сряда, 13 ноември 2013 г.

ЗА КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "КУЛТУРА И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ" В ОБЩИНА ВАРНА

Вчера беше конкурсът за директор на Дирекция „Култура и духовно развитие” в Община Варна. Комисията прецени, че няма достоен кандидат за високия пост. По думите на нейния председател в разработките липсва стратегия за развитието на културата, в някои от тях е изразено негативно отношение към развитието на артсферата, а в други не е посочено как практически ще се реализират идеите.” Следва уверението, че „още следващата седмица ще бъде насрочена нова дата за конкурса” - очевидно при същите условия.
Подобен подход е показателен за един основен дефект на публичното ни управление: вниманието се концентрира върху ефекта от персоналните назначения за сметка на предварителната им подготовка. Загърбват се предварителното задание и регламент – черна и неблагодарна, но крайно необходима работа. Тогава конкретният избор е функция от обективно възприети норми. В нашия случай подобни свидетелства липсват. Нямаше изисквания за обема, структурата на въпросната концепция, както и указание по какви критерии ще бъде оценявана. Това автоматично превръща действията на кандидатите в хазартно начинание, а преценката на оценяващия във висша инстанция, която не подлежи на никаква проверка.
Ако се задълбочим в асиметриите, ще стигнем до задължителните информационни масиви, с които следва да разполагат участниците: структурата на управление, регламенти, правила, бюджети, щатни разписания, отчети, програми, прогнози... Така се създава още една неравнопоставеност и „незабавни привилегии” в полза на онези кандидати, които към датата на конкурса работят в системата на общинската администрация.

Независимо от посочените съмнения си направих труда да подготвя кратък документ, в който да синтезирам вижданията си. Неговото съставяне беше съпроводено с анализ на основните стратегически документи на Варна: Общинският план за развитие и Апликационната форма за кандидатурата награда за Европейска столица на културата. Резултатите публикувам тук, защото мисля, че е добре да бъдат споделени и ползвани. Съветвам и другите неуспели кандидати да направят същото. Така ще имаме една обозрима картина на „волната програма“ в конкурсната надпревара. Изкушавам се да я прегледам и като изследовател. Дано тя помогне в създаването на онези правила и норми, чрез които порядъкът естествено се трансформира в порядъчност...

СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ
за развитие на културата в Община Варна
д-р Любомир Кутин
1.1.   Обхват.
Предложените идеи се базират на документите, изготвени от Съвета за административна реформа от април 2010 г. и широко се използват при изготвянето на стратегически документи в Република България. Обхватът на стратегическите насоки е заимстван от работата по изготвянето на Национална стратегия за развитието на културата, чието приемане предстои. Тук се включват изкуствата, културното наследство, културните и творчески индустрии и културния туризъм.[1]
Културният сектор е важен за Варна. Най-голям принос в икономиката на града имат услугите, където работят близо 100 000 варненци. 2692 от тях се реализират в подсектора на културата, спорта и развлеченията.[2] По силата на своите исторически традиции и развитие тук живеят и работят много талантливи и високообразовани творци, експерти и изследователи.
Според класификацията на европейските градове, съгласно проекта на ESPON, Варна е причислен към групата на функционални градски райони (FUA). Подобно определение ситуира Варна като важен елемент от системата за полицентрично развитие на градовете в европейски и национален план. Това поставя управлението на града пред нови отговорности и предизвикателства, които далеч надхвърлят неговите локални граници.[3]
1.2.   Принципи на управление.
Принципите на управление на Община Варна ще кореспондират със Закона за закрила на културата: демократизъм и свобода на художественото творчество; децентрализация в управлението и финансирането; равнопоставеност на творците и на културните организации; опазване и обогатяване на културно-историческото наследство; закрила на националната културна идентичност; насърчаване на културното многообразие; поощряване на културните, творческите индустрии и предприемчивостта; откриване, подпомагане и обучение на млади таланти; насърчаване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата; развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата.
Идеите в този документ произтичат от стратегическите документи за развитие на ЕС и Р. България в периода 2014-2020 г., където управлението в публичния сектор следва да се съгласува със следните мерки:
-          политики, основани на интелигентно регулиране;
-          гъвкава и адаптивна структура на администрацията;
-          развитие на човешките ресурси и въвеждане на практики и стандарти за тяхното управление;
-          участие на гражданското общество в управлението.[4]
1.3.   Цели
Представените насоки се основават на целите, формулирани в апликационната форма на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата:
-          местно развитие, културно производство и участие – осмисляне на културната идентичност и интегриране на местната общност;  подобрен достъп до града и подобрена инфраструктура;
-          обмен – споделяне, социално включване и участие в мрежи;
-          инвестиране в човешки ресурси – устойчивост и иновации, диалог, обучение, творчество и предприемачество.[5]
2.      Държавни културни институти и делегирани от държавата дейности
2.1.   Сценични изкуства
Варна има дългогодишни традиции в сценичните изкуства. Техен първообраз са игрите в чест на тракийското божество Дарзалас отпреди две хилядолетия. На границата между ХІХ и ХХ в. тук се създават първите театрални, оперни и оперетни дружби. Строителството на театралната сграда е показателен пример за големите традиции и привързаност на варненските граждани към сценичните изкуства.
От обособяването си като професионални държавни културни институти варненският драматичен театър и опера споделят обща сграда, а от 2010 г. и обща административна структура. В сравнение с периода до 1989 г. числеността на професионално заетите театрали, музиканти и танцьори във Варна е намалена с над 65%. Това състояние прави проблемно осъществяването на по-мащабни и амбициозни проекти.
Един от основните приоритети в дейността ми ще бъде укрепване на авторитета и капацитета на двата театъра и операта. Мерките на интервенция ще варират от подпомагане на продукции, на основата на ясно формулирани приоритети, прозрачни процедури и гаранции за качество, до съдействие в изготвянето на национални и европейски проекти. В тази връзка ще осъществявам и необходимото застъпничество и лобиране за подобряване на финансирането от държавния бюджет. Специално внимание заслужава осигуряването на по-добри условия за работа на художествено-творческите състави на театъра и операта. Приоритет ще има ремонтът, реконструкцията и модернизацията на сцена „Филиал“, летния и кукления театър. Изграждането на нова зала на територията до пристанището (до 5-то място на пристанището) е друго възможно и благоприятно решение, но за този проект се изисква повече време и усилия.[6]
2.2.   Музеи
Най-големият музей, РИМ, включително с петте си отдела и трите обекта, като регионален културен институт, е важен център за съхраняване на исторически свидетелства, проучвания и експозиции. Приоритет в дейността ми ще бъде да подпомагам неговото популяризиране, инвестиции в човешките ресурси и базата, подобряване на условията за проучвания и модернизация. Ще търся и успешна реализация на планираните проекти, по експониране на архитектурния и археологически резерват Одесос-Варна (вкл. базилика, малки римски терми, големи римски терми, крепостни стени, късноантична стена, находки от археологически разкопки, средновековна църква, светилище), реконструкцията на вътрешния двор и изграждане на прозрачно покривно покритие в Археологическия музей, ремонт на Природонаучния музей. Ще реализирам в максимална стпен възможностите за ремонт и на другите музейни експозиции.[7]
Ще предприема конкретни действия за популяризиране на още два интересни обекта: Манастирът от ІХ в. в Караач теке и раннохристиянския комплекс от V-VІ в. в м. Джанавара. Ще съдействам за обособяването на етнографската музейна сбирка в с. Тополи и създаването на Музей на занаятите и традиционните изкуства.
Специално внимание заслужава и Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, която се нуждае от климатизация на изложбените зали и фондохранилищата, асансьор и допълнителни площи за експозиции и фондохранилище. От особено значение за един музей на художественото изкуство е финансирането на откупки. Чрез сравнително скромни инвестиции в тази област се постига двоен ефект – попълва се колекцията от съвременно изкуство и се инвестира в творчеството на талантливи и признати художници. Галерията за графично изкуство също следва да намери своето подходящо място.
В политиката спрямо регионалните културни институти ще търся предвидените от закона възможности те да получат максимални делегирани отговорности, които да им позволят реализацията на различни инициативи и проекти.
Активно ще работя и с останалите музейни експозиции, които са под управлението на други държавни ведомства (Военноморски музей, Парк-музей „Вл. Варненчик“, Музей на медицината), включително и в търсенето на възможност за осигуряване на финансиране на техни проекти.
2.3.   Библиотеки
РБ „Пенчо Славейков“, която е една от трите депозитарни библиотеки у нас, вече 130 години продължава да изпитва остър недостиг на подходяща база. Разпръснатите й отдели на различни места из града затрудняват управлението, качеството на услугите и оскъпяват издръжката на културната институция. От друга страна, функционирането на основните читални и заемни в ниското тяло на общинската сграда лишават общинската администрация от възможности за подобряване на обслужването на гражданите. Решението на този проблем е строителството на нова или намирането на подходяща за библиотека сграда в централната част на града.
С навлизането на новите информационни технологии библиотеките се превръщат в своеобразни информационно-логистични центрове, където ученици, студенти и широк кръг професионалисти задоволяват своите потребности от четене, информиране и споделяне на интереси. Ще подпомагам усилията на ръководството за осигуряване на необходимото оборудване и капацитет, за увеличаване на компютрите, ускоряване на дигитализацията на книги и документи и разнообразяване на предлаганите услуги.
2.4.   Читалища
Широката читалищна мрежа, освен като традиционно място за култура, любителски изкуства, неформално образование, е благоприятно условие за функционирането на читалищата като информационни центрове, места за дискусии, реализация на доброволчески и стажанстки програми. Голяма част от амортизираната читалищна база ще бъде ремонтирана по ОПРР (вж. Приложение 1). В съвместната си работа с читалищните дейци ще осъществявам няколко основни приоритета: повишаване на административния капацитет и квалификация на персонала; осъществяване на качествени проекти с устойчив ефект; по-широк достъп на варненските граждани до култура и изкуство. Ще търся и по-справедлив и прозрачен механизъм за финансиране на читалищата от общинския бюджет. Ще подкрепям усилията на читалищните ръководства за създаване на нови пространства за художествени дейности, както и за пълноценното функциониране съществуващите зали.

3.      Общински инициативи и проекти.
3.1.   Варна – кандидат за европейска столица на културата.
Към проекта „Варна – кандидат за европейска столица на културата“ имам специално отношение. Резултатите от първия етап на конкурса ще бъдат известни след около месец. Ще подпомагам активно екипа в представянето на варненската кандидатура пред журито между 10 и 12 декември в министерство на културата. В случай, че Варна е сред одобрените кандидати за следващата фаза, ще вложа целия си опит и знания в допълването на апликационната форма в съответствие с отправените препоръки.  Отнасям се с голямо уважение и признателност към труда на екипа, подготвил апликационната форма за кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата. Какъвто и да е крайният резултат от надпреварата за престижната титла, тези усилия не са напразни по много причини. Преди всичко варненската кандидатура е своеобразна платформа за създаването на общинска стратегия за развитие на културата. Натрупаният капацитет е гаранция за успешни проекти в сферата на културата, изкуствата и творческите индустрии в предстоящия програмен период 2014 – 2020. И накрая, очакваните промени в регламента на най-мащабната общоевропейска културна инициатива ще позволят Варна да се кандидатира отново съвсем скоро.  
3.2.   Културна администрация.
В съгласие със стандартите за добро управление общинската културна администрация ще бъде реформирана в няколко посоки. Ще бъде променена философията на нейното функциониране: от звено, което предимно пряко организира събития и дейности, към звено, което администрира, анализира, наблюдава и провежда политики. Част от досегашните дейности ще бъдат обособени като общински културни институти и други структури. Всички конкретни стъпки ще бъдат осъществени след широки консултации със заинтересованите страни, включително Общинския съвет и общинската администрация.
С цел осигуряване на постоянен диалог със заинтересованите страни ще засиля ролята на различните експертните съвети. За да гарантирам приемственост в управлението на общинската администрация като създам и Съвет на бивши ръководители в системата на общинската културна администрация.
3.3.   Културен календар, официални празници и чествания
Културният календар е своеобразен инструмент на държавната и местна администрация за анализ, подбор, структуриране и координиране на събития и дейности, които имат важен принос в съществуването на определена общност, както и за споделянето на идеи, ценности и практики в условията на активния национален и международен обмен. Културният календар отразява установените традиции и динамиката на тенденции, които съществуват в културния живот.[8] За да се подобри неговото съдържание и протичане, в Община Варна ще се създаде специален регламент, който на основата на предварителен анализ ще съдържа условия и процедури на подбор, система за наблюдение и оценка на качеството. Изпълнението на културния календар ще се съпровожда с външен мониторинг, който да гарантира независима експертна преценка.
3.4.   Фестивали.
Фестивалите са мощно средство за популяризиране на изкуствата, обновяване на културния живот и обмяна на художествени творци и идеи. През последните години числеността на фестивалите, включени в културния календар и финансирани от Община Варна, надхвърля 25. Нарасналото количество на фестивални събития води до необходимост от по-внимателно вглеждане в тяхното качество, защото става въпрос за изразходване на публични средства. В дейността си ще продължа положените усилия за брандиране на Варна като фестивален център. В изпълнение на тази сложна задача ще се стремя към постигане на по-голяма прозрачност в управлението на фестивалите; създаване на адекватни правила, които ги регламентират, ще се преразгледа и оптимизира тяхното разпределение и протичане във времето, ще бъде въведена система за наблюдение, анализ и оценка на тяхното качество и ще се насърчава създаването на устойчив културно-туристически продукт. Специални усилия ще положа за дефиниране, инвентаризиране и увеличаване на икономическите ползи от организирането на фестивали и осигуряването на по-голямо допълващо финансиране.
3.5.   Паметници и естетизация на градската среда.
През годините във Варна за естетизацията и обозначаването на местата на значими личности и събития са се грижили уважавани и талантливи художници и архитекти. Остъствието на дългосрочно и експертно аргументирано планиране в последните години доведе до поредица от решения и действия със съмнителна естетическа и историческа стойност. За да бъдат коригирани съществуващите недостатъци, ще съдействам творците и експертите да имат по-важна роля при обсъждането на предложения за създаването, монтирането и ситуирането на паметни знаци в градската среда.
Ще организирам и подробно картографиране на паметниците, скулптурните композиции и паметните плочи във Варна. Специално внимание заслужават мемориалните знаци от близкото минало в градската среда. Тези от тях, които са запазени, следва да бъдат съхранени и експонирани при подходящи условия. За целта ще организирам срещи и дебати със заинтересованите страни.
Един от най-важните и видими проблеми е паметникът на Съветската армия. Неговото ситуиране, заедно с околното пространство се нуждае от спешни, професионални и отговорни действия. За целта, съвместно с авторите и с Министерство на културата, ще търся устойчиво и консенсусно решение.
4.      Литература, визуални изкуства, културни и творчески индустрии, независими културни оператори
4.1.     Художници
Преди 35 години, с обособяването на художествените ателиета в бившата фабрика „Вулкан“, тук идва една генерация художници, около която протича своеобразен „локален художествен ренесанс“.
Днес, когато са отпаднали голяма част от възможностите за творческа изява и поръчки, общинската администрация има задължение към творците в сферата на визуалните изкуства като потърси ефективни решения с гарантиран обществен и естетически ефект. За целта ще бъде инициирана специална програма за естетизация на градската среда и публичните сгради. Ще настоявам в ремонтните дейности и благоустройство по оперативните програми да бъдат планирани средства за украса със скулптури, пластики, и картини. Възлагането на поръчките ще се осъществява чрез прозрачни правила и ясно дефинирани критерии за подбор.
4.2.     Литературни дейци и хуманитаристика.
Във Варна работят десетки талантливи писатели и учени в сферата на филологията, историята, социологията, философията, културологията. По силата на редица обективни и субективни обстоятелства днес между тях съществува разделение и дори противопоставяне.
За преодоляване на неблагоприятната ситуация ще инициирам обединение около платформата на периодично издание за литература, изкуство и култура. Могат да бъдат използвани някое от съществуващите или да се създаде ново, което да консолидира творците около няколко значими и безспорни принципи и идеи. Освен от общинския бюджет ще съдействам за финансиране от възможностите на оперативните програми, спонсорство, реклами и други форми. Съществуването на подобно издание ще вдъхне нов живот и на художествената критика.
Ще работя и за активното участие на творците в повече инициативи, като например в по-качественото промотиране на Варна със средствата на културния туризъм и други съвременни аудиовизуални продукти. Чрез Програмата за творчески проекти „Варна – територия на творчеството“ ще се финансират и други индивидуални и колективни издания.   
4.3.   Културни и творчески индустрии (медии – печат, радио, телевизия и нови медии, архитектура, дизайн, реклама, издателски, музикални индустрии, приложни занаяти и др.)
Концепцията за изграждане на Черноморски високотехнологичен парк - Варна, който обединява усилията на научно-изследователски институти, университети, високотехнологични предприятия, инвеститори, бизнеса и посреднически организации от община Варна и Североизточния район, е добра възможност за участие и на малки и средни фирми в сферата на културните и творчески индустрии. Ще работя за идентифицирането и подпомагане на този перспективен сектор за развитието на Варна и с реализацията на проекти в сферата на архитектурата, дизайна, модата, рекламата, съвременните медии и др.[9]

5.      Вътрешносекторни и междусекторни политики.
5.1.   Партньорски инициативи между отделните културнни оператори.
Ще посветя голяма част от усилията си в насърчаване на партньорства между представители на културните и творчески артистични общности. Освен, че подпомагат общуването между отделните гилдии, подобни съвместни начинания водят до постигането на иновативни решения, които оплодяват и насищат артистичния живот във Варна с нов смисъл и по-широко споделена основа. За целта един от приоритетите на Програмата за подкрепа на творчески проекти ще бъде посветена на подобни възможности. Ще подпомагам активно и взаимния достъп до художествените продукции и изяви на литератори, театрали, музиканти, танцьори, учени критици и др.
5.2.   Култура и образование.
Активизирането на най-важното партньорство, което осмисля истински постиженията на творците, ще се реализира по няколко начина. Преди всичко културните оператори и творците ще бъдат стимулирани да развиват образователни инициативи. Това ще бъде неотменим елемент от системата за оценка на качеството за дейността на всеки културен институт и конкретен проект. На второ място, общинската културна администрация ще съдейства със своята експертиза в реализацията на такива мащабни начинания като Европейска младежка столица и други образователни и младежки проекти, свързани с културни и художествени активности. На трето място, ще разчитаме на партньорство от страна на образователните институции и организации за реализиране на доброволчески, стажантски и други програми, които предполагат активно включване на ученици, студенти и преподаватели. 
5.3.   Култура и туризъм.
В реализацията на проекти по оперативните програми (Вж Приложение 1) ще търсим съвместно с туристическия бизнес създаването на нови и перспективни културно-туристически продукти. За целта ще предоставим своят опит в организирането на различни културни дейности.
Ще насърчаваме и културните оператори да променят собствената си система на планиране. Ще инициираме редица партньорски проекти, които да доведат до професионално изготвени информационни и рекламни материали, посветени на културата на Варна.
Ще съдействаме на туристическите агенти за по-успешно достигане до специализираните целеви групи в лицето на музикални, театрални, балетни и танцови любители, колекционери на картини, антиквариат, любители на историята, археологията и др. 
5.4.   Култура и бизнес
Активно ще насърчавам корпоративната отговорност в полза на културата и изкуствата под формата на дарения, спонсорство, реклама и потребяване на всякакъв вид културни и художествени продукти.
Ще възстановя практиката в края на всяка година да се връчват награди на най-активните меценати. Критерият за отличията ще бъде не толкова размерът на предоставените средства, а преди всичко създадените практики помощта от страна на фирмите към изкуствата да се основава на публични, прозрачни и ясно дефинирани правила. По този начин се постига двустранен ефект. Фирмите ще подобрят системата си за подпомагане на обществено значими проекти, а от друга страна културните оператори и творците ще бъдат мотивирани да търсят по-активно алтернативно финансиране на своите идеи.
ПРИЛОЖЕНИЯ:
  1. Извлечение на проекти, свързани с култура от Програмата за реализация на проектите на Общински план за развитие на Община Варна 2014-2020 г.
  2. Любомир Кутин - публикации по теми, свързани с културата на Варна .




[1] Обсерватория по икономика на културата. Методология за изготвяне на национална стратегия за развитие на изкуствата, културното наследство, културни и творчески индустрии и културен туризъм в България, София 2011 г.
[2] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 82, www.varna.bg
[3] Интегриран план за градско възстановяване и развитие, Варна, август, 2013,  www.varna.bg
[6] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 349-350, www.varna.bg
[7] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 349-350, www.varna.bg
[8] Томова, Б., Андреева, Д., Кутин, Л. Календар на културните събития в Столична община. Реалности, проблеми, перспективи, Обсерватория по икономика на културата, София, 2013, с. 5-6.
[9] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 320-321, www.varna.bg












Приложение 2
ЛЮБОМИР КУТИН
публикации, посветени на Варна

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ
1.      Монографии

1.1         Фестивалът като феномен на художествената култура, “Сталкер”, Варна, 2004, - 255 с.

2        Студии

2.1         Фестивалът в контекста на празнично-игровата култура. Годишник на ВСУ “Черноризец Храбър”, издателство на ВСУ, Варна 2000, с. 439 – 459

2.2         Културата на града и културата на селото, реалности, проблеми, перспективи (в съавторство), бюлетин «Гражданска култура», бр. 9/2003, Фондация «Град и култура», http://kutin.dir.bg/

2.3         Фестивалите на Варна. Сб. “10 книги за Варна”, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2004, с. 41-101.

2.4         Фолклорният туризъм във Варна. Сб. «Българският туризъм. Приоритети за развитие», с. 147 – 157, Варна, 2007, http://kutin.dir.bg/.

2.5         Варна – кандидат за европейска столица на културата, сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2008 с. 421 – 451, http://kutin.dir.bg/

2.6         Варненският оперен театър. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2009 с. 183 – 212, http://www.operavarna.bg/pdf/kutin_za_opera_varna_kniga.pdf

2.7.      Художествената музика в българското интернет пространство, сп. „Българско музикознание”, бр. 2/2010 г., с. 130 – 155, http://lykutin.blogspot.com/2008/12/blog-post.html

3        Научни съобщения и доклади

3.1.    Варненските фестивали между културата и туризма. сб. К р ъ с т о п ъ т, 1999, с. 70-75, http://kutin.dir.bg/
3.2.   Възникване и особености на фестивалите във Варна. Сборник с материали по повод 100 годишнината от рождението на Веселин Стоянов и Димитър Ненов, Русе 2002 г.
3.3.  Мотиви в естетическите възгледи на Добри Христов. Сб. “Добри Христов и българският ХХ век”, Институт за изкуствознание на БАН, София, 2005, с. 185-189, http://kutin.dir.bg/
3.4. Свободното време на младите хора във Варна и обществения интерес. Сб. «Хуманизъм и прагматизъм в образованието на ХХ век», Варна, 2005, с. 274-280, http://kutin.dir.bg/

4        Статии

4.1         Мисли за Международния музикален фестивал “Варненско лято”. Сп. “Морски свят” (Приложение за изкуство и култура “Простори”), април, 2005. с. 13-15, http://prostori.com/RArticles.jsp?search=?&category_id=&FormArticles_Page=7

4.4.     Музеите на Варна - съавторство и редакция. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2005. с. 81-126.

4.5.     Изкуство от най-висок професионализъм (отзив за Коледен концерт на Стефан Ноак във Варна), Простори, бр. 1/2007, с. 70-71,  http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=40&article_id=234&FormArticles_Page=17 
4.6.     Дворецът на Варна, в съавторство. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2008 с. 467 – 479
4.7.     Читалищата на Варна, в съавторство. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2008 с. 480 – 496
4.8.     Как ще се случи българската европейска столица на културата, Антимовски хан – издание за живопис и култура, Брой 3, 2012 http://www.antimovski-han.org/article.php?id=616  

5.             Редакция и съставителство на книги
5.1.  10 ЕСЕТА за властта, хуманизма, свободата и творчеството – съставителство на сборник с есета на средношколци от конкурса “Младите – автори на обществената промяна”, Изд. „Сталкер”, Варна, 2002 г. -32 с.
5.2.  11 ЕСЕТА за властта, справедливостта, достойнството – съставителство на сборник с есета на средношколци от конкурса “Младите – автори на обществената промяна”, Изд. „Славена”, Варна, 2003 г. -32 с.
5.3.  11 ЕСЕТА за успеха, справедливостта и бъдещето – съставителство на сборник с есета на средношколци от конкурса “Младите – автори на обществената промяна”, Изд. Славена, Варна, 2004 г. - 32 с.

5.4.   Бюлетин «Гражданска култура», 2003 – 2004 г.

5.5.  Културата на Варна - съставителство и редакция на раздел. сб. 10 книги за Варна, книги 3, 4, 6, 7 и 8, 9, 10 Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2004 - 2009.
5.6.   Европейски столици на културата, Изд. „НИРА Комюникейшънс”, Варна, 2010 -152 с.,
5.7.    European capitals of culture, published by Nira communications, Varna, 2010 -136 p.

6.                  Учебници

6.1.      История на културата (учебник за студентите  от Колежа по туризъм – Варна), Наука и икономика – Варна, 2007. - 233 с. 



Аудиовизуални продукти

1        Концепции за сайтове

3.1.  Фондация “Град и култура” (2001)
3.2.  Варненска опера (2003) www.operavarna.bg
3.3.  Община Варна - Дирекция „Култура и духовно развитие (2010) www.varnaculture.bg

2        Авторство на филми

2.1          «Варненско лято`96” - сценарии за документален филм съвместно са РТВЦ – Варна, 50  мин.,. формат VHS. Варна, 1996

2.3.    „Варна – фестивалният град” (документален филм), DVD, 50 мин. Варна, 2011
3.      Продуцент на компактдискове
3.1. “Коледа” с музика от Милко Коларов. Малка Коледна приказка, мюзикъл за деца с участието на Славка Славова, Асен Кисимов е хор на БНР с диригент Христо Недялков, Китни гости коледари, сюита за смесен хор и оркестър, диригент Милко Коларов, с участието на симфоничния оркестър на НУИ “Добри Христов”, хор “Морски Звуци, хор на Варненските момчета и младежи и хорова школа “Добри Христов” с диригенти на Марин Чонев, росица Щерева, Дарина Кроснева и Захарина Милкова. Варна, 2002.
3.3. Спомен за диригента Емил Главанаков (1918 – 1978) – двоен. CD І  Берлиоз - Фантастична симфония, изп. Варненска филхармония. CD І I Фрагменти. Лудвиг ван Бетовен Концерт за пиано и оркестър № 4, първа част Allegro moderato изпълняват Иван Дреников и Варненска филхармония, Джузепе Верди операта “Бал с маски” – второ действие, изпълняват оркестър и хор на Варненска опера, солисти: Станка Николова, Лиляна Анастасова, Лиляна Чорбаджийска, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Ранко Дюлгеров, Йордан Чифудов; Джузепе Верди, ария на Филип ІІ из операта “Дон Карлос”, изпълняват Николай Гяуров – бас и Варненска филхармония; Сергей Прокофиев, кантата “Александър Невски” – финал, изпълняват Варненска филхармония  и Държавен Академичен руски хор с диригент Алексадър Свешников, Варна 2008.

 

3.4. «Иван Маринов - диригент и композитор». Любомир Пипков,   Симфония за струнен оркестър № 4 оп. 74, изпълнява Варненска филхармония,  Густав Малер, Симфония за тенор, алт и симфоничен оркестър Песен за земята, изпълнява Варненска филхармония, диригент Иван Маринов, солисти Христина Ангелакова, Димитър Беров; Клод Дебюси, Ноктюрни, изпълнява Варненска филхармония диригент Иван Маринов. Иван Маринов,  Вариации за оркестър «Фантастични сцени», изпълнява Варненска филхармония, диригент Емил Главанаков, Варна. 2008

3.5. Чайковски и Рахманинов – Песни. Костадинка Николова – сопран, Тодор Петров – пиано (Ни слова, о друг мой..., соч. 6, № 2 (1869), текст А. Н. Плещеев; И больно, и сладко, соч. 6, № 3 (1869), текст Е. Ростопчиной; Зимний вечер, соч. 54, № 7 (1883), текст А. Н. Плещеев, Флорентинская песня Pimpinella, соч. 38, № 6 (1878), текст народен; Ночь; соч. 60, № 9 (1886), текст Я. П. Полонски; Я сначала тебя не любила..., соч. 63, № 1 (1887), текст К. Романов; Али мать меня рожала... соч. 27, № 5, текст Л. Мея (из Мицкевич); Мой садик, соч. 54, № 4, текст А. Н. Плещеев; Колыбельная песня, соч. 16, № 1 (1872), текст А. Н. Майков; Соловей, соч. 60, № 4 (1886), текст А.С. Пушкин; Он так меня любил..., соч. 28, № 4 (1875) , текст А.С. Пушкин; Скажи, о чем в тени ветвей... соч. 57, № 1 (1884), текст В. А. Сологуб; Рахманинов (Сон, соч. № 5 текст А. Н. Плещеев (по Хайне); Не пой красавица, соч. 4, № 4, текст А.С. Пушкин; Сирень, соч. 21 № 5, текст Ек. Бекетовой; Уж ты нива моя, соч. 4, № 5, текст А. Толстой;  Полюбила я на печаль свою, соч. 8, № 4, текст А. Н. Плещеев ( по Шевченко); Апрель! Вешний праздничный день, превод от френски В. Тужовой; Варна. 2008

3.6. «Йоско Йосифов - диригент и композитор».  Йоско Йосифов, Увертюра за симфоничен оркестър, изпълнява Варненска филхармония, диригент Емил Главанаков; Маестро Георги Атанасов, Първа картина на операта “Гергана” изпълняват Тинка Сколуфанова (Гергана), Станка Николова (Христина), София Божилова (Горана), Лиляна Николова (Латина), Йордан Знаменов (Никола), Георги Койчев (Златан), хор и оркестър на Варненската опера, диригент Йоско Йосифов; Маестро Георги Атанасов Встъпление към Трета картина на операта “Гергана”,  изпълнява оркестър на Варненската опера, диригент Йоско Йосифов; Йоско Йосифов Симфонична поема “Тъжа”, изпълнява Варненска филхармония, диригент Добрин Петков; Варна. 2008

3.7.«Диригентите на Варненска опера» Борис Черпански, Влади Анастасов, Недялко Недялков.  Борис Черпански (Карл Мария фон Вебер, «Абу Хасан» Терцет на  Фатиме, Абу Хасан и Омар, изпълняват Лиляна Чорбаджийска, Трендафил Казаков и Йордан Чифудов с оркестъра на Варненска опера; Бенджамин Бритън «Алберт Херинг», Втора картина, с участието на Лиляна Анастасова, Радко Карбов, Валери Шадура, Рачко Гемеджиев Александрина Милчева, Стефан Циганчев, Йорданка Тенчева, Станка Николова, Румяна Мишева с оркестъра на Варненската опера), Влади Анастасов (Доменико Чимароза «Тайният брак, Второ действие - дует на Джеронимо и граф Робинзон, изпълняват Иван Панайотов и Никола Господинов с оркестъра на Варненска опера; Джузепе Верди « Риголето», Първо действие, Втора картина - ария на Джилда, изпълнява Йорданка Тенчева с оркестъра на Варненска опера; Недялко Недялков (Волфганг Амадеус Моцарт « Така правят всички» Първа картина, изпълняват Тинка Сколуфанова, Александрина Милчева, Михаил Зидаров, Трендафил Казаков, Лиляна Чорбаджийска, Ранко Дюлгеров с хор и оркестър на Варненска опера; Жорж Бизе « Ловци на бесери», Първо действие - романс на Надир,  изпълнява Трендафил Казаков с оркестъра на Варненска опера; Парашкев Хаджиев  «Албена», Четвърта картина - монолог на Куцар, изпълнява Ранко Дюлгеров с оркестъра на Варненска опера;. Варна. 2008

4.      Автор и водещ на радиопредавания

4.1. Радио Варна. «Европейските столици на културата», всяка неделя 18:30 – 19:00, Варна 2009 – 39 предавания.

4.2. Радио Варна. «Панорама Следи», всяка неделя 18:30 – 19:00, Варна 2010 – 2011 – 45 предавания.


понеделник, 11 март 2013 г.

ЛЮБОМИР КУТИН: КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА Е СЛОЖНА СПЛАВ, АМАЛГАМА ОТ ПРАВИЛА, СТАНДАРТИ, КАУЗИ И ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ



Любомир Кутин е завършил философия в Софийския университет (1981 - 1986). От 1992 до 2000 г. работи в Община Варна, дирекция "Култура", на различни длъжности, включително и директор. В периода 2002 - 2009 г. е изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество - Варна. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема "Фестивалът като феномен на художествената култура" – издадена като книга през следващата година. Продуцира изданията на компактдискове с архивни записи на музикални творци, свързани с Варна. Автор е на «История на културата», учебник за студентите от Колежа по туризъм – Варна (2007) и на книгата "Европейски столици на културата" (2010). В периода 2009 - 2010 г. е автор и водещ на предаванията на Радио Варна "Европейски столици на културата" и "Панорама Следи". През 2010 г. за кратко отново работи в общината на Варна като експерт по национални и международни проекти и програми. Тогава в общинската администрация се създава Програмата за финансиране на проекти «Варна – територия на творчеството». През 2011 – 2012 г. работи в Центъра за изследване на демокрацията. От септември 2012 г. е заместник директор на Държавна опера – Русе. Водил е курсове по история на културата, междукултурни различия, работа по проекти и мениджмънт в културата и изкуствата и семиотика в Икономически университет, Технически университет - Варна и Нов български университет. Наскоро приключи изследване по проект на Обсерватория по икономика на културата, посветено на столичния културен календар. Външен координатор е на Работна група «Фестивали» по изготвяне на Националната стратегия за развитие на българската култура.

- Г-н Кутин, Вие много години сте работил като началник на отдел “Култура” и директор на дирекция в Община Варна. Запознат сте с традициите, проблемите и развитието на институциите, работещи в сферата на културата. Ако погледнем назад във времето, може ли да се твърди, че за творците във Варна е имало и по-добри времена?
- Като администратор, изследовател и мениджър в сферата на културата избягвам еднозначните оценки. Това не означава липса на позиция, а по-скоро стремеж да се обхване възможно най-пълно действителността. Какво означава „добро време“? Вероятно става въпрос за това кога обществото ни е било дотолкова стабилно, че да дава възможност на хората да разгърнат своя потенциал и да живеят с чувството за предвидима перспектива. Очевидно е, че сега времето не е такова. От друга страна, ако оценяваме само тези общи характеристики, има опасност да залитнем в друга крайност - реставраторски настроения и сантимент по миналото. И все пак до началото на 80-те години на миналия век хората живееха с относително стабилни представи за за своята реализация. Разбира се, плащаха си и цената – принудителното приемане на една идеология, която в много ситуации налагаше на творците определена неискреност. Трябва обективно да оценим големите постижения, включително и във Варна. Например, в края на 70-те години тук идва едно много интересно поколение художници. Общината намира иновативно решение, с което ги привлича. Преустроява фабрика „Вулкан“ в художествени ателиета. Създава се Биеналето на графиката. Реставрират се улиците около Кукления театър. Построява се Фестивалния и конгресен център. Реконструира се сградата на театъра, Девическата гимназия става музей, а Мъжката гимназия – художествена галерия. В Римски терми се играят театрални спектакли. Създава се пространство за камерни спектакли „Дом на актьора“. На мястото на Галерия „Графит“ днес, тогава има художествена галерия, където варненските художници излагат творбите си. Също там активно работи и Клуба на културните дейци. Издателството „Георги Бакалов“ (впоследствие Галактика“) издава великолепни и търсени поредици, които представят разнообразна българска и преводна литература, илюстрирани с вещина и професионализъм от онези художници, които са привлечени тук. Театъра и операта също представят постановки, чиито сценографски решения са също на тези художници… Според мен благодарение на мощното навлизане на представителите на визуалните изкуства преди тридесетина години във Варна настъпва своеобразен „локален ренесанс“. Нещо подобно е и във Флоренция преди около 600 години. Разбира се измеренията и мащабите са различни. Налагат се и професионални стандарти. Днес, за съжаление, институциите, които създават стандартите, образователните и културни институции, професионалните гилдии, са в окаяно състояние. Училищата и университетите днес съществуват с много компромиси в качеството на обучение. Варна има един огромен недостатък, който в годините акумулира множество обществени проблеми: липсва университет с хуманитарни и художествени специалности. Това лишава града от експерти и изследователи, които да задават по-фундаментални посоки в развитието на региона. Професионалните общности се разроиха, обезличиха и на практика изчезнаха от публичното пространство. А тук е момента да се уточни, че заниманията с култура и изкуства са от основополагащо значение за личностната и социална реализация за всеки, независимо от неговата професия. Ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че преди 25 години най-активно в протестите участваха именно хора от тези съсловия, художници, музиканти, театрали, писатели, книжари. Днес те с малки изключения не са сред протестиращите или поне тяхната дума не се чува. Отсъствието им допълнително подсилва усещането за хаотичност и безизходица.

- Политика на Община Варна в областта на културата – има ли въобще такава в годините на икономическа криза?
- Политиката означава система от действия, порядък, норми и правила. През последните 25 години беше отпушен духът от бутилката и се възпроизвежда хаос. Системата се смени революционно. А всяка революция генерира ред несправедливости. „Единната общонародна собственост“ премина в ръцете на отделни собственици. Голяма част от тях бяха от средите на тайните служби и партийната номенклатура. Имаше и такива, които получиха реституирани имоти. Общественото богатство се преразпредели при отсъствие на ясни и прозрачни правила. В подобна среда всякакви призиви, насочени към фокусиране на вниманието спрямо културата и изкуствата се възприемаше като нещо ретроградно, „отломки нищожни“ от разграждащата се тоталитарна система. Хората на изкуството се възприемаха като галеници на предишния режим. Силните на деня размахваха заплашително пръст, че няма да позволят повече те да лентяйстват. Естествената ми реакция като културен администратор тогава беше да покажа на умножаващите се скептични циници, че културата и изкуството са важни за живота на всички. Налагаше се да ползваме често примитивни инструменти за да ги впечатлим и да ги подтикнем към по-адекватни политически и управленски решения. Може би това е една от причините фестивалите, които съществуват във Варна да бъдат особен приоритет. Те трябваше да промотират постиженията и значението на различните изкуства за града. Не мога да кажа че успявахме, защото ни липсваше достатъчно капацитет. До 1989 г. обмислянето на съдържанието и характера на едно фестивално събитие минаваше през цедки от всякакъв характер – идеологически (партията), административен (министерство – област – община), художествено-творчески (творчески съюзи). Изведнъж се оказахме с развързани ръце и с минимални административни процедури можехме направим всичко, какво си помислим. В подобна среда се явяват много „самозванци“, които предлагат куп неща, някои от тях абсолютно несъстоятелни. За съжаление и досега голяма част от фестивалите продължават да се организират от общинската администрация. Прякото ангажиране на управленски политически структури в непосредствени организационни дейности създава условия за деформации: зависимост от политическата власт; решения и действия, които не са подплатени с осмислени и аргументирани преценки; отсъствие на прозрачност и регламент при възлагането на определени дейности, свързани с организацията на различни събития; конфликт на интереси, доколкото ангажираните служители следва да оценяват самите себе си;
Сега финансирането на общинските културни дейности е значително увеличено. През 1999 г. например разполагахме с около 250 000 лв. за тях. Между 30 и 60% от бюджетите на фестивалите осигурявахме от извънбюджетни източници: проекти, реклами, дарения. През последните две години Община Варна заделя около 2 000 000 лв. за различни културни събития. Дори и да се индексира инфлацията, в реално изражение общинската културна администрация работи в относително много по-голям комфорт откъм финансови ресурси. Реално общината заделя около два пъти повече средства за културни дейности. От друга страна обаче кадровите назначения на ръководителите са белязани от хаос и непоследователност. За по-малко от 14 години се изредиха шест ръководители:
1999 – 2004 – Костадин Бандутов;
2005 – Енчо Чакъров;
2006 – 2008 – Пенка Живкова;
2008 – 2010 – Румен Серафимов;
2010 – 2012 – Жана Андреева;
2012 – досега Станка Димитрова.
От тях само Енчо Чакъров си отиде по нормален начин, като директор на Радио Варна. Всички останали бяха освободени по неясни причини и напуснаха поста си огорчени. Подобна среда не може да създава нито нормален социално-психологически климат в администрацията, нито да стимулира иновативни културни политики. Вместо това трайно се настани страхът и подозрението. Това логично доведе до безпринципно противопоставяне между отделни лица и цели творчески гилдии. Дори и в този момент се гласят различни подписки в името на това противопоставяне. Така е, защото отсъства елементарен диалог между хората, ангажирани в културни и художествено-творчески дейности.

- Ще направите ли ретроспекция на фестивалите във Варна – велики моменти, пропуснати възможности, бъдеще?
- При липсата на достатъчно дисциплиниращи процедури, за съжаление се правеха доста грешки. Все пак през втората половина на 90-те години във Варна се оформиха някои продуктивни тенденции. Създадохме на капацитет за алтернативно финансиране на културните събития. Беше изградено устойчиво партньорство с новосъздадени неправителствени организации. В периода 1994 – 1999 г. Варна привлече значителен ресурс от еврофондовете, повечето директно администрирани от Брюксел – някъде около 300 000 евро. Варна е първият български град, където директно влязоха средства от европейския данъкоплатец по Програма „Калейдоскоп“. И всичко това се случваше благодарение на създадените отношения на доверие с Европейската комисия. За съжаление не успяхме да реформираме мениджмънта на традиционните за града фестивали. Причините в голямата си част бяха обективни. Липсваше нормативна база. Законът за закрила на българската култура беше приет едва през 1999 г. Имаше и причини от субективен, вътрешнополитически характер. През 1993 – 1994 г. се опитах чрез Фондация „Международен музикален фестивал „Варненско лято“ да създам адекватна форма на управление на най-авторитетното събитие за града. В краткото време на съществуването си привлякохме над 50 000 екю (тогава така се наричаше еврото) само от европейски програми. Идеята беше към фондацията да се създаде и търговско дружество, което да се погрижи за нов начин на брандиране на града чрез културния продукт на фестивала, да се обвърже по-активно и с фестивалния туризъм. Постепенно в рамките на две-три години тази структура трябваше да се отдели от общинската администрация и да заработи самостоятелно. За съжаление някои видяха в подобни действия користен опит за тайна приватизация. Така след около една година съществуване, с активната намеса на Общинския съвет, регистрацията на фондацията беше отменена. Една от основните причини за това беше липсата на доверие между съветниците и администрацията. Сега някои твърдят, че фестивалите са твърде много, други – че са разположени само в топлите месеци и облагодетелстват случайни пришълци от столицата или от чужбина, трети – че финансовите средства лекомислено се разпиляват без да се правят адекватни преценки за значението и качеството на инициативите. При липсата на цялостна система за наблюдение на процесите съществува неизбежна практика на неаргументирани и непрофесионално подплатени управленски решения.

- Реформа в културните институции – според Вас, възможна ли е?
- Преди близо половин година беше приет един, според мен, несъстоятелен текст, който променя Закона за закрила на културата чрез въвеждане на повсеместна мандатност в управлението на културните институти. Това е пореден опит за откровено афиширано политическо кадруване в културните институции. Вместо това нито в ресорното министерство, нито в общините са създадени адекватни стандарти за наблюдение, анализ и оценка на качеството. Тяхното отсъствие обременява системата с непрозрачност и потенциално ще генерира нови конфликти, защото никой не казва конкретно и смислено как да се оценява ефекта от изразходването на публични средства. Затова, когато говорим за реформа, трябва да се започне от културната администрация на централно и местно равнище. Министерската администрация е зле структурирана за да обхване цялото многообразие от културни активности. Общинските администрации са натоварени със задачи, които противоречат на тяхната функция да правят политики. Вместо това те са поставени в качеството си на продуценти и дори участници в реализацията на конкретни събития. Това, както вече отбелязах, е недопустимо. Ето защо истинска реформа може да се осъществи ако смислено и точно се дефинират функциите на твореца, експерта и мениджъра. Сегашната магическа формула „три в едно“, по която се управлява културния живот е ретроградна, нелепа и ще продължава да генерира напрежения и конфликти. Общинската културна администрация все още не е намерила мястото си като система на организация и дефинирани функции. Ето един пресен пример. Публикувана е обявата за финансиране на творчески проекти без да има публичен отчет и анализ на финансираните проекти за миналата година. Не е предвиден обучителен семинар, който да разясни на потенциалните кандидати попълването, работата и отчитането по проектните предложения. Няма я и методиката за оценяване. Това си е една мина, която след обявяване на резултатите от процедурата, ще избухне в куп недоволства – кои основателни, кои не. При всички случаи обаче отсъствието на прозрачност е основен генератор на напрежение. Ако трябва да резюмирам, културния сектор е изключително сложна система, където по удивителен начин противоборстват обективни процеси, субективни преценки, тенденции между локално и глобално, позволено и непозволено, традиция и съвременност... А културната политика е една сложна сплав, амалгама от правила, стандарти, каузи и творческо вдъхновение.

- Варна-културна столица? До колко морската столица има шансове да се превърне в културна?
- Във Варна покрай кампанията си за европейска столица на културата се проявява един основен недостатък в културния профил на Варна: твърде протоколни и официални събития и твърде малко конкретно свършена работа. Титлата „Европейска столица на културата“ се дава на град, който създава за целта специална програма за 2019 г. В нея трябва да се представи онази част от европейската културна и художествена идентичност, която по различни причини е отсъствала от живота на града. Също така чрез програмата Варна трябва да представи онези факти, събития и личности, които имат европейски измерения и по различни причини са недооценени в живота на европейците. Трябва да се демонстрира и обща политическа и управленска воля културния сектор да бъде ситуиран по нов начин в местната политика и с дългосрочна визия. Това, от своя страна означава реформиране на администрацията и институциите, създаване на нови условия за творчество сред участниците и политически консенсус сред политиците. За да се осъществи активното гражданско участие в културните дейности от ключово значение са образователните инициативи. Това означава регионалната култура да влезе по интригуващ начин в учебните програми от детската градина до гимназиите. Да се ангажират университетите, които да стимулират изследванията, посветени на местната култура и нейните европейски измерения, обществените медии, с помощта на които да се систематизира и популяризира аудио-визуалната памет на града и региона, музеите, които да обновят в тази посока своите експозиции... Особено внимание да се отдели на групите в неравностийно положение, така че да имат регулярен достъп до художествено-творческия продукт и да се изявяват самите те като творци... За съжаление не виждам да се случват подобни неща в града. Вероятно, както с проваления проект по Програма „Регионално развитие“ за 800 000 лева за организиране на иновативно културно събитие, ще се възложи на консултанти да попълнят апликационните форми и после ще се окаже, че предвидените дейности са твърде далеч от реалността. Няма го и декларирания политически консенсус за общи действия в името на тази кауза. Отсъстват и по-системтно организирани дейности в региона... Не знам, дано да греша, но трябва да се случи някакво чудо за да може Варна да достигне до втория тур, след оценката на проектите в края на годината.

- В момента сте Заместник-директор на операта в Русе. Можете ли да направите паралел с развитието на операта във Варна?
В Русе намерих добра среда за работа в лицето на отлични професионалисти, ангажирана общественост и интересни творчески задачи, зададени от директора маестро Найден Тодоров. Моята функция тук е относително скромна: да се опитам да подобря организацията на работа по такъв начин, че резултатите от дейността да са още по-добри като брой зрители, финансови показатели и реализирането на някои проекти, свързани с промотирането на дейността и образователни инициативи. Надявам се да успея.

Разговора води Антон Луков / nakratko.bg