неделя, 6 юни 2021 г.

НУЖНИ СА КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ФЕСТИВАЛИТЕ, СМЯТА ЕКСПЕРТЪТ ЛЮБОМИР КУТИН

 















VINF 07:30:01 06-06-2021
MM1934VI.015 07:30
Варна - култура - позиция

Нужни са критерии за оценка на качеството на фестивалите, смята експертът Любомир Кутин


Варна, 6 юни /Георги Генчев, Мила Едрева, БТА/
В България има остра нужда от приемане на критерии за оценка качеството на фестивалите, които се провеждат, каза за БТА Любомир Кутин, автор на изследвания, учебници и книги в сферата на културата и изкуствата. Той е бил университетски преподавател, участник в различни културни проекти, в момента е и организационен секретар на фестивала на оперното и балетното изкуство - Стара Загора.
Фестивалите у нас сега съществуват в много аморфна форма, защото нямаме адекватни инструменти да идентифицираме тяхното качество, счита експертът. Според него, приоритетно трябва да се мисли за създаване на подходящи механизми, които да поставят всеки от културните форуми на мястото му. Обикновено всички се "измъкват" от тази задача с извинението, че изкуството е нещо субективно, но всъщност има много "улики", които могат да удостоверят значението на един артистичен форум, е позицията на Кутин. Според него, е задължително да има някаква санкция, защото фестивалите все повече се разпространяват. Ситуацията обаче започва да прилича на джунгла, а не на подредена градина, каза експертът. По думите му, липсата на авторитети и на ясни оценки, на критика, води и до дефицит на адекватни акценти в културните политики.
В моите изследвания се опитвам да идентифицирам стандарти, допълни Кутин. Според него, процесът с оценяването е двупосочен. По думите му, тези, които управляват, трябва да имат ясно структурирани приоритети, а гражданското движение, свързано с фестивалите, да се самоорганизира и да създава собствени стандарти. В момента има абсолютна търпимост към всякакви самозванци и такива, които всъщност срамят занаята, посочи Кутин. И допълни, че до голяма степен фестивалите са в аморфно състояние, тъй като я няма общността, която да налага правила, проявявайки солидарност, а на местно и национално ниво няма ясна политика, тъй като за публичната власт културата все още е твърде периферна.
Проблем е и това, че в много голяма степен фестивалите експлоатират вече създадено творчество, а грижата за създаване на нещо ново в различните изкуства отсъства, допълни Кутин. Според него, тези форуми, случвайки се за кратко време в определено място, пораждат ефект на глобализацията - дефицит на отговорности към времето извън фестивала, е мнението на експерта. По думите му, всъщност задача на форумите е да се ангажират с възпитаване на публики, включително извън времето, когато се случват. Тези неща, ако не се мислят и не се действа, ще продължаваме да тъпчем на едно място и да възпроизвеждаме безкултурие, е позицията на Кутин.
На въпрос защо се е заел да направи системно изследване на фестивалите, той отговаря, че в световен мащаб това явление се анализира сравнително малко, въпреки че този тип форуми във все по-голяма степен определят празничното съществуване на модерния човек. Все повече изкуствата приемат тази форма да се популяризират, обясни Кутин. Според него, фестивалите днес са преди всичко форуми за оценка и за честване на човешки способности, както и за събиране на хора било то в широк или специализиран кръг. Освен това, те са и начин за честване на традицията или отблъскване от нея, допълни Кутин. По думите му, фестивалите са събития, които маркират определено време и пространство, оживяват древни паметници или пък създават нови места за изкуство.
Тези културни форуми са и инструменти за регионалното развитие, допълни Кутин. Според него, ведно с другите си предназначения, свързани с изкуството, в чисто икономически план, форумите са вид предприемачество и допринасят за развитието на селищата, където се провеждат. Причината е, че със събирането на много хора става възможно да "дръпнат" напред туризмът, културните и творческите индустрии, допълни Кутин. Като пример в това отношение той дава Варна, която е домакин на първия фестивал, провел се изобщо в България - "Варненско лято". Началото е поставено през 1926 г., а основната причина да се случи е, че чисто исторически в този период, след Първата световна война, хората са имали нужда от надежда, а фестивалът им я дава, е мнението на експерта. Освен това, Варна като локация е открит град и тази предразположеност като географско положение и като манталитет на варненци, става фактор тук да се трансферират тези културни процеси, посочи Кутин. Според него, провеждането на първото издание на "Варненско лято" исторически съвпада и с развитието на младата тогава българска музика. По думите му, голяма част от българската интелигенция тогава е образована на Запад, но се завръща да работи в родината си и има нужда от трибуна, от възпитание на публиката. Ненапразно с първия роден музикален фестивал е свързано и името на великия Панчо Владигеров, допълни Кутин. И припомни, че първата директна ретранслация на радиопредаване от Европа за САЩ през 1937 г. е именно с негова музика, като американският слушател е чул в директен сигнал от Стария континент спектакъл на операта "Цар Калоян" в Братислава.
Според Кутин, проблем днес е и липсата на критика. По думите му, в съвремието ни няма акценти, няма авторитети и всичко много бързо се забравя. Имаме безкрайно много технически възможности, но нямаме никакви документи, допълни Кутин. Според него, това е една от големите разлики с отминали години, когато е било норма при създаването на публично съдържание да има коментар и оценка, като зад тях да стоят много добре премислени текстове. В момента оценяването е в социалните мрежи, където има изобилие от коментари, но те носят твърде фрагментарен и повърхностен характер, посочи Кутин. Неговата лична позиция е, че бъдещите изследователи ще имат сериозни затруднения. За да реконструират съдържанието на отминалите фестивали, те ще трябва да влизат в социалните мрежи, но там направо ще се "удавят", аргументира се експертът.
Точно възстановяването на миналото е била една от причините Кутин да се залови и с проект за създаване на уеб сайт, представящ фестивалните събития във Варна, критика и данни за тях. Идеята беше да опитаме да съберем и систематизираме документите, художествените факти, да покажем артистичния дух, обясни експертът. Според него, фестивалите всъщност са добър ключ за осмисляне на миналото, защото са концентрат на обществена енергия и артистични импулси, които са намирали своя територия и са се обозначили във времето и пространството. Всеки културен форум, който сме описали, сме го обозначили като години, каза още Кутин. Той уточни, че екипът, работил по проекта, е идентифицирал 75 фестивала във Варна, 53 от които съществуват и към момента, а 22 вече ги няма. Експертът допълни, че планът е в предстоящите 5 години да се работи активно около 100-годишния юбилей на ММФ "Варненско лято". Идеята е да се направи опит за систематизиране на програмите му през отминалия един век. Освен това, екипът планира да направи гигантска 100-годишна карта на фестивалите във Варна, на която ще бъде отбелязано хронологично кога какво се случва.
По темата за влиянието на пандемията върху фестивалите, Кутин смята, че то тепърва ще се види - както върху начините на провеждането им, така и като локации. В много голяма степен онези изкуства, които се възпроизвеждат с технически средства, чрез принудителната изолация намериха нови инструменти да достигат до публиката и това ускори тяхното разпространение, демократизира ги, посочи Кутин. Според него обаче, пандемичната обстановка е показала и това, че колкото и да се усъвършенстват каналите за комуникация, живото преживяване няма как да бъде заменено. В бъдещето изкуството ще има възможност да прониква до много повече места чрез каналите на цифровизацията, но и в много по-голяма степен ще бъде усетена нуждата на хората от живо съприкосновение с него, посочи Кутин. И припомни как при появата на грамофона и киното се е смятало, че концертите и театрите ще изчезнат. Да, но ги има и днес, защото хората имат нужда да срещат изкуството на живо, защото и най-съвършената технология не може да замени този контакт, обобщи Кутин.



/ММ/

Варна , култура , позиция

вторник, 25 май 2021 г.

ВЪПРОСИ КЪМ НОВИЯ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

 


  1. Какви са неразплатените разходи към днешна дата в подразделенията на Министерството на културата? В повечето случаи става въпрос за фирми от малкия и средния бизнес. Издали са фактури за платове за костюми, сценографско оборудване, реклама, хотелски услуги, транспорт… Има и много творци на свободна практика - режисьори, диригенти, хореографи, художници, актьори, музиканти... Плащат осигуровки, ДДС за приходи, които реално не са получили. Така нерегламентирано кредитират държавата.
  2. Каква е Вашата оценка за Методиката на делегираните бюджети в сценичните изкуства, при която финансирането е обвързано с приходите от входни билети?  Планирате ли инициативи за промени?
  3. Съгласно отчета за касовото изпълнение на бюджет 2021 към 30 април в сценичните изкуства – направление Театри, при годишен план 71 669 012 са изразходвани 14 982 009 лв., а в направление Оперно-филхармонични дружества и опери, при годишен план 32 852 368 са изразходвани 15 103 634 лв. и Оркестри и ансамбли – при план 11 896 820 лв., са изразходвани 5 006 243 лв. Очертава ли се криза в подсигуряването на бюджетни средства за музикално-сценичните и танцови изкуства и ако е вярно, как възнамерявате да противодействате на тази тенденция?
  4. Ще публикува ли Министерството на културата натуралните показатели и комплексните оценки на институтите за сценични изкуства през 2020 г.?
  5. В момента са преустановени всички назначения в Министерството на културата. Възнамерявате ли да анализирате тази практика, да направите корекции в конкурсните процедури и да ги възобновите?
  6. Съгласно бюджета на Министерството на културата в Бюджетна програма "Фестивали, конкурси, събития и чествания" са предвидени за 2021 г. 1 240 000 лв. Тяхното изразходване досега не е обвързано с публични процедури. Ще предоставите ли данни колко средства и за какви събития са изразходени или предстои да бъдат изразходени?
  7. В Методиката за делегираните бюджети за сценични изкуства фигурират 12 приоритетни фестивала за музика и театър, чиято селекция носи финансови бонуси за държавните културни институти. През 2019 г. Бюджетна програма "Фестивали, конкурси, събития и чествания" не е подкрепила финансово 5 от 12-те приоритетни фестивала. Става въпрос за: Фестивал на оперното и балетното изкуство – Стара Загора, Международен фестивал за спектакли за деца „Вълшебната завеса“ - Търговище, Театрален фестивал „Младите в театъра“ - Ловеч, Международен театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ – Ямбол, Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ – София. Ще подпомогне ли  Министерството на културата през 2021 г. посочените фестивали, които оформят един от малкото качествени показатели за оценка на дейността на държавните институти за сценични изкуства?       

вторник, 18 май 2021 г.

ЗА НАГРАДИТЕ „ВАРНА“

Награда „Варна“ е замислена в далечната 1965 г. С решение на Изпълкома на Варненския градски народен съвет /дн. Общинската администрация/ се учредява награда за стимулиране на творчеството на местните автори. Информация за отличията е систематизирана от 1972 г. насам. През 1979 г.  е създаден специален Статут, променян през 1884 г. и обновяван през 2004-2007 г.[1]

Първоначално с наградите изцяло е ангажирана общинската администрация. След 1989 г. в процедурата все по-активно участват творчески съюзи и сдружения, организации и граждани. Специално жури, избрано от Общинския съвет, оценява с тайно гласуване приноса на кандидатите. То се потвърждава с явно гласуване от Постоянната комисия "Култура и духовно развитие" и от Общинския съвет.  

Консумирането на предложения все по-успешно имитира оценки. Отговорностите се размиват. Вместо да се регистрират постижения, се измерват активности.

В 50 годишната си история са връчени над 330 награди. Ето и тяхното разпределение по десетилетия:


Девалвацията е очевидна. В сегашния си вид определянето на Награди „Варна“ наподобява повече състезателна игра. Реалният принос на творците остава на заден план. Един нов Статут, с по-ангажирано и експертно ориентирано отношение от страна на местната администрация и Общинския съвет, трябва да намести разбърканите пластове. За целта е необходима здравословна комбинация от наблюдения, анкети, предложения, препоръки, оценки...  


[1] Дряновски, Борислав. Носители на Награда Варна, Издателство Славена. 2010


събота, 1 май 2021 г.

ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА

 

Необходимо пояснение

Личното ми участие в конкурса може да се приема по-скоро като антропологически експеримент, нещо като „включено наблюдение“. Това позволява по-детайлно изследване на системата, която обслужва директорските назначения. В хода на неговата реализация са синтезирани някои идеи за оздравяването ѝ. Те се основават и на документите в отговор на подадено заявление по Закона за достъп до обществена информация до Министерството на културата.

***

Условията

В заповедта на министъра и в обявата за конкурса на Театрално-музикален продуцентски център - Варна се изисква Концепция за развитие за срок от четири години в обем не повече от пет страници. Подобно условие е неизпълнимо. Дори само изброяването на репертоарния план със заглавия и постановъчни екипи отнема много повече място. Всеки, който се опита да се вмести в регламентирания обем, е принуден да прави компромиси в съдържанието. Концепциите са разработени в началото на 2020 г. – непосредствено преди пандемията:

ЛЮБОМИР КУТИН - КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТМПЦ - ВАРНА  

в 5 страници:

ДАНИЕЛА ДИМОВА – КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТМПЦ - ВАРНА

в 44 страници.

Комисията

В нейния състав, съгласно заповедта на министъра, са служители на Министерството на културата, представители на синдикатите и експерти. Комисията не санкционира нарушенията в регламентирания обем на едната концепция. Още повече, нейното съдържание е своеобразна манифестация на привилегирован достъп до данни.  

Репертоарът

Едната концепция конструира годишния брой премиери в определена логика: две опери, един балет, една оперета или мюзикъл и един спектакъл за деца, а в театъра - класическо българско заглавие, класическо световно заглавие, съвременен световен автор, съвременен български автор, за деца и образователен спектакъл. Част от премиерите са нови заглавия и създадени специално за оперната, балетната и театрална трупа.

Конкурентната концепция е без обоснована репертоарна конструкция. Планира огромно количество постановки и музикални програми - годишно над 80 на брой. Подобна продукция няма как да се поддържа. Натъква се на физическите предели на изпълнителите, на неуместни професионални компромиси, на нуждата от огромни складови площи...

По време на събеседването оценката, че театрите и оперите в България са се превърнали в нещо като вехтошарски магазини, активно се опонира от членове на Комисията, ангажирани в текущия репертоар на Института. Допълнението, че  масово се нарушават и авторските права на художници и костюмографи се приема с раздразнение.

Публиката

Изобилието в продукцията компенсира ниската ефективност и средна запълняемост на залите. Комисията не разполага с подобни данни. Ето една илюстрация от 2018 г. Дигиталните технологии имат огромни възможности. Те обаче не са оползотворени. Ако потребителят потърси актуална информация или пожелае да си закупи билет от сайтовете на Драматичен театър „Ст. Бъчваров“ и Държавна опера – Варна изпада в безпомощно състояние. 

Планирането

По-малко събития с по-дългосрочно планиране, по-добре организирана публичност, по-висок среден приход от билети, намалени общи разходи за текущ репертоар, повече инвестиции в ново творчество и специално създадени продукции, увеличено време за репетиции, музейна експозиция, дигитализация в наблюдението и оценката, бази данни, софтуер в администрацията, онлайн продажби на билети. Комисията приема подобни идеи за екзотични, а адмирира очевидно нереалистичните планове на конкуренцията.

Споделената необходимост от нова сграда за опера и балет във Варна среща нескрита насмешка. А прозаична истина е, че двата Института работят в унизителни битови условия. Има остра нужда от нови пространства за репетиции и представления, които ремонтът на Сцена Филиал няма как да реши. Голяма част от техническите дейности се изпълняват, както в зората на театралното дело във Варна.

Резултатите

Оценъчните карти регистрират представянето на кандидатите. Ето ги и в обобщен вид. Както се казва в подобни случаи: На печелившите честито!

Някои препоръки към Министерство на културата

Възможна алтернатива на конкурсите е периодичната атестация, съгласно предварително приети и договорени показатели. Конкурсните процедури могат да се прилагат само за директорите с незадоволителна оценка.

Не е професионално един директор да се  сменя „от днес за утре“. В развитите страни този процес отнема поне две години. 

Добре е да се щади достойнството на всеки, който е инвестирал усилия в управлението на института или в кандидатурата за негов директор.  

Комисията и кандидатите се нуждаят от равнопоставен достъп и анализ на данни. В противен случай се губят ориентирите и аргументите за преценки:

  • репертоар на културния институт към датата на конкурса;
  • годишен размер на финансирането от Министерството на културата;
  • показатели за брой зрители, приходи от билети, наеми, трансфери и други услуги дейности към датата на конкурса;
  • щатно разписание като брой, видове длъжности;
  • Фонд работна заплата;
  •  годишни отчети;
  • дългосрочни договори по Закона за обществени поръчки;
  • дългосрочни партньорски договори;
  • договори за наем;
  • първични документи от годишни комплексни оценки.

Конкурсната процедура да се съпровожда с декларации, че членовете на Комисията не са ангажирани в постановъчната дейност на Института, който оценяват.

Да се гласува тайно.

Избраните директори да публикуват своите работни управленски програми и междинни отчети за тяхното изпълнение.

Ето някои конкретни предложения за допълване на системата за наблюдение и оценка на културните институти.

Ето и данни от още един експеримент по темата.

Ефективните политики и качествените изследвания в културата са невъзможни без създаване и поддържане на бази-данни, свързани с:

  • репертоарното съдържание на бюджетно финансираните драматични и оперни театри, оркестри и ансамбли;
  • ефектите от образователни и социални програми;
  • ангажираните творци от свободния сектор;
  • приносът на институтите за развитието на ново художествено творчество;
  • приносът за на институтите спрямо културните и творчески индустрии, включително културен  туризъм, реклама, филмопроизводство, графичен дизайн, софтуерни доставчици.  

