събота, 25 октомври 2014 г.

СЪГЛАСИЕ ЗА РЕФОРМИ В КУЛТУРАТА НА ВАРНА

http://www.arhangel.bg/
Любомир Кутин завършва философия в Софийския университет (1981 - 1986). Работи в Община Варна като началник "Култура" (1992 – 2000). Инициатор е на Летни научни срещи в рамките на фестивала „Варненско лято“, първата от които е на тема „Източното православие в европейската култура““ (1993). Изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна (2002-2009), експерт в Центъра за изследване на демокрацията (2011 – 2012), а в момента е зам. директор на Държавна опера - Русе. Доктор е по социология. Публикувал е изданията “Фестивалът като феномен на художествената култура" (2004), «История на културата» (учебник за студентите от Колежа по туризъм – Варна - 2007), "Европейски столици на културата" (2010) и „Българските фестивали: категории и система за оценка“ (2014).
Какви процеси в културните политики протичат през последните 25 години?
През последните години държавата постепенно се оттегля от ангажимента си към културата и изкуствата, предоставяйки все повече възможности на общините да решават какви културни и артистични дейности ще се развиват. Подобна децентрализация би била оправдана при условие, че съществува национална стратегия за развитие на културата и при наличието на обществен консенсус как да изглежда културният живот по места. За съжаление, подобно нещо няма. Съществуваме в пълна безпътица, хаос и безпорядък. То е като вярата и молитвата. Не можеш да накараш един човек да изпълнява определени духовни дейности без напътствието на наставника и търпеливото отглеждане на дълбоко вътрешно убеждение. В нашия случай държавата, като наставник, отсъства. Не знае и как да се държи. В по-общ план няма цялостна визия и план как да формира творческите способности. Поведението на държавата спрямо творците във всички сфери граничи с купища абсурди. Затова бягат от тук – не само художествени творци, а учени, експерти, предприемачи...
Държавата не е наясно и как да интегрира миналото в опита на днешните поколения, за да знаем откъде сме, защо сме, кое ни събира и разделя. Младото поколение живее в отсъствие на жизнени перспективи. Затова сме свидетели на екстремни форми на публични изяви, в които лекомислено са зачертани основополагащи принципи на човешкото съществуване. Не се отглежда активна и отговорна гражданска позиция, затова се сблъскваме с недостойни прояви на конформизъм и намаляваща активност на изборите. Тези процеси подкопават основите не само на демократичното съжителство, а на човешкото съществуване като цяло.
При зейналия вакуум се появяват хора с власт, плод на конюнктурни обстоятелства. Не че преди не ги е имало, но сега пораженията са много по-големи, защото управляват при липса на компетентен публичен контрол. В съчетание с отсъствието на респект пред исконните християнски добродетели, системно се насажда пагубното разбиране, че „всичко е позволено”. Артистите са реално заплашени да деградират до слуги и скитници, каквито са били в предмодерната епоха. Тяхното оцеляване минава през поредната „сделка с дявола”. Преди, когато е имало добре образовани и искрено вярващи меценати, са се налагали и съответните стандарти в културните и артистични дейности. Днес представителите на различните изкуства са принудени да се съобразяват с полуграмотни новобогаташи. Те със своя начин на живот не подхранват високи добродетели. Напротив, внушават циничното чувство на недосегаемост на хора, натрупали богатства не благодарение на обществено полезни способности, а чрез престъпления, за които държавните органи волно или неволно не могат да намерят доказателства...
А обществото, като цяло и културата, в частност, е изправена пред ред придизвикателства, на които не търсим системно и целенасочено решения. Днес те изглеждат така: как да бъдат разпределени усилията между грижата към културното наследство и традиции, от една страна, и галопиращите нови технологии, от друга страна; как да интегрираме художественото производство и културните ценности към безкомпромисните икономически закономерности; как да се постигне по-добро сплотяване и укрепване на локалната идентичност на фона на глобализиращия се свят; как да се грижим за „своето“ и как да се отнасяме към „чуждото“. Дали е по-добре да „нахраним с малко, но от сърце” местните артисти или да стимулираме любопитство и срещи с примера на големи творци по света; къде да се фокусират ограничените публични ресурси: в регуларния културен живот или във върховите му изяви чрез художествените фестивали; как да създадем компетенции и механизъм за „отделяне на зърното от плявата“?
Изброените въпроси са пределно общи. На пръв поглед изброяването им може да продължи безкрайно, но не е съвсем така. Всяко културно самоопределяне си има координатна система, която съществува откак свят светува: време (минало - настояще - бъдеще); пространство (свое - чуждо); дейности и призвание; оценка и възпитание.
Какви са основните проблеми на общинската политика в областта на културата за Варна?
Ако се съсредоточим върху местните културни реалности, ще се натъкнем на куп диспропорции, които смущават съвместното ни съществуване. Така например, в общинския културен календар не е вложена ясна мисъл за това какво се цели с него, как се разпределят различните дейности във времето и пространството, съществуват ли групи и места, лишени от достъп до културни събития и възможности за проява на творчески способности?
Или един друг, според мен, основен проблем: не сме описали и дефинирали участниците в културното производство - творците, администраторите и мениджърите. Дейности и компетентности се смесват, за да се стигне до деформацията едни и същи хора едновременно да битуват в качеството си на творци, продуценти и експерти и да оценяват себе си по незнайно какви критерии. Така закономерно се стига до формален контрол върху резултатите от работата, защото го няма добросъвестният и професионален анализ на потребностите, очакванията и ползите.
Още един проблем: невъзможно е перспективно програмиране, а оттук се появява отсъствието на елементарна координация между участниците в различни културни и артистични дейности. Това лято във Варна се нагледахме на подобни, често екзотични съжителства. На едно и също място едновременно се провеждат събития на фолклорен фестивал, алея на книгата, панаир на занаятите и изкуствата, салса фестивал... Всички си пречат, но това не е пречка за усвояване на публични средства. Не е нужно да си експерт, за да оцениш резултатите от събития, организирани по подобен начин. Цитираният случай е израз на неуважение, освен спрямо участниците, също в не по-малка степен спрямо гражданите, защото в голямата си част се финансират от техните данъци.
Или да вземем липсата на стандарти за събиране на статистическа информация, които да отразяват съвременната културна активност. Варна е фестивален град,  но много от културните активности са една черна кутия. Смислените отговори на въпроса защо се финансират фестивалите и какви ефекти се търсят от тях висят нелепо във въздуха. Така е, защото се губи органичната връзка на фестивалите с регулярния художествен, културен и обществен живот в града. Вместо това се правят кампании. Вдига се малко пушилка, обикновено посред лятото, и после всичко утихва – до следващия път. Затова в повечето случаи фестивалите във Варна имат по-скоро репрезентативен характер, отколкото съществуват като територия за популяризиране и приобщаване към определени тенденции и процеси в съвременното художествено творчество. Така закономерно не се стимулира създаването на ново творчество в различните изкуства. Изпълняват се по-лесни и бързооборотни дейности, защото другото се нуждае от инструментите на посвещението и дълга. Вместо фестивалните програми да представят новото и необичайното, услужливо удовлетворяват безкритично приети стандарти и клишета. Различното се свежда до поредната звезда, която идва и си заминава от града, понякога така и не разбрала къде се намира.
Да навлезем в територията на културните и творчески индустрии. Във Варна се провеждат все повече филмови фестивали. Някой да е инвентаризирал дейностите, свързани с филмовия бизнес и да се опитва да привлича стратегически инвеститори в сферата на филмовото производство? Или да се организират търговски изложения за съвременни аудиовизуални продукти, както е в Кан? Вместо това идват кинодейци от цял свят, потупват ни като малки деца по рамото и си заминават, до следващия път. А ние сме нещо като прислуга, чиято намеса в цялостния процес е силно лимитирана.
И тук стигаме до по-общия въпрос, който също е добре да се дебатира: как фестивалите да бъдат управлявани така, че да се трансформират в източник на икономическо развитие? Преди дни на международната конференция на Българската фестивална асоциация във Варна видяхме на живо как го правят в Единбург, но за съжаление, участниците от Варна бяха малцина.
Какви други пътища да търсим за решаване на проблемите?
Пътищата минават преди всичко през общественото съгласие за реформи. Добре е да се обсъди и приеме стратегически документ, който да регламентира участниците, целите, отговорностите, показателите, индикаторите и последствията от специфичните културни и художествени дейности.
За да се организира професионално културния живот в града е добре и съществуващите институти и организации да получат ясни и конкретни задачи, да планират дългосрочно и с общинския бюджет да се финансира онова, от което града има нужда. Специално внимание следва да се отделя на независимите културни оператори чрез инструментите на проектното финансиране. На първо време, според мен, те имат нужда от създаване на капацитет, който да им позволи да участват по-активно и равноправно в регионалния, национален и международен културен и творчески обмен. Заданието и посоките е нормално да се дават след задълбочен анализ на администрацията, дебатиран с останалите публични органи, като общински съвет, консултативни съвети и, естествено, с всички останали заинтересовани страни.    
В тази връзка неуспешната кандидатура на Варна за европейска столица на културата трябва също да бъде предмет на анализ. С всички произтичащи последици е добре да се организират серия от дискусии, на които да се дебатират допуснатите слабости, но и да се представят и възможните дългосрочни ползи. А те са налице. Трябва само да бъдат адекватно употребени Няма нищо лошо и дори да се изрепчим, образно казано, на европейските институции. Така например, когато писах книгата си за европейските столици на културата, направих забележка на Европейската комисия, че не са публикувани отчетите на всички градове, домакинствали инциативата. В резултат на това, получих любезни извинения от експерта, отговарящ за това. Та нима сега не можем да се включим активно в европейския дебат как да изглежда европейската столица на културата след 2019 година, когато трябва да се случва по нови правила. Според мен, с всички добри страни и ползи, породени от престижната титла, съществуват много смущаващи изисквания в регламента, процедурите на състезание, начинът по който е организирана комуникацията между кандидатите и министерство на културата, между кандидатите и оценяващото международно жури... И това е нормално. Ако критикуваме компетентно, аргументирано и ангажирано, ще бъдем не само забелязани, а и уважавани.  
Какво е мястото на центрове като Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” в културния профил на град като Варна?
Мястото на подобни духовни центрове е да приобщават гражданите към високите добродетели и ценности и да напомнят за миналото, за да се осъществява приемственост на поколенията. Те доближават религиозната вяра до хората, без да задължават нейното канонично изпълнение. Така се помага на българската провославна църква да се отвори не само към онези, които упражняват всекидневно вярата. Чрез подобни центрове се дава и достоен отговор на критиките, че българската православна църква отсъства от социалния живот.

понеделник, 13 октомври 2014 г.

ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ В ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ФЕСТИВАЛИ

Брой 21 / Септември 2014 г.
Медии и обществени комуникации

Д-р Любомир Кутин


Резюме:

Предмет на анализ е понятието „хронотоп“, разработено от Михаил Бахтин в изследванията му, посветени на поетиката на романа. В случая хронотопът се съотнася спрямо художествените фестивали. По подобие на романа, като кулминация във видовото жанрово многообразие на словесното творчество, фестивалът е най-висок израз на публичното битие на изкуството.Проследяват се хронотопните характеристики на срещата, която при фестивалите осигурява възможност на участниците да създадат временен празничен колектив и възможност за диалог на различни изкуства. Хронотопът на пътя при фестивалите създава конкретни условия за преодоляване на различни типове дистанции и разделения между различни култури, изкуства, както и местни жители и пътешественици. Хронотопът на замъка постига при фестивалните събития натоварване на паметниците от миналото с допълнителна енергия, чрез която отново възраждат своето съществуване и предназначението си на център. Хронотопът на гостната-салон превръща художествените фестивали в място за експерименти, където се „тестват“ различни художествени техники и внушения. Хронотопът на провинциалния град, като място на циклично битово време, превръща чрез фестивалите на малките провинциални селища в атракция, където местните жители играят „своя си“ роля – смесица от типажа на „гостоприемния домакин“ и „предприемчивия слуга“. Хронотопът на прага трасира при фестивалите създаването на нови тенденции и стилове в изкуството. Специален обект на наблюдение са и времевите характеристики на художествените фестивал. Те, по подобие на романното време, създават собствен разказ (програма), в която на мястото на персонажите са изкуствата от различни епохи, видове, жанрове, автори. Фестивалната програмата  селектира онези художествени факти, създадени в условията на делника, допринесли за съществуването на различните изкуства и участниците в тях. Други структуроопределящи компоненти в протичането на фестивалното време, са традицията, установената периодика, връзката с годишния сезон и свободното време.

В края се прави изводът, че жанровото, видово многообразие, както и социалното битие на изкуствата, се подчинява на инвариантни характеристики, чието по-детайлно изясняване е задача на следващи изследвания по темата.

Опит за анализ на фестивалния хронотоп с позоваване на Михаил Бахтин


Романът и фестивалът

Единството и повторяемостта на време и място, е присъщо както за древните ритуали, така и при съвременните фестивали на изкуствата. В художествената творба пространството и времето претърпяват специфична трансформация. М. Бахтин я определя като “хронотоп” (което в буквален смисъл значи “време - пространство”). “В литературно-художествения хронотоп белезите на пространството и времето се сливат в едно осмислено конкретно цяло. Времето тук се сгъстява, уплътнява се, става художествено зримо; а пространството се интензифицира, включва се в движението на времето, на сюжета, на историята”.[1]

Хронотопните характеристики в романа, формулирани от Бахтин, до голяма степен са приложими и в анализа на фестивалите. Значението на романа като кулминация на словесното творчество е съизмеримо със значението на фестивалите като кулминация в публичното битие на изкуствата. Развитието и оформянето на романа предполага обществени процеси, в които протича многопластов диалог между публичното и частното съществуване, между народна смехова и официална култура, между жанрово и видово художествено многообразие, между фиксирани и нефиксирани пластове в системата от човешки взаимоотношения... По същия начин развитието и оформянето на фестивалите предполага обществени процеси, в условията на които протича многопластов диалог между традиционни култове и модерни форми на празнуване, между религиозно и светско изкуство, между всекидневие и празник...

Срещата

Сред хронотопните характеристики на романа с най-висока степен на емоционално-ценностна интензивност се отличава срещата. Художествените фестивали са място за срещи на общността, създаваща определено изкуство. С особено високо качество се отличават онези фестивали, които осигуряват възможност на участниците през цялото си времетраене да бъдат заедно. Този временен празничен колектив има възможност да сподели ценен опит и да се осъществи интензивен диалог както в сферата публичното, така и в частното съществуване. В по-общ план фестивалите са място и за среща на различни изкуства и култури. Те влизат понякога дори в шокиращи комбинации помежду си; смесват се изкуства, културни традиции и по подобие на карнавалните действия - идентичности на участници. Пълноценното осъществяване на хронотопа на срещата дава още едно съществено качество на фестивалите – възможността за дебат – и то не само по теми, свързани с художествените дейности, а и по отношение на всякакви актуални и значими обществени проблеми.

Пътят

Хронотопът на пътя заема по-широк обем, по-често се осъществява във фестивалната практика, но съдържа по-малко емоционално-ценностна интензивност. Тук се конкретизират социалните дистанции, които се преодоляват – между различни обществени слоеве, професионални общности и участници в художественото производство. Пътят е и терен на пътешествениците-туристи, които опознавайки живота в определено място са естествена и необходима аудитория на фестивални събития. Чрез темата за пътя се разкрива социално-историческото многообразие на родната страна – срещата на локални традиции със съвременна културна специфика. Хронотопът на пътя задава и възможността фестивалните събития да се ситуират сред природата: в парка, близката гора или планина, край изкуствени или естествени езера. По този начин се манифестира идеята за бягство към природата – нещо, което макар и по различни причини, наблюдаваме и при традиционните селски събори. 

Хронотопът на пътя моделира и мобилността на фестивалните събития. В историята не са редки случаите, когато един фестивал се провежда на няколко места. Музикалният фестивал в германския регион Лангенлойба-Нидерхайн, се организира в различни градове и представя произведения, предназначени за големи оркестри. Други фестивали сменят не само селищата, а дори държавите и континентите, както е с Музикалните фестивали на Международното общество за нова музика. От 1923 г. те се провеждат в различни места на Европа, а от 1940 г. се пренасят и в САЩ. През 1990 година по икономически причини филмовият фестивал “Златната роза” е преместен от Варна в София. През 1994-1995 г. фестивалът “Златният Орфей”, под името „Златен орфей плюс“, вместо в Слънчев бряг, е в София.

Напоследък пътуващите фестивали се умножават. Някои от тях съществуват като устойчива мрежа. Със създаването си през 2001 г., Европейският музикален фестивал се провежда едновременно в София, Пловдив и Варна. София филм фест има редовни издания в Пловдив, Варна и Бургас, а също чрез „София филм фест на път“ достига и до по-малки селища. Така фестивалът компенсира негативните последици от ликвидирането на регулярното киноразпространение у нас. В стремежа си да привлече по-качествени чуждестранни продукции Международният театрален фестивал „Варненско лято“ менажира и други техни спектакли в региона, включително и в столицата, под името „Световен театър в София“. Подобни процеси не са характерни само за България. В интервю по повод заснемането на филма „Варна – фестивалният град“, холандският композитор Пол Оомен споделя, че фестивалите днес все активно търсят разпространението на своите послания извън установените места на провеждането си. По подобие на световните марки, гарантират и определени стандарти за качество.

Замъкът

Хронотопът на замъка, условно бележи мястото, където са пребивавали царете и благородниците. Във фестивалните събития паметниците от миналото се натоварват с допълнителна енергия, чрез която отново възраждат своето съществуване и предназначението си на център. И обратно, чрез връзката си с историческите паметници, представянето на художествените произведения получава нова легитимация на ценностна значимост. Допълвайки характеристиките на хронотопа на замъка, можем да обобщим, че фестивалното пространството в случая сякаш се опитва да събуди в съвременния човек архаичния хилозоизъм[2], благодарение на който древните предци са одухотворявали своeто съществуване. Показателно е, че голяма част от съвременните фестивали са запазили имената на популярни езически божества (Епидавър, Дионисии, Аполон и др). Така фестивалната практика днес съхранява социално-психологическия рефлекс на преклонение пред висшите сили, които напътстват човешката съдба. Чувството на респект към покровителите на конкретното място издигат участниците във фестивалите днес над емпиричните природо-географски особености. Благодарение на тези рефлекси, фестивалът е не просто празнично представяне на художествени произведения, а допринася за поддържане на чувството за общност сред участници и почитатели.

Гостната салон

Хронотопът на гостната-салон е място за по-интимно общуване на тесен кръг почитатели на определено изкуство. Тук се създават завръзки, протичат диалози, разкриващи „страстите“ на героите... През последните десетилетия все повече артистични събития използват тази форма, за да се превърнат в средище на ограничени, сепарирани кръгове творци, изпълнители и ценители. Те са и място за експерименти, където се „тестват“ различни художествени техники и внушения.

Провинциалният град

Хронотопът на провинциалния град е място на циклично битово време. То не е събитийно, затова почти е спряло. От друга страна обаче, в допълнение към характиристиките на Бахтин, провинциалният град е интересен със своята локалност. Тук хората се идентифицират не толкова в качеството си на граждани и национална принадлежност, а чрез местни характеристики. Често специфични етнографски особености от всекидневен бит се превръщат в атракция и средство за развлечения на посетителите, а преоткривайки неговата ценност, местните жители го превръщат в доходоносен бизнес. Така те играят „своя си“ роля – смесица от типажа на „гостоприемния домакин“ и „предприемчивия слуга“.

Най-голям успех имат онези фестивали, които осъществяват диалог с местната специфика. Моцарт е роден в Залцбург и закономерно градът от 1842 г. е домакин на един от най-престижните световни фестивали. Малкият български пристанищен град Созопол от 1984 г. приютява Празниците на изкуствата „Аполония“. Мотивите в случая са исторически (древното име на полиса), географски (разположението на морето) и икономически (възможност за удължаване на туристическия сезон). На практика организацията и участниците в събитието „се внасят“ отвън, за да се включи градът пълноценно в друг артистичен ритъм на съществуване.

Фестивалната култура, чрез връзката си с традицията на конкретното селище, е и контрапункт на централизма, който налага големият мегаполис. По-добре съхранените родови връзки и по-непосредственото общуване с природата подпомагат актуализирането и на традиционните местни празници.

Прагът

Хронотопът на прага е проникнат от висока емоционално-ценностна интензивност, но най-същественото му допълнение е хронотопът на кризата и преломът в живота. [3] Конкретизирайки го с фестивалите, към него можем да причислим артистични събития, които са свързани със създаването на нови тенденции и стилове в изкуството. В Байройт, по идея на Рихард Вагнер е построена специална сграда на оперен театър, съответстващ на неговите възгледи за реформиране на оперното изкуство в духа на музикалната драма. Така и градът активно популяризира творчеството на немския композитор чрез фестивал, чието начало е поставено през 1876 г.

Романите и художествените фестивали като прояви на модерната култура

В допълнение към типовете хронотопи, формулирани от Бахтин, мястото на фестивални събития се свързва преобладаващо с условията на градската култура. През античността обаче, полисите в Древна Гърция и провинциалните центрове в Римската империя не са в състояние да организират фестивали за изкуства в съвременния смисъл на това понятие. Причините са формулирани от Бахтин, макар и във връзка с възникването на романа като литературен жанр. Античният човек съществува в условията на своеобразно тъждество със себе си. За него няма граница между публично и частно съществуване.[4] А без това основно разграничение видовото и жанрово разнообразие в изкуствата е невъзможно. Те продължават да съществуват в синкретичното си единство, легитимирано от публичните ритуали и мистерии. В древногръцките полиси отделният човек е изцяло „открит“ пред общността. Пълноценният художествен живот се нуждае от индивидуалната рецепция на частния човек, от многообразието на гледните точки и активния диалог между тях. „Модерните“ наченки на индивидуализация и психологизъм са характерни за Късния Елинизъм и християнската култура, но там изкуствата са вплетени в идеологията на вярата; тяхното светско празнуване се оказва непристойна и в крайна степен – невъзможна дейност. Манастирите и храмовете, като средище на артистични активности през Средновековието, задават на творците определени жанрови и тематични рамки. В тях литературата, музиката, визуалните, театрализираните постановки обслужват литургичното действие. Дворците на благородниците са своеобразни „острови” на рафинирани светски занимания и добродетели, но те са твърде пръснати, за да гарантират и развиват устойчива и ефективна публична активност. Средновековният град е профаниран до място, което изпълнява преди всичко духовни (седалище на архиепископа), административни (събиране на данъци) и военни (локация на армията) функции. Едва през Ренесанса градовете обогатяват ролята си, превръщайки се в центрове на делова и художествена активност. Тогава се утвърждават новите правила на общуване, сред които са и публичните артистични събития. Оформя се и устойчив обществен слой, трайно ангажиран в производството, съхранението, разпространението и потребяването на естетически ценности.

Знаковото моделиране на поведението на определена общност между границите на обикновеното и изключителното има особено важна роля за съществуването на изкуството и фестивалите като негови най-висши публични изяви. А възможността за избор на гражданина, който е независим от природния кръговрат или родовата принадлежност, формира нови потребности и форми на идентификация, водещото начало в което са икономически и социални мотиви.

Променените форми в манифестирането на идентичност закономерно водят и до нови градоустройствени решения, свързани и с празнуването на изкуство. Ефектът от тях обаче, не се оценява еднозначно. В стремежа си към насищане на градската среда с елементи на артистично великолепие, сякаш се губи емоцията от преживяването на изкуството. В тази връка Якоб Буркхарт отбелязва. „Представим ли си сценичния талант и великолепието на тогавашния строителен стил чрез зеленина и килими и накрая като заден фон великолепните сгради на площада на някой голям град или пък светлите колонади на един дворцов или голям манастирски двор, ще се получи извънредно пищна картина. Но както светската драма изгубила именно от толкова богати декори и костюми, така и по-висшето поетическо развитие на самата мистерия било вероятно спъвано от тази явно подчертана неизмерима жажда за зрелища”.[5]

Фестивалното пространство илюстрира поливалентността на фестивалите като културен феномен. От една страна стоят древните култове, традиции и обичаи. Чрез тях модерното общество се приобщава към различни типове културна идентификация. От друга страна, е съвременната цивилизация с еманципацията на художествените дейности от останалите празнично-култови ритуали и всеобхватния стремеж към универсализъм и унификация. Точно това прави изследването на фестивалите на изкуствата особено интересно. Те съдържат в себе си общовалидността и общодостъпността на модерни ценности и идеи. Същевременно с това си създават и свой „малък свят”, в който преживяването на художествени събития създава органичната връзка с ценности, каузи и добродетели. Те обикновено са подминавани от „големият свят” или с претенциозно високомерие, или неусетно се подменят от стандартите на масовото потребление.

Трансформациите на фестивалното време

Фестивалното време, в сравнение с емпиричното, всекидневно време и по подобие на фестивалното пространство, се трансформира и придобива различни характеристики. Както в романното действие, протичането на фестивалното време се базира собствен разказ (програма), в която на мястото на персонажите са изкуствата от различни епохи, видове, жанрове, автори. Фестивалът концентрира в себе си единен корпус на различни „истории”. Всеки „типаж” от фестивалната програма има „пет минути слава”, за да демонстрира „своята истина за света” - максимално убедително в концентриран вид, в конкретния момент, пространствена среда и аудитория.

Траене

Траенето на фестивалната програма, по подобие на традиционните празници, е ограничено във времето. Европейската асоциация на фестивалите поставя изискването към фестивалните програми „да има определена продължителност” – т.е. да не траят през цялата година. Посочената норма произтича от необходимостта фестивалите да се различават от регулярния културен сезон. Онова е времето на делника. В него ритъмът на съществуване е различен. Той се мотивира от оцеляването, чрез създаването на блага. Обратно, празникът селектира онези ключови моменти от всекидневния ход на събитията, помогнали на общността да осмисли и съхрани своята идентичност. Там е пантеонът на героите, събитията, в които те са изявили своите качества и свидетелствата за приноса им към живота на общността. Периодичното им ритуално възстановяване моделира празничния календар. Ритуалът актуализира едно вечно настояще, чийто измерения противостоят на емпиричното и всекидневно възприятие за време. По подобен начин фестивалът, чрез хода в протичането на програмата, селектира онези художествени факти, създадени в условията на делника, допринесли за съществуването на различните изкуства и участниците в тях.

Традиция

Друг структуроопределящ момент в протичането на фестивалното време, е традицията. Неслучайно в устава на Европейската асоциация на фестивалите фигурира изискването, че един фестивал може да придобие статут на членство, ако има редовна дейност най-малко от 3 години (или да има най-малко 2 реализирани програми). Освен за наличието на опит, традицията в случая, е показател доколко един фестивал има натрупан потенциал за компетентна и отговорна оценка на художествените факти по такъв начин, че тя да е своеобразна „представителна извадка” от постиженията в съответните изкуства, на чието честване се е посветил фестивалът.

Традицията се поддържа с установена периодика (всяка година, на две години, на три години). Тя е задължителен атрибут на всяко празнуване. Не всички фестивали популяризират само и единствено традицията на върховите артистични постижения. Част от тях търсят бъдещите художествени образци сред най-новите художествени произведения и техните интерпретатори. Така те влизат в непосредствен диалог с процеса на създаването им. В случая периодиката на фестивалите се мотивира и от технологичните особености на художественото творчество за всяко конкретно изкуство.

Годишен сезон

Фестивалното време има силна връзка и с годишния сезон. Ритъмът на празнуване при традиционните култури на земеделците по нашите географски ширини ситуира големите празници в периода между Димитровден (края на октомври) и Гергьовден (началото на май). Тогава надничарите са получили „своята плата”, гурбетчиите са се върнали при своите семейства и могат да празнуват заедно.

Модерната култура преобръща най-активните сезони на празнуване. Това е логична последица от все по-голямата независимост на човешката активност от природния кръговрат на процеса, при който се създават блага. Сега лятото е сезонът на празнуване, защото тогава масово се ползват годишните отпуски. Има още една съществена разлика във възприятието на времето днес. За съвременния човек то се основава на принципа на прекъснатост. Времето е вместилище, пасивен фон на събитията и нищо повече от статистически измерима величина. Неизвестността на съдбата, характерна за древните общества, е заменена от възгледа, че човек може да има власт, както над природата, така и над времето. Постигането на единство между минало, настояще и бъдеще е въпрос на калкулации и научни изобретения, а не на ритуални действия.

Измерване на постижения

Съвременната цивилизация има особено пристрастие към измерването. Измерват се постижения в спортни състезания, поставят се всякакъв род рекорди в “Гинес”, отброяват се издания, участници, националности в различни художествени фестивали... Но това са само факти, които се основават на зрелищни ефекти. Измерването не е оценка, най-малко на художествени факти и събития. Тогава как да оценяваме протичането на фестивалите във времето? Как да подбираме онова от тях, което променя възгледа за света, отношението към човека, изкуството?

Сферата на естетичното се основава на свободната игра на познавателните способности, в която целесъобразността е само привидна. Същевременно, именно отсъствието на конкретен интерес, ограничен в рамките на индивидуалното потребление или обичайните пространствено-времеви характеристики, освобождават човешкото въображение. В резултат на това се ражда „удоволствието да придружава представите като  н а ч и н  н а  п о з н а н и е.“[6]Така се постига смисълът на фактите, който обаче нито е общовалиден, нито е задължителна норма. Неговата ценност е свободата на лична позиция и неприкосновена автономия, която да бъде споделяна.

Свободно време

В един свят, основан на идеята за индивидуално личностно самоусъвършенстване и развитие, времето е деградирало до пасивен фон. Той може да се изпълва с всичко, особено в сферата на изкуството, където отсъства императивното изискване на дълга. В по-общ план, във времето на трудовия делник, господстват правилата на задължителното и регулирано поведение. Обратно, ваканцията е време, свободно от целенасочени усилия, когато играта и художествените символи, са естествена добавка, компенсираща временното безгрижие.

Част от многобройните дефиниции на термина “свободно време” го определят като състояние, в което “един индивид не работи и не задоволява непосредствени жизнени нужди, като време за поддържане на здравето” (Волфганг Кошник).[7] Други го характеризират като своеобразна “критика на всекидневния живот” (Анри Льофевр). Според трети, свободното време ”позволява на човека да се обновява, да се познава.” (Макс Каплан). Четвърти свързват свободното време с постиндустриалното общество и като “единствено значимото изразяване на индивидуалната свобода, компенсация на социалното робство.”(Абрахам Мол)[8] Алвин Тофлър го идентифицира с “хобита, игри, спортове, развлечения, субкултури“ и прави песимистичния извод, че увеличаването на свободното време намалява значението на труда в ценностната скала на хората. Това, от своя страна, преструктурира времето и енергията на обществото. Според същия автор „с по-нататъшното спадане на ролята на труда ще навлизаме в ера на главозамайваща специализация на развлеченията, които до голяма степен ще се основават на сложна техника”.[9]

Свободното време се употребява индивидуално, но съобразно масовите стандарти на съвременната индустрия. Обратно, необходимото време, свързано с производството на блага, се случва в сложно устроена бюрократизирана система. Фестивалите, като част от “индустрията на свободното време”, присъстват двояко в този процес. Първо, създават възможност за аудиторията да възприема фестивалното събитие като нещо, което я освобождава от отговорности, следователно и от усилия да осмисля съществуването си. Фестивални събития се организират най-активно през лятната ваканция - съвременния сурогат на празничното действие. Организаторите на фестивалните събития създават определен конгломерат от публични услуги, за ползването на които активно търсят подходящи целеви групи, разпределени по възрастов, полов, социален, семеен, етнически, национален статус.      

В тази връзка и с оглед на съвременните процеси, протичащи в индустрията на свободното време, фестивалите във все по-голяма степен се специализират в определен вид, жанр, стил и дори произведение на изкуството, с цел да постигнат интимността и непосредственото въздействие, характерни за празничния култ от традиционното общество. Подобно капсулиране на пръв поглед противоречи на демократичния характер на публичното представяне на художествени произведения. Но от друга страна, е възможност за изпълване на свободното време с конкретен смисъл, подчинен на мярата на естетическото въздействие. В противен случай, изкуството не би могло да получи действителната еманципация, която произтичаше от скъсването на пъпната му връв с традиционния религиозен ритуал.


Представените бележки, макар и тезисно, в по-общ план показват връзката между художествените и обществени процеси. По-конкретно, илюстрират, че жанровото, видово многообразие, както и социалното битие на изкуствата, се подчинява на инвариантни характеристики, чието по-детайлно изясняване е задача на следващи изследвания по темата.

Бележки:

[[1]]Бахтин, М., Въпроси на литературата и естетиката, София, 1983, с. 271-272
[2]От гръцки (hyle+zoe) живот. Възглед, според който всички форми на материята са одушевени. (бел. на авт.)
[3] Бахтин, М., Въпроси на литературата и естетиката, София, 1983, с. 442-445
[4] Пак там, с. 293
[5] Буркхарт, Я., Култура и изкуство на Ренесанса в Италия, София, 1987, с.325.
[6]Кант, И. , Критика на чистия разум, София 1967 г., с. 196
[7] Волфганг Кошник-“Световен речник по маркетинг и реклама” т.1. Бургас 1997.с.479
[8] Знеполски, И., Масовата култура и цивилизацията на свободното   време, сб. “Масова култура и идеология”, София, 1974, с.278.
[9] Тофлър, А., „Шок от бъдещето”, София 1992 г., с.195-196

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Кутин, Любомир. Пространство и време в художествените фестивали. Опит за анализ на фестивалния хронотоп с позоваване на Михаил Бахтин // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2014, №21. Available from: [ www.media-journal.info ]

събота, 11 октомври 2014 г.

ВАРНЕНСКАТА КАНДИДАТУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА МЕЖДУ НАЧАЛОТО НА КАМПАНИЯТА И ОЦЕНКАТА НА ЖУРИТО

Представеният текст е компилация от изводите в доклада на журито, изследване сред заинтересованите страни във Варна, проведено през 2007 г. и Проект за Програма, която така и не стигна до обсъждане в Общинския съвет по неясни причини.
Журито прецени, че Европейското измерение не е достатъчно развито, в сравнение с очакванията на този етап. Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст.

Личности в кампанията за варненската кандидатура
Общо е мнението, че културната столица представя цялата държава пред Европа. Трябва да се представи България, в нейната културна специфика и българите чрез Варна. Така широко поставен въпросът за ангажирането на личности от миналото и настоящето в кампания, посветена на кандидатурата на Варна събира голямо разнообразие от предложения.
Според Панко Анчев най-важната последица от включването на изявени интелектуалци в кампанията е, че те ще лобират по-успешно пред институциите и ще предпазят проекта от провинциализиране. Опитът да се вгледаме по-внимателно към достойните личности, продължава Панко Анчев, не е самоцелен, а е тясно свързан с необходимостта да си спомним за онези от тях, които по различни причини, оставайки извън активния обществен интерес, са допринесли за европейския облик на Варна и района. “Чрез програмата за производство на културни продукти се опитваме да ги реабилитираме. Има големи имена, които трябва да ги популяризираме за себе си. Те трябва да създават самочувствие на хората”, заключава П. Анчев.
Калина Попстефанова, директор на дирекция “Младежки дейности и спорт” в Община Варна, споделя, че ще обмисли и предложи да се финансират проекти, насочени към проучване на почетните граждани на Варна.
Според театроведката Аглика Стефанова това трябва да са хора, които са ангажирани по принцип с българки каузи и проекти, тогава те могат да бъдат въведени и в темата „Варна – европейска столица на културата”. “Мога да посоча Жорж Баню, професор в Сорбоната от румънски произход - продължава А. Стефанова. - Той има отношение към региона, участвал е в инициативи в Сибиу като културна столица, има опит.”
Проф. Пламен Джуров добавя нови щрихи към качествата на личностите. Това трябва да бъдат хора, които познават манталитета и достиженията на Европа; хора, които не се задоволяват с досегашните постижения на Варна, инвеститори, Тук от най-голямо значение е да се спечели бизнесът.
Според проф. Владимир Иванов за тази цел трябва да се направи проучване на миналото. “Например Борис Георгиев е такъв човек, той може да бъде тачен като художник, но поставен в контекста на първата половина на ХХ век, мъчно може да бъде оценен в голям мащаб. Той е художник на символизма, а символизмът не е най-големият акцент на ХХ век. Борис Георгиев е далеч от историята на модернизма, който бележи ХХ век. Трябва да се внимава, когато се предлага стойностна личност – тя трябва да е съзвучна с цялостната история на ХХ век. Затова, обобщава В. Иванов, трябва да видим истината в очите, защото в рамките на ХХ век ние изглеждаме малки. За това има много причини – някъде са ни пречили да се развиваме, някъде самите ние не сме могли да се доразвием. Всичко това определя нашето не дотам розово настояще, но това не бива да ни отчайва, напротив, просто трябва да работим и да не лъжем самите себе си със стойностите, които имаме или нямаме.”          
На различна позиция е журналистката Светлана Ганчева: “С  популяризирането на това, което тази личност е направила за Варна, ние бихме могли да дадем лице на кампанията. Няма смисъл обаче да се продължава с това гледане назад. Тук няма личност с мащабите на Емил Чоран (роден в сегашната столица на културата Сибиу), но Във Варна може би расте нещо такова. “Защо да не си го потърсим? Има достатъчно млади хора, които правят добри неща. Затова можем да превърнем една група млади хора, които сами да намерим в лице на тази кампания. Ако те сега получат подкрепата, от която имат нужда, могат да станат едни световни имена.”
Списъкът на личностите от миналото и настоящето, които според анкетираните е добре да бъдат ангажирани в проекта “Варна – ЕСК”, изглежда по следния начин:
-      визуални изкуства - Борис Георгиев, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Кирил Шиваров, Альоша Кафеджийски, Веселин Димов, Ванко Урумов, Никола Манев, Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Милко Божков, Боян Боев, Пламена Рачева, Румен Серафимов, Сашо Анастасов;
-      музиканти – Добри Христов, Панчо Владигеров, Саша Попов, Светослав Обретенов, Емил Гаванаков, Милко Димитров, Петко Мечков, Асен Найденов, Найден Найденов, Мирчо Мирчев, Георги Робев, Васил Арнаудов, Марин Чонев, Милко Коларов, Минчо Минчев, Атанас Кареев, Никола Николов, Тодор Костов, Филип Киркоров, Лили Иванова, Калуди Калудов, Нелко Коларов, Елица Тодорова, Анатолий Вапиров;
-      историци и литератори, театрали – братя Шкорпил, проф. Михаил Лазаров, Александър Кузев, Иван Иванов, Никола Вапцаров, Виолета Тончева, Панко Анчев, Димитър Калев, Александър Ничев, Стоян Бъчваров, братя Райкови, Галин Стоев, Стоян Алексиев, Бойко Богданов, Явор Гърдев, Димитър Бърдарски;
-      обществени дейци – Владислав Варненчик, Янош Хунияди, Иван Церов Димитър Ценов, Михаил Колони, Антон Новак, Митрополит Симеон, Петър Дънов, Цани Калянджиев;
-      интелектуалци и художествени творци от други градове - Недко Недков, Евелина Ханджиева (Добрич), Стоян Цанев (Бургас), Димитър Грозданов, Филип Зидаров, Мария Василева, Борис Данаилов, Стоян Янкулов, Теодора Димова, Георги Лозанов, проф. Димо Димов, Красимира Колдамова, Антоний Гълъбов, Крум Дамянов, Емил Табаков, Васко Василев, Светлин Русев (цигулар), Стефка Съботинова, Янка Рупкина, Маргарита Младенова, Ивайло Знеполски (София);
-      българи, които живеят зад граница и интелектуалци от други държави - Елизабет Костова, Александър Андреев, Йълдъз Ибрахимова, Димитър Гочев, Иван Станев, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Умберто Еко, Димитър Динев, Райна Кабаиванска, Анна Томова – Синтова, Веселина Кацарова.

Исторически събития и знаци от миналото в кампанията за варненската кандидатура
Сред събитията от миналото в историята на града, които следва да се отбележат специално, се оформиха следните предложения:
-      входът на Морската градина, колоните, е построен през 1926 г. Показателно е, както споделя Владимир Иванов, че  стилът е арт деко – непосредствено след като този стил е бил представен за първи път през 1925 г. на едно изложение в Париж. Вижте колко бързо е реагирал градът на новостите в едно по-далечно време, когато и информацията е била по-труднодостъпна и ограничена; 
-      да се помисли за годишнини на различни институции: Драматичен театър, Варненска опера, Двореца на културата и спорта, Фестивален и конгресен център;
-      върху фасадата на Държавния архив стои една табела, където пише, че там е провъзгласено съединението на България;
-      годишнина от създаването на варненската морска градина;
-      Музеят на здравето се намира на мястото, където е първата модерна болница в града;
-      Стопанската академия която е създадена през 1920 г. от търговско-индустриалната камара. Това е вторият университет у нас, но първото икономическо висше учебно заведение. Това е и едно сериозно конкурентно предимство на Варна. Впоследствие от този университет се рои ТУ.

Журито би желало да види повече проекти за сътрудничество и за ко-продукции, включващи институции и творци от Черноморските държави. Журито изрази опасения, че бюджетът за голям брой от предложените проекти не е реалистичен и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок. Журито изрази загриженост за устойчивостта на програмата в дългосрочен план, предвид броя на планираните нови културни инфраструктури. Журито счита, че в кандидатурата аспектът за развитието на туризма не се разграничава достатъчно (полезен като вторичен продукт, но не и цел на Европейска столица на културата) от проектите насочени към критерия Град и граждани, и най-вече за привличане на интереса на публиката към многообразието на европейските култури.
Рискове в реализацията на варненската кандидатура
           
В хода на анкетата участниците заявиха най-голямо безпокойство  от състоянието на материалната база.  В практиката от досегашните столици на културата от първостепенно значение е ангажиментът на правителствата като политически действия и финансови ресурси. Но ако в нашия случай правителствената подкрепа в значителна степен зависи от конкретни решения извън Варна, то вторият риск, свързан с качеството и състоянието на материалната база за провеждането на събитията, зависи преди всичко от местната инициатива.
Очевидна е необходимостта от активна застъпническа кампания, насочена към строителство и обновяване на материалната база за култура – зали за концерти и спектакли, изложбени площи, ателиета, пространства на открито, исторически обекти и местности. Сега е моментът да се противодейства резултатно и на негативните процеси от 1990 г. насам, които доведоха до драстично ограничаване на местата за културни дейности, подчертават анкетираните специалисти.
Следващите два основни риска, посочени в анкетата, са също раздвоени между външни и вътрешни фактори – европейската подкрепа и квалификацията на кадрите. По същата логика без да се омаловажава лобирането пред европейските структури, следва да се обърне внимание на създаването на подходящи специалисти в най-широк кръг специалности: арт мениджъри, хотелиери, ресторантьори, екскурзоводи, аниматори. Не бива да се подценяват и специалностите във всички видове изкуства. Останалите опасности, посочени в анкетата се ползват със значително по-малко гласове и тежест. Между конкретните препоръки и предложения се откроиха и следните преценки:
-      липсата на прецизна организация и съгласуваност между отделните институции.
-      липсата на достатъчно финансови ресурси;
-      формално администриране и злоупотреби с отпуснатите средства;
-      липсата на управленска воля, която да менажира създаването на културен продукт;
-      най-голямата опасност е проектът да се повери на хора, които мислят за собственото си облагодетелстване и нямат представа от мащаба на Европа.
-      липсата на съпричастност от местната общност;
-      липсата на политическа воля на ниво местна власт;
-      недостатъчна подкрепа на европейските структури;
-      липсата на световни личности, които да дадат лице на кампанията;
-      съществува опасност идеята да се изгуби в “бумащината”.

В Проекто програмата за кандидатурата на Варна рисковете са конкретизирани и придобиват следния вид:
Рискове
Обща преценка за рисковете пред Варненската кандидатура

В европейската практика най-големи рискове крият финансирането; честите смени в екипа поради конфликти в културния сектор или между културните организатори и политиците; доминирането на тесни политически интереси и реализацията на рекламната кампания.
            При проведеното проучване през 2007 г., посветено на възможностите на Варна да кандидатства успешно за домакинство на ЕСК се открояват два основни риска: намирането на правителствена подкрепа и осигуряването на необходимата материална база. Действително практиката на останалите столици на културата показва, че ангажиментът на правителствата като политически действия и финансови ресурси е от първостепенно значение. Затова неслучайно и анкетираните специалисти изтъкват и предлагат различни възможности, които своевременно да ангажират изпълнителната и законодателната власт.
            Но ако правителствената подкрепа в значителна степен зависи от конкретни решения извън Варна, то вторият риск, свързан с качеството и състоянието на материалната база за провеждането на събитията, зависи преди всичко от местната инициатива. Очевидна е необходимостта от активна застъпническа кампания, насочена към строителство и обновяване на материалната база за култура.
Следващите два основни риска, посочени в анкетата са също раздвоени между външни и вътрешни фактори – европейската подкрепа и квалификацията на кадрите.

Действия за неутрализиране на рисковете

По отношение на финансирането предложеният модел на организация се стреми заедно със заделянето на значителни средства, да мобилизира местните ресурси за алтернативно финансиране – основно чрез европейските програми и фондове, местния бизнес и крупни корпорации. Въвеждането на Програмно финансиране ще позволи на бюджетните културни организации и институти да формират преходни остатъци по банковите си сметки и да реализират самостоятелно дългосрочни програми и проекти, съвместно с български и чуждестранни дарители, спонсори и рекламодатели. Неизбежно решаването на проблема преминава през създаването на необходимите възможности на място да се създадат нови правила на разпределение на публичните финанси, основани върху принципите на ясно формулирани политики, прозрачност, възможно най-голяма безпристрастност при вземането на решенията и ефективност на разходите.
Неутрализирането на отрицателния ефект от честите смени на екипа и доминирането на тесни политически интереси преминава през ясното определяне на отговорностите и пълномощията на всички звена, ангажирани в мащабната инициатива. Съгласно Програмата се предвижда общата визия и стратегическите цели да се формират от Организационния съвет, който съсредоточава в себе си максимално представителство на заинтересованите страни. Основна отговорност за изпълнението на неговите решения ще имат в различна степен Секретариатът, Оперативното бюро, Клуб Варна`2019 и Комисията за наблюдение. В началния етап на подготовка Секретариатът ще се ангажира основно с дейности, свързани с популяризиране на инициативата, подготовка на административни документи и осигуряване на алтернативно финансиране. Зависимостта на Секретариата от Организационния съвет е една своеобразна гаранция за относителната му независимост от политическите промени в Общинската администрация и Общинския съвет. Оперативното бюро ще има предназначението да осигури съгласуваност в различните звена на общинската администрация и координация с Общинския съвет. Неговата роля е най-голяма в реализацията на инвестиционната програма, от която в значителна степен ще зависи успехът на варненската кандидатура. Комисията по наблюдение ще играе ролята на малък мозъчен тръст, в който основни инструменти ще бъдат наблюдение, анализ и прогнози. Неговата независимост от местната власт и политическите промени е най-проблематична. С цел осигуряване на допълнителни гаранции, е необходимо в устройствения правилник за дейността й да се предвидят подходящи механизми.

 Клуб Варна`2019 ще има по-представителни цели, свързани с влияние върху създаване на благоприятно обществено мнение във Варна, останалата част от страната и в чужбина. Той в най-голяма степен ще бъде независим, както от политическата конюнктура, така и от администрирането на инициативата, но ще упражнява решаващо влияние върху ключови организации и личности, пряко ангажирани с инициативата ЕСК. От изключителна важност в случая е подбора на личностите, които ще членуват в Клуба. Особено  необходими в случая са качествата дипломатичност, толерантност и добро познаване на личностите, които ще бъдат поканени за членство, защото Клубът, независимо от представителните си функции, е особено важно да работи като екип, а такъв най-трудно се създава от силни и влиятелни личности. Като най-голям риск в работата на Клуба се очертава взаимната съвместимост на участниците и уменията за добронамерен диалог с представители на различни политически сили. 

неделя, 5 октомври 2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ФЕСТИВАЛИ: Категории и системи за оценка

Въведение
Художествените фестивали облагородяват съвременния свят. Те са своеобразни „трансформатори“, чрез които се срещат и насочват различни тенденции и гледни точки на участниците в съхраняването, създаването и разпространението на художествени символи и културни практики. Фестивалните форуми динамизират процесите в изкуствата и културата като своеобразна алтернатива на консерватизма, характерен за традиционните културни институти. Те създават условия и за по-голяма мобилност на художествени и културни продукти, на артистите, мениджърите и продуцентите в сферата на културата и изкуствата. Благодарение на фестивалите се демократизира разпространението на изкуствата чрез възможността те да бъдат представяни в места, които не са традиционни културни центрове със съответния творчески и институционален капацитет. По този начин се активира утвърждаването на ценностите на хуманизма и междукултурния диалог.
Анализът на фестивалите е трудна задача, защото в тях са интегрирани различни реалности. От гледна точка на съществуването си като артистични събития, фестивалите създават и промотират художествени произведения в контекста на глобализация, мобилност на артисти и обмяна на културни ценности. Като събития, които интегрират в себе си различни култури и произвеждат специални послания, фестивалите следва да бъдат оценявани като форуми, които отразяват важни дебати в съвременното общество. Чрез фестивалите се мобилизират и управляват човешки, финансови и материални ресурси. Те са важна част от културните и творчески индустрии, имат съществен принос в икономиката и са обект на местните политики. Като събития, свързани с индустрията на свободното време и особено с туризма, фестивалите са в тясна връзка с икономиката и стандартите за оценка на качеството на публичните услуги. Една добре функционираща система за наблюдение и оценка на качеството следва да интегрира в себе си цялото многообразие от различните обществени системи и дейности.
Изследването анализира широк спектър от данни за целите на системно наблюдение върху разнопосочните ефекти, съпътстващи художествените фестивали. Изводите от него могат да послужат като ориентир за участници, публични власти, корпорации, донорски организации и публика. Крайните резултати предлагат система от стандарти, върху които се основава всяка съвместна дейност в сферата на художествената култура.
Изхождайки от изброените констатации, анкетирахме организатори на 87 фестивала от 17 селища в страната. Така се оформи картината на внушителен списък от събития:
Банско         
Международен джаз фестивал

Варна           
Европейски музикален фестивал
Сontempo - международен фестивал за съвременно изкуство
Изкуството в нас
Международен видеоарт фестивал „Видеохолика“
Международен джаз фестивал „Варненско лято“
Международен музикален фестивал “Варненско лято”
Международен куклен фестивал“Златният делфин”
Международен майски хоров конкурс „Проф. Г. Димитров”
Международен музикален фестивал “Море и спомени”
Международен музикален фестивал “Откритие”
Международно биенале на графиката
Международен театрален фестивал “Варненско лято”
Международен панаир на занаятите и изкуствата
Международен фестивал „Световен форум на изкуствата – към звездите“
Международен фестивал за франкофонски ученически театър
Международен филмов фестивал “Любовта е лудост”
Младежки фестивал на изкуствата „Пътуване към миналото“
Национален фестивал-конкурс за модерен балет
Рок фестивал – Варна
Фестивал на етносите
София филм фест – Варна

Велико Търново        
Фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“

Велинград   
Mеждународен фестивал на музикалния филм „Николай Гяуров”

Велинград,  Белозем, Русе, Бургас, Пловдив, Чикаго
Mеждународен филмов фестивал за културно наследство

Габрово, Севлиево, Трявна
“Локация- Център”

Габрово
Магична среща “Златната котка”
Международен панаир на народните занаяти
Регионален музикално-фолклорен конкурс „Златен славей”
Международен фестивал „Дни на камерната музика”
Международен фестивал на хумора
Международен фестивал „Празник на духовната музика”
Международен фестивал на комедийния спектакъл
Международен хоров конкурс и фестивал „Антонио Вивалди”
Смешен филм фест
Фолклорен фестивал „Сватбата – единство и многообразие“
Национален фолклорен фестивал  „Песни в полите на Балкана”

Куртово Конаре
Фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти

Кърджали, Перперикон, Татул (Момчилград)
Международен фестивал на изкуствата „Перперикон”

Кюстендил
Кюстендилска пролет
Международен конкурс за класическа китара «Акад. Марин Големинов»
Международен фолклорен конкурс «Пауталия»
Национален фестивал на старата градска песен «Пей сърце»
Национален танцов фестивал «Танцова феерия под Хисарлъка»
Международен фолклорен фестивал «Сребърна пафта»
«“Панагия”- въздигане на хляба»
«Празник на плодородието»
«Празник на черешата»

Несебър
Балкански фестивал за филми и тв програми за деца и юноши “Арт амфора”

Пазарджик
Международен фестивал за симфонична музика Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”

Пловдив
Двама са малко - трима са много
Международен фестивал на камерната музика-Пловдив
Сцена на кръстопът

София, Плевен, Ловеч, Стара Загора
Международен фестивал за театър и съвременен танц “Черната кутия”

Разлог          
Национален фестивал на традиционните хора „На армане с тъпане”
Международен кукерски фестивал „Старчевата”
Фестивал на мъжките фолклорни групи

Русе
Мартенски музикални дни
74 Световен конгрес и фестивал на УНИКА

Созопол
Празници на изкуствата „Аполония“

София          
Антистатик – Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс
Арт киноклуб на открито
Водна кула арт фест
Ей ту джаз фестивал
Европейски музикален фестивал
София джаз
Изкуството на барока
Конкурс за танцовата награда на София
Международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София”
Международен фестивал за съвременна клавирна музика РIANISSIMO
Международен фестивал за уличен и куклен театър «Панаир на куклите»
Международен филмов фестивал  София филм фест
Международно триенале на сценичния плакат
Млади музикални дарования
Оперни вечери в парка
Софийски  музикални  седмици
«Изкуствата за Земята»
Салон на изкуствата
Sofia Independent Film Festival (So Independent)
Световен театър в София
Седмица на българските гласове
Софийски театрален салон
София дизайн уик
София диша
София поетики

Стара Загора
Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро”
Фестивал на оперното и балетното изкуство

Ямбол          
Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник”

New York     
Bulgarian Film Festival New York - So Independent
Обект на анализ бяха данните за тяхното администриране; брой и квалификация на заетите; финансиране; художествени характеристики; публичност, икономика и управление. Методите за събиране на данните съдържаха попълване на стандартни въпросници, анкети сред експерти и скрито наблюдение на отделни фестивални събития във Варна през 2013 г.
Част от дейностите бяха осъществени с финансовата подкрепа на Община Варна. Особено полезни за изследването бяха и партньорствата с Обсерваторията по икономика на културата, свързана с анализ на Календара на културните събития в Столична община и с Министерство на културата за проучване на българските фестивали във връзка с подготовката на Националната стратегия за развитие на изкуствата, културното наследство, културните и творчески индустрии и културния туризъм в България.[1] Друг важен източник на изводи е международното изследване „Фестивалите на изкуствата и европейската публична култура“ в рамките на Седма рамкова програма на ЕС.[2] Част от съдържащата се информация е събрана и във връзка с  проекта на Центъра за изследване на демокрацията „Доброто управление срещу завладяване на гражданското общество в България“. За изясняване на практическите аспекти в процеса на наблюдение и оценка на фестивалите беше от полза и съвместната работа с Фондация „Русе – град на свободния дух“, свързана с общинския културен календар.
Студията е и своеобразно продължение на монографията „Фестивалът като феномен на художествената култура“, като конкретизира и допълва теоретичните изводи на автора, свързани с явлението „фестивал“.[3]


[1] Томова, Б., Андреева, Д., Кутин, Л., Календар на културните събития в столична община, Обсерватория за икономика на културата, София, 2013
[2] ВЖ: http://ec.europa.eu/research/social-sciences/pdf/euro-festival-report_en.pdf Project no: 215747 Project acronym: EURO-FESTIVAL Project title: Art Festivals and the European Public Culture SSH-2007-5.2.2 „Creativity, Culture and Democracy
[3] Кутин, Л. Фестивалът като феномен на художествената култура, Варна, Сталкер. 2004 г.