четвъртък, 9 юли 2015 г.

ЗА НОВИТЕ ПРАВИЛА ПРИ ФИНАНСИРАНЕТО НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Поетапно и на парче продължават експериментите в стил "три пъти режи, един път мери". Дали наистина мизерните средства за култура се разпределят и употребяват разумно? 
Странно защо никой не повдига въпроса за разходните стандарти в музеите и библиотеките. Там по инерция продължават да се финансират щатни бройки. Никой не изисква от тях възвръщаемост, както "набедените" сценични дейности. А не е ли така и при читалищата? Да не забравяме че читалищата са и сред най-непрозрачните организации - нямат задължение, като нестопански организации в обществена полза, да публикуват отчетите си в Регистъра на министерство на правосъдието. Министерството на културата също мълчи по въпроса. Нека не бъда разбиран криво - добре работещите музеи, библиотеки и читалища страдат не по-малко от безумната уравниловка, само че не са толкова гласовити за да се вслуша някой в исканията им. А ресурсът, който употребяват сериозно надхвърля този на сценичните изкуства.
Ако ще се реформира системата, да се реформира навсякъде, а не сляпо и на парче. Иначе културният пейзаж ще заприлича на битак. Повечето посетители там реагират на шумните и натрапчиви призиви да си купят лъскави и евтини ментета. Останалите пасуват. Някои от тях са направили плахи опити да защитят професионални стандарти, но са се примирили - всеки по своему. Други, случайно попаднали там или дошли по задължение, подхождат с безразличие или досада, че трябва да употребят някакви усилия. 
Ето затова промяната на стандартите изисква преосмисляне на цялата система. Един "птичи поглед" може да намери не само пътища, а и вътрешни резерви. Добре е вместо да се вайкаме, да се огледаме и да се опитаме първо да си помогнем сами. Недоволството от ограничените средства трябва да е премерено и внимателно изразявано. Нека не забравяме, че хората на изкуството, както всички представители на „духовната сфера“ носят, къде с основание, къде не, бремето на своеобразно "проклятие" от обществото, като бивши галеници на тоталитарния режим. Ето още една причина енергията за промяна да идва преди всичко отвътре.