неделя, 22 юли 2012 г.

ВАРНЕНСКИЯТ ЛЕТЕН ТЕАТЪР – ВЪПРОСИ И ХИПОТЕЗИ


Варненският летен театър е построен през 1956-1957 г. Строителството е под ръководството на Иван Ковачев с помощник Йордан Донев. Проектант е арх. Жечо Чолаков. Първоначално съоръжението разполага с 1600 места. През края на 60-те години се изгражда и балкона, който позволява капацитета на театъра да достигне 2400 места. В продължение на десетилетия сцената на Летния театър е гостоприемен домакин на Международния музикален фестивал „Варненско лято”, Международния балетен конкурс – Варна, Международния фолклорен фестивал, концерти на поп и рок изпълнители...
От своето създаване театърът се стопанисва и управлява от Главна дирекция „Музика” (след 1989 г. Агенция „Музика”) – тогава поделение на Министерство на културата. През 1993 г. със заповед на тогавашния кмет Христо Кирчев варненският летен театър е актуван за общинска собственост. С друга заповед на кмета съоръжението е предоставено за стопанисване и управление на Държавна опера – Варна. Причините за смяната на стопанина е неясната съдба на Агенция „Музика”, която подобно на други поделения на Министерство на културата, предстоеше да се регистрира по търговския закон. Съществуваше реална опасност, след като влезе в капитала на новосъздаденото търговско дружество, да се приватизира или ликвидира, както по това време се процедира с кината и държавните издателства.
През 1996 г., след като законността на акта за общинска собственост е потвърдена от Върховния съд, Дворецът на културата и спорта, като новосъздадена общинска фирма, заявява желанието си да стопанисва Летния театър. Аргументите се свеждаха до необходимостта от инвестиции, които не са по силите на един държавен културен институт на бюджетна издръжка. Смяната на стопанисването не минава гладко. През 1997 г. гостуването на Софийската национална опера е на косъм от провал. Прожекторите, светлинната завеса и озвучителната уредба са изнесени от предишния стопанин. През следващите години са обновени седалките, подиумът, фасадата и пространството пред театъра. Голяма част от финансирането идва директно от общинския бюджет.
Шестнадесет години по-късно емблематичното културно средище на Варна отново е на път да смени своя нов – стар стопанин. Засега мотивите са твърде противоречиви. Надделява политическото говорене. Вместо емоции е необходим безпристрастен експертен анализ, който да даде отговор на няколко основни въпроса:
  1. Как подобна стъпка се вписва в Програмата на Община Варна за управление и разпореждане с имоти - общинската собственост. За 2012 г. тя не предвижда смяната в стопанисването на летния театър. Следователно планираното решение буди съмнения за прибързаност и отсъствие на аргументация, която да е обвързана със стратегическите документи на Община Варна.
  2. Възможно е да се цели кандидатстването с проект за европейско финансиране. В случай, че стопанинът е регистриран по търговския закон, както е в момента, това би представлявало проблем. Едно решение на Общинския съвет за безвъзмездно стопанисване и управление за срок от десет години обаче, също създава проблеми. Причината е, че Театрално-музикалния продуцентски център – Варна е държавен културен институт. Подобен статут в управлението на съоръжението би могъл да бъде пречка в дългосрочни инвестиции.
  3.  Как да изглежда Летен театър – Варна в бъдеще: с подвижна покривна конструкция, гримьорни, репетиционна зала, осветление и озвучаване, акустични решения, които да изолират по-добре театъра от нарастващата шумова среда, породена от други атракционни зони в Морската градина и т.н. Думата имат архитекти, инженери, дизайнери, мениджъри в сферата на културата и преди всичко гражданите на Варна, чийто данъци поне през последните близо двадесет години са отишли за подобрения и поддържането на театъра.  
Театърът в Морската градина по своята значимост отдавна е прекрачил локалните граници на Варна. Отговорността към неговото бъдеще задължава към задълбочен, открит и прозрачен дебат. В противен случай възникват съмнения за нечисти намерения – злоупотреба с властови позиции, конюнктурни икономически подбуди, конфликт на интереси и т.н. А последиците от тях по правило са пагубни. Нека не допускаме това.