четвъртък, 22 август 2019 г.

ДОСТОЙНСТВО, ОЦЕНКА И ПРИВИЛЕГИИ

През последните години периодично припламват спорове, свързани с присъждането, отказа или отнемането на различни почетни звания. Проблемът не е само местен – български, а повсеместен – световен. Това може да се възприема като симптом за незрялост в светски организираното модерно общество и като криза в авторитетите, развенчани от сгромолясването на тоталитарните общества през 20 в. Българският исторически опит е натоварен с допълнително бреме, защото в непрестанните си колизии, така и не отгледа устойчиви форми в регистрирането, оценката и признаването на постижения.
Божества, герои и общи блага
Философите определят три равнища, в които се осъществява признанието.  Първото от тях е „афективното” равнище на любовта и грижата. Второто, „моралното” равнище на респекта и уважението, е признанието на равнопоставеността на другите и третото, е „оценъчното” равнище на лоялността и солидарността. С него се признава ценността на способностите и приносите, важни за интегритета и идентичността на една общност.
Почетното гражданство принадлежи към третия тип признание, но същевременно се крепи върху останалите два типа. То има и своите исторически корени. В далечното минало обект на преклонение са божествата и героите. Титлата „Почетен гражданин“ се утвърждава в началото на 19 в., след Великата френска революция от 1789-1794 г. Обществото на разума и демократичното устройство е алтернатива на тиранията. Осъзнатият „гражданин“ създава нов тип отношения в сравнение с верния „поданник“. Благородническите титли и пожизнени привилегии, произтичащи от „обет за вярност“, остават в „тъмното средновековие“, но техни модерни реплики в титулуването на гражданите съществуват и днес. Така се гарантира приемственост.
Държавата като дом за привилегировани личности
Днес широко разпространено е почетното гражданство, присъдено като жест на уважение от държави. В България все още липсва подобен опит, но в САЩ това е едно от най-високите отличия. Титлата „почетен гражданин“ се присъжда с акт на Конгреса и със съгласието на президента от 1963 г. Досега е присъдена само на осем лица: Уинстън Чърчил (британски политик), Раул Валенберг (шведски дипломат, спасил десетки хиляди унгарски евреи по време на Холокоста), Уйлям Пен (основател на щата Пенсилвания), Хана Калоухил Пен (губернатор на щата Пенсилвания), Майка Тереза (католическа мисионерка), Жилбер дьо Лафайет (френски благородник и политически деец), Кажимеж Пуласки (полски генерал), Бернардо де Галвиес и Мадрид (испански военачалник).
Почетното гражданство на Канада изисква единодушно одобрение и в двете палати на Парламента. Единствените носители на почетно канадско гражданство са Раул Валенберг (шведски дипломат) посмъртно през 1985 г.; Нелсън Мандела (южноафрикански политик) през 2001 г.; 14-ти Далай Лама Тензин Гяцо (будистки религиозен деец) през 2006 г .; Дау Аун Сан Су Чи (жена-политик от Мианмар) през 2007 г. – отменена през 2018 г.); Принц Карим ага хан (духовен лидер) през 2009 г . и Малала Юсафзай (общественичка) през 2017 г.
През 2002 г. Южна Корея връчи почетно гражданство на треньора на националния отбор по футбол Гуус Хидинк, който успешно изведе отбора до полуфиналите на Световното първенство по футбол през 2002 г.
За да отбележи 50-годишнината от първото успешно изкачване на Еверест, непалското правителство предостави почетно гражданство през 2003 г. на новозенландския алпинист Едмънд Хилари. Той е единственият чуждестранен гражданин, получил тази чест.
В Ирландия почетното гражданство, дадено на чужденец, включва правото на пребиваване и гласуване.
Градът като място за признание
В градовете достойните често са „на една ръка разстояние“. Тяхното разпознаване и признание се нуждае от много по-прецизни оценъчни инструменти. Има места, където съществуват общовалидни критерии. В Берлин, титлата се полага по право на съветници, навършили определена възраст и изпълнили повече от два мандата. В германския град Сатерланд почетните граждани се избират от специален съвет, в който членуват съветници с не по-малко от шест изборни периода, кметове и заместник-кметове, изпълнявали длъжността повече от 20 години.
Другаде признанието сякаш реанимира древни култови практики. В Мюнхен почетните граждански права се предоставят с решение на Пленума на Общинския съвет на закрито заседание. В Москва кандидатите за званието се номинират от депутати на Московската градска дума или от кмета. Решението се взема с тайно гласуване с мнозинство от общия брой депутати на Московската градска дума.
Българският опит често е съпроводен с повърхностен стремеж за външно уподобяване с „цивилизованите“ общества. Това неизбежно го бележи с колебания и противоречия. В София и Бургас отговорността за избора е в рамките на политическото представителство. Там предложенията се правят от председателя на Столичния общински съвет, кметът или от поне 15 общински съветници, а за Бургас са необходими 5 общински съветници. В повечето български градове гражданите също могат пряко да участват с предложения. За Пловдив, освен председателят на Общинския съвет, кметът, група от общински съветници, е допустима подписка на 100 човека. Във Варна зад  инициативата за почетен гражданин е достатъчно да застанат 5 души. В Стара Загора, Русе и Велико Търново липсва указание за минимален брой граждани, подписали предложението. На много места процедурата се съпровожда от публични обсъждания. Така на практика, местната власт приема обслужващи функции в отговор на изразените преки граждански инициативи. Независимо от обстоятелството, че общинските съвети гласуват избора на почетни граждани, пътят към профанирането и девалвацията на титлата е открит. Основните действия се извършват от неовластени лица, без задължения и отговорности спрямо крайния резултат и бъдещи последствия.
Закономерно, увеличеният брой обявени почетни граждани в България през последните години доведе до регламентиране на ограничения. Със званиетоПочетен гражданин на Община Бургас“ могат да бъдат удостоени само пет човека в рамките на една календарна година. В Стара Загора се присъждат не повече от две звания “Почетен гражданин ” годишно. За един мандат Столичният общински съвет има право да удостои с почетното звание най-много 33-ма български и 12 чуждестранни граждани.
Краткият преглед на професиите, удостоени с престижните звания, включва политици, дипломати, военни дейци, космонавти, учени, инициатори на благотворителност, художествени творци, спортисти. Те преобладаващо се причисляват към дейности, предмет на масов интерес и широк обществен отзвук.
Награди и привилегии
Признанието на приносите се изразява в три форми – често в комбинация помежду им: като морален, символичен жест, без задължения, като дългосрочни привилегии или като еднократна материална придобивка. В Мюнхен имената на почетните граждани се записват в специални пана на Старото кметство. В Лондон почетният гражданин получава свитък в надписана кутия. Във Виена връчването на титлата се съпровожда с почетна грамота за гражданство и специален знак с шест лаврови листа във ветрилообразен дизайн, пред него цветно емайлиран герб на град Виена и диамант при сливането на листата.
В Берлин почетните граждани получават редица привилегии. Те могат да бъдат изобразени от художник по свой избор за галерията на почетните граждани в Камарата на представителите. При нужда, те имат право на специални социални грижи. Сенатът кани почетните граждани на тържества като специални гости. Почетните граждани получават безплатен годишен пропуск за обществен транспорт и абонамент за официалния вестник на Берлин. Гробниците на почетни граждани на Берлин се признават за специални гробове без специална процедура за признаване и без ограничение във времето. В Полша почетните граждани участват като специални гости във всички сесии на Общинския съвет и в други общински прояви, организирани от градските власти, а също имат безплатен достъп до специални събития, организирани от града. Протоколът на погребението им включва ползването на знамето на града.
В България почетното гражданство преобладаващо се изразява чрез символни атрибути. В София се връчва Почетен знак с лента. Лентата е с цвета на знамето на Столичната община. Званието “Почетен знак на Велико Търново“ се придружава от диплом с елипсовидна форма. Пожизнените привилегии, произтичащи от званието, са рядкост. В някои градове връчването на отличието се съпровожда с еднократно парично възнаграждение. Носителите на “Почетен гражданин на Варна” получават парична сума, равняваща се на 5000 лв. В Стара Загора отличието включва почетна огърлица, грамота и парична премия в размер на 1000 лева.
Отнети звания
Нерядко политическите решения за удостояване със звания са плод на конюнктурни ситуации. Така например, закономерно през 1948 г. от списъка с почетни граждани на Берлин е заличен Адолф Хитлер. През 1990 г. в Прага по инициатива на тогавашния кмет Ярослав Коржан са отстранени от списъка на почетните граждани комунистическите лидери Густав Хусак, Клемент Готвалд и Й. В. Сталин.
След обединението на Германия, обект на разгорещени дискусии са как да се обединят списъците на почетни граждани от Източен и Западен Берлин. От 25 почетни граждани в Източен Берлин, едва 7 са приети в новия списък. Сред тези, които губят почетното си гражданство, е първият президент на бившата ГДР Вилхелм Пик.
В германския град Сатерланд почетното гражданство може да бъде отнето след гласуване на 2/3 от общинските съветници. Във Варна действа сходна норма с допълнение, че предложението трябва да произтича от председателя на Общинския съвет, кмета на Общината или на една трета от общинските съветници. В Бургас, Русе и Велико Търново Общинският съвет с обикновено мнозинство може да отнема званието, ако след неговото присъждане носителите му са осъждани за умишлено престъпление от общ характер  и имат влязла в сила присъда; също ако със свои действия, обръщения или послания петнят доброто име на града и на Република България или в случай, че писмено са заявили това свое желание.
Москва е един от малкото градове в света, където  отсъства правна възможност да се отнема титлата „почетен гражданин“.
Формулата на справедливата оценка
Добре функциониращите системи за отличаване на почетни граждани предполагат инвестиране на усилия в наблюдение на приноси в максимално широк кръг професии. Това ще гарантира по-справедлива оценка на създателите на обществени блага. Съвременното съществуване и личностна реализация се основават на все по-профилирани компетенции. Част от тях остават скрити от погледа на обществото, но измеренията им отекват в бъдещето. Колкото по-чувствителна е една общност към невидимите на пръв поглед детайли, толкова повече се увеличават възможностите за качеството на признание. Добре би било подобен ангажимент да се делегира изцяло на местната управа. Това ще неутрализира често проявявания стихиен натиск за титулуване „от улицата“. Подобен консерватизъм ще увеличи авторитета на званията.
Почетното гражданство консолидира жителите на едно селище. Удостояването с титлата на дългогодишни кметове, зам. кметове и общински съветници ще повиши авторитета и отговорността на участниците в местната власт. Още по-добър ефект върху приемствеността в управлението ще има тяхното причисляване към комисиите, ангажирани с излъчването на почетни граждани.
Процедурата на гласуване се нуждае от дискретност и от защита на достойнството на кандидатите за високото отличие. Затова по-добре е решенията да се вземат с консенсус, а не с обикновено или квалифицирано мнозинство.
Най-деликатна е темата с оценката на приноса на кандидата за почетен гражданин. Това предполага ангажирането на независими експерти в съответните професионални сфери, които да отразят значимостта на потенциалните кандидати в стандартизирани анкети.
Ограниченията в броя на почетните граждани са добра мярка за преодоляване на съществуващата в момента девалвация.
Балансирането между символните елементи, привилегиите и еднократното възнаграждение е важно условие за престижа на титлата. Опитът в България отразява нарастваща необходимост за гарантиране на социална сигурност за удостоените. Свидетели сме на немалко случаи, при които почетни граждани са принудени да съществуват в условия на мизерия.
Като пример за достойнство и чест, сферата на почетно гражданство е добре да включва жители на различни градове и държави. А отнемането на званието трябва да става в изключителни случаи и то с предварително одобрено решение с консенсус от всички отговорни длъжностни лица.
Представените бележки са възможен хоризонт за отстояване на авторитет, утвърждаване на самочувствие и манифестиране на идентичност. В съвременния глобален свят те ще имат все по-голямо значение като пример за добре структурирани отговорности спрямо мястото на съществуване и стабилна ценностна система.
Литература:
  1. Йотов, Стилиян. Етика и мултикултурализъм. София: Агата-А, 2003
  2. https://www.rodina-bg.org
  3. https://en.wikipedia.org/wiki/Freedom_of_the_City_of_London
  4. https://www.wien.gv.at/gesellschaft/ehrungen/stadt/ehrenbuerger.html
  5. https://de.wikipedia.org/wiki/Liste_der_Ehrenb%C3%BCrger_von_Wien
  6. https://www.geschichtewiki.wien.gv.at/Ehrenb%C3%BCrger
  7. https://www.berlin.de/rbmskzl/regierender-buergermeister/auszeichnungen-und-ehrungen/ehrenbuergerschaft-berlins/artikel.6754.php
  8. https://plovdiv.bg/obs/
  9. https://burgascouncil.org/Otlichiya-za-Obshchina-Burgas/3522
  10. https://varnacouncil.bg/normativna-uredba-arhiv/statuti/
  11. https://www.muenchen.de/rathaus/Stadtverwaltung/Direktorium/Ehrungen/Ehrenbuergerrecht.html
  12. https://www.veliko-tarnovo.bg/media//filer/2019/06/14/naredba-simvoli-nagradi-vt.pdf
  13. https://obs.ruse-bg.eu

СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА В ПРОЕКТА НА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА 2019-2029 Г.

След близо десет годишни усилия на различни екипи Стратегията за развитие на културата е на път да се превърне във факт. Специално за сценичните изкуства положително въздействие ще имат идеите за насърчаване на културното многообразие, творческата мобилност, осигуряване на достъп и участие и развитие на публиките. Представени в този си вид, удостоверяват ангажимента на държавата спрямо най-многобройната артистична гилдия.


Коректното ситуиране на участниците изисква по-детайлен поглед. Логично е да бъде представено в специален Закон за сценичните (изпълнителски) изкуства. Подобно законодателство съществува не от вчера в останалите подсектори: културно наследство, библиотеки, читалища, авторско право и т.н. И тук идва мястото на една основна препоръка към екипа, работел по стратегията: нейното съдържание да се допълни с програма за нови законови инициативи. Ето и възможният обхват на сценичните изкуства:
МУЗИКА
ТЕАТЪР
ТАНЦ
СЪСТАВНИ
ХУДОЖЕСТВЕНА
ТРАДИЦИОНЕН
КЛАСИЧЕСКИ (БАЛЕТ)
ОПЕРА
Симфонична
Трагедия


Кантатно-ораториална
Сатира


Хорова
Комедия


Камерна инструментална



Камерна вокална



ФОЛКЛОР


ОПЕРЕТА
ДЖАЗ

ФОЛКЛОРЕН
МЮЗИКЪЛ
РОК
КУКЛЕН
МОДЕРЕН
ЦИРК
ПОП
ПАНТОМИМА
ТАНЦОВ ТЕАТЪР
ПЪРФОРМАНС

Всяка стратегия се основава на анализ. Оценката на въздействието черпи своите аргументи от конкретни показатели. Ако те са коректно дефинирани, удостоверяването на напредъка се свежда до стандартни технически процедури. Отсъствието на измерими показатели в предложения проект за стратегия е притеснително и е добре да се коригира.
От 2011 г. сценичните изкуства се финансират чрез специална методика на делегирани бюджети. През този период те се очертават и като приоритет в националната културна политика. Логично е, доколкото в системата работят около 5 000 артисти, експерти, технически специалисти и помощен персонал. 

Увеличеното финансиране на сценичните изкуства, за съжаление не постига балансиран достъп. В три областни центъра (Перник, Кюстендил и Монтана) държавно финансираните сценични изкуства липсват. В София област – също.
 Обем на държавното финансиране за сценични изкуства в лева на човек на база броя на населението по области
София - град
22 лв.
Сливен
5 лв.
Русе
20 лв.
Хасково
4 лв.
Стара Загора
11 лв.
Кърджали
4 лв.
Пловдив
10 лв.
Добрич
4 лв.
Видин
10 лв.
Велико Търново
3 лв.
Бургас
10 лв.
Враца
3 лв.
Варна
9 лв.
Силистра
2 лв.
СРЕДНО
9 лв.
Смолян
1 лв.
Плевен
9 лв.
Ловеч
1 лв.
Шумен
7 лв.
Благоевград
1 лв.
Разград
7 лв.
София - област
0 лв.
Ямбол
6 лв.
Кюстендил
0 лв.
Пазарджик
6 лв.
Монтана
0 лв.
Габрово
6 лв.
Перник
0 лв.
Търговище
6 лв.


Източник: Министерство на културата и НСИ 2017 г.
Ето защо, стратегията трябва да отговори на въпроса дали ще се запази съществуващата мрежа от държавни институти в областните центрове или регионалното им позициониране ще се промени. Добре е да се потърси и по-добър баланс между театралните и музикално-танцови институти по региони. Развитата мрежа от държавни театри и оркестри е достижение на артистичната ни инфраструктура. Заедно с това поражда куп грижи и неудобства – най-малко заради непрекъснатите призиви за ограничаване на бюджетно финансираните институти.
Преди да се отсъди каквото и да е, нека да се претеглят внимателно ефектите. Съществуването на един театър в определено място носи ползи, които трудно се виждат от пръв поглед. Децата, белязани от природна дарба, имат привилегията да черпят опит „от извора“ за професиите актьора, музиканта, художника... Да не забравяме и такива ценни професии като шивачи, перукери, гардеробиери, дърводелци, железари... Така се оползотворява човешки потенциал. Артистите помагат на местната общност да обогати и укрепи идентичността си, да култивира самочувствие, да подобри качеството си на живот чрез всекидневния си досег с изкуствата. Трудно е, но не и невъзможно изброените блага да се регистрират с адекватни показатели. Добавяме, че съществуването на един театър осигурява заетост, генерира потребление на услуги и приходи от данъци в местния бюджет. 
В момента липсата на стабилни и съизмерими във времето показатели е проблем. В данните за сценични изкуства, които регистрира министерството на културата, за съжаление липсва фокус. Единственият стабилен показател е броят на представленията. Останалата информация се събира спорадично или с промени в съдържанието.

2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
Брой представления








Брой посетители общо, включително от гостуващи външни продукции








Брой посетители, финансирани по утвърден разходен стандарт








Среден брой посетители на едно представление








Общ брой посетители на продукт или копродукт








Общо приходи








Всичко получени приходи от  собствен продукт или коопродукт на държавния културен институт








Приходи от продажба билети за преизчисление по Методиката








Приходи за целите на Методиката








Преходен остатък общо








Преходен остатък към предходната година








Преходен остатък към годината на отчет








Преходен остатък+








Преходен остатък -








Корекция на субсидията за сметка на бюджета








Нов преходен остатък - предоставен








Общ размер на публичните субсидии








Съотношение на публичните субсидии към всички приходи в %








Съотношение на всичко приходите към всичко разходите в %








Съотношение на публичните субсидии към приходите от билет в %








Съотношение на приходите от билети към разходите в % 








Преходен остатък








Трансфери по договори за смесено финансиране с общините








Трансфери по договори за смесено финансиране или спечелени проекти от общините








Трансфери и проекти








Трансфери от общини и др.








Всичко разходи








Всичко право на разход към годината на отчета








Всичко разход по отчет








Себестойност на един зрител








Съотношение между годишна субсидия и отрицателната сума като преходен остатък








Общо полагаема субсидия








Проектът за стратегия трябва да открои и някои съществени рискове. Факт е, че заетите с изкуства са все по-малко, а в някои специалности са си направо изчезващ вид. Кандидатите в специализираните училища и университети скоростно намаляват. Наложителни са спешни мерки за укрепване на престижа на художествените професии. 
Делегираните бюджети обвързват финансирането с получения приход от входни билети. За да си гарантират издръжката, театрите увеличават оборотите в предлагането на продукция. Работят на мускули. Принудени са от обстоятелствата да пренебрегват основни стандарти в подготовката и реализацията на концертната си и спектаклова дейност. Правят компромиси с качество, репертоар, участници и най-важното – с нечовешките натоварвания на всички звена... Съвременните информационни технологии са все още слабо познати. Интелигентно управление, бази данни, софтуер, дигитализация, интернет маркетинг комуникации се възприемат на много места като безполезна декорация. А реалността е все по-недружелюбна. Конкуренцията за свободното време на потребителите расте. Изкушенията за публиката се увеличават. Ценителите с вкус оредяват и застаряват. На преден план са решенията за оцеляване. Ето защо, може би би било уместно, подприоритет „Развитие на публиките в областта на сценичните изкуства“ да се промени в „Подобряване на управлението на сценичните изкуства със средствата на новите информационни технологии“.  
Стратегията предвижда въвеждането на програмно финансиране. Детайли обаче липсват: дали това ще се реализира като алтернатива или ще съжителства със сегашния модел, дали ще наложи драстично намаляване на постоянно наетия артистичен състав, дали ще се финансират международни партньорски проекти?... Друг възможен изход, за съжаление бегло засегнат в проекта за стратегия, е партньорството с общините. То е необходимо и заради нуждата от по-активни политики спрямо общинските театри, оркестри, опери и ансамбли. Защото няма какво да се лъжем – в голямата си част, с изключение на столицата, те вегетират.
Общините са домакини и на безконтролно растящо предлагане на всякакви сценични продукции. Сред организаторите и участниците в тях често са персони със скромен опит и знания, но огромни претенции за лесна и бърза печалба. Спирачки и регулация липсват. Да не говорим за ефекта от въздействието. Зачестяват и случаите на „ужилени“ клиенти за провалени концерти и спектакли – по подобие на финансовите пирамиди. Засега министерството на културата и общините са в ролята си на наблюдатели. Има си компетентни органи... Време е държавната и местната власт да се намеси по-активно. Възможно решение е да се регулира процеса на разпространение на сценични продукции чрез издаване на лиценз. Подобно твърдение в момента звучи крайно непопулярно. Вместо да ограничаваме лицензионните режими и администрацията, чрез стратегията се опитваме да ги възраждаме. Но нима е нормално да се изискват куп документи за строителство на път, производствено предприятие, хотел, а културата и изкуствата да са оставени на самотек – без каквато и да е оценка на риска и анализ на въздействието? Така не поливаме ли бурените и лекомислено загърбваме високите артистични постижения, които се нуждаят от закрила и грижа за да разцъфнат и да дават своите плодове на обществото? Всеки, който се ангажира и поема отговорността да представя художествена продукция трябва да отговаря на определени условия. Това не е цензура, а превенция на порочни практики, които могат да прерастнат в криминални действия. Другата задължителна стъпка е създаването, регламентирането и управлението на национален културен календар и общински културни календари, но не като списък със събития, както е в момента, а като инструмент за национални и местни културни политики. Добре подготвените и изпълнени общински календари трябва да се насърчават морално и финансово.
Стигаме до комплексната оценка, чието числено изражение министерството на културата публикува в началото на всяка година. Сама по себе си подобна практика е стъпка напред в диференцираното финансиране. За да изпълнява своите функции, е необходимо и да се обвърже с публично споделени съдържателни аргументи.  Най-добре е да прилича на кредитен калкулатор, в който след въвеждането на данните, всеки самостоятелно ще се позиционира в скалата от постижения. Ето още един аргумент в полза на измеримите показатели. Възможно ли е да се оцени обективно изкуството? Повечето биха отговорили, че търсенето на подобни възможности е преливане от пусто в празно. Но нали все пак става въпрос за публични институции, видими отвсякъде. Те оставят и съхраняват огромно количество „улики“. В случай, че добросъвестно се опишат и систематизират пъзелът ще бъде сглобен. Съвременната информационна среда с охота ще ги структурира, класифицира и дори ще ни предложи рейтинги. Ето защо, с инструментите на стратегията, законите и подзаконовите актове министерството на културата има нужда от основно преосмисляне на всякакви бази-данни, които събира. Към момента институтите за сценични изкуства се оценяват от ресорното министерство по следните показатели:
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
Управленска дейност
1.       Познаване и спазване на нормативната уредба
2.       Развитие на човешките ресурси: състояние на трупата; надеждност на техническия екип; квалификация на техническите специалисти; присъствие на нови (млади) творци.
3.       Управленски капацитет – квалификация и професионален опит на мениджърското, счетоводното и маркетинговото звено.
4.       Качество на взаимоотношения с местните власти.
5.       Качество на взаимоотношения със синдикатите.
6.       Създаване на помощни органи на управление.
7.       Нови практики в управлението – прилагане на нови технологии – използване на модерни дигитални, мултимедийни и технически средства при продуцирането и промотирането на продукцията.
Финансова ефективност на продукцията
1.       Съотношение на публичните субсидии към приходите от билети в % .
2.       Приходите от билети към разходи в %.
3.       Себестойност на един зрител.
4.       Ефективност от стопанисване на собствеността.
5.       Акумулиране на допълнителни средства - спонсорства, дарения и други финансови ресурси.
Управление на материалната база
1.       Поддържане на материално техническата база – състояние на сцените, залите, техниката.
2.       Инвестиране в материално-техническата база – инвестиции в реконструкции, ремонти, подобрения и закупуване на нова техника.
Художествена политика
1.       Креативност на художествения избор - нови заглавия; класически и съвременни автори; жанрово разнообразие; творчески екипи и развитието им.
2.       Качество на продукцията: селекции за национални форуми, номинации и награди; участие в международни форуми и турнета; прес-досиета, експертни оценки в доклади и специализиран печат.
Присъствие на сценичния институт в общността по следните критерии
1.       Брой представления на спектакъл/ концерт във и извън собственото сценично пространство.
2.       Приходи от билети.
3.       Брой зрители.
4.       Наличие на специални целеви групи; работа с аудитории.
5.       PR кампании и акции, фен клубове, интернет страница и блогове, електронна продажба на билети и др.
В този си вид по-голямата част от показателите не са обвързани с количествени параметри. Няма и инструкции за технологията на оценяване. Липсват дефиниции на термини (ефективност от стопанисване на собствеността, класически и съвременни автори). Генерирането, споделянето и проследяване на процесите на голяма част от данните е проблем. Така те остават изолирани, разпръснати и обезсмислят голяма част от вложените усилия за събирането им. Създаването на софтуер за обработка на информацията по изброените по-дору показатели е сравнително елементарна задача. Няма да коства сериозен ресурс и ще спести много административни процедури. Така и процесът на оценка ще стане по-обозрим и прозрачен.
ДЕТАЙЛИЗИРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА
Управление
  1. Новосъздадени правила, програми др. за организацията на работа.
  2. Мерки за кариерно развитие и квалификация (семинари, обучения, майсторски класове) – брой и видове събития, брой участници,
  3. Средна възраст и опит на отделните звена в театъра.
  4. Текучество – средно назначавани и напуснали в отделните звена в рамките на една година.
  5. Брой компютри.
  6. Брой и видове специален софтуер – счетоводство, бази данни, маркетинг, реклама, връзки с обществеността.
  7. Брой и видове нови технически средства за изпълнение на предмета на дейност.
  8. Доброволчески и стажантски програми – брой, видове, участници, издадени удостоверения.
  9. Партньорство с общината, където е седалището на института – размер на сумата по договор за съвместно финансиране, брой, видове участия в културния календар на общината.
  10. Партньорства с други културни организации – брой, видове, брой реализирани размени на продукции, брой съвместни проекти.
  11. Партньорства с образователни организации – брой, видове реализирани инициативи, брой участници, посещения на спектакли.
Подобрения в техническата база и оборудване
  1. Дигитализирани на сценографии, костюми и реквизити на постановки – брой, видове.
  2. Видео, фото архив и база-данни с дейността на сценичния институт – начин на картотекиране, публикации, поддръжка.
  3. Реконструкции и ремонти с цел подобряване на условията за съхранение на продукции.
  4. Реконструкции и ремонти с цел подобряване на условията за публиката.
  5. Закупена нова техника с цел подобряване на сценичните производствени дейности.
  6. Закупена нова техника с цел подобряване на условията за публиката.
Общи натурални показатели
  1. Брой зрители, разпределени по представления, заглавия и жанрове.
  2. Представления в населеното място – брой зрители, разпределени по представления, заглавия и жанрове.
  3. Представления на други сцени в населеното място – брой зрители, разпределени по представления, заглавия и жанрове.
  4. Представления в други населени места от страната – брой зрители, разпределени по представления, заглавия и жанрове.
  5. Представления в чужбина – брой, държави, градове, брой зрители, разпределени по представления, заглавия и жанрове.
Финансиране
  1. Приходи от билети в населеното място – разпределени по представления, заглавия и жанрове.
  2. Приходи от билети в региона и страната – разпределени по представления, заглавия и жанрове.
  3. Приходи от билети към разходи в%.
  4. Себестойност на един зрител.
  5. Акумулиране на допълнителни средства от спонсорства, дарения и други финансови ресурси.
  6. Осигуряване на допълнително оборудване, помощни материали и др. чрез дарения.
Продукция
  1. Премиерни спектакли – брой и видове по заглавия и жанрове.
  2. Симфонични програми – брой и видове по заглавия и жанрове.
  3. Камерни инструментални концертни програми – брой и видове по заглавия и жанрове.
  4. Камерни вокални концертни програми – брой и видове по заглавия и жанрове.
  5. Спектакли за детска и младежка аудитория /образователни – брой и видове по заглавия и жанрове.
  6. Програми с български произведения – брой и видове по заглавия и жанрове.
Художествена политика
  1. Контрактирани нови художествени произведения – брой и видове по заглавия и жанрове.
  2. Представени новосъздадени спектакли – брой и видове по заглавия и жанрове.
  3. Представени новосъздадени симфонични произведения – брой и видове по заглавия и жанрове.
  4. Представени български произведения у нас – брой и видове по заглавия и жанрове.
  5. Представяне на български произведения в чужбина – брой и видове по заглавия и жанрове.
  6. Премиери за България на чужди произведения – брой и видове по заглавия и жанрове.
  7. Представяне на произведения, чийто автори са живели допреди по-малко от 70 години – брой и видове по заглавия и жанрове.
  8. Заплатени авторски възнаграждения – общ брой, суми, разпределение по заглавия и жанрове.
  9. Представления с оркестрово изпълнение на живо – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  10. Изцяло собствени творчески продукции – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  11. Продукции с участие на външни творци от същото населено място -  общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  12. Продукции с участие на български творци от други населени места в страната – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  13. Продукции с участие на чуждестранни творци – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  14. Копродукции с български театри – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  15. Копродукции с чуждестранни театри – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  16. Селекции за участия на национални форуми и фестивали – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  17. Номинации и награди – общ брой номинирани, номинирани индивидуални творци, екипи и заглавия, наградени индивидуални творци, екипи и заглавия.
  18. Участие в международни фестивали у нас – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  19. Участие в международни фестивали в чужбина – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  20. Турнета – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  21. Музейни сбирки – брой, видове, експозиционна площ за всеки вид, технически характеристики.
Връзки с обществеността
  1. Брой отзиви в медиите – общ брой, разпределение по издания, автори, заглавия и жанрове.
  2. Експертни оценки в доклади и в специализирани издания у нас – общ брой, разпределение по издания, автори, заглавия и жанрове.
  3. Уникални посещения в сайта за една година – общ брой, разпределение по страници.
  4. Страницата във фейсбук – брой последователи, брой публикации, брой коментари и споделяния за една година.
  5. YOU TUBE канал – брой абонати, брой публикации, брой коментари.
  6. Произведени и разпространени радио клипове – общ брой, разпределение по медии, заглавия и жанрове.
  7. Произведени и разпространени видео клипове – общ брой, разпределение по медии, заглавия и жанрове.
  8. Програми за отделните спектакли и концерти – общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  9. Заснети и излъчени телевизионни предавания – общ брой, разпределение по медии, заглавия и жанрове.
  10. Видео стрийминг в социалните мрежи – общ брой, разпределение по медии, заглавия и жанрове.
  11. Записани и излъчени радиопредавания – общ брой, разпределение по медии, заглавия и жанрове.
  12. Други собствени печатни и онлайн издания – общ брой, тиражи на бюлетини, каталози.
  13. Изследвания, студии, монографии – общ брой, теми, автори.
Маркетинг и реклама
  1.                Клиентски програми – видове, общ брой, разпределение по заглавия и жанрове.
  2. Онлайн продажби от собствена платформа – общ брой реализирани продажби, разпределение по заглавия и жанрове.
  3. Онлайн продажби от чужда платформа - общ брой реализирани продажби, разпределение по заглавия и жанрове.
  4. Посещения на ученици – общ брой реализирани продажби, разпределение по заглавия и жанрове.
  5. Посещения на хора в неравностойно положение – общ брой реализирани продажби, разпределение по заглавия и жанрове.
  6. Културно-туристически продукти – брой, тираж и видове информационни материали, брой посещения на организирани туристически групи по държави.
7.  Салонен персонал в залата – брой, специално облекло, обозначителни атрибути.
При сегашната ситуация подобен букет от информационни масиви граничи с безумие. Създава поводи за притеснения. Вместо да изпълняват преките си задачи, армия от чиновници и експерти ще се занимава с някакви справки. В действителност, притесненията са безпочвени, защото веднъж настроена да работи по този начин, събраната информация ще икономисва всекидневно огромно количество време и енергия. Имаме и опита на един своеобразен експеримент.
Директорските назначения също се нуждаят от корекции, които да се отразят в проекта. Мандатността с конкурс на пръв поглед е положителна практика. В действителност изборът на директори прилича по-скоро на „игра на руска рулетка“. Причините са много. Липсва наблюдение, оценка и атестация на предварително поети ангажименти. Обикновено след проведения конкурс програмата за управление прилежно се прошнурова и служи единствено за попълване на деловодството. По време на четири годишния си мандат (пет годишен за националните културни институти) директорите не са задължени да споделят публично изпълнението на собствената си програма за управление. Това в още по-голяма степен подсилва усещането „над мене въздух“. Има и случаи, когато спечелили конкурс директори буквално се провалят заради липса на умения да работят в условията на изискванията на делегирани бюджети. Залагат на карта съществуването на института с всички произтичащи дългосрочни последствия. Театърът остава без легитимен директор до следващия конкурс... Този печален опит налага необходимостта да се запише в стратегията, че директорите на културните институти подлежат на периодична атестация. Ако е положителна , то логично е договорът за управление автоматично да се продължи. При незадоволителни показатели, се обявява конкурс. Тогава обаче всички кандидати трябва да получат равен достъп до информация за ситуацията в културния институт. Ето как събраните данни ще влязат в активно обръщение. Още по-добре би било те да са публично споделени.
И накрая - за фестивалите. През 2014-2015 г. Българската фестивална асоциация и Норвежката асоциация на фестивалите изготвиха Бяла книга за фестивалите в България. В публикацията, на основата на европейския опит, се предлагат мерки за държавна политика в подкрепа на фестивалите. Досега, препоръките си остават единствено в Бялата книга. Факт е, че повечето от големите фестивални събития са насочени към сценичните изкуства. В тази ситуация министерството на културата в различни свои решения е откроило около 20 фестивала. Методиката за делегирани бюджети и Тригодишната бюджетна прогноза за 2019-2021 г. съдържат някои противоречия. Не бива да се преувеличават. Вероятно са плод на техническа грешка. По-същественият въпрос е как се селектират от министерството фестивалите за сценични изкуства с принос за националната култура. Липсата на ясни процедури налага изготвянето на стандарти и показатели за наблюдение, оценка и атестация на фестивални събития. Не е добре техният статус да зависи от случайни обстоятелства. След като ги избере веднъж, министерството трябва да се задължи да ги подпомага финансово с поне тригодишен хоризонт и с междинни оценки. Същевременно е в правото си да налага условия, които кореспондират с националната културна политика, предмет на стратегията.

 
Представените бележки нямат за цел да омаловажат работата на екипа, ангажиран с изготвянето на национална стратегия за развитието на културата. Точно обратното. В тях се изразява загриженост и желание за помощ. Проблемите, пред които заставаме, изискват толерантност, солидарност и съпричастност. В противен случай последствията от натрупаните и нерешени въпроси ще се стоварят върху цялото общество. Ще генерират последствия, които излизат далеч отвъд културата и изкуствата.