събота, 10 април 2021 г.

БЕЛЕЖКИ ЗА ФОНД КУЛТУРА В ОБЩИНА ВАРНА


 


2021 година започна тежко за всички в условията на КОВИД пандемията. Сроковете за подаването на проекти пред Фонд Култура във Варна отдавна приключиха, но резултати все още няма. Представеният анализ е съпроводен с очакването да подпомогне ангажираните страни в намирането на добри решения.

Фонд или административна програма?

В Закона за закрила и развитие на  културата е предвидено Общинските съвети да създават фондове за подпомагане на културата. Във Варна фондът се финансира като част от бюджета на Дирекция „Култура и духовно развитие” – Дейност 759 „Други дейности по култура”.

Оказва се, че общинският бюджет е единствен източник за попълването на фонда. А Законът за закрила и развитие на културата предвижда много по-разнообразни финансови инструменти: целеви програми и проекти в областта на културата, дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица, лихви по сметките на фонда, други източници, определени с решение на Общинския съвет.

Сегашният статут на варненския фонд не позволява това, защото практически съществува като административна програма в рамките на Дирекция „Култура и духовно развитие“. Оползотворяването на описаните в закона възможности, преминава през регистрацията на фонда като общинска фондация.

Управлението

Фондът се управлява от 11 членен Експертен съвет. Петима от неговия състав са регламентирани като длъжности: Председателят и двама членове на постоянната комисия „Култура и духовно развитие” в ОбС, Директорът на Дирекция „Култура и представител на Обществения съвет по култура. Експертния съвет се попълва и от шест други участници, с компетенции в различни сфери на изкуството и културата. Те се избират на Заседание на Общинския съвет за срок от една година.

Фондът е изцяло зависим от местната власт и администрация. А в развитите държави подобни структури винаги са „на една ръка разстояние“ от институциите на властта. Така се търси по-ангажирано експертно участие и превенция спрямо управленски злоупотреби.

Планиране и реализация

Фондът работи с годишни бюджети. В този процес административните процедури „изяждат“ поне четири месеца от годината – планове, предложения, консултации, обсъждане, гласуване на бюджет, отчети и други подобни.

Освен това се обявяват две сесии годишно. Първата финансира проекти между 10 март и 1 юли, а втората – между 1 юли и 1 декември. В най-добрия случай потенциалните бенефициенти имат едва 5 месеца за реална дейност.

Две конкурсни сесии за една година е проява на административно разточителство и нереална преценка за капацитет. Как е възможно в рамките на два месеца да се обхванат и реализират успешно две тежки процедури – като подготовка, комуникация, документация, оценки, заповеди, договори…

Обвързването на културния живот с едногодишно /осем месечно/ проектно финансиране поражда лавинообразен ефект. В огромния поток от предложения потъват и изчезват филтрите на професионалните стандарти. „Проектният натиск“ излиза извън контрол. Последиците са все по-редуцирани бюджети на успешните кандидати и все по-проблематични обществени ползи.

Реално погледнато, конкурсите с проекти в рамките на една календарна година, са оправдани единствено за краткосрочни дребномащабни мерки или за експерименти с висока степен на риск. Големите събития се нуждаят поне от тригодишен хоризонт. Една фондация, може да си позволи подобно договаряне, но в условията на общинската администрация, това е незаконосъобразно.

Направленията във фонда

В момента Фонд Култура финансира фестивали и конкурси /с над 20 издания и продължителност над 7 дни; с над 15 издания; с над 10 издания и до 10 издания/, творчески проекти /визуални, изпълнителски изкуства, музика, литература, филми, архитектура и дизайн/, национално и международно сътрудничество.

Изваждането на фестивалите в отделно направление е със спорен ефект. Подобно обособяване ги отчуждава от всекидневната художествено-творческа активност.

Част от фестивалите във Варна са „внос“ от столицата. Не са редки случаите, когато организаторите им игнорират местните творци и институции или лимитират участието им в нискоквалифицирани обслужващи действия. Няма драма. Фестивалите са своеобразен взрив в рутината, към която е предразположена локалната общност. Но подобен устрем е добре да се балансира от насрещни изисквания за по-трайни отговорности на място: за целогодишни образователни програми, или приемуществено ползване на местни ресурси: транспорт, туристически продукти, екипи за конференции, семинари, реклама, сувенири, панаири, изложения, филмопроизводство…

Размерът на финансирането на фестивалите, незнайно защо, е обвързан не с тяхната история и принос в културата, а с броя на реализираните издания. И тогава, какво се случва с биеналетата или триеналетата? „Златният делфин“, със своите 17 издания и над 50 годишна история, се оказва тотално подценен. Приоритетната подкрепа на бързооборотни дейности е силно деструктивно и опасно явление, особено в културата и изкуствата. Тук си имаме работа с една консервативна система, в която отглеждането на талант, майсторство и компетентности отнема многогодишен къртовски труд и лишения.

Накратко, съкратените срокове във Фонд Култура не подпомагат ново художествено творчество в голяма част от изкуствата, не позволяват да се ангажират значими изпълнители, спектакли, изложби, да се подплатят със задължителната публичност, маркетинг и реклама за промотиране на региона. И най-важното – не гарантират разнообразен, качествен и равномерно наситен културен календар.

Кандидати

Процедурата във Варна насърчава участието на независимия сектор и възпира бюджетните институти. Ограничението е формално. Стига да поискат, държавните или общински културни институти си намират допустим кандидат и се ситуират като подизпълнители. Така, независимите културни организации се превръщат в нещо като брокери, в полза на бюджетните културни институти. Така проектите се оскъпяват.

Но това е малката беда. По-голямата е търпимостта спрямо проявите на очевиден конфликт на интереси в лицето на служители от общинската администрация и дори членове на Експертния съвет. И досега продължаваме с равнодушие да отминаваме ангажирането им като автори на книги, участници в сценични събития, членове на жури в различни конкурси и т.н.

Фондът е добре да се отвори към бюджетните културни институти. Но е крайно наложително да не допуска ангажирането на общински служители и членове на Експертния съвет във финансирани общински проекти.

Финансиране

До 2020 година изискването за 30% собствено финансиране отблъскваше авторите на некомерсиални проекти. Редуцирането му до 5% от общия бюджет заради КОВИД кризата направи Фонда по-достъпен, но липсват данни колко кандидати и с какъв успех са се възползвали от тази възможност. Някои изисквания в бюджетната рамка създават допълнителни неудобства. Най-спорни са минималните 10% разходи за реклама в бюджета за всеки кандидат.

Често бюджетите на успелите кандидати се намаляват драстично, като достигат едва 20-30% от предварително заложените разчети. Това подхранва допълнителни компромиси в качеството. Изходът е в регламентирания минимум. В Русе се одобряват не по-малко от 80% от бюджетите на кандидатите. В столицата - 60%. Във Велико Търново финансирането се обвързва с получената оценка:    

  • оценените проекти с над 90 т. получават 100% от заявеното финансиране;
  • оценените проекти с над 80 т. получават до 90% от заявеното финансиране;
  • оценените проекти с над 60 т. получават 80% от заявеното финансиране;

Оценка

Оценъчните карти във Фонд Култура са детайлно разработени: връзка с градския контекст, надеждност на кандидатстващата организация, партньори, планиране, визия, новаторство, устойчивост и др. 

В публичното пространство се появяват само имената на успелите кандидати, проектите и сумите, с които се финансират. Данните за средствата, които са поискани, анотациите на проектите и аргументите на оценителите и комисията остават единствено за служебно ползване.

Наблюдение

Съгласно Правилника за дейността на фонда мониторингът е ангажимент на специална Комисия. Нейна основна цел е да въведе публично споделени критерии, показатели и стандарти. Документи с подобно съдържание не са открити в сайта на фонда. А липсата на предварително приети показатели прави проблематични последиците от дейността на Комисията. От доклада за 2020 г. научаваме, че наблюдението се основава на оценка за ефективност /самооценка и обратна връзка/, оценка на реализацията /медиен мониторинг и таен посетител/ и потребителско възприятие /EXIT проучване/. Така структурирани, действията на Комисията са приложими спрямо събития с ясно изразен публичен профил. Но има и такива, които и без демонстриран публичен ефект могат да имат ценен принос в културния и творчески живот на града. И обратно, има проекти с огромен шумен ефект, за които е валидна поговорката „всяко чудо за три дни, а във Варна – за два“. Продуктовото позициониране, проявеният интерес, заявената удовлетвореност и начините, по които е отразено съдействието на Фонда не могат да изчерпват социалните блага произтичащи от реализацията на проектите.

Има достатъчно „улики“, с които могат да се удостоверят безпогрешно обществени ползи. За целта статистиката, маркетинга, демографията, психологията, социологията, естетиката и културната антропология трябва да си подадат ръка. Дигиталните технологии са насреща: разпределението на броя и размера на финансовите предложения в отделните направления, тенденциите през годините между искани и отпуснати средства, средното редуциране на бюджетите, грешките в попълването на документите, бюджетите, ефектите от комуникацията, предложенията, характеристиките на местното културно и художествено съдържание, като видове, жанрове, стилове, процесите, които произтичат от тях, броя на подкрепените творци, тяхното разпределение по видове изкуства, осигурени работни места, съдържанието на медийния мониторинг като видове публикации, ключови думи, коментарите, които предизвикват и т. и т.н.

Това са накратко проблемите. Решенията изискват корекции в нормативната уредба, управлението и подобрена комуникация. 

неделя, 21 март 2021 г.

ТЕМАТА "КУЛТУРА" В ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2021 ГОДИНА

Сред регистрираните 30 партии и коалиции за предстоящите избори едва 10 са публикували в сайтовете си предизборни програми. 9 от тях засягат и темата "култура". Анализът на съдържанието им в тази част се фокусира в следните показатели:

  • секторни политики - включват библиотеки, наследство и музеи, литература и издателства, визуални и сценични изкуства, читалища, аудиовизия и медии и активно участие на гражданите. До голяма степен тази структура е съобразена с националните и европейски статистически стандарти;.
  • функционални политики - включват планирани дейности, свързани с творчество и разпространение на култура и изкуства;
  • връзка с други системи - образование и наука, региони, туризъм.

Представената графика илюстрира разпределението на приоритетите в предизборните програми:



Ето и разпределението на темите::



Участниците в изборите са най-ангажирани към аудиовизията и медиите, визуалните изкуства и наследството. В първия случай интересът е продиктуван от състоянието на свободата и собствеността на медиите. Сред движещите мотиви са и призивите за възраждането на българската киноиндустрия. Фокусът към визуалните изкуства се предопределя от състоянието на градската среда, подкрепата на съвременното изкуство и от независимите творци, голямата част от които се причисляват към този вид художествени дейности. Темата за наследството се крепи на богатите древни културни находища и състоянието на движимите и недвижими паметници на културата. 

Втората група по активност заемат темите, свързани със сценичните изкуства, читалищата и връзката с образованието и науката. Сценичните изкуства през последните години са в центъра на разгорещен дебат заради обвързването на държавното им финансиране с приходите от продажба на билети. Читалищата и връзката с образованието и науката са сред основните аргументи в полза на социалната значимост и гарантиране на приемственост в културата.

Библиотеките, литературата и издателствата оформят третия тематичен спектър. След киното и медиите, това е другият подсектор, в който се преплитат творчество и индустрия.

Активното участие на гражданите в култура и изкуства, разпространението на културни и художествени ценности, творчеството, туризма и регионалното развитие, имат маргинален статус. Този факт илюстрира отсъствието на достатъчно конкретика в предложените идеи и решения. 

Интерес представлява и разпределението на обхватността в програмите за култура по партии и коалиции: 


Ето и частите от предизборните програми за култура по реда на номера на бюлетините:

1 ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ

КУЛТУРА

В дългата си 130-годишна история ВМРО е разпознаваема с особена чувствителност към съхраняването на българската културна идентичност и опазването на националния културен идеал.

ВМРО е против мултикултурализма и унификацията, която идва с глобализма и счита за основен приоритет възраждането и съхраняването на българските традиции, език, самобитност, обичаи, дух, религия и културно-историческо наследство.

1. Основен акцент на ВМРО е запазването и популяризирането на националното ни историческо и културно наследство като средство за съхранение и развитие на древната ни култура и богати традиции в контекста на многообразието от култури в Европа.

2. Ефективни и категорични дипломатически реакции при случаи на заличаване на българска историческа памет в църкви, унищожаване на паметници, подмяна на документални, книжовни и литературни ценности, каквито се наблюдават особено в Македония, както и в Западните покрайнини, Северна Добруджа и др. Същото се отнася при подмяната на самоличността и самосъзнанието на български национални герои.

3. Политика за държавна подкрепа на български автори за създаване на високохудожествени културни постижения в областта на литературата, музикалните и танцовите, сценичните и визуалните изкуства. Създаване на регулирани механизмите за адекватен достъп на българските произведения на изкуството до своите публики.

4. Приемане на Националната стратегия за развитие на културата.

5. Закон за българския книжовен език, който да регламентира включително употребата му и използването на българските шрифтове във виртуалното пространство, електронните услуги и телекомуникациите.

6. 22 март да бъде обявен с решение на Народното събрание за „Ден на националното знаме и националното единство“.

7. Повече българска музика в родния ефир – настояваме поне 1/3 от музикалното съдържание на радио- и телевизионните програми да е предназначено за български изпълнители, автори и музиканти.

8. Закон за сценичните изкуства, който да подобри тяхната регулация и да осигури възможност за създаване на ново национално творчество. Въвеждане на условно-постоянни разходи, неангажирани с делегирания бюджет.

9. Преосмисляне на начините за стимулиране на творците със свободни професии, които честно и почтено работят години наред в културния сектор и са сред най-потърпевшите от пандемията от Covid-19. Затварянето на концертните, изложбените, репетиционните, театралните и кино залите, пълното спиране или чувствителното намаляване на снимачния процес на филми и сериали беше удар, от който българската култура ще се възстановява с години.

10. ВМРО ще бъде балансьор между конфликта култура – пазар.

11. Активна подкрепа за българското кино и отстояване на позицията за приоритетно държавно финансиране на производството на български филми като съществена част от националната култура.

12. Достъпност на филмите за хора със слухова загуба.

13. Превръщане на читалищата в съвременни информационни центрове и средища за творческо самоизразяване. Приемане на национална програма за възраждане на читалищната дейност „Култура за всеки“ – средства за творчество, капиталови разходи, обновяване на библиотечния фонд и материалната база.

14. Повишаване на възможностите на държавните, професионални фолклорни ансамбли и формации, както и частните такива, да издирват, съхраняват, адаптират и популяризират националното музикално, танцово изкуство и традиционни обичаи.

15. Популяризиране, модернизация и дигитализация на фондовете на художествените галерии, музеите и библиотеките. Попълване на съдържанието им чрез откупуване на експонати и книги.

16. Създаване на национална дигитална културна платформа, която да представя по атрактивен и достъпен начин най-добрите български образци в областта на културата с образователна и възпитателна цел.

17. Дигитализация, реставрация и съхранение на класически български филми, филми с висока художествена, документална и изобразителна стойност, сериали и театрални постановки. Решаване на проблема с авторските права. Съдържанието на платформата ще укрепва самосъзнанието, както на „историческите“ български общности, така и на нашите сънародници, които временно или постоянно пребивават в чужбина. Всички те, независимо колко далеч са от България, ще получат възможността да гледат „на живо“ културни събития, а децата им ще имат всички условия да не забравят българския език и да познават добре своята родна история.

18. Популяризиране на българската култура в чужбина чрез съвременните технологии и комуникационни канали и участие в програмите на ЕС за култура, аудиовизия и медии.

19. Подпомагане и консултиране при кандидатстването на български проекти по европейски културни програми.

20. Национална програма за популяризиране на българските културни достижения в училищата и организиране на семинари за ученици за допълнителни знания и умения в различни области на българското изкуство и култура.

21. Разширяване на списъка за подпомагане от Национален фонд „Култура“ на значими етнографски и фолклорни фестивали с цел съхраняване автентичния дух на миналото – изконни български занаяти, фолклорни и кулинарни традиции.

22. Възможност за досег до сценичните изкуства и пътуващо кино в малките населени места с финансиране от държавата. Посещение на премиерни театрални постановки на български автори на символични цени от ученици, студенти и пенсионери.

23. Повишаване на качеството на художественото образование на заетите в сферата на културата.

24. Национална програма за обновяване на религиозните храмове в България.

25. Насърчаване на създаването на неделни училища и православно възпитание.

26. Насърчаване на алтернативното финансиране на културата и изкуствата чрез промени в Закона за меценатството и създаване на предпоставки за увеличаване притока на средства от частния сектор в културата.

МЕДИИ

1. ВМРО срещу фалшивите новини

Изчистване на медийното пространство от фалшиви новини и отговорност за достоверността на информацията. Чрез промени в Закона за радиото и телевизията настояваме интернет-сайтове, онлайн платформи, блогове и други информационни портали, които искат да се припознаят като медии, да бъдат регистрирани в Съвета за електронни медии. Целта е да се знае чия собственост са и кой носи отговорността за съдържанието им.

2. Без новини на турски език по БНТ

ВМРО настоява предаванията и новините в българския ефир да се излъчват само и единствено на официалния език, който според Конституцията на Р България е българският. В тази връзка предлагаме чрез промени в Закона за радиото и телевизията да отпадне възможността в ефира на БНТ да се излъчват новини на турски език.

3. Въвеждане на изискването за квота българска музика в ефира, не по малко от 30% от ежедневната музикална програма.

 2 НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ (ПП КОАЛИЦИЯ ЗА ТЕБ БЪЛГАРИЯ, ПП БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ)

Не е открита публикувана предизборна програма.

 3 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД

Не е открита  публикувана предизборна програма.

 4 БСП ЗА БЪЛГАРИЯ






 5 ВЪЗРАЖДАНЕ

 МАКЕДОНИЯ

Истината е само една - България и Македония са едно цяло. И ние ще се погрижим за обединението ни.

  • Ключов е въпросът за отношенията с Македония. Македония е втората българска държава на Балканския п-ов и Възраждане работи за обединението на двете български държавни формации в едно обща държава. Пътят към това обединение е все по-пълна икономическа, културна и политическа интеграция, която да доведе до възстановяване на разкъсаното единство на българската народност и да направи България най-голямата и силна държава в Югоизточна Европа. 
  • Пълна икономическа, културна и политическа интеграция с Македония, до пълното интегриране на двете български държави.
  • Крайната цел на външната ни политика е цялостно обединение с Македония и възстановяване и поддържане на пълната държавна независимост на обединена България

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Западните Покрайнини, Добруджа са само част от изконните български земи.

  • Жизненоважно е активизирането и засилването на отношенията с българските малцинства и емигрантски общности, преди да сме станали малцинство в собствената си страна. Проактивният, интелигентен подход към тези общности трябва да бъде една от основните цели на националната ни политика. Държавата трябва да подпомага и да поеме активната защита на правата на българските общности в Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Украйна, Молдова, Косово, Албания и Румъния Тя трябва да подпомага задоволяването на културните им нужди и да ги защитава от асимилация чрез откриване на нови землячески организации, читалища и училища в чужбина, които да поддържат българският дух; Обучение на децата на задграничните българи в български училища и университети. Издаване на вестници и списания за диаспората, осигуряване на български сателитен телевизионен сигнал и връзка с интернет;
  • Активна външна политика по реализиране на транспортните коридори, включително очертаните през 1991г. в Критската транспортна конференция европейски коридори 4, 7, 8, 9 и 10.  Реализиране на връзките с Македония, Румъния и Сърбия. Магистрала Букурещ Гюргево Русе София, втори мост на Русе Гюргево, жп линия Гюешево Скопие, пътни връзки и нови гранични пунктове при Симитли Пехчево, Струмяни Берово, Ново корито Салаш, Арда Паранести, Рудозем Ксанти.
  • Максимално възползване от свободата на движение на стоки и ресурси в рамките на ЕС. Отпор на опитите  на брюкселската администрация да внедрява безмислени регулации. Справяне с мигрантската криза чрез активна политика, координирана с Европейския съюз и в частност с Вишеградската четворка, особено за охраната на южната ни граница.  
  • Сериозна роля трябва да изиграе предоставянето на българско гражданство на етническите българи В работата с българската диаспора трябва да се включат освен  МВнР, Агенцията за българите в чужбина, Агенцията за чуждестранни инвестиции, но и на ръководството на БПЦ и другите религиозни общности у нас. Както и посветени на каузата НПО. Те може да бъдат посредник при организираното преселение на етнически българи от диаспората в обезлюдени или обезлюдяващи се селища.

 6 ПП АБВ

 ВЪЗРАЖДАНЕ НА КУЛТУРА,  ДУХОВНОСТ И КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

 Приемане на цялостна стратегия за развитие на културното наследство

Изготвяне на информационно, изследователско и институционално осигуряване на системата на културата

Организиране и провеждане на надзор върху 40-те хиляди културни ценности в Република България

Предоставяне и стимулиране на възможностите на доброволните граждански сдружения да участват в процеса на вземане на решения за съдбата на културните ценности

Гарантиран достъп на хора в неравностойно положение до културните ценности

7 АТАКА

 Не е открита  публикувана предизборна програма.

 8 КОНСЕРВАТИВНО ОБЕДИНЕНИЕ НА ДЕСНИЦАТА /ПП КОД/

 Не е открита  публикувана предизборна програма.

9 ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ДПС

Липсва темата "култура" в предизборната програма.
 

10 БЪЛГАРСКА ПРОГРЕСИВНА ЛИНИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

11 ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ (ДА България, ДСБ, Зелено движение)

За нас културата е един от факторите, гарантиращи добро качество на живот. Съвместното съществуване на хората поражда потребност от споделени норми и ценности, език, традиции и памет, вярвания, надежди и мечти. Културата е средата, в която този съвместен духовен живот се осъществява. Чрез разказите и символите, които тя създава, хората си отговарят на въпросите „Кой съм аз?“ и „Кои сме ние?“ и се свързват в солидарна връзка. Затова културата е „лепилото“ на съвместния живот. 

Визия за сектор „Култура“

Така разбрана, културата надскача традиционната дефиниция на малък сектор със скромен бюджет за културното наследство, творците и институции, понякога и публиките. Подобно на природата културата се оказва аспект на цялостната среда, в която протича животът на обществото, на различните групи и общности, на индивида. Затова българската конституция определя културата като първостепенно благо и право на гражданите. 

Ако културата е жизнена среда, то грижата за нея трябва да бъде системна и цялостна. Културните политики не трябва да са кръпки на парче, а устойчиво да осигуряват доброто състояние и развитие на цялата сфера. Чрез това политиките за култура и образование придобиват значение на грижа за човешкия капитал, имаща дългосрочно отражение върху икономиката и върху институционалната култура. По отношение на един специфичен сектор – културните индустрии, влиянието върху икономиката е пряко. Културните индустрии могат да създават повече работни места и да увеличат приноса на културата към БВП (в момента, по данни на Обсерваторията по икономика на културата, приносът на културните индустрии за 2019 е 5,26% от БВП). 

Контекст и анализ на моментната ситуация в сектор „Култура“

България има солидна база от културни институции, сграден фонд и инфраструктура. Разполагаме и с творчески ресурс – артисти, художници, музиканти, оркестри и трупи, някои от които на световно ниво. Този потенциал обаче се управлява хаотично и неефективно, изолирано от световните постижения и тенденции, без визия. Голяма част от държавните театри, оркестри и музеи са слабо финансирани, заплатите са мизерни; управлението често зависи от гилдийни интереси и лобистки натиск, което деформира цялостната културна политика и финансова подкрепа. 

Интересът на масовата публика към качествено културно съдържание не е висок, броят на посещенията в театри, музеи, кина и галерии от години е значително по-нисък от средния за ЕС. Фонд „Култура“ продължава да е срамно малък за нуждите на културната дейност в България. Още по-неблагоприятно е положението в области на културата, в които „се правят пари“: често в тях добре организирани групи от олигарси, чиновници и „експерти“ снемат статут на „защитено културно наследство“ от сгради, допускат антични предмети да попаднат в частни колекции, да се ползват фондове на ЕС за „реставрация“ на стиропорни крепости, създават условия за нелегална търговия с класици на българската живопис. За да не пречи на този процес, практически беше унищожен експертният потенциал на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). 

В голямата картина на културата, разбирана като жизнена среда, нещата са почти катастрофални. Нарастват нивата на вторична и функционална неграмотност в българското население, скъсана е връзката между култура и образование, култура и медии. Българското публично пространство и социалните мрежи са отровени от езика на агресията и омразата. Културната продукция живее в изолирани „острови“ – театри, оперни зали, галерии и библиотеки; нейните създатели често мизерстват и губят контакт със световни и европейски процеси. Малките провинциални градчета и села са истински културни пустини, читалищната мрежа не използва потенциала си. 

Основни действия за модернизация на сектор „Култура“

Общи инструменти 

  • Стратегическо планиране: 10-годишна стратегия за развитието на българската култура, съставена от      4-годишни програми и едногодишни планове с конкретни действия.
  • Диверсифицирано и децентрализирано финансиране, следващо стратегията;
  • В рамките на мандата – увеличаване на бюджета за култура до 1% от БВП. 
  • Увеличаване и преструктуриране на фонд „Култура“, извеждането му извън МК; създаване на 6 регионални и 29 областни фонда, подпомагащи децентрализирано местно финансиране.         
  • Реформа и хармонизиране на нормативната база съобразно стратегията. Акценти върху: 
  • закони, за всички отделни изкуства и творчески индустрии;
  • ревизия на закона за културното наследство; 
  • преобразуване на закона за меценатството в закон за меценатството, спонсорството и дарителството;
  • ревизия на закона за авторското право;
  • закон за национален фонд „Култура“ извън МК, отделен закон за „Национален фонд „Кино“;
  • ревизия на закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка със задълженията на обществените медии към българската култура;
  • нов закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия.
  • Увеличаване на административния и експертен капацитет на МК; създаване на автономни центрове по отделните изкуства, самостоятелни разпоредители с бюджетни средства.      
  • Единна дигитална платформа към МК за електронно управление и координиране на процесите в българската култура; Създаване на информационна банка за събития и личности в българската култура. 
  • Ефективно използване на европейските оперативни програми чрез ключови партньорства между МК и МИ;
  • Разработване на цялостна система от алтернативни източници на финансиране;
  • Самостоятелно звено за статистически и научни изследвания върху българската култура, включващо системни проучвания върху заетостта и заплатите на творците и изпълнителите, проучване на публики, посещаемост, социален състав, социално и географско разпределение на културни продукти и пр.;      
  • Обновяване и модернизиране на сградния фонд и инфраструктурата на културата.

