неделя, 18 октомври 2015 г.

ВАРНЕНСКИТЕ КАНДИДАТ КМЕТОВЕ С ПУБЛИКУВАНИ ПРОГРАМИ СА МАЛЦИНСТВО

Няколко дни преди местните избори във Варна си направих труда да проуча как десетте кандидати са представили своите идеи за управлението на града. Освен билбордовете, афишите, флаерите и телевизионните дебати очаквах да намеря публикувани техните програмни намерения, да ги съпоставя и да преценя за всеки доколко е готов да управлява. На пръв поглед това е логична, но реално трудно изпълнима задача. Оказа се, че две трети от кандидатите за кметове не са документирали опита си да обяснят своята визия за бъдещето на Варна. За да съдържа максимална обективност проучването беше осъществено с търсачката google, като за всеки от участниците в надпреварата беше зададено търсене по следните ключови думи „име (политическа сила) КАНДИДАТ ЗА КМЕТ ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ“. Допълнително потърсихме в личните им сайтове, блогове, както и в сайтовете на политическите партии, издигнали кандидатурите. Оттам бяха подбрани онези идеи, които са в правомощията на кмета и имат конкретен, измерим характер;
Анализът беше систематизиран в 22 теми на управлението:  
Данъци
Инфраструктура
Инвестиции
Управление на общинската собственост
Работа по европрограми
Обществен ред
Екология
Сметопочистване
Бездомни кучета
Транспорт
Водоснабдяване и канализация
Обществени поръчки
Административни услуги
Туризъм
Работни места
Социални услуги
Здравеопазване
Образование
Култура
Спорт
Достъп до информация
Комуникация и диалог.
Как са представили своите програми кандидатите, подредени по азбучен ред?  
Анелия Клисарова (инициативен комитет) не е създала собствен сайт за популяризиране на кандидатурата си. В сайта на основната политическата сила, която я подкрепя http://bsp-varna.info/ също отсъстват системно представени идеи за управлението на града. От него успях да намеря споделени идеи по три от изброените теми:
Административни услуги: Повече електронни услуги в община Варна, за да може документите да се следят онлайн.
Социални услуги: Професионално обучение и заетост за хора с увреждания. Създаване на дневни центрове за тях. Квота в щатното разписание на общински фирми и предприятия за хората с увреждания.
Образование: Всяко училище да си е в собствена сграда, да има един директор и задължително физкултурен салон. Целодневно обучение във всички варненски училища.
Данаил Папазов (коалиция „Живот за Варна”) е създал собствен сайт http://dpapazov.com/ с публикувана управленска програма. Ето и темите, по които в който е представил свои идеи:
Инфраструктура: Втори мост над канала. Асфалтирането на улиците ще започне от периферията, от крайните квартали.
Инвестиции: Повишашаве на енергийната ефективност на общинските фирми.
Обществен ред: Денонощен видеоконтрол. Ефективен контрол по строителството. Обезопасяване на туристическите комплекси.
Транспорт: Извеждане на транзитния и тежкотоварен трафик извън града. Интелигентна система за управление на транспорта. Зареждащи станции за електромобили.
Обществени поръчки: Достъп на МСП до пазара на обществените поръчки и общински процедури.
Административни услуги: Оптимизиране на щата на общинската администрация. Ревизия на общинските такси. Софтуер за сигнали на граждани и движение на преписките. Разширяване на правомощията на районните кметове.
Туризъм: Съвременни модели за развитие на туризма: конгресен, културен, исторически, спортен, балнео, образователен, повече пасажерски връзки, повишаване на административния капацитет на администрацията.
Социални услуги: Партньорство със специализираните предприятия на хора с увреждания. Усъвършенстване на системата за социален патронаж. Картите за пенсионерите да са за две автобусни линии
Образование: Целодневна организация на обучението на ученици от 1 до 7 клас.
Култура: Развитие на културните и творчески индустрии.По-добро сезонно разпределение на културните събития.
Спорт: Методика за подпомагане на клубовете за високо спортно майсторство. Развитие на спортния туризъм. Спортно игрище в кв. Галата.
Комуникация и диалог: Бранд на Варна.
Теми, по които няма достатъчно конкретни и измерими предложения: данъци,  управление на общинската собственост, работа по европрограми,  екология, сметопочистване, бездомни кучета, водоснабдяване и канализация, работни места, здравеопазване, достъп до информация.
Димитър Карбов (Национален фронт за спасение на България). Не е намерен сайт на кандидата за кандидата и информация за управленска програма в сайта на политическата сила, която представлява.
Иван Портних (ГЕРБ). Не е намерен сайт на кандидата за кандидата и информация за управленска програма в сайта на политическата сила, която представлява.
Кирил Йорданов (коалиция „Кирил Йорданов – Кметът на Варна“). Кандидатът има личен сайт http://kirilyordanov.bg/. Няма публикувана цялостна управленска  програма. Представените данни са извлечени от информацията в сайта.
Инфраструктура: Асфалтиране на улици и канализация във Виница.
Административни услуги: Обособяването на Виница като самостоятелна административна единица.
Спорт: Възобновяване на ученицеските състезания. Категоризация на на спортните зали и уеднаквяване на наемите в тях. Назначаване на специален организатор към районните кметства, който да координира взаимоотношенията между спортните среди, училищата и общината Изграждане на открита спортна площадка във Виница.
Костадин Костадинов (коалиция „Варна”). Има публикувана програма в официалния си личен блог http://kostadin.eu/. Ето и темите, по които в който е публикувал свои идеи:
Инфраструктура: Подпомагане на санирането на панелни жилища. Втора пешеходна зона – Катедралата – ул. „Шкорпил“ – Общината – Морска Градина. Събаряне на всички незаконни сгради, без разлика от вид и размер. Цялостно преасфалтиране на основните булеварди във Варна и улиците в периферията. Разширяване на бул. „Цар Освободител“ (до летището) и ул. „Хр. Смирненски“. Пробива на бул. „Левски“. Решаване на проблема с „дупката“. 
Управление на общинската собственост: Одит на общината – от 1999 до 2015 година
Екология: Почистване на акваторията във Варненския залив и Варненското езеро. Цялостно почистване и възстановяване на Морската градина.
Сметопочистване: Нова методика за изчисляването на таксата и намаляване на промилите за гражданите
Транспорт: Забрана на каруците в града. Паркинг на площад Мусала и до Общината. Сезонни обществени паркинги под Аспарухов мост с ниска такса за престой. 
Административни услуги: Всички документи ще се получават на домашен адрес чрез общински куриер срещу такса на цена равна на билет за градски транспорт. Звено за контрол и санкции при просрочване на преписки. Намаляване броя на заместник-кметовете и на администрацията. Повече права на районните кметове и архитекти. 
Здравеопазване: Възстановяване на училищното здравеопазване.
Култура: Нови терени за православни храмове. Разкриване и консервиране на Джанавар тепе, Караач теке и др.
Достъп до информация: „Всеки ден – приемен ден“. Премахване на пропускателния режим в общината. Цялата информация до общината от страна на гражданина чрез интернет.
Комуникация и диалог: Подпомагане на НПО.
Теми, по които няма достатъчно конкретни и измерими предложения: данъци, инвестиции, туризъм, работни места, социални услуги, работа по европрограми, обществен ред, бездомни кучета, водоснабдяване и канализация, обществени поръчки, образование, спорт
Меглена Темелкова-Бакалова (АБВ). Не е намерен сайт на кандидата за кандидата и информация за управленска програма в сайта на политическата сила, която представлява. 
Младен Младенов (Национална републиканска партия). Не е намерен сайт на кандидата за кандидата и информация за управленска програма в сайта на политическата сила, която представлява.
Радостин Морфов (Движение за радикална промяна „Българската пролет”).  Не е намерен сайт на кандидата за кандидата и информация за управленска програма в сайта на политическата сила, която представлява.
Чавдар Трифонов (коалиция „Реформатори и Патриоти - Решението за Варна”). Има личен сайт http://chavdartrifonov.com/. Няма публикувана цялостна управленска програма. Има представени ангажименти и идеи от срещи с граждани по следните теми: 
Данъци: Процент от корпоративния данък и от данъка върху доходите на физически лица да остават в общините. Облекчения за дарителите чрез лостовете, които има общината – намаление на данък сгради и такса смет с решение на Общинския съвет
Инфраструктура: Ново пристанище в района на Варна Запад.. Пробив на бул. „Левски” до крайезерния път. Изграждането на нов околовръстен път. Нов Младежки дом. Създаването на малки по мащаб общински дружества в районите, които да работят по закърпване на дупки на паркинги и малките улички, ремонти на спортни и детски площадки, както и да реагират на сигнали на граждани. 
Инвестиции: Изграждане на газов хъб край Варна. Създаване на нова индустриална зона на север от Варна.
Управление на общинската собственост: Да се сложи край на търговските мнозинства в ОС.
Работа по европрограми: Приоритетно осигуряване на  програма „Хоризонт 2020” и Плана Юнкер
Обществен ред: По-активно ангажиране на общинската полиция с обществения ред в курортите.
Екология: Повече тролеи, защото са екологични.
Транспорт: Синя зона и контрол върху неправилното паркиране. Изграждане на 12 обществени паркинга чрез концесия. 
Административни услуги: Отворена дигитална община, без опашки и дори без гишета. Район „Приморски” да се раздели на две части – градска и курортна. Районните администрации да имат възможност да управляват бюджети.
Туризъм: Преодоляване на сезонността, удължаване на туристическия сезон и увеличаване на средния приход от нощувка и турист. Туризъм, който носи повече приходи
Работни места: Изграждането на високотехнологичен парк с капацитет от 5000 работни места. Подкрепа на startup предприемаческите проекти,
Здравеопазване: Освобождаване от димидент на ДКЦ и ползването му за инвестиции за подобряване на услугите. Предоставяне на жилища за лекари при преференциални условия. МБАЛ „Св. Анна” Възстановяване на общинския дял до 50% в МБАЛ „Св. Анна”. 
Образование: Създаването на нова дирекция „Младежки дейности“, която да координира инициативите на Варна 2017. 
Култура: Добре структуриран културен календар в партньорство с туризма.
Спорт: Нова Спортна зала в сегашния комплекс Черно море. Училищните дворове да се превърнат в центрове за масов спорт. Изграждане на още два плувни комплекса. Възстановяване на плувното състезание „Варненско лято”
Теми, по които няма достатъчно конкретни и измерими предложения и е добре да се произнесе с конкретни идеи през следващите дни: сметопочистване, бездомни кучета, водоснабдяване и канализация, обществени поръчки, социални услуги, достъп до информация, комуникация и диалог.

Прегледът на информацията за управлението на Варна показва, че повече от половината от кандидатите не са представили план за действия ако бъдат избрани.
Най-активно са представени следните теми:
-          Административни услуги – всички петима, представили свои идеи (Анелия Клисарова, Данаил Папазов, Кирил Йорданов, Костадин Костадинов и Чавдар Трифонов)
-          Инфраструктура, Транспорт,  Култура (Данаил Папазов, Кирил Йорданов, Костадин Костадинов и Чавдар Трифонов)
-          Спорт (Данаил Папазов, Кирил Йорданов и Костадин Костадинов).
Най-слабо коментирани са:
-          Бездомните кучета;
-          Водоснабдяване и канализация;
-          Достъп до информация;
-          Комуникация и диалог;
-          Работни места;
-          Обществени поръчки;
-          Сметопочистване;
-          Работа по европрограми.
Символичната класация на кметовете, представили досега идеите си за управлението на града по теми изглежда по следния начин:

Чавдар Трифонов – 15 теми
Данаил Папазов – 12 теми
Костадин Костадинов – 10 теми
Анелия Клисарова – 3 теми
Кирил Йорданов – 3 теми
Димитър Карбов – 0 теми
Иван Портних – 0 теми
Меглена Темелкова-Бакалова – 0 теми
Младен Младенов – 0 теми
Радостин Морфов – 0 теми

    Изборите освен състезание са и дебат, включително и споделяне на идеи.  Дефицитите в комуникацията с избирателите все още има шанс да бъдан компенсирани в останалите дни. Естествено, за да се случи това кандидатите и гражданите ще трябва да положат усилия и всяка от страните да извърви своя път. А след седмица ще знаем дали зад доверието, гласувано на определен кандидат стоят конкретни обещания или се крепи върху други съображения... 

    четвъртък, 13 август 2015 г.

    ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА ИСТОРИЯ НА ВАРНА?


    В далечната вече 2003 г. се опитах да си представя как да изглежда историята на Варна. Идеята ми е повлияна от направлението „Анали”, възникнало във Франция през 1929 г.,с издаването на списанието „Анали на икономическа и социална история“. М. Блок, Л. Льофевр, Ф. Бродел и Ж. льо Гоф призовават да се прекрачат изкуствените граници, разделящи науките.[1] Навлизат в социологията, икономиката, географията. Започват системно да проучват регистри за преброяване на населението, удостоверения за раждане и смърт, данъчни декларации и отчети на манифактури, цехове, занаятчийски работилници, учебни дневници, справки за приюти, благотворителни инициативи на църквата...
    Интердисциплинарните изследвания ни помагат да разберем какво се случва с една общност, която споделя географските предимства и неудобства на определена територия, икономически колебания, оценки на благополучие и неуспех. Оказва се, че често корените на обществените колизии са „скрити” в събития „нефиксирани” от официалната хроника. Те оформят онази сложна смесица от стандарти, умонастроения, навици и стремежи, които в определена ситуация изкристализират в съдбоносни поврати.
    Осмисляйки реалностите във Варна, се опитах да конструирам тематичната рамка за изследвания, независимо от конкретната историческа епоха, основана на три начала: частния живот – светът на „монотонното” всекидневие и стереотипи, заключени в битово съществуване и общуване. Втората историческа реалност е своеобразен антипод на първата – публичния живот. Това е светът на човешката откритост, където действията на личността претърпяват необходимата и неизбежна обществена легитимация и оценка. Третата група от условия, които слагат неизбежния отпечатък върху историческите факти, е светът на движението и междукултурното общуване. Там отделният човек се сблъсква с перспективата да бъде витален и различен. В схематичен вид планът за изследване на историята на Варна, основан на местните условя, изглежда по следния начин:

    Частен живот
    І. Съществуване
    1. Раждане - култове и практики, отношение към пола.
    2. Погребения – поверия, символика, поклонения..
    3. Жилища – организиране на всекидневието, общуване в семейството, семейни празници, роднини, гости, взаимопомощ
    4. Вилни зони – устройство, предназначение.
    5. Храна – съдържание, ритуали на консумиране, доставка, размяна.
    6. Болести и здравеопазване – лечебни практики, епидемии, отношение към определени заболявания, магии и заклинания.
    7. Чистота – канализация, водоснабдяване, сметопочистване, обществени и собствени бани,  кладенци, чешми.
    8. Лични средства за придвижване – каруци, колесници, велосипеди, мотопеди, автомобили, скейтбордове, ролкови кънки...
    9. Облекло и мода – мъжки и женски дрехи, тоалети и други аксесоари, дизайн, влияния, оценки.
    ІІ. Общуване
    1. Мъже и жени – разпределение на ролите, подчиненост.
    2. Родители и деца – инициация, възпитание, норми.
    3. Род и семейство - брак, развод, семейни празници, взаимопомощ.
    4. Близки и познати – посрещане и изпращане на гости, подаръци, пирове, чествания

    Публичен живот
    І. Стопански дейности
    1. Транспорт и комуникации – водопроводи, канали, телефони, електричество, пристанища, пътища, железници, летища, мостове, транспорт
    2. Търговия - пазари, тържища, борси, магазини, хали, супермаркети, търговски вериги, молове.
    3. Работилници, предприятия, ателиетазанаяти, бръснари, фризьори, ателиета за ремонти, сувенири и др.
    4. Финансови институции - банки и застраховане, финансови къщи
    ІІ. Управление
    1. Правни институции - съдилища, прокуратура, следствие, адвокатура, съдебни изпълнители, нотариуси.
    2. Регионална и местна власт – губернатори, областни управители, поделения на министерства и агенции, общини, кметства.
    3. Политическо представителство - партии и политически движения.
    4. Гражданско представителство – нестопански организации, граждански инициативи, неформални групи и сдружения.
    ІІІ. Социална защита
    1. Здравеопазване – лечебници, болници, клиники
    2. Социални дейности – домове за стари хора, сиропиталища, трапезарии за бедни, подпомагане на безработни и други инициативи и дейности за социална защита
    ІV. Образование и наука
    1. Образование – практики на предаване на знания и умения, училища, школи и домове за придобиване на способности, университети.
    2. Изследвания - научно-изследователски институти, бизнес инкубатори, технологични паркове.
    3. Форуми – диспути, конференции, научни конгреси, симпозиуми
    V. Културни институции и дейности
    1. Културно-историческо наследство - музеи, библиотеки, архив.
    2. Представяне на художествена култура - художествени галерии, зали за театрални спектакли, концерти и кинопрожекции, професионални културни институти.
    3. Популяризиране на художествена култура – фестивали и конкурси.
    4. Художествени и културно-просветни центрове - художествени-творчески сдружения, читалища, любителско изкуство.
    5. Културни и творчески индустрии - вестници, списания, издателства, радиостанции, телевизии, занаяти.
    VІ. Свободно време, празници, развлечения
    1. Площадни забавления –люлки, панаири, лунапаркове, цирк.
    2. Градински увеселения – паркове,  градини, шадравани, зоопаркове, аквариуми, делфинариуми.
    3. Плажове и морски атракции – морски бани, басейни,  туристически комплекси.
    4. Игри и състезания – Дарзалеи, рицарски турнири, спортове, амфитеатри, стадиони, зали, площадки, колодруми, хиподруми.
    5. Забавления - ресторанти, кафенета, сладкарници музикални клубове, дискотеки, градско стъргало.
    6. Градски празници – религиозни и светски празници и чествания, карнавали, балове

    Междукултурни връзки
    І. Етноси във Варна и региона
    1. Български етнос.
    2. Гръцки етнос.
    3. Ромски етнос.
    4. Турски етнос.
    5. Арменски етнос.
    6. Еврейски етнос.
    7. Гагаузи
    8. Изчезнали етноси
    ІІ. Миграционни движения
    1. Икономическа миграция.
    2. Политическа миграция.
    3. Религиозна миграция.

    Дали ще бъде адекватно осмислено и представено миналото на Варна е въпрос на интелектуален капацитет, политическа воля и финансови възможности.  Ползите са многобройни, всеобхватни и безспорни.
    Анализите, обобщенията и откритията ще влязат в училищните и университетски програми по история, география, икономика, търговия, маркетинг, туризъм, езиково обучение, литература, музика, изобразително изкуство, етика и право, философия... за да направят абстрактните научни знания на младите хора конкретни и видими.
    Бизнесът ще намери нови перспективи за инвестиции и възможности да рекламира своята продукция чрез мястото, в което създава стоки и услуги. Това неизбежно ще го направи и по-открит за участие в общи каузи за града и региона.
    В изкуствата ще нахлуят нови теми, които ще ни накарат да усетим енергията на общото съществуване. Сгради, паметници, археологически обекти, елементите от градския дизайн ще заживеят с истории, които ще ги направят важни и значими.
    Справочници, енциклопедии, пътеводители, аудио-музикални продукти, занаятчийски изделия, уеб сайтове ще приобщават милиони към миналото и настоящето на един град, устоял на природните и обществени катаклизми.
    Дали това ще се случи – зависи от нас.       


    [1] Публикацията е част от текст, публикуван в «10 книги за Варна – 2010», Сдружение «Книги за Варна», Варна, 2012, с. 223 – 227
       

    четвъртък, 9 юли 2015 г.

    ЗА НОВИТЕ ПРАВИЛА ПРИ ФИНАНСИРАНЕТО НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

    Поетапно и на парче продължават експериментите в стил "три пъти режи, един път мери". Дали наистина мизерните средства за култура се разпределят и употребяват разумно? 
    Странно защо никой не повдига въпроса за разходните стандарти в музеите и библиотеките. Там по инерция продължават да се финансират щатни бройки. Никой не изисква от тях възвръщаемост, както "набедените" сценични дейности. А не е ли така и при читалищата? Да не забравяме че читалищата са и сред най-непрозрачните организации - нямат задължение, като нестопански организации в обществена полза, да публикуват отчетите си в Регистъра на министерство на правосъдието. Министерството на културата също мълчи по въпроса. Нека не бъда разбиран криво - добре работещите музеи, библиотеки и читалища страдат не по-малко от безумната уравниловка, само че не са толкова гласовити за да се вслуша някой в исканията им. А ресурсът, който употребяват сериозно надхвърля този на сценичните изкуства.
    Ако ще се реформира системата, да се реформира навсякъде, а не сляпо и на парче. Иначе културният пейзаж ще заприлича на битак. Повечето посетители там реагират на шумните и натрапчиви призиви да си купят лъскави и евтини ментета. Останалите пасуват. Някои от тях са направили плахи опити да защитят професионални стандарти, но са се примирили - всеки по своему. Други, случайно попаднали там или дошли по задължение, подхождат с безразличие или досада, че трябва да употребят някакви усилия. 
    Ето затова промяната на стандартите изисква преосмисляне на цялата система. Един "птичи поглед" може да намери не само пътища, а и вътрешни резерви. Добре е вместо да се вайкаме, да се огледаме и да се опитаме първо да си помогнем сами. Недоволството от ограничените средства трябва да е премерено и внимателно изразявано. Нека не забравяме, че хората на изкуството, както всички представители на „духовната сфера“ носят, къде с основание, къде не, бремето на своеобразно "проклятие" от обществото, като бивши галеници на тоталитарния режим. Ето още една причина енергията за промяна да идва преди всичко отвътре. 


    сряда, 17 юни 2015 г.

    ЗА КРИЗАТА В СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА




    Промените в сценичните изкуства дойдоха по две причини. Първата беше продиктувана от кризата след 2008 г. Трябваше драстично да се намалят публичните разходи. Втората причина беше в неоправданата уравниловка. Финансираха се поравно
    „с малко, но от сърце“
    всички културни институти, независимо от постигнатите резултати. Очевидна беше необходимостта от промяна, но намесата в една консервативна система изисква завишена прецизност. Ако липсват ресурси, последователност и търпение, неуспехът е предопределен. Имаше ли ги тези условия преди пет години? – естествено, че не. На дневен ред стоеше кризисен екшън план за ограничения. Министерството на културата имаше трудната задача „в движение“ да убеди прагматиците, че вложените в културата ресурси не са самоцелни.
    Спасението беше намерено в билетите.
    Промениха се стандартите. Щатните таблици със средни заплати бяха изоставени. Бюджетът започна да финансира не работни места, а закупени билети. Подобни действия, като след натискането на паник бутон, вероятно са били оправдани в конкретния момент. Но да се обзавеждат с претенцията за реформа, без да са направени предварителни анализи, прогнози и планове е, меко казано, авантюристично.
    Сценичните спектакли заприличаха на „риълити шоу“.
    Известно е, че в риълити формата драматичните обрати и действия на екипите се случват в крайна сметка заради единия sms. С него се заработват заплати, рейтинги, реклами и малко награди за щастливците…. В нашия случай нещата допълнително се усложняват. Министерството на културата се нагърби с още една задача, която не му е по мярка: да регулира така създадения квазипазар. Продават се на практика безконтролно билети. Никой не се интересува дали някой има нужда от въпросните събития или дали този, който ги представя притежава необходимите качества. Важното е да има продажби. Това естествено, отвори вратата за богат арсенал от злоупотреби. Цяла държава не успя да предотврати източването на една банка, че какво ли остава с билетите за театър, опера и концерт… детска играчка за всеки средно интелигентен тарикат, а такива Андрешковци в държавата ни – колкото щеш. Логично
    последиците от съмнителните авантюри  с билети
    направиха доста поразии. Резултатите им тепърва ще се изясняват. Решенията за излизане от неприятната ситуация изискват трезви преценки, основани на надеждни данни и ясен времеви хоризонт? Добре е двете страни, министерството и културните институти, да си отворят достатъчно терен за тактически отстъпления. Министерството да признае, че не е в състояние да управлява подобна система, а културните институти да потвърдят, че голяма част от това, което правят към днешна дата хвърля прах в очите на принципала им и на българските граждани, от чийто данъци се издържат. По-страшното е, че дебатът изначално е сбъркан. В случая от първостепенно значение е изпълнението на един конституционен текст. Съгласно чл. 54 от Конституцията на Република България,
    всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности
    Това е основният проблем, на който трябва да се търси трайно, компетентно и ефективно решение. Културата не е просто красива брошка, която слагаме само за празник, а е нещо, от което се нуждаем всекидневно. Тя има трудната задача да постига сцепление между етноси, групи, общности, селища, образователни дейности, бизнеси, хора в неравностойно положение… Да обясняваме ли колко е важна тя в този момент? Проблемът е как да се съобразим с неизбежните ограничения, плод на нашата бедност, да елиминираме досегашните вреди и да се фокусираме там, където е необходимо. И тук можем да навлезем в малко по-големи детайли. Дали да съществува
    широка мрежа театри, опери, оркестри?
    Наистина големият брой им води до занижаване на качеството. От друга страна, даваме ли си сметка какво се случва със закриването на един театър, оркестър или опера? Ще засегне много невидими на пръв поглед неща в градската среда. Всекидневието ще посърне. Ще се занемари или префасонира залата, защото няма да има кой да я издържа. Може да стане пицария, хипермаркет, банков клон, но ще бъде различно. Местните актьори, музиканти, художници, режисьори ще потърсят друго място за препитание или ще тръгнат по нов път. Ще се изпразнят хотелите, които приютяват гастролиращи артисти. Шивачи, перукери, гардеробиери ще отидат на трудовата борса и оттам към курсовете за преквалификация. Дърводелци и железари ще загубят уникалните си умения да изработват декори. Магазините, кафенетата и ресторантите ще бъдат по-празни... Ще секнат част от данъците, събирани от тях в местната хазна.
    Независимо от изброените неудобства, може да се мисли и за друго решение:
    по-малко на брой и по-добре комплектовани трупи.
    Заплатите ще се вдигнат, ще се инвестират повече средства в база, оборудване, от което имат вопиюща нужда почти всички сценични пространства. Този филм сме го гледали, ще кажат много от замесените. През 1999 г. със сливането на оперите и филхармониите по места не се ли говореше същото? А откритите театрални сцени, които също освободиха щатни бройки, с какво допринесоха да се повиши статусът на актьорите? И ще бъдат прави. Защото хората, които се занимават със сценични изкуства днес у нас са с близо две трети по-малко в сравнение с 1989 г. Защото се работи на парче и без дългосрочна перспектива, защото вместо да се загрижим за това къде и как да съществуват определени изкуства, гасим пожари. Оттук накъде повече? – ще кажат и пак ще бъдат прави. Така културна политика не може да се реализира. Добре е и да си даваме и сметка за скоростното, дори безконтролно
    намаляване на професионално заетите с изкуства.
    В музиката цели специалности са оголени и скоро в оркестрите няма да има кой да свири на контрабас, валдхорна, туба, тромпет… Дори и сега голяма част от тях са принудени да работят на два трудови договора в два различни театъра, оркестъра или опери – с всички произтичащи компромиси за тях и съответните институции. Някой да е направил анализ колко са те? Защото увеличените щатни бройки не са увеличен брой заети, както и увеличените отчетени посещения съвсем не означават повече посетители. Става въпрос за различни неща, нали?
    Прибързаните решения, съчетани с
    претенциите за бърза и устойчива промяна в сценичните изкуства са илюзия.
    Създадената ситуация изисква спешна намеса на държавата. Най-напред в посока на оцеляването на системата. После - нейното балансиране. За целта е наложително да разполагаме с обективни и значими показатели, за да сме наясно какво се случва и накъде вървим. След това е добре да се помисли за реалистични прогнози и устойчивост и накрая, да се гарантират перспективи за хората, работещи в системата – за постоянно обучение, професионално усъвършенстване, кариерно развитие, стимули, награди.
    Бъдещото оздравяване преминава през промени, които да лимитират в някакъв вид издръжката на сценичните дейности
    като заплати, хонорари, постановки и др. Добре е да се запази елемент на диференциране на заплащането, съобразно постигнатите резултати. Все пак, ако има нещо добро в сегашната система, то това е поощряването на активността и предприемчивостта. Не трябва да пренебрегваме и факта, че през последните четири години музиката, театърът и танцът достигнаха до много повече селища. Въпросът е как това да продължи да се случва с по-малко художествени компромиси и по-голяма ангажираност на
    местните власти в подпомагането на сценичните изкуства.    
    Защото, ако си мислим, че са изчерпани техните възможности, съвсем не е така. Как общините структурират културните си календари? Най-често те съществуват под формата на списък от събития, без да е съобразен с каквито и да е принципи и стандарти. А от друга страна, ако някой си беше направил труда да опише добросъвестно дейностите на един сценичен културен институт, да ги интегрира като възможности, да направи анализ на локалните условия и да формулира адекватни задачи, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Всеки ансамбъл щеше да има собствен облик, на основата на пряко договорени конкретни квоти в цялото им родово, видово и жанрово разнообразие от изкуства, които да представя. Тогава нямаше да се говори само за билети, а за многообразие от качества, в които да се превъплъщава и което е от особено значение: да има местен оригинален облик. И накрая още един пример:
    Комплексната оценка
    вместо да прилича на кредитен калкулатор, която всеки след въвеждането на данните, самостоятелно да изчисли, е резултат от неясни действия на министерски експерти. Ненужно е при наличието на подробна оценъчна карта. Друг е въпросът, че голяма част от заложените в нея индикатори са несъстоятелни и не работят. Но това е предмет на отделни анализи и дискусии.
    Дано поставените проблеми не се възприемат като самоцелна претенция или абстрактни упражнения по реторика. Защото културата, освен право, е и елемент от националната ни сигурност. Ако не се промени нейният статус сега, скоро ще бъде твърде късно не само за сценичните изкуства, а и за обществото ни като цяло.

    събота, 11 април 2015 г.

    ФЕСТИВАЛИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО[1]



    Фестивалите създават и промотират художествени произведения в условията на глобализация, мобилност на артисти и обмяна на културни ценности. Фестивалите са и форуми за дебатипане на живота в съвременното общество. Чрез фестивалите се мобилизират и управляват човешки, финансови и материални ресурси. Те са обект на транснационални, държавни, регионални и местни политики. Фестивалните събития активно допринасят за развитието на културните и творчески индустрии и като такива са част от местната икономика.
    Представеният текст съдържа изводи от теоретични изследвания, посветени на художествените фестивали.[2] Той се основава на резултатите от картографирането на фестивалите в България през 2012 – 2014 г. в партньорство с Министерство на културата, Обсерваторията по икономика на културата и Българската фестивална асоциация.[3] Използвани са и данни от доклада „Анализ и обобщаване на наличните европейски проучвания на фестивалите“, осъществен в рамките на проекта „Българо-норвежко партньорство за прозрачна и ефективна подкрепа на културния сектор в България“ и финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.[4]

    Фестивалите като обект на публични политики

    Съществуват различни модели на политики спрямо артистичните инициативи. Немскоезичните фестивали получават сравнително лесно солидни държавни субсидии. За разлика от тях, във Великобритания се прилага смесеният бизнес модел, който третира фестивалните организатори по подобие на корпорации. Там функционира по-неутрален или либерален подход към изкуствата и развлеченията.
    В културните политики, чрез фестивалите, отделните европейски държави влагат различни послания, в които вероятно прозират специфични социално-психологически и публични нагласи. Така например, в Италия, на преден план е дихотомията между националното и международно представителство (Венецианското биенале). В Кан, за разлика от Венеция, фестивалът успешно се използва, за да се изтъкне на преден план Франция като „велика нация".[5]
    През последните години местните администрации и други културни институции си сътрудничат с фестивалите, мотивирани от насърчаването на града и региона - третират фестивала като промоционален прозорец към света и като рекламен инструмент.
    Дилемата, активна държавна намеса или саморегулация, съпътства фестивалите от самото им начало, в зората на националните държави през 18-19 в. Бруно Фрай прави сериозен опит да систематизира и аргументира основанията за публичната им подкрепа. Според него, заедно с високото артистично ниво, е добре да се съблюдава доколко фестивалите допринасят за градското развитие чрез оживяването на публични пространства. Фестивалите трябва да бъдат мотивирани да произвеждат и големи общи социални ползи с минимални публични разходи. Трябва да се поощрява, допълва Фрай, и желанието да се плаща за фестивала. Публичните субсидии е добре да следват трудно осъществимия баланс между увеличени търговските приходи и съхраняване и дори увеличаване на художественото качество. По какъв начин да бъде удостоверено артистичното ниво, е проблем, чието задоволително решение така и не е намерено. Много по-ясно и измеримо е изискването за  премахването на ограничения, които пречат на качествената организация на фестивалите, като например правилата за работното време, които невинаги са съобразени със съответната специфика.[6]
    Как е възможно фестивалите да получат достатъчен кредит на доверие от публичната власт и да се самоуправляват? Подобен подход е оправдан в системи с високо равнище на саморегулация. Те са изминали и изстрадали своя дълъг път в отглеждането и култивирането на вътрешни механизми за защита на обществения интерес. Създали са собствени етични норми, стандарти за солидарност, качество на дейността. Фестивалите могат да бъдат оприличени на палаво и непослушно дете, което не е достигнало подобна зрелост. То, в своята невинност, макар и без да съзнава докрай, прави куп бели с реална опасност за себе си и околните. Възрастните трябва във всеки момент да са нащрек. В подобна ситуация постоянно възникват безброй конфликти. Фестивалите влизат често в единоборство с по-големите си „братя и сестри“ - културните институти. Шумните им игри подлагат на изпитание тяхното търпение. Не са редки случаите, когато местен театър възприема определен фестивал като досаден натрапник, който абсолютно незаслужено му отнема публиката. А за да спечели нейното доверие, той търпеливо и всеотдайно е работил през целия творчески сезон. Въпросният театър се чуства не само ощетен. Заради лекомислените демонстрации, на карта е поставено бъдещото му съществуване. В действителност, ако и двете страни проявят малко по-голяма прозорливост, ще се убедят, че получават заедно шанс взаимно да се допълват. При постоянно променящия се свят на изкуството, то се „осветява” от фестивалите като фар в противовес на местните стереотипи.[7]
    Ако фестивалите се изживяват като висша инстанция в артистичния живот, дълбоко ще се заблудят. Защото без делничните натрупвания в живота на културните институти, тяхното съществуване се обезсмисля. И обратно, ако един културен институт се опита да организира фестивал, няма гаранции че ще повиши авторитета си и ще умножи аудиторията си. Това ще го отклони от предназначението му да създава и разпространява регулярно художествени събития.
    Но да се вгледаме отново във фестивалите. Верни на своята витална природа те много по-непредубедено контактуват с различни обществени системи. В този интригуващ диалог причудливо се преплитат фундаментални реалности, поле на философи, антрополоози, социолози, политолози. Фестивалите, неочаквано за всички, дават прозорливи отговори на трудно разрешими загадки в живота на хората: лична перспектива, щастие и успех; разбиране на традицията; осмисляне на промените; заявяване и отстояване на идентичност; преодоляване на различния и предразсъдъци; безкомпромисно и безкористно участие в общи каузи; виртуозно боравене с езика на изкуството...
    В сложната и многопластова система от отношения, публичните власти наподобяват достолепното родителско тяло. Те са загрижени за здравето на своите деца, но не винаги са способни да дават последователен личен пример, изкушени са от повсеместно лицемерие и демагогия, маскирани като цивилизационен модел. В крайните си форми те достигат до демонстрация на недосегаемост, гарнирана с очевиден дефицит на компетентности. Закономерните резултати, като необмислените разхищения и откровените злоупотреби, само дооформят картината на едно депресиращо всекидневие. В него грижата за децата се трансформира в безотговорната им употреба, уж за тяхно добро. Подобна среда подхранва цялата богата гама от стихиен протест, съпроводен с шокиращи прояви на дистанция от „света на възрастните“.  
    Все пак, когато анализираме фестивалите, не трябва да забравяме, че изкушенията на планираното разточителство са дълбоко кодирани в тяхната природа. Та нали зачатието им е белязано от древните ритуали на потлач, когато всеки участник е задължен да дарява до пълно изчерпване на собственото си богатство. Границата между престъпната небрежност и новите предизвикателства пред изкуството е изключително деликатна и трудно уловима. Още повече, фестивалите са и своеобразно поле на експеримент На тях им се полага да поемат рискове, каквито големите и тежки бюджетни институти не могат да си позволят. Затова е прав Тилман Бросат, според когото в бюджетите им е необходимо да се калкулира определен риск, по подобие на застрахователните компании. Добре е да се следи кои от рискованите начинания си заслужават и как те, успешно тествани от фестивалите, се приемат от художествените институции и местната общност на града.[8]

    Икономическите ползи

    Икономистите разглеждат фестивалите като продукти на опита, при които потреблението се мотивира от принципа на удоволствие, а не от суровата грижа на делника. Те са специфичен вид услуга, чийто източник е богата гама от мултисетивни образи, фантазии и емоционална възбуда.[9]
    Икономическата теория определя три групи ефекти, които имат пряко отношение спрямо фестивалните събития. Преките ефекти включват разходите на определена културна организация за заплати, организиране и промотиране на художествената продукция в определен период от време. Източник за информация за тях са бюджетите на институциите.
    Косвените ефекти се оглеждат в разходите, които присъстващите заделят за определени услуги, свързани с фестивалите: входни такси и билети, настаняване, транспорт и др. Тяхното адекватно регистриране може да бъде ценен помощник на организаторите в различни кампании на застъпничество и лобиране в своя полза пред публичните власти, корпорациите и гражданите. За да бъде коретна и достоверна тяхната регистрация, е наложително решаването на няколко основни проблема.  Специалистите препоръчват да се вземат под внимание само сумите, изразходвани от посетителите от други населени места, тъй като разходите за посочените услуги от страна на местните жители не могат да се считат като нетен доход, а по-скоро като преразпределение на търсенето. Освен това е добре да се отчитат разходите, реализирани специално по повод на фестивала, тъй като той не винаги е единствената или основната причина за пътуване.
    Накрая, индуцираните ефекти са финансовите последици от изброените разходи за останалата част от икономиката. Тяхното измерване е съставено от три основни индекса - на междинното потребление, на крайното потребление и изходен индекс. Най-важен е индексът на междинното потребление, тъй като тук се съдържа информация за отношенията на покупко-продажба между отделните отрасли или сектори в публичния живот. Въз основа на този индекс получените секторни показатели дават информация за динамиката в нарастването на крайното потребление на продукти в определена област.[10]
    Липсата на достатъчно практика в целенасоченото изследване на ефектите от фестивални събития продължава да генерира порочни предразсъдци. Според тях културните и артистични активности са бреме, което обществото е принудено да понася, едва ли не по силата на съмнителна инерция. А в действителност добре осмислените и организирани фестивали могат да носят многобройни ползи. Примери като Единбург, Залцбург, Кан очевидно имат нужда от по-голяма публичност. Те сами по себе си дават основен тласък на цели сектори в икономиката, а други активно подпомагат. Като резултат захранват местните и държавни бюджети с данъци, осигуровки, работни заплати, развитие на услугите, на туризма и т.н. И след като на много места държавата често отсъства и не си прави труда да удостовери с инструментите на статистиката ползите от фестивалите, грижата и отговорностите са в ръцете на самите фестивални организатори. Системното събиране на данни е трудна, но не и невъзможна мисия за тях. Необходими са малко по-задълбочени консултации със съответните специалисти и усилия, които съвременните информационни технологии сравнително лесно могат да подпомогнат.  
    През 2013 г. в българския град Варна беше направен опит в изследването и обобщаването на подобна информация. Макар и да нямат представителен характер, данните показват, че участниците и посетителите на фестивали заделят най-много средства за ресторантите в града. За да увеличат печалбите, техните мениджъри могат да се опитат да обогатят знанията на своите служители към събитията, чиято аудитория допринася най-много за увеличаване на потреблението. Така те ще помагат ефективно и организаторите на фестивали и собствения си бизнес. Хотелите също печелят от партньорството си с културните оператори. Ако фестивалите бъдат рекламирани добре, хотелите се изпълват с участници и специалисти, привлечени от интригуващи събития. Ако останат доволни, превръщат селището в предпочитана дестинация – било то за да се срещнат с колеги, било то с уникални природни и исторически забележителности. Сувенирите са трета по значимост цел на разходи от гостите на фестивални събития. Чрез тях очарованието на преживяванията придобива устойчив и осезаем вид. С подобна популярност се ползват и допълнителните транспортни услуги. Организаторите споделят, че техните гости сравнително често прибягват до автомобили под наем, таксиметров превоз или се възползват от различни оферти за екскурзии в региона. Макар фрагментарни и непълни, данните дават достатъчно обилна информация и поле за разнообразни инициативи на всички заинтересовани страни.
    Икономическите аспекти на фестивалите са неотделими и от качеството на обслужване: достъпност и условия в залата, връзка с туристически и транспортни услуги, информационни източници за събитията на основните езици, възможност да се изразяват мнения и оценки. Веднъж окрилени от посещението си, зрителите се превръщат в лоялни клиенти и своеобразни реклани агенти на фестивала. Те са готови не само за многократни посещения, а и да ги споделят на място със стари и нови приятели.[11]
    Безспорно теоретичният и понятиен ресурс на икономическия поглед към фестивалите е полезен и необходим инструмент в тяхната организация. Крайно време е той да бъде употребен разумно и в България, където независимо от декларираните намерения, така и не се случва желаната среща на културата с туризма.

