петък, 20 април 2012 г.

КАК ЧРЕЗ ПРАВИЛНИКА НА ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ ДА СЕ ГАРАНТИРА ПО-ПРОЗРАЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ ВЪВ ВАРНА?


Започнаха консултации по изготвянето на нов Правилник на Общински съвет - Варна. Сега е подходящ момент да се регламентира по-голяма прозрачност в работата на върховният орган на местната власт чрез следните мерки:
-     не по-късно от три дни преди всяко заседание на Общинския съвет да се публикуват на интернет страницата на общината неговия дневен ред, материалите и текстовете на проекторешенията;
-    в случай, когато съществува изискването за обществени обсъждания или дискусии по проекти на решения на Общинския съвет, не по-късно от три дни преди тяхното провеждане да се публикува в интернет страницата на общината обявата и съпътстващата документация;
-    проектът за бюджет, заедно с предоставянето по комисии да се публикува в интернет страницата на общината;
-    не по-късно от три дни преди заседанията на комисиите към Общинския съвет, да се публикуват в интернет страницата на общината дневния ред и материалите, свързани с тях;
Добре би било новият Правилник на Общински съвет – Варна да поеме и важни ангажименти, свързани с контрола върху управлението на общинската собственост и правата на гражданите:
-         да се публикуват данните съгласно изискванията на Наредба № 8 от 17 декември 2009 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване на образците на актовете за общинска собственост, на досие на имот - общинска собственост, и на регистрите, предвидени в закона за общинската собственост, и за определяне реда за съставянето, воденето и съхраняването им.
-         да се приеме Правилник и да се проведе избор обществен посредник.
Представените въпроси са малка, но съществена част от кухнята на управление. Добре би било гражданската активност да се фокусира и върху тях. Това ще предпазва от действия, които са в очевидно противоречие с обществения интерес.

петък, 13 април 2012 г.

КОЛКОТО ПО-МАЛКО ДЕЛНИЧНИ ГРИЖИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПРАЗНИЦИ



По повод номинациите за Награда „Варна”.
Решението за присъждане на Награда „Варна” е от 1965 г., но се привежда в изпълнение през 1972 г. Показателно е, че наградените в периода 1972 – 1989 г. са многократно по-малко от удостоените с Награда „Варна” през последните две десетилетия. Нещо повече, след 2002 г. започват да се връчват и Награди „Варна” за народна просвета и научни постижения.[1]
Защо е така? Нима културата, изкуствата, образованието и науката днес са в разцвет? Естествено че не. Освен това, става въпрос за консервативни системи, които се променят бавно. В това има добро и лошо. Доброто е, че са по-устойчиви спрямо незрели обществени действия, на които се напатихме и продължаваме да си патим. Лошото е, че „прихващат” от промените само формата и фасадата. Дефицитът на принципи в променените външни условия, обслужва вътрешни ретроградни процеси. Привидно демократични практики чудновато съжителстват с авторитарен произвол на овластени ръководители. Театри, музеи, библиотеки, читалища, училища и университети управляват огромни активи с привиден или с откровено отсъствие на какъвто и да е публичен контрол. Опитайте се да намерите информация за техните устройствени правилници, структура, бюджети, финансови резултати – трудна задача за един редови данъкоплатец. Последиците са ясни - отсъствие на прозрачност, корективи, стандарти за оценка на качеството и наблюдение на дейността, некомпетентни решения, разпиляване на човешки ресурси в дейности със съмнителна обществена и художествена значимост, нецелесъобразни разходи... Следователно резултатите от всекидневните грижи на държавата за здравето на системата са поне силно спорни. На този фон прогресивно се увеличават празниците, където политиците са на първа линия за да демонстрират показна загриженост.
Нека не бъда разбиран криво. Не оспорвам достойнствата на номинираните да получат високото отличие, но това не може да компенсира липсата на всекидневна грижа и наблюдение на процесите в изкуствата. Така автоматично се дава предимство на случайностите. Има опасност, както да бъде необосновано преувеличено значението на едни, така и да не бъде отбелязан приноса на други. Ще дам произволен пример. Едно от безспорните издателски събития за изтеклата година, том първи от съчиненията на Митрополит Симеон, остана извън полезрението на журито. Ако имаше кой да регистрира и поднесе този факт, нямаше ли съставителят и издателите да заемат своето място сред номинираните? Убеден съм има и други, може би още по-драстични примери.
Много по-неангажиращо и безболезнено е да се организират празници. За сметка на това е ефектно - траят кратко, не изискват грижа към всеки, а само към „първенците” и спестяват неприятните ситуации на всекидневието. Отменя се поне временно състоянието, при което мнозинството труженици в изкуствата у нас се чувстват излишни и търсят брод навън. Нещо подобно се случва и с многобройните и никнещи днес като гъби  след дъжд фестивали. Но това е „друга опера”...


[1] Дряновски, Борислав. Носители на Награда  „Варна”.1972 – 2010, ИК „Славена, Варна, 2010