставангер, Линц, Есен – Рур и Печ). И още една тенденция – търговското дружество се налага особено активно в практиката през последните десет години.
В пет случая инициативата „Европейски столици на културата” се управлява като дейност в системата на общинската администрация. Това е характерно за по-малките и средно големи градове (Дъблин, Стокхолм, Авиньон, Сантяго де Компостела, Вилнюс).
През последните няколко години градовете от южната част на континента прилагат по-специфични форми на организация. В Генуа, например, се създава комитет под ръководството на кмета без юридическа регистрация, който работи съвместно със специално създадено търговско дружество. В Патра домакинството се организира от общината и министерство на културата на Гърция. Организацията на Истанбул`2010 е възложено на държавна агенция.
Много градове прилагат нетрадиционни методи в ангажирането на сътрудници. Така например, в Стокхолм са обучени заетите в системата на обществените услуги (автобусни и таксиметрови шофьори, полицията, библиотеките и др.). Те повишават знанията си за града, паметниците, социалната и политическа история на Стокхолм.
Финансиране и инвестиции
Сам по себе си, изборът на един град за европейска столица на културата не води след себе си гарантирани и директни европейски субсидии. Единствено наградата „Мелина Меркури” на стойност 1,5 млн. евро се връчва в навечерието на домакинството. Но дори и тя не се присъжда автоматично, а е своеобразно признание за усилията на организаторите в подготовката на града. Изборът на един град за европейска столица на културата „отваря много врати” по различни програми. Стига градът да има готови проекти.
Бюджетът на европейската столица на културата се планира за период от 5-6 години и съдържа два основни компонента: инвестиционната програма е между 100 и 500 млн. евро. Освен културна инфраструктура, чрез нея се изпълняват всякакви дейности за подобряване на градската среда. Другата основна част от бюджета е предназначена за културната програма. Най-често за целта се планират около 30-50 млн. евро. Обикновено финансирането се споделя между общината и региона (30%), правителството (30%), спонсори (10-15%), приходи от стопанска дейност (10-15%) и други финансиращи програми (до 10%).
Въпрос на предприемчивост е какъв интерес и инвестиции ще се акумулират. Съществуват много положителни примери. Домакинството на Флоренция за първи път в най-новата история на Европа обединява усилията на художници и реставратори от различни страни във възстановяване на стотици произведения на изкуството. Ротердам осигурява за целите на културната си програма 9 млн. евро от спонсори, фондации и международни програми.
Голяма част от Европейските столици на културата имат ценни придобивки. В Берлин, на брега на река Шпрее, изниква внушителната фасада на Дома на световното изкуство. В Глазгоу, Брюж, Порто и Ротердам са построени нови концертни зали. Част от инвестициите възраждат запустели складове и производствени халета, електроцентрали, депа, пристанищни съоръжения... В Копенхаген голям пазар за добитък от ХІХ век и електроцентрала се преустрояват в места за представления. Тютюнева фабрика в Болоня е преобразена в център за визуални изкуства. В Саламанка част от бившия Доминикански манастир е преустроена в изложбена зала.
Дълготрайният ефект
Инициативата „Европейски столици на културата” в много случаи опровергава наложения предразсъдък, че културният сектор просто консумира от вечно недостигащите публични ресурси. Случва се точно обратното – там, където се работи професионално, културата, изкуствата и творческите индустрии генерират траен и осезаем икономически растеж: увеличен брой туристи, повишен интерес към мястото, разрастване на съществуващите и развитие на нови културни индустрии, приток на частни и публични инвестиции от страната и чужбина...
Няколко конкретни примера: В Глазгоу се увеличават фирмите, заети с музикално и филмово продуцентство, книгоиздаване, архитектура и дизайн. В Болоня се създават над 2200 нови работни места. Преките икономическите ползи за Генуа са около 220 млн. евро. В Сибиу през 2007 г. са регистрирани над 700 000 туристи - два пъти повече в сравнение с 2006 г. и три пъти повече, отколкото през 2005 г. В кризисната 2009 г. Вилнюс отбелязва ръст в туризма с 15%.
Българската държава и инициативата Европейска столица на културата
Българското правителство и специално министерство на културата имат важната мисия да адаптират общите указания на Европейската комисия. Задължително в този случай е и позоваването на опита от онези държави, които са организирали процедури по новия регламент (Франция, Словакия, Швеция, Латвия, Белгия, Чехия, Полша и Испания, Дания и Кипър). Събраната информация следва да послужи за специално Решение на Правителството, в което да се регламентират стъпките, сроковете, отговорностите на различните институции (министерски съвет, министерство на културата, министерство на външните работи и министърът, отговорен за европейските фондове).
Другата важна част е свързана с избора на шестте български експерти като членове на Комисията по оценка. Няма да бъде никак лесно да се намерят подходящи кандидатури – да нямат конфликт на интереси по отношение на градовете-кандидати и да имат значителен опит и експертиза в областта на културата, в културното развитие на градовете.
Темата „Европейски столици на културата” съвпада в значителна степен и с изготвянето на Националната стратегическа референтна рамка за периода 2014 – 2020 г. Там оперативните програми следва да планират конкретни мерки, които да са в помощ на избрания български град и респективно регион.
В момента девет български градове и региони са заявили публично желание да се кандидатират: София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Велико Търново, Шумен, Кюстендил и Благоевград. Гласувани са решения на общинските съвети, създадени са инициативни и организационни комитети, организират се специални събития. Възможно е до края на годината техният брой да нарасне. Кой ще бъде първият българският град европейска столица на културата – ще стане известно след по-малко от три години. Дотогава предстоят събития, които за първи път през последните десетилетия ще поставят културата и изкуствата в центъра на обществения дебат. Какви ще бъдат ползите за всички ни, предстои да разберем.
Избрани европейски столици на културата
1985 – Атина
1986 – Флоренция
1987 – Амстердам
1988 – Берлин
1989 – Париж
1990 – Глазгоу
1991 – Дъблин
1992 – Мадрид
1993 – Антверпен
1994 – Лисабон
1995 – Люксембург
1996 – Копенхаген
1997 – Солун
1998 – Стокхолм
1999 – Ваймар
2000 - Авиньон, Берген, Болоня, Брюксел, Краков, Прага, Рейкявик, Сантяго де Компостела, Хелзинки2001 – Ротердам и Порто
2002 – Брюж и Саламанка
2003 – Грац
2004 – Генуа и Лил
2005 – Корк
2006 – Патра
2007 – Люксембург и Сибиу
2008 – Ливърпул и Ставангер
2009 – Линц и Вилнюс
2010 – Есен, Истанбул и Печ
2011 – Турку и Талин
2012 – Гимараеш и Марибор
2013 – Марсилия и Кошице
2014 – Умео и Рига
2015 – Монс и Пилзен
2016 – Сан Себастиан и Вроцлав

[1]Инициативата “Европейски месец на културата” продължава в периода 1992 – 2003 г. Домакини последователно са били Краков (1992), Грац (1993), Будапеща (1994), Никозия (1995), Санкт Петербург (1996), Любляна (1997), Линц (1998, Пловдив (1999), Базел и Рига (2001) и Санкт Петербург (2003) За повече информация ВЖ PALMER/RAE ASSOCIATES. European Cities and Capitals of Culture – City Reports, Part II: www.palmer-rae.com
[2]Изследването на Робърт Палмър в два тома може да се намери в сайта на Главна дирекция „Култура и образование” - http://ec.europa.eu/culture/key-documents/european-capitals-of-culture_en.htm

понеделник, 12 март 2012 г.

КАКВО ЛИПСВА НА ПРАКТИКАТА ЗА ПОДКРЕПА НА ТВОРЧЕСКИ ПРОЕКТИ


Правилата за подкрепа на творчески проекти на Община Варна са стъпка напред в сравнение с близкото минало по следните причини:
  1. Съществуват ясно разписани процедури, срокове, оценка и публичност.
  2. Създадена е система за договаряне и изисквания към одобрените проекти.
  3. Съществува ясна и проверима отчетност.
 Резултатите от сесията през 2011 г. имат следните пропуски, които по същество са в нарушение с действащите правила:
  1. Целта, свързана с Приоритет 5 "Любителско и детско творчество" противоречи на чл. 1 т. 1 от правилата, а именно:, че се "подпомагат професионалните творци, културните институти, неправителствени организации и творчески сдружения в създаването и разпространението на произведения от различните видове изкуства" Акцентът е върху професионалните творчески изяви, а не любителското творчество. Това не означава, че не следва да се подкрепят проекти за деца, но по-скоро професионално ангажирани творци в творчески инициативи за децата.
  2. В публикуваните резултати липсва цялостна информация за подадените проектни предложения и аргументация, основана на оценки за одобрените и неодобрени проекти. Не става ясно и как работят представените критерии: "художествени качества на проекта, съответствие с целите на годишната работна програма, ясно заявена насоченост към определени целеви групи, ефективност на бюджета, дейности, свързани с широка публичност и разпространение."
  3. Липсва отчет за изпълнението на проектите през 2010 г., както и оценка на експерти за тяхното качество. 
Преди да бъде обявена сесия за кандидатстване с проектни предложения през 2012 г., съгласно  одобрените правила, са задължителни следните стъпки:
  1. Анализ на съществуващите приоритети, допустими и процедури като се даде възможност заинтересованите страни да участват активно в дебата.
  2. Да бъде представен отчет пред Общинския съвет, съгласно чл. 5 т. 5 от действащите правила.
  3. Да се формулират по-конкретни изисквания пред участниците, свързани с кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.
Културата и изкуствата следва да се съобразяват със стандартите, характерни за всички останали сектори: системно наблюдение, оценка на качеството, анализ на политики, създаване на програми, планове и дългосрочни стратегии. Колкото и схоластично на пръв поглед да звучи това, толкова е и необходимо. След като разчита на публично финансиране културата и изкуствата следва да отглеждат в себе си адекватни механизми на отговорност спрямо данъкоплатците. В противен случай ще носят негативите на нереформираните системи. Това означава нецелесъобразни и неефективни разходи, генериране на неразбиране, а в някои случаи дори конфронтация с други обществени слоеве. Излишно е да повтаряме, че подобни напрежения са пагубни за сектора. Нали културата и изкуствата имат призванието и дори мисията да създават идеи, които са морален, естетически и обществен коректив на крайностите, белязали безпорядъка на всекидневието.
Повече информация по темата: http://varnaculture.bg - в раздел"Финансиране и обучение".