Инструменти за възстановяване след пандемията Ковид-19 

  • Създаване на спешен фонд, подпомагащ не само творци в риск, а и културни организации, които да опазят своя творчески, експертен и организационен капацитет; 
  • Отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения на засегнатите от кризата културни дейци.

Изпълнение на предвидените мерки в сектор „Култура“

Първи приоритет: Културно наследство и жизнена среда

Нови политики за съхраняване на българското културно наследство с инструментите на държавната и местните и градски власти. Целенасочено превръщане на културното наследство в част от благоприятната жизнена среда и носител на ценна културна памет. Използване на културното наследство като фактор на развитие на местно, регионално или национално ниво, както и за развитие на културния туризъм.

Краткосрочни мерки

  • Прекратяване на злоупотребите, фалшификациите и частното присвояване; 
  • Възстановяване на експертния потенциал на НИНКН; 
  • Ревизия на българското културно наследство, установяване на щети, следствия и съдебни процедури за виновните.

Средносрочни мерки

  • Стратегия за цялостна дигитализация на културното наследство;
  • Стратегия за нова урбанистична политика спрямо културното наследство в градска среда;
  • Стратегия за връзката между култура, културно наследство, развитие на региони и туризъм.

Дългосрочни мерки

  • Разработване на национални и транснационални културно-туристически маршрути и развитие на културен туризъм;
  • Развиване на културна дипломация.

Втори приоритет: Децентрализация, демократично участие в културата, качествено културно потребление

Преодоляване на вредната централизация и изолация на културното производство и потребление, продължаваща съществуването си въпреки нормативните и административни опити да бъде преодоляна. Възстановяване на комуникацията между държавна, местни и градски власти в областта на културните политики. Гарантиране на достъпа до качествена култура за всички граждани, особено на млади хора, на деца и граждани в неравностойно положение, както и на граждани, живеещи извън градските културни центрове: всеки български гражданин трябва да има достъп до качествена култура и условия за изява на своята креативност.

Краткосрочни мерки

  • Стратегия за съвместни културно-образователни политики, свързващи образователната, научната и културната политика;
  • Стратегия за образование по култура през целия живот;
  • Стратегия за съвместни културно-медийни политики и подкрепа на медии и предавания за култура;
  • Ваучери за културно потребление, насочени към младежи и семейства с деца; 
  • Стартиране на инициатива „Културна столица на България“ с избор на различен град или селище всяка година; 
  • Стимулиране на традиционни местни фестивали и културни дейности;
  • Програми за развитие на културно-експертния капацитет на местната власт;
  • Приобщаване към културните политики на организациите за любителски изкуства.

Средносрочни мерки

  • Съвместни културни проекти между читалища, училища и културни организации;
  • Редовна годишна държавна субсидия за закупуване на книги от библиотеки и читалища;
  • Разработване на специални програми между МК и МОН, свързани с културните компетентности на младите;      
  • Активизиране на местното меценатство, дарителство и спонсорство;
  • Програми за мобилност на големите театрални трупи, оркестри и фестивали, пътуващи театри, летни кина, книжарници и библиотеки, изнасяне на ключови културни събития извън София и големите градове.

Дългосрочни мерки

  • Превръщане на мрежата от читалища и местни библиотеки в устойчива мрежа от съвременни дигитални културни и информационни институти; 
  • Целенасочени културно-образователни програми за развиването на културна компетентност, както и други компетентности, в предучилищното и училищното образование, качествени извънкласни и извънучебни дейности;
  • Публично финансирани програми и инструменти, стимулиращи междусекторното сътрудничество и координация между училищата и културни институции.

Трети приоритет: Подкрепа на върховите постижения, иновациите и креативността 

Подкрепа на най-добрите постижения на българските творци, осигуряване на европейска видимост на българската култура и поставянето ѝ в световния културен календар. 

Краткосрочни мерки

  • Учредяване на Акредитационна комисия по култура;
  • Създаване на пул от независими експерти (с подразделения за всяко специфично изкуство или културна дейност), от който всяка година се избира на анонимен и случаен принцип състав на независимата Акредитационна комисия.

Средносрочни мерки

  • Провеждане на културна акредитация на държавните културни институти и индивидуални атестации (по подобие на френския модел) на творци, артисти и художествени експерти;
  • Категоризация на културните институции на такива с национално значение, регионално значение, областно значение и общинско значение; 
  • Консултации за запазване на намалената данъчна ставка ДДС на книгите, учебниците и учебните помагала;
  • Развитие на системата от договори за избягване на двустранното данъчно облагане;
  • учредяване на програма по подпомагане, международна мобилност и обмен за български творци и артисти, свързана с резултатите от индивидуалната атестация;      
  • Редовни конкурси за върхови постижения на българската култура; 
  • Стратегия за културна дипломация;
  • Насърчаване развитието на съвременните изкуства и форми на културно изразяване;
  • Програма за културен обмен; резидентни програми за чужди творци, писатели и преводачи.

Дългосрочни мерки

  • Изграждане на нов музей за съвременно изкуство;
  • Устойчиви модели на комуникация между върховите постижения на българската култура с европейската и световната сцена. 

Четвърти приоритет: Развитие на гражданския патриотизъм

Този приоритет е свързан с родолюбието, разбирано като силна и топла връзка между българските граждани. Това ще бъде патриотизъм не на противопоставянето, изключването и ксенофобията, а на приобщаването и общуването, на солидарността и отвореността към Европа и света. 

Краткосрочни мерки

  • Ефективно въвеждане на гражданското образование, което да изгражда ценности, умения и нагласи за активно гражданство, за защитата на правата, европейските и общочовешките ценности като върховенство на правото, свобода, равенство и недопускане на дискриминация; 
  • Нова дирекция на МК за културното сътрудничество с българи извън страната;
  • Регистър на организациите в страната, занимаващи се с гражданско образование, патриотизъм и интеграция в ЕС; 
  • Регистър на водещи личности, училища и културни организации на българи в чужбина, свързването им в обща дигитална мрежа. 

Средносрочни мерки

  • Създаване на дискусионни групи с учители, граждани и медийни специалисти, обсъждащи състоянието на българския патриотизъм и осъждане на проявите на ксенофобия, антиевропеизъм, расизъм и антисемитизъм. Използване на обществените медии за тяхното популяризиране; 
  • Разработване на нови университетски курсове, посветени на културната история на България; 
  • Създаване на експертен потенциал в българските учители за модерно приобщаващо гражданско и патриотично образование, култивиращо граждански патриотизъм и отвореност към света; 
  • Стратегия за културни политики спрямо българите, живеещи извън страната; 
  • Подпомагане на мрежата от български училища, културни организации и центрове в чужбина, програми за обмен. 

Дългосрочни мерки

  • Разработване на ново поколение учебници по културна история на България и балканския регион; 
  • Превръщане на ценностите на гражданския патриотизъм в обичаен елемент на културната жизнена среда.
  • Устойчиви модели за сътрудничество с български учени и преподаватели от чужди университети и механизми за поддържане на изследователски и научен обмен;
  • Устойчиви и фокусирани медийни политики, информиращи за постижения на българи извън пределите на България.

12 ВЪЗРАЖДАНЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО

Не е открита  публикувана предизборна програма.

13 ДВИЖЕНИЕ ЗАЕДНО ЗА ПРОМЯНА (БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ – ЕВРОЛЕВИЦА, ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ И ИНТЕГРАЦИЯ, РОДОЛЮБИЕ 2000)

  1. VIII. Култура

Общото негативно развитие на българското общество се отразява тежко и на българската култура. Свободата на артиста и твореца обаче не означава абдикация на държавата от развитието на културата. Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна“ е за много по-силна и ангажирана държавна политика за подкрепа на културата.

  1. Ние смятаме, че бюджетът за култура следва да се увеличи с 250% или повече от 2 пъти.
  2. Ние сме за създаване на план за целево финансиране при създаването на културни продукти с национално значение, който да се приема ежегодно. В това число влиза производството на филми за важни процеси и личности от българската история, субсидиране на издаването на книги, театрални постановки, музикални произведения и др.
  3. Незабавно следва да се удвоят заплатите в националните културни институции, които сега са на обидно ниско ниво.
  4. Държавата следва да си върне инициативата при провеждането на Национални фестивали за музикално и сценично изкуство, вкл. възстановяване на годишни фестивали за естрада, летен балетен фестивал и др.
  5. ЗАЕДНО е за разширяване на правата на българските читалища, вкл. за собствена стопанска дейност.
  6. Държавата следва да субсидира международни изяви на български творци с цел популяризирането на българското изкуство.
  7. ЗАЕДНО подкрепя създаването на Национална програма за развитие на народното творчество.
  8. Основен наш приоритет е увеличаването на културния туризъм чрез развитие на археологията.

14 БНО

Не е открита  публикувана предизборна програма.

15 ПП НАЦИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

16 ПП МИР

Не е открита  публикувана предизборна програма.

17 ГРАЖДАНИ ОТ ПРОТЕСТА

Не е открита  публикувана предизборна програма.

18 ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН

17. ПОДКРЕПА ЗА КУЛТУРАТА И СВОБОДНИ МЕДИИ

Политически цели:

  • Подкрепа на българската култура и сектора на творческите индустрии;
  • Гарантиране свободата на медиите и словото

 Решения за подкрепа на културата

  1. Изготвяне на Национална стратегия за развитие на културата и творческите индустрии
  2. Въвеждане на подход за интегрирано разработване на стратегии, програми и планове за действие в сектора на културата на трите нива – национално, регионално и общинско.
  3. Установяване на интегрирана връзка между образование, обучение и културни и творчески индустрии.
  4. Ежегодно увеличаване размера на бюджетните средства за подкрепа на културата с 20 %. Финансирането трябва да се раздели по два канала – единият да бъде инфраструктурата на творческата дейност (материална база и обслужване на зрителите) и вторият канал - финансиране на творчески програми и проекти (програмно-целеви подход).
  • Разработване на механизъм за публично – частното партньорство, защото това е най-перспективната форма за инвестиция.
  • Утвърждаването на меценатството и спонсорството в сферата на културата като престижна форма на финансиране.
  1. Преодоляване на огромните дисбаланси на културни дейности в различните общини с целенасочена интегрирана програма.
  2. Балансирана политика на разпределяне на средствата в сектора – както за функциониране на държавните културни институти, така и за проекти на пазарен принцип за свободните артисти.
  3. Ревизия и оптимизация на Национален фонд „Култура“ и свързаните със сектора институции.
  4. Стимулиране на общините да създават общински фондове „Култура“.
  5. Осигуряване на банково кредитиране в сектора не само в условията на COVID-кризата, но и след нея, заради това, че повечето предприятия в сферата на културата са малки и средни, с ниски обороти, а създаването на културния продукт понякога отнема дълъг период от време.
  6. Осигуряване на гаранционни инструменти от страна на държавата за кредитни линии в сектора на културата и изкуството.
  7. Целенасочена държавна политика за стимулиране, вкл. чрез данъчни облекчения, на меценатството и алтернативните източници на финансиране на културата, изкуствата и творческите индустрии.
  8. Осъвременяване на съществуващата законова рамка с цел подкрепа и стимули за създаване на културни продукти.
  9. Въвеждане на данъчни преференции по ДДС за изкуствата.
  10. Непрекъсната подкрепа на художественото образование, цел на което е формирането и развитието на естетическите потребности на обществото
  11. Специална програма за закрила на традиционната народна култура, обичаи, традиции, фолклор и народно творчество. Стимулиране на фолклорните колективи и майсторите занаятчии.
  12. Специална програма за подкрепа и защита на народните читалища, като най-достъпните културно-просветни средища. Промени в Закона за читалищата с цел да бъдат защитени икономически и като културни средища.
  13. Осъвременяване на нормативната база, свързана със защита на културното наследство, изкупуване на произведения на изкуството, закрила на киното, подкрепа на свободните творци.
  14. Създаване на национална програма за инвестиции в техническо модернизиране на базите, сградите и оборудването в театрите, оперите и филхармониите, концертните зали, галериите, музеите и другите културни институции.
  15. Целенасочено финансиране на изграждането на модерна инфраструктура и превръщането на археологичните и архитектурни находки в атрактивни туристически центрове.
  16. Създаване на Национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии. Тяхното компютъризиране и качването на електронни носители на музейните и архивните фондове ще допринесе за по-добрия контрол върху тяхната наличност и съхранение, по-лесния достъп на гражданите до културните ценности и по-благоприятни условия за развитие на научно-изследователската дейност
  17. Повишаване на заплащането на труда на работещите в културната сфера и тяхната социална защита.

 

Решения за свободни медии

  1. Гарантиране свободата на медиите и прекратяване на политическия, лобисткия и партийния натиск върху тях.
  2. Спиране на практиките на купуване на медийно присъствие с държавни средства и от представителите на държавните органи.
  3. Въвеждане на регистър на собствеността на медиите.
  4. Прилагане на антимонополното и антикартелно законодателство по отношение на медиите в страната.
  5. Широк обществен дебат върху работата на медиите, Закона за медиите, Етичния кодекс на българските медии с цел защита на свободата на словото и преодоляване на 111-то място на България по свобода на словото.
  6. Ревизия на работата и резултатите на БНТ, БНР и БТА и обвързването на финансирането им със степента на спазване от страна на програмните им схеми на публичния интерес и плурализма.
  7. Задължително участие на представители на творческите и журналистическите гилдии в СЕМ.
  8. Създаване на фигурата на медиен омбудсман с основна задача спазване на медийния плурализъм.
  9. Промяна в структурата на управлението на обществените медии чрез създаване на Граждански бордове със значителни правомощия.
  10. Ограничителни мерки спрямо възможностите на медийния пазар в България да оперират офшорни собственици.
  11. Преразглеждане на закона за офшорките (Закон за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици) във вид, който не облагодетелства олигархични зависимости на медии.

19 ПП ГЛАС НАРОДЕН

Не е открита  публикувана предизборна програма.

20 ДВИЖЕНИЕ НА НЕПАРТИЙНИТЕ КАНДИДАТИ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

21 ПП РЕПУБЛИКАНЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ

КУЛТУРА

Допълнителна финансова подкрепа за стратегически важните за страната културни събития

В България се провеждат ограничен брой събития с висока културна стойност и с международно значение. За да се повиши добавената им стойност, е необходимо те да бъдат допълнително подкрепени финансово и институционално.

Връщане на киното в читалищната мрежа

Предвиждаме да извършим поетапна дигитализация на читалищните салони, както и да осигурим достъп до широка гама от филми и дигитално културно съдържание. Целта е да дадем достъп на хората от цялата страна до най-новите български продукции. По този начин ще популяризираме съвременната българска култура и артисти, както и ще допринесем за културното обогатяване на нацията.

Финансови грантове за стартирането на нови фестивали

Предвиждаме отпускането на стартъп грантове за млади предприемачи в сферата на културата за инициирането на събития в малките населени места.

Целта е да дадем възможност на талантите да развият потенциала си и да направят по-голяма крачка към популяризирането на местните културни традиции.

Дигитализиране на съдържанието на българските музеи

Предвиждаме поетапна дигитализация на артефактите от хранилищата на българските музеи. По този начин ще представим пред света значителна част от нашето културно и историческо наследство. Това ще доведе до по-висок интерес и посещаемост.

Съживяване на държавните филмови студиа

Предлагаме „Аудио-видео Орфей“ ЕАД да се превърне в работеща структура за производство на висококачествена телевизионна продукция. Тов трябва да стане под формата на публично-частно партньорство с участието на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП). Целта е България да започне да произвежда конкурентно телевизионно съдържание, което да се излъчва както в българския ефир, така и в международното стрийминг пространство. Филмова студия „Време“ пък трябва да се реорганизира в експериментална студия за късометражно и научнопопулярно кино.

Стимулиране на представянето на българско културно съдържание в чужбина.

Предвиждаме да увеличим броя на артистите, които представят българска култура и изкуство зад граница. Културните ни институти ще участват активно в промоцията на родна продукция и артисти на международни фестивали, конкурси и изложения.

Презентиране на България като културно-туристическа дестинация

Насърчаване на туристическите оператори да представят страната като атрактивна дестинация за фестивален и събитиен туризъм. Обвързване на туристическите пакети с посещението на определени културни събития и обекти.

МЕДИИ

Изработване на нов медиен закон

Фокусът на новия закон трябва да бъде насочен върху решаването на найостро поставяния през последните години въпрос – гарантирането на свободата на словото в българското медийно пространство. Необходимо е законът да разгледа и още множество важни въпроси, свързани със сектора:

осигуряване на плурализъм на мненията и редакционна независимост; 

противодействие на дезинформацията и фалшивите новини; изсветляване на собствеността на медиите; начинът на работа на обществените медии и медийния регулатор и др.

Ясни критерии за държавното финансиране на медиите

Необходимо е да бъде премахната възможността за закупуване на медийно влияние с обществен ресурс. Затова предлагаме сключването на договори с медии да става по ясни, прозрачни и устойчиви правила, които да гарантират справедлив достъп на всички медии до разпределяните от държавата средства.

Увеличаване на финансирането на БНР, БНТ и медийния регулатор и фиксирането му като процент от БВП на държавата.

Независимостта на обществените медии и медийния регулатор може да бъде гарантирана само когато финансирането им не зависи пряко от волята на изпълнителната власт. Затова предлагаме средствата, отпускати за издръжката на БНТ, БНР и СЕМ, да бъдат фиксирани като процент от БВП на страната. В замяна на увеличеното финансиране търговската реклама трябва да бъде премахната от обществените медии.

Реформа на управленската структура на обществените медии

Необходимо е да променим критериите за избор на генерален директор на БНТ и БНР. Изискването за наличие на 5 години трудов стаж в радио/телевизия трябва да бъде трансформирано в изискване за професионален стаж.

Предлагаме също премахване на управителните съвети на БНТ и БНР и създаване на надзорни съвети или други органи за ефективен контрол.

Създаване на квота на омбудсмана при назначенията на членовете на СЕМ

Предвиждаме да гарантираме независимостта на медийния регулатор чрезпромяна на начина на конституиране на състава на СЕМ. Той ще се формира, като президентът назначава двама членове, Народното събрание избира двама членове и омбудсманът назначава един член. По този начин ще бъде премахнато мнозинството на членовете, избрани от парламента, и ще се даде допълнителен инструмент в ръцете на омбудсмана, който се ползва с високо обществено доверие и по дефиниция защитава интересите на гражданите.

Укрепване на финансовата независимост и капацитета на медийния регулатор

Към днешна дата СЕМ е орган, който има за задача да регулира един бързо развиващ се високотехнологичен сектор. Извършването на ефективен мониторинг на съдържанието става все по-трудно при настоящата ресурсна обезпеченост на Съвета. Необходимо е значително увеличаване на бюджета, техническата и експертната обезпеченост на медийния регулатор.

Ефективна борба с дезинформацията, фалшивите новини и речта на омразата

Предлагаме серия от мерки за борба с дезинформацията, фалшивите новини и речта на омразата. Предвиждаме да създадем независима мрежа от фактчекъри с цел превенция на дезинформацията и фалшивите новини и да въведем легална дефиниция за враждебна реч. Необходима е и целенасочена политика за изграждане на медийна грамотност чрез създаване на учебни програми, насочени към различните аудитории.

22 ПП ПРАВОТО

Не е открита  публикувана предизборна програма.

23 ПП БЛАГОДЕНСТВИЕ-ОБЕДИНЕНИЕ-ГРАДИВНОСТ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

24 ПАТРИОТИЧНА КОАЛИЦИЯ – ВОЛЯ И НФСБ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

25 ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

26 ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОБЩЕСТВО ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

27 БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ (БСДД)

Не е открита  публикувана предизборна програма.

28 ГЕРБ-СДС

КУЛТУРА стр. 99-101 от 128

Пряк ангажимент на държавата за развитието и популяризирането на българската духовност

Културата формира идентичността и развитието на нацията ни. Освен че създава, тя съхранява вярата и ценностите ни, изкуствата, опазването и популяризирането на българския език, историческото наследство и националната памет. Ролята на институциите за духовния живот е водеща и е време развитието на българската култура да бъде целенасочено и в крак с предизвикателствата на глобалния свят. Защото технологиите променят не само начина ни на живот, но и начина, по който функционира обществото.

Насърчаване на създаването на културен продукт

• Създаване на фонд за подкрепа на изобразителни и визуални изкуства, бюджет за монументални изкуства, свързани с градската среда;

• Трайно подпомагане на съвременната литература, политика за представяне на българската литература в чужбина, за развитие на училищните библиотеки и за подпомагане на книгоиздаването;

• Съдействие и стимулиране на износ на филми и сериали;

• Увеличаване на средствата за филмово производство на БНТ;

• Активно подпомагане на българските телевизионни оператори за излъчване на програма в съседните на България държави;

• Създаване на програми за устойчива подкрепа на независимия сектор във визуалните изкуства.

По-добри условия за износ на българска култура

Работим за това българските творци да имат благоприятна среда да се изявяват и популяризират нашата култура извън пределите на страната.

• Условия за създаване на стойностни творби в областта на литературата, музиката, изобразителните, визуалните и сценични изкуства.

• Достъпност на тези творби до многократно по-големи публики в сравнение с последните години.

• Годишни програми за представяне на културата и изкуството зад граница като част от цялостна стратегия за популяризирането на страната ни по света;

• Активно подпомагане на академичните културни институции – Народен театър, Национална опера и Държавна филхармония, за износ на културна продукция;

• Утвърждаване на българското присъствие на международните форуми за изкуството и редовно участие на България на Венецианското биенале.

Развитие и съхранение на културната идентичност и духовността

• Нова политика за опазване, консервиране и популяризация на археологическото и пластическото наследство.

• Съхраняване и популяризиране на традиционна материална и духовна култура, включително фолклор, етнография и градска култура.

• Дълбока реформа на читалищното дело и прекратяване на порочната практика на финансиране на фиктивна читалищна дейност;

• Разширяване на достъпа до култура за малките общини и населени места;

• Инвестиции в археологически разкопки с акцент върху Средновековния период,

• Ефективна система за опазване на историческото и културно наследство, включително институционализиране на органи за обществен надзор на дейностите по опазване на културното наследство;

• Продължаване на активното подпомагане за възстановяване на религиозни храмове на основните религиозни общности в България;

Връзка изкуство – образование – иновации – технологии

• Насърчаване на научните изследвания във висшите училища по изкуствата;

• допълнително финансиране за изследователските университети и Академиите по изкуства от бюджета по проекти за модернизиране на научната и творческата инфраструктура и за пост-докторантски програми;

• Подпомагане на държавните университети, академии и научни институти за създаване на офиси за административно и финансово управление на проектите, изпълнявани от учените и творците

• Максимално улеснен достъп на културните продукти до образователната система, до детски градини, училища, университети. По-лесно, емоционално и интересно възприятие на изучавания материал под формата на театрални куклени или драматични пиеси;

• Поетапно дигитализиране на архивните фондове на БНТ, БНР, Националния филмов център, Държавен архив;

• Въвеждане на единен софтуер и платформа за всички галерии и музеи, в които всички дигитализирани движими копия да присъстват.

• Целево финансиране на всички галерии и музеи, които все още нямат софтуер за дигитализация.

• Създаване на дигитална система за управление и контрол по опазване и представяне на културното наследство;

Връзка култура и бизнес

• Стимулиране на корпоративния сектор за създаването на културни политики и некомерсиални проекти чрез облекчения, съответстващо финансиране и чрез сътрудничество с финансови институти и инвеститори, които са включили в своята корпоративна политика като приоритет подпомагането на културата в България;

• годишни семинари за обмен на добри практики при подготовка на успешни проекти за висшите училища по изкуствата, както и за засилване на връзката им с бизнеса;

Съхранение и развитие на културна идентичност на българите зад граница

• Оптимизиране и по-висока активност на дейността на българските културни центрове зад граница

• Привличане на чужди творци и учени за популяризиране на българското културноисторическо наследство и съвременната българска култура;

• Инвестиране в опазването и съхраняването на българското културно-историческо наследство извън пределите на страната;

Политика по отношение утвърждаване статуса на културните дейци

• Чувствително вдигане на социалния статус на културните дейци;

• Повишаване на обществения и социален статут на музейните специалисти;

• По-лесен достъп на свободните артисти и частни трупи до държавните и общински сцени;

• Разпознаване на свободния сектор чрез създаване на официален единен регистър към Министерството на културата, който да събира и обобщава информация за сфера на дейност, годишни доходи, осигурителен статус, вид заетост, придобити образователни степени /квалификации, селекции, номинации, награди и други професионални постижения, членство в национални и международни професионални сдружения, асоциации и мрежи;

• Дългосрочно структурно финансиране на организации в свободния сектор от 1 до 3 години, за придобиване на организационен потенциал и устойчивост;

Гъвкаво финансиране

• Споделяне на разходите за поддръжка на сграден фонд на институти със смесено финансиране – община и държава;

• Надграждане на системата за делегираните бюджети и въвеждане на стимули за по-добър продукт. Повишаване качеството на продукциите, съответно и критериите на публиките;

• Категоризация на театрите спрямо качеството и количеството на работата им;

• Разпознаване от държавата на професионалните фолклорни ансамбли като движимо културно наследство. Дофинансиране на общинската издръжка, достъп до методиката за делегирани бюджети и включване в националните културни календари;

• Осъвременяване на финансирането и стандарта за музеи и галерии

Връзка култура – туризъм

• Приемане на стратегия за културен туризъм с хоризонт поне 5 години напред.

• Създаване на нарочна работна група между ресорните ведомства Министерство на културата и Министерство на туризма за целенасочен и постоянен обмен.

• Национален представителен информационен портал на няколко езика, който да включва културен календар и карта на всички археологически, традиционни и съвременни културни обекти по области, общини и в национален план.

• Включване на културните обекти и събития в глобалните международни приложения и сайтове за туризъм. (Tripadvisor и подобни)

• Постоянно рекламиране на България като културна туристическа дестинация – насочено и към вътрешния пазар и към международните медии.

• Стартиране на популяризиращи културния туризъм филми, кампании и инициативи, които да включват дипломати, политици, популярни лица.

29 ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД

Не е открита  публикувана предизборна програма.

30 ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.