неделя, 27 февруари 2022 г.

ЗА ЕДНА ОПЕРНА ПРЕМИЕРА

 


Една българска опера, "Чичовци", от Лазар Николов, създадена преди повече от 50 години и непредставяна досега, се озова в афишите на Софийска и Пловдивска опера по едно и също време. Поводът е календарен - Националният празник в контекста на хуманитарната катастрофа в Украйна и 100 годишнината от рождението на автора на творбата, Лазар Николов.

Радващо, но е необяснимо подобно изобилие с едно и също българско оперно заглавие. Музиката на Лазар Николов почти напълно отсъства от националната сцена. Дали някой е планирал представяне на други негови творби?

За съжаление всичко става на парче - без цялостна програма с концерти, научна конференция, документална изложба, монография, филм, радиопредавания за един достоен и заслужил български творец.

неделя, 13 февруари 2022 г.

КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА - ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ

НЯКОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ УТОЧНЕНИЯ    

В разгара на кампанията за директори на театри, опери и оркестри припламват спорове от най-различен характер. Тази публикация е плод на дългогодишни изследвания. В нейния фокус са сценичните изкуства. Със своите 51 института те са представителна извадка от поделенията, финансирани с бюджета на Министерството на културата.

Използвани са различни изследователски методи.
Анализ на ситуацията със сценичните изкуства в България:

Анализ на назначенията на директори в света: 

Предложения за подобрения на наблюдението и оценката на сценичните изкуства:
ИДЕИ ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Тестване на идеите с дигитални инструменти:
ЗА ЕДНА ВЪЗМОЖНА ОЦЕНКА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Систематизиране на данни и тенденции за сценичните изкуства у нас:
СЦЕНИЧНАТА РЕФОРМА У НАС ОТ „ПТИЧИ ПОГЛЕД“

Метод на включено наблюдение при участие на автора в конкурс:
ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА

Тестване на съдебната система в решаване на оспорени резултати от конкурс за избор на директор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Изразено с конвенциите на научния жаргон, натрупан е богат емпиричен материал. Заедно с това произтичат, надявам се здравословни изкушения за някои обобщения, изводи и предложения.
 

ИЗБОРИ, ИЗБОРИ... 

Назначенията на директорите минават през конкурс. Мандатите са между четири и пет години. Сценичните изкуства заемат най-голям дял в конкурсните процедури. Там са 51 самостоятелни юридически лица, разпределени в почти всички областни центрове /без Перник и Монтана/. 

Да си представим каква енергия и ресурси на тежката административна машина отнема подобно упражнение. А дигитализацията е все още terra incognita за Министерството на културата: липсват систематизирани и публично споделени данни за бюджети, репертоар, публика, програми...

Практиката, свързана с конкурсните назначения, е очевидна проява на административно разточителство. Резултатите от посочените действия неизбежно генерират проблематични ефекти. 

МЕЖДУ КОНКУРСИТЕ

Всяка година Министерството на културата изготвя комплексната оценка на държавните институти за сценични изкуства, съгласно приетите правила. Разписаните показатели отварят широко вратата за субективни преценки. Как например, се измерва качеството на взаимоотношенията с местните власти? Подобен е и случаят с „креативността на художествения избор“. „Развитието на творците“ също не е докрай изяснено. Прес-досие с отзиви в медиите, експертни оценки в доклади и в специализирани издания няма как непредубедено да се систематизира и оцени...

През 2021 г. Министерството на културата е преценило, че няма нужда от подобна оценка. А един анализ на действията на институтите в условията на COVID пандемията би бил безкрайно полезен.

Наблюдението на институтите за сценични изкуства създава обобщена информация с проблематична достоверност. Няма ги и инструментите за самооценка. И нещо още по-неприятно - данните и резултатите от комплексната оценка не кореспондират със самите конкурси.

УСЛОВИЯТА   

Условията в конкурсите за директори в сценичните изкуства игнорират по-широкоспектърното образование. Културолози, юристи, икономисти нямат достъп до тях. За сметка на това изпълнителят на малко барабанче може спокойно да си подаде документите, да участва в избора и да стане директор... Нищо лошо за инструмента и за тези, които упражняват една достойна професия, но все пак става въпрос за компетенции в сферата на администрацията, управлението, комуникациите, финансирането, продажбите... 

И това си личи. Вижте колко актьори, певци, инструменталисти оглавяват културните институти. И след това, вгледайте се в техния репертоар и публичност... Дефицитите бързо излизат наяве.

Кандидатите, допуснати до участие в конкурса, не получават никакви данни за института: репертоар, финансиране, разходи за издръжка, хонорари, посещения, приходи от билети, наеми, щатно разписание, справки за ангажиране на артистичния състав, годишни отчети, договори по Закона за обществени поръчки, първични документи от годишни комплексни оценки...

ПРОЦЕДУРАТА  

Оценките се изготвят съгласно критерии, регламентирани в наредба. Част от тях са неизпълними - като "реалистично финансово планиране и ангажименти за увеличаване на приходите". Вместо да са "въоръжени до зъби" с разнообразни данни за дейността на съответния културен институт, които да са обект на детайлен анализ, участниците в процедурата безметежно демонстрират пълна неподготвеност да дискутират по същество.

Освен това, в рамките на десетина минути членовете на комисията трябва да прочетат концепцията за развитието на института през следващите четири или пет години, включително и подробен репертоарен план на съответния институт. Абсолютно нереалистична задача, както за кандидата, ограничен да представи съдържанието в пет страници, така и за оценяващите. Налага се тръпчивото усещане за предварително оформени нагласи и предизвестен резултат.   

Наред с представителите на Министерството на културата, членове на комисията, съгласно наредбата, са външни специалисти, които "притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите". Те се задължават "да не разпространяват информация, която им е станала известна при провеждането на конкурса". Никой обаче, не им забранява да бъдат ангажирани, следователно да получават облаги, от настоящия или бъдещия директор на института, който оценяват. Свидетели сме и на куриози: по време на конкурсна процедура кандидат да предлага позиция в ръководния творчески екип на председател на комисията. 

Оценъчните карти се попълват в условията на "контролиран вот". Всяка оценка е явна и за останалите членове на комисията. Подобно обстоятелство засилва допълнително хипотезата за непрозрачен предварително оформен "картел".  

Концепциите на кандидатите остават скрити от публичното внимание. По този начин се създават условия за злоупотреби от всякакъв характер, включително и нерегламентирано заимстване на идеи.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Протоколът с решенията на комисията са основание за сключването на договор между министъра и спечелилия кандидат. Може да се разсъждава доколко един подобен обществено-консултативен орган може на практика да се разпорежда. Създаден от него документ, с де факто препоръчителен характер, да бъде основание за управленско решение, без допълнителен акт /заповед/. Така практически се заобикаля възможността за обжалване пред съдебна инстанция.

Смущаващо е, че с встъпването си в длъжност спечелилият кандидат веднага пристъпва към изпълнението на управленската си програма. Това, само по себе си, е предпоставка за трусове в дейността на института и в изпълнението на вече сключени договори. А честа практика по света е новият директор и началото на управленския му мандат да се обявява поне 1-2 години по-рано.

ИДЕИ

По-добрата система на подбор на директори минава през по-голяма прозрачност: да излязат на светло бюджети, програми за управление, междинни отчети, атестации, оценки. Така ще бъде по-лесно на всички, ангажирани професионално в системата.

Дигитализацията също може да помогне - включително в облекчаване на административните процедури, систематизиране на данни, генериране на оценки, планиране, управление... 

Третият основен инструмент, който би могъл да се приложи, буквално през следващите дни, е участниците в комисиите за оценка на директори на конкурси да подписват декларация, че не са били и няма да са ангажирани в дейността на института, чийто действащ или кандидат директор оценяват.


 

петък, 11 февруари 2022 г.

ИНВЕСТИЦИИТЕ В КУЛТУРАТА СА ШАНС ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КОВИД КРИЗАТА

 


Фото Гаро Кешишян

EZ 07:30:01 11-02-2022

RZ1819EZ.004 07:30
Варна - култура - експерт - интервю


Инвестициите в културата са шанс за преодоляване на ковид кризата, смята експерт


Варна, 11 февруари /Данаил Войков, Георги Генчев, БТА/
В отговор на поразяващото въздействие на пандемията от COVID-19 върху културния и творческия сектор, Европейският план за възстановяване включва дейности, културната основа на които се базира на общи принципи и ценности, каза за БТА експертът Любомир Кутин, доктор по социология, дългогодишен изследовател на културните политики и художествените фестивали, автор на тематични книги. С него БТА разговаря за подкрепата на културата, която следва да дойде от новия бюджет и Плана за възстановяване на ЕС.
Кутин коментира, че ковид кризата е поразила всички културни дейности и творчески продукти по веригата. В същото време тази ситуация помогна на обществото и политиците да погледнат с други очи към културата, смята експертът. Според него доброто е, че тази сфера е заела по-водещо място в системата на публичните политики. Има какво да се желае, въпросът е по какъв начин ще можем в дългосрочен план да извлечем ползи, които да изкристализират в обществени блага, в художествено творчество, в крайни перспективи за хората, ангажирани в изкуството, коментира специалистът.

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво място намери сферата на културата в Европейския план за възстановяване като следствие от COVID-19?
- Първоначално този план се фокусира върху енергетиката, инфраструктурата, иновациите. Културата отсъстваше като тема. След едно категорично настояване и активна позиция на сектора, тя зае своето място, макар и скромно като дял. В някаква степен това включване е гаранция за дълго отлаганите реформи в публичните системи в областта на културата, наред с всички останали сфери от живота ни. Средствата, които ще дойдат по европейския план трябва да бъдат насочени към звената, които са настроени да градят капацитет.

- Каква е ролята в ситуацията на пандемия на Националния фонд за култура и необходими ли са някакви промени в него?
- В тази ситуация Националният фонд "Култура" придобива по-голяма тежест в системата на публичните политики за култура. Създаването на фонда е резултат от приетия базисен закон за закрила и развитие на културата в далечната 1999 г. Изминалите повече от 20 години налагат сериозно преосмисляне и адаптиране към сегашната ситуация. Ако допреди 2-3 години Националният фонд "Култура" разпределяше около половин милион лева бюджет, то през 2020 година ковид пандемията наложи шоковото им увеличаване на 20 милиона лева. Факт, който е голямо предизвикателство пред работещите във фонда специалисти. Искрено се надявам да се изгради необходимият капацитет, който да се гарантира и от нормативни промени. Защото в системата на културните политики именно Националният фонд "Култура" е звеното, което е един вид гарант за приобщаването на българската култура към европейските тенденции и процеси в тази сфера. Културата трябва да заеме подобаващо място в организацията на обществения живот. Днес всеки голям инвестиционен проект се съпътства задължително от оценка на въздействието на околната среда, а никой не се грижи от оценка на въздействието върху културната среда. По-сложно е, но е крайно необходимо, защото повсеместната и безогледна комерсиализация поразява жизнено важни обществени системи - образование, социално подпомагане, сигурност, отбрана. Пошлият вкус носи не по-малко дългосрочни и понякога фатални вреди, съизмерими с накърненото природно равновесие. И няма кой да озапти самозабравили се пишман "културтрегери", чиято основна грижа е задоволяване на собственото им его и безогледно паразитиране върху национални и световни художествени образци - по подобие на библейските търговци в храма. Ако природата съществува чрез равновесие, то културата, като човешка дейност, се подчинява на принципа на йерархията. Както е казал народа - "Всяка жаба да си знае гьола". Смислената реформа в културата означава наместване на пластове, ценности, отглеждане на правила и стандарти, които да дадат "зелена светлина" на всеки високо професионален творец. Културата, която битува на пазара е достатъчно жизнена да се подхранва сама. Не е нужно да получава публични средства - както преди време "Пайнер" беше финансиран с европейски средства. Това трябва да е основна грижа на отговорните институции - Народното събрание, Министерството на културата, Национален фонд "Култура", общинските администрации.

- Дава ли бюджетът основание за излизане от капана на епидемията?
- Инвестициите в културата следва да се разглеждат като необходимост за преодоляване на ковид кризата, защото тя порази всички културни и художествени дейности. Бюджетът винаги се съпътства с тригодишна средносрочна прогноза - в случая за периода 2022-2024 г. За съжаление в сферата на културата усилията за реформи чрез сметките на Европейския план и реформата на Националния фонд "Култура" още не кореспондират адекватно с тази тригодишна бюджетна прогноза. В голяма степен тази бюджетна прогноза по инерция продължава да се изготвя формално. В нея четем за "Оперно-филхармонични дружества, например" - институти, които не съществуват повече от 20 години. В културата дългосрочното планиране е от жизнено важно значение. И тази година във Варна няма да има балетен конкурс, организаторите на фестивала "Варна лит" също решиха да не го провеждат, защото до април няма да знаят с какви пари ще разполагат от общинския бюджет. Финансирането не трябва да е безусловно, а да се крепи на добре осмислени процедури за наблюдение и оценка, елиминиране на конфликт на интереси. Това е много трудно постижима цел, защото сме малко общество, оплетено в роднински и други връзки от най-различен характер. Именно от тази гледна точка Национален фонд "Култура" придобива особена тежест - да се превърне в инкубатор на идеи и съизмерване на нашата култура с европейските и световни процеси в същата област. Естествено в този конгломерат от интереси е необходимо да се калкулират някои неизбежни рискове. От друга страна изграденият корпус на установените културни институти и инфраструктура също се нуждае от подпомагане. Големият проблем, който съществува сега, е невъзможността да се отворят перспективи и програми с тригодишен срок, както е в Европейския съюз. В тази тригодишна рамка за финансиране на културни инициативи ние нямаме такива инструменти, а така няма как да гарантираме предвидимост.

- Необходима ли е в тази ситуация някаква по-специална "защита" за културната сфера или въвеждане на "защитени" специалности и професии?
- Подобно на защитените видове в екологията, културата също се нуждае от подобна грижа. Защото в ЕС за 27 държави, които изграждат европейското семейство, именно културното многообразие е богатство, изразяващо се в различни форми на културна активност. На фона на усилията за финансиране на културата, се очертават два проблема, които все още не намират решение. Недостатъчно внимание се отделя на творчеството. Така например, класическите сценични изкуства - симфоничната, камерната музика, операта, балета, художествената песен, не предлагат нова продукция. Сега представителите на киноиндустрията с основание протестират, че административни неуредици пречат на финансирането на нови продукции. Но не по-малко трябва да сме загрижени и за творчеството в споменатите музикални жанрове, защото без тях сме обречени в не по-малка степен на безкултурие. Вторият проблем е, че хората, заети в изкуството нямат добри, адекватни перспективи. Ето и пример - миналата година в Националната музикална академия са завършили шестима цигулари. За създаването на един добър музикант са необходими минимум 15-20 години само за обучение. Ето защо би следвало тези професии да се превърнат в защитен вид, защото скоро ще изчезнат. Тук отново ще напомня за специалните политики, които да развиват тези умения. Иначе онова, което ни очаква е духовната бедност. Има и една още по-малко забележима негативна тенденция. Културата черпи ресурси от образованието. Те са нещо като скачени съдове. Упадъкът на професионалното художествено образование е очевиден. На фона на ковид кризата се засили и упадъкът на образованието по изкуствата в общообразователните училища. Вече две години отглеждаме поколение, което се дезинтегрира от всякакви художествени дейности. Това е пагубно. В живота навлизат млади хора, тотално отчуждени от изкуствата - като любопитство и интерес. Излишно е да обясняваме какво е значението на изкуствата за оформянето на творчески нагласи във всички видове професии. От друга страна изминалите две години генерираха възможности. Изпитанията помогнаха на творците да се консолидират, да отглеждат и проявяват солидарност. А това е много важно, за да гарантира жизнеспособност на сектора. Въпреки, че COVID-19 създаде много проблеми, доброто еq че културата беше припозната и като нещо важно, което да заеме подобаващо място в системата на обществените отношения.
/РЗ/