    Фестивалите като територия за споделяне на опит

    Фестивалите в България възпроизвеждат някои съществени местни особености. В българската действителност диалогът с различния открай време е проблематичен. В народопсихологията подобна нагласа битува под формата на недоверие спрямо “чуждоземеца” и “другоселеца”. Показателно за отсъствието на пълноценен диалог с различни култури е и повърхностното подражание на чужди образци. Най-честа проява на подобна деформация са клишетата. В много случаи и фестивалните програми са издържани в стила на конфекцията. Отсъства провокацията, нестандартния художествен показ, непознатите образци, които провокират необичайни възгледи и представи за света на изкуството. Диалогът с различния има и своите социални измерения. В неговия фокус е отношението спрямо уязвимите обществени слоеве: хората с увреждания, етнически, религиозни, социални и възрастови групи. Споделянето на добри практики и реализирането на проекти в тези сфери биха били от полза за всеки български фестивал. 
    В продължение на векове българските традиции съществуват в условията на своеобразна затвореност. Те се съхраняват и пренасят най-вече в условията на частното съществуване. Рефлексите за публично споделяне на различни теми от изкуството, културата и обществото, като цяло са доста неустойчиви. Дефицитът на гражданска активност би могъл да се преодолее, ако организаторите на фестивали планират добре организирани форуми за дебат, на които се дискутират различни обществено значими проблеми. В тази посока благотворно влияние за българските културни оператори са партньорства, които правят възможно по-активното навлизане на фестивалите в сферата на социалните дейности, екологията, образованието...
    Друг основен проблем, който сравнително бързо и резултатно би могъл да намери своето решение, е отсъствието на достатъчен административен капацитет и автономия на българските фестивали. Налице е силно изразен централизъм, зависимост на управлението им от политическата конюнктура, отсъствие на достатъчно възможности за публично и алтернативно финансиране. Пренасянето и адаптирането на успешен опит отвън ще бъде от полза за укрепване на сектора. Особено полезни за целта са стажантски, доброволчески програми, общи платформи за въздействие върху институциите на властта, свързани с промяна на законодателството и др.
    Популяризирането на местните особености също има своите интригуващи възможности. Продължителната затвореност на българската култура може да бъде възприемана като своеобразен резерват, където все още живеят в своя неподправен вид фолклор, източно-православна музика, иконопис, местни занаяти, тракийски гробници, крепости, манастири, храмове... Те очакват да получат нов импулс от любопитни, прозорливи тълкуватели и ревностни почитатели.
    Все още не е направена и задълбочена преценка на значението на българските фестивали от втората половина на XX в., когато те съществуваха като своеобразни острови за обмяна на идеи от двете страни на «желязната завеса». Приносът им за утвърждаването на общоевропейските ценности очаква да се превърне в предмет на съвместни интердисциплинарни изследвания... За съжаление, поради бурните обществени промени през последните 25 години голяма част от паметта за събитията от тогава е на път да изчезне безвъзвратно. Събирането, дигитализирането и популяризирането на това наследство е от съществено значение за утвърждаване на общия спомен на европейците от близкото минало.
    Очевидно е, че ролята на фестивалите в съвременния свят не се изчерпва единствено с публичен показ на артистични таланти и уникални културни практики. Те засягат много по-широк кръг реалности. Процесите на глобализация натоварват артистичните събития с допълнителни отговорности, които те невинаги успяват да понесат. Ако в миналото художествените занимания са били белег на привилегия и социално разделение, то днес те са възможни навсякъде и за много по-широк кръг участници. Ето защо фестивалите, за да запазят своята идентичност, са изправени пред сложната задача да преодолеят изкушенията на безконтролното си масовизиране и комерсиализиране.


    [1] Текстът предстои да бъде публикуван на английски език в сборник, посветен на изследвания за фестивалите в рамките на Проекта „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“.
    [2] Кутин, Л., Фестивалът като феномен на художествената култура, Сталкер, Варна. 2004
    [3] Кутин, Л., Българските фестивали: категории и системи за оценка, Авангард Прима, София, 2014 г.
    [4] Докладът е достъпен на български език с резюме на английски в сайта на Българската фестивална асоциация на адрес: http://www.bfa.bg/?p=771 (22 март, 2015г.)
    [5] Deliverable 3.1 WP3 Main Report European Arts Festivals: Cultural Pragmatics and Discursive Identity Frames July 2010, p.18
    [6] Frey S.Bruno The Rise and Fall of Festivals Reflections on the Salzburg Festival , Institute for Empirical Research in Economics University of Zurich, Working Paper SeriesWorking Paper No. 48 Juni 2000 p. 13. Бруно Фрай е швейцарски икономист, професор в Института за емпирични изследвания в областта на икономиката (VIEW) от Университета в Цюрих (UZH). От 2004 г. той е един от четиримата директори в Центъра за изследвания на икономиката, мениджмънта и изкуствата (CREMA).Творчеството му, което има отношение към настоящата публикация, е свързано с публичните политики, икономиката на поведението и ползите за икономиката от културата и изкуствата. (бел. на автора)
    [7] Broszat, T., Theatre Festivals - why? (Festivals in transition - FIT) p. 3 http://www.efa-aef.eu/newpublic/upload/efadoc/11/Theatre%20festivals%20why%20-%20FIT%20network.pdf Тилман Брозат завършва социология, артистичен и управляващ директор е на театралния фестивал SPIELART - Мюнхен (от 1995 г.), изпълнителен продуцент на Мюнхенското биенале - Международен фестивал за съвременна музика театър (от 1988 г.) и координатор на Танцовия фестивал (от 1998 г.). (бел. на автора)
    [8] Пак там
    [9] Williams, Nigel L. International festivals as experience production systems, Nicole Ferdinand, Tourism Management 34 (2013) р. 202-210
    [10] Herrero, Luis César, Evaluating intangible cultural heritage: The case of cultural festivals, María José del Barrio a,1, María Devesa b,2, City, Culture and Society 3 (2012) p.204
    [11] Yoo-Shik Yoon a,1, Jin-Soo Lee b,2, Choong-Ki Lee, Measuring festival quality and value affecting visitors’ satisfaction and loyalty using a structural approach, International Journal of Hospitality Management 29 (2010) 335–342