четвъртък, 30 август 2012 г.

ВАРНА – ТРАДИЦИИ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ

При преглеждане на стари файлове често се натъквам на някои текстове, които не са публикувани, но биха могли да бъдат полезни за различни образователни, рекламни и културни цели. Ето защо, без претенцията за изчерпателност, представям този материал, където са подбрани и представени в лаконичен вид някои важни събития, обекти и личности в историята на града.



Варна – средище на древни общества и култури
Най-древните следи от присъствието на човека във Варненския край са от Средния палеолит (старокаменната епоха – около 100 000 години пр. Хр.). Намерени са сред пясъците на местността Побити камъни, на около 15 км западно от Варна. Животът около Варна и Варненските езера силно се актвизира в ранната фаза на Енеолита (Каменно-медната епоха – V хил. пр. Хр.). През късната фаза на каменно-медната епоха (края на V хил. пр. Хр.) обществата обитавали Западното Черноморие и района на Варненските езера достигат най-високия връх в своето развитие. Характерни за Варненските езера през тази епоха са поселения, известни с названието “наколни селища”, чиито останки се намират сега на 2,5 - 8 метра под съвременното ниво на водата: керамика, сечива от кост, кремък и камък, дребна идолна пластика и др. Сред находките от “наколните селища”, особен интерес представлява т. нар.  “езерна богиня” – човешка глава, моделирана от глина, навярно изображение на някое от местните божества.
Открит случайно при строителни работи през 1972 г. в западната индустриална зона на Варна, Варненският енеолитен некропол е признат за  откритието на века в археологията. Особената му значимост се основава на богатството и разнообразието на намерените находки, които дават изобилен материал за изследване на тази  древна култура. Засега той остава без аналог сред археологическите открития за тази епоха.  Значителното струпване на метал – злато и мед, потвърждава по безспорен начин, че люлката на най-ранната металургия се намира на западния бряг на Черно море. Проучванията на находките доказа напълно, предполаганата преди възможност за наличието на напреднала социална и професионална диференциация в обществата от късноенеолитната епоха, което се смята за предпоставка за възникването на държавна  организация.
Големият интерес към Варненския енеолитен некропол доведе до организирането на поредица изложби под надслов : ”Най старото злато в света. Първата еверопейска цивилизация”, гостували в Япония, Германия, Франция, Израел, Канада.
Варна в днешните си граници е основан от изселници от малоазийския град Милет на мястото на съществуващо от по рано тракийско селище. Името на града (Odessos - селище разположено на вода, “Воден”), не е гръцко, а от един по-ранен езиков пласт. Градът се развива като класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове в Черноморието.
Населението е етнически пъстро, което предполага и многообразието в божествения пантеон през тази епоха. Гърците почитат в най-голяма степен Аполон,  траките – Дарзалас, в чест на който местните жители организират игри по подобие на олимпийските състезания в Гърция. Сред най-разпространените божества е и Херос - тракийският бог-конник
След временно отслабване на значението на Варна през Ранното средновековие, от втората половина на ХІІ в. градът отново връща важното си икономическо, търговско и военно значение за Западното Черноморие. Дори и след завладяването си от Османската империя, Варна поддържа активни контакти с Венецианската република.
През ХVІІІ – ХІХ в. градът има преди всичко военно-стратегическо значение при многобройните войни между Османската империя и Русия. След влизането на Варна в пределите на българската държава започва бурното му развитие като търговски, туристически, образователен и културен център.
Музеите на Варна
В Археологическия музей най-важно място заема Варненският енеолитен некропол (4600-4200 г. пр. Хр.). В колекцията от елинистически накити изпъква уникалния комплект на млада тракийка от Одесос: огърлица с висулка глава на бик и две обеци - миниатюрни статуетки на богинята на победата Нике (кр. на IV – нач. на III в. пр. Хр.). Обеците са сред най-хубавите ювелирни изделия с този сюжет за епохата. От епохата на Средновековието в музея се съхранява най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII - ХIV в. Това са няколко съкровища, великолепни образци на средновековното златарство.
Природонаучен музей притежава приблизително пълни колекции от сладководните и морски животински видове в българския участък на Черно море, както и геологична и минералогична сбирка.
Обектът Побити камъни се намира на 18 км. западно от Варна. Представляват цилиндрични каменни колони, които достигат на височина до 5–6 м., а дебелината им варира от 0,5 до 2,5 м. Изградени са от варовити пясъчници, съдържащи много вкаменелости – нумулити, миди, охлювчета. Пясъците и оскъдната растителност придават на местността пустинен характер.
В Музея на Възраждането любопитство будят ордените за похвали и черни плочки за порицание на учениците. Запазена е и оригиналната черна дъска с буквите на българската азбука от 1861 г. Също така правят впечатление оригиналните ръкописи и старопечатни издания от XVIII и XIX в. – учебници, учебни помагала, богослужебни книги.
Музеят за история на Варна наследява базата и фондовете на създадения през 1954 г. Музей на революционното движение. По-интересни от експонатите са оригинална печатарската машина от края на XIX в., първият в града тъкачен стан на памукотъкачна фабрика „Прогрес”, внесен през 1902 г. от Англия. Тук може да се види роялът, закупен за откриването на Първите български народни музикални тържества през лятото на 1926 г.
Aладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през периода на Второто българско царство  XIII-XIV век. Разположен сред красива гориста местност на 14 километра от Варна. Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, в който отчетливо се различават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, гробница, кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения.
Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми (бани) са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертава внушителна постройка издигната на повече от 7000 мплощ.
Етнографският музей е разположен във възрожденска къща, строена около 1860 г. В него е показано богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в. Народното изкуство в експозицията на музея е представено чрез украсата по облекла и тъкани, по медни и керамични съдове, дървени предмети, чрез произведенията на народното пластично изкуство – обредни хлябове за Бъдни вечер, Нова година, Великден, Гергьовден. Експонирани  са и “домашни накити”, направени от мъниста, пера и разноцветна вълна.
Музеят на куклите се намира непосредствено до Държавния куклен театър - Варна на ул.” Шейново “ № 5. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. Експозицията проследява усъвършенстването на куклоконструкцията. Наред с традиционните системи кукли като явайки, марионетки, петрушки, кукли-маски, маняйки, голям интерес представляват механизираните кукли с клавесинна система, които са и най-старите в експозицията.
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” включва творби на живописта, графиката и скулптурата, избрани от собствения й фонд. Тя представя развитието на българското изкуство от ХХ в. до най-съвременните художествени явления от живописта и скулптурата на академичния реализъм, импресионизма и символизма, през “движението за родно изкуство” и “новите художници” от двадесетте и тридесетте години на миналия век до фигуративизма, неоекспресионизма, абстракционизма и постмодернизма от 60-те до 90-те години на ХХ век. Специално място в нея заемат и дванадесет живописни платна на Борис Георгиев, дарени от неговата дъщеря Вирджиния Джакомети.
Художествен музей Георги Велчев представя и съхранява творчеството на художника Георги Велчев (1981 – 1955) - новатор в българското изкуство от 20-те години на ХХ век и един от най-големите майстори на морския пейзаж в класическата ни живопис. Център и акцент в експозицията са най-добрите морски пейзажи на живописеца от 1930-те и 1940-те години, с които той е ненадминат майстор у нас. Освен постоянната си експозиция музеят представя всеки месец изложби на най-значимите класически и съвременни художници в България, осъществява международни културни проекти.
Музеят на медицината е в сградата на първата болница в България “Параскева Николау”. Във витрини са изложени многобройни костни образци, чиито текстови, снимкови и графични пояснения разказват как и от какво е боледувал човекът по нашите земи от най-дълбока древност. Показани са икони на лечители - безсребърници. Витрините изобилстват с предмети за баене и врачуване, инструменти за пускане на кръв и занаятчийски клещи за вадене на зъби.
Военноморският музей - Варна е от най-старите културни институции в България. Неговото начало е поставено през 1883 г., когато руски офицери в Дунавската флотилия предлагат да се създаде подобен музей. . Неговата основна цел е да събира и представя документи, факти и паметници, свързани с морската история на България. Военноморският музей поддържа две основни експозиции. Едната, посветена на историята на българския военноморски флот, а другата - на водния транспорт.
Парк-музей “Владислав Варненчик” е създаден през 1935 г. първоначално само като мавзолейна Полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик). Мавзолеят е изграден в тракийска надгробна могила, намираща се в района на бойното поле от 1444 г., в близост до мястото на неговата гибел. Тогава е един от последните кръстоносни походи в европейската история, който безуспешно завършва край Варна. Най-интересни сред експонатите са полските рицарски доспехи, конните фигури на Владислав Варненчик и Янош Хуняди, мечовете, ризниците, алебардите и др.
Професионалните културни институти на Варна
Историята на Варненската филхармония започва от 1913 год., когато е основан любителски симфоничен оркестър. Той участва с голям успех на Първите летни музикални тържества във Варна през 1926 год. под диригенството на Асен Найденов,. През 1946 г. по инициатива на диригента и цигулар Саша Попов се създава Варненският държавен симфоничен оркестър, който през 1968 г. прераства в Държавна филхармония. Оркестърът има богат репертоар, който включва симфонична музика, кантатно-ораториални произведения от различни композитори, както и много българска музика от различните поколения български композитори.
Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. и е официално открита на 1 август същата година. Нейният първи директор е Стефан Николаев, а главен художествен ръководител е известният български певец Петър Райчев. За кратко време под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов, Асен Манолов и художниците Асен Попов и Владимир Мисин се подготвя първата постановка – операта "Продадена невеста" от Б. Сметана. Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни заглавия. Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Иван Консулов и други.
Драматичен театър “Стоян Бъчваров” е създаден е през 1921 г. с решение на Варненския общински съвет като Общински професионален театър. Той има една от най- красивите театрални сгради в страната, проектирана от арх. Никола Лазаров и окончателно завършена през 1932 г., благодарение доброволната помощ на варненската общественост , която набира средствата чрез фондови марки. През последните сезони театърът демонстрира изострен интерес към откриването на нови талантливи имена. 
Държавен куклен театър - Варна е създаден през 1952 г. За изминалите години на негова сцена са реализирани над 250 постановки, изиграни са над 20 000 представления, гледани от повече от 8 милиона зрители у нас и в чужбина. Репертоарът на театъра предлага спектакли за зрители на различна възраст: класически и съвременни заглавия за деца, забавни и авангардни представления за възрастни, както и образователни спектакли за ученици. Варненският куклен театър е сред най-предпочитаните участници на световни културни форуми и куклено-театрални фестивали. Гастролирал е в почти всички европейски страни, както и в Иран, Алжир, Тайван, Индия, Япония, Китай, САЩ, Куба, Канада, Мексико, Канарските острови...
Варна – център на художествени събития
Варна е домакин един от първите художествени фестивали не само е нас, а и в Европа. През далечната 1926 година, когато човечеството преживява болезнено жестоките последици от кошмара на Първата световна война, прозорливите строители на националната ни музикална култура създават Летните музикални тържества, чийто приемник е Международният музикален фестивал “Варненско лято”. От своето начало  форумът отстоява благородната цел да популяризират българското и световно музикално творчество и изпълнителско изкуство.
В града през 1964 година светилата на балета Алисия Алонсо, Галина Уланова, Арнолд Хаскел, Серж Лифар, Фьодор Лопухов, Татяна Вечеслова и Елизабет Кенеди поставят началото на първия в света Международен балетен конкурс. Основната цел на конкурса е да се събере балетната младост от всички страни и да се открие пътя на най-талантливите пътя към световната сцена. До 1966 г. балетното състезание се провежда всяка година, а след това през година обикновено в продължение на 15 дни през втората половина на юли. Всяка награда от престижното състезание е своеобразна покана към най-престижните световни сцени.
Международният майски хоров конкурс се провежда от 1975 г. Домакин на събитието е представителния смесен хор “Морски звуци” с художествен ръководител проф. Марин Чонев. От 1993 г. конкурсът е член на Асоциация “Гран при “Европа”, която включва сродните конкурси в Тур (Франция), Дебрецен (Унгария), Арецо и Гориция (Италия) и Толоса (Испания). Всяка година градовете редуват своето домакинство на наградата “Гран при Европа”, за която се състезават носителите на най-високите отличия в конкурсите от предходната година.
Международният фестивал на куклената пиеса Златният делфин се провежда от 1969 г. по инициатива на Куклен театър – Варна на всеки три години. Събитието цели да популяризира българската куклена пиеса и да представя новите световни тенденциив кукленото театрално творчество.
Многобройни са и другите събития в летния фестивален афиш на Варна – театрален фестивал, джаз фестивала, фолклорен фестивал, филмовият фестивал «Любовта е лудост»... Макар и по-млади на възраст, те са намерил своите значими послания към днешния човек.
Личностите на Варна
Богатата и плодоносна традиция в изследването културното наследство на Варна и региона се поставя от чешките археолози Херман Шкорпил (1858 – 1923) и Карел Шкорпил (1859 – 1944).
След интелектуалците, свързани с Варна, чиято дейност има своите европейски и световни измерения, се откроява философът-проповедник Петър Дънов (1864 – 1944), основател на учение, което той сам определя като езотерично християнство.   Художникът Борис Георгиев (1888 – 1962) е автор на богато творчество, което е част от много европийски и световни музеи и колекции. Варненският творец общува с Алберт Айнщайн и Махатма Ганди, чийто портрети могат да се видят в Градската художествена галерия, която носи неговото име.
С Варна е свързана и дейността на един от световните поети-антифашисти Никола Вапцаров (1909 – 1942). Тук през периода 1926 – 1932 г. той учи в Морското машинно училище. 
Варна е родно място и на Добри Христов (1875 – 1941) – композитор, учен, диригент и преподавател. Той е сред основоположниците на съвременната българска музика. Неговите изследвания имат значение за европейското музикознание в опитите за изясняване на метроритмиката на българския фолклор. Диригентите Асен Найденов (1899 – 1995), Руслан Райчев (1919 – 2006) и Иван Маринов (1928 – 2003) имат значителен принос, както за развитието на професионалната симфонична и оперна музика във Варна, така и в европейското изпълнителско изкуство в многобройни записи с елитни изпълнители и състави. Сред музикантите от Варна се откроява имената на двама хорови диригенти. Георги Робев (1934 – 2002), дългогодишен диригент на националния филхармоничен хор “Светослав Обретенов”, един от най-дейните участници във феномена българско хорово изкуство, с който България е известна пред света. Васил Арнаудов (1933 - 1991) е дългогодишен диригент на Софийски камерен хор "Любомир Пипков" и на хор "Родина" в Русе. С Варна и Варненската опера са свързани имената на редица оперни изпълнители със световна кариера – сопраното Галина Савова (1945), мецосопраните Маргарита Лилова (1935), Александрина Милчева (1934) тенорите Петър Райчев (1887 – 1960), Никола Николов (1925 – 2007), Калуди Калудов (1953). Дългият списък на музиканти от Варна приключва поп певеца Филип Киркоров (1967), който прави изключително успешна кариера в Русия.

