петък, 2 юни 2017 г.

ЗА КАВАРНА РОК ФЕСТ




Този текст е създаден преди повече от три години. Тогава рок фестивалът в Каварна съществуваше с активното съдействие на бившия кмет. Преустановяването му е неприятно и болезнено. Сега е момента да се признае, че Каварненският рок фест нямаше как да надхвърли ограничените рамки, в които беше поместен. Събитието си остана очарователна игра на фенове, облечени във власт. За участващите е било удоволствие и вдъхновение. Дефицитът на стабилни професионални стандарти се увеличаваше. Ако не си даваме сметка за това, ще трябва да приемем множащите се деформации в родния културен пейзаж за нещо нормално.

„КМЕТЪЛА“ – ПОРЕДНОТО РОДНО МЕНТЕ

През последните дни ексцентричният кмет на Каварна Цонко Цонев отново е във фокуса на прожекторите. С ентусиазъм организира и лично представя пътуваща изложбена експозиция „Кметъла“. На нея често, заедно с други свои колеги – кметове, той показва своята колекция от рок реликви. Част от експонатите са участвали в благотворителни инициативи и са помогнали на хора в нужда. Трогателно и благородно! Ако беше дело на един частен колекционер щеше да е похвално. В случая обаче е абсурдно, защото става въпрос за  човек, облечен с власт. „Кръвосмешението“ на частно и публично съществуване неизбежно създава мъртвородени плодове - компрометира властта и каузата.
През последните 25 години се нагледахме как родните ни политици с палаво лекомислие прескачат от личното си към общественото пространство. Любим пример ми е от близкия по разстояние и по име град Варна. Там бившият, болезнено суетен кмет Кирил Йорданов си устрои пищно парти в градската художествена галерия на връх своята 50 годишнина... Удивително е, че тези примери на злоупотреба със служебно положение се отразяват с неангажиращи публикации или удобно се вписват в клишетата на добронамерената светска хроника.
Но да се върнем на актуалните изяви на каварненския кмет. Защо поредната суматоха около неговите рок пристрастия е смущаваща? Когато той се ангажира с отговорността да представлява даден обществен интерес, едно от първите неща, с които трябва да се прости, са личните пристрастия, включително и хобита. Възможно е част от тях да бъдат вплетени за някаква обществена кауза, но това в никакъв случай не следва да се прави в първо лице.
Същото се отнася и за рок фестивала в Каварна. С неговата организация и менажиране е задъжително да се ангажират професионалисти при ясни и публично споделени правила. Иначе неизбежно остава усещането подмяна. Множеството е принуждавано, наред с рок идолите, да чества и „добрия кмет“, който с широко сърце ги е приел. Всъщност всеки голям рок концерт не е ли своеобразна „литургия“, с която се чества Фестивалът в Удсток? Историята е показателна и поучителна. През 1969 г. фестивалът трябвало е да се проведе в градчето Удсток, щата Ню Йорк, но местните жители се възпротивяват и Макс Ясгур предоставя фермата си като резервен вариант. Въпреки че организаторите са продали около 50 000 билета на Удсток пристигат над 450 000 души. Поради това тоалетните и палатките за първа помощ се оказват недостатъчно. Присъстващите делят храната и водата си, в духа на хипи-времето. Въпреки огромната тълпа няма случаи на насилие. По време на фестивала умират трима души - един от свръхдоза, един от спукан апендисит и един от случайно прегазване с трактор. Фестивалът Удсток е кулминация на хипи движението и протеста на младото поколение срещу догмите и предразсъдъците на обществото през 1960-те години.
На този фон не изглежда ли прекалено претенциозно Каварна да се  нарича Рок столица на България? Ако тук преди въпросния кмет е имало подобни събития, ще бъде оправдано. Вярно е, че Камен бряг е наблизо, където на 1 юли хиляди посрещат утрото с Джулай морнинг, но това се случва през последните десетина-петнадесет години. Началото на тази оригинална българска традиция и своеобразен принос в световната рок култура, е започнало в по-големите градове Варна и Бургас на границата между 70-те и 80-те години. Тогава, случващото се в Каварна не е ли част от епидемичния нарцисизъм, обхванал нашите политици, че едва ли не „светът започва от тях“?

Рокът в своята философия е обречен да бъде критичен спрямо всеки, който упражнява власт и се стреми да наложи някакви общи принципи на поведение. Рокът настоява за еманципацията на личността спрямо безкритично приетите конвенции. Затова и силните политици на деня трябва да внимават за да не станат за смях. Това е еднакво вредно и за двете страни. Създава се поредното родно менте, на което сме се нагледали още от времето на Войников и неговата „Криворазбрана цивилизация“.

Нека да погеднем и към Ливърпул. Там преди повече от 50 години в клуба „Кавърн“ знаменитата четворка, Пол, Джон, джордж и Ринго поставя жалоните на рока. Освен култовият клуб, е създаден и Музей за историята на Бийтълс  В туристическите гидове за града могат да се намерят и разнообразни маршрути, свързани с Бийтълс. Вярно е, че градът умело се възползва от тези факти за да спечели и престижната титла „Европейска столица на културата“ през 2008 г. Никога обаче в историята на града местната власт не е парадирала по такъв карикатурен и пошъл начин своята връзка с едно от най-забележителните културни явления от втората половина на ХХ век.  За тези, които се интересуват, да попитат мениджъра на Ливърпул 2008 Сър Боб Скот. Той сега консултира Варна в борбата за престижната титла.

П.П. (публикуван в личния профил във фейсбук) През последните дни публикувах текст, в който критикувам действията на бившия кмет на Каварна Цонко Цонев. Очаквано получих многобройни възражения. Основанията са разбираеми. Хората не се интересуват кой и по какъв начин организира едно културно събитие. Те просто стават част от него. Готови са да се изправят срещу всеки, който им го отнеме или този, който оправдава по някакъв начин неговата липса. Не ги е грижа "защо", "откъде", "докога"... Изразяват естествени желания - да имат при себе си нещо ценно, да се вдъхновяват, да обичат, да си спомнят, да очакват. Колкото по-малко ги е грижа за останалото, толкова по-човешка е тяхната реакция. Започнат ли да се замислят много, означава, че "не са в джаза". Похвално е за бившия кмет на Каварна, че е генерирал подобна енергия. Жалко е, че не е останал на висотата на очакванията и не е защитил идеите си от превратностите на времето. Уви, Каварна ще си остане поредното свидетелство за пропиляна обществена енергия... Дано при следващите управляващи вдъхновението и отговорността да са в по-добра хармония...