петък, 19 февруари 2016 г.

ИДЕИ ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА


Идеите са базирани на действащите правила в системата на министерството на културата. Те могат да се намерят на сайта на министерството. Предложението беше представено преди една година на ресорния зам. министър Боил Банов, но и досега няма никаква реакция. В него съм се опитал да допълня действащата система, която показва дефекти в методологията, дефинициите и механизмите за оценка. Естествено е, че те трябва да се детайлизират или може би дори да залегнат в бъдещ закон за сценичните изкуства.
Допълнени са показателите за регулярен контрол. Към брой спектакли и зрители са добавени усвояване на нови сценични пространства и разпространението на продукция в региона и извън граница. Новите продукции съдържат конкретизирани възможности: премиери, възстановки, адаптации. Така  се регламентира широко разпространената практика режисьорските решения да се съчетават с декори, костюми и аксесоари от други постановки. Допълващите термини "възстановка" и "адаптация" регулират адекватно и авторските права на сценографи и костюмографи.
Допълнена е и частта за финансиране на проекти. Целевите програми за финансиране на ресорното министерство са оправдани и необходими в сферата на експеримента - за дейности, чиято реализация носи определен риск. А това означава предварително калкулиране на евентуални неуспешни продукции, но в името на тестването на нови идеи и практики. Проектното финансиране също така е задължително за реализацията на международни инициативи.
Най-многобройни са предложенията, свързани с управлението на културните институти. Тук са допълнени такива дейности като компютъризиране на администрацията, създаване на регламенти, правила и стандарти, мерки за повишаване на квалификацията на персонала, взаимодействието с местната власт, инвестиции в подобряването на условията на труд, включително и допълнително оборудване, доброволчески и стажантски програми, дигитализиране на постановки и архиви, поддържането на изчерпателни бази-данни за дейността. Относително лесно може да се въведе изискването за дългосрочно планиране. Онези, които се отклоняват от него от него без сериозни съдържателни аргументи, следва да бъдат санкционирани.
Специално място заемат широко дискутираните на напоследък качествени критерии. Твърдението, че те няма как да се измерват и удостоверяват са признак на административна леност и дефицит на компетентности. Така например, нима е трудно да се установи дали бюджетно финансираните културни поощряват творчеството, като контрактират създаването на нови произведения, съобразени с характеристиките на съответната творческа трупа, със значими художествени предизвикателства или обществена тема, с интересно пространство, което да се оползотвори за целта? Ето един инструмент за противодействие на една нездравословна артистична реалност. В нея промотирането и лесносмилаемата консумация е обсебила вниманието на продуцентите пред многобройните неизвестни, които съдържа новото творчество. Репертоарът е другият основен лост за качествени и измерими оценки. В случая се натъкваме на още един  основен проблем в дейността на министерството на културата. То не е дефинирало адекватно предмета на дейност на отделните видове културни институти. Не са редки случаите, когато припламват спорове дали  е законсъобразно медийни звезди да работят съвместно с институти, чиято основна дейност е представянето на художествена музика (симфонична, оперна). Или пак в музикално-сценичните изкуства абсолютно несъстоятелно са игнорирани цели видове, които не само обогатяват качеството, а са основа за професионално развитие, като вокалната и инструментална камерна музика. Коопродукциите, създаването на музейни сбирки и задълбочени издания за историята на института също допълват с конкретни индикатори оценката на качеството. От прецизиране се нуждае и списъка на фестивали, обособени като специално приложение. Не е ясно как и по какви критерии са включени в него. Българските форуми, които носят бонуси на съответните културни институти трябва да се гарантират и с адекватна държавна подкрепа. В противен случай гаранциите за високо артистично равнище и приносът им в националната култура са проблематични. Същото се отнася и за фестивалите в чужбина, на които участват български автори и изпълнители.
Броят на критичните публикации у нас в национални и международни издания също може сравнително лесно да се проследи, удостовери и да се стимулира.
Качеството на публичността в дейността на един културен институт се проявява непосредствено и в начина, по който е структуриран интернет сайта, качеството и разнообразието на информационните материали, включително свързани с недопускането на граматичски и фактологически грешки, реализирани издания, записани и излъчени концерти, спектакли, участие в предавания на обществените медии, съвместни проекти с частно финансирани медии и т.н.
Друга важна част от оценката е обслужването на публиката. Възможно е дори то да бъде стандартизирано по подобие на туристическото предлагане – онлайн билети, салонен персонал, програми за отделните събития, комфорт в залата...
Представените бележки показват, че взирането единствено в броя на билети, публика, изнесени спектакли и концерти е важно, но не трябва да бъде решаващо обстоятелство в произнасянето на оценка дали един институт работи добре или не. Така маркираните детайлизирани критерии ще дават една пълноценна картина от показатели, които са обективни, обозрими, видими и гарантират съответния художествен и обществен ефект в много по-широк кръг от пластове, които в крайна сметка ще реализират политики съгласно Конституцията на Република България:
Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.
(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.


Прилагам и примерна оценъчна карта за най-сложния институт за управление: Държавна опера

Проект!
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРАВИЛА
ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА
ДЪРЖАВНИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА
СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Тези правила са създадени за осъществяване на мониторинг и оценка на дейността на държавните културните институти в областта на сценичните изкуства с цел повишаване на тяхната ефективност.
Чл. 2. Правилата представляват система от общи и специфични критерии за оценка на сценичната дейност, нейната ефективност и процедурите за оценяването й.
Чл. 3. Правилата се прилагат към държавните сценични културни институти по смисъла на ЗЗРК и към всички организации в областта на музикалната и театрална дейност, спечелили финансова подкрепа в конкурсите за творчески проекти на МК.
Глава втора
ТЕКУЩ КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ
ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА
Чл. 4. Текущият контрол се осъществява чрез регулярни шестмесечни и годишни отчети за дейността на сценичния институт в оценъчни карти (Приложения 1, 2, 3, 4).
Чл. 5. Показатели за осъществяване на регулярен контрол.
(1) Брой спектакли/ концерти на културния институт – брой собствени сцени и друга недвижима собственост, брой спектакли на чужди сцени в населеното място на културния институт, брой спектакли на нетрадиционни пространства; брой спектакли в други населени места на страната, брой посетени населени места; брой спектакли извън страната, брой държави и посетени градове за всяка от тях;
(2) Брой зрители – в населеното място, където работи културния институт; брой зрители в други населени места на страната на собствена продукция ; брой зрители на турнета извън граница (да се опише и системата за установяване на бройката за чужбина)
(3 Средна цена на билет;
(4) Реализирани премиерни спектакли/ реализирани нови концертни програми; жанрово разнообразие за театрите (традиционен театър, пантомима, куклен театър, алтернативен театър) музикално-сценични произведения (спектакли- опера, оперета, балет, мюзикъл, за деца;
 (5) Реализирани симфонични концертни програми;
(7) Реализирани кантатно-ораториални концертни програми;
(8) Реализирани популярни концертни програми (оперни, оперетни, мюзикъл, джаз, поп, рок);
(9) Реализирани камерни инструментални концертни програми;
(10) Реализирани камерни вокални концертни програми;
(11) Реализирани възстановки на спектакли, присъствали в репертоара.
(12) Реализирани адаптации на спектакли, създадени за други институти от страната и чужбина.
(13) Реализиране на коопродукции с други културни институти от страната и чужбина или независими проекти.
(14) Спектакли/ концерти за младежка и детска аудитория.
Чл. 6. Персонални карти за заетост на творческия състав на сценичния институт, съгласно Наредба Н-6 от 29.06. 2007 г.
(1) Театралните институти изготвят персонални карти за участието на актьорските състави, режисьорите, сценографите и композиторите.
(2) Музикалните институти изготвят персонални карти за участието на солистичните състави, режисьорите, диригентите, сценографите и хореографите.
Чл. 7. Художествена оценка за качеството на сценичната продукция се извършва при възникнала необходимост от независими експерти срещу заплащане по възможност.
Глава трета
МОНИТОРИНГ И ОТЧЕТ НА ПРОЕКТИ, ФИНАНСИРАНИ ПО
ПРОГРАМИ ЗА ПОДКРЕПА ТЕАТРАЛНА И МУЗИКАЛНО-
СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА МК
Чл. 8. Мониторинг на реализацията на проекта, финансиран по програми на МК, може се осъществява по време и след неговата реализация.
Чрез проектното финансиране се подкрепят експериментални и фестивални продукции. В първия случай се подпомага търсенията в слабопознати или непознати художествени сфери, а във втория случай се подпомага активното популяризиране на изкуството сред по-широка аудитория.
Чл. 9. Показатели за осъществяване на мониторинг на проект.
(1) Срок за реализация на проекта – посочен в проектното предложение;
(2) Финансови параметри на проекта - посочени в договора за
реализация на проекта;
(3) Брой представления на реализирания проект по програмата;
(4) Зрителска аудитория на проекта.
(5) Усвоени нови пространства за представления.

Чл. 10. Качествени характеристики на проекта се проследява по следните критерии.
(1)   Представления на други места.;
(2)   Представяне и популяризиране на националната художествена култура;
(3)   Представяне и популяризиране на съвременната художествена култура;
(4)   Представяне и популяризиране на слабо застъпени видове изкуства, жанрове и стилове у нас;
(5)   Представяне и популяризиране на произведения за деца и младежи;
(6)   Партньорства и въвличане на специфични други целеви групи;
(6) Прес-досие с медийни и зрителски отзиви;
(7) Професионални експертни оценки в специализирани издания.
Глава четвърта
КОМПЛЕКСНА ОЦЕНКА НА ДЪРЖАВНИТЕ КУЛТУРНИ
ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА
Чл. 11. Управленска дейност по следните критерии:
(1) Управление и административен капацитет – брой компютри, ползване на софтуер за управление на различни дейности; технически средства, 
 (2) Създаване на помощни органи на управление – обществени съвети, художествени съвети и колегиуми.
(3) Създаване на регламенти, правила, програми и други нормативни документи за подобряване на организацията на работа;
 (4) Развитие на човешките ресурси.
а) мерки за повишаване на квалификацията на персонала – семинари, обучения, майсторски класове,
б) Състояние на трупата – баланс на творческия състав и присъствие на утвърдени и нови (млади) актьорски имена
б) Надеждност на техническия екип – квалификация и професионален опит на техническите специалисти, текучество;
(5) Управленски капацитет – квалификация и професионален опит на мениджърското, маркетинговото и счетоводното звена в сценичния институт.
(6) Качество на взаимоотношения с местните власти – брой съвместни инициативи, участие в културния календар на съответната община, финансиране;
(7) Качество на взаимоотношения със синдикатите – подобрения в условията на труд и почивка, допълнителни средства за СБКО, заплатени наеми за ползване на лични музикални инструменти.
Чл. 12 Финансова ефективност на продукцията на сценичния институт по следните критерии:
(1) Съотношение на публичните субсидии към приходите от билети в %;
(2) Приходите от билети към разходи в %;
(3) Себестойност на един зрител;
(4)Акумулиране на допълнителни средства, осигуряване на допълнително оборудване, помощни материали и др. чрез спонсорства, дарения и други финансови ресурси;
(5) Осигурени доброволчески, стажантски програми и трайни партньорства с други културни, образователни организации и бизнеса.
Чл. 13 Управление на материално-техническата база по следните критерии:
(1)Поддържане на материално техническата база – състояние на сцените, залите, техниката, подобрения, дигитализиране на сценографии, костюми и реквизити;
(2) Поддържане на видео, фото архив и база-данни с дейността на сценичния институт;
(3)Инвестиране в материално-техническата база – инвестиции в реконструкции, ремонти, подобрения и закупуване на нова техника;
(4) Ефективност от стопанисването на собствеността.
Чл. 14. Художествена политика на сценичния институт по следните критерии:
 (1) Креативност на художествения избор по следните критерии –
- контрактирани от института нови художествени произведения
- представления на новосъздадени спектакли;
- представяне на новосъздадени симфонични, кантатно-ораториални и камерти произведения;
- представяне на български произведения у нас;
- представяне на български произведения в чужбина;
- представяне на непознати чужди произведения;
- представяне на произведения, чийто автори са живели допреди по-малко от 70 години - заплатени авторски възнаграждения;
- представления с оркестрово изпълнение на живо;
- продукции с участие на собствени творчески екипи.
- продукции с участие на външни творци от същото населено място;
- продукции с участие на български творци от други населени места;
- продукции с участие на чуждестранни творци;
- копродукции с български театри;
- копродукции с чуждестранни театри;
- реализирани аудио и видеозаписи
- създадени музейни сбирки;
- създадени специфични културно-туристически продукти;
(2) Качество на продукцията:
- селекции за участия на национални форуми и фестивали (съгласно приложен списък),
- номинации и награди (съгласно приложен списък);
- участие в международни фестивали у нас (съгласно приложен списък);
- участие в международни фестивали в чужбина;
- турнета;
- брой  брой отзиви в медиите; експертни оценки в доклади
и в специализирани издания у нас;
- брой отзиви в медиите; експертни оценки в доклади
и в специализирани издания в чужбина;
- брой отзиви и коментари в интернет и социалните мрежи на обозначили се със собствените си имена участници
Чл. 15. Присъствие на сценичния институт в общността по следните
критерии:
(1)   интернет сайт – структура, обновяване и достоверност на информацията, брой уникални посещения,
(2)   обща идея и графичен дизайн на продуктите;
(3)   афиши/плакати – месечни, седмични и за отделни събития;
(4)   радио и видео реклама,
(5)   програми за отделните спектакли и концерти,
(6)   CD и DVD със собствена продукция
(7)   Заснети и излъчени телевизионни предавания
(8)   Записани и излъчени радиопредавания
(9)   други собствени издания – бюлетини, каталози;
(10)           изследвания, студии, монографии;
(11)           салонен персонал в залата;
(12)           иновативни форми в предлагането на билети, улесняващи достъпа на публика;
(13)           социални мрежи, директен маркетинг и др.
(14) Наличие на специални целеви групи; работа с аудитории.

Чл. 16. (1) Комплексната оценка се извършава в края на годината и в края на директорския мандат по оценъчна карта (Приложение 5).
(2) В комплексната оценка на директорския мандат се включва и оценката за изпълнението на програмата за управление на сценичния институт, представена на конкурса при избирането на съответния директор.
(3) Комплексната оценка се счита за:
- отлична – при получени над 70% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията;
- добра - при получени от 50% до 70% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията;
- средна - при получени от 30% до 50% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията;
- слаба - при получени под 30% от общия сбор от точки в оценъчните карти на комисията.
Чл. 17. При получена годишна оценка „слаба” субсидията на държавния културен институт за следващата година се редуцира.
Глава пета
АРХИВИРАНЕ
Чл. 18. Резултатите за театралните институти по гл. 1 и 2 се архивират както следва:
(1) Отдел „Театър” в Дирекция „Изкуства и творческо поколение” съставя досиета за всеки отделен театрален институти с оценъчните карти по Приложение 1, 2 за регулярния контрол, посочени в чл. 5, както и персоналните карти по чл. 6.
(2) Отдел „Театър” прилага към проекта, спечелен от съответния театрален институт на сесия за финансиране на проекти, резултатите по чл. 9 и чл. 10.
Чл. 19. Резултатите от оценките в музикалните институти по гл. 1 и 2 се архивират, както следва:
(1) Отдел ”Музика” в Дирекция „Изкуства и творческо поколение” съставя досиета за всеки отделен музикален институт с оценъчните карти по Приложение 3, 4 за регулярния контрол, посочени в чл. 5, както и персоналните карти по чл. 6.
(2) Отдел „Музика” прилага към проекта, спечелен от съответния музикален институт на сесия за финансиране на проекти, резултатите по чл. 9 и чл. 10.
Чл. 20.(1) Отчетите по финансовите параметри на проекта, съгласно чл. 9 (2) се представят и архивират в отдел „ФСД” на дирекция „БФСД”.
Глава шеста
ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КОМПЛЕКСНА ОЦЕНКА НА
ДЕЙНОСТТА НА ИНСТИТУТИТЕ В ОБЛАСТТА НА
СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА
Чл. 21. (1) След изтичане на съответната бюджетна година се съставя комисия, която да извърши ежегодната комплексна оценка на всеки отделен институт. Комисията се председателства от директора на Дирекция „Изкуства и творческо поколение”, а членовете са началниците на отделите „Театър” и „Музика” в Дирекция „Изкуства и творческо поколение” и представители на дирекциите „БФСД, „ПНДОП” и „Управление на собствеността”,
(2) Оценъчната карта по Приложение 5 се представя на министъра на културата.
Чл. 22. (1) След изтичане на директорския мандат в даден сценичен институт и преди провеждането на конкурс за нов директор, министърът на културата съставя комисия, която да извърши комплексната оценка на дейността по време на мандата. Комисията се председателства от ресорния заместник министър, а членове са директорите или експерти от дирекциите „ИТП”, „БФСД”, „ПНДОП” и „Управление на собсвеността”.
(2)Оценката по Приложение 5, както и експертната оценка за изпълнението на конкурсната програма за този мандат се представя наминистъра на културата, който може да я предостави и на конкурсната комисия за избор на нов директор, в случай че, предишният директор отново кандидатства за длъжността.
Чл. 23. Показателите и критериите за комплексна оценка могат да бъдат използвани от контролните органи на централното управление на МК при работата им с различни институти в областта на сценичните изкуства.
Заключителни разпоредби
§1 Театралните и музикални сценични институти са държавни културни институти по смисъла на чл. 4(1) от ЗЗРК.
§2 Тези правила са издават въз основа на Раздел І, чл. 5, т.15 от Устройствения правилник на Министерството на културата



четвъртък, 18 февруари 2016 г.

НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА ПРЕЗ 2012-2015 Г.

След като министерството на културата публикува някои показатели в сценичните изкуства, тази сутрин си направих труда да обобщя очертаващите се тенденции. Добре е, че през последните четири години имаме съотносими индикатори. За съжаление 2011 г., първата в която се приложи делегираното финансиране, няма как да бъде обхваната в анализа, защото там са отчетени общите приходи на институтите, а не само от входни билети, финансирани съгласно действащата Методика.

През 2012 г. 70% от реализираните приходи са в театъра, 30% - в музиката и танца. Ако през 2013 г. съотношението се запазва приблизително в същия вид, то прави впечатление, че през 2014 г. делът на музикалните изкуства нараства с девет пункта спрямо театъра, а през 2015 г., макар и в по-ограничен обем се възпроизвежда обратния процес: 64% спрямо 36% от реализираните приходи са в полза на театъра. 



През 2015 г. се работеше по две методики. Динамиката в съотношение музика - театър е на втората графика. Тя показва, че промените от средата на 2015 г. водят обективно до възвръщане на позициите на музиката за сметка на театъра. Приходите от музикални събития са пикови в сравнение с театъра дори спрямо предходната 2014 година. 
От представените данни следват няколко основни извода: Първо, колебанията в съотношения музика-театър показват, че министерството на културата не отчита в достатъчна степен спецификата в създаването, разпространението и оценката в двата големи сценични подсектора. Второ, честите промени в методиката не позволяват дългосрочни политики. Трето, очевидно е, че съществува широко разпространена неформална практика с разнообразен арсенал от злоупотреби. които министерството не е в състояние да неутрализира. Четвърто, отсъстват допълващи конкретни и измерими художествени компоненти към натуралните показатели. Пето, данните от Комплексната оценка на сценичните културни институти с нищо не показват доколко ресорното министерство следва основната си конституционно регламентирана мисия: достъп на българските граждани до националните и световни културни и художествени ценности. 

неделя, 7 февруари 2016 г.

ЩЕ ИМА ЛИ ВАРНА УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА ЗА 2015-2019?

Съгласно чл. 44, т. 19 (5) от Закона за местно самоуправление и местна администрация, приет през 2006 г., „Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетвата. Програмата съдържа основните цели, приоритети, дейности, сроковете за изпълнение и очакваните резултати. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари.” Кметът на Варна положи клетва на 9 ноември. След 9 февруари всеки негов административен акт или решение на ОС са уязвими. Те могат да бъдат оспорвани от Областния управител и от всеки недоволен гражданин или юридическо лице пред Административния съд. 
Ако подобна хипотеза звучи по-скоро екзотично, то липсата на управленска програма слага негативен отпечатък в широк спектър от дейности - управление на общински активи и звена, подготовката и изпълнението на проекти по оперативните програми, партньорства по програми, администрирани от ЕК, реализирането на крупни инициативи като Европейска младежка столица или търсенето на финансиране при изпълнението на приоритетни инфраструктурни обекти, като сторителството на библиотеката, например...
За съжаление Варна не се управлява на парче от вчера. Предишният кмет Кирил Йорданов също управляваше без програма. Естествено, нямаше ги и периодичните отчети. Така и в края на мандата му не ставаше ясно кои от обещанията са изпълнени.
Ето защо, макар и късно, добре е местната власт във Варна да се погрижи за това, а депутатите да помислят дали не е добре Законът за местно самоуправление и местна администрация да предвиди и съответните санкции в тази си част. В противен случай ще продължава да се възпроизвежда един вреден навик на местната власт, от който губят най-вече гражданите.