събота, 16 юни 2012 г.

МУЗЕЙ НА ФЕСТИВАЛИТЕ? ВЪВ ВАРНА? – ЗАЩО НЕ!



Често Варна се определя, освен като морска, и като фестивална столица на България. Градът е домакин на първия български музикален фестивал „Варненско лято” – основан в далечната 1926 г. От 1987 г. фестивалът членува и в най-авторитетната организация на некомерсиалните фестивални форуми - Европейската асоциация на фестивалите. Тук преди повече от 120 години е поставено началото в създаването на музейни фондове. През 70-те години на миналия век се планира и музей на сценичните изкуства. Независимо, че идеята не намира реализация, през 1985 г. в Държавния куклен театър – Варна е открит Музей на куклите.
Съвременните технологии и глобализацията все по-активно приканват към популяризирането на локалното, националното, регионалното, европейското и световното нематериално културно наследство. А фестивалите са сред най-очарователните и все още неразгадани докрай феномени в общуването между хората със средствата на художественото творчество. Световната хуманитаристика има дълг към това трудно определимо и многообразно явление, в което светът на изкуството съжителства с древни вярвания, обичаи, ритуали и общности. И днес чрез фестивалите хората продължават да търсят път към по-хуманно и хармонично съжителство.
Музеят на фестивалите ще събира, съхранява, изследва, експонира и популяризира фестивални факти и събития от цял свят. Значението им за обогатяване на изразните средства на изкуствата е безспорно. В недалечното минало, благодарение на фестивалите, се прекрачваха границите на идеологиите и геополитическите предразсъдъци. Днес фестивалните форуми манифестират междукултурен диалог и съгласие. Внушават и отстояват разбирането, че в културата и изкуствата няма малки и големи.
Реализацията на Музей на фестивалите във Варна би могла да генерира енергия в решаване на важна част от сложните проблеми, пред които е изправен града.
Музеят на фестивалите може да намери свой естествен дом във Фестивален и конгресен център – Варна. В момента сградата, построена на най-притегателното място в града, се нуждае от нова идентичност и преосмисляне на функциите си. Там в подходящо пространство могат да се експонират артефакти от фестивалите във Варна и света. Да не забравяме, че в гардероба на операта са костюмите, в които на „Варненско лято” са играли Николай Гяуров, Димитър Узунов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Александрина Пендачанска... Има и достатъчно приятели на града със запомнящи се изяви в Залцбург, Верона, Единбург, Авиньон, Кан, Венеция, Берлин... Те с удоволствие биха споделили своите спомени от преживяванията си по световните музикални, театрални и филмови сцени като предоставят предмети, каталози, програми, кино ленти ...
Естествена лятна експозиция на музея е района на Летния театър в Морската градина – култово място за световното танцово изкуство през последните петдесет години. Какво пречи през дългите летни дни в прохладата на Морската градина туристически групи да разгледат фотоси и предмети от историята на първия в света голям балетен конкурс, да научат повече за архитектите, създали един от символите на Варна, да се снимат сред неповторимата атмосфера на голямата сцена и да споделят своето възхищение сред милиони от десетки страни по света?
От дълги години е поставено и начало на събирателска и изследователска дейност по темата. Музеят за история на Варна пази пианото, на което през 1926 г. Панчо Владигеров, заедно с брат си Любен, изпълнява първообраза на „Българска рапсодия Вардар”. Съхранени са афиши, плакати и програми. Издадени са монографии, студии и статии. Организирани са няколко научни конференции, включително с участието на мениджъри на фестивали от цял свят. Документирани са техни изказвания, оценки за историята, развитието и значението на фестивалите днес. Продуцирани са филми и радиопредавания. Съхранени са снимки... Всичко това трябва да бъде показано и споделено, защото е важно за хората от целия свят.
Музеят ще поощрява организаторите на фестивали да осмислят по-добре традицията, мисията и посланията, които да генерират в бъдещата си дейност. Идеята е от безспорна обществена значимост за да привлече публични и частни фондове, които да инвестират в реализацията на конкретни проекти. И най-важното – ще се подпомогне оздравяването на художествено-творческите процеси във Варна. Ще се постигане по-добър климат на партньорство между участниците в тях. Ще се наложат по-високи критерии за оценка в творчеството, които кореспондират със световните и европейски стандарти. Ще се създадат и оригинални културно-туристически продукти.
Необходими са обществена енергия, политическа воля и споделени отговорности. Ползите – културни, художествени и икономически ще са безспорни. Дали ще се случи в близко време, зависи от нас.

сряда, 6 юни 2012 г.

ЗА ЗАКОНИТЕ И ХИТРУВАНЕТО С ДЕМОКРАЦИЯТА

 
Ето един пример за законодателен "шедьовър" на Народното събрание. Променя се Закона за закрила на културата в частта за въвеждане на повсеместна мандатност за директорите на културни институти. На пръв поглед е логично и необходимо. Само че каруцата отново се слага пред коня. 
Без механизъм за наблюдение, оценка и атестация на директорите, културните институти ще продължават да са добра хранителна среда за екзотични назначения. Лесно е да се досетим по какъв начин "този механизъм ще гарантира по-прозрачното и добро управление на тези структури".... 
Планираните законодателни промени ще приличат по-скоро на игра на "сляпа баба" и по още една очевидна причина. Директорите продължават да се третират като "свещени крави", които без всякакъв граждански контрол упражняват еднолична власт. Подобна практика кореспондира с по-общи проблеми. Голямата беда в България е, че така и не се създаде адекватно законово разграничение между частен и публи­чен режим на функциониране..
Ако изброените условия липсват, мандатността се превръща в кухо и безсъдържателно подобие на демокрация, за която е удобно да се говори, но същевременно никой реално не зачита. И обратно, ако един директор на културен институт е представил публично достъпна програма за управление, годишен план, устройствен правилник, бюджет и финансов отчет, това е много по-солидна основа за успешно изпълнение на мисията, която му е делегирана от обществото: да популяризира културно-историческота наследство, да създава интересен репертоар, да интригува и възпитава със своята продукция децата и младежите, да се грижи за повишаване на професионализма и творческото израстване на екипа, който оглавява... 
В случай, че посочените признаци са всекидневие в един културен институт и се  удостоверят с една задълбочена и безпристрастна атестация, защо е необходимо директорът периодично да бъде подлаган на "препитване" чрез конкурс от министерски или общински чиновници? И обратно - ако той още след първата година наруши собствената си програма, кому ще бъде необходимо да се изчаква края на мандата? 
Без ясно формулирано задание, права и отговорности от страна на публичните институции, всеки призив за прозрачност, демократичност и равнопоставеност, се превръща в треторазредна постановка с кухи и никому ненужни послания . Затова преди да се пристъпи към промени в един закон, е нужно да си направим добре сметката за ползите и вредите, които могат да се случат. В противен случай ще се повтаря до безкрайност едно досадно и скъпо струващо занимание, от което си патим - преливане от пусто в празно.