сряда, 28 октомври 2020 г.

ПОНЕ ОПИТАХ

 Ситуацията

Министерство на културата. Конкурс. Разговарям с уважавани творци. Те са категорични: „Всичко е предрешено!“. Търпят. Разбирам ги. Справка – финалната реплика от филма „Мефисто“ на Ищван Сабо: „Аз просто искам да играя!“. Решавам въпреки всичко да опитам. На уречения ден не ми дава сърце да се напъхам в калъпа на самодоволното каканижене. "Хулиганствам" в оценките си по адрес на ситуацията във Варна. 

Аргументите

След близо тригодишно пребиваване в административната структура на Театрално-музикален продуцентски център – Варна, на човек могат да му се изправят косите от всекидневните недомислия. Съдържанието е разнообразно и "питателно". Най-фрапиращите илюстрации са в многолюдните оперни продукции... и не само. Високата цена, плод на управленската нищета, се плаща от целия личен състав на достолепната институция:

-      представяне на две постановки на „Борис Годунов“ на акад. Пламен Карталов и на проф. Павел Герджиков в рамките на четири месеца за три спектакъла на три различни сцени в две оркестрации от двама диригенти (Йордан Камджалов напуска непосредствено преди последния спектакъл шумен скандал) и двама изпълнители в ролята на Борис. Преди това се учи, защото не е играна осем години.

-     подготовка на нова постановка („Пепеляшка“) по видеокасета с доставен декори и костюми отвън. Четири представления. Последното с половин декори, защото другата половина е подгизнала от дъждовете.

-      премиерно представяне на английски и обръщане на български в любимия мюзикълен жанр -  също в лимитиран тираж („Зоро“);

-      лимитирано представяне и на „Силата на съдбата“ с декори от Скопие и костюми от старата постановка на Кина Петрова – без самата тя да подозира за това;

-      представяне на спектакли с декори и костюми отвън в "бутикови" серии – всеки до три броя. Учи се естествено в оригинал - френски, италиански, немски... („Манон Леско“, "Атила", "Летящият холандец"...);

За Турандотите, лебедовите езера, зле опазени момичета, Ромеовци и Жулиети дирите се губят. Преди месеци ръководството ме потърси да подредя историята на операта за нуждите на летопис. Уви, мисия невъзможна. Да му мислят в БАН. Това няма особено значение, защото министерството бодро рапортува в комплексната си годишна оценка за водещото място на института. И още и още… за неясната идентичност, за хаотичната публичност, за счупената комуникация, за дигиталната некомпетентност… Като бял ден е ясно, че от министерството не отчитат куп детайли, които осветляват професионалните качества на културните институти.

Равносметка  

Не изтърпях. Изпуших в бурята на недоволството. Вероятно ще бъде само в чаша вода. Все пак са поставени основните проблеми в сектора: планиране, репертоарна политика, дигитализация. Пък и дори с надеждата тази публикация да действа възпиращо за бъдещи фрапантни управленски недомислия. Глътка въздух за потърпевшите...

Обобщение

Министерството на културата така и не съумява смислено да обясни какво наблюдава и как оценява сценичните изкуства. Никой не проявява, дори и нездрав интерес към поетите ангажименти на победителите от конкурсите. Те отсъстват и от публичното пространство. Сладка работа. Мандат на тепсия с безотчетно управление. Разбира се, кой кого се решава другаде - преди и извън мястото на събитието. Конкурсите са само параван. Изкуството е незначителен реквизит. Дигитализацията, със своите стандарти, бази данни и дефиниции, е нежелана, защото вади всичко на показ. Системата семпло и все по-арогантно прикрива безделие и безхаберие. Дава храна на недостойни зависимости. Крепи уродливото статукво. 

четвъртък, 30 юли 2020 г.

КУЛТУРАТА КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНО РАЗВИТИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

КУЛТУРАТА КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНО РАЗВИТИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

(опитът в подготовката на Стратегията за развитие на културата на Община Велико Търново 2020-2030)

т.2, с. 435-445

CULTURE AS AN OPPORTUNITY FOR INTELLIGENT DEVELOPMENT AND ECONOMIC GROWTH  

(the experience in the preparation of the Strategy for the Development of Culture of the Veliko Tarnovo Municipality 2020 – 2030)  

 

д-р. Любомир Кутин

Арт Диалог ЕООД lkutin59@gmail.com

 

Dr Lyubomir Kutin

Art Dialog LTD

lkutin59@gmail.com

 

Abstract

The content of the report is structured as an introduction, three parts and conclusion. It is dedicated to the long-term planning in the cultural policies. The introductory words formulate the thesis of the new significance of culture in contemporary conditions. It ensues from the challenges related to the processes of globalization, European integration and the new functions of culture and the arts in modern society, related to the ideologies of the cultural and creative industries and to the increasing participation of citizens in culture management. The first part analyses the long-term planning in culture, more specifically the project for the National Strategy for the development of culture and the ongoing strategic documents in several municipalities. The second part is dedicated to the analysis of the situation of the in Veliko Tarnovo – more concretely – to the achievements, the contradictory tendencies and the existing problems. The third part focuses on the content of the aims and measures in the prepared project for the strategy of the Veliko Tarnovo Municipality 2020 – 2030.   


Keywords: strategic planning in culture, globalization, local identity, subsectors in culture, indicators in culture, statistical standards in culture, effects from culture and the arts

„Тези общности, които са най-богати на художествени традиции, са и най-иновативни в икономиката и производителността. Те са най-устойчиви и стабилни в стопанската си структура."
Джон Кенет Голбрайт

Въведение

Културата и изкуствата са концентрирали в себе си ценни практики, въображение и вдъхновение. Те са създали неизброимо количество придобивки. Част от тях са забравени или изоставени. Преоткриването им и обогатяването с нови постижения подпомага интензивното развитие на целия спектър от човешки отношения.

Всеки стратегически документ цели постигането на повече обществени блага. Днес подобна мисия е изправена пред ред предизвикателства. Процесите на глобализация ускоряват мобилността и динамизират обмяната на идеи и практики. Заедно с тях идват и заплахите от накърняването на основни човешки ценности. Локалната идентичност също е подложена на изпитание.

Европейската интеграция, от една страна, отнема част от отговорностите на държавата за сметка на наднационални европейски институции. От друга страна,  "насърчава еманципирането на градовете.“ (Кастелс, 2004).

В постиндустриалния свят културата обогатява своето съдържание с инструментите на икономиката, изразени в идеологията на културните и творчески индустрии. Другият основен фактор на промени са социално-интегративните процеси, изразени в нарастващото участие на гражданите в процесите на цялостното градско развитие.

Стратегията за развитие на културата в община Велико Търново е опит новите световни тенденции да намерят своето адекватно отражение в специфичните регионални особености. Финалният документ, съставен с основното участие на автора, е резултат от анализи, консултации със заинтересованите страни и изводи с десетгодишен хоризонт. Представеният текст систематизира и обобщава някои наблюдения, валидни и за останалите български градове от подобен мащаб.

1. Стратегическо планиране на културата в България

Доброто планиране в публичните системи зависи от точно дефинираните обекти на въздействие, избора на надеждни индикатори и добре структурирани механизми за оценка на ефекти. В България все още липсва действаща национална стратегия за развитие на културата. През 2019 г. Министерството на културата публикува проект, който все още не е внесен за гласуване и приемане в Народното събрание. (Проект, 2019). В него са формулирани следните области на планиране:

  • културно наследство;
  •  визуални изкуства и архитектура;
  • изпълнителски /сценични/ изкуства;
  • книга, четене, библиотеки;
  • читалища и любителско изкуство;
  • аудиовизия и медии;
  • авторско-правна политика;
  • международно културно сътрудничество;
  • култура и образование;
  • Национален фонд „Култура“.


Изброените направления произтичат от съществуващата в момента административна структура на Министерството на културата и до известна степен - от системата на националната статистика. Това създава възможности за съпоставимост на информацията и оценяване на напредъка. За съжаление в документа липсва задълбочен анализ на ситуацията в момента. Така неизбежно възниква реален риск да се легитимират и възпроизвеждат несъстоятелни практики.

