неделя, 21 март 2021 г.

ТЕМАТА "КУЛТУРА" В ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2021 ГОДИНА

Сред регистрираните 30 партии и коалиции за предстоящите избори едва 10 са публикували в сайтовете си предизборни програми. 9 от тях засягат и темата "култура". Анализът на съдържанието им в тази част се фокусира в следните показатели:

  • секторни политики - включват библиотеки, наследство и музеи, литература и издателства, визуални и сценични изкуства, читалища, аудиовизия и медии и активно участие на гражданите. До голяма степен тази структура е съобразена с националните и европейски статистически стандарти;.
  • функционални политики - включват планирани дейности, свързани с творчество и разпространение на култура и изкуства;
  • връзка с други системи - образование и наука, региони, туризъм.

Представената графика илюстрира разпределението на приоритетите в предизборните програми:



Ето и разпределението на темите::



Участниците в изборите са най-ангажирани към аудиовизията и медиите, визуалните изкуства и наследството. В първия случай интересът е продиктуван от състоянието на свободата и собствеността на медиите. Сред движещите мотиви са и призивите за възраждането на българската киноиндустрия. Фокусът към визуалните изкуства се предопределя от състоянието на градската среда, подкрепата на съвременното изкуство и от независимите творци, голямата част от които се причисляват към този вид художествени дейности. Темата за наследството се крепи на богатите древни културни находища и състоянието на движимите и недвижими паметници на културата. 

Втората група по активност заемат темите, свързани със сценичните изкуства, читалищата и връзката с образованието и науката. Сценичните изкуства през последните години са в центъра на разгорещен дебат заради обвързването на държавното им финансиране с приходите от продажба на билети. Читалищата и връзката с образованието и науката са сред основните аргументи в полза на социалната значимост и гарантиране на приемственост в културата.

Библиотеките, литературата и издателствата оформят третия тематичен спектър. След киното и медиите, това е другият подсектор, в който се преплитат творчество и индустрия.

Активното участие на гражданите в култура и изкуства, разпространението на културни и художествени ценности, творчеството, туризма и регионалното развитие, имат маргинален статус. Този факт илюстрира отсъствието на достатъчно конкретика в предложените идеи и решения. 

Интерес представлява и разпределението на обхватността в програмите за култура по партии и коалиции: 


Ето и частите от предизборните програми за култура по реда на номера на бюлетините:

1 ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ

КУЛТУРА

В дългата си 130-годишна история ВМРО е разпознаваема с особена чувствителност към съхраняването на българската културна идентичност и опазването на националния културен идеал.

ВМРО е против мултикултурализма и унификацията, която идва с глобализма и счита за основен приоритет възраждането и съхраняването на българските традиции, език, самобитност, обичаи, дух, религия и културно-историческо наследство.

1. Основен акцент на ВМРО е запазването и популяризирането на националното ни историческо и културно наследство като средство за съхранение и развитие на древната ни култура и богати традиции в контекста на многообразието от култури в Европа.

2. Ефективни и категорични дипломатически реакции при случаи на заличаване на българска историческа памет в църкви, унищожаване на паметници, подмяна на документални, книжовни и литературни ценности, каквито се наблюдават особено в Македония, както и в Западните покрайнини, Северна Добруджа и др. Същото се отнася при подмяната на самоличността и самосъзнанието на български национални герои.

3. Политика за държавна подкрепа на български автори за създаване на високохудожествени културни постижения в областта на литературата, музикалните и танцовите, сценичните и визуалните изкуства. Създаване на регулирани механизмите за адекватен достъп на българските произведения на изкуството до своите публики.

4. Приемане на Националната стратегия за развитие на културата.

5. Закон за българския книжовен език, който да регламентира включително употребата му и използването на българските шрифтове във виртуалното пространство, електронните услуги и телекомуникациите.

6. 22 март да бъде обявен с решение на Народното събрание за „Ден на националното знаме и националното единство“.

7. Повече българска музика в родния ефир – настояваме поне 1/3 от музикалното съдържание на радио- и телевизионните програми да е предназначено за български изпълнители, автори и музиканти.

8. Закон за сценичните изкуства, който да подобри тяхната регулация и да осигури възможност за създаване на ново национално творчество. Въвеждане на условно-постоянни разходи, неангажирани с делегирания бюджет.

9. Преосмисляне на начините за стимулиране на творците със свободни професии, които честно и почтено работят години наред в културния сектор и са сред най-потърпевшите от пандемията от Covid-19. Затварянето на концертните, изложбените, репетиционните, театралните и кино залите, пълното спиране или чувствителното намаляване на снимачния процес на филми и сериали беше удар, от който българската култура ще се възстановява с години.

10. ВМРО ще бъде балансьор между конфликта култура – пазар.

11. Активна подкрепа за българското кино и отстояване на позицията за приоритетно държавно финансиране на производството на български филми като съществена част от националната култура.

12. Достъпност на филмите за хора със слухова загуба.

13. Превръщане на читалищата в съвременни информационни центрове и средища за творческо самоизразяване. Приемане на национална програма за възраждане на читалищната дейност „Култура за всеки“ – средства за творчество, капиталови разходи, обновяване на библиотечния фонд и материалната база.

14. Повишаване на възможностите на държавните, професионални фолклорни ансамбли и формации, както и частните такива, да издирват, съхраняват, адаптират и популяризират националното музикално, танцово изкуство и традиционни обичаи.

15. Популяризиране, модернизация и дигитализация на фондовете на художествените галерии, музеите и библиотеките. Попълване на съдържанието им чрез откупуване на експонати и книги.

16. Създаване на национална дигитална културна платформа, която да представя по атрактивен и достъпен начин най-добрите български образци в областта на културата с образователна и възпитателна цел.

17. Дигитализация, реставрация и съхранение на класически български филми, филми с висока художествена, документална и изобразителна стойност, сериали и театрални постановки. Решаване на проблема с авторските права. Съдържанието на платформата ще укрепва самосъзнанието, както на „историческите“ български общности, така и на нашите сънародници, които временно или постоянно пребивават в чужбина. Всички те, независимо колко далеч са от България, ще получат възможността да гледат „на живо“ културни събития, а децата им ще имат всички условия да не забравят българския език и да познават добре своята родна история.

18. Популяризиране на българската култура в чужбина чрез съвременните технологии и комуникационни канали и участие в програмите на ЕС за култура, аудиовизия и медии.

19. Подпомагане и консултиране при кандидатстването на български проекти по европейски културни програми.

20. Национална програма за популяризиране на българските културни достижения в училищата и организиране на семинари за ученици за допълнителни знания и умения в различни области на българското изкуство и култура.

21. Разширяване на списъка за подпомагане от Национален фонд „Култура“ на значими етнографски и фолклорни фестивали с цел съхраняване автентичния дух на миналото – изконни български занаяти, фолклорни и кулинарни традиции.

22. Възможност за досег до сценичните изкуства и пътуващо кино в малките населени места с финансиране от държавата. Посещение на премиерни театрални постановки на български автори на символични цени от ученици, студенти и пенсионери.

23. Повишаване на качеството на художественото образование на заетите в сферата на културата.

24. Национална програма за обновяване на религиозните храмове в България.

25. Насърчаване на създаването на неделни училища и православно възпитание.

26. Насърчаване на алтернативното финансиране на културата и изкуствата чрез промени в Закона за меценатството и създаване на предпоставки за увеличаване притока на средства от частния сектор в културата.

МЕДИИ

1. ВМРО срещу фалшивите новини

Изчистване на медийното пространство от фалшиви новини и отговорност за достоверността на информацията. Чрез промени в Закона за радиото и телевизията настояваме интернет-сайтове, онлайн платформи, блогове и други информационни портали, които искат да се припознаят като медии, да бъдат регистрирани в Съвета за електронни медии. Целта е да се знае чия собственост са и кой носи отговорността за съдържанието им.

2. Без новини на турски език по БНТ

ВМРО настоява предаванията и новините в българския ефир да се излъчват само и единствено на официалния език, който според Конституцията на Р България е българският. В тази връзка предлагаме чрез промени в Закона за радиото и телевизията да отпадне възможността в ефира на БНТ да се излъчват новини на турски език.

3. Въвеждане на изискването за квота българска музика в ефира, не по малко от 30% от ежедневната музикална програма.

 2 НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ (ПП КОАЛИЦИЯ ЗА ТЕБ БЪЛГАРИЯ, ПП БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ)

Не е открита публикувана предизборна програма.

 3 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД

Не е открита  публикувана предизборна програма.

 4 БСП ЗА БЪЛГАРИЯ






 5 ВЪЗРАЖДАНЕ

 МАКЕДОНИЯ

Истината е само една - България и Македония са едно цяло. И ние ще се погрижим за обединението ни.

  • Ключов е въпросът за отношенията с Македония. Македония е втората българска държава на Балканския п-ов и Възраждане работи за обединението на двете български държавни формации в едно обща държава. Пътят към това обединение е все по-пълна икономическа, културна и политическа интеграция, която да доведе до възстановяване на разкъсаното единство на българската народност и да направи България най-голямата и силна държава в Югоизточна Европа. 
  • Пълна икономическа, културна и политическа интеграция с Македония, до пълното интегриране на двете български държави.
  • Крайната цел на външната ни политика е цялостно обединение с Македония и възстановяване и поддържане на пълната държавна независимост на обединена България

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Западните Покрайнини, Добруджа са само част от изконните български земи.

  • Жизненоважно е активизирането и засилването на отношенията с българските малцинства и емигрантски общности, преди да сме станали малцинство в собствената си страна. Проактивният, интелигентен подход към тези общности трябва да бъде една от основните цели на националната ни политика. Държавата трябва да подпомага и да поеме активната защита на правата на българските общности в Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Украйна, Молдова, Косово, Албания и Румъния Тя трябва да подпомага задоволяването на културните им нужди и да ги защитава от асимилация чрез откриване на нови землячески организации, читалища и училища в чужбина, които да поддържат българският дух; Обучение на децата на задграничните българи в български училища и университети. Издаване на вестници и списания за диаспората, осигуряване на български сателитен телевизионен сигнал и връзка с интернет;
  • Активна външна политика по реализиране на транспортните коридори, включително очертаните през 1991г. в Критската транспортна конференция европейски коридори 4, 7, 8, 9 и 10.  Реализиране на връзките с Македония, Румъния и Сърбия. Магистрала Букурещ Гюргево Русе София, втори мост на Русе Гюргево, жп линия Гюешево Скопие, пътни връзки и нови гранични пунктове при Симитли Пехчево, Струмяни Берово, Ново корито Салаш, Арда Паранести, Рудозем Ксанти.
  • Максимално възползване от свободата на движение на стоки и ресурси в рамките на ЕС. Отпор на опитите  на брюкселската администрация да внедрява безмислени регулации. Справяне с мигрантската криза чрез активна политика, координирана с Европейския съюз и в частност с Вишеградската четворка, особено за охраната на южната ни граница.  
  • Сериозна роля трябва да изиграе предоставянето на българско гражданство на етническите българи В работата с българската диаспора трябва да се включат освен  МВнР, Агенцията за българите в чужбина, Агенцията за чуждестранни инвестиции, но и на ръководството на БПЦ и другите религиозни общности у нас. Както и посветени на каузата НПО. Те може да бъдат посредник при организираното преселение на етнически българи от диаспората в обезлюдени или обезлюдяващи се селища.