вторник, 28 август 2012 г.

УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОПИЛОТ



Защо във Варна местната власт работи без Програма за управление?
Съгласно чл. 44, т. 19 (5) от Закона за местно самоуправление и местна администрация „Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетвата. Програмата съдържа основните цели, приоритети, дейности, сроковете за изпълнение и очакваните резултати. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари.”
В дневния ред, решенията и протоколите на Общинския съвет, от началото на мандата досега, подобна тема отсъства. Следователно Варна се управлява в нарушение на базисния закон, който регулира дейността на местната власт. За допуснатото десетмесечно управленско безвремие най-голяма отговорност носи кметът. Опитите да се намери дори и предизборната му програма в  интернет търсачките и в сайта на управляващата партия са безуспешни. Достъпни са единствено лаконичните анонси в средствата за масово осведомяване.
Съществуващият управленски абсурд във Варна се дължи и на бездействието на Общинския съвет. Той следва да гради цялата си дейност през четиригодишния мандат на основата на внесената от кмета Програма.
Отговорност носи и областният управител, който по закон контролира местната власт. Вероятно и в други общини е допуснато управление без програма. Тогава би следвало да се потърси отговор от Министерството на регионалното развитие и благоустройството защо не се е ангажирало своевременно с необходимите указания и препоръки.
Гражданите също имат вина, защото взирайки се в конкретните проблеми, те така и не потърсиха и не изискаха цялостна визия на управляващите, за да дебатират по-широк кръг същностни въпроси за развитието на града.
Има реална опасност от деформиране на управлението на Варна в няколко асиметрии: преди всичко местните политически представители да практикуват властта като своеобразна игра, в която обаче с учудваща лекота се разпределят истински човешки, финансови и материални ресурси. Холандският културолог Йохан Хъойзинха определя подобно състояние като “пуерилизъм” (от латинската дума puer-дете), дума, която обхваща в едно детското поведение и палавостта. Няма нужда от програми, защото се ограничава произвола в управлението, разбиран превратно от политическите избраници като свобода и независимост. Препоръките на висококвалифицираните експерти обикновено са „неразбираеми, досадни и назидателни”. Така неусетно дневният ред на дебатите се конфигурира от случайности. Решенията също са плод на стихийни обстоятелства, като най-важните от тях се вземат не на трибуната, а „под масата”. Вместо обществената воля се легитимира нерегламентиран и непрозрачен произвол, често плод на необясними капризи. За него обективно работи и хаотично формирано, пръснато и сегментирано обществено мнение.
В действителност законодателят неслучайно е определил, цитираната в началото норма от ЗМСМА. Тя не е приумица на кабинетни учени или на нищо неподозиращите евробюрократи, а е азбучен принцип на всяко управление. През следващите две години предстои огромна работа по изготвянето на стратегическите документи за периода 2014 – 2020 г.: общински план за развитие, секторни планове и стратегии, изготвянето на проекта за кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата... От тях зависи в какви направления по какви проекти ще се работи, какви инвестиции ще влязат във Варна. Ако се действа на тъмно, както в момента, ще продължава порочната практика да се осъществяват проекти с огромни професионални компромиси, съмнителен социален ефект, с краткотрайно въздействие и златни възможности за злоупотреби в частен интерес.
Ето защо би било редно, макар и със закъснение, веднага след лятната ваканция кметът да изготви и предложи за обсъждане и гласуване Програма за управление. Това ще накара участниците в публичните власти да систематизират и осмислят проблемите на града, възможностите, инструментите за тяхното решаване, противодействието на негативните вътрешни и външни фактори. В противен случай ще продължаваме всички заедно „като мухи на стъкло” да се лутаме безцелно и да се пилее нахалост и последната съхранена като по чудо обществена енергия за промяна.    

сряда, 15 август 2012 г.

ДНЕС ВАРНЕНЦИ ЧЕСТВАТ ЗА ДВАДЕСЕТИ ПЪТ СВОЯ ПРАЗНИК


Един от безспорно утвърдените празници на Варна се чества за двадесети път. Малцина обаче са тези, които си спомнят неговото начало. В далечната 1992 г. пред местната власт стоеше въпросът за обновяване на официалния празничен календар на Варна. Дотогава като ден на града се честваше 27 юли. На тази дата през 1878 г. руските войски, начело с ген. Столипин, влизат във Варна и са посрещнати с много цветя, с хляб и сол. Със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на училището и църквата в очакване на освободителите си. Днес улицата носи името на тази дата, а мястото, където тогава е била българската община, е Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”.
Без да се оспорва значението на 27 юли за историята на Варна, той все пак е свързан с конкретни политически и военни обстоятелства. Трябваше да се търсят други символи, които да внушават по-универсални послания. С тази цел в края на 1992 г. бяха проведени поредица от срещи и дискусии, посветени на темата. Представителите на морските професии предложиха за Ден на Варна да бъде обявен Никулден – 6 декември. Морето открай време дава поминък на местните жители и добре би било по подходящ начин да се манифестира връзката им с него. Малко по-рано обаче Бургас вече беше обявил деня за свой празник. Трябваше да се търси друга подходяща дата.
Историците и археолозите предложиха да се възродят древните игри Дарзалеи. Данните сочат, че тук в продължение на векове през античността се организират подобни чествания. Те са свързани с култа към тракийския конник и се провеждали в края на зимата – преди 1 февруари. Предложението беше интересно и разпалваше въображението. Съизмерваше древния Одесос с величието древногръцките полиси от зората на европейската цивилизация. Какво по-добро от това и градът да се брандира като древно средище на впечатляващи спортни и художествени състезания, съизмерими с олимпийските? Независимо от креативните си качества, идеята все пак се свързва с една безвъзвратно отминала епоха. В нея основна роля играят езически символи. При опита за реставрация на древните игри и при наличието на мощната наложена олимпийска традиция, съществуваха реални заплахи подобни местни инициативи, да деградират до бледо подобие на оригинала с елементи на бутафория и кич.
От Варненската и Великопреславска Митрополия дойдоха две предложения: 6 януари и 15 август. Според първото от тях Богоявление е придобил голяма тържественост в най-новата история на Варна: с тържествената литургия, с освещаването на бойните знамена, с хвърлянето на кръста... Второто предложение беше за Свето Успение Богородично, чието име носи катедралният храм на града. Широко разпространена е европейската християнска традиция светецът, свързан с именуването на главния храм, да се възприема като покровител на града. Посланията, свързани с духовното общуване и укрепването на вярата по време на най-важния летен празник в християнската традиция, съдържат онова, което е в състояние да обедини варненци точно тогава, когато активният туристически сезон започва да преваля. Именно този аргумент повлия в най-голяма степен при подготовката на предложение и решението на Общинския съвет – Варна от началото на 1993 г. 15 август да се обяви като ден на града.
Налагането на новия празник не мина безболезнено. Имаше дори подписки и публикации в подкрепа на съществуващия дотогава празник на града 27 юли. По-нататъшното развитие на новата традиция правеше подобни критики все по-неуместни. Честването на Деня на Варна е и положителен пример за приемственост в действията на кметовете Христо Кирчев и Кирил Йорданов. Празникът беше обявен за неприсъствен ден за варненци. Установи се и ритъмът на празнуването: сутрешната тържествена литургия, вдигането на флага, празничните тържества за деца в Морската градина в следобедните часове, тържествения концерт в летния театър и програмите на открито на известни поп и рок изпълнители за младежката аудитория.
Важен елемент от празника, особено актуален през последните години, е откриването на големи инфраструктурни обекти. Очевидно е, че в тези действия е намерена добра форма за промотирането на града в присъствието на държавните ръководители, които по традиция съчетават отдиха си в Ексиновград с възможност за публични изяви. В подобна обстановка, по-отпочинали и спокойни, те с готовност поемат и ангажименти от значение за Варна.
Денят на Варна е добър пример за налагането на разумно и добро решение, взето в условията на откритост, дебат и зачитане на мненията на всички участници в процеса. Добре е той да бъде следван като пример не само с установените форми на празнуване, а и като добра бъдеща практика в управлението на града с дългосрочен положителен ефект.

