четвъртък, 30 август 2012 г.

ВАРНА – ТРАДИЦИИ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ

При преглеждане на стари файлове често се натъквам на някои текстове, които не са публикувани, но биха могли да бъдат полезни за различни образователни, рекламни и културни цели. Ето защо, без претенцията за изчерпателност, представям този материал, където са подбрани и представени в лаконичен вид някои важни събития, обекти и личности в историята на града.



Варна – средище на древни общества и култури
Най-древните следи от присъствието на човека във Варненския край са от Средния палеолит (старокаменната епоха – около 100 000 години пр. Хр.). Намерени са сред пясъците на местността Побити камъни, на около 15 км западно от Варна. Животът около Варна и Варненските езера силно се актвизира в ранната фаза на Енеолита (Каменно-медната епоха – V хил. пр. Хр.). През късната фаза на каменно-медната епоха (края на V хил. пр. Хр.) обществата обитавали Западното Черноморие и района на Варненските езера достигат най-високия връх в своето развитие. Характерни за Варненските езера през тази епоха са поселения, известни с названието “наколни селища”, чиито останки се намират сега на 2,5 - 8 метра под съвременното ниво на водата: керамика, сечива от кост, кремък и камък, дребна идолна пластика и др. Сред находките от “наколните селища”, особен интерес представлява т. нар.  “езерна богиня” – човешка глава, моделирана от глина, навярно изображение на някое от местните божества.
Открит случайно при строителни работи през 1972 г. в западната индустриална зона на Варна, Варненският енеолитен некропол е признат за  откритието на века в археологията. Особената му значимост се основава на богатството и разнообразието на намерените находки, които дават изобилен материал за изследване на тази  древна култура. Засега той остава без аналог сред археологическите открития за тази епоха.  Значителното струпване на метал – злато и мед, потвърждава по безспорен начин, че люлката на най-ранната металургия се намира на западния бряг на Черно море. Проучванията на находките доказа напълно, предполаганата преди възможност за наличието на напреднала социална и професионална диференциация в обществата от късноенеолитната епоха, което се смята за предпоставка за възникването на държавна  организация.
Големият интерес към Варненския енеолитен некропол доведе до организирането на поредица изложби под надслов : ”Най старото злато в света. Първата еверопейска цивилизация”, гостували в Япония, Германия, Франция, Израел, Канада.
Варна в днешните си граници е основан от изселници от малоазийския град Милет на мястото на съществуващо от по рано тракийско селище. Името на града (Odessos - селище разположено на вода, “Воден”), не е гръцко, а от един по-ранен езиков пласт. Градът се развива като класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове в Черноморието.
Населението е етнически пъстро, което предполага и многообразието в божествения пантеон през тази епоха. Гърците почитат в най-голяма степен Аполон,  траките – Дарзалас, в чест на който местните жители организират игри по подобие на олимпийските състезания в Гърция. Сред най-разпространените божества е и Херос - тракийският бог-конник
След временно отслабване на значението на Варна през Ранното средновековие, от втората половина на ХІІ в. градът отново връща важното си икономическо, търговско и военно значение за Западното Черноморие. Дори и след завладяването си от Османската империя, Варна поддържа активни контакти с Венецианската република.
През ХVІІІ – ХІХ в. градът има преди всичко военно-стратегическо значение при многобройните войни между Османската империя и Русия. След влизането на Варна в пределите на българската държава започва бурното му развитие като търговски, туристически, образователен и културен център.
Музеите на Варна
В Археологическия музей най-важно място заема Варненският енеолитен некропол (4600-4200 г. пр. Хр.). В колекцията от елинистически накити изпъква уникалния комплект на млада тракийка от Одесос: огърлица с висулка глава на бик и две обеци - миниатюрни статуетки на богинята на победата Нике (кр. на IV – нач. на III в. пр. Хр.). Обеците са сред най-хубавите ювелирни изделия с този сюжет за епохата. От епохата на Средновековието в музея се съхранява най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII - ХIV в. Това са няколко съкровища, великолепни образци на средновековното златарство.
Природонаучен музей притежава приблизително пълни колекции от сладководните и морски животински видове в българския участък на Черно море, както и геологична и минералогична сбирка.
Обектът Побити камъни се намира на 18 км. западно от Варна. Представляват цилиндрични каменни колони, които достигат на височина до 5–6 м., а дебелината им варира от 0,5 до 2,5 м. Изградени са от варовити пясъчници, съдържащи много вкаменелости – нумулити, миди, охлювчета. Пясъците и оскъдната растителност придават на местността пустинен характер.
В Музея на Възраждането любопитство будят ордените за похвали и черни плочки за порицание на учениците. Запазена е и оригиналната черна дъска с буквите на българската азбука от 1861 г. Също така правят впечатление оригиналните ръкописи и старопечатни издания от XVIII и XIX в. – учебници, учебни помагала, богослужебни книги.
Музеят за история на Варна наследява базата и фондовете на създадения през 1954 г. Музей на революционното движение. По-интересни от експонатите са оригинална печатарската машина от края на XIX в., първият в града тъкачен стан на памукотъкачна фабрика „Прогрес”, внесен през 1902 г. от Англия. Тук може да се види роялът, закупен за откриването на Първите български народни музикални тържества през лятото на 1926 г.
Aладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през периода на Второто българско царство  XIII-XIV век. Разположен сред красива гориста местност на 14 километра от Варна. Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, в който отчетливо се различават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, гробница, кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения.
Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми (бани) са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертава внушителна постройка издигната на повече от 7000 мплощ.
Етнографският музей е разположен във възрожденска къща, строена около 1860 г. В него е показано богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в. Народното изкуство в експозицията на музея е представено чрез украсата по облекла и тъкани, по медни и керамични съдове, дървени предмети, чрез произведенията на народното пластично изкуство – обредни хлябове за Бъдни вечер, Нова година, Великден, Гергьовден. Експонирани  са и “домашни накити”, направени от мъниста, пера и разноцветна вълна.
Музеят на куклите се намира непосредствено до Държавния куклен театър - Варна на ул.” Шейново “ № 5. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. Експозицията проследява усъвършенстването на куклоконструкцията. Наред с традиционните системи кукли като явайки, марионетки, петрушки, кукли-маски, маняйки, голям интерес представляват механизираните кукли с клавесинна система, които са и най-старите в експозицията.
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” включва творби на живописта, графиката и скулптурата, избрани от собствения й фонд. Тя представя развитието на българското изкуство от ХХ в. до най-съвременните художествени явления от живописта и скулптурата на академичния реализъм, импресионизма и символизма, през “движението за родно изкуство” и “новите художници” от двадесетте и тридесетте години на миналия век до фигуративизма, неоекспресионизма, абстракционизма и постмодернизма от 60-те до 90-те години на ХХ век. Специално място в нея заемат и дванадесет живописни платна на Борис Георгиев, дарени от неговата дъщеря Вирджиния Джакомети.
Художествен музей Георги Велчев представя и съхранява творчеството на художника Георги Велчев (1981 – 1955) - новатор в българското изкуство от 20-те години на ХХ век и един от най-големите майстори на морския пейзаж в класическата ни живопис. Център и акцент в експозицията са най-добрите морски пейзажи на живописеца от 1930-те и 1940-те години, с които той е ненадминат майстор у нас. Освен постоянната си експозиция музеят представя всеки месец изложби на най-значимите класически и съвременни художници в България, осъществява международни културни проекти.
Музеят на медицината е в сградата на първата болница в България “Параскева Николау”. Във витрини са изложени многобройни костни образци, чиито текстови, снимкови и графични пояснения разказват как и от какво е боледувал човекът по нашите земи от най-дълбока древност. Показани са икони на лечители - безсребърници. Витрините изобилстват с предмети за баене и врачуване, инструменти за пускане на кръв и занаятчийски клещи за вадене на зъби.
Военноморският музей - Варна е от най-старите културни институции в България. Неговото начало е поставено през 1883 г., когато руски офицери в Дунавската флотилия предлагат да се създаде подобен музей. . Неговата основна цел е да събира и представя документи, факти и паметници, свързани с морската история на България. Военноморският музей поддържа две основни експозиции. Едната, посветена на историята на българския военноморски флот, а другата - на водния транспорт.
Парк-музей “Владислав Варненчик” е създаден през 1935 г. първоначално само като мавзолейна Полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик). Мавзолеят е изграден в тракийска надгробна могила, намираща се в района на бойното поле от 1444 г., в близост до мястото на неговата гибел. Тогава е един от последните кръстоносни походи в европейската история, който безуспешно завършва край Варна. Най-интересни сред експонатите са полските рицарски доспехи, конните фигури на Владислав Варненчик и Янош Хуняди, мечовете, ризниците, алебардите и др.
Професионалните културни институти на Варна
Историята на Варненската филхармония започва от 1913 год., когато е основан любителски симфоничен оркестър. Той участва с голям успех на Първите летни музикални тържества във Варна през 1926 год. под диригенството на Асен Найденов,. През 1946 г. по инициатива на диригента и цигулар Саша Попов се създава Варненският държавен симфоничен оркестър, който през 1968 г. прераства в Държавна филхармония. Оркестърът има богат репертоар, който включва симфонична музика, кантатно-ораториални произведения от различни композитори, както и много българска музика от различните поколения български композитори.
Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. и е официално открита на 1 август същата година. Нейният първи директор е Стефан Николаев, а главен художествен ръководител е известният български певец Петър Райчев. За кратко време под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов, Асен Манолов и художниците Асен Попов и Владимир Мисин се подготвя първата постановка – операта "Продадена невеста" от Б. Сметана. Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни заглавия. Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Иван Консулов и други.
Драматичен театър “Стоян Бъчваров” е създаден е през 1921 г. с решение на Варненския общински съвет като Общински професионален театър. Той има една от най- красивите театрални сгради в страната, проектирана от арх. Никола Лазаров и окончателно завършена през 1932 г., благодарение доброволната помощ на варненската общественост , която набира средствата чрез фондови марки. През последните сезони театърът демонстрира изострен интерес към откриването на нови талантливи имена. 
Държавен куклен театър - Варна е създаден през 1952 г. За изминалите години на негова сцена са реализирани над 250 постановки, изиграни са над 20 000 представления, гледани от повече от 8 милиона зрители у нас и в чужбина. Репертоарът на театъра предлага спектакли за зрители на различна възраст: класически и съвременни заглавия за деца, забавни и авангардни представления за възрастни, както и образователни спектакли за ученици. Варненският куклен театър е сред най-предпочитаните участници на световни културни форуми и куклено-театрални фестивали. Гастролирал е в почти всички европейски страни, както и в Иран, Алжир, Тайван, Индия, Япония, Китай, САЩ, Куба, Канада, Мексико, Канарските острови...
Варна – център на художествени събития
Варна е домакин един от първите художествени фестивали не само е нас, а и в Европа. През далечната 1926 година, когато човечеството преживява болезнено жестоките последици от кошмара на Първата световна война, прозорливите строители на националната ни музикална култура създават Летните музикални тържества, чийто приемник е Международният музикален фестивал “Варненско лято”. От своето начало  форумът отстоява благородната цел да популяризират българското и световно музикално творчество и изпълнителско изкуство.
В града през 1964 година светилата на балета Алисия Алонсо, Галина Уланова, Арнолд Хаскел, Серж Лифар, Фьодор Лопухов, Татяна Вечеслова и Елизабет Кенеди поставят началото на първия в света Международен балетен конкурс. Основната цел на конкурса е да се събере балетната младост от всички страни и да се открие пътя на най-талантливите пътя към световната сцена. До 1966 г. балетното състезание се провежда всяка година, а след това през година обикновено в продължение на 15 дни през втората половина на юли. Всяка награда от престижното състезание е своеобразна покана към най-престижните световни сцени.
Международният майски хоров конкурс се провежда от 1975 г. Домакин на събитието е представителния смесен хор “Морски звуци” с художествен ръководител проф. Марин Чонев. От 1993 г. конкурсът е член на Асоциация “Гран при “Европа”, която включва сродните конкурси в Тур (Франция), Дебрецен (Унгария), Арецо и Гориция (Италия) и Толоса (Испания). Всяка година градовете редуват своето домакинство на наградата “Гран при Европа”, за която се състезават носителите на най-високите отличия в конкурсите от предходната година.
Международният фестивал на куклената пиеса Златният делфин се провежда от 1969 г. по инициатива на Куклен театър – Варна на всеки три години. Събитието цели да популяризира българската куклена пиеса и да представя новите световни тенденциив кукленото театрално творчество.
Многобройни са и другите събития в летния фестивален афиш на Варна – театрален фестивал, джаз фестивала, фолклорен фестивал, филмовият фестивал «Любовта е лудост»... Макар и по-млади на възраст, те са намерил своите значими послания към днешния човек.
Личностите на Варна
Богатата и плодоносна традиция в изследването културното наследство на Варна и региона се поставя от чешките археолози Херман Шкорпил (1858 – 1923) и Карел Шкорпил (1859 – 1944).
След интелектуалците, свързани с Варна, чиято дейност има своите европейски и световни измерения, се откроява философът-проповедник Петър Дънов (1864 – 1944), основател на учение, което той сам определя като езотерично християнство.   Художникът Борис Георгиев (1888 – 1962) е автор на богато творчество, което е част от много европийски и световни музеи и колекции. Варненският творец общува с Алберт Айнщайн и Махатма Ганди, чийто портрети могат да се видят в Градската художествена галерия, която носи неговото име.
С Варна е свързана и дейността на един от световните поети-антифашисти Никола Вапцаров (1909 – 1942). Тук през периода 1926 – 1932 г. той учи в Морското машинно училище. 
Варна е родно място и на Добри Христов (1875 – 1941) – композитор, учен, диригент и преподавател. Той е сред основоположниците на съвременната българска музика. Неговите изследвания имат значение за европейското музикознание в опитите за изясняване на метроритмиката на българския фолклор. Диригентите Асен Найденов (1899 – 1995), Руслан Райчев (1919 – 2006) и Иван Маринов (1928 – 2003) имат значителен принос, както за развитието на професионалната симфонична и оперна музика във Варна, така и в европейското изпълнителско изкуство в многобройни записи с елитни изпълнители и състави. Сред музикантите от Варна се откроява имената на двама хорови диригенти. Георги Робев (1934 – 2002), дългогодишен диригент на националния филхармоничен хор “Светослав Обретенов”, един от най-дейните участници във феномена българско хорово изкуство, с който България е известна пред света. Васил Арнаудов (1933 - 1991) е дългогодишен диригент на Софийски камерен хор "Любомир Пипков" и на хор "Родина" в Русе. С Варна и Варненската опера са свързани имената на редица оперни изпълнители със световна кариера – сопраното Галина Савова (1945), мецосопраните Маргарита Лилова (1935), Александрина Милчева (1934) тенорите Петър Райчев (1887 – 1960), Никола Николов (1925 – 2007), Калуди Калудов (1953). Дългият списък на музиканти от Варна приключва поп певеца Филип Киркоров (1967), който прави изключително успешна кариера в Русия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар