понеделник, 21 януари 2013 г.

ЗАЩО ОБЩИНА ВАРНА ОТКАЗА 800 000 ЛЕВА ЗА КУЛТУРА


По повод публикацията на в. Труд от 21 януари 2013


Историята води началото си от ранната есен на 2010 г. През октомври, в качеството си на главен експерт по национални и европейски проекти и програми в Община Варна, посетих Работна среща в Русе с участието на над 20 представители на общини от Североизточния район за планиране. На масата бяха сложени предложенията за формата на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013, Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие", операция 1.1. „Социална инфраструктура", схема BG161PO001/1.1-10/2010 „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития".
В дискусията се изясни, че става въпрос за инициативи, които:
-       надхвърлят границите на установените конвенции;
-       поставят нови проблеми, теми, форми на самоизява;
-       установяват нови партньорства;
-       усвояват нови пространства;
-       произвеждат нови социални ефекти;
-       постигат необичаен синтез на изкуства;
-       осъществяват нови междусекторни партньорства;
-       оформят нови канали и модели на потребление.
Представените възможности разпалваха въображението и подхранваха надежди. На 2 декември 2010 г. беше организирана среща в Пленарната зала на Община Варна. В нея участваха повече от 100 музиканти, литератори, театрали, архитекти, дизайнери, специалисти по ПР и реклама, издатели, филмопроизводители, журналисти.
Имаше купища предложения. Запомнил съм идеята на Гаро Кешишян да се проведе Нощ на изкуствата в Морската градина. С присъщия си темперамент известният фотограф настояваше символът на Варна да „избухне“, воден от енергията на изкуствата, където те едновременно се създават, представят, споделят и публикуват.
Графичният дизайнер Димитър Трайчев предлагаше Варна да се популяризира като мултикултурен център. Екипи от етнографи, фотографи, тонрежисьори и видеооператори работят паралелно на терен и дигитализират фолклорното наследство. Резултатът: пълноцветни брошури, мултимедийно CD с автентични аудио записи, фото и видео репортажи, туристическа информация, история, записани спомени, разкази и кулинарни рецепти от всеки етнос. Суровият материал се селектира, а след това се предава на аранжьори, DJ  и експерти по миксинга за създаване на студийни ремикси и концертни  аранжименти. Така Варна брандира своята идентичност със средствата на популярната култура, превърнала се в маркер на глобализацията...
През следващите дни в общинското деловодство заваляха предложения - над 40 на брой. Разнообразието им беше голямо: необичайни и провокативни артистични интервенции в градската среда, работилници за деца по рисуване, писане, филми, идеи за музикални събития, театър, дизайн, висша мода...
Скоро след това трябваше да напусна общинската администрация. Често си мислех за купищата добре подвързани папки със скици, сценарии, илюстрации, обосновки. За съжаление тези, от които зависеше те да намерят своето приложение, нехаеха. По традиция изготвянето на проекта беше служебно възложено на външна консултнтска фирма. Консултантите си свършиха професионално работата. Подредиха в приемлив вид цели, дейности, резултати, ефект, но в тях нямаше и следа от онова, което беше публично споделено и доверено.
Сега, от дистанцията на изминалите две години оценявам, че изпуснатите 800 000 лева са по-малката беда. Големият провал са пропиляната енергия и излъганите очаквания. Те не могат да се калкулират и все по-трудно ще се намират в автентичен вид. В зейналата празнина удобно се настаняват халтурата, безхаберието и дилетантизмът... Често ги определяме със събирателното понятие „чалга“ – сякаш за да се оправдаем. И срамежливо продължаваме да приемаме статукво, което ни налагат безразлични, безкритични и цинични хора с власт. Те необезпокоявано  и безнаказано продължават всекидневните си злоупотреби с нашето доверие, усилия и способности... 

сряда, 16 януари 2013 г.

СЛУЧАЯТ "ПАЙНЕР МЕДИА" И ВЪЗМОЖНИТЕ ПОУКИ ОТ НЕГО



От вчера форумите в интернет „прегряха“. Поводът е спечеленият проект по Програма „Повишаване на конкурентоспособността“ на "Пайнер Медиа"ООД.
С реализирането на настоящия проект „Пайнер Медиа” ООД цели да постигне устойчив икономически растеж и запазване на лидерскита си позиции в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари, в които телевизия Планета се излъчва. Чрез повишаване качеството на предлагания продукт „Пайнер Медиа” ООД ще съумее да привлече значителен брой нови зрители, да вдигне рейтинга си, като това ще доведе до увеличавае на приходите от реклама. Проектът ще доведе и до разкриването на нови работни места и ще допринесе за развиването на българската икономика.
 
На пръв поглед няма нищо нередно. Бенефициентът отговаря на условията за оборот, предмет на дейност, наети и професионален капацитет. „Пайнер Медиа” ООД не може да бъде обвиняван, че си гони частния интерес. Проблемът е, че държавата отсъства и отвъд формално изпълнените критерии, няма кой да се произнесе как е защитен обществения интерес. Скандалното в случая е, че с публични ресурси се финансират дейности, които по никакъв начин подпомагат обществото. Все едно да поливаш бурени, а да изоставиш онова, което те храни истински... Защото онези, които се опитват да създават културни и художествени стойностни у нас са "във фризера". Държавата ги подпомага по такива нелепи правила, че високото качество там се случва не благодарение, а въпреки действащата система. Техните възможности да търсят финансиране от публични фондове, извън безумните щатни таблици, клонят към нула. В подобна ситуация настойчивите призиви на политици „да отиват на пазара и да престанат с безкрайните си претенции към държавата“ звучат още по-цинично.
 
Покрай всички емоции, които възбуди едно безобидно на пръв поглед решение на държавен орган, остава надеждата, че все пак някой ще проумее, че културата и изкуствата не са една обикновена добавка към обществената система, а приоритет. Те трябва да бъдат неотменим инструмент за оценка на въздействието на всяка обществена активност. Както е въведено изискването за „оценка на въздействието върху околната среда“, още по-радикално трябва да се прилага „оценка на въздействието върху културната среда“. Иначе ударното ни оскотяване ще продължи с още по-бесни темпове.