вторник, 7 август 2012 г.

КАКВО ПРЕМЪЛЧАВАТ ХУДОЖНИЦИТЕ ВЪВ ВАРНА?


Събитията около Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството” поставиха въпроса за позицията на художниците към живота в града. Споровете за техните празници се гарнират с необяснимото им безразличие спрямо обидно отношение към техни колеги. И то не къде да е, а в мястото, където се коват и съблюдават местните закони.
Сградата на Община Варна е строена преди 30 години за целите на единствената тогава партия. Първоначалният проект на архитектите Галина Петева, Тодоричка Петкова и Ангел Ангелов, в хода на изпълнението е преработен и реализиран от екип с ръководител арх. Стефан Колчев. На видни места в интериора са монументални стенописи и пана от Ванко Урумов и Стоимен Стоилов. Преди няколко години на кметския втори етаж беше монтиран стъклопис в иконографски стил. Намесата във вътрешния интериор е меко казано нелепа. Жалко, че си отиде проф. Иван Славов. Щеше да го опише и обясни много по-добре. Но това в крайна сметка си е мое лично мнение, което всеки с право може да оспори. Като гражданин обаче бих запитал дали вътрешните преустройства са направени със съгласието на авторите. Ако е така – добре. Те си носят отговорността върху начина по който се използват резултатите от техния труд. Но ако не е така, би следвало да се договори с тях – макар и пост фактум. В случай, че откажат съгласие, логично е да се възстанови състоянието отпреди, а този, който е възложил и съгласувал подобен „проект” – да си понесе отговорността.
Да слезем на първия етаж, откъм служебния вход, превърнат в „главен”, поемайки огромен поток от служители и посетители. Това е поредна среща с повсеместен роден абсурд. В частния си дом българинът е изоставил за „светлото бъдеще” пространствата, в които е вложил най-много въображение и се е сгушил в сутерена. Така е и с Община Варна. Главният вход е заключен, а пред него скулптурната композиция „Икар” на Альоша Кафеджийски си стои самотно, далеч от погледите на минувачите. Не е ли същото и с част от училищата? Бъдещето на нацията се тъпче в неугледните странични и тесни коридори, а просторните централни входове и фоайета, са обикновено заключени и зорко охранявани. Нека някой да ме убеждава, че така не се подхранва от най-ранна възраст андрешковски манталитет на изобретателни тарикати, за които „финтирането” на себеподобните си и институциите, е връх в обществената себеизява. 
Но да се върнем отново в сградата на Община Варна. В страничното фоайе, разположено на три нива,  има огромен стенопис на Ванко Урумов. Неговата долна половина е отрязана” от сглобяеми „временни” конструкции, превърнали се в офиси на различни служби, които предлагат услуги за гражданите. Вероятно „авторите” на подобно „нововъведение” ще се оправдаят с куп обективни причини: липсват достатъчно помещения за служителите, добре е гражданите да получават услугите на достъпни  места и да не се налага да ползват претоварените асансьори, вертикално проектираната сграда е неудобна да поеме подобни функции... Всички тези аргументи са на битово равнище. Истината е, че от интериора в сградата на Община Варна, освен безразличие към творческия труд на архитекти и художници, лъха дух на безпорядък. Каква ти държавност, каква ти власт на закона, какъв ти ред, какви ти символи? „Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости - всичкото е бошлаф!”[*] 
Интересно защо художниците мълчат. А не са малко онези, които участват в общинската комисия по естетизация. Съгласуват строителството на паметници и всякакви идейни предложения за организацията на градското пространство по законите на красотата. За безобразията във вътрешния общински интериор мълчеше дори и един от директорите на общинската културна дирекция – изкуствовед по професия. Ако те не видят и не възроптаят, кой да го направи? Не е ли същото и с артистичните събития, които организират? Как можеш да претендираш за високи художествени критерии, за международен авторитет, когато не си подредил къщата, която е символ на закон, ред и демокрация?... Навика да битуваме с тези дребни на пръв поглед недомислия системно подкопава професионални рефлекси, чувство за отговорност, солидарност, каузи, генерира разделение, което деградира в тотално безразличие. И тогава бедите не са стихийно бедствие, а стил на съществуване, който системно руши последните остатъци от порядъчност.


[*] Константинов, Алеко. Писмо на Бай Ганя до Константина Величкова, София 28 октомври 1894 г.

петък, 3 август 2012 г.

ЗА ХУДОЖНИЦИТЕ, ФЕСТИВАЛИТЕ И ПЛАЩАНЕТО НА СМЕТКИТЕ



Недостойната ситуация, в която са въвлечени художниците от Варна по повод Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството” можеше да бъде избегната, ако беше навреме подплатена с професионални и отговорни действия.
На вчерашната среща в Градската художествена галерия бяха прочетени две писма на СБХ. Едното – от Димитър Грозданов – куратор на настоящето издание и зам. председател на СБХ. Другото – от ръководството на Съюза, без да става ясно дали се ангажира Председателят, Управителният съвет или Изпълнителното бюро. Оказва, че Представителството на СБХ – Варна е убедило общинската администрация предвидените средства за „Август в изкуството” да бъдат пренасочени за изложба и откупки на творби на варненски художници. Оказва се, че в рамките на една организация има очевиден разнобой. Освен че се компрометира Съюзът на българските художници, се накърнява авторитета на уважавани творци, ангажирани в подготовката на международно събитие и на Варна – като град-домакин.
Този абсурд едва ли щеше да се случи при следните обстоятелства:  
  1. Ако беше публикуван общинския бюджет за култура – Приложение 24.
  2. Ако беше публикуван устройствения правилник и статута за провеждането на Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството”.
  3. Ако в началото на годината беше възложено от общинската администрация чрез съответната процедура: пряко договаряне, конкурс или друга форма на съответния организатор да изпълни необходимите дейности.
  4. Ако беше подписан и огласен договор за партньорство между съорганизаторите в лицето на Фондация „Август в изкуството”, СБХ и Градска художествена галерия „Борис Георгиев” и останалите галерии.
  5. Ако имаше постоянна информационна кампания, отразяваща подготовката, дебатирането, изслушването на недоволните страни.
  6. Ако общинската администрация получаваше достатъчно сигнали в ангажираността и отговорността на организаторите.      
Засега „де юре” в програмата на общината „Август в изкуството” си стои. Няма официален документ за отказ, съпроводен със съответната аргументация. Вероятно общинската администрация с основание се опасява, че той може да бъде повод за съдебен иск.  
Твърде уязвима е и позицията на противниците на „Август в изкуството”, защото центърът на тежестта се измества в посока изпълнение на своеобразна социална програма за местните художници. А до тук едва ли щеше да се стигне, ако Представителството на СБХ – Варна, заедно с общинската дирекция бяха направили няколко стратегически стъпки, които да гарантират подходящи възможности за художниците.
Какво пречи например да се инициира Програма за естетизация на публичните пространства? В нея да се предвидят целеви средства за новопостроените или строящи се детски градини, сгради на кметства, при ремонти на училища, при облагородяване на градската среда, по Оперативна програма „Регионално развитие” и т.н. Ако реализацията на тази програма се изпълни с необходимата вещина, защо към нея да не се присъединят големите корпорации, банки, застрахователи, инвеститори от чужбина... Те също имат нужда от пространства, оформени в подходящ и естетически издържан вид.
За да се случат тези неща е необходимо професионално аргументирано, отговорно и добронамерено отношение на всички участници в процеса. В противен случай се получава недостойна игра на дребно, в която всички са победени от собствените си претенции за непогрешимост.

четвъртък, 2 август 2012 г.

ВАРНЕНСКИТЕ ФЕСТИВАЛИ –ТРАДИЦИЯ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ


Представеният анализ е част работата по изготвяне на Национална стратегия за развитието на изкуствата, културното наследство и културните и творчески индустрии и културен туризъм в България. Авторът участва в екипа на Стратегията като външен координатор на Работна група «Фестивали». Структурата на текста в общи линии следва анализа, посветен на фестивалите в България.

Кратка история
Във Варна през 1926 г. започва българската фестивална история. Варна е първият български град, където с участието на най-значимите фигури в националната музикална култура, се постига непосредствен синтез между нововъзникналото българско музикално изкуство и европейската традиция. След 1939 г. Втората световна война за дълго преустановява провеждането на Тържествата. Споменът сякаш е напълно заличен. Част от инициаторите вече не са живи, а други са принудени да претърпят сложни метаворфози в променените обществени условия.
През 1957 г. новоизграденият летен театър в Морската градина приютява лятната културна програма «Варненско лято», която десет години по-късно е обособена като Международен музикален фестивал «Варненско лято». Малко по-късно е поставено началото на Фестивала на българското кино «Златната роза» (1961) и Междунродния балетен конкурс – Варна (1964), Фестивала на червенокръстките и здравни филми (1965), Майски хоров фестивал (1967), Фестивала за куклена пиеса «Златният делфин» (1969)...
Властта третира културата и изкуствата важен инструмент в пропагандирането на новите обществени отношения. Фестивалите са логично и естествено следствие от широкомащабното културно строителство на театри, опери, музеи, висши, средни училища и школи по изкуствата. Нужни са подходящи форуми за да се представят техните постижения.
Управлението, на културата и в частност на фестивалите, е подчинено на строга йерархия, в която участват министерство на културата, творческите съюзи, окръжният и общински съвет за култура. Всяка важна стъпка се съгласува със секретариата на централния комитет, както и с окръжните и общински идеологически отдели на комунистическата партия. Заедно с неизбежните идеологически ограничения подобна система е и своеобразен «филтър» спрямо недостатъчно обмислени и незрели решения. Варна, като най-големия фестивален център, е жизненоважна територия за българската култура, където в условията на „студената война” властта е относително по-либерална към свободната обмяна на идеи. Така обективно се подпомагат процесите на адаптация на страната ни към културното и цивилизационно пространство на останалата част от Европа и света.
90-те години на миналия век водят до нови радикални промени. Идеологическият контрол е преодолян, но политическият се запазва. Най-значимите фестивали във Варна продължават да зависят финансово и организационно от местната власт. Постепено се появяват и други културни оператори в лицето на фондации, сдружения, търговски дружества, читалища, но и те без подкрепата на общинската администрация трудно оцеляват.


