понеделник, 11 март 2013 г.

ЛЮБОМИР КУТИН: КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА Е СЛОЖНА СПЛАВ, АМАЛГАМА ОТ ПРАВИЛА, СТАНДАРТИ, КАУЗИ И ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ



Любомир Кутин е завършил философия в Софийския университет (1981 - 1986). От 1992 до 2000 г. работи в Община Варна, дирекция "Култура", на различни длъжности, включително и директор. В периода 2002 - 2009 г. е изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество - Варна. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема "Фестивалът като феномен на художествената култура" – издадена като книга през следващата година. Продуцира изданията на компактдискове с архивни записи на музикални творци, свързани с Варна. Автор е на «История на културата», учебник за студентите от Колежа по туризъм – Варна (2007) и на книгата "Европейски столици на културата" (2010). В периода 2009 - 2010 г. е автор и водещ на предаванията на Радио Варна "Европейски столици на културата" и "Панорама Следи". През 2010 г. за кратко отново работи в общината на Варна като експерт по национални и международни проекти и програми. Тогава в общинската администрация се създава Програмата за финансиране на проекти «Варна – територия на творчеството». През 2011 – 2012 г. работи в Центъра за изследване на демокрацията. От септември 2012 г. е заместник директор на Държавна опера – Русе. Водил е курсове по история на културата, междукултурни различия, работа по проекти и мениджмънт в културата и изкуствата и семиотика в Икономически университет, Технически университет - Варна и Нов български университет. Наскоро приключи изследване по проект на Обсерватория по икономика на културата, посветено на столичния културен календар. Външен координатор е на Работна група «Фестивали» по изготвяне на Националната стратегия за развитие на българската култура.

- Г-н Кутин, Вие много години сте работил като началник на отдел “Култура” и директор на дирекция в Община Варна. Запознат сте с традициите, проблемите и развитието на институциите, работещи в сферата на културата. Ако погледнем назад във времето, може ли да се твърди, че за творците във Варна е имало и по-добри времена?
- Като администратор, изследовател и мениджър в сферата на културата избягвам еднозначните оценки. Това не означава липса на позиция, а по-скоро стремеж да се обхване възможно най-пълно действителността. Какво означава „добро време“? Вероятно става въпрос за това кога обществото ни е било дотолкова стабилно, че да дава възможност на хората да разгърнат своя потенциал и да живеят с чувството за предвидима перспектива. Очевидно е, че сега времето не е такова. От друга страна, ако оценяваме само тези общи характеристики, има опасност да залитнем в друга крайност - реставраторски настроения и сантимент по миналото. И все пак до началото на 80-те години на миналия век хората живееха с относително стабилни представи за за своята реализация. Разбира се, плащаха си и цената – принудителното приемане на една идеология, която в много ситуации налагаше на творците определена неискреност. Трябва обективно да оценим големите постижения, включително и във Варна. Например, в края на 70-те години тук идва едно много интересно поколение художници. Общината намира иновативно решение, с което ги привлича. Преустроява фабрика „Вулкан“ в художествени ателиета. Създава се Биеналето на графиката. Реставрират се улиците около Кукления театър. Построява се Фестивалния и конгресен център. Реконструира се сградата на театъра, Девическата гимназия става музей, а Мъжката гимназия – художествена галерия. В Римски терми се играят театрални спектакли. Създава се пространство за камерни спектакли „Дом на актьора“. На мястото на Галерия „Графит“ днес, тогава има художествена галерия, където варненските художници излагат творбите си. Също там активно работи и Клуба на културните дейци. Издателството „Георги Бакалов“ (впоследствие Галактика“) издава великолепни и търсени поредици, които представят разнообразна българска и преводна литература, илюстрирани с вещина и професионализъм от онези художници, които са привлечени тук. Театъра и операта също представят постановки, чиито сценографски решения са също на тези художници… Според мен благодарение на мощното навлизане на представителите на визуалните изкуства преди тридесетина години във Варна настъпва своеобразен „локален ренесанс“. Нещо подобно е и във Флоренция преди около 600 години. Разбира се измеренията и мащабите са различни. Налагат се и професионални стандарти. Днес, за съжаление, институциите, които създават стандартите, образователните и културни институции, професионалните гилдии, са в окаяно състояние. Училищата и университетите днес съществуват с много компромиси в качеството на обучение. Варна има един огромен недостатък, който в годините акумулира множество обществени проблеми: липсва университет с хуманитарни и художествени специалности. Това лишава града от експерти и изследователи, които да задават по-фундаментални посоки в развитието на региона. Професионалните общности се разроиха, обезличиха и на практика изчезнаха от публичното пространство. А тук е момента да се уточни, че заниманията с култура и изкуства са от основополагащо значение за личностната и социална реализация за всеки, независимо от неговата професия. Ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че преди 25 години най-активно в протестите участваха именно хора от тези съсловия, художници, музиканти, театрали, писатели, книжари. Днес те с малки изключения не са сред протестиращите или поне тяхната дума не се чува. Отсъствието им допълнително подсилва усещането за хаотичност и безизходица.

- Политика на Община Варна в областта на културата – има ли въобще такава в годините на икономическа криза?
- Политиката означава система от действия, порядък, норми и правила. През последните 25 години беше отпушен духът от бутилката и се възпроизвежда хаос. Системата се смени революционно. А всяка революция генерира ред несправедливости. „Единната общонародна собственост“ премина в ръцете на отделни собственици. Голяма част от тях бяха от средите на тайните служби и партийната номенклатура. Имаше и такива, които получиха реституирани имоти. Общественото богатство се преразпредели при отсъствие на ясни и прозрачни правила. В подобна среда всякакви призиви, насочени към фокусиране на вниманието спрямо културата и изкуствата се възприемаше като нещо ретроградно, „отломки нищожни“ от разграждащата се тоталитарна система. Хората на изкуството се възприемаха като галеници на предишния режим. Силните на деня размахваха заплашително пръст, че няма да позволят повече те да лентяйстват. Естествената ми реакция като културен администратор тогава беше да покажа на умножаващите се скептични циници, че културата и изкуството са важни за живота на всички. Налагаше се да ползваме често примитивни инструменти за да ги впечатлим и да ги подтикнем към по-адекватни политически и управленски решения. Може би това е една от причините фестивалите, които съществуват във Варна да бъдат особен приоритет. Те трябваше да промотират постиженията и значението на различните изкуства за града. Не мога да кажа че успявахме, защото ни липсваше достатъчно капацитет. До 1989 г. обмислянето на съдържанието и характера на едно фестивално събитие минаваше през цедки от всякакъв характер – идеологически (партията), административен (министерство – област – община), художествено-творчески (творчески съюзи). Изведнъж се оказахме с развързани ръце и с минимални административни процедури можехме направим всичко, какво си помислим. В подобна среда се явяват много „самозванци“, които предлагат куп неща, някои от тях абсолютно несъстоятелни. За съжаление и досега голяма част от фестивалите продължават да се организират от общинската администрация. Прякото ангажиране на управленски политически структури в непосредствени организационни дейности създава условия за деформации: зависимост от политическата власт; решения и действия, които не са подплатени с осмислени и аргументирани преценки; отсъствие на прозрачност и регламент при възлагането на определени дейности, свързани с организацията на различни събития; конфликт на интереси, доколкото ангажираните служители следва да оценяват самите себе си;
Сега финансирането на общинските културни дейности е значително увеличено. През 1999 г. например разполагахме с около 250 000 лв. за тях. Между 30 и 60% от бюджетите на фестивалите осигурявахме от извънбюджетни източници: проекти, реклами, дарения. През последните две години Община Варна заделя около 2 000 000 лв. за различни културни събития. Дори и да се индексира инфлацията, в реално изражение общинската културна администрация работи в относително много по-голям комфорт откъм финансови ресурси. Реално общината заделя около два пъти повече средства за културни дейности. От друга страна обаче кадровите назначения на ръководителите са белязани от хаос и непоследователност. За по-малко от 14 години се изредиха шест ръководители:
1999 – 2004 – Костадин Бандутов;
2005 – Енчо Чакъров;
2006 – 2008 – Пенка Живкова;
2008 – 2010 – Румен Серафимов;
2010 – 2012 – Жана Андреева;
2012 – досега Станка Димитрова.
От тях само Енчо Чакъров си отиде по нормален начин, като директор на Радио Варна. Всички останали бяха освободени по неясни причини и напуснаха поста си огорчени. Подобна среда не може да създава нито нормален социално-психологически климат в администрацията, нито да стимулира иновативни културни политики. Вместо това трайно се настани страхът и подозрението. Това логично доведе до безпринципно противопоставяне между отделни лица и цели творчески гилдии. Дори и в този момент се гласят различни подписки в името на това противопоставяне. Така е, защото отсъства елементарен диалог между хората, ангажирани в културни и художествено-творчески дейности.

- Ще направите ли ретроспекция на фестивалите във Варна – велики моменти, пропуснати възможности, бъдеще?
- При липсата на достатъчно дисциплиниращи процедури, за съжаление се правеха доста грешки. Все пак през втората половина на 90-те години във Варна се оформиха някои продуктивни тенденции. Създадохме на капацитет за алтернативно финансиране на културните събития. Беше изградено устойчиво партньорство с новосъздадени неправителствени организации. В периода 1994 – 1999 г. Варна привлече значителен ресурс от еврофондовете, повечето директно администрирани от Брюксел – някъде около 300 000 евро. Варна е първият български град, където директно влязоха средства от европейския данъкоплатец по Програма „Калейдоскоп“. И всичко това се случваше благодарение на създадените отношения на доверие с Европейската комисия. За съжаление не успяхме да реформираме мениджмънта на традиционните за града фестивали. Причините в голямата си част бяха обективни. Липсваше нормативна база. Законът за закрила на българската култура беше приет едва през 1999 г. Имаше и причини от субективен, вътрешнополитически характер. През 1993 – 1994 г. се опитах чрез Фондация „Международен музикален фестивал „Варненско лято“ да създам адекватна форма на управление на най-авторитетното събитие за града. В краткото време на съществуването си привлякохме над 50 000 екю (тогава така се наричаше еврото) само от европейски програми. Идеята беше към фондацията да се създаде и търговско дружество, което да се погрижи за нов начин на брандиране на града чрез културния продукт на фестивала, да се обвърже по-активно и с фестивалния туризъм. Постепенно в рамките на две-три години тази структура трябваше да се отдели от общинската администрация и да заработи самостоятелно. За съжаление някои видяха в подобни действия користен опит за тайна приватизация. Така след около една година съществуване, с активната намеса на Общинския съвет, регистрацията на фондацията беше отменена. Една от основните причини за това беше липсата на доверие между съветниците и администрацията. Сега някои твърдят, че фестивалите са твърде много, други – че са разположени само в топлите месеци и облагодетелстват случайни пришълци от столицата или от чужбина, трети – че финансовите средства лекомислено се разпиляват без да се правят адекватни преценки за значението и качеството на инициативите. При липсата на цялостна система за наблюдение на процесите съществува неизбежна практика на неаргументирани и непрофесионално подплатени управленски решения.

- Реформа в културните институции – според Вас, възможна ли е?
- Преди близо половин година беше приет един, според мен, несъстоятелен текст, който променя Закона за закрила на културата чрез въвеждане на повсеместна мандатност в управлението на културните институти. Това е пореден опит за откровено афиширано политическо кадруване в културните институции. Вместо това нито в ресорното министерство, нито в общините са създадени адекватни стандарти за наблюдение, анализ и оценка на качеството. Тяхното отсъствие обременява системата с непрозрачност и потенциално ще генерира нови конфликти, защото никой не казва конкретно и смислено как да се оценява ефекта от изразходването на публични средства. Затова, когато говорим за реформа, трябва да се започне от културната администрация на централно и местно равнище. Министерската администрация е зле структурирана за да обхване цялото многообразие от културни активности. Общинските администрации са натоварени със задачи, които противоречат на тяхната функция да правят политики. Вместо това те са поставени в качеството си на продуценти и дори участници в реализацията на конкретни събития. Това, както вече отбелязах, е недопустимо. Ето защо истинска реформа може да се осъществи ако смислено и точно се дефинират функциите на твореца, експерта и мениджъра. Сегашната магическа формула „три в едно“, по която се управлява културния живот е ретроградна, нелепа и ще продължава да генерира напрежения и конфликти. Общинската културна администрация все още не е намерила мястото си като система на организация и дефинирани функции. Ето един пресен пример. Публикувана е обявата за финансиране на творчески проекти без да има публичен отчет и анализ на финансираните проекти за миналата година. Не е предвиден обучителен семинар, който да разясни на потенциалните кандидати попълването, работата и отчитането по проектните предложения. Няма я и методиката за оценяване. Това си е една мина, която след обявяване на резултатите от процедурата, ще избухне в куп недоволства – кои основателни, кои не. При всички случаи обаче отсъствието на прозрачност е основен генератор на напрежение. Ако трябва да резюмирам, културния сектор е изключително сложна система, където по удивителен начин противоборстват обективни процеси, субективни преценки, тенденции между локално и глобално, позволено и непозволено, традиция и съвременност... А културната политика е една сложна сплав, амалгама от правила, стандарти, каузи и творческо вдъхновение.

- Варна-културна столица? До колко морската столица има шансове да се превърне в културна?
- Във Варна покрай кампанията си за европейска столица на културата се проявява един основен недостатък в културния профил на Варна: твърде протоколни и официални събития и твърде малко конкретно свършена работа. Титлата „Европейска столица на културата“ се дава на град, който създава за целта специална програма за 2019 г. В нея трябва да се представи онази част от европейската културна и художествена идентичност, която по различни причини е отсъствала от живота на града. Също така чрез програмата Варна трябва да представи онези факти, събития и личности, които имат европейски измерения и по различни причини са недооценени в живота на европейците. Трябва да се демонстрира и обща политическа и управленска воля културния сектор да бъде ситуиран по нов начин в местната политика и с дългосрочна визия. Това, от своя страна означава реформиране на администрацията и институциите, създаване на нови условия за творчество сред участниците и политически консенсус сред политиците. За да се осъществи активното гражданско участие в културните дейности от ключово значение са образователните инициативи. Това означава регионалната култура да влезе по интригуващ начин в учебните програми от детската градина до гимназиите. Да се ангажират университетите, които да стимулират изследванията, посветени на местната култура и нейните европейски измерения, обществените медии, с помощта на които да се систематизира и популяризира аудио-визуалната памет на града и региона, музеите, които да обновят в тази посока своите експозиции... Особено внимание да се отдели на групите в неравностийно положение, така че да имат регулярен достъп до художествено-творческия продукт и да се изявяват самите те като творци... За съжаление не виждам да се случват подобни неща в града. Вероятно, както с проваления проект по Програма „Регионално развитие“ за 800 000 лева за организиране на иновативно културно събитие, ще се възложи на консултанти да попълнят апликационните форми и после ще се окаже, че предвидените дейности са твърде далеч от реалността. Няма го и декларирания политически консенсус за общи действия в името на тази кауза. Отсъстват и по-системтно организирани дейности в региона... Не знам, дано да греша, но трябва да се случи някакво чудо за да може Варна да достигне до втория тур, след оценката на проектите в края на годината.

- В момента сте Заместник-директор на операта в Русе. Можете ли да направите паралел с развитието на операта във Варна?
В Русе намерих добра среда за работа в лицето на отлични професионалисти, ангажирана общественост и интересни творчески задачи, зададени от директора маестро Найден Тодоров. Моята функция тук е относително скромна: да се опитам да подобря организацията на работа по такъв начин, че резултатите от дейността да са още по-добри като брой зрители, финансови показатели и реализирането на някои проекти, свързани с промотирането на дейността и образователни инициативи. Надявам се да успея.

Разговора води Антон Луков / nakratko.bg

събота, 2 март 2013 г.