Обвързването на Национална стратегия с ведомствените нужди на Министерството на културата не е в състояние да представи задоволително многообразието от културни дейности и артистични инициативи. Така например, липсват достатъчно активни мерки, фокусирани върху свободните творци (художници, театрали, музиканти, архитекти). А съгласно данните от Евростат по брой на самонаети лица в изкуствата страната ни е на едно от последните места

Тясно специализираният подход съдържа реален риск за маргинализация на сектора в системата на обществените отношения. Неслучайно Чарлз Ландри заключава, че културата не може да разчита повече на презумпцията за своята стойност. В бъдеще тя ще трябва да бъде наблюдавана, тествана и дефинирана, за да придобие приемлив вид, включително и за други конкурентни публични сфери - образование, здравеопазване, сигурност... (Matarasso and Landry,1999).

Общините с приети стратегии за култура в България са единици. Данните сочат, че едва три общински съвета са гласували стратегии за развитието на културата: (София, 2013-2023), Пловдив (Пловдив, 2014-2024) и Габрово (Габрово, 2014-2024). Местните администрации са вложили в изготвянето им значителни усилия. Систематизирани са голям брой ресурси, идентифицирани са широк кръг проблеми, цели и приоритети. Анализирани са огромна по обем информация и възможности за развитие. За съжаление липсват устойчиви резултати. В създаването на общинските стратегии за култура прозира голяма доза кампанийност. Повечето от тях са приети по повод кандидатурата на градовете за Европейска столица на културата. По този начин е трудно постижим осезаем ефект в една от най-консервативните обществени системи. Като се добавят липсата на конкретни индикатори, отсъствието на междинни планове и отчети за изпълнението им, приносът на приетите стратегии е доста спорен.

2. Резултати от анализа

Във Велико Търново се наблюдават ясно изразени положителни процеси. Според националната статистика, броят на заетите в културата, спорта и развлеченията нараства с изпреварващи темпове спрямо средните стойности за страната. Високи показатели регистрират посещенията в музеи. Ръстът на чуждестранните туристи изпреварва средните показатели за страната. Добре оборудвана е читалищната мрежа в осигуряването на компютри с достъп до интернет, с функциониращи библиотеки и зали за представления. Регионът има водещо място в създаването и разпространението на периодични печатни издания. Броят на библиотечния фонд и ползването му от читатели също се повишава с по-високи темпове в сравнение с останалите региони.

Демографските особености съдържат противоречиви тенденции. Населението застарява, децата намаляват, но заедно с това се увеличава броят на живеещите в селските райони, предимно в надтрудоспособна възраст – част от които чужденци.

Очаквано, общинският бюджет концентрира най-големи ресурси в музеите и галериите (37%). На второ място по значение са „Други дейности“, които включват разнообразни местни инициативи и международни прояви. На трето място по размер на финансиране са читалищата, следвани от библиотеките. Радио, оркестри и ансамбли, обредни домове и театри имат относително малка тежест в местните финанси.

 


Фиг. 1. Разпределение в лева по дейности на средствата в бюджета за култура в Община Велико Търново за 2018 г.

Източник: Община Велико Търново


В европейския, национален и местен контекст основен фактор за развитие в сектора на културата е публичното финансиране. Тук анализът разкрива значителни резерви. Отчетите на местната администрация за периода 2016-2018 година сочат, че бюджетът на община Велико Търново се е увеличил с 20%, докато разходите за култура са нараснали едва с 5%. Следователно финансовите постъпления в общината значително изпреварват темпа на нарастване на разходите за култура. Това личи от следната графика:

Фиг. 2. Дял на разходите за култура в лева от бюджета на Община Велико Търново през 2016-2018 г.

Източник: Община Велико Търново


По-детайлният поглед показва увеличаващ се дял във финансирането на държавно делегираните дейности - читалища, библиотеки, музеи и художествени галерии. Посочените институти се подпомагат пряко от държавния бюджет на основава на стандарти. За читалищата се ползва метода на субсидираната численост, основана на ангажиран щатен състав (за 2019 г. 9 490 лв. за щатна бройка). Музеите, художествените галерии и библиотеките се финансират в зависимост от вида (национален, държавен или регионален културен институт) и площта, която заемат.

Местните дейности в културата са изцяло в прерогативите на Общинския съвет. Освен собствени инициативи, като творчески формации, празници, фестивали, Законът за бюджета дава право на общините да дофинансират посочените делегирани дейности от държавата.

Министерството на културата финансира сценичните изкуства (за Велико Търново Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“) чрез специална методика. В нея размерът на финансовите средства зависи от реализираните приходи от представления. Законът за бюджета и тук дава право на местната власт да дофинансира държавните културни институти за сценични изкуства.

Данните за Велико Търново сочат, че през последните три години държавата е увеличила средствата на музеи, галерии, читалища и библиотеки с близо 30%. Обратно, общинското финансиране на местни дейности намалява.

Създадената ситуация може да се разглежда и като симптом за отсъствие на координация с държавната културна администрация. Така, обективно превесът на държавно финансираните дейности в културата, води до увеличаваща се централизация.

 

Фиг. 3. Разходите за група „Култура“ в лева на делегирани дейности от държавата и местни дейности в бюджета на Община Велико Търново през 2016-2018 г.

Източник: Община Велико Търново.


В тезисен вид регистрираните проблеми в културния сектор на Велико Търново са съпоставими с останалите областни градове в страната. Липсва добре регулиран културен календар. Съществува дисбаланс в местното културно съдържание – без да представя многообразието от тенденции, видове и стилове в отделните артистични дейности. Следователно, българските граждани, особено в по-малките населени места, се лишават от основно конституционно право – достъп до национални и световни културни и художествени ценности. Липсва интегрирана система за популяризиране на местната идентичност. Изостава осигуряването на достъпна дигитална среда. В читалищата и любителските изкуства липсват професионално подготвени предприемачи, които да динамизират сектора. Липсва система за наблюдение и оценка на местната културна политика. Работещите в сектора не са изградили достатъчно компетенции и умения за условията на съвременните информационни технологии, комуникации и пазарна среда.

3. Решенията

Проектът за Стратегия за развитие на културата в Община Велико Търново фокусира обхвата си в следните сектори:

  • материално и нематериално културно наследство - музейни експозиции, архиви, традиционни занаяти, традиционни обичаи;
  • визуални изкуства, архитектура и дизайн - скулптура; графика; живопис; фотография; интериорен дизайн; екстериорен дизайн; моден дизайн; мултимедиен дизайн; графичен дизайн; уеб дизайн, градоустройствена архитектура, ландшафна архитектура, дизайн и естетизация на градската среда, интериорна реклама, екстериорна реклама;
  • сценични изкуства - музика и музикална индустрия - художествена (класическа) музика, джаз, рок, поп, представяне на музикални компании, представяне на музикални продуценти; театър - традиционен театър, куклен театър, пантомима, алтернативни и неконвенционални спектакли; танц - фолклорен танц, класически танц, модерен танц, танцов театър, спортни танци, цирково и вариететно изкуство;
  • книга, четене и библиотеки - литeратура, книгоиздаване и печатни медии – поезия, проза, представяне на издателства;
  • аудиовизия и медии – радио, кино, филмова индустрия и телевизия - игрално кино, документално кино, научно-популярно кино, телевизионни продукции, късометражно кино, нови медии, софтуер и видео игри – уеб, социални мрежи, блог, софтуерни продукти, компютърни игри, игри за мобилен телефон;
  • читалища и любителско творчество – читалища на територията на Община Велико Търново, Младежки дом, образователни институции, ангажирани с художествено-творчески дейности.

Така се търси по-широко представителство на участниците в културни и художествено-творчески дейности. Структурата на подсекторите в културата е обвързана и с действащите европейски и национални статистически стандарти. Това, от своя страна, осигурява надеждност, измеримост и устойчивост на индикаторите, отчитащи въздействието на културните политики върху местната обществено-икономическа среда.

Основната стратегическа цел търси равновесие между българската национална идентичност, от една страна, с активното приобщаване спрямо европейските и световни постижения на цивилизацията. от друга страна.

Оперативните цели, обозрими като брой и съдържание, са структурирани в четири ключови направления:

  • идентичност;
  • достъп;
  • творчество;
  • развитие.

Те се разгръщат в 11 приоритетни области с 34 конкретни мерки.

Стратегията следва и няколко балансиращи механизми с допълнителни гаранции за  благоприятни ефекти от въздействието:

  • градоустройствени решения и устойчиви инициативи. Заедно с построяването на нова сграда на библиотека, концертна зала и облагородяване на градската среда, се търси уплътняване на административния капацитет и качествено програмиране на разнообразни инициативи;
  • традиция и съвременност. Наред с развитието на града като средище на културното и художественото наследство се предвиждат резидентски програми на съвременни творци от различни изкуства. С няколко национални награди се търси синтез между личности, свързани с историята на града и актуални творчески постижения: в сферата на медиевистиката (Патриарх Евтимий), архитектурата (Кольо Фичето), публицистиката (Петко Р. Славейков) и литературата (Емилян Станев).
  • управление и участие. Регулацията на активности се съчетава с разнообразие от образователни и доброволчески инициативи.

Стратегията за развитие на културата в Община Велико Търново през 2020-2030 г. се стреми към прагматизъм и функционалност – с конкретно разписани мерки, срокове, партньорства, човешки, финансови материални ресурси, справочен указател на термините и др. Нейните автори очакват документът да подпомага всекидневната работа на общинската администрация и на всички заинтересовани страни. Също така ще послужи като основа за подготовката на наредби, правилници, статути и други нормативни актове, както и участие в международни проекти като „Световна столица на книгата“, „Европейска столица на културата“, „Европейски знак за културно наследство“, оперативни програми на ЕС за трансгранично сътрудничество и др.

Изпълнението на стратегията предполага допълване и адаптиране спрямо динамиката на съпътстващите промени. Основен инструмент за нейното прилагане са едногодишните планове, средносрочните тригодишни прогнози, системата за наблюдение и оценка и годишните мониторингови доклади.

Заключение

Европейският и световен опит съдържат редица доказателства за дългосрочни ползи от културни инициативи. Инициативата „Европейска столица на културата“ е сред най-убедителните доказателства за това (Кутин, Л., 2010). Заетите в културния сектор са изправени пред голямото предизвикателство да интегрират в своята дейност подходящи елементи от бизнес модели на управление. А икономическите специалисти - да се погрижат за компетенции, свързани с разпознаване на качествените културни и художествени факти. Те ще им помогнат да намират не само ефективни, а и творчески решения в упражняването на професията си.


References
  1. Kastels, М. (2004) Vazhodat na mrezhovoto obshtestvo. Izdatelstvo: Lik.
  2. Strategiya za razvitie na kulturata v Obshtina Veliko Tarnovo – proekt 2020-2030 [Online] Available from: Accessed 07/04/2020].
  3. Proekt za Natsionalna strategiya za razvitie na balgarskata kultura 2019-2029 г. Available from: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4155  Online] Available from: https://www.ietf.org/rfc/rfc5280.txt [Accessed 07/04/2020].
  4. Culture statistics – cultural employment, Data extracted in December 2018 [Online] Available from: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/pdfscache/44958.pdf [Accessed 07/04/2020]
  5. Strategiya za razvitie na kulturata v Sofiya 2013-2023 [Online] Available from: https://sofia.bg/web/mayor-of-sofia/strategies/ [Accessed 07/04/2020]
  6. Kulturna strategiya na Obshtina Plovdiv [Online] Available from: https://www.plovdiv.bg/item/culture/ [Accessed 07/04/2020]
  7. Strategiya za razvitieto na kulturata v Obshtina Gabrovo [Online] Available from: https://gabrovo.bg/files/str-kultura.pdf[Accessed 07/04/2020]
  8. Tomova, B., Andreeva, D. (2011) Mapping of the cultural and creative industries in Sofia –2011[Online] Available from: [Accessed 07/04/2020]
  9. Kutin, L., (2010) European capitals of culture. Published by Nira communications