Организация и управление
Сайтът на общинската дирекция „Култура и духовно развитие” публикува информация за 25 фестивала, включени в културния календар. Техните организатори се разпределят по следния начин:
Основен организатор
Събитие
Община Варна
Международен музикален фестивал „Варненско лято” (1926)
Международен майски хоров конкурс (1967)
Международно биенале на графиката (1981)
Международен фолклорен фестивал (1992)
Международен джаз фестивал „Варненско лято” (1992)
Летни научни срещи (1993)
Културен институт или организация
Фестивал на българския игрален филм „Златна роза” (1961)
Международен музикален фестивал "Море и спомени" (1998)
Национален фестивал-конкурс по модерен балет (2001)
Международен конкурс за вокално изкуство „Морски звездички”(2005)
Фестивал на етносите (2006)
Сдружение, фондация, гражданско дружество
Международен балетен конкурс (1964)
Международен фестивал за куклено изкуство „Златният делфин” (1969)
Международен фестивал на анимационния филм (1979)
Национален конкурс за чешка и словашка музика (1979)
Международен фестивал за популярна музика „Откритие” (1992)
Международен театрален фестивал „Варненско лято” (1993)
Национален фестивал „Листопад на спомените” (1997)
Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството” (2000)
Национален театрален фестивал „Приказка за теб” (2000)
Международен фестивал на късометражното кино (2003)
Международен фотографски салон (2003)
Международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка" (2007)
Търговско дружество
Международен филмов фестивал „Любовта е лудост” (1993)
Европейски музикален фестивал (2004)
Данните за юридическата форма на управление на фестивалите не се допълва от устройствени правилници за организацията на работата. С малки изключения не са представени и техните ръководства. Не могат да се намерят и статистически данни, анализи и архив. Отсъствието на подобна информация е реална пречка за привличане на интереса на високопоставени артистични мениджъри и качествени художествени творци. Също така трудно би могло да се разчита на дългосрочно партньорство с инвеститори, рекламодатели, спонсори и дарители. Нарушаването на основни стандарти в публичното представяне на  фестивалите във Варна е предпоставка за непрозрачно управление.
Най-голям брой фестивални събития (12) се организират от фондации, сдружения и граждански дружества. Шест фестивала организира община Варна – Дирекция „Култура и духовно развитие”. Културни институти и организации (Национален филмов център и читалища) осъществяват пет фестивала. Две фестивални събития се организират от Търговски дружества (Фестивален и конгресен център и Елит мюзик). Няма информация за регламента, по който е осъществен подбора на фестивалите, включени в общинския културен календар. Подобна ситуация също стимулира възможности за непрозрачност. Повечето фондации и сдружения, които организират фестивалите на Варна са регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел в частна полза. Това в съчетание с липсата на Регистър на културните оператори във Варна, ги прави невидими за обществото.  
Друг основен проблем е прякото участие на общинската администрация в организацията на фестивали. За част от тях няма приети устройствени правилници, назначени работни групи, експертни и художествени съвети. Съществува дори практика експерти от общинската дирекция да участват и като художествени изпълнители във фестивали и други събития, финансирани от общинския бюджет. Подобни случаи изразяват неразбиране на функциите на общинската културна администрация. Нейната основна задача се състои в експертиза, контрол, планиране и регулация при изпълнение на културни политики. Смесването на тези функции с пряка организационна работа и художествено-творчески дейности поставя общинските служители в двойствено положение да оценяват и селекционират самите себе си.  
Съществуващата ситуация лишава общинската администрация от възможност да създаде и осъществява система за наблюдение, анализ и контрол върху качеството на фестивалите, част от които самата тя организира. Освен това настъпилата либерализация в регулацията на културните процеси е допълнителен катализатор за безконтролно увеличаване на културните инициативи, определящи се като фестивали. За разлика от периода на 50-те години на ХХ в., когато повсеместно се изгражда широка мрежа от културни и образователни институти за изкуства, в момента протича обратен процес на тяхното залиняване. Числеността на обединените днес театър, опера и филхармония във Варна е намалена с близо две трети в сравнение с периода до 1989 г. Ако тогава те са наброявали общо около 600 назначени на трудов договор, то днес те са едва 250. Средното музикално училище „Добри Христов” запазва приблизително същия брой ученици и преподаватели, но с цената на промененото си име (Национално училище по изкуствата) и много повече специалности: изобразително изкуство, балет, фолклор и графичен дизайн. Културните домове на транспортните работници, корабостроенето, домостроене, девненските заводи.... с хиляди самодейци – танцьори, музиканти, театрали, са вече избледнели сантиментални спомени за хората извън активна производствена възраст. Някогашните пионерски и младежки домове работят в много по-ограничени мащаби. Драстично намаляват и участниците в хоровите формации на Представителния хор „Морски звуци”. Центровете за художествена самодейност и „Знаме на мира” отдавна не съществуват. Няма го и Дома на народния флот със самостоятелна културна програма, школи, ансамбли и всякакъв род самодейни колективи...
На фона на главоломно намаляващите участници в художествени дейности се умножават събитията, чрез които те се „честват”. Отпаднала е необходимостта от сложно съгласуване с министерство, творчески съюзи и партийни ръководства. При липсата на ясни формулирани задания, основани на анализ на потребностите и очакваните резултати, контролът върху фестивалните събития се ограничава до спазването на законосъобразността на разходите, съгласно закона за счетоводството. 
Съществуващите фестивали в общинския културен календар са представени без каквато и да е субординация. Фестивали с европейска и световна значимост екзотично съжителстват със събития, които имат твърде скромни художествени претенции като участие и обхват. Подобна ситуация е на крачка от немотивирани и безпринципни експертни и политически управленски решения.
Провеждането на 25-те фестивала във Варна е разпределено в осем месеца -  от март до октомври. Най-наситен е май, а с най-малко - март и април. Продължава наложената от миналото тенденция фестивалите да се провеждат в края на пролетта, лятото и ранната есен.
Месец
Събитие
март
Европейски музикален фестивал (2004)
Национален конкурс за чешка и словашка музика (1979)[1]
април
Европейски музикален фестивал (2004)
май
Европейски музикален фестивал (2004)
Международен майски хоров конкурс (1967)[2]
Международно биенале на графиката (1981) – през година
Международен фестивал за популярна музика „Откритие” (1992)
Международен музикален фестивал "Море и спомени" (1998)
Международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка" (2007)
Национален фестивал-конкурс по модерен балет (2001)
юни
Международен музикален фестивал „Варненско лято” (1926)
Международно биенале на графиката (1981)[3]
Международен театрален фестивал „Варненско лято” (1993)
Летни научни срещи (1993)
юли
Международен музикален фестивал „Варненско лято” (1926)
Международен балетен конкурс (1964)
Международен фотографски салон (2003)
Международно биенале на графиката (1981)
Международен джаз фестивал „Варненско лято” (1992)
август
Международно биенале на графиката (1981)
Международен фолклорен фестивал (1992)
Национален театрален фестивал „Приказка за теб” (2000)
Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството” (2000)
Фестивал на етносите (2006)
Международен филмов фестивал „Любовта е лудост” (1993)
септември
Международен филмов фестивал „Любовта е лудост” (1993)
Международен фестивал на анимационния филм (1979)
Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството” (2000)[4]
октомври
Фестивал на българския игрален филм „Златна роза” (1961)
Международен фестивал за куклено изкуство „Златният делфин” (1969)[5]
Национален фестивал „Листопад на спомените” (1997)
Международен конкурс за вокално изкуство „Морски звездички”(2005)
Освен неравномерното им разпределение през годината, често срещана практика е съвпадението на фестивали със сходна аудитория. През 2012 г. Балетният конкурс и Джаз фестивала се провеждаха по едно и също време. Организирането на касови концерти извън програмата на големите фестивални форуми също влияе неблагоприятно върху тяхната организация. Липсва координация и с фестивали, организирани от други общински структури. В подобна ситуация е Младежкият фестивал FUNNCITY, чието осъществяване се координира от Дирекция „Образование, младежки дейности и спорт” на Община Варна. През 2011 г. зрителите концерт в Зала 1 на ФКЦ бяха принудени да слушат симфоничен концерт заедно със силна дискотечна музика от FUNNCITY пред входа на Морската градина.

Финансиране
По-голямата част от фестивалните събития във Варна днес се финансират от параграф „Други дейности по културата” на общинския бюджет. В общинския сайт липсва информация за разпределението на средствата. От Протокола на Общински съвет на 8 февруари 2012 г. – с. 42 – става ясно, че бюджетът за международни и местни културни прояви възлиза на 1 900 000 лв. Посоченото Приложение 24 с информация за точното разпределение на средствата, не е публикувано.
През последните 12 години се наблюдава положителната тенденция Община Варна да увеличава подкрепата си фестивалите. В сравнение периода до 2000 г. тяхното финансиране е нараснало с над седем пъти. През 1999 г. общинският бюджет изразходва за фестивали около 250 000 лв. Ако се вземат под внимание инфлацията, реалното поскъпване на хотелските и транспортни услуги, командировъчните разходи, хонорарите, разходите за реклама, ще се установи, че реално в момента Община Варна влага около три пъти повече средства във фестивали. За разлика от преди обаче, те се разпределят между много повече участници по неясни критерии. Девет от включените в календара фестивали, са създадени след 2000 г.
За да се очертае реалната картина от голямо значение биха били данните за приходите от други източници: европейски програми, министерство на културата, рекламодатели, спонсори, дарители, входни билети. Поради отсъствие на статистически стандарти и методика за наблюдение няма надеждни инструменти за реалното им отчитане.  
Специфична особеност на фестивалите във Варна е, че голяма част от тях са с вход свободен. Основанието за подобна мярка е решение на Общински съвет – Варна от 2004 г. Независимо, че съветниците са водени от благородните мотиви за осигуряване на достъп на хора с ниски доходи, подобна система, особено за ММФ „Варненско лято” среща все по-аргументирани критики. Безплатният вход, освен че необосновано подценява изкуството, което се представя, е и своеобразна пречка за развитието на фестивален туризъм – заради отсъствие на система за резервации на места. Не може да се гарантира и сигурност, доколкото покупката на билет е своеобразен договор между зрителя и организатора и съдържа застрахователна полица в случай на инцидент.
Голямата зависимост на фестивалите във Варна от общинския бюджет им дава една относителна сигурност, която не се влияе в толкова голяма степен от динамиката на икономическите процеси. От друга страна обаче, това в значителна степен затруднява дългосрочното планиране на събитията, доколкото всяка година преди приемането на общинския бюджет, фестивалите не са в състояние да подписват договори. За перспективно програмиране с хоризонт от две-три години напред е невъзможно дори да се мечтае.

Програмиране И ХУДОЖЕСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ
Провеждането на фестивали през топлите месеци на годината е практика, характерна не само за Варна, а и за света. Лятото е ваканционен сезон, в който регулярното културно и художествено производство отстъпва място на празнични събития.
Фестивалите са място за среща на професионалисти и любители, които манифестират обществената значимост на своята артистична дейност. Често за любителите дори е по-важно срещата помежду им, отколкото пред публиката.
Данните показват, че повечето фестивали (17) представят професионално творчество и изпълнителско изкуство. Осем фестивала са насочени към любители. Интересно е, че седем от тях са създадени през последните 20 години. Относителният дял на новите фестивали за професионално изкуство е значително по-малък. Подобни събития изискват много по-високо експертно равнище и организационен капацитет. Също така те са и доста по-скъпи. Фестивалите за любители, основани през последните 20 години, са насочени към музиката (фолклор, стари градски песни, поп музика, песни за деца), театър за деца и танц (фолклор и балет). Фестивалите за професионално ангажирани участници, започнали след 1989 г., са в сферата на визуалните изкуства, кино, театър и джаз музика.  





Фестивали за професионални автори и изпълнители
Международен музикален фестивал „Варненско лято” (1926)
Фестивал на българския игрален филм „Златна роза” (1961)
Международен балетен конкурс (1964)
Международен фестивал за куклено изкуство „Златният делфин”(1969)
Международен фестивал на анимационния филм (1979)
Международно биенале на графиката (1981)
Национален конкурс за чешка и словашка музика (1987)
Международен фестивал за популярна музика „Откритие” (1992)
Международен джаз фестивал „Варненско лято” (1992)
Летни научни срещи (1993)
Международен театрален фестивал „Варненско лято” (1993)
Международен филмов фестивал „Любовта е лудост” (1993)
Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството” (2000)
Международен фестивал на късометражното кино (2003)
Международен фотографски салон (2003)
Европейски музикален фестивал (2004)
Международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка" (2007)
Фестивали за любители




Международен майски хоров конкурс (1967)
Международен фолклорен фестивал (1992)
Национален фестивал „Листопад на спомените” (1997)
Международен музикален фестивал "Море и спомени" (1998)
Национален театрален фестивал „Приказка за теб” (2000)
Национален фестивал-конкурс по модерен балет (2001)
Международен конкурс за вокално изкуство „Морски звездички”(2005)
Фестивал на етносите (2006)
Фестивалите за професионалисти са в три разновидности. Форумите с репрезентативен характер се стремят да програмират възможно повече участия на национално и световно признати художествени творци и интелектуалци (ММФ„Варненско лято”, „Варненско лято” – джаз и театър, Европейски музикален фестивал, Летни научни срещи, "Славянска прегръдка"). Втората група фестивали са състезания с участието на утвърдени и млади професионалисти („Златна роза”, „Златният делфин”, Международен фестивал на анимационния филм, Биенале на графиката, „Любовта е лудост”, Международен фестивал на късометражното кино, Международен фотографски салон). Третата, най-малобройна група фестивали, са изцяло насочени към поощряване на младите, прохождащи в определено професионално художествено поприще (Международен балетен конкурс, Национален конкурс за чешка и словашка музика, „Откритие”). Във Варна все още не са наложени фестивални форуми, които активно да манифестират каузи, тенденции и процеси в съвременното художествено творчество. Обстоятелството, че се провеждат преобладаващо през летните месеци налага различен стандарт на поведение и общуване. При него дебатирането, експеримента и алтернативното мислене отстъпва място на удоволствието, инерцията на масовите клишета и съгласието около безспорните авторитети. Затова често срещана е практиката част от гостите на варненските фестивали да ги приемат по-скоро като неангажиращо допълнение на лятното безгрижие.
Фестивалите във Варна не са създали и работеща система, която да подпомага регулярно контрактиране в създаването на нови творби. Последиците се изразяват във все по-голямото отдалечаване на града и региона от актуалните творчески процеси в националната, европейска и световна художествена култура. Към направения извод е задължително да се добави отсъствието на подходящи условия като сцени, изложбени площи, осветление, озвучаване, техническо оборудване, които отговарят на световните стандарти. Но това е предмет на отделен и специален анализ.
Част от дебата за фестивалите на Варна през годините е и мястото на тяхното управление. Пет от 25-те фестивала в културния календар се организират в столицата: Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”, Международен балетен конкурс, Международен фестивал на анимационния филм, Международен театрален фестивал „Варненско лято” и Международен фестивал на късометражното кино. Става въпрос за утвърдени международни събития, за чиято организация Варна няма необходимия капацитет. През последните години, за разлика от преди, тези фестивали получават общинска финансова подкрепа. Както и за останалите събития липсва публична информация нейния обем. По този повод от време на време припламват искри на недоволство сред местната общност. Проблемът не е нов. Още през 20-те на ХХ в. възникват остри разногласия между софийския и варненски обществени комитети на Летните музикални тържества. Като резултат община Варна оттегля финансовата си подкрепа. Така в комбинация със световната рецесия от този период през 1932 – 1934 г. Тържествата са прекъснати.
По-общият проблем е, че фестивалите все още в много малка степен се съобразяват с особеностите на местната среда и начин на живот. Тук става въпрос за целогодишни дейности, свързани с образователни инициативи, обучения, семинари, дискусии, ангажиране на доброволци, приобщаване на местния бизнес и цялото многообразие от морални и материални форми на подкрепа ...

Маркетинг и реклама
Маркетингът във фестивалите, като съвкупност от процеси за създаване, комуникиране и предоставяне на културен продукт и всички свързани с тях страни, има важно отношение към цялостното функциониране и на изкуствата. Фестивалите създават най-мощната институция за оценка на изкуството днес в лицето на публиката. В много отношения тя има съдбоносно влияние, както за развитието на художествените дейности - жанрове, стилове и направления, така и върху творците – създатели и изпълнители на художествени произведения. Ето защо професионалното популяризиране на фестивалите, освен непосредствения обществен и икономически ефект, изпълнява важни и отговорни функции в националната и местна културна политика.
Допринасящите фактори за качествена реклама на фестивалите във Варна са: дългогодишната традиция в тяхната организация, природните дадености, компетентната публика и организационен капацитет. Те обаче не са комбинирани с подходяща среда, който да им позволява резултатно рекламиране. От самото си начало през 1926 г. така и не се случва фестивалния туризъм във Варна. Относително ниският социален и икономически статус на туристите, недостатъчно добрата културна, туристическа и комуникационна структура, недоброто планиране, липсата на система за резервация и закупуване на туристически пакети, възпрепятстват не само рекламиране на фестивалите, а и на местната култура и начин на живот.
Друг основен проблем са самите културни оператори, ангажирани с организирането на фестивали. Както беше отбелязано, те в повечето случаи са избрани без ясен регламент и системно формулирано задание. Чрез общинската субсидия преките организатори успяват да си гарантират бюджет в рамките на необходимото. Към тях няма изисквания за промотирането на фестивалите, брой и разнообразен състав на публиката, осигуряване на алтернативно финансиране и качество на рекламиране. Съществуват плахи опити за създаване и разпространение на сувенири и аудиовизуални продукти, отразяващи фестивалите. Отсъстват каквито и да е изисквания спрямо качеството на графичния дизайн.
Специално място заслужава и проблема с регистрация на фестивалите като търговски марки. През последните години правото за ползване на някои марки във Варна беше обект на шумни скандали.[6] Независимо от това не съществува категорично изискване спрямо организаторите на фестивали за задължителна регистрация на търговски марки. Законът за обществените поръчки също не съдържа достатъчни гаранции срещу злоупотребите с наименованията и марките на фестивалите. Неуредените патентни права са пречка и за разгръщане на различни форми на предприемачество и по-активно обвързване на фестивалите във Варна с културните и творчески индустрии.  
Фестивалите на Варна имат двояко отношение към рекламата на местните културни институти. От една страна спомагат за популяризиране на определено изкуство и културен продукт, но от друга страна те отнемат част от аудиторията на съответния културен институт, чиято задача е целогодишното му производство. Подобни проблеми са възниквали при Международния театрален фестивал „Варненско лято”.[7] Независимо от доказаните безспорни ползи организаторите на фестивали все още не са съумели да създадат добронамерен и продуктивен диалог с местните институти и артистични общности.
Част от фестивалите във Варна са непосредствени конкуренти за вниманието на обществеността и осигуряване на общински субсидии. В подобна ситуация са Биеналето на графиката и „Август в изкуството”. През 2012 г. се стигна до оттегляне на общинската подкрепа за втория фестивал. С публични изявления срещу формата на провеждане на „Август в изкуството” излезе директора на Варненското биенале. Без да се коментират основанията за подобен факт, е очевидно, че между част от участниците в общинския културен фестивален календар са налице конфликти, които накърняват престижа на съществуващите събития.
Фестивалите във Варна са потенциални конкуренти и за привличането на допълнителни финансови ресурси от рекламодатели, спонсори, дарители и други финансиращи програми. Липсата на статистически данни не позволява да се проследят тенденциите как се представят и на този пазар, независимо, че у нас той все още е твърде неразвит.
Общ проблем за фестивалите на Варна е слабото им присъствие в националните медии и отсъствието им от световните средства за масово осведомяване. По този начин градът и регионът се лишава от възможности за популяризиране на положителен имидж.  
Независимо, че във Варна се провеждат най-голям брой фестивални събития, липсват целенасочени действия от страна на местната власт за брандиране на града като голям фестивален център. Това е пряк резултат от стихийните действия, работата „на парче” и липсата на дълготрайни партньорства между организаторите на фестивали във Варна.
  