КРУШКАТА СИ ИМА ОПАШКА



Някои аномалии в публичното поведение на варненския кмет



Преди броени дни усърдни спортни и културни деятели с учудващо лекомислие вкараха деца от Спортното училище в кампанията си за да защитят варненския кмет от уличните протести. Абсурдното им поведение за съжаление не е прецедент, а се крепи на солидна предистория. В нея екзотично съжителстват мегаломански претенции, гарнирани с откровен кич. Ако ставаше дума за лични амбиции, би било смешно и забавно. Случаите обаче засягат публични личности, пространства и средства.
Да си спомним за Купата на кмета. Аналите по темата сочат, че въпросният приз е създаден през 2005 г. като "Младежки театър на веселите и находчивите". Купата има за цел да провокира в учениците изобретателност, остроумие, комбинативност и творческо мислене. Разбираме също, че Специална награда връчва сдружението "Изкуство и светлина" (разбирайте съпругата на кмета Елена Валеева) - предоставяне на рекламна площ върху билборд в продължение на един месец на централно място в града. Няма спор - да се провокира творчеството сред децата е благородно, полезно и нужно начинание, но защо да бъде дирижирано чрез семейна кметска инициатива? В истинските демокрации общинската институция е дискретна. Обществата, които концентрират публична енергия в лицата на владетелите са от други времена и нрави.
Още един пример от преди няколко години: изложбата на Елена Валеева в Градската художествена галерия. Тогава таванският етаж е преобразен в нещо като луксозен ресторант: маси с бели покривки, келнери с бели сака, папионки и пешкири, дискретно осветени и специално аранжирани пространства. Цялата тази суетня трябва да отбележи по достойнство подредените картини на високопоставената особа. На въпросното събитие се е изсипал целият политически и икономически елит. Там са и ласкателите от различните артистични гилдии, които сипят куп приветствия и похвали...
И още един пример: на 14 юни 2006 година във Фестивалния и конгресен център е откриването на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. То е посветено на 80 годишнината от неговото начало в далечната 1926 година. Сред участниците е пианистът Атанас Кареев. Неговото участие не е случайна приумица, а съдържа дълбока символика. Атанас Кареев е потомък на основателите на фестивала – братята Асен и Найден Найденови и на кмета Иван Церов, положил през 1912 г. първата копка на театралната сграда във Варна, която сега приютява варненския театър и опера. Достойната и значима годишнина обаче е в сянката на друго важно събитие по същото време. В Художествената галерия е пищното парти, посветено на 50 годишнината на действащия кмет Кирил Йорданов. Честването на първия български музикален фестивал и един от първите в Европа е пренебрегнато от местните и държавни ръководители. За разлика от него те се трупат на кметското парти, което има всички основания и претенции да се превърне в светското събитие на годината. 
Контрастът в поведението на двамата кметове е фрапиращ. В началото на ХХ век Иван Церов работи упорито и безкористно да създаде в любимата си Варна дух и образованост. 100 години по-късно неговият приемник употребява една от най-представителните сгради в града за "мили семейни празници". Едновременно с това Кирил Йорданов демонстративно, нагло и безпардонно неглижира едно културно събитие, превърнало се в емблема за Варна. Представете си кметът на Париж да си организира празнуването на рождения ден в Лувъра на връх 14 юли? Той веднага ще бъде безмилостно санкциониран, унизен и буквално изметен от публичното пространство чрез медиите, общественото мнение, политическите си опоненти. У нас подобна случка е обект на захаросани вестникарски, телевизионни и радио репортажи...
Но това не е всичко. В действителност дори любимата на кмета Градска художествена галерия е в окаяно състояние. С евросредства е лъсната единствено фасадата на сградата. Фондът на галерията се съхранява в неподходящи условия. Помещенията, с изключение на таванския етаж, пригоден за концерти, не са климатизирани. Липсата на постоянна температура и определена влажност системно нанасят непоправими щети върху картините. Градската художествена галерията е принудена да дели общ покрив с Галерията за графично изкуство, която съхранява уникална колекция на варненското биенале.
И когато стане дума за имоти и пари, няма как да се подмине привилегированата варненска трибуквена групировка. Преди десетина години кметът Кирил Йорданов дава съгласието си за 35 годишен концесионен договор с фирма приближена на ТИМ за галерийното пространство на бул. „Княз Борис І“ №65, публична общинска собственост. Договорът и досега е обществено недостъпен, но когато се подписваше кметът уверяваше, че там ще бъде дома на варненското биенале на графиката, чийто организатор е Галерията за графично изкуство. Вместо това е построен ресторант, хотел, кафене и изложбена зала, която се менажира от концесионера. Никой не дава ясен и конкретен отговор дали концесията е изпълнена съгласно договореностите или община Варна не е защитила своя, разбирайте обществен интерес...
Действията на самозабравилия се местен управник могат да се илюстрират с още много примери. Дори и да си замине, пометен от общото недоволство, ще бъде нужно доста време и усилия, за да се излекува града от нанесените му трайни увреждания. Дано свидетелствата за бутафорната показност, лекомислената инфантилност и некомпетентността да бъдат добросъвестно изучени, а техните последици - неутрализирани. Иначе рискуваме да вегетираме в отсъствието на елементарна порядъчност.