КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА - ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ

НЯКОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ УТОЧНЕНИЯ    

В разгара на кампанията за директори на театри, опери и оркестри припламват спорове от най-различен характер. Тази публикация е плод на дългогодишни изследвания. В нейния фокус са сценичните изкуства. Със своите 51 института те са представителна извадка от поделенията, финансирани с бюджета на Министерството на културата.

Използвани са различни изследователски методи.

Анализ на ситуацията със сценичните изкуства в България:

ЗА КРИЗАТА В СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Анализ на назначенията на директори в света: 

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕ ЗА ИЗБОРА НА ДИРЕКТОРИ НА СЦЕНИЧНИ ИНСТИТУТИ 

Предложения за подобрения на наблюдението и оценката на сценичните изкуства:
ИДЕИ ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В ОБЛАСТТА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Тестване на идеите с дигитални инструменти:
ЗА ЕДНА ВЪЗМОЖНА ОЦЕНКА НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

Систематизиране на данни и тенденции за сценичните изкуства у нас:
СЦЕНИЧНАТА РЕФОРМА У НАС ОТ „ПТИЧИ ПОГЛЕД“

Метод на включено наблюдение при участие на автора в конкурс:
ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА

Тестване на съдебната система в решаване на оспорени резултати от конкурс за избор на директор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Изразено с конвенциите на научния жаргон, натрупан е богат емпиричен материал. Заедно с това произтичат, надявам се здравословни изкушения за някои обобщения, изводи и предложения.

 

ИЗБОРИ, ИЗБОРИ... 

Назначенията на директорите минават през конкурс. Мандатите са между четири и пет години. Сценичните изкуства заемат най-голям дял в конкурсните процедури. Там са 51 самостоятелни юридически лица, разпределени в почти всички областни центрове /без Перник и Монтана/. 

Да си представим каква енергия и ресурси на тежката административна машина отнема подобно упражнение. А дигитализацията е все още terra incognita за Министерството на културата: липсват систематизирани и публично споделени данни за бюджети, репертоар, публика, програми...

Практиката, свързана с конкурсните назначения, е очевидна проява на административно разточителство. Резултатите от посочените действия неизбежно генерират проблематични ефекти. 

МЕЖДУ КОНКУРСИТЕ

Всяка година Министерството на културата изготвя комплексната оценка на държавните институти за сценични изкуства, съгласно приетите правила. Разписаните показатели отварят широко вратата за субективни преценки. Как например, се измерва качеството на взаимоотношенията с местните власти? Подобен е и случаят с „креативността на художествения избор“. „Развитието на творците“ също не е докрай изяснено. Прес-досие с отзиви в медиите, експертни оценки в доклади и в специализирани издания няма как непредубедено да се систематизира и оцени...

През 2021 г. Министерството на културата е преценило, че няма нужда от подобна оценка. А един анализ на действията на институтите в условията на COVID пандемията би бил безкрайно полезен.

ОТГОВОР В ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Наблюдението на институтите за сценични изкуства създава обобщена информация с проблематична достоверност. Няма ги и инструментите за самооценка. И нещо още по-неприятно - данните и резултатите от комплексната оценка не кореспондират със самите конкурси.

УСЛОВИЯТА   

Условията в конкурсите за директори в сценичните изкуства игнорират по-широкоспектърното образование. Културолози, юристи, икономисти нямат достъп до тях. За сметка на това изпълнителят на малко барабанче може спокойно да си подаде документите, да участва в избора и да стане директор... Нищо лошо за инструмента и за тези, които упражняват една достойна професия, но все пак става въпрос за компетенции в сферата на администрацията, управлението, комуникациите, финансирането, продажбите... 

И това си личи. Вижте колко актьори, певци, инструменталисти оглавяват културните институти. И след това, вгледайте се в техния репертоар и публичност... Дефицитите бързо излизат наяве.

Кандидатите, допуснати до участие в конкурса, не получават никакви данни за института: репертоар, финансиране, разходи за издръжка, хонорари, посещения, приходи от билети, наеми, щатно разписание, справки за ангажиране на артистичния състав, годишни отчети, договори по Закона за обществени поръчки, първични документи от годишни комплексни оценки...

ПРОЦЕДУРАТА  

Оценките се изготвят съгласно критерии, регламентирани в наредба. Част от тях са неизпълними - като "реалистично финансово планиране и ангажименти за увеличаване на приходите". Вместо да са "въоръжени до зъби" с разнообразни данни за дейността на съответния културен институт, които да са обект на детайлен анализ, участниците в процедурата безметежно демонстрират пълна неподготвеност да дискутират по същество.

Освен това, в рамките на десетина минути членовете на комисията трябва да прочетат концепцията за развитието на института през следващите четири или пет години, включително и подробен репертоарен план на съответния институт. Абсолютно нереалистична задача, както за кандидата, ограничен да представи съдържанието в пет страници, така и за оценяващите. Налага се тръпчивото усещане за предварително оформени нагласи и предизвестен резултат.   

Наред с представителите на Министерството на културата, членове на комисията, съгласно наредбата, са външни специалисти, които "притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите". Те се задължават "да не разпространяват информация, която им е станала известна при провеждането на конкурса". Никой обаче, не им забранява да бъдат ангажирани, следователно да получават облаги, от настоящия или бъдещия директор на института, който оценяват. Свидетели сме и на куриози: по време на конкурсна процедура кандидат да предлага позиция в ръководния творчески екип на председател на комисията. 

Оценъчните карти се попълват в условията на "контролиран вот". Всяка оценка е явна и за останалите членове на комисията. Подобно обстоятелство засилва допълнително хипотезата за непрозрачен предварително оформен "картел".  

Концепциите на кандидатите остават скрити от публичното внимание. По този начин се създават условия за злоупотреби от всякакъв характер, включително и нерегламентирано заимстване на идеи.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Протоколът с решенията на комисията са основание за сключването на договор между министъра и спечелилия кандидат. Може да се разсъждава доколко един подобен обществено-консултативен орган може на практика да се разпорежда. Създаден от него документ, с де факто препоръчителен характер, да бъде основание за управленско решение, без допълнителен акт /заповед/. Така практически се заобикаля възможността за обжалване пред съдебна инстанция.

Смущаващо е, че с встъпването си в длъжност спечелилият кандидат веднага пристъпва към изпълнението на управленската си програма. Това, само по себе си, е предпоставка за трусове в дейността на института и в изпълнението на вече сключени договори. А честа практика по света е новият директор и началото на управленския му мандат да се обявява поне 1-2 години по-рано.

ИДЕИ

По-добрата система на подбор на директори минава през по-голяма прозрачност: да излязат на светло бюджети, програми за управление, междинни отчети, атестации, оценки. Така ще бъде по-лесно на всички, ангажирани професионално в системата.

Дигитализацията също може да помогне - включително в облекчаване на административните процедури, систематизиране на данни, генериране на оценки, планиране, управление... 

Третият основен инструмент, който би могъл да се приложи, буквално през следващите дни, е участниците в комисиите за оценка на директори на конкурси да подписват декларация, че не са били и няма да са ангажирани в дейността на института, чийто действащ или кандидат директор оценяват.