 6 ПП АБВ

 ВЪЗРАЖДАНЕ НА КУЛТУРА,  ДУХОВНОСТ И КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

 Приемане на цялостна стратегия за развитие на културното наследство

Изготвяне на информационно, изследователско и институционално осигуряване на системата на културата

Организиране и провеждане на надзор върху 40-те хиляди културни ценности в Република България

Предоставяне и стимулиране на възможностите на доброволните граждански сдружения да участват в процеса на вземане на решения за съдбата на културните ценности

Гарантиран достъп на хора в неравностойно положение до културните ценности

7 АТАКА

 Не е открита  публикувана предизборна програма.

 8 КОНСЕРВАТИВНО ОБЕДИНЕНИЕ НА ДЕСНИЦАТА /ПП КОД/

 Не е открита  публикувана предизборна програма.

9 ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ДПС

Липсва темата "култура" в предизборната програма.
 

10 БЪЛГАРСКА ПРОГРЕСИВНА ЛИНИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

11 ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ (ДА България, ДСБ, Зелено движение)

За нас културата е един от факторите, гарантиращи добро качество на живот. Съвместното съществуване на хората поражда потребност от споделени норми и ценности, език, традиции и памет, вярвания, надежди и мечти. Културата е средата, в която този съвместен духовен живот се осъществява. Чрез разказите и символите, които тя създава, хората си отговарят на въпросите „Кой съм аз?“ и „Кои сме ние?“ и се свързват в солидарна връзка. Затова културата е „лепилото“ на съвместния живот. 

Визия за сектор „Култура“

Така разбрана, културата надскача традиционната дефиниция на малък сектор със скромен бюджет за културното наследство, творците и институции, понякога и публиките. Подобно на природата културата се оказва аспект на цялостната среда, в която протича животът на обществото, на различните групи и общности, на индивида. Затова българската конституция определя културата като първостепенно благо и право на гражданите. 

Ако културата е жизнена среда, то грижата за нея трябва да бъде системна и цялостна. Културните политики не трябва да са кръпки на парче, а устойчиво да осигуряват доброто състояние и развитие на цялата сфера. Чрез това политиките за култура и образование придобиват значение на грижа за човешкия капитал, имаща дългосрочно отражение върху икономиката и върху институционалната култура. По отношение на един специфичен сектор – културните индустрии, влиянието върху икономиката е пряко. Културните индустрии могат да създават повече работни места и да увеличат приноса на културата към БВП (в момента, по данни на Обсерваторията по икономика на културата, приносът на културните индустрии за 2019 е 5,26% от БВП). 

Контекст и анализ на моментната ситуация в сектор „Култура“

България има солидна база от културни институции, сграден фонд и инфраструктура. Разполагаме и с творчески ресурс – артисти, художници, музиканти, оркестри и трупи, някои от които на световно ниво. Този потенциал обаче се управлява хаотично и неефективно, изолирано от световните постижения и тенденции, без визия. Голяма част от държавните театри, оркестри и музеи са слабо финансирани, заплатите са мизерни; управлението често зависи от гилдийни интереси и лобистки натиск, което деформира цялостната културна политика и финансова подкрепа. 

Интересът на масовата публика към качествено културно съдържание не е висок, броят на посещенията в театри, музеи, кина и галерии от години е значително по-нисък от средния за ЕС. Фонд „Култура“ продължава да е срамно малък за нуждите на културната дейност в България. Още по-неблагоприятно е положението в области на културата, в които „се правят пари“: често в тях добре организирани групи от олигарси, чиновници и „експерти“ снемат статут на „защитено културно наследство“ от сгради, допускат антични предмети да попаднат в частни колекции, да се ползват фондове на ЕС за „реставрация“ на стиропорни крепости, създават условия за нелегална търговия с класици на българската живопис. За да не пречи на този процес, практически беше унищожен експертният потенциал на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). 

В голямата картина на културата, разбирана като жизнена среда, нещата са почти катастрофални. Нарастват нивата на вторична и функционална неграмотност в българското население, скъсана е връзката между култура и образование, култура и медии. Българското публично пространство и социалните мрежи са отровени от езика на агресията и омразата. Културната продукция живее в изолирани „острови“ – театри, оперни зали, галерии и библиотеки; нейните създатели често мизерстват и губят контакт със световни и европейски процеси. Малките провинциални градчета и села са истински културни пустини, читалищната мрежа не използва потенциала си. 

Основни действия за модернизация на сектор „Култура“

Общи инструменти 

  • Стратегическо планиране: 10-годишна стратегия за развитието на българската култура, съставена от      4-годишни програми и едногодишни планове с конкретни действия.
  • Диверсифицирано и децентрализирано финансиране, следващо стратегията;
  • В рамките на мандата – увеличаване на бюджета за култура до 1% от БВП. 
  • Увеличаване и преструктуриране на фонд „Култура“, извеждането му извън МК; създаване на 6 регионални и 29 областни фонда, подпомагащи децентрализирано местно финансиране.         
  • Реформа и хармонизиране на нормативната база съобразно стратегията. Акценти върху: 
  • закони, за всички отделни изкуства и творчески индустрии;
  • ревизия на закона за културното наследство; 
  • преобразуване на закона за меценатството в закон за меценатството, спонсорството и дарителството;
  • ревизия на закона за авторското право;
  • закон за национален фонд „Култура“ извън МК, отделен закон за „Национален фонд „Кино“;
  • ревизия на закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка със задълженията на обществените медии към българската култура;
  • нов закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия.
  • Увеличаване на административния и експертен капацитет на МК; създаване на автономни центрове по отделните изкуства, самостоятелни разпоредители с бюджетни средства.      
  • Единна дигитална платформа към МК за електронно управление и координиране на процесите в българската култура; Създаване на информационна банка за събития и личности в българската култура. 
  • Ефективно използване на европейските оперативни програми чрез ключови партньорства между МК и МИ;
  • Разработване на цялостна система от алтернативни източници на финансиране;
  • Самостоятелно звено за статистически и научни изследвания върху българската култура, включващо системни проучвания върху заетостта и заплатите на творците и изпълнителите, проучване на публики, посещаемост, социален състав, социално и географско разпределение на културни продукти и пр.;      
  • Обновяване и модернизиране на сградния фонд и инфраструктурата на културата.

Инструменти за възстановяване след пандемията Ковид-19 

  • Създаване на спешен фонд, подпомагащ не само творци в риск, а и културни организации, които да опазят своя творчески, експертен и организационен капацитет; 
  • Отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения на засегнатите от кризата културни дейци.

Изпълнение на предвидените мерки в сектор „Култура“

Първи приоритет: Културно наследство и жизнена среда

Нови политики за съхраняване на българското културно наследство с инструментите на държавната и местните и градски власти. Целенасочено превръщане на културното наследство в част от благоприятната жизнена среда и носител на ценна културна памет. Използване на културното наследство като фактор на развитие на местно, регионално или национално ниво, както и за развитие на културния туризъм.

Краткосрочни мерки

  • Прекратяване на злоупотребите, фалшификациите и частното присвояване; 
  • Възстановяване на експертния потенциал на НИНКН; 
  • Ревизия на българското културно наследство, установяване на щети, следствия и съдебни процедури за виновните.

Средносрочни мерки

  • Стратегия за цялостна дигитализация на културното наследство;
  • Стратегия за нова урбанистична политика спрямо културното наследство в градска среда;
  • Стратегия за връзката между култура, културно наследство, развитие на региони и туризъм.

Дългосрочни мерки

  • Разработване на национални и транснационални културно-туристически маршрути и развитие на културен туризъм;
  • Развиване на културна дипломация.

Втори приоритет: Децентрализация, демократично участие в културата, качествено културно потребление

Преодоляване на вредната централизация и изолация на културното производство и потребление, продължаваща съществуването си въпреки нормативните и административни опити да бъде преодоляна. Възстановяване на комуникацията между държавна, местни и градски власти в областта на културните политики. Гарантиране на достъпа до качествена култура за всички граждани, особено на млади хора, на деца и граждани в неравностойно положение, както и на граждани, живеещи извън градските културни центрове: всеки български гражданин трябва да има достъп до качествена култура и условия за изява на своята креативност.

Краткосрочни мерки

  • Стратегия за съвместни културно-образователни политики, свързващи образователната, научната и културната политика;
  • Стратегия за образование по култура през целия живот;
  • Стратегия за съвместни културно-медийни политики и подкрепа на медии и предавания за култура;
  • Ваучери за културно потребление, насочени към младежи и семейства с деца; 
  • Стартиране на инициатива „Културна столица на България“ с избор на различен град или селище всяка година; 
  • Стимулиране на традиционни местни фестивали и културни дейности;
  • Програми за развитие на културно-експертния капацитет на местната власт;
  • Приобщаване към културните политики на организациите за любителски изкуства.

Средносрочни мерки

  • Съвместни културни проекти между читалища, училища и културни организации;
  • Редовна годишна държавна субсидия за закупуване на книги от библиотеки и читалища;
  • Разработване на специални програми между МК и МОН, свързани с културните компетентности на младите;      
  • Активизиране на местното меценатство, дарителство и спонсорство;
  • Програми за мобилност на големите театрални трупи, оркестри и фестивали, пътуващи театри, летни кина, книжарници и библиотеки, изнасяне на ключови културни събития извън София и големите градове.

Дългосрочни мерки

  • Превръщане на мрежата от читалища и местни библиотеки в устойчива мрежа от съвременни дигитални културни и информационни институти; 
  • Целенасочени културно-образователни програми за развиването на културна компетентност, както и други компетентности, в предучилищното и училищното образование, качествени извънкласни и извънучебни дейности;
  • Публично финансирани програми и инструменти, стимулиращи междусекторното сътрудничество и координация между училищата и културни институции.

Трети приоритет: Подкрепа на върховите постижения, иновациите и креативността 

Подкрепа на най-добрите постижения на българските творци, осигуряване на европейска видимост на българската култура и поставянето ѝ в световния културен календар. 

Краткосрочни мерки

  • Учредяване на Акредитационна комисия по култура;
  • Създаване на пул от независими експерти (с подразделения за всяко специфично изкуство или културна дейност), от който всяка година се избира на анонимен и случаен принцип състав на независимата Акредитационна комисия.

Средносрочни мерки

  • Провеждане на културна акредитация на държавните културни институти и индивидуални атестации (по подобие на френския модел) на творци, артисти и художествени експерти;
  • Категоризация на културните институции на такива с национално значение, регионално значение, областно значение и общинско значение; 
  • Консултации за запазване на намалената данъчна ставка ДДС на книгите, учебниците и учебните помагала;
  • Развитие на системата от договори за избягване на двустранното данъчно облагане;
  • учредяване на програма по подпомагане, международна мобилност и обмен за български творци и артисти, свързана с резултатите от индивидуалната атестация;      
  • Редовни конкурси за върхови постижения на българската култура; 
  • Стратегия за културна дипломация;
  • Насърчаване развитието на съвременните изкуства и форми на културно изразяване;
  • Програма за културен обмен; резидентни програми за чужди творци, писатели и преводачи.

Дългосрочни мерки

  • Изграждане на нов музей за съвременно изкуство;
  • Устойчиви модели на комуникация между върховите постижения на българската култура с европейската и световната сцена. 

Четвърти приоритет: Развитие на гражданския патриотизъм

Този приоритет е свързан с родолюбието, разбирано като силна и топла връзка между българските граждани. Това ще бъде патриотизъм не на противопоставянето, изключването и ксенофобията, а на приобщаването и общуването, на солидарността и отвореността към Европа и света. 

Краткосрочни мерки

  • Ефективно въвеждане на гражданското образование, което да изгражда ценности, умения и нагласи за активно гражданство, за защитата на правата, европейските и общочовешките ценности като върховенство на правото, свобода, равенство и недопускане на дискриминация; 
  • Нова дирекция на МК за културното сътрудничество с българи извън страната;
  • Регистър на организациите в страната, занимаващи се с гражданско образование, патриотизъм и интеграция в ЕС; 
  • Регистър на водещи личности, училища и културни организации на българи в чужбина, свързването им в обща дигитална мрежа. 

Средносрочни мерки

  • Създаване на дискусионни групи с учители, граждани и медийни специалисти, обсъждащи състоянието на българския патриотизъм и осъждане на проявите на ксенофобия, антиевропеизъм, расизъм и антисемитизъм. Използване на обществените медии за тяхното популяризиране; 
  • Разработване на нови университетски курсове, посветени на културната история на България; 
  • Създаване на експертен потенциал в българските учители за модерно приобщаващо гражданско и патриотично образование, култивиращо граждански патриотизъм и отвореност към света; 
  • Стратегия за културни политики спрямо българите, живеещи извън страната; 
  • Подпомагане на мрежата от български училища, културни организации и центрове в чужбина, програми за обмен. 

Дългосрочни мерки

  • Разработване на ново поколение учебници по културна история на България и балканския регион; 
  • Превръщане на ценностите на гражданския патриотизъм в обичаен елемент на културната жизнена среда.
  • Устойчиви модели за сътрудничество с български учени и преподаватели от чужди университети и механизми за поддържане на изследователски и научен обмен;
  • Устойчиви и фокусирани медийни политики, информиращи за постижения на българи извън пределите на България.

12 ВЪЗРАЖДАНЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО

Не е открита  публикувана предизборна програма.

13 ДВИЖЕНИЕ ЗАЕДНО ЗА ПРОМЯНА (БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ – ЕВРОЛЕВИЦА, ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ И ИНТЕГРАЦИЯ, РОДОЛЮБИЕ 2000)

  1. VIII. Култура

Общото негативно развитие на българското общество се отразява тежко и на българската култура. Свободата на артиста и твореца обаче не означава абдикация на държавата от развитието на културата. Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна“ е за много по-силна и ангажирана държавна политика за подкрепа на културата.

  1. Ние смятаме, че бюджетът за култура следва да се увеличи с 250% или повече от 2 пъти.
  2. Ние сме за създаване на план за целево финансиране при създаването на културни продукти с национално значение, който да се приема ежегодно. В това число влиза производството на филми за важни процеси и личности от българската история, субсидиране на издаването на книги, театрални постановки, музикални произведения и др.
  3. Незабавно следва да се удвоят заплатите в националните културни институции, които сега са на обидно ниско ниво.
  4. Държавата следва да си върне инициативата при провеждането на Национални фестивали за музикално и сценично изкуство, вкл. възстановяване на годишни фестивали за естрада, летен балетен фестивал и др.
  5. ЗАЕДНО е за разширяване на правата на българските читалища, вкл. за собствена стопанска дейност.
  6. Държавата следва да субсидира международни изяви на български творци с цел популяризирането на българското изкуство.
  7. ЗАЕДНО подкрепя създаването на Национална програма за развитие на народното творчество.
  8. Основен наш приоритет е увеличаването на културния туризъм чрез развитие на археологията.

14 БНО

Не е открита  публикувана предизборна програма.

15 ПП НАЦИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

16 ПП МИР

Не е открита  публикувана предизборна програма.

17 ГРАЖДАНИ ОТ ПРОТЕСТА

Не е открита  публикувана предизборна програма.

18 ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН

17. ПОДКРЕПА ЗА КУЛТУРАТА И СВОБОДНИ МЕДИИ

Политически цели:

  • Подкрепа на българската култура и сектора на творческите индустрии;
  • Гарантиране свободата на медиите и словото

 Решения за подкрепа на културата

  1. Изготвяне на Национална стратегия за развитие на културата и творческите индустрии
  2. Въвеждане на подход за интегрирано разработване на стратегии, програми и планове за действие в сектора на културата на трите нива – национално, регионално и общинско.
  3. Установяване на интегрирана връзка между образование, обучение и културни и творчески индустрии.
  4. Ежегодно увеличаване размера на бюджетните средства за подкрепа на културата с 20 %. Финансирането трябва да се раздели по два канала – единият да бъде инфраструктурата на творческата дейност (материална база и обслужване на зрителите) и вторият канал - финансиране на творчески програми и проекти (програмно-целеви подход).
  • Разработване на механизъм за публично – частното партньорство, защото това е най-перспективната форма за инвестиция.
  • Утвърждаването на меценатството и спонсорството в сферата на културата като престижна форма на финансиране.
  1. Преодоляване на огромните дисбаланси на културни дейности в различните общини с целенасочена интегрирана програма.
  2. Балансирана политика на разпределяне на средствата в сектора – както за функциониране на държавните културни институти, така и за проекти на пазарен принцип за свободните артисти.
  3. Ревизия и оптимизация на Национален фонд „Култура“ и свързаните със сектора институции.
  4. Стимулиране на общините да създават общински фондове „Култура“.
  5. Осигуряване на банково кредитиране в сектора не само в условията на COVID-кризата, но и след нея, заради това, че повечето предприятия в сферата на културата са малки и средни, с ниски обороти, а създаването на културния продукт понякога отнема дълъг период от време.
  6. Осигуряване на гаранционни инструменти от страна на държавата за кредитни линии в сектора на културата и изкуството.
  7. Целенасочена държавна политика за стимулиране, вкл. чрез данъчни облекчения, на меценатството и алтернативните източници на финансиране на културата, изкуствата и творческите индустрии.
  8. Осъвременяване на съществуващата законова рамка с цел подкрепа и стимули за създаване на културни продукти.
  9. Въвеждане на данъчни преференции по ДДС за изкуствата.
  10. Непрекъсната подкрепа на художественото образование, цел на което е формирането и развитието на естетическите потребности на обществото
  11. Специална програма за закрила на традиционната народна култура, обичаи, традиции, фолклор и народно творчество. Стимулиране на фолклорните колективи и майсторите занаятчии.
  12. Специална програма за подкрепа и защита на народните читалища, като най-достъпните културно-просветни средища. Промени в Закона за читалищата с цел да бъдат защитени икономически и като културни средища.
  13. Осъвременяване на нормативната база, свързана със защита на културното наследство, изкупуване на произведения на изкуството, закрила на киното, подкрепа на свободните творци.
  14. Създаване на национална програма за инвестиции в техническо модернизиране на базите, сградите и оборудването в театрите, оперите и филхармониите, концертните зали, галериите, музеите и другите културни институции.
  15. Целенасочено финансиране на изграждането на модерна инфраструктура и превръщането на археологичните и архитектурни находки в атрактивни туристически центрове.
  16. Създаване на Национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии. Тяхното компютъризиране и качването на електронни носители на музейните и архивните фондове ще допринесе за по-добрия контрол върху тяхната наличност и съхранение, по-лесния достъп на гражданите до културните ценности и по-благоприятни условия за развитие на научно-изследователската дейност
  17. Повишаване на заплащането на труда на работещите в културната сфера и тяхната социална защита.

 

Решения за свободни медии

  1. Гарантиране свободата на медиите и прекратяване на политическия, лобисткия и партийния натиск върху тях.
  2. Спиране на практиките на купуване на медийно присъствие с държавни средства и от представителите на държавните органи.
  3. Въвеждане на регистър на собствеността на медиите.
  4. Прилагане на антимонополното и антикартелно законодателство по отношение на медиите в страната.
  5. Широк обществен дебат върху работата на медиите, Закона за медиите, Етичния кодекс на българските медии с цел защита на свободата на словото и преодоляване на 111-то място на България по свобода на словото.
  6. Ревизия на работата и резултатите на БНТ, БНР и БТА и обвързването на финансирането им със степента на спазване от страна на програмните им схеми на публичния интерес и плурализма.
  7. Задължително участие на представители на творческите и журналистическите гилдии в СЕМ.
  8. Създаване на фигурата на медиен омбудсман с основна задача спазване на медийния плурализъм.
  9. Промяна в структурата на управлението на обществените медии чрез създаване на Граждански бордове със значителни правомощия.
  10. Ограничителни мерки спрямо възможностите на медийния пазар в България да оперират офшорни собственици.
  11. Преразглеждане на закона за офшорките (Закон за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици) във вид, който не облагодетелства олигархични зависимости на медии.

19 ПП ГЛАС НАРОДЕН

Не е открита  публикувана предизборна програма.

20 ДВИЖЕНИЕ НА НЕПАРТИЙНИТЕ КАНДИДАТИ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

21 ПП РЕПУБЛИКАНЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ

КУЛТУРА

Допълнителна финансова подкрепа за стратегически важните за страната културни събития

В България се провеждат ограничен брой събития с висока културна стойност и с международно значение. За да се повиши добавената им стойност, е необходимо те да бъдат допълнително подкрепени финансово и институционално.

Връщане на киното в читалищната мрежа

Предвиждаме да извършим поетапна дигитализация на читалищните салони, както и да осигурим достъп до широка гама от филми и дигитално културно съдържание. Целта е да дадем достъп на хората от цялата страна до най-новите български продукции. По този начин ще популяризираме съвременната българска култура и артисти, както и ще допринесем за културното обогатяване на нацията.

Финансови грантове за стартирането на нови фестивали

Предвиждаме отпускането на стартъп грантове за млади предприемачи в сферата на културата за инициирането на събития в малките населени места.

Целта е да дадем възможност на талантите да развият потенциала си и да направят по-голяма крачка към популяризирането на местните културни традиции.

Дигитализиране на съдържанието на българските музеи

Предвиждаме поетапна дигитализация на артефактите от хранилищата на българските музеи. По този начин ще представим пред света значителна част от нашето културно и историческо наследство. Това ще доведе до по-висок интерес и посещаемост.

Съживяване на държавните филмови студиа

Предлагаме „Аудио-видео Орфей“ ЕАД да се превърне в работеща структура за производство на висококачествена телевизионна продукция. Тов трябва да стане под формата на публично-частно партньорство с участието на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП). Целта е България да започне да произвежда конкурентно телевизионно съдържание, което да се излъчва както в българския ефир, така и в международното стрийминг пространство. Филмова студия „Време“ пък трябва да се реорганизира в експериментална студия за късометражно и научнопопулярно кино.

Стимулиране на представянето на българско културно съдържание в чужбина.

Предвиждаме да увеличим броя на артистите, които представят българска култура и изкуство зад граница. Културните ни институти ще участват активно в промоцията на родна продукция и артисти на международни фестивали, конкурси и изложения.

Презентиране на България като културно-туристическа дестинация

Насърчаване на туристическите оператори да представят страната като атрактивна дестинация за фестивален и събитиен туризъм. Обвързване на туристическите пакети с посещението на определени културни събития и обекти.

МЕДИИ

Изработване на нов медиен закон

Фокусът на новия закон трябва да бъде насочен върху решаването на найостро поставяния през последните години въпрос – гарантирането на свободата на словото в българското медийно пространство. Необходимо е законът да разгледа и още множество важни въпроси, свързани със сектора:

осигуряване на плурализъм на мненията и редакционна независимост; 

противодействие на дезинформацията и фалшивите новини; изсветляване на собствеността на медиите; начинът на работа на обществените медии и медийния регулатор и др.

Ясни критерии за държавното финансиране на медиите

Необходимо е да бъде премахната възможността за закупуване на медийно влияние с обществен ресурс. Затова предлагаме сключването на договори с медии да става по ясни, прозрачни и устойчиви правила, които да гарантират справедлив достъп на всички медии до разпределяните от държавата средства.

Увеличаване на финансирането на БНР, БНТ и медийния регулатор и фиксирането му като процент от БВП на държавата.

Независимостта на обществените медии и медийния регулатор може да бъде гарантирана само когато финансирането им не зависи пряко от волята на изпълнителната власт. Затова предлагаме средствата, отпускати за издръжката на БНТ, БНР и СЕМ, да бъдат фиксирани като процент от БВП на страната. В замяна на увеличеното финансиране търговската реклама трябва да бъде премахната от обществените медии.

Реформа на управленската структура на обществените медии

Необходимо е да променим критериите за избор на генерален директор на БНТ и БНР. Изискването за наличие на 5 години трудов стаж в радио/телевизия трябва да бъде трансформирано в изискване за професионален стаж.

Предлагаме също премахване на управителните съвети на БНТ и БНР и създаване на надзорни съвети или други органи за ефективен контрол.

Създаване на квота на омбудсмана при назначенията на членовете на СЕМ

Предвиждаме да гарантираме независимостта на медийния регулатор чрезпромяна на начина на конституиране на състава на СЕМ. Той ще се формира, като президентът назначава двама членове, Народното събрание избира двама членове и омбудсманът назначава един член. По този начин ще бъде премахнато мнозинството на членовете, избрани от парламента, и ще се даде допълнителен инструмент в ръцете на омбудсмана, който се ползва с високо обществено доверие и по дефиниция защитава интересите на гражданите.

Укрепване на финансовата независимост и капацитета на медийния регулатор

Към днешна дата СЕМ е орган, който има за задача да регулира един бързо развиващ се високотехнологичен сектор. Извършването на ефективен мониторинг на съдържанието става все по-трудно при настоящата ресурсна обезпеченост на Съвета. Необходимо е значително увеличаване на бюджета, техническата и експертната обезпеченост на медийния регулатор.

Ефективна борба с дезинформацията, фалшивите новини и речта на омразата

Предлагаме серия от мерки за борба с дезинформацията, фалшивите новини и речта на омразата. Предвиждаме да създадем независима мрежа от фактчекъри с цел превенция на дезинформацията и фалшивите новини и да въведем легална дефиниция за враждебна реч. Необходима е и целенасочена политика за изграждане на медийна грамотност чрез създаване на учебни програми, насочени към различните аудитории.

22 ПП ПРАВОТО

Не е открита  публикувана предизборна програма.

23 ПП БЛАГОДЕНСТВИЕ-ОБЕДИНЕНИЕ-ГРАДИВНОСТ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

24 ПАТРИОТИЧНА КОАЛИЦИЯ – ВОЛЯ И НФСБ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

25 ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

26 ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОБЩЕСТВО ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.

27 БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ (БСДД)

Не е открита  публикувана предизборна програма.

28 ГЕРБ-СДС

КУЛТУРА стр. 99-101 от 128

Пряк ангажимент на държавата за развитието и популяризирането на българската духовност

Културата формира идентичността и развитието на нацията ни. Освен че създава, тя съхранява вярата и ценностите ни, изкуствата, опазването и популяризирането на българския език, историческото наследство и националната памет. Ролята на институциите за духовния живот е водеща и е време развитието на българската култура да бъде целенасочено и в крак с предизвикателствата на глобалния свят. Защото технологиите променят не само начина ни на живот, но и начина, по който функционира обществото.

Насърчаване на създаването на културен продукт

• Създаване на фонд за подкрепа на изобразителни и визуални изкуства, бюджет за монументални изкуства, свързани с градската среда;

• Трайно подпомагане на съвременната литература, политика за представяне на българската литература в чужбина, за развитие на училищните библиотеки и за подпомагане на книгоиздаването;

• Съдействие и стимулиране на износ на филми и сериали;

• Увеличаване на средствата за филмово производство на БНТ;

• Активно подпомагане на българските телевизионни оператори за излъчване на програма в съседните на България държави;

• Създаване на програми за устойчива подкрепа на независимия сектор във визуалните изкуства.

По-добри условия за износ на българска култура

Работим за това българските творци да имат благоприятна среда да се изявяват и популяризират нашата култура извън пределите на страната.

• Условия за създаване на стойностни творби в областта на литературата, музиката, изобразителните, визуалните и сценични изкуства.

• Достъпност на тези творби до многократно по-големи публики в сравнение с последните години.

• Годишни програми за представяне на културата и изкуството зад граница като част от цялостна стратегия за популяризирането на страната ни по света;

• Активно подпомагане на академичните културни институции – Народен театър, Национална опера и Държавна филхармония, за износ на културна продукция;

• Утвърждаване на българското присъствие на международните форуми за изкуството и редовно участие на България на Венецианското биенале.

Развитие и съхранение на културната идентичност и духовността

• Нова политика за опазване, консервиране и популяризация на археологическото и пластическото наследство.

• Съхраняване и популяризиране на традиционна материална и духовна култура, включително фолклор, етнография и градска култура.

• Дълбока реформа на читалищното дело и прекратяване на порочната практика на финансиране на фиктивна читалищна дейност;

• Разширяване на достъпа до култура за малките общини и населени места;

• Инвестиции в археологически разкопки с акцент върху Средновековния период,

• Ефективна система за опазване на историческото и културно наследство, включително институционализиране на органи за обществен надзор на дейностите по опазване на културното наследство;

• Продължаване на активното подпомагане за възстановяване на религиозни храмове на основните религиозни общности в България;

Връзка изкуство – образование – иновации – технологии

• Насърчаване на научните изследвания във висшите училища по изкуствата;

• допълнително финансиране за изследователските университети и Академиите по изкуства от бюджета по проекти за модернизиране на научната и творческата инфраструктура и за пост-докторантски програми;

• Подпомагане на държавните университети, академии и научни институти за създаване на офиси за административно и финансово управление на проектите, изпълнявани от учените и творците

• Максимално улеснен достъп на културните продукти до образователната система, до детски градини, училища, университети. По-лесно, емоционално и интересно възприятие на изучавания материал под формата на театрални куклени или драматични пиеси;

• Поетапно дигитализиране на архивните фондове на БНТ, БНР, Националния филмов център, Държавен архив;

• Въвеждане на единен софтуер и платформа за всички галерии и музеи, в които всички дигитализирани движими копия да присъстват.

• Целево финансиране на всички галерии и музеи, които все още нямат софтуер за дигитализация.

• Създаване на дигитална система за управление и контрол по опазване и представяне на културното наследство;

Връзка култура и бизнес

• Стимулиране на корпоративния сектор за създаването на културни политики и некомерсиални проекти чрез облекчения, съответстващо финансиране и чрез сътрудничество с финансови институти и инвеститори, които са включили в своята корпоративна политика като приоритет подпомагането на културата в България;

• годишни семинари за обмен на добри практики при подготовка на успешни проекти за висшите училища по изкуствата, както и за засилване на връзката им с бизнеса;

Съхранение и развитие на културна идентичност на българите зад граница

• Оптимизиране и по-висока активност на дейността на българските културни центрове зад граница

• Привличане на чужди творци и учени за популяризиране на българското културноисторическо наследство и съвременната българска култура;

• Инвестиране в опазването и съхраняването на българското културно-историческо наследство извън пределите на страната;

Политика по отношение утвърждаване статуса на културните дейци

• Чувствително вдигане на социалния статус на културните дейци;

• Повишаване на обществения и социален статут на музейните специалисти;

• По-лесен достъп на свободните артисти и частни трупи до държавните и общински сцени;

• Разпознаване на свободния сектор чрез създаване на официален единен регистър към Министерството на културата, който да събира и обобщава информация за сфера на дейност, годишни доходи, осигурителен статус, вид заетост, придобити образователни степени /квалификации, селекции, номинации, награди и други професионални постижения, членство в национални и международни професионални сдружения, асоциации и мрежи;

• Дългосрочно структурно финансиране на организации в свободния сектор от 1 до 3 години, за придобиване на организационен потенциал и устойчивост;

Гъвкаво финансиране

• Споделяне на разходите за поддръжка на сграден фонд на институти със смесено финансиране – община и държава;

• Надграждане на системата за делегираните бюджети и въвеждане на стимули за по-добър продукт. Повишаване качеството на продукциите, съответно и критериите на публиките;

• Категоризация на театрите спрямо качеството и количеството на работата им;

• Разпознаване от държавата на професионалните фолклорни ансамбли като движимо културно наследство. Дофинансиране на общинската издръжка, достъп до методиката за делегирани бюджети и включване в националните културни календари;

• Осъвременяване на финансирането и стандарта за музеи и галерии

Връзка култура – туризъм

• Приемане на стратегия за културен туризъм с хоризонт поне 5 години напред.

• Създаване на нарочна работна група между ресорните ведомства Министерство на културата и Министерство на туризма за целенасочен и постоянен обмен.

• Национален представителен информационен портал на няколко езика, който да включва културен календар и карта на всички археологически, традиционни и съвременни културни обекти по области, общини и в национален план.

• Включване на културните обекти и събития в глобалните международни приложения и сайтове за туризъм. (Tripadvisor и подобни)

• Постоянно рекламиране на България като културна туристическа дестинация – насочено и към вътрешния пазар и към международните медии.

• Стартиране на популяризиращи културния туризъм филми, кампании и инициативи, които да включват дипломати, политици, популярни лица.

29 ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД

Не е открита  публикувана предизборна програма.

30 ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Не е открита  публикувана предизборна програма.