събота, 19 март 2016 г.

ФИНАНСИРАНЕТО НА ПРОЕКТИ ВЪВ ВАРНА


Очаквания, проблеми и поуки

Артистичните дейности са чувствителни към исторически обстоятелства, традиции, държавно устройство, меценати, стереотипи... Отпадналите забрани от близкото минало у нас създадоха различна среда за изкуствата. В налагането на нови правила и взаимоотношения публичното управление все по-често използва проектното финансиране. Чрез проектите се търси възможност изкуствата да бъдат изведени от летаргията и догматичното капсулиране, да противодействат на сивия поток, да се свържат с динамиката на световните процеси. Добре организираното проектно финансиране удостоверява ефекти и ползи.
Реализират ли се днес посочените цели? Отговорът не е еднозначен.
Какви са фактите?
Варна през 2000 – 2008 г. беше в подем. Общинските средства за култура реално се увеличиха между три и четири пъти в сравнение с предното десетилетие. За съжаление достигнатото относително благоденствие не беше оползотворено разумно. Пропусна се шанс да бъдат ограничени колебанията от икономически, политически пък и дори от геополитически характер. Не се случиха реформи, които да съчетаят предимствата на демократичните норми с ефективно управление, по-висок капацитет и гаранции за качество. Вместо това упорито се реанимираше вредната практика да се консумират екстри от властта. През 2008-2009 година препирните кой да разпределя финансовите средства за култура завършиха в съда, който присъди правото в полза на местната администрация срещу общинските съветници. Така през 2010 г., в качеството си на главен експерт в Община Варна, се заех да създам правила, по които да се изразходват около 10% от бюджета за дейности в сферата на културата – между 150 и 200 хил. лева. Давах си сметка за трудностите и търсех системни и аргументирани отговори на следните въпроси:
-    Какво да се финансира с проекти?
-     Как да се преодолеят недостатъците на годишното бюджетно планиране?
-   Кои да кандидатстват – независими оператори, държавни и общински, от Варна или от цялата страна?
-     Кой и как да оценява проектите?
-    Как да се администрира процеса?
-     Как да се избегнат конфликти на интереси?
-  Как да подобрят административната култура и миниджърските умения сред артистичните гилдии?
Ретроспекция
В София от 2006 г., а в Шумен и Русе доста по-рано вече функционираха подобни фондове. Документите им, подробно проучени, залегнаха в местната Програма „Варна - територия на творчеството“. В края на 2010 година се опитах да систематизирам натрупания, макар и кратък опит:
Мерки:
-          Дебютни проекти в сферата на изпълнителските, визуалните изкуства и литературното творчество;
-    Използване на нови комуникации и пространства за популяризиране на културното и историческото наследство на Варна;
-    Новаторски и експериментални художествени проекти в сферата на изпълнителските, визуалните изкуства и литературното творчество;
-   Проекти на утвърдени художествени творци и насочени към популяризиране на националното и световно художествено наследство;
-    Микропроекти. Еднократни събития – изложби, чествания, литературни представяния, концерти, спектакли.
Процедура по оценка и публикуване на резултатите:
-          Преглед на проектите по изпълнени формални критерии.
-          Преглед на проектите по съдържателни критерии и подготовка на предложение за решение на Експертната комисия.
-          Публикация на одобрените и неодобрените проекти в интернет сайта на Община Варна.
Резултати.
-          Създадена е система за финансиране на творчески проекти като част от конкретни политики в сферата на културата.
-    Осигурена е пълна прозрачност чрез публикуването на правилата, обявите, одобрените и неодобрени проекти, включително и основанията, заради които са отхвърлени.
-          Съгласно управлението на системата за качество е подготвено досие за всеки реализиран проект, което съдържа: заявлението за кандидатстване; договор; отчет; реализирани продукти; пресдосие.
-          В двете сесии кандидатстваха общо 156 проекта, от които отпаднаха 120, два проекта бяха преустановени преди да започне реална работа по тях и се финансираха 34 проекта на обща стойност 165 000 лв.
Проблеми:
-          Липсват умения за менажиране на проект сред голяма част от одобрените предложения.
-          Възникнаха конфликти в някои от екипите (стихосбирката на Иван Ставрев, книгата за художника Милен Сакъзов).
-    Кратките срокове за реализация на проектите (около пет месеца) изправиха пред проблеми организаторите на по-дългосрочните проекти (книгата и изложбата, посветени на Иван Станчов, мултидициплинарният проект „За водата” на Сашо Анастасов, филмът за режисьора Станчо Станчев, каталогът на Градската художествена галерия). Изцяло неосъществен остана проектът „Вуйчо Ваньо” с участието на актьори от Варненския драматичен театър.
-          Съществуващата система за финансиране на общински дейности създаде проблеми при отпускането на средства за одобрените проекти Общинския детски комплекс и Градската художествена галерия.
През 2013 г. бяха направени съществени промени. Програмата прерастна във Фонд и се ангажира да разпределя много повече средства – на практика около 50% от юбщия бюджет за дейности в сектора на културата. Оттогава се натрупа солидна практика, която добави още наблюдения в детайли. Някои от тях будят основание за тревога.
Последиците от бързите и незабавни ефекти.
През 90-те години новите икономически условия благоприятстваха бързооборотни търговски инициативи. С минимални инвестиции и при добра конюнктура се реализираха добри печалби. Опиянението от непознатото дотогава изобилие оставаше качеството на заден план. По подобен начин се стекоха и обстоятелствата в артистичния живот. Реакция от компетентните институции не последва. Никой не се опита да създаде адекватен механизъм за оценка и да предложи съответната регулация. А пазарната икономика не търпи празно място. Така артистичният пейзаж бързо се запълни с готови и лесносмилаеми продукти. Конюнктурата закономерно изтласка на първа линия участници с преходни качества и спорни способности. Те обаче бързо натрупаха популярност и самочусвтвие. Не закъсняха и претенциите им. Проектното финансиране дори позволи на една медиа за поп фолк да се пребори за европейски грант. Разпознаването и подкрепата на истинското и дълбоко изкуство се превърна в трудноразрешим трилър. Варна нямаше как да прави изключение от общите тенденции. Затова от позициите на шестте години съществуване обобщената картина на финансираните проекти предизвиква повече объркване, отколкото удовлетворение.
Едногодишната бюджетна рамка.
Краткосрочният едногодишен бюджетен цикъл реално се свива до не повече от осем-девет месеца. За толкова кратко време трудно може да се напише роман, опера, симфония. Възпрепятстват се и фестивалите. В най-добрия случай подкрепените проекти са известни през март. В подобна ситуация един фестивал е невъзможно да се случи без предварителни гаранции за подкрепа. Част от „победителите” са предизвестени. Следователно  процедурата се опорочава. Приоритетите за подкрепа на фестивали съдържат още един абсурд. Финансирането зависи от броя на фестивалните издания. На пръв поглед – логично. Част от фестивалите обаче са с две или три годишна периодичност и недопустимо са „изостанали” с изданията: Балетният конкурс, Фестивалът на червенокръстките и здравни филми, „Златният делфин”, Майският хоров конкурс, Световният фестивал за анимационно кино. Разредената им периодичност не е случайна, а стремеж да се обвържат по-непосредствено с творческите процеси и постижения в съответната област. Така практически общинският фонд им поставя задача да се провеждат по-често и „да наваксат недостатъка” в съществуването си. Качеството отново е на заден план. Ето още една широко отворена врата в полза на комерсиализацията и обезличаването на достолепни артистични форуми.
Къде са данните?
В Правилника на Фонда е предвидена Комисия по мониторинг и оценка, но резултатите от нейната дейност са невидими. А информацията, която се трупа, е ценна. Тя може да запълни и някои празнини в националната ни статистика, където част от артистичните дейности са извън обхват и съответно непонятни за публичното управление. Като се добавят неизбежните недостатъци в методологията, липсата на задоволителни дефиниции на понятия и функции, се натрапва неприятното впечатление за движение по инерция и без посока.
Достъпът до финансиране.
Действащите правила на Фонда ограничават участието на общинските и държавни културни институти. Логично, търсейки достъп до неговите ресурси, засегнатите ползват услугите на правоимащите – фондации, сдружения, читалища, търговски дружества, физически лица... Всички знаят, но се съгласяват с имитацията, която преодолява регламентираното ограничение. Логичният въпрос е: тогава има ли смисъл от него. Нормално и естествено е, както и в другите градове, държавните и общински културни институти да получат достъп до финансиране. Друга болна тема е участието на организации извън Варна. Обичайна практика е да не се допускат кандидати, регистрирани на друго място. Във Варна подобен протекционизъм би създал проблем. Част от традиционните фестивали се менажират от организатори, регистрирани в столицата (МТФ „Варненско лято”, Световния фестивал за анимационно кино).
Системата за оценяване – уравнение с много неизвестни.
В Правилника са предвидени оценъчни карти, както и Методика за оценяване. Оценките обаче не се публикуват. Така естествено се допускат условия за непрозрачност. Впрочем през 2014 г. беше направен опит те да бъдат осветлени, но породиха куп проблеми. Оказа се, че проекти с по-ниски оценки са предпочетени заради правото на Експертния съвет да ги преподрежда. Оценяването на проектните предложения страда и от още един основен недостатък: бюджетите им произволно се редуцират. Неизбежно кандидатите са принудени да правят компромиси с качеството или да завишават предварително прогнозните стойности. И в двата случая се действа неморално и непрофесионално. А оценката в изкуствата е твърде сложен и отговорен процес. Добре е, когато се създават и прилагат правила, да се съобразява дали те биха помогнали на Народните летни музикални тържества, да се финансира проекта на Панчо Владигеров и Николай Лилиев „Създаване на операта „Цар Калоян”, дали е възможно да се финансират Кирил Шиваров или Любомир Далчев за „Естетизация на Морската градина с нови скулптурни композиции”, или по мярка Мобилност да се подпомогне експедиция на художника на Борис Георгиев в създаването на портрети на Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру... Ако е невъзможно, то нещо в системата не работи и трябва да се промени.
Конфликти на интереси или неизбежното зло.
Това е най-трудно разрешимата задача, защото участниците в управлението на Фонда са живи хора, със своите пристрастия, ограничения на професията, която упражняват, с неизбежните си човешки слабости. Превенцията на злоупотреби не минава без ограничаване на мандати, ангажиране на външни експерти, анонимност на предложенията, жребии... Подобна регулация се вписва твърде недодялано на фона на артистичната свобода и виталност. За съжаление нищо по-добро не е измислено за ограничаване на личния произвол и за защита на обществения интерес. Отсъствието на подобна система и публични рефлекси вкарват артистичната общност в крайно неприятна и недостойна ситуация. Сриват се авторитети, подхранват се конфликти, изпада се в контрапродуктивни зависимости от конюнктурата...
***


Влиянието на артистичните дейности от силните на деня и от комерсиализацията се ограничава трудно. Добронамереният корпоративен меценат е рядкост. Данъчните облекчения за подпомагане на изкуствата по различни причини все още са невъзможни. Професионално образованите мениджъри, които да трансформират пазарното поведение в производство на продукти с висока естетическа стойност и обществена значимост, са рядкост. Ако не се инвестират усилия в анализ, оценка и гражданско въздействие върху компетентните институции, системата се компрометира и създава натрапчивото усещане за деградация и разпад. Време е и да свикнем, че отговорност за многобройните недостатъци във фонда за финансиране на творчески проекти в изкуствата, носим всички ние и е добре сами да се погрижим за неговото оздравяване.   

петък, 11 март 2016 г.

ГРАДСКАТА СРЕДА ВЪВ ВАРНА - ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ

По повод дискусиите около архитектурното наследство публикувам дела и документи отпреди десет години. Идеята беше да се организират публични дискусии, да се протоколират и те да залегнат в бъдещата стратегия за култура и изкуства на Община Варна. Подтикът за активността беше работата по един проект, финансиран от Европейската културна фондация с участието на преподаватели и студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Упорството на организаторите за съжаление се изчерпа с културно-историческото наследство. От дистанцията на времето личи, че малка част от препоръките са влезли в активно обръщение. Няма и стратегия. Диалогът между общинската администрация и гражданите продължава да скърца... Затова прецених, че ще бъде полезно публикуването на протоколите и изводите от срещите. Все пак е употребена обществена енергия, която макар и по-късно, е добре да бъде споделена поне и заради паметта на тези от участниците, които вече не са между нас.

Граждански форум за култура – Варна


ПРОТОКОЛ
от публична дискусия на тема:
“Състояние и проблеми на архитектурното наследство и естетизацията на градското пространство във Варна”
Къщата на съюза на архитектите - Варна на 30 септември, 2004 г.


         В началото водещият Румен Серафимов мотивира избори на темата като припомни съдържанието на обсъжданията от предните дискусии.
         Проф.Михаил Лазаров предложи обсъжданията да се концентрират само върху архитектурното наследство, проблемите на естетизацията на градското пространство да останат за следващата публична дискусия.
         Арх. Енчо Димов заяви, че архитектурната среда във Варна се унищожава. За да се противодейства на тревожните процеси в облика на градското пространство, е необходимо по-активно да се работи с медиите. Архитектурната среда е проекция на отношенията в нашето общество. Варна все още няма актуален общ градоустройствен план и точно сега е необходимо да се заложат специални изисквания спрямо всички, които реновират съществуващите сгради и спрямо новите проекти. За тази цел е необходимо да се създаде група от експерти, която да дава непредубедени становища. Архитектурните паметници се нуждаят от актуализация. Твърде занижени са изискванията и към архитектурното майсторство. Защото мнението на хората, които живеят и ползват градската среда е много по-важно в сравнение с икономическите интереси на собственици и инвеститори. В тази връзка в Общия градоустройствен план е задължително да се изработят принципи, съгласно които да се третират различните исторически пластове.
         Румен Серафимов изтъкна, че НИПК има широки правомощия.
         Според арх. Енчо Димов тази институция е твърде централизирана. Сега няма подобна структура извън столицата. И затова никой не контролира такива важни детайли в градоустройството като оцветяването и оформлението на сградите. Съществуващият в момента архитектурен съвет в общината не се произнася за архитектурните достойнства и слабости на сградите, а контролира единствено спазването на нормативите. Това поражда хаос в архитектурните стилове.
         Според Цветана Векова вече е твърде късно да се поправят неизброимите щети.
            Румен Серафимов изрази мнение, че е масова практика заради лични интереси се сменя статута на сградите.
         Арх. Енчо Димов изрази мнение, че съществуващият консултативен съвет при кмета не е правомощен орган, но въпреки всичко е успял да противодейства на опитите за безразборно строителство по бул. “Княз Борис І”.
            Доц. Масис Хаджолян се опита да обобщи големите архитектурни проблеми във Варна през последните години:
-      Дупката;
-      Бившият Институт за културно-просветни кадри на ул. “П. Каравелов” 9;
-      Военноморска болница;
-      Подходите към морето и крайморската алея.

Според арх. Енчо Димов има идея Военноморската болница да се превърне в бизнес сграда и ако не беше намесата на Консултативния съвет, щеше да бъде застроена. Съветът настоява за конкурс за архитектурен проект. Според него е необходимо в тази част да се застрои библиотека, опера или друга обществена сграда, а вместо това, всичко се решава “на парче”. Затова не може да се реши проблема с връзката на града към морето и с изграждането на модерни, високопроходими магистрали.

Проф. Михаил Лазаров допълни, че това се отнася и за пешеходната зона.

            Арх. Косьо Христов припомни неудачното решение преди повече от 20 години, свързано с бул. “Сливница” при изграждането на тогавашния партиен дом.
Проф. Михаил Лазаров припомни дейността на арх. Камен Горанов, който с вещина и ентусиазъм реставрира много архитектурни паметници. В тази връзка има нужда от преглед на списъка на архитектурните паметници. Има и добри примери в централната част: Галерия “Артин”, издателство “Зограф”, а Булбанк е пример за добро надграждане. Този актуализиран списък трябва да отговори на въпроса кои сгради не бива да променят своето предназначение за публични цели или да се разрушава фасадата им.
Димитър Трайчев констатира, че основният проблем днес е свързан с приток на свръхсредства, които защитават частни интереси.
Според проф. Михаил Лазаров НИПК няма да реши проблемите на варненци. Необходимо е тук и сега да се огледа всяка конкретна сграда поотделно.
Арх. Станчо Веков предложи да се изясни по-добре статута на паметниците и да се направи категоризация със степени. В тази дейност не бива да се разчита на НИПК. Затова когато се гледа архитектурен проект на сграда с качества – да се изисква експертна оценка. Градското пространство е нещо много по-сложно от една оценка на значимост. Защото има сгради, които ако и да не са с национална значимост, създават среда. Ето затова е необходимо да се обърне поглед особено към наследството от 30-те до 50-те години на ХХ век, което не е влязло в списъка на паметниците. Проблем е и реституцията, доколкото законният собственик има право да променя характера на сградата.
Виолета Тончева предложи Гражданският форум за култура да провокира общественото мнение. Биха могли да се намерят форми за подкрепа на издания, посветени на архитектурата на Варна. Освен това е необходимо да се наблегне на участието на общественото мнение. Журналистите трябва да създават събития; да има обща програма на медиите; да се култивира обществено мнение по различни въпроси. У нас историческата памет не е достатъчно силна. В цивилизованите страни, например, войната на знаците е избегната. За всичко това трябва да се говори компетентно и непрекъснато. Защо да не се обяви конкурс “От дефект към ефект”. По този начин биха могли да се поправят поне частично част от недоразуменията в градската среда през последните години.
Димитър Трайчев оприличи Форума като система от групи за натиск и контрол върху властта.
Веселина Цанкова направи оценката, че качеството на живот във Варна напоследък се е влошило. Няма ги къщите с дворовете.
Кирил Йорданов изрази мнение, че някои ще разочарова, а други ще обнадежди, а трети ще привлече. Общата констатация е, че общинската администрация е в конфликт с инвеститорите. От една страна трябва да се удовлетворяват исканията на инвеститора – за да остави своите пари в града, а от друга страна, трябва да се съобразяваме с интересите на гражданите, които са гласоподаватели. За осъвременяване на списъка с архитектурни паметници от НИПК са поискали 18 000 лева. Проблемът не е в парите, а в резултата от работата. Необходимо е обединяване на усилията с местната архитектурна гилдия. За целта е необходимо активна роля да играят обществените съвети – по архитектура, култура и всички останали области.
Арх. Косьо Христов изрази желание да участва в различни публични обсъждания. Така например е наложително да се обозначат местата, свързани с миналото на Варна. На мястото на Фестивалния комплекс е първата прожекция на ням кино в България. Там са и първите джаз концерти на оптимистите, Леа Иванова. У нас продължава да се работи на парче. В Холандия има перспектива на строителството до 2020 г. По техния закон е регламентирано да се строи двуетажно с вътрешни мобилни стени и около всяко жилище трябва да има минимум 45 м2 парк, който се поддържа от държавата. Всичко по-високо се санира.
Ада (от Холандия) сподели, че преди 15 години един съвет е решил да се изгради голям булевард на мястото на стари и ценни сгради и след активната намеса на гражданите, проектът е бил отменен. В Холандия съществува специална организация (Фондация “Хабидад”), която се занимава с хуманизацията на съществуването. 
Проф. Михаил Лазаров предложи регионалните телевизии докато нямат програма да излъчват заставка на паметник.


Протоколира:

                                      (Любомир Кутин)

ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ ЗА КУЛТУРА
ВАРНА

ПУБЛИЧНИ ДИСКУСИИ НА ТЕМА

Състояние и проблеми на архитектурната среда и естетизацията на градското пространство във Варна
Къщата на Съюз на архитектите                      
30 септември, 11 ноември 2004
в България, ул. Мусала 10, 17,00

ОСНОВНИ ИДЕИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ ДИСКУСИИТЕ
Архитектурната среда и естетизацията на градското пространство е от изключително значение за утвърждаването на по-хуманен стил на живот. Освен административните институции, в случая, за разлика от паметниците, важно място в случая заема частният интерес в лицето на бизнеса като инвеститор в градската среда.
Силни страни
         Варна има огромно по значимост архитектурно наследство, което обхваща няколко хилядолетия.
         Богатството от архитектурни стилове и културни традиции е важна предпоставка Варна да бъде притегателен център за посещения на туристи.
Съществува голям инвеститорски интерес към ново строителство и към реставриране на съществуващите архитектурни паметници.
         Доброто планиране на града от края на ХІХ и началото на ХХ век е добра основа за действия в името на превръщането му в привлекателно място за живот.
Слаби страни:
Варна все още няма актуален общ градоустройствен план.
Архитектурната среда в града стихийно се унищожава.
Твърде занижени са изискванията към архитектурното майсторство.
Националният институт по паметниците на културата (НИПК) има широки правомощия, но е твърде централизиран.
Никой не контролира такива важни детайли в градоустройството като оцветяването и оформлението на сградите.
Съществуващият в момента архитектурен съвет в общината не се произнася за архитектурните достойнства и слабости на сградите, а контролира единствено спазването на нормативите. Това поражда хаос в архитектурните стилове.
Масово е разпространена т. нар. “сива архитектура”, при която на документа един проектира, а друг се подписва.
Съществуващата недобра нормативна уредба предполага злоупотреба със служебното положение на длъжностни лица при изготвянето на съответната документация.
Архитектурните решения на Варна са нарушили връзката на града с морето.
Съществува голяма диспропорция, като грижи и условия за съществуване между центъра и периферията в градското пространство.
Някои от градоустройствените решения съдържат реална опасност от инциденти при кризисни ситуации, както е при оформянето на пространството около спирките. Там често се поставят реклами, които ограничават видимостта и са предпоставка за произшествия.
Масова практика е заради лични интереси се сменя статута на сградите.
Гражданския форум за култура – Варна поставя началото на своеобразна  “бяла книга” на архитектурните недоразумения във Варна:
-      Дупката;
-      Бившият Институт за културно-просветни кадри на ул. “П. Каравелов” 9;
-      Военноморска болница;
-      Подходите към морето и крайморската алея.
-      Има един много пресен случай с изграждането на чешмата в градинката до театъра. Цялостното изпълнение и надписа е показателен пример за откровен кич;
-      На ул. “27 юли” някой прави гръцка арка-казино;
-      Недопустимо е по бул. “Княз Борис І“ да има маси по тротоарите и на платното;
-      Хората с трайни увреждания, които всекидневно са подложени на изпитания при опита си за достъп до голяма част от публичните сгради и при придвижването си по уличните платна;
-      Ефектното осветление в центъра кореспондира с неуредени улици в периферията.
-      От друга страна е недопустимо Градската художествена галерия да не е осветена.
-      Многобройните бараки в центъра не създават реални работни места за тези, които наистина се нуждаят от тях. Хората там не са социално слаби, както се опитват да ни убедят власт имащите, а са политически поставени. 
Твърде ограничени са обектите, които се включват в проекта “Красива България”. Това са преди всичко сгради от първите десетилетия на ХХ в.
Съществува хаос с местата за разлепване на афиши и плакати.
Тротоарите са поели всякакви други функции, освен да бъдат място за пешеходци.
Възможности:
Обединяване на усилията на всички заинтересовани страни, които активно да се включат в обсъждането и подготовката на новия устройствен план.
Изготвяне на качествени проекти към предприсъединителните и структурнифондове на ЕС и пред държавните ведомства.
Осъвременяване на списъка с архитектурни паметници от НИПК. В тази връзка е необходимо да се огледа всяка конкретна сграда поотделно, да се изясни по-добре статута на паметниците и да се направи категоризация със степени.
От особено значение е да се обърне поглед особено към наследството от 30-те до 50-те години на ХХ век, което не е влязло в списъка на паметниците.
Активизиране ролята на обществените съвети – по архитектура, култура и всички останали области.
         Организиране на граждански мониторинг върху новото строителство и използването на сградите, които имат важно значение за градската среда.
Обща програма на медиите, в която да се обсъждат предимствата и недостатъците на новото строителство.
Подкрепа на издания, посветени на архитектурата на Варна.
Да се обяви конкурс “От дефект към ефект”. По този начин биха могли да се поправят поне частично част от недоразуменията в градската среда през последните години.
Наложително e да се обозначат местата, свързани с миналото на Варна.
В комисиите за отдаване на тротоарно право да бъдат включвани задължително и художници.
Рискове
         Липсата на воля за решаване на проблемите в институциите на местната и държавната власт.
         Липсата на последователност и активно партньорство от страна на гражданските сдружения, заинтересовани от подобряване на архитектурната среда.
Забавяне на приемането на Общия устройствен план.
Отсъствието на вътрешнорегулаторни механизми за отстояване на високи професионални критерии в средите на архитектурната гилдия на Варна.
Продължаване на порочната практика архитектурно-строителните дейности да бъдат значителна част от сивата икономика на Варна.