сряда, 13 ноември 2013 г.

ЗА КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "КУЛТУРА И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ" В ОБЩИНА ВАРНА

Вчера беше конкурсът за директор на Дирекция „Култура и духовно развитие” в Община Варна. Комисията прецени, че няма достоен кандидат за високия пост. По думите на нейния председател в разработките липсва стратегия за развитието на културата, в някои от тях е изразено негативно отношение към развитието на артсферата, а в други не е посочено как практически ще се реализират идеите.” Следва уверението, че „още следващата седмица ще бъде насрочена нова дата за конкурса” - очевидно при същите условия.
Подобен подход е показателен за един основен дефект на публичното ни управление: вниманието се концентрира върху ефекта от персоналните назначения за сметка на предварителната им подготовка. Загърбват се предварителното задание и регламент – черна и неблагодарна, но крайно необходима работа. Тогава конкретният избор е функция от обективно възприети норми. В нашия случай подобни свидетелства липсват. Нямаше изисквания за обема, структурата на въпросната концепция, както и указание по какви критерии ще бъде оценявана. Това автоматично превръща действията на кандидатите в хазартно начинание, а преценката на оценяващия във висша инстанция, която не подлежи на никаква проверка.
Ако се задълбочим в асиметриите, ще стигнем до задължителните информационни масиви, с които следва да разполагат участниците: структурата на управление, регламенти, правила, бюджети, щатни разписания, отчети, програми, прогнози... Така се създава още една неравнопоставеност и „незабавни привилегии” в полза на онези кандидати, които към датата на конкурса работят в системата на общинската администрация.

Независимо от посочените съмнения си направих труда да подготвя кратък документ, в който да синтезирам вижданията си. Неговото съставяне беше съпроводено с анализ на основните стратегически документи на Варна: Общинският план за развитие и Апликационната форма за кандидатурата награда за Европейска столица на културата. Резултатите публикувам тук, защото мисля, че е добре да бъдат споделени и ползвани. Съветвам и другите неуспели кандидати да направят същото. Така ще имаме една обозрима картина на „волната програма“ в конкурсната надпревара. Изкушавам се да я прегледам и като изследовател. Дано тя помогне в създаването на онези правила и норми, чрез които порядъкът естествено се трансформира в порядъчност...

СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ
за развитие на културата в Община Варна
д-р Любомир Кутин
1.1.   Обхват.
Предложените идеи се базират на документите, изготвени от Съвета за административна реформа от април 2010 г. и широко се използват при изготвянето на стратегически документи в Република България. Обхватът на стратегическите насоки е заимстван от работата по изготвянето на Национална стратегия за развитието на културата, чието приемане предстои. Тук се включват изкуствата, културното наследство, културните и творчески индустрии и културния туризъм.[1]
Културният сектор е важен за Варна. Най-голям принос в икономиката на града имат услугите, където работят близо 100 000 варненци. 2692 от тях се реализират в подсектора на културата, спорта и развлеченията.[2] По силата на своите исторически традиции и развитие тук живеят и работят много талантливи и високообразовани творци, експерти и изследователи.
Според класификацията на европейските градове, съгласно проекта на ESPON, Варна е причислен към групата на функционални градски райони (FUA). Подобно определение ситуира Варна като важен елемент от системата за полицентрично развитие на градовете в европейски и национален план. Това поставя управлението на града пред нови отговорности и предизвикателства, които далеч надхвърлят неговите локални граници.[3]
1.2.   Принципи на управление.
Принципите на управление на Община Варна ще кореспондират със Закона за закрила на културата: демократизъм и свобода на художественото творчество; децентрализация в управлението и финансирането; равнопоставеност на творците и на културните организации; опазване и обогатяване на културно-историческото наследство; закрила на националната културна идентичност; насърчаване на културното многообразие; поощряване на културните, творческите индустрии и предприемчивостта; откриване, подпомагане и обучение на млади таланти; насърчаване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата; развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата.
Идеите в този документ произтичат от стратегическите документи за развитие на ЕС и Р. България в периода 2014-2020 г., където управлението в публичния сектор следва да се съгласува със следните мерки:
-          политики, основани на интелигентно регулиране;
-          гъвкава и адаптивна структура на администрацията;
-          развитие на човешките ресурси и въвеждане на практики и стандарти за тяхното управление;
-          участие на гражданското общество в управлението.[4]
1.3.   Цели
Представените насоки се основават на целите, формулирани в апликационната форма на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата:
-          местно развитие, културно производство и участие – осмисляне на културната идентичност и интегриране на местната общност;  подобрен достъп до града и подобрена инфраструктура;
-          обмен – споделяне, социално включване и участие в мрежи;
-          инвестиране в човешки ресурси – устойчивост и иновации, диалог, обучение, творчество и предприемачество.[5]
2.      Държавни културни институти и делегирани от държавата дейности
2.1.   Сценични изкуства
Варна има дългогодишни традиции в сценичните изкуства. Техен първообраз са игрите в чест на тракийското божество Дарзалас отпреди две хилядолетия. На границата между ХІХ и ХХ в. тук се създават първите театрални, оперни и оперетни дружби. Строителството на театралната сграда е показателен пример за големите традиции и привързаност на варненските граждани към сценичните изкуства.
От обособяването си като професионални държавни културни институти варненският драматичен театър и опера споделят обща сграда, а от 2010 г. и обща административна структура. В сравнение с периода до 1989 г. числеността на професионално заетите театрали, музиканти и танцьори във Варна е намалена с над 65%. Това състояние прави проблемно осъществяването на по-мащабни и амбициозни проекти.
Един от основните приоритети в дейността ми ще бъде укрепване на авторитета и капацитета на двата театъра и операта. Мерките на интервенция ще варират от подпомагане на продукции, на основата на ясно формулирани приоритети, прозрачни процедури и гаранции за качество, до съдействие в изготвянето на национални и европейски проекти. В тази връзка ще осъществявам и необходимото застъпничество и лобиране за подобряване на финансирането от държавния бюджет. Специално внимание заслужава осигуряването на по-добри условия за работа на художествено-творческите състави на театъра и операта. Приоритет ще има ремонтът, реконструкцията и модернизацията на сцена „Филиал“, летния и кукления театър. Изграждането на нова зала на територията до пристанището (до 5-то място на пристанището) е друго възможно и благоприятно решение, но за този проект се изисква повече време и усилия.[6]
2.2.   Музеи
Най-големият музей, РИМ, включително с петте си отдела и трите обекта, като регионален културен институт, е важен център за съхраняване на исторически свидетелства, проучвания и експозиции. Приоритет в дейността ми ще бъде да подпомагам неговото популяризиране, инвестиции в човешките ресурси и базата, подобряване на условията за проучвания и модернизация. Ще търся и успешна реализация на планираните проекти, по експониране на архитектурния и археологически резерват Одесос-Варна (вкл. базилика, малки римски терми, големи римски терми, крепостни стени, късноантична стена, находки от археологически разкопки, средновековна църква, светилище), реконструкцията на вътрешния двор и изграждане на прозрачно покривно покритие в Археологическия музей, ремонт на Природонаучния музей. Ще реализирам в максимална стпен възможностите за ремонт и на другите музейни експозиции.[7]
Ще предприема конкретни действия за популяризиране на още два интересни обекта: Манастирът от ІХ в. в Караач теке и раннохристиянския комплекс от V-VІ в. в м. Джанавара. Ще съдействам за обособяването на етнографската музейна сбирка в с. Тополи и създаването на Музей на занаятите и традиционните изкуства.
Специално внимание заслужава и Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, която се нуждае от климатизация на изложбените зали и фондохранилищата, асансьор и допълнителни площи за експозиции и фондохранилище. От особено значение за един музей на художественото изкуство е финансирането на откупки. Чрез сравнително скромни инвестиции в тази област се постига двоен ефект – попълва се колекцията от съвременно изкуство и се инвестира в творчеството на талантливи и признати художници. Галерията за графично изкуство също следва да намери своето подходящо място.
В политиката спрямо регионалните културни институти ще търся предвидените от закона възможности те да получат максимални делегирани отговорности, които да им позволят реализацията на различни инициативи и проекти.
Активно ще работя и с останалите музейни експозиции, които са под управлението на други държавни ведомства (Военноморски музей, Парк-музей „Вл. Варненчик“, Музей на медицината), включително и в търсенето на възможност за осигуряване на финансиране на техни проекти.
2.3.   Библиотеки
РБ „Пенчо Славейков“, която е една от трите депозитарни библиотеки у нас, вече 130 години продължава да изпитва остър недостиг на подходяща база. Разпръснатите й отдели на различни места из града затрудняват управлението, качеството на услугите и оскъпяват издръжката на културната институция. От друга страна, функционирането на основните читални и заемни в ниското тяло на общинската сграда лишават общинската администрация от възможности за подобряване на обслужването на гражданите. Решението на този проблем е строителството на нова или намирането на подходяща за библиотека сграда в централната част на града.
С навлизането на новите информационни технологии библиотеките се превръщат в своеобразни информационно-логистични центрове, където ученици, студенти и широк кръг професионалисти задоволяват своите потребности от четене, информиране и споделяне на интереси. Ще подпомагам усилията на ръководството за осигуряване на необходимото оборудване и капацитет, за увеличаване на компютрите, ускоряване на дигитализацията на книги и документи и разнообразяване на предлаганите услуги.
2.4.   Читалища
Широката читалищна мрежа, освен като традиционно място за култура, любителски изкуства, неформално образование, е благоприятно условие за функционирането на читалищата като информационни центрове, места за дискусии, реализация на доброволчески и стажанстки програми. Голяма част от амортизираната читалищна база ще бъде ремонтирана по ОПРР (вж. Приложение 1). В съвместната си работа с читалищните дейци ще осъществявам няколко основни приоритета: повишаване на административния капацитет и квалификация на персонала; осъществяване на качествени проекти с устойчив ефект; по-широк достъп на варненските граждани до култура и изкуство. Ще търся и по-справедлив и прозрачен механизъм за финансиране на читалищата от общинския бюджет. Ще подкрепям усилията на читалищните ръководства за създаване на нови пространства за художествени дейности, както и за пълноценното функциониране съществуващите зали.

3.      Общински инициативи и проекти.
3.1.   Варна – кандидат за европейска столица на културата.
Към проекта „Варна – кандидат за европейска столица на културата“ имам специално отношение. Резултатите от първия етап на конкурса ще бъдат известни след около месец. Ще подпомагам активно екипа в представянето на варненската кандидатура пред журито между 10 и 12 декември в министерство на културата. В случай, че Варна е сред одобрените кандидати за следващата фаза, ще вложа целия си опит и знания в допълването на апликационната форма в съответствие с отправените препоръки.  Отнасям се с голямо уважение и признателност към труда на екипа, подготвил апликационната форма за кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата. Какъвто и да е крайният резултат от надпреварата за престижната титла, тези усилия не са напразни по много причини. Преди всичко варненската кандидатура е своеобразна платформа за създаването на общинска стратегия за развитие на културата. Натрупаният капацитет е гаранция за успешни проекти в сферата на културата, изкуствата и творческите индустрии в предстоящия програмен период 2014 – 2020. И накрая, очакваните промени в регламента на най-мащабната общоевропейска културна инициатива ще позволят Варна да се кандидатира отново съвсем скоро.  
3.2.   Културна администрация.
В съгласие със стандартите за добро управление общинската културна администрация ще бъде реформирана в няколко посоки. Ще бъде променена философията на нейното функциониране: от звено, което предимно пряко организира събития и дейности, към звено, което администрира, анализира, наблюдава и провежда политики. Част от досегашните дейности ще бъдат обособени като общински културни институти и други структури. Всички конкретни стъпки ще бъдат осъществени след широки консултации със заинтересованите страни, включително Общинския съвет и общинската администрация.
С цел осигуряване на постоянен диалог със заинтересованите страни ще засиля ролята на различните експертните съвети. За да гарантирам приемственост в управлението на общинската администрация като създам и Съвет на бивши ръководители в системата на общинската културна администрация.
3.3.   Културен календар, официални празници и чествания
Културният календар е своеобразен инструмент на държавната и местна администрация за анализ, подбор, структуриране и координиране на събития и дейности, които имат важен принос в съществуването на определена общност, както и за споделянето на идеи, ценности и практики в условията на активния национален и международен обмен. Културният календар отразява установените традиции и динамиката на тенденции, които съществуват в културния живот.[8] За да се подобри неговото съдържание и протичане, в Община Варна ще се създаде специален регламент, който на основата на предварителен анализ ще съдържа условия и процедури на подбор, система за наблюдение и оценка на качеството. Изпълнението на културния календар ще се съпровожда с външен мониторинг, който да гарантира независима експертна преценка.
3.4.   Фестивали.
Фестивалите са мощно средство за популяризиране на изкуствата, обновяване на културния живот и обмяна на художествени творци и идеи. През последните години числеността на фестивалите, включени в културния календар и финансирани от Община Варна, надхвърля 25. Нарасналото количество на фестивални събития води до необходимост от по-внимателно вглеждане в тяхното качество, защото става въпрос за изразходване на публични средства. В дейността си ще продължа положените усилия за брандиране на Варна като фестивален център. В изпълнение на тази сложна задача ще се стремя към постигане на по-голяма прозрачност в управлението на фестивалите; създаване на адекватни правила, които ги регламентират, ще се преразгледа и оптимизира тяхното разпределение и протичане във времето, ще бъде въведена система за наблюдение, анализ и оценка на тяхното качество и ще се насърчава създаването на устойчив културно-туристически продукт. Специални усилия ще положа за дефиниране, инвентаризиране и увеличаване на икономическите ползи от организирането на фестивали и осигуряването на по-голямо допълващо финансиране.
3.5.   Паметници и естетизация на градската среда.
През годините във Варна за естетизацията и обозначаването на местата на значими личности и събития са се грижили уважавани и талантливи художници и архитекти. Остъствието на дългосрочно и експертно аргументирано планиране в последните години доведе до поредица от решения и действия със съмнителна естетическа и историческа стойност. За да бъдат коригирани съществуващите недостатъци, ще съдействам творците и експертите да имат по-важна роля при обсъждането на предложения за създаването, монтирането и ситуирането на паметни знаци в градската среда.
Ще организирам и подробно картографиране на паметниците, скулптурните композиции и паметните плочи във Варна. Специално внимание заслужават мемориалните знаци от близкото минало в градската среда. Тези от тях, които са запазени, следва да бъдат съхранени и експонирани при подходящи условия. За целта ще организирам срещи и дебати със заинтересованите страни.
Един от най-важните и видими проблеми е паметникът на Съветската армия. Неговото ситуиране, заедно с околното пространство се нуждае от спешни, професионални и отговорни действия. За целта, съвместно с авторите и с Министерство на културата, ще търся устойчиво и консенсусно решение.
4.      Литература, визуални изкуства, културни и творчески индустрии, независими културни оператори
4.1.     Художници
Преди 35 години, с обособяването на художествените ателиета в бившата фабрика „Вулкан“, тук идва една генерация художници, около която протича своеобразен „локален художествен ренесанс“.
Днес, когато са отпаднали голяма част от възможностите за творческа изява и поръчки, общинската администрация има задължение към творците в сферата на визуалните изкуства като потърси ефективни решения с гарантиран обществен и естетически ефект. За целта ще бъде инициирана специална програма за естетизация на градската среда и публичните сгради. Ще настоявам в ремонтните дейности и благоустройство по оперативните програми да бъдат планирани средства за украса със скулптури, пластики, и картини. Възлагането на поръчките ще се осъществява чрез прозрачни правила и ясно дефинирани критерии за подбор.
4.2.     Литературни дейци и хуманитаристика.
Във Варна работят десетки талантливи писатели и учени в сферата на филологията, историята, социологията, философията, културологията. По силата на редица обективни и субективни обстоятелства днес между тях съществува разделение и дори противопоставяне.
За преодоляване на неблагоприятната ситуация ще инициирам обединение около платформата на периодично издание за литература, изкуство и култура. Могат да бъдат използвани някое от съществуващите или да се създаде ново, което да консолидира творците около няколко значими и безспорни принципи и идеи. Освен от общинския бюджет ще съдействам за финансиране от възможностите на оперативните програми, спонсорство, реклами и други форми. Съществуването на подобно издание ще вдъхне нов живот и на художествената критика.
Ще работя и за активното участие на творците в повече инициативи, като например в по-качественото промотиране на Варна със средствата на културния туризъм и други съвременни аудиовизуални продукти. Чрез Програмата за творчески проекти „Варна – територия на творчеството“ ще се финансират и други индивидуални и колективни издания.   
4.3.   Културни и творчески индустрии (медии – печат, радио, телевизия и нови медии, архитектура, дизайн, реклама, издателски, музикални индустрии, приложни занаяти и др.)
Концепцията за изграждане на Черноморски високотехнологичен парк - Варна, който обединява усилията на научно-изследователски институти, университети, високотехнологични предприятия, инвеститори, бизнеса и посреднически организации от община Варна и Североизточния район, е добра възможност за участие и на малки и средни фирми в сферата на културните и творчески индустрии. Ще работя за идентифицирането и подпомагане на този перспективен сектор за развитието на Варна и с реализацията на проекти в сферата на архитектурата, дизайна, модата, рекламата, съвременните медии и др.[9]

5.      Вътрешносекторни и междусекторни политики.
5.1.   Партньорски инициативи между отделните културнни оператори.
Ще посветя голяма част от усилията си в насърчаване на партньорства между представители на културните и творчески артистични общности. Освен, че подпомагат общуването между отделните гилдии, подобни съвместни начинания водят до постигането на иновативни решения, които оплодяват и насищат артистичния живот във Варна с нов смисъл и по-широко споделена основа. За целта един от приоритетите на Програмата за подкрепа на творчески проекти ще бъде посветена на подобни възможности. Ще подпомагам активно и взаимния достъп до художествените продукции и изяви на литератори, театрали, музиканти, танцьори, учени критици и др.
5.2.   Култура и образование.
Активизирането на най-важното партньорство, което осмисля истински постиженията на творците, ще се реализира по няколко начина. Преди всичко културните оператори и творците ще бъдат стимулирани да развиват образователни инициативи. Това ще бъде неотменим елемент от системата за оценка на качеството за дейността на всеки културен институт и конкретен проект. На второ място, общинската културна администрация ще съдейства със своята експертиза в реализацията на такива мащабни начинания като Европейска младежка столица и други образователни и младежки проекти, свързани с културни и художествени активности. На трето място, ще разчитаме на партньорство от страна на образователните институции и организации за реализиране на доброволчески, стажантски и други програми, които предполагат активно включване на ученици, студенти и преподаватели. 
5.3.   Култура и туризъм.
В реализацията на проекти по оперативните програми (Вж Приложение 1) ще търсим съвместно с туристическия бизнес създаването на нови и перспективни културно-туристически продукти. За целта ще предоставим своят опит в организирането на различни културни дейности.
Ще насърчаваме и културните оператори да променят собствената си система на планиране. Ще инициираме редица партньорски проекти, които да доведат до професионално изготвени информационни и рекламни материали, посветени на културата на Варна.
Ще съдействаме на туристическите агенти за по-успешно достигане до специализираните целеви групи в лицето на музикални, театрални, балетни и танцови любители, колекционери на картини, антиквариат, любители на историята, археологията и др. 
5.4.   Култура и бизнес
Активно ще насърчавам корпоративната отговорност в полза на културата и изкуствата под формата на дарения, спонсорство, реклама и потребяване на всякакъв вид културни и художествени продукти.
Ще възстановя практиката в края на всяка година да се връчват награди на най-активните меценати. Критерият за отличията ще бъде не толкова размерът на предоставените средства, а преди всичко създадените практики помощта от страна на фирмите към изкуствата да се основава на публични, прозрачни и ясно дефинирани правила. По този начин се постига двустранен ефект. Фирмите ще подобрят системата си за подпомагане на обществено значими проекти, а от друга страна културните оператори и творците ще бъдат мотивирани да търсят по-активно алтернативно финансиране на своите идеи.
ПРИЛОЖЕНИЯ:
  1. Извлечение на проекти, свързани с култура от Програмата за реализация на проектите на Общински план за развитие на Община Варна 2014-2020 г.
  2. Любомир Кутин - публикации по теми, свързани с културата на Варна .




[1] Обсерватория по икономика на културата. Методология за изготвяне на национална стратегия за развитие на изкуствата, културното наследство, културни и творчески индустрии и културен туризъм в България, София 2011 г.
[2] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 82, www.varna.bg
[3] Интегриран план за градско възстановяване и развитие, Варна, август, 2013,  www.varna.bg
[6] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 349-350, www.varna.bg
[7] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 349-350, www.varna.bg
[8] Томова, Б., Андреева, Д., Кутин, Л. Календар на културните събития в Столична община. Реалности, проблеми, перспективи, Обсерватория по икономика на културата, София, 2013, с. 5-6.
[9] Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 -2020 година, Варна, септември 2013 г., с. 320-321, www.varna.bg












Приложение 2
ЛЮБОМИР КУТИН
публикации, посветени на Варна

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ
1.      Монографии

1.1         Фестивалът като феномен на художествената култура, “Сталкер”, Варна, 2004, - 255 с.

2        Студии

2.1         Фестивалът в контекста на празнично-игровата култура. Годишник на ВСУ “Черноризец Храбър”, издателство на ВСУ, Варна 2000, с. 439 – 459

2.2         Културата на града и културата на селото, реалности, проблеми, перспективи (в съавторство), бюлетин «Гражданска култура», бр. 9/2003, Фондация «Град и култура», http://kutin.dir.bg/

2.3         Фестивалите на Варна. Сб. “10 книги за Варна”, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2004, с. 41-101.

2.4         Фолклорният туризъм във Варна. Сб. «Българският туризъм. Приоритети за развитие», с. 147 – 157, Варна, 2007, http://kutin.dir.bg/.

2.5         Варна – кандидат за европейска столица на културата, сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2008 с. 421 – 451, http://kutin.dir.bg/

2.6         Варненският оперен театър. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2009 с. 183 – 212, http://www.operavarna.bg/pdf/kutin_za_opera_varna_kniga.pdf

2.7.      Художествената музика в българското интернет пространство, сп. „Българско музикознание”, бр. 2/2010 г., с. 130 – 155, http://lykutin.blogspot.com/2008/12/blog-post.html

3        Научни съобщения и доклади

3.1.    Варненските фестивали между културата и туризма. сб. К р ъ с т о п ъ т, 1999, с. 70-75, http://kutin.dir.bg/
3.2.   Възникване и особености на фестивалите във Варна. Сборник с материали по повод 100 годишнината от рождението на Веселин Стоянов и Димитър Ненов, Русе 2002 г.
3.3.  Мотиви в естетическите възгледи на Добри Христов. Сб. “Добри Христов и българският ХХ век”, Институт за изкуствознание на БАН, София, 2005, с. 185-189, http://kutin.dir.bg/
3.4. Свободното време на младите хора във Варна и обществения интерес. Сб. «Хуманизъм и прагматизъм в образованието на ХХ век», Варна, 2005, с. 274-280, http://kutin.dir.bg/

4        Статии

4.1         Мисли за Международния музикален фестивал “Варненско лято”. Сп. “Морски свят” (Приложение за изкуство и култура “Простори”), април, 2005. с. 13-15, http://prostori.com/RArticles.jsp?search=?&category_id=&FormArticles_Page=7

4.4.     Музеите на Варна - съавторство и редакция. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2005. с. 81-126.

4.5.     Изкуство от най-висок професионализъм (отзив за Коледен концерт на Стефан Ноак във Варна), Простори, бр. 1/2007, с. 70-71,  http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=40&article_id=234&FormArticles_Page=17 
4.6.     Дворецът на Варна, в съавторство. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2008 с. 467 – 479
4.7.     Читалищата на Варна, в съавторство. Сб. 10 книги за Варна, Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2008 с. 480 – 496
4.8.     Как ще се случи българската европейска столица на културата, Антимовски хан – издание за живопис и култура, Брой 3, 2012 http://www.antimovski-han.org/article.php?id=616  

5.             Редакция и съставителство на книги
5.1.  10 ЕСЕТА за властта, хуманизма, свободата и творчеството – съставителство на сборник с есета на средношколци от конкурса “Младите – автори на обществената промяна”, Изд. „Сталкер”, Варна, 2002 г. -32 с.
5.2.  11 ЕСЕТА за властта, справедливостта, достойнството – съставителство на сборник с есета на средношколци от конкурса “Младите – автори на обществената промяна”, Изд. „Славена”, Варна, 2003 г. -32 с.
5.3.  11 ЕСЕТА за успеха, справедливостта и бъдещето – съставителство на сборник с есета на средношколци от конкурса “Младите – автори на обществената промяна”, Изд. Славена, Варна, 2004 г. - 32 с.

5.4.   Бюлетин «Гражданска култура», 2003 – 2004 г.

5.5.  Културата на Варна - съставителство и редакция на раздел. сб. 10 книги за Варна, книги 3, 4, 6, 7 и 8, 9, 10 Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2004 - 2009.
5.6.   Европейски столици на културата, Изд. „НИРА Комюникейшънс”, Варна, 2010 -152 с.,
5.7.    European capitals of culture, published by Nira communications, Varna, 2010 -136 p.

6.                  Учебници

6.1.      История на културата (учебник за студентите  от Колежа по туризъм – Варна), Наука и икономика – Варна, 2007. - 233 с. 



Аудиовизуални продукти

1        Концепции за сайтове

3.1.  Фондация “Град и култура” (2001)
3.2.  Варненска опера (2003) www.operavarna.bg
3.3.  Община Варна - Дирекция „Култура и духовно развитие (2010) www.varnaculture.bg

2        Авторство на филми

2.1          «Варненско лято`96” - сценарии за документален филм съвместно са РТВЦ – Варна, 50  мин.,. формат VHS. Варна, 1996

2.3.    „Варна – фестивалният град” (документален филм), DVD, 50 мин. Варна, 2011
3.      Продуцент на компактдискове
3.1. “Коледа” с музика от Милко Коларов. Малка Коледна приказка, мюзикъл за деца с участието на Славка Славова, Асен Кисимов е хор на БНР с диригент Христо Недялков, Китни гости коледари, сюита за смесен хор и оркестър, диригент Милко Коларов, с участието на симфоничния оркестър на НУИ “Добри Христов”, хор “Морски Звуци, хор на Варненските момчета и младежи и хорова школа “Добри Христов” с диригенти на Марин Чонев, росица Щерева, Дарина Кроснева и Захарина Милкова. Варна, 2002.
3.3. Спомен за диригента Емил Главанаков (1918 – 1978) – двоен. CD І  Берлиоз - Фантастична симфония, изп. Варненска филхармония. CD І I Фрагменти. Лудвиг ван Бетовен Концерт за пиано и оркестър № 4, първа част Allegro moderato изпълняват Иван Дреников и Варненска филхармония, Джузепе Верди операта “Бал с маски” – второ действие, изпълняват оркестър и хор на Варненска опера, солисти: Станка Николова, Лиляна Анастасова, Лиляна Чорбаджийска, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Ранко Дюлгеров, Йордан Чифудов; Джузепе Верди, ария на Филип ІІ из операта “Дон Карлос”, изпълняват Николай Гяуров – бас и Варненска филхармония; Сергей Прокофиев, кантата “Александър Невски” – финал, изпълняват Варненска филхармония  и Държавен Академичен руски хор с диригент Алексадър Свешников, Варна 2008.

 

3.4. «Иван Маринов - диригент и композитор». Любомир Пипков,   Симфония за струнен оркестър № 4 оп. 74, изпълнява Варненска филхармония,  Густав Малер, Симфония за тенор, алт и симфоничен оркестър Песен за земята, изпълнява Варненска филхармония, диригент Иван Маринов, солисти Христина Ангелакова, Димитър Беров; Клод Дебюси, Ноктюрни, изпълнява Варненска филхармония диригент Иван Маринов. Иван Маринов,  Вариации за оркестър «Фантастични сцени», изпълнява Варненска филхармония, диригент Емил Главанаков, Варна. 2008

3.5. Чайковски и Рахманинов – Песни. Костадинка Николова – сопран, Тодор Петров – пиано (Ни слова, о друг мой..., соч. 6, № 2 (1869), текст А. Н. Плещеев; И больно, и сладко, соч. 6, № 3 (1869), текст Е. Ростопчиной; Зимний вечер, соч. 54, № 7 (1883), текст А. Н. Плещеев, Флорентинская песня Pimpinella, соч. 38, № 6 (1878), текст народен; Ночь; соч. 60, № 9 (1886), текст Я. П. Полонски; Я сначала тебя не любила..., соч. 63, № 1 (1887), текст К. Романов; Али мать меня рожала... соч. 27, № 5, текст Л. Мея (из Мицкевич); Мой садик, соч. 54, № 4, текст А. Н. Плещеев; Колыбельная песня, соч. 16, № 1 (1872), текст А. Н. Майков; Соловей, соч. 60, № 4 (1886), текст А.С. Пушкин; Он так меня любил..., соч. 28, № 4 (1875) , текст А.С. Пушкин; Скажи, о чем в тени ветвей... соч. 57, № 1 (1884), текст В. А. Сологуб; Рахманинов (Сон, соч. № 5 текст А. Н. Плещеев (по Хайне); Не пой красавица, соч. 4, № 4, текст А.С. Пушкин; Сирень, соч. 21 № 5, текст Ек. Бекетовой; Уж ты нива моя, соч. 4, № 5, текст А. Толстой;  Полюбила я на печаль свою, соч. 8, № 4, текст А. Н. Плещеев ( по Шевченко); Апрель! Вешний праздничный день, превод от френски В. Тужовой; Варна. 2008

3.6. «Йоско Йосифов - диригент и композитор».  Йоско Йосифов, Увертюра за симфоничен оркестър, изпълнява Варненска филхармония, диригент Емил Главанаков; Маестро Георги Атанасов, Първа картина на операта “Гергана” изпълняват Тинка Сколуфанова (Гергана), Станка Николова (Христина), София Божилова (Горана), Лиляна Николова (Латина), Йордан Знаменов (Никола), Георги Койчев (Златан), хор и оркестър на Варненската опера, диригент Йоско Йосифов; Маестро Георги Атанасов Встъпление към Трета картина на операта “Гергана”,  изпълнява оркестър на Варненската опера, диригент Йоско Йосифов; Йоско Йосифов Симфонична поема “Тъжа”, изпълнява Варненска филхармония, диригент Добрин Петков; Варна. 2008

3.7.«Диригентите на Варненска опера» Борис Черпански, Влади Анастасов, Недялко Недялков.  Борис Черпански (Карл Мария фон Вебер, «Абу Хасан» Терцет на  Фатиме, Абу Хасан и Омар, изпълняват Лиляна Чорбаджийска, Трендафил Казаков и Йордан Чифудов с оркестъра на Варненска опера; Бенджамин Бритън «Алберт Херинг», Втора картина, с участието на Лиляна Анастасова, Радко Карбов, Валери Шадура, Рачко Гемеджиев Александрина Милчева, Стефан Циганчев, Йорданка Тенчева, Станка Николова, Румяна Мишева с оркестъра на Варненската опера), Влади Анастасов (Доменико Чимароза «Тайният брак, Второ действие - дует на Джеронимо и граф Робинзон, изпълняват Иван Панайотов и Никола Господинов с оркестъра на Варненска опера; Джузепе Верди « Риголето», Първо действие, Втора картина - ария на Джилда, изпълнява Йорданка Тенчева с оркестъра на Варненска опера; Недялко Недялков (Волфганг Амадеус Моцарт « Така правят всички» Първа картина, изпълняват Тинка Сколуфанова, Александрина Милчева, Михаил Зидаров, Трендафил Казаков, Лиляна Чорбаджийска, Ранко Дюлгеров с хор и оркестър на Варненска опера; Жорж Бизе « Ловци на бесери», Първо действие - романс на Надир,  изпълнява Трендафил Казаков с оркестъра на Варненска опера; Парашкев Хаджиев  «Албена», Четвърта картина - монолог на Куцар, изпълнява Ранко Дюлгеров с оркестъра на Варненска опера;. Варна. 2008

4.      Автор и водещ на радиопредавания

4.1. Радио Варна. «Европейските столици на културата», всяка неделя 18:30 – 19:00, Варна 2009 – 39 предавания.

4.2. Радио Варна. «Панорама Следи», всяка неделя 18:30 – 19:00, Варна 2010 – 2011 – 45 предавания.