Дългосрочен ефект
На пръв поглед фестивалите, които създават художествен продукт, изискват твърде големи ресурси. Особено в условията на криза се отправят чести призиви, че подобно разточителство на държавни и общински средства, е неуместно.
В действителност при обвързването на фестивалите с дългосрочните и важни художествени процеси, с туристическата индустрия и потребностите на местната общност води до няколко групи положителни последици. Преди всичко високото качество на представената художествена фестивална продукция задава нови стандарти в организацията на културния живот на града. На второ място, възможността да се популяризират съвременните тенденции на различните изкуства приобщава Варна и региона към световните и европейски културни процеси. Мобилността на творци и изпълнители създава нови перспективи за обмяна на културни и художествени ценности. Привличат се и допълнителни инвестиции от централната власт, финансиращи програми и корпорации.
Непреките ефекти са свързани с допълнителните разходи, които посетителите на фестивала правят в съответното място. И при двата случая се създават сезонни или постоянни работни места, включително и чрез възможността фестивалите да удължават туристическия сезон. Увеличават се постъпленията в системата на транспорта, ресторантьорските и хотелиерски услуги, част от които влизат в общинския бюджет като преки данъци и такси.
И накрая, успешно организираните фестивални събития създават ново отношение към изкуствата, културата и творческите индустрии сред най-широки обществени слоеве. От тук се култивират важни лични и обществени добродетели: намирането на повече творчески решения във всекидневното съществуване, уважение към традицията, интелектуалните усилия, сплотеност, по-добри умения за работа в екип и междукултурна толерантност.

Обобщение на проблемите, СВЪРЗАНИ С ФЕСТИВАЛИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В ОБЩИНСКИЯ КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР
1.      Няма огласени правила и процедури, чрез които фестивалите се включват в общинския  културен календар и получават общинско финансиране.
2.  Отсъства публично достъпна информацията за разпределението на средствата за фестивали, съгласно Приложение 24 от годишния общински бюджет.
3.   Нарушаването на основни стандарти в публичното представяне на  фестивалите във Варна е предпоставка за непрозрачно управление.
4.    Част от фестивалите нямат приети устройствени правилници, в които се регламентира управлението им.
5.   Общинската администрация не е създала система за наблюдение, анализ и контрол върху организационното и художествено качество на фестивалите във Варна.
6.   При липсата на ясно формулирани задания, основани на анализ на потребностите и очаквани резултати, контролът върху фестивалните събития се ограничава до спазването на законосъобразността на разходите, съгласно закона за счетоводството.
7. Повечето фондации и сдружения, които организират фестивалите на Варна, са регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел в частна полза. В съчетание с липсата на Регистър на културните оператори във Варна, се създават условия за непрозрачност в управлението на фестивалите, финансирани с общински средства.
8. Общинската администрация пряко участва в организацията, а отделни нейни представители са и сред изпълнителите във фестивали. Смесването на подобни функции поставя общинските служители в двойствено положение да оценяват и селекционират самите себе си.
9.    Отсъства система за категоризация на фестивалите и ясно регламентирани приоритети при тяхното подпомагане от общината.
10.  Допускат се слабости в координацията при провеждането на фестивалите на Варна.
  1. Безплатният вход за по-голямата част от общинските фестивали, освен че необосновано подценява изкуството, е и своеобразна пречка за развитието на фестивален туризъм – заради отсъствие на система за резервации на места. Невъзможна е и гаранцията за сигурност, доколкото покупката на билет е своеобразен договор между зрителя и организатора и съдържа застрахователна полица в случай на инцидент.
  2. Невъзможно е перспективно програмиране на фестивалите с хоризонт от две-три години напред.
  3. Фестивалите във Варна имат по-скоро репрезентативен и имиджов характер, отколкото като територия за популяризиране и приобщаване към определени тенденции и процеси в съвременното художествено творчество.
  4. Художественото и организационното равнище на фестивалите отдалечава Варна от актуалните творчески процеси в националната, европейска и световна култура и изкуство.
15.  Организаторите на фестивали не работят целогодишно със заинтересованите страни: публика, художествени творци, мениджъри, децата и младежите. Интересът към тях от страна на местната общност намалява, губейки в конкуренцията с глобално разширяващата се индустрия на свободното време.
16.  Неуредените патентни права с търговските марки на фестивалите са реална опасност да пострада тяхната репутация, както и за доброто име на града. Също така се възпрепятства разгръщане на различни форми на предприемачество и по-активното им обвързване с културните и творчески индустрии.
17.  Между част от организаторите на фестивали в общинския културен календар съществуват конфликти, които накърняват престижа на съществуващите събития.  

ПОСЛЕСЛОВ
Предложеният анализ, без да претендира за изчерпателност, е съобразен с указанията на Съвета за административна реформа от април 2010 г. за изготвяне на стратегически документи в Република България. Основно изискване при изготвянето на Националната, регионални и общински стратегии е принципът на публично партньорство между институциите на държавната власт и местно самоуправление и гражданското общество. Пряк израз на това партньорство са обществените консултации, които са първа крачка при създаването на всеки стратегически документ.
Авторът се надява, представените наблюдения и изводи, да послужат за конструктивен и продуктивен дебат, посветен на състоянието и перспективите пред изкуствата, културното наследство и културните и творчески индустрии и културен туризъм във Варна.



[1] Провежда се на всяка нечетна година.
[2] Провежда се на всяка нечетна година.
[3] Провежда се на всяка нечетна година.
[4] Провежда се на всяка четна година.
[5] Провежда се веднъж на три години
[6] През 1994-1995 г. широка публичност придобиват недоразумения, породени от регистрацията на марките „Международен музикален фестивал Варненско лято” и Международен филмов фестивал „Любовта е лудост”.
[7] В края на 90-те години, когато директор на ДТ „Стоян Бъчваров” е Стоян Алексиев настоява организаторите на театралния фестивал да заплатят обезщетение за пропуснати ползи. Дълги години подобен проблем стои и с ръководството на Варненска опера, което не може да ползва общата сцена, която споделя с варненския театър.