вторник, 23 октомври 2018 г.

КАК СЕ СТИГНА ДО „СВЕТЪТ НА ФЕСТИВАЛИТЕ“



През 2004 година излезе книгата „Фестивалът  като феномен на художествената култура“. Изданието отдавна е изчерпано и е нещо като библиографска рядкост – най-вече поради липса на други подобни публикации по темата.
През 2012 г. работех в Центъра за изследване на демокрацията с Тодор Ялъмов върху проект, посветен на гражданския сектор в България. Основните ни изводи сочеха, че нестопанските организации попадат под нарастваща зависимост на държавното управление. Точно по това време министерството на културата внесе проект за национална стратегия за развитието на културата в България. Документът възбуди недоволство сред творческите среди и доведе до създаването на 27 работни групи, с участието на 150 експерти за изготвянето на широко споделена Стратегия. В отговор на предложение от Диана Андреева и Биляна Томова се опитах да систаматизирам въпроси за целите на Националната статистика, с които да се регистрират художествените фестивали. Вместо един-два въпроса, се оформи огромен въпросник. Със съдействието на министерството на културата анкетата беше изпратена в цялата страна. Отзоваха се около 100 фестивални събития от близо 20 общини. Така поставихме своеобразно начало в картографирането на фестивалите в България.
През същата година, отново заедно с Биляна Томова и Диана Андреева, подготвихме издание, посветено на културния календар на Столична община.[1] Голяма част от изводите и отправените препоръки са част от Програмите „Календар на културните събития“ и „Култура“.
Почти по същото време министерството на културата публикува обява за кандидатстване с фестивални събития в шест избрани града – кандидати за Европейска столица на културата. На практика подобни действия на държавен орган привилегироваха определени кандидати. Кашата беше пълна... Скандалът заплашваше да стигне до Брюксел и едва ли не да постави на карта българското домакинство на Европейска столица на културата. Действията на министерската администрация срещнаха голям отпор и се стигна до оттегляне на обявата. Това, от своя страна, доведе до създаването на Българската фестивална асоциация. Един ден, през 2014 година, ме потърси председателят на асоциацията Васко Димитров с предложение да подготвя изследване за публикациите, посветени на фестивалите у нас и по света по проект с Норвежката асоциация на фестивалите. Двигател на инициативата беше Юрий Вълковски. Това ме накара да систематизирам и анализирам десетки публикации, посветени на фестивалите.
На следващата година, като част от българското жури в Европейската платформа „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“, подготвих кратък текст, в който резюмирах някои от най-интересните идеи, свързани с ефектите от художествените фестивали. Публикацията беше част от изданието на Европейската фестивална асоциация през 2015 г., а на български - в сайта http://kultura.bg/    По същото време, съвместно с Българската фестивална асоциация подготвихме Бяла книга на фестивалите в България. Изследванията, посветени на картографирането на фестивалите, излязоха в отделна книга „Фестивалите: категории и системи за оценка“.[2] Междувременно подготвих и други публикации с по-теоретична насоченост.[3]
Защо „Светът на фестивалите“? Защото се търсят отговори на въпроса кое налага умножаващия се брой фестивали у нас и по света. Опитвам се и да изясня тъканта на фестивалните събития, които създават свой, автономен свят, сравнително слабо осмислен от съвременната хуманитаристика, публичната администрация и от самите организатори. Част от идеите са представени тезисно и с основание ще предизвикат несъгласия. В случая по-важно е да се очертаят проблемни полета, около които да се дебатира. Надявам се представеният текст да ориентира съвременния читател в галопиращото многообразие от различни по вид художествени празници. Също така очаквам изданието да подпомогне и работата на експерти, организатори, мениджъри на фестивали, за които намирането на компетентни, устойчиви и аргументирани решения е сериозно предизвикателство във всекидневната им работа.



[1] Томова, Б., Андреева, Д., Кутин, Л. Календар на културните събития в Столична община – реалности, проблеми, перспективи. DMT Product, София, 2013. 48 с., (с 13 илюстрации);
[2] Кутин, Л. Българските фестивали: категории и системи на оценка. Авангард Прима, София, 2014 - 128 с.
[3] Кутин, Л. Пространство и време в художествените фестивали (Опит за анализ на фестивалния хронотоп с позоваване на Михаил Бахтин), електронно научно издание на УНСС „Медии и обществени комуникации“ – брой 21, септември, 2014 г. http://media-journal.info/; Kutin, L. Festivals in modern society Europe for, Festivals - Festivals for Europe: The Guide 2015-2016, p.87-93; Кутин, Л. Типове художествени фестивали и артистично многообразие. Сб. „Изкуствоведски четения 2015“, Институт за изследване на изкуствата, София, 2016, с. 309-316 

неделя, 12 август 2018 г.

ПОЧЕТНИТЕ ГРАЖДАНИ НА ВАРНА


Кратка ретроспекция

Званието „Почетен гражданин на Варна“ датира в новата история на града от 1879 г. До 1944 са отличени руски военни, управлявали Варна след Освобождението, политици и кметове. Общият им брой  е скромен – едва 9.
1879
Д.Тугарски   
Владимир Рончевски
1880
Фьодор Боборикин 
1893
Стефан Стамболов  
1902
Николай Игнатиев  
1941
Георги Попов          
1942
Цани Калянджиев
Коста Ранков
Станчо Савов[1]



Непосредствено след 1944 г. отличието продължава да се присъжда преобладаващо на политически дейци. От началото на 60-те години се срещат космонавти, художествени творци и спортисти. Броят им се увеличава на 63. 




След промените през 1989 г., за 28 години са обявени 81 почетни граждани -  художествени творци, спортисти, учени, дипломати, политически дейци и представители на морските професии [2]






През годините почетното гражданство на Варна от профилиран знак на уважение към политически и военни дейци обхваща все повече професии. Това, само по себе си е положителна тенденция, доколкото помага на варненци да обогатят своите знания за личностите, допринесли за развитието и укрепването на авторитета на града. Променената ситуация изисква по-задълбочена оценка на приносите. Подобни отговорности не са по силите само на политическото ръководство в лицето на местната власт. Очевидно е, че за да носи авторитет и престиж най-високото отличие на Варна се нуждае от осъвременяване на действащия статут. Добре е да се проучи как са организирани подобни процедури в големите европейски градове. Също така е полезно да се заимства от опита на световните награди. Процесът на подбор за почетно гражданство изисква и дискретност, за да се щади достойнството на кандидатите.
Представените идеи са опит за противодействие на очертаващата се девалвация и конюнктурни решения, на които се натъква и най-беглият поглед към списъка с имена.      



[1] Данните от периода 1879-2009 са от книгата на Борислав Дряновски „Почетни граждани на Варна 1879-2009“, ISBN 978-954-579-843-6, Варна. Славена, 2010

[2]Авторът, като професионално ангажиран в публичния живот на Варна след 1992 г., е участвал в процедурите за почетни граждани на оперната прима Райна Кабаиванска (1993), хоровия диригент проф. Марин Чонев, цигуларя Минчо Минчев и оперната прима Гена Димитрова (1996), първия посланик на ЕС в България Томас О’ Съливан (1997), политика и дипломата Иван Станчов (1998), диригента Руслан Райчев (1999), оперните изпълнители Калуди Калудов и Тодор Костов (2003), скулптора Альоша Кафеджийски (2010).

четвъртък, 26 април 2018 г.

 ЗА МУЗИКАЛНИТЕ СЪСТАВИ В БНР


Музикантите от БНР протестират заради ниските заплати. По този повод се оспорва смисъла на съществуването им или се призовават да излязат на пазара. Преди да се отсъди каквото и да е, добре е да се знае, че обществените медии селектират, систематизират, съхраняват и популяризират аудиовизуалната памет на нацията. Днес всеки с един клик може неуморно да създава всякакво публично съдържание. Това неизбежно прави мисията на БНР и БНТ още по-отговорна. Лекомисленото поведение спрямо съхраняването на памет и идентичност доведе до огромни липси на съвременно изкуство в художествените музеи. Грижливо събраните библиотечни фондове също оредяват. И ако това не бъде прозряно от ръководството на БНР и отговорните по-висши институции, разрушенията ще излязат извън контрол.