събота, 10 април 2021 г.

БЕЛЕЖКИ ЗА ФОНД КУЛТУРА В ОБЩИНА ВАРНА


 


2021 година започна тежко за всички в условията на КОВИД пандемията. Сроковете за подаването на проекти пред Фонд Култура във Варна отдавна приключиха, но резултати все още няма. Представеният анализ е съпроводен с очакването да подпомогне ангажираните страни в намирането на добри решения.

Фонд или административна програма?

В Закона за закрила и развитие на  културата е предвидено Общинските съвети да създават фондове за подпомагане на културата. Във Варна фондът се финансира като част от бюджета на Дирекция „Култура и духовно развитие” – Дейност 759 „Други дейности по култура”.

Оказва се, че общинският бюджет е единствен източник за попълването на фонда. А Законът за закрила и развитие на културата предвижда много по-разнообразни финансови инструменти: целеви програми и проекти в областта на културата, дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица, лихви по сметките на фонда, други източници, определени с решение на Общинския съвет.

Сегашният статут на варненския фонд не позволява това, защото практически съществува като административна програма в рамките на Дирекция „Култура и духовно развитие“. Оползотворяването на описаните в закона възможности, преминава през регистрацията на фонда като общинска фондация.

Управлението

Фондът се управлява от 11 членен Експертен съвет. Петима от неговия състав са регламентирани като длъжности: Председателят и двама членове на постоянната комисия „Култура и духовно развитие” в ОбС, Директорът на Дирекция „Култура и представител на Обществения съвет по култура. Експертния съвет се попълва и от шест други участници, с компетенции в различни сфери на изкуството и културата. Те се избират на Заседание на Общинския съвет за срок от една година.

Фондът е изцяло зависим от местната власт и администрация. А в развитите държави подобни структури винаги са „на една ръка разстояние“ от институциите на властта. Така се търси по-ангажирано експертно участие и превенция спрямо управленски злоупотреби.

Планиране и реализация

Фондът работи с годишни бюджети. В този процес административните процедури „изяждат“ поне четири месеца от годината – планове, предложения, консултации, обсъждане, гласуване на бюджет, отчети и други подобни.

Освен това се обявяват две сесии годишно. Първата финансира проекти между 10 март и 1 юли, а втората – между 1 юли и 1 декември. В най-добрия случай потенциалните бенефициенти имат едва 5 месеца за реална дейност.

Две конкурсни сесии за една година е проява на административно разточителство и нереална преценка за капацитет. Как е възможно в рамките на два месеца да се обхванат и реализират успешно две тежки процедури – като подготовка, комуникация, документация, оценки, заповеди, договори…

Обвързването на културния живот с едногодишно /осем месечно/ проектно финансиране поражда лавинообразен ефект. В огромния поток от предложения потъват и изчезват филтрите на професионалните стандарти. „Проектният натиск“ излиза извън контрол. Последиците са все по-редуцирани бюджети на успешните кандидати и все по-проблематични обществени ползи.

Реално погледнато, конкурсите с проекти в рамките на една календарна година, са оправдани единствено за краткосрочни дребномащабни мерки или за експерименти с висока степен на риск. Големите събития се нуждаят поне от тригодишен хоризонт. Една фондация, може да си позволи подобно договаряне, но в условията на общинската администрация, това е незаконосъобразно.

Направленията във фонда

В момента Фонд Култура финансира фестивали и конкурси /с над 20 издания и продължителност над 7 дни; с над 15 издания; с над 10 издания и до 10 издания/, творчески проекти /визуални, изпълнителски изкуства, музика, литература, филми, архитектура и дизайн/, национално и международно сътрудничество.

Изваждането на фестивалите в отделно направление е със спорен ефект. Подобно обособяване ги отчуждава от всекидневната художествено-творческа активност.

Част от фестивалите във Варна са „внос“ от столицата. Не са редки случаите, когато организаторите им игнорират местните творци и институции или лимитират участието им в нискоквалифицирани обслужващи действия. Няма драма. Фестивалите са своеобразен взрив в рутината, към която е предразположена локалната общност. Но подобен устрем е добре да се балансира от насрещни изисквания за по-трайни отговорности на място: за целогодишни образователни програми, или приемуществено ползване на местни ресурси: транспорт, туристически продукти, екипи за конференции, семинари, реклама, сувенири, панаири, изложения, филмопроизводство…

Размерът на финансирането на фестивалите, незнайно защо, е обвързан не с тяхната история и принос в културата, а с броя на реализираните издания. И тогава, какво се случва с биеналетата или триеналетата? „Златният делфин“, със своите 17 издания и над 50 годишна история, се оказва тотално подценен. Приоритетната подкрепа на бързооборотни дейности е силно деструктивно и опасно явление, особено в културата и изкуствата. Тук си имаме работа с една консервативна система, в която отглеждането на талант, майсторство и компетентности отнема многогодишен къртовски труд и лишения.

Накратко, съкратените срокове във Фонд Култура не подпомагат ново художествено творчество в голяма част от изкуствата, не позволяват да се ангажират значими изпълнители, спектакли, изложби, да се подплатят със задължителната публичност, маркетинг и реклама за промотиране на региона. И най-важното – не гарантират разнообразен, качествен и равномерно наситен културен календар.

Кандидати

Процедурата във Варна насърчава участието на независимия сектор и възпира бюджетните институти. Ограничението е формално. Стига да поискат, държавните или общински културни институти си намират допустим кандидат и се ситуират като подизпълнители. Така, независимите културни организации се превръщат в нещо като брокери, в полза на бюджетните културни институти. Така проектите се оскъпяват.

Но това е малката беда. По-голямата е търпимостта спрямо проявите на очевиден конфликт на интереси в лицето на служители от общинската администрация и дори членове на Експертния съвет. И досега продължаваме с равнодушие да отминаваме ангажирането им като автори на книги, участници в сценични събития, членове на жури в различни конкурси и т.н.

Фондът е добре да се отвори към бюджетните културни институти. Но е крайно наложително да не допуска ангажирането на общински служители и членове на Експертния съвет във финансирани общински проекти.

Финансиране

До 2020 година изискването за 30% собствено финансиране отблъскваше авторите на некомерсиални проекти. Редуцирането му до 5% от общия бюджет заради КОВИД кризата направи Фонда по-достъпен, но липсват данни колко кандидати и с какъв успех са се възползвали от тази възможност. Някои изисквания в бюджетната рамка създават допълнителни неудобства. Най-спорни са минималните 10% разходи за реклама в бюджета за всеки кандидат.

Често бюджетите на успелите кандидати се намаляват драстично, като достигат едва 20-30% от предварително заложените разчети. Това подхранва допълнителни компромиси в качеството. Изходът е в регламентирания минимум. В Русе се одобряват не по-малко от 80% от бюджетите на кандидатите. В столицата - 60%. Във Велико Търново финансирането се обвързва с получената оценка:    

  • оценените проекти с над 90 т. получават 100% от заявеното финансиране;
  • оценените проекти с над 80 т. получават до 90% от заявеното финансиране;
  • оценените проекти с над 60 т. получават 80% от заявеното финансиране;

Оценка

Оценъчните карти във Фонд Култура са детайлно разработени: връзка с градския контекст, надеждност на кандидатстващата организация, партньори, планиране, визия, новаторство, устойчивост и др. 

В публичното пространство се появяват само имената на успелите кандидати, проектите и сумите, с които се финансират. Данните за средствата, които са поискани, анотациите на проектите и аргументите на оценителите и комисията остават единствено за служебно ползване.

Наблюдение

Съгласно Правилника за дейността на фонда мониторингът е ангажимент на специална Комисия. Нейна основна цел е да въведе публично споделени критерии, показатели и стандарти. Документи с подобно съдържание не са открити в сайта на фонда. А липсата на предварително приети показатели прави проблематични последиците от дейността на Комисията. От доклада за 2020 г. научаваме, че наблюдението се основава на оценка за ефективност /самооценка и обратна връзка/, оценка на реализацията /медиен мониторинг и таен посетител/ и потребителско възприятие /EXIT проучване/. Така структурирани, действията на Комисията са приложими спрямо събития с ясно изразен публичен профил. Но има и такива, които и без демонстриран публичен ефект могат да имат ценен принос в културния и творчески живот на града. И обратно, има проекти с огромен шумен ефект, за които е валидна поговорката „всяко чудо за три дни, а във Варна – за два“. Продуктовото позициониране, проявеният интерес, заявената удовлетвореност и начините, по които е отразено съдействието на Фонда не могат да изчерпват социалните блага произтичащи от реализацията на проектите.

Има достатъчно „улики“, с които могат да се удостоверят безпогрешно обществени ползи. За целта статистиката, маркетинга, демографията, психологията, социологията, естетиката и културната антропология трябва да си подадат ръка. Дигиталните технологии са насреща: разпределението на броя и размера на финансовите предложения в отделните направления, тенденциите през годините между искани и отпуснати средства, средното редуциране на бюджетите, грешките в попълването на документите, бюджетите, ефектите от комуникацията, предложенията, характеристиките на местното културно и художествено съдържание, като видове, жанрове, стилове, процесите, които произтичат от тях, броя на подкрепените творци, тяхното разпределение по видове изкуства, осигурени работни места, съдържанието на медийния мониторинг като видове публикации, ключови думи, коментарите, които предизвикват и т. и т.н.

Това са накратко проблемите. Решенията изискват корекции в нормативната уредба, управлението и подобрена комуникация. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар