В навечерието на редовните избори през март 2021 г. бяха анализирани програмите за култура на политическите партии и коалиции. Тогава едва една трета от тях засегнаха тази тема. Девет месеца по-късно преобладаващата част от кандидатите за Народното събрание представят свои идеи за политики в културата. Напредъкът е очевиден, независимо че не са редки случаите темата да се засяга бегло, "от кумова срама" - с няколко дежурни фрази.
Посоки в културните политики
Анализът на съдържанието е обособен в три раздела. Първият от тях, структурните политики, обхваща библиотеки, наследство, издателства и литература, визуални, сценични изкуства, читалища и аудиовизия и медии. Вторият раздел, функционални политики, съдържа дейностите творчество и разпространение на художествени произведения. И накрая е анализирана връзката на културата с науката и образованието, регионалното развитие и туризма.
В какво се фокусират политиците?
Ясно изразен приоритет са наследството и медиите. Обяснимо е, доколкото всеки разговор за културата започва от духа и идентичността. Интересът към медиите отразява актуалната динамика, свързана със свободата на словото, отношенията на собственост, фалшивите новини...
Читалищата, книгите, библиотеките и сценичните изкуства оформят основния корпус на темите, свързани с културата. Доста зад тях самотно стоят визуалните изкуства. Заниженото внимание към художниците се дължи на обстоятелството, че в голямата си част те работят индивидуално и не оформят компактни общности, както в останалите сфери на артистичен живот. Затова и не са толкова интересни на политиците.
Следващата таблица хвърля допълнителен поглед към идеите на партиите за културата и изкуствата.
Ето данни и в по-конкретен вид със съпътстваща референция:
Някои изводи
Добре би било след 14 ноември експертите да изгладят грапавините в посока повече грижа за творчество в различните изкуства, с по-голямо внимание към художниците и към устойчиви връзки с образованието, науката, регионите и туризма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар