вторник, 23 октомври 2018 г.

КАК СЕ СТИГНА ДО „СВЕТЪТ НА ФЕСТИВАЛИТЕ“



През 2004 година излезе книгата „Фестивалът  като феномен на художествената култура“. Изданието отдавна е изчерпано и е нещо като библиографска рядкост – най-вече поради липса на други подобни публикации по темата.
През 2012 г. работех в Центъра за изследване на демокрацията с Тодор Ялъмов върху проект, посветен на гражданския сектор в България. Основните ни изводи сочеха, че нестопанските организации попадат под нарастваща зависимост на държавното управление. Точно по това време министерството на културата внесе проект за национална стратегия за развитието на културата в България. Документът възбуди недоволство сред творческите среди и доведе до създаването на 27 работни групи, с участието на 150 експерти за изготвянето на широко споделена Стратегия. В отговор на предложение от Диана Андреева и Биляна Томова се опитах да систаматизирам въпроси за целите на Националната статистика, с които да се регистрират художествените фестивали. Вместо един-два въпроса, се оформи огромен въпросник. Със съдействието на министерството на културата анкетата беше изпратена в цялата страна. Отзоваха се около 100 фестивални събития от близо 20 общини. Така поставихме своеобразно начало в картографирането на фестивалите в България.
През същата година, отново заедно с Биляна Томова и Диана Андреева, подготвихме издание, посветено на културния календар на Столична община.[1] Голяма част от изводите и отправените препоръки са част от Програмите „Календар на културните събития“ и „Култура“.
Почти по същото време министерството на културата публикува обява за кандидатстване с фестивални събития в шест избрани града – кандидати за Европейска столица на културата. На практика подобни действия на държавен орган привилегироваха определени кандидати. Кашата беше пълна... Скандалът заплашваше да стигне до Брюксел и едва ли не да постави на карта българското домакинство на Европейска столица на културата. Действията на министерската администрация срещнаха голям отпор и се стигна до оттегляне на обявата. Това, от своя страна, доведе до създаването на Българската фестивална асоциация. Един ден, през 2014 година, ме потърси председателят на асоциацията Васко Димитров с предложение да подготвя изследване за публикациите, посветени на фестивалите у нас и по света по проект с Норвежката асоциация на фестивалите. Двигател на инициативата беше Юрий Вълковски. Това ме накара да систематизирам и анализирам десетки публикации, посветени на фестивалите.
На следващата година, като част от българското жури в Европейската платформа „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“, подготвих кратък текст, в който резюмирах някои от най-интересните идеи, свързани с ефектите от художествените фестивали. Публикацията беше част от изданието на Европейската фестивална асоциация през 2015 г., а на български - в сайта http://kultura.bg/    По същото време, съвместно с Българската фестивална асоциация подготвихме Бяла книга на фестивалите в България. Изследванията, посветени на картографирането на фестивалите, излязоха в отделна книга „Фестивалите: категории и системи за оценка“.[2] Междувременно подготвих и други публикации с по-теоретична насоченост.[3]
Защо „Светът на фестивалите“? Защото се търсят отговори на въпроса кое налага умножаващия се брой фестивали у нас и по света. Опитвам се и да изясня тъканта на фестивалните събития, които създават свой, автономен свят, сравнително слабо осмислен от съвременната хуманитаристика, публичната администрация и от самите организатори. Част от идеите са представени тезисно и с основание ще предизвикат несъгласия. В случая по-важно е да се очертаят проблемни полета, около които да се дебатира. Надявам се представеният текст да ориентира съвременния читател в галопиращото многообразие от различни по вид художествени празници. Също така очаквам изданието да подпомогне и работата на експерти, организатори, мениджъри на фестивали, за които намирането на компетентни, устойчиви и аргументирани решения е сериозно предизвикателство във всекидневната им работа.



[1] Томова, Б., Андреева, Д., Кутин, Л. Календар на културните събития в Столична община – реалности, проблеми, перспективи. DMT Product, София, 2013. 48 с., (с 13 илюстрации);
[2] Кутин, Л. Българските фестивали: категории и системи на оценка. Авангард Прима, София, 2014 - 128 с.
[3] Кутин, Л. Пространство и време в художествените фестивали (Опит за анализ на фестивалния хронотоп с позоваване на Михаил Бахтин), електронно научно издание на УНСС „Медии и обществени комуникации“ – брой 21, септември, 2014 г. http://media-journal.info/; Kutin, L. Festivals in modern society Europe for, Festivals - Festivals for Europe: The Guide 2015-2016, p.87-93; Кутин, Л. Типове художествени фестивали и артистично многообразие. Сб. „Изкуствоведски четения 2015“, Институт за изследване на изкуствата, София, 2016